К.ГЕРБОВ

ЛИБИ V, с. 23 Не знам защо, но на мен ми се струва, че текстът на влашката грамота е по-близо до сръбския език. Това най-добре се вижда от грамота 12. „12 (№ 302).† Сибинцем въсѣм.† Іѡ Aлеѯандръ воевода и господинь въсеи земли ѹггровлахіискои, пишет господство ми Сибинцем въсѣм, великим же и малим, мнѡг(о) здравіе, какото моим братіамъ. Тѡго радї добрѣ знаете, егда ме пѹсти господинъ ми крал на влашкѫ землѧ, на моѫ ѡчинѫ, и на кѡг(о) ме ѡстави, іaко да ми бѫдет въ неволи помощник. Никто ѿ них съ ѡчима не погледа на моѫ неволѧ, тъкмо наѹчи богъ Брашовѣне, добри люді, та послѹшахѫ реч господина кралѣ, та доидоше съ своеми главами и стоахѫ съ мном въ неволи, понеже аще хтеше погинѫт сіази землѣ, и тіе щехѫ погинѫт, и землѣ господина ми кралѣ не щеше имети покои. Да защо сме стоіaли протива погани език, а віе ни подвигате зли речи, како се ѡтметнѫхме ѿ господина кралѣ и дадохмо се тѹрцем. Тѡг(о) раді ніе слѹжимо господинѹ кралю и светомѹ венцѹ, и да сподоби богъ, да сѧ приближит господинъ крал, да станемо прѣд ним, да кто ще слъгати, да мѹ ебе п(ь)сь женѫ и матере мѹ. Азе и поидох ѹ тѹрци, поидох за моѫ неволѧ, и ѹчиних покои земи, колико е ѡстанѫла, и въсѣм вам, и извадих си г҃ халіади робіе, а віе говорите, понеже щѫ да плѣнѧ с тѹрци земѧ господина ми кралѣ. Азе да не да богъ да плѣнѧ, нѫ щѫ слѹжит господинѹ ми кралю и въсѣм христианомъ до моего живота, како се сѫм ѡбещал. И богь ви веселит. † Іѡ Алеѯандръ воевода и пр.” В това писмо речевият изказ на много места си е направо съвременен сръбски: не погледа на моѫ неволѧ; како се сѫм ѡбещал, како се ѡтметнѫхме; да защо сме стоіaли. И в съвременния сръбски език се използва учинити (и ѹчиних покои земи), станити (да станемо прѣд ним), ѡчин (на моѫ ѡчинѫ, бащиния). Какво да кажем за клетвата-псувня: кто ще слъгати, да мѹ ебе п(ь)сь женѫ и матере мѹ. Тук доста добре е проучен въпросът с псувнята http://clubs.dir.bg/showflat.php? Board=historical&Number=1951929652&page=3&view=collapsed&sb=5&part=1&vc=1 И тук става дума за нея http://www.maximonline.bg/v46/stefan-tochka-a-shterev.html Иначе писмеността, която са ползвали власите е колкото българска, толкова руска, толкова и сръбска. Имената са предимно християнски или пък славянски. Но последното не значи, че са взети от българите. Например, потомците на Никола Бесараб са: Владислав, Радo, Войслав, Елезабет, Анна (от втория брак), Анка (от втория брак). Ана е библейско име, Войслав – полско, Елезабет – във всеки случай не е българско, Владислав имаме ние, сърбите, руснаците, поляците.

„Влах” на старославянски език означава „италианец”. А италианците навремето трябва добре да са познавали романския език.

Балтавар е титла на древните български владетели в романа на Ф. Нурутдинов Jagfar tahri. http://baltavar.naro...JakfarGlav.html Иначе при волжките българи е имало йелтавар. http://ru.wikipedia....'алтавар Тук е разказана пълната история на украинския тризъбец и разни други български символи. http://poltavahistor....ua/gerbu_r.htm „Гербът на прабългарската династия Дуло бил тризъбец, който те наричали “балтавар”. Територията на Идел – царството на българите, в началото на новата ера се простирало от Балкана до Байкал и се наричало Велика България. В края на 7 век Велика България се разделила на Западна, Източна и Южна (Хазария). Западна България с времето се трансформирала в Дунавска или Балканска България, която приела християнството и се отказала от тризъбеца като символ на властта. В Източна България и в Хазария, където управлявали династиите на Дуло, тризъбецът останал държавен герб.” Този топ цитат е от http://rasper-bg.com/?p=754

Теоретически погледнато „украинският тризъбец” може да е взет и от тризъбеца на бог Шива.

Теорията, че тризъбецът в монетите на киевския княз Владимир Светославович е била полупалмета и е родов знак на рода Дуло, я изказва Георги Костов през 1998 г. в книгата си „Погребението на хан Аспарух в светлината на археологическите данни.” „И нещо сензационно за личността на хан Кубрат: в украшенията на някои предмети от неговото съкровище има стилизирани изображения на т. нар. „украински тризъбец”. Той е под формата на полупалмета.1 Подобно изображение намираме върху обковката на ножницата на сина му хан Аспарух от съкровището, открито край с. Вознесенка. Впрочем аз публикувах нещо по този въпрос в Украйна.2 Тук само ще заключа, че родът Дуло е своеобразен мост, по който това царствено изображение – символ на властта, се е предавало от незапомнени времена до ден днешен в Украйна.3 1. Полупалмета – от палмета (фр. palmette) – скулптурно или рисувано украшение във вид на стилизиран палмов лист. 2. Костов, Г. Ще раз про семантику украiнського тризуба – В: сп. Козацтво, 1, 1993, с. 54-55. 3. Виж фиг. 4 от публикацията на граф А. А. Бобрински, повторена от Й. Вернер, и фиг. 18 от публикацията на В. А. Гринченко. За жалост позлатената обковка на ножницата на хан Аспарух е загубена при евакуацията на съкровището по време на Втората световна война. Но може би по-щастлив от мен изследовател ще я открие в хранилището на някой провинциален украински музей?” Че тризъбецът е бил герб на рода Дуло е било известно още в ХIII в. Сиреч, киевските князе са потомци на хан Кубрат, защото Киев е основан от него. Това пък се вижда от последните проучвания на председателя на Съюза на българите в Украйна Николай Габер. Согласно преданию, Киев основал хан Кубрат — В 602 году, когда Кубрату было восемь лет, погиб его отец, правитель Абдури Аскал, — говорит президент Собора болгар Украины Николай Габер. — Мальчика отправили к союзникам в столицу Византии Константинополь, где он воспитывался при дворе императора. Там Кубрат принял христианство. На родину вернулся в 18 лет. Когда византийский император Ираклий начал войну с сильным государством Персией, Кубрат направил на помощь союзникам сорокатысячную конницу — очень большое войско. Победа над персами принесла огромные трофеи. Часть из них император Византии отправил правителю болгар (а также отдал ему в жены свою дочь Евдокию). Вероятно, вещи из этой военной добычи есть и в Перещепинском кладе. В нем много и византийских вещей — блюда, кувшины, ювелирные изделия, монеты… А самыми ценными являются меч и перстень Кубрата (клинок из стали сохранился очень плохо, рукоятка и ножны сделаны из золота. — Авт.). Из Кубрата получился великий властитель. Он сумел объединить несколько болгарских племен, значительно расширить пределы своего государства, сделать его сильным и могущественным. Его державу историки называют Великой Болгарией. Кубрат правил 42 года, умер в возрасте шестидесяти лет. После его смерти под ударами врагов держава пала. Пятеро сыновей, взяв с собой примерно по 100 тысяч человек, разошлись в разные стороны света. Одна из этих групп создала на Балканах государство Болгария. Интересно, что, согласно преданию, записанному в старинной болгарской летописи, Киев основал Кубрат. У него было несколько имен, одно их них Хорт. Согласитесь, похоже на имя одного из основателей Киева Хорива. Младший брат правителя Болгарии 40 лет прожил в Византии и только затем вернулся к соплеменникам. Ему дали прозвище Кий. Есть украинское слово «кийок» — короткая палка. Подобное слово с похожим значением было в старину и у болгар. Кий — отломанный кусок — указание на то, что долго жил за пределами родной земли. Кия назначили править поселением, которое затем было названо Киевом. — На самом деле в старинных письменных источниках ничего не сказано о том, что Кубрат основал Киев и что у него были братья, — комментирует директор Института археологии Национальной академии наук Украины Петр Толочко. — В противном случае здесь должны были бы остаться болгарские вещи. Но ни одной такой археологической находки не обнаружено. — На берегах речки Ворсклы между Полтавой и Новыми Санжарами найдены еще два богатых погребения высокопоставленных кочевников, — рассказывает Александр Супруненко. — Это не случайно. Вероятно, летом для кочевников эти места наиболее подходили из-за обилия травы для скота и не очень жаркого климата. Поэтому они проводили здесь много времени. Докато управниците от Скопие се опитват да изкарат българската история македонска, българите от Украйна направо я прекрояват.

Благодаря за вниманието! Докато подготвях отговора на Емил, излязоха още мнения, че и отговори. Аз участвам активно в интернет само чрез форума БГ Наука. Нямам друга регистрация. Иначе тук имам доста теми, в които показвам свои снимки. Най-представителните са в раздела „Фотография”. Със „свой продукт” съм онагледил статиите си в разделите „Галерия – Естествени науки” и „Зоология”. Изображение при камера-обскура се получава след 30 минутна експозиция. Първите фотоапарати на Дагер са свели това време до 10 минути, но пак е било голямо. Заснемани са най-вече неподвижни обекти. При портретните обективи, експонацията вече е под 30 секунди и може да се направи снимка на човек, през време на което той да остане неподвижен. Като студент много се интересувах от фотография. Сам си промивах цветните филми, после копирах цветни снимки. Но днес съм позабравил доста неща. Бая време загубих докато си припомня някои и напиша горната статия. Дано не съм объркал нещо със специфичните понятия. Сега снимам с фотоапарат-табакера на „ауто”. Ако времето е хубаво, стават чудесни снимки. Не се грижа за бленда и скорост. Единствено осветеността на обекта ме интересува и подходящия кадър. Лошото е, че в района в който живея и обикалям – Южния парк, съм заснел почти всяко по-интересно местенце и то през четирите сезона.

Конецът е български! Сами се определяме като тюрки. Те за това приемат, че има българско присъствие по техните земи, защото откриват тюркски находки. А ние се бием по гърдите: ами те са наши!

Малко илюстрации:

След македонците и украинците вече ни считат за татари. Отърване няма!

Не е реплика, защото левите и десните рамена на кръста се различават в двата пръстена. Да не елементаризираме нещата. http://nauka.bg/foru...=80#entry254687; http://nauka.bg/foru...=80#entry254724

Това за орела като военно знаме е познатата вече версия. Истината по-скоро е, че орелът от Вознесенка всъщност възпроизвежда подобна прочута статуя със символа на Цариград, издигната на Хиподрума във византийската столица, а не, че статуята е копие на пленено военно знаме. Вижда се, че и Никита Хониат не е знаел историята на статуята и си съчинява. Явно по негово време вече е било забравено по чий повод е издигната тя. Токата, открита в Кавказ е доста свободно отнесена към I-II в. Мацулевич сам стига до извода, че не може да е сарматска. Византийска е, а как попадат предмети от Цариград на север от Дунав, вече стана ясно. Пък може и да не е крадена, а да е купена от столицата. Трудно е да си представим как орелът може да бъде слънчев часовник. Мацулевич отхвърля версията, че дванадесетте бутона са христовите апостоли, но има резон това да е така. Затова на тях има кръстчета. Колкото до знаците на крилото и опашката, показано е, че това са знаци на византийския майстор. Мацулевич въобще не си е направил труда да ги разчете. Мисля, че той е работил по снимки, защото по време на Втората световна война орлето изчезва. Затова и не дава детайлни снимки на монограма и знаците на крилото и опашката. И да ги разчетем, дали е Теодор или Теодосий, има ли някакво значение. Петър пък, едва ли е от Приднепровието, по-скоро е от Тракия. Ето и още интересни интерпретации на тема „Символът на Цариград”.

Да не става дума за това: http://www.kroraina.com/thracia/madar_1.html

Легенда за сътворението на Цариград В тринадесетата година на царуването си Константин Велики поискал да построи град, носещ неговото име. Изпратил мъдри мъже в Азия, в Либия и Европа, да изберат за града преславно и представително място. Върнали се пратениците и съобщили на царя за различните места, които видели. Най-много хвалели Македония и Византия. Докато царят мислел кое място да избере за построяването на града, заспал и в съня си чул глас: „Редно е Константин да изгради градът във Византия”. Пристигайки там, царят заповядал градът да се разчертае и построи така, че да се намира между двете морета – Черното и Мраморното. Когато се провеждали разчертаванията, от дупка в земята внезапно изкочила змия и запълзяла по мястото, където се извършвали работите. Изведнъж от небето бързо се спуснал орел, хванал земята, вдигнал се с нея във въздуха и изчезнал от погледа на хората за известно време. Змията, обвила се около орела, надделяла и той паднал с нея на земята, на същото място, от където отлетял. Тогава хората притичали, убили змията и освободили орела. Виждайки това, царят изпаднал в ужас, извикал книжовниците и мъдреците и поискал да му обяснят това знамение. Размисляйки, последните казали на царя: „Това място ще се нарече Седемхълмие, ще се прослави и възвеличи по цялата вселена. Но тъй като то се намира между две морета, ще бъде блъскано от морските вълни и ще бъде достъпно за нападение от враговете, които ще застрашат съществуването му. Орелът е християнски знак, а змията е мохамедански (езически) знак. И тъй като змията надви орела, то впоследствие бусурманите ще надвият над християните, но тъй като християните убиха змията и освободиха орела, то това е предзнаменование, че накрая християните ще преодолеят бусурманството, ще завземат Седемхълмието и ще се възцарят в него.” http://idoorway.mirt...E-O-SEDMIHOLMII Тази легенда е била илюстрирана в Големия императорски дворец в Цариград с познатата ни мозайка „Орел и змия”, намираща се днес в Музей на мозайките в турската столица. Вероятно върху орела-аналой са поставяни икони като тази от VII в. от Синай. Тя има размери 22 х 9,5 см. Съществуват запазени и други подобни миниатюрни икони.

Идеята на Дорис е интересна. Аз си спомних, че съм виждал и други снимки на амвони в църквите, където има такава поставка. Не знаех, че тя се казва аналой. Служи на епископа да си сложи проповедта или евангелието, за да ги чете по-удобно. Иначе аналоят е нещо самостоятелно. Това са четирикраките поставки в църквата, върху които се поставят иконите за конкретните празници. На аналой при богослужение се слагат и евангелията или псалтирите, от които четат или припяват дяконите. Успях да открия много интересен такъв аналой. Мисля си, дали пък орлето не е самостоятелна поставка за четене. Те през VII - VIII в. са четели ръкописи, които не са били така тежки, както печатните евангелия и псалтири.

12 Януари 2009 Бараково прати писмо на Обама Благоевград. Новият американски президент Барак Обама ще получи писмо от своите адаши в село Бараково. В петък то бе изпратено по интернет, а по същото време бе пуснато и друго, но по пощата. "За да е сигурно, че поне едното ще стигне до новия държавен глава на Америка и ще му обърнат внимание", обясни кметицата Жулиета Лазова. Тя събрала по празниците "консултативен съвет", който измъдрил съдържанието на посланието. "Поздрав от китното българско село Бараково, намиращо се в подножието на Рила планина. Поводът за писмо ни е съвпадението в името на нашето село с Вашето име", пишат местните и канят в депешата Обама на гости. Владимир Симеонов http://paper.standar...?article=262438 ––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––– 2013-01-18 Картонен Обама "пристигна" в Бараково Мечтата на жителите на село Бараково се сбъдна - макар и от картон американският президент Барак Обама "пристигна" в малкото селце край Благоевград, предаде кореспондентът на БГНЕС в града. Както БГНЕС съобщи, Ричард Дамстра, аташе по културните въпроси в посолството на САЩ у нас донесе в Бараково картонения макет на 44-я президент, след като жителите на селото откриха съвпадение в имената на селото и това на Барак Обама. "Ето господин Обама е тук", на шега обяви г-н Дамстра в препълнения салон на кметството, когато служител на посолството внесе кашона, от който извади картонения Обама. Той бе поставен на видно място в залата под аплодисментите на жителите на Бараково. С топли думи към скъпия гост се обърна читалищния секретар Лалка Иванова… http://video.bgnes.com/view/38916 –––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––– Няма защо да гоним „хамериканците”. Те вече тичат към нас. Подобна на изнесената по-горе случка е станала в България през първата половина на миналия век. Тя е описана от Стефан Л. Костов в неговата пиеса „Големанов”. ГОЛЕМАНОВА. Аз пък съвсем забравих да ти кажа, депутацията е тука. ГОЛЕМАНОВ. Тука ли? Я да додат да ги видя аз тези приятели... (Големанова влиза в трапезарията.) От няколко дни ме гонят, не могат да ме намерят. Ах, човек не принадлежи на себе си. (Влизат Големанова, Криводренски и Владимиров.) Де се губите бе, приятели, та ви няма ни­какви?... (Големанов се ръкува с тях.) КРИВОДРЕНСКЙ. Хайде, честито да е! ВЛАДИМИРОВ. Честито, г-н министре! ГОЛЕМАНОВ. Благодаря! (На Криводренски.) Пак миришеш на вино. КРИВОДРЕНСКИ. Че като стана министър, на ливанто ли искаш да ти мириша? ГОЛЕМАНОВ. Де да видим какво ще ми кажете. ВЛАДИМИРОВ (се изкашлюва и започва да чете адреса): „Многоуважаемий г-н Министре и скъпи съгражданино! Много и големи са Вашите заслуги за благоденствието на нашия роден градец. Като народен учител, като политически и обществен деец, като народен представител в големите си грижи за родината не забравихте и нашия със славни заслуги в миналото роден градец. А като министър на Бълга­рия пред Вас се открива още по-широко поле за ползотворна дейност. Един ден Вий със задоволство ще се обърнете да видите дълбоките бразди по туй поле от Вашето орало. (Големанов вади кърпа и си трие очите.) Поради тия Ви големи заслуги и поради голямата подкрепа, която дадохте за съграждането на нашето читалище, нашето ученолюбиво и просветно дружество в последното си заседание Ви провъзгласи, драги съгражданино и многоуважаемий господин Министре, за свой почетен председател и Ви моли да благоволите лично да откриете готовото вече читалище този нов храм на просвета в нашия роден градец. В очакване, Вашите съграждани Ви поздравяват от глъбините на сър­цето си с новия висок пост, който заехте като министър на България, и Ви пожелават дълъг щастлив живот и дълга плодотворна дейност за града ни и отечеството. Живейте, прочее, за благото на народа ни!“ (Ръкопляскания.) ИЛИЕВА. Ах, какво мило тържество! ГОЛЕМАНОВ. Трогнат... трогнат... (Стиска им ръцете и поема от Вла­димиров адреса. Всички се натрупват около Големанов и гледат адреса. Възгласи: „Колко красиво написано, какъв почерк“.) Кой го е писал? ВЛАДИМИРОВ (скромно). Аз. КРИВОДРЕНСКИ. Цяла нощ си е играл. ГОЛЕМАНОВ. Браво!... Ти заслужаваш тук да бъдеш учител, с това краснописание аз няма да те забравя. КРИВОДРЕНСКИ. А-а, не си го даваме ний. ГОЛЕМАНОВ. Драги съграждани! ГЛАСОВЕ. Пет. пет! ГОЛЕМАНОВ. Вашият адрес тъй дълбоко ме трогна, че не намирам думи да кажа нещо повече за себе си от това, което вий казахте, и от това, което каза целокупният български народ, като ме постави на най-високо място да ръководя съдбините му. Аз съм се грижил за вас и, дай, боже, живот и здраве, пак ще се грижа и трудя за вас. С благодарност приемам голямата чест, която ми отдавате"Обещавам ви да дода тържествено да открия новия храм на културата в нашия роден градец и ви обещавам да доведа на туй културно тържество и нашия любим господар, комуто неведнъж съм разправял за вас и за нашето родно огнище. Много здраве на моите мили съграждани и им занесете този скъп дар (вади ключ, отваря писалището и взема един плик), който за вечни времена ще краси новия храм и ще назидава потомството... (Вади от плика един стар пожълтял малък портрет.) Това съм аз... Големанов... учителят Големанов! Нека види мало и голямо, как от прост учител с труд и чест се издигнах на най- високото стъпало, на върха!... (Подава портрета на Криводренски, този го поема с недоумение. Ръкопляскания.) На, уголемете го и го окачете на най-лично място в читалището. ИЛИЕВА (като взема портрета от ръцете на Криводренски). Какъв мил спомен! (Предава портрета на други гости.) ГОЛЕМАНОВ. Най-скъпият ми спомен от миналото, с дълбока тъга лиша­вам семейството си от него... Но там той ще бъде по-полезен. (Ръкува се с Криводренски и Владимиров.) Хайде, носете си много здраве и ми пратете едно заявление за помощ... аз ще ви издействувам от прави­телството една помощ за читалището. Д-Р ЖИВКОВ. Това е най-важното... (Гласове: „танци, танци“) Гостите се дръпват в салона, пианото засвирва фокстрот.) ВЛАДИМИРОВ (на Криводренски). Е?... (Криводренски го гледа, без да отговори. Владимиров го дърпа за ръката.) Е, какво ще кажеш за това? КРИВОДРЕНСКИ. Чакай... чакай да се опомня. ГОРИЛКОВ. На, гледай и се опомни! (Дава му портрета.) КРИВОДРЕНСКИ. Тоз ли бил скъпият дар, дето толкоз му се надявахме? ГОРИЛКОВ. Това и дяволът не би могъл да измисли! ВЛАДИМИРОВ. Аз казвах... аз казвах! (Дръпва портрета от Криводренс­ки.) Тази смет няма да окача в читалището. (Хвърля портрета на пода.) ГОРИЛКОВ. Какво правиш... полудя ли? Ако види, като муха ще те смаже. (Поема портрета.) ВЛАДИМИРОВ. От него не се боя, да не мисли той, че може да ни разиг­рава, както си ще! КРИВОДРЕНСКИ. Министър, а? Чакай да нахокам това магаре, че да за­помни как се разиграват кмет и директор ? (тръгва към салона). ГОРИЛКОВ (затваря бързо вратата на салона и се изпречва пред него). Стой... не прави скандал пред хората... не го ли знаеш какъв е, когато се разсърди? КРИВОДРЕНСКИ. Одеве трябваше, но дума не ми доде на езика... (С юм­рук пред носа на бюста.) Лъжец, глупец, скъперник! (Плюе пред бюста.) ГОРИЛКОВ. Хокай, колкото щеш, тоз носи. ВЛАДИМИРОВ. И онзи носи, но от по-силните. ГОРИЛКОВ. Е, като сте по-слаби, вървете си и давайте заявление. ВЛАДИМИРОВ. От държавата и без него можем да искаме. КРИВОДРЕНСКИ. Пак за сметка на държавата... тоя благодетел, тоя заслужил мъж! ГОРИЛКОВ. Та вие сами проглушихте света с неговите заслуги... Голема­нов тъй, Големанов онъй! ………… Този паралел може да бъде коментиран по най-различни начини. Аз обаче, ще се пиша неутрален, като извънземния Алф и само ще кажа: Майтап, бе, Уили!

Има все пак резултат: орелът от статуетката, намерена край Вознесенка, не може да бъде оприличен на конкретен реално съществуващ вид.

Снимката от крилото на орела е оригинална, защото е от книгата на Георги Костов. Има я и в статията на Живко Войников. Аз като се загледах във втората снимка на целия орел, която пуснах вчера, стигнах до извода, че тя май е оригинална. Защото се вижда, че материалът е сребро. Докато за копието в НИМ казват, че било от бронз. Към Варлорда: и да не пропуснеш да отбележиш – БГ Наука, К. Гербов. Аз още като четях статията на Шаповалов, съзрях в нея, че идеята за погребение на Светослав е толкова нелепа, колкото и за погребение на Аспарух. Човекът я е написал, за да покаже, че най-лесно е да се измислят фалшиви версии. Моята версия обединява фалшивите руска и българска версии, последната с малка корекция. Все пак и аз трябва да вложа известно интелектуално творчество.

Действително не е лоша идеята да се идентифицират видът на орела и змията. Ето по-големи снимки, с предупреждението, че са на копието от нашия Национален исторически музей. Подобни „орли” са намирани и в други археологически находки в Украйна, но са без змия. Ако не сте прочели още този материал, прегледайте го. http://www.bulgari-i...voznesenska.pdf

Чисто самостоятелен, патриотичен принос за пълното изясняване произхода на находката „орел” при Вознесенка, в традициите на най-доброто в българската историография. Само за паметника нямам идея. Смениха системата и у нас и в Украйна. Иначе колко хубаво щеше да бъде: паметник на видния държавник Леонид Брежнев и на рамото или в ръката му кацнал българския „царски” орел. Брежнев наричаше българите „балхари” и всъщност изпревари с откритието си тези, които свързаха България с Царство Балхара, нашата прародина.

Значи. Орелът е родова реликва на семейството на княз Михаил Български, този, който Константин Багренородни и Теофилакт Охридски са прекръстили на Борис. Първоначално е бил притежание на брата на Михаил - Докс Български. На крилото на орела е поставен знак с неговото име. След смъртта на Докс, орелът попада (вероятно като играчка) в Петър, син на Симеон, внук на Михаил. Поставят на гърдите на орела монограм с името на новия му притежател Петйо (умалително от Петър). При нахлуването на киевския княз Светослав в българската столица, орелът е взет като плячка. След смъртта на Светослав, той е погребан с военните трофеи – царските български реликви - край Вознесенка.

С влизането на България в Европейския съюз от 1 януари 2007 г. кирилицата става третата официална азбука на Европейския съюз след латиницата и гръцката азбука (т.е. ще се използва за служебни цели в ЕС). След въвеждането на еврото като национална валута на страната ни, на новоотпечатваните евробанкноти заедно с латинските и гръцките букви ще бъде отпечатван и надписът „Евро“ на кирилица, но вероятно преди това ще се появи надписът ЕЦБ на кирилица през 2013 година. http://bg.wikipedia....лица Аз не искам да споря с никого. Просто обяснявам как стоят нещата: кирилицата е официален език в Европейския съюз от 1 януари 2007 г. А уговорката на евробанкнотите да пише „евро” , бе това да стане, след като тази валута стане официална за страната ни. Лично аз се изненадах като видях тия дни, че нещата са се изменили. Те са се изменили дори и спрямо съобщението от ноември м. г. http://www.vesti.bg/...=40&oid=5279371 БНБ се чуди защо останал не разбран фактът, че "с този исторически акт кирилицата влиза в употреба в еврозоната и разширява влиянието на еврото като глобална валута". И как ще стане това, като тази валута не става официална за никоя страна, използваща кирилицата? От Черна гора трябва да почерпят. Ние им издействахме от май т. г. да си имат европейска валута, на която да пише „евро”. Виж Valuta Evro (EUR) в http://sh.wikipedia.org/wiki/Crna_Gora. Само че защо статията е на сръбскохърватска латиница: нали в Черна гора се използвала кирилицата? Поне така обясняват в рекламата на банката. Заедно с „еврото” трябваше и ние да влезем в еврозоната. Да го кажат. А те чисто демагогски обясняват, че „основното послание на новите банкноти останало недостатъчно разбрано”. Какво да разберем? Нека обяснят как сега с новия надпис „еврото ще стане глобална валута”. Как да няма политика тук, след като провалът на политиците се представя като успех! Пореден. Аз лично виждам новите евробанкноти като насмешка и подканяне: какво става, нали щяхте да влизате в еврозоната, ето и парите ви отпечатахме, както обещахме... И от БНБ разбират тоя намек и да не ни правят на будали. Поне аз не се считам за такъв.

Днес се отбелязва световния ден на „Бийтълс” http://dariknews.bg/...icle_id=1025230 Аз не съм сред почитателите, които харесват всичко изпято от тях. Но считам за висша класа песните на Пол Маккартни, като Hey Jude и Let it be. Това си е класика в жанра. http://www.youtube.com/watch?v=KfK3u485lGs

07-11-2006 НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ ЩЕ ИСКА ОТ БРЮКСЕЛ ДА ПИШЕМ ЕВРО, А НЕ ЕУРО Министърът на държавната администрация и административната реформа Николай Василев ще се срещне на 10 ноември в Брюксел с Жан-Клод Пири, генерален директор и съветник по юридическите въпроси към Генералния секретариат на Съвета на ЕС, както и с други представители на европейски институции, за да представи българската позиция по отношение на изписването на единната европейска валута на кирилица. България ще настоява да се запази установената вече в страната ни форма евро, а не еуро, както искат да бъде утвърдено от Европейската централна банка, съобщават от министерството на държавната администрация. Дискусията по отношение на официалното изписване на европейската валута euro на български език е особено актуална с предстоящото членство на България в Европейския съюз, с което българският език ще стане един от официалните езици на ЕС. Този въпрос беше обсъждан още през 1995 г., когато бяха приети препоръките на Института за български език да бъде установена графичната форма евро. Това изписване е възприето и в Договора за присъединяване на България към ЕС и вече се е наложило в съвременния книжовен език. Дискусии около изписването на единната европейска валута е имало и в други страни-членки на ЕС - Литва, Латвия, Малта, Словения, Унгария, Гърция и др. Повечето от тези държави са изтъквали аргументи като национални лингвистични традиции или близостта на съответното за страната изписване на валутата с името на континента Европа, когато са се опитвали да защитят езиковите си особености и произлизащото от тях различно изписване на европейската валута. Тези аргументи не са възприети от ЕЦБ и те са били принудени да възприемат употребата на euro. С изключение на Гърция обаче всички те използват латиницата, т.е. проблемът при тях може да се възприеме като правописен, тъй като става въпрос за различни версии на една и съща азбука. ЕЦБ отхвърля исканията на тези страни-членки за различно изписване на валутата заради трудностите за промяна на дизайна на евро-банкнотите, които трябва да отразяват всички възможни изписвания на думата euro. ЕЦБ обяснява още, че думата euro е изкуствено създадена именно с цел да бъде еднакво въведена и използвана във всички страни-членки на ЕС. Приема се, че всички държави са направили известни компромиси при въвеждането й. Изрично се подчертава, че euro не произлиза от английското наименование на континента Европа (Europe). Съгласно регламент на Европейския съвет наименованието на европейската валута трябва да бъде еднакво за всички страни-членки на ЕС, но като се взема предвид съществуването на различни азбуки. България и Гърция са двете страни, които използват азбука, различна от латиница. С присъединяването си към ЕС Гърция частично е променила изписването на европейската валута според изискванията на ЕЦБ. Паралелът с гръцкия подход обаче не е точен, тъй като графичната промяна в изписването на думата не е довела до промяна в произнасянето, какъвто би бил случаят с България. http://www.europe.bg...6546&category=5 –––––––––––––––––––––––– За Епизод 2, чети тук: http://lex.bg/bullet...06&tp=n&id=3795 Вижда се, пак сме наблегнали на уникалността на държавата ни. И понеже сме били много упорити, от ЕС са разбрали, че единствения начин да се отърват от нас, е като ни уйдисат на акъла. Отстъпили са за наименованието на валутата, ама ни затвориха атомните енергоблокове. Не знам гърците какво са отстъпили, но в тяхното ЕУРО има буквата „омега”, която всички знаят, че е гръцка. Бих искал да запитам съфорумниците, които ходят по евространите или живеят там, как кореспондират с живеещите там. Звучи ли „гордо” думата „евро”.

А в коя от тези държави еврото е официална валута? Ний си го разбираме, ама гърците ще кажат, че надписът „ЕВРО” е изписан с гръцки букви. Ползващите латинската азбука пък ще решат, че буквите са от нея. Единствено в „ЕЦБ” има уникални букви от кирилицата. По-скоро трябва да се набляга на наименованието на валутата. Ако го бяха изписали не на кирилица, а на латиница – EVRO, щеше да се разбере, че ние не използваме думата „еуро”, а „евро”. Иначе самата валута не я ползваме официално. Навремето царистите и най-вече Никито Василев се хвалеха как успели да издействат да се напише „евро” на банкнотите. Ама се предвиждаше от 1 януари тази година да сме членки на евросъюза. След няколко месеца банкноти ЕВРО ще има, но тя няма да е национална валута на България. Тя цялата ни работа е първом да се похвалим, пък то каквото си има да стане – ще стане. Как беше: хубава работа, ама българска! Интересно и защо казваме „евро”. Нали чуждите думи трябва да се въвеждат в българския език с автентичната им фонетика?