К.ГЕРБОВ

Прието е, когато се превежда документ, имената да се представят максимално близо до оригиналната фонетика и допълнително да се дава днешното име, ако има такова. Името Търново не се среща често в средновековните документи (то и документите не са толкова много), а пък го има в няколко варианта и затова е хубаво да се обелязва там, където го има, как е звучало то. Поне аз считам така. В средновековието имената на крепостите не са давани от живеещите във или около тях, а от тези които са ги построили. В Търново е имало римска, византийска и българска крепост. Римската не се знае как се е казвала. Византийската също. Днес някои историци се опитват да изкарат византийската крепост, че била дворец на Асен и Петър, но тя е съществувала преди тях. Името на българската крепост също не е точно определено, днес й викат Царевец. Предположенията за името на Търново не са малко и историците вземат всяко предложение за сериозно. В столицата Търново е имало хора, които не само са знаели що е кораб, но и са го рисували. Тези неща ги знаят хората, които се интересуват от проблемите. За многознайковците има анекдот. При Микеланжело дошел някакъв обущар. Бил разгледал статуята на Мойсей и решил да каже на скулптора, че сандалът на библейския герой не бил оформен правилно. Отишли двамата при скулптурата, обущарят показал грешката и Микеланджело я поправил. Обущарят обаче, започнал да намира грешки и нагоре по фигурата. Тогава скулпторът отсякъл: "Обущарю, не гледай по-високо от обувките!" Анекдотът е банален, но е подходящ за припомняне.

Още някои любопитни неща от книгата на Йоахим Вернер. В началото той прави пояснението, че основна част на изследването му била определянето на хронологията и характеристиките на отделните предмети, съдържащи се в съкровището. На практика от с. 12 до с. 33 Вернер прави описание на тези предмети, сравнява ги с други подобни, открити дотогава и изяснява евентуално откъде е техния произход. Според автора „свързаните с личност многобройни гробни дарове, като сабя, боен колан, колчан, рог за пиене, седло, стремена и др. и дървен ковчег, обкован с квадратни златни пластини” показвали, че става дума за погребение, а не за съкровище. Наличието на ковчег, в който бил погребан покойникът, се предполагало от присъствието на златни листа 6,5 х 6,5 см, с отвори за нитове по краищата. Имало 250 такива пластини, с които се покривала дъска 1,65 х 0,65 м. Малко били листата за капак на ковчег, но се предполага, че останалите са загубени. Дървото и нитовете не са открити – вероятно не им било обърнато внимание и не са били запазени. Вернер не коментира, защо е решил, че погребаният е дълъг само метър и шейсет. В началото на по-сериозната част, започваща от стр. 34 нататък Вернер пише (М. П. е Малая Перешчепина): Проблемът за „съвместно погребаните други лица” възниква, когато Вернер разглежда гривните. За едни той твърди, че се носели от мъже. За други – че били открити в Унгария в женски гроб, но и те се носели от мъже. За трети, обаче, понеже били с много малък отвор казва, че могат да бъдат носени само от жена. Тук коментарът е: „Тези гривни са указание за съвместно погребение и на други лица”! Заключението е: Както се вижда, според Вернер, при условие, че става дума за погребение в 650 г. на хан в златен ковчег, заедно с неговото съкровище, в рамките на „Понтийските степни области” (?), „подхожда” този хан да е Кубрат. Авторът на книгата не дава обяснение какво означава Понтийски области и защо точно край Полтава е погребан Кубрат, след като прилежно цитира Никифор, че племената, на които бил господар Кубрат, живеели край Кубан. Както казах, не знам какво пише на с. 44 и 45. Но в текста на книгата намерих тези любопитни неща за пръстените: Разчитането на Зайбт, доколкото разбрах, е за два пръстена: „Хобрату” и „Хобрату патрикиу”. За мен бе изненада, че имало разчитане върху пръстените на „Ватрах”, като с това име се подвизавали двама епископи. Тук се сетих, че Вернер не споменава нищо за епископския жезъл, освен ако не е казал нещо в липсващите страници.

Това трябва да се чете подробно. Аз хвърлих един поглед по диагонал, защото влязох във форума към обяд. Но ми се струва, че този човек още отнало тръгва с термина „гробна находка”, без да привежда някакви доказателства, че става дума за погребение. Тълкува, че нямало тъкани, кожа и дърво, защото били изгнили. Ами ако въобще не е имало, защото не са взети като плячка, тъй като не са представлявали ценност? Много от съдовете действително имали църковно предназначение, ама тези от находката били с гражданско, казва Вернер. И макар, че отчита необикновено голямото присъствие на църковни символи, заключението му по този въпрос, особено за ключовото присъствие на дискоса за евхаристия на Патерн, е изсмукано от пръстите. Виждайки парадоксалното присъствие на дискос за причастие сред предметите и не можейки да си обясни какво прави този чисто църковен съд там, Вернер стига до заключението, че дискосът е използван по предназначение! Значи в българската орда е имало поп или Кубрат е бил поп. И за да обясни „християнството на погребания”, използва преиначения текст на Йоан Никиуски, че Кетрадес бил Кубрат. Ханът е бил християнин, твърди Вернер (с. 40-41). Разясненията за „покръстването” на Кубрат и въпросния текст на Никиуски е разяснен тук: http://www.promacedo...pp_1_2_2.htm#a2 Накрая Вернер си задава въпроса, защо Кубрат имал два пръстена? За третият пръстан въобще не споменава, защото е ползвал публикацията на Бобрински, където са дадени само два пръстена! В пидиефа не са качени стр. 44 и 45. А изглежда точно там се говори за печатите. Гледайки „по диагоналному” не ги открих преди това. От края на текста обаче се вижда, че Вернер не е толкова сигурен в разчитането „Хобрат”. То „ставало по-вероятно”, ако е вярно това, което е написал. Изложеното, както казах, е тенденциозно: изхожда се от приемането, че има гроб и всички предмети са собственост на погребания. Обяснението, че на единия пръстен нямало „патрикий”, пък е неубедително: когато бил изготвен този първи пръстен, Кубрат нямал титлата и тогава той не е трябвало да си слага кръст на печата, защото не е бил покръстен. В този аспект последните виждания на привържениците за „гроб на Кубрат” - че той се е покръстил като станал патрикий, също са несъстоятелни.

В спора ХОБРАТ или БАТОРХ идва на помощ обстоятелството, че Кубрат се е подвизавал по Кубан, а не по Днепър. И че не е бил поп. За Кубрат се казва, че бил станал християнин като е произведен патрикий. А на първия пръстен няма текст „патрикий”, но има кръст. Много вяра трябва да има човек, за да вярва, че първите български владетели са били християни. А освен пръстените, съкровището е пълно с църковна утвар. Един комплектен сервиз от чаши няма: все са единични екзямпляри от различен вид. И по всичко изглежда са били използвани в църквите като потири за даване на причастие. Руски дървени дискоси и потир за причастие Църковна утвар за причастие от Перещепинското съкровище Какво прави у владетеля на един езически народ дискоса за даване на причастие в църквата. Като на този дискос пише, че бил на епископ Патерн. Защо лъжичката е само една? С такива лъжици се дава и до днес причастие на миряните, пак в църквите. За комлекта кана с тасче един от първите изследователи на съкровището казва, че бил за ритуално умиване на ръцете от епископа, преди да пристъпи към даване на причастие. http://kronk.narod.r...scalon-1972.htm Запазената горна част на явно дървения жезъл е досущ като жезлите, които носят епископите и днес. Голяма част от съдовете от Перещепинското съкровище са грабени от византийските църкви, намиращи се по северното крайбрежие на Черно море. За това място Константин Багренородни пише в „За управлението на държавата”: „Отсам р. Днепър, в областта, обърната към България, до бродовете на същата река има запустели крепости, наречени от печенегите Аспрон, Тунгате, Кракнакате, Салмакате, Саккате и Гиеукате. В самите основи на тези крепости се намират някои останки от църкви и кръстове, издялани от шупливи камъни. (ГИБИ V, с. 213) Най-вероятно повечето от съдовете в Перешчепинското съкровище са от тези църкви. Името Патерн се свързва с епископ от Томи (днес Констанца), носещ същото име. http://school-collec...83c/?fullView=1

Колко стъкмистика има в разчитането на пръстените! Но ако приемем, че при това разчитане има нещо смислено, то трябва да отчетем, че при монограмите е възможно изпускането на някои букви. Затова съвсем логично е пълното име на собственика и на двата (може би и на трите) пръстена да е БАТОРХАН ПАТРИКИЙ. И на по-малкия пръстен то да е изписано съкратено. Приносителят му вероятно при изработването още не е бил патрикий. Възможно е и друго разчитане. Например БАТОРХ (БАТОРХУ). Сиреч, който както си науми, така си го чете. Пръстените ситурно са принадлежели на хора, носещи имена с посочените на тях букви. Но цялото съкровище е на някоя номадска орда, представляваща нещо като Али баба и четиридесетте разбойника. Васил Божков колко тракийски неща има в колекцията си, но досега не съм чул някой да го изкара тракийски цар.

Понеже надписът на един от пръстените е разчетен като „Кубрат”, затова някои приемат, че съкровището е негово. На друг пръстен, обаче, пише „Бат Органа”, така че е възможно съкровището да е на този човек. За третият пръстен, май никой още не е потвърдил някакво разчитане. А е възможно съкровището да е било именно на притежателя на този трети пръстен. Така че всеки си чества това, което си науми.

Е, ако става дума за Кубрат, погребан преди 100 години, защо трябва да се ангажира и президентът? Такива като „постояннното медийно присъствие”, казващо се професор Николай Овчаров, считат, че българите са наследници на всичко от Тян шан до Бяло море. Той е основният поддръжник в България на въпросната проява.

Това изпълнение ме накара да разбера, защо, въпреки че в текста на песента на Ваенга се говори за тъжни неща - за самотата, музиката някак си звучи бодро, оптимистично. Особено тромпетите. Сред мненията за песента е записано и това: боль в душе, а от песни легче становится. Въодушевените „народни” музиканти напълно се отдават на музиката, а не на текста. Въпреки, че и него подчертават, вижда се, че не пушат, а на масата няма и пепелник. А бе голямо парче! И „Алочка” добре го изпълнява. Тя пее „прима курит Приму снова”. Т. е. примадоната на руската естрада отново пуши цигари Прима. Пугачова по едно време била отказала цигарите, но после отново пропушила и затова я пародират. Поуката е: вместо да запалиш цигара, запей песен!

Съдържанието на „Тайното допълнение”, цитирано тук, е взето от Уикипедия. Написано е: „Сърбия признава правото на България към териториите на изток от Родопите и река Струма, България признава правото на Сърбия да се тези, разположени на север и запад от Шар-планина.” В този текст има някаква правописна грешка при „правото на Сърбия да се тези”. В „Българската държавност в актове и документи” текстът е: „Сърбия признава на България правото на териториите на изток от Родопите и река Струма; България признава правото на Сърбия върху тия, разположени на север и запад от Шар-планина.” Интересно е, обаче, че в Енциклопедия България, т. 1, в статията „Българо-сръбски договор 1912” е записано нещо, което го няма горе. Казано е: „Сърбия признава на България правото на териториите на изток от Родопите и река Струма до линията Мидия-Енос...” Не знам кое е истина. Все пак статията от енциклопедията не е писана от случайни хора. Но ако действително в оригиналния договор е фигурирало, че България се е договорила със Сърбия да не минава линията Мидия-Енос, то насочването на българската армия към Чаталджа е нарушение на предварителния договор, което е дало възможност и Сърбия да наруши своите задължения. В Карнегиевия доклад се цитира следната част от протокола на заседанието на Скупщината в Сърбия, състояло се на 23 октомври/5 ноември 1912 година (в оригиналния текст погрешно е посочено 1913 г.): Г-н Милорад Драшкович: „...За България нарушаването на примирието и удължаването на войната означава падането на Одрин, най-важната крепост на Балканите след Цариград. За България това означава към едното море, което тя вече има, да се прибавят други две морета, както и постоянната изолация на Цариград. Но какво значение има това за нас днес? Какво ще получим ние като компенсация за изпълненото желание на българите придобиването на Одрин, на Тракия и на три морета?" Глас от дясната страна на парламента: „Ние ще си получим Македония." Г-н Драшкович: „... Но господа от мнозинството, ние вече сме си я получили, ние сме я придобили." Анастас Петрович: „А договорът?" Г-н Драшкович: „Ако искате Сърбия да изпълни договора, накарайте най-напред България да го стори. Но вие освобождавате България от едно задължение, което тя е приела по договор, докато в същото време считате Сърбия отговорна за задължение, което тя никога не е приела предварително." Анастас Петрович: „Това именно е обстоятелството, както целият свят признава, което дава на правителството неговите най-реални права върху Македония." Г-н Драшкович: „Ние не сме помагали на онези, които признават това обстоятелство; но помогнахме на България, която не го признава." Вижда се, че първо България е нарушила договора със Сърбия в своя изгода, което е накарало и сърбите да го нарушат - и те в своя изгода. Защо българските офицери след Люлебургаз започват да говорят за край на войната? Изглежда те са считали, че вече са достигнали поставената цел. Която обаче след това е променена. От кого?

Протестът на пушачите и най-вече на техните приятели от така наречения малък бизнес, ме подсети за песента „Пуша” на Елена Ва́енга. В тази лирическа песен, която аз като музика, изпълнение и настроение харесвам, е заложено оправданието на пушачите, че с цигарите се спасяват от стреса. Клипът, на фона на хубавата музика, подчертава недотам естетичното съчетание на красотата на лицето на жените с цигарите в техните ръце и уста, и облакът цигарен дим около тях. Така се възприема видеото от непушачите. Авторът на клипа също обяснява накрая, че е търсил този ефект. Лирическата героиня се оплаква, че останала сама. Ами как няма да остане: като минеш покрай младо момиче, то вони на цигари! С „Пуша” на Ва́енга са направени доста пародии. Този представя как заклетата пушачка Ала Пугачова би изпълнила същата песен с подразгавелия си от пушенето глас http://www.youtube.com/watch?v=US_WZldJiv8&feature=fvwrel Исполняет "Алла Пугачева". Программа Мульт личности.

В тази интерпретация на пленяването на Шукри паша се обяснява как сърбите са се сдобили със сабята му. „... да припомня и за един малко известен, но фрапантен случай от поредицата сръбски предателства спрямо България през Балканската война - този път, акт, свързан пряко с пленяването на Шукри паша в Одрин: Непосредствено след пробива в укрепителната система и превземането на първите одрински фортове от българската войска, командувана от генералите Никола Иванов и Георги Вазов - Шукри паша, командирът на Одринската крепост, бил заловен от един български капитан, влязъл с коня си на кариeр пръв в Одрин. Кавалеристът засякъл неочаквано Шукри паша на една от периферните одрински улици, където турският офицер - почти без антураж, бил на оглед. Така той директно бил отведен от българския капитан и при генерал Никола Иванов, комуто официално се предал. Но генерал Иванов бил твърде разочарован, защото Шукри паша не носел сабята си, за да му я предаде - пашата обяснил, че от много време висшите турски военни в Одрин не носели своите саби, за да не им пречат в ежедневните военни и битови процедури... Генерал Никола Иванов проявил великодушие и изпълнил молбата на Шукри паша - пленничеството му в Одрин да се осъществява в същата квартира, където до него момент той живеел със семейството си. Своевременно българският щаб поставил пред дома на Шукри паша денонощен охранителен пост. Но ръководството на малобройната сръбска дружина, която участвувала по-скоро със съюзно-дипломатическо представителство в състава на българската войска при превземането на Одрин, безкрайно завидяло, че Шукри паша е български пленник. Научавайки, че сабята е в дома му, още същата нощ сърбите извършили предателство: те сменили с дезинформация българския часови пред къщата на Шукри паша със свой - влезли в полунощ вътре, пленили повторно смаяния турски офицер и взели сабята му... С тази сабя и днес сърбите “доказват”, че именно те са пленили Шукри паша при Одрин, така пишат и в учебниците си!? По-сетне, когато Цар Фердинанд, начело на Генералния си щаб влязъл тържествено в превзетия и окупиран от българската войска Одрин, наложило се Шукри паша и на него /за трети път/ официално да се предаде. Но пашата вече нямал сабя - сърбите я укрили и под никакъв предлог не пожелали да я върнат, та победителите е трябвало да намерят една друга турска кавалерийска сабя, която Шукри паша предал ритуално в ръцете на Фердинанд. Случаят, както се казва, не подлежи на коментар.” http://www.protobulg...skata voyna.htm За този автомобил пък се твърди, че бил на пленения Шукри паша.

В крайна сметка кой твърди днес, че на Трапезица имало дворец на Асен и Петър? През 2010 г. е имало друго становище. „Трапезица била военна крепост още по времето на византийската власт. Крепостта служела за военна цитадела дори при царуването на Иван Асен Втори през първата половина на XIII век. През втората половина на века, т.е. в края на управлението на Константин Асен и най-вече след гражданската война, Трапезица постепенно загубила функциите си на укрепително съоръжение. По това време там се настанило цивилно население от столицата. В края на XIV век хълмът бил изоставен, а около крепостните стени се оформил голям некропол. След падането на града под турско робство населението на Търново е било изселено, а Трапезица се превръща в градски некропол. Това показват проучванията на археолога доц. д-р Константин Дочев, който вече втора година разкрива участък около новооткритата трета порта на Южната крепостна стена на историческия хълм. Директорът на търновския филиал на Националния археологически институт с музей при БАН изследва хронологията на изграждането на укрепителното съоръжение на Трапезица. Доц. Дочев разполага с неопровержими доказателства, че крепостната стена е построена през втората половина на XII век по времето на ромейския император Мануил I Комнин. В една от нишите на новата порта през м.г. той откри колективна находка от 30 корубести монети. 20 от тях са сечени по времето на Мануил I Комнин от 1143 до 1180 г., две са на Андроник I Комнин, който управлява до 1183 г. и 8 монети на Исак II Ангел. Това показва, че стената вече е била построена през 1187-1190 г., твърди археологът.” (October 6th, 2010. http://www.skyscrape...=381235&page=48 Съобщението е в средата на страницата.)

Турски историк: Снимката, на която цар Фердинанд връща сабята на Шукри Паша е фотомонтаж? 20 ноември 2012 | 18:01 | Агенция "Фокус" Истанбул. Много от снимките, които са доказателства за случилото се по време на Балканската война преди 100 години, са фалшифицирани. В момента разследващи журналисти и историци работят по темата, каза турският експерт Атилла Орал, който твърди пред вестник "Хюрийет", че снимката, на която се вижда как цар Фердинанд връща сабята на Шукри Паша, е фотошоп. Според Орал, цар Фердинанд никога не е имал възможност да върне сабята на Шукри Паша, защото главнокомандващият отбраната на Одрин генерал Шукри Паша е счупил сабята си малко преди да се предаде. Според сръбските историци, парадната сабя е попаднала първо в ръцете на сръбския майор Милован Гаврилович. Българските историци пък твърдят, че Цар Фердинанд е върнал сабята обратно на Шукри Паша. 100 години по-късно историкът Атила Орал изкарва нова версия. Той е категоричен, че снимката е фалшифицирана. Направен бил фотомонтаж, като е използвана снимка на цар Фердинанд пред крепостта Кавала. На снимката до царя е генерал Стилиян Георгиев. Именно върху неговия образ по-късно майстор на фотомонтажа наслагвал снимка в профил на Шукри Паша. Орал прави сравнение между двете снимки и открива много общи детайли в тях, които според него показвали, че оригиналът е направен пред една от портите на крепостта в Кавала. Големият гаф, според Орал обаче е незаличеният български офицер с брадата, който се вижда между двамата, както е сянката на цар Фердинанд. Снимката пред крепостта е била направена на 30 октомври 1912 година, т.е. 4 месеца преди падането на Одрин. Градът се предава на 27 март 1913 година. Според българските историци на 14 март в 16.00 ч. Шукри паша е закаран при цар Фердинанд, към когото се обръща: "Храбростта на българската армия е безподобна. Аз сега се уверих, че на Вашата армия никакви крепости не могат да противостоят. Моля да благоволите да приемете сабята ми!". Цар Фердинанд поема сабята, но след малко я връща на Шукри паша, в израз на уважение към достойния противник. Нахит ДОГУ http://www.focus-news.net/?id=n1719968 Тази снимка е вероятно от оригиналната публикация. Намерих я в интернет в http://rodopi24.blog...4rodopi_20.html. Всъщност там текстът е същият. Това е пощенска карта с репродукция на снимката, показана горе вляво. Текстът сочи, че връщането на сабята станало на 15 март 1913 г. на гара Търново Сеймен. А това е снимката в Кавала. Монтажът е очевиден! Да видим как е със сведението на „българските историци”. Един от тях е академик Георги Марков, който в „България в Балканския съюз срещу Османската Империя, 1912-1913 г. (Наука и изкуство, София, 1989) е написал: „Фердинанд разгледа следите от довчерашната ожесточена борба, мина с леката си кола през гъстите колони от пленници, прие парада на победителите и влезе в комендантството, където Шукри паша му предаде сабята си с думите: „Убедих се, Ваше Величество, че за българския войник непревземаема крепост няма.” Царят му я върна с похвални думи за упоритата защита. Този великодушен жест напомни за Александър II и Осман паша след падането на Плевен. Всички паши бяха „вежливо” откарани в София.” http://www.promacedo...bw1/gm_3_4.html Ето, обаче, какво пише по въпроса генерал Никола Иванов: Прецените сами къде е истината. На мен ми се струва странно Шукри паша да е взел "сабята си", след като не я е предавал. Или е решил да бъде на кяр или и Никола Иванов май си е посъчинил нещо. В случката с пленяването на пашата са замесени и сърбите и нещата изглеждат още по-заплетени.

Това че някой е казал, че откритите помещения са на дворец, не значи,че е вярно. В началото си спомням, че археолозите не считаха така. Божидар Димитров в предаванията си все им натякваше - „двореца на Асен и Петър е”, но те не бяха много съгласни с него. Казваха, че помещенията били големи и не приличали много на дворцови помещения. Сега изглежда са кандисали като не са намерили по-реалистично обяснение. Аз тук с темата за Трапезица малко се изложих, защото пак си промених мнението, но никога не е късно човек да стане за резил. Отдавна вече считам, че този хълм е бил кварталът на военните. На Трапезица църквите са малки, вероятно семейни. Стенописите са на светци-войни, а вероятно и на истински военни-ктитори. За съжаление запазените части от стенописите са от долната им част, но и така се вижда, че облеклото е на военни. До църквите са били жилищата на началниците на войската и техните семейства, а те са били богати аристократи и това обяснява находките, които бяха открити. Въпросният „дворец” вероятно са казармите на средновековния Търновград. Никой досега не е давал идея къде може да са били те. Едва ли всички войници на града са живеели на Царевец, а за друго место никой не е изказвал предположение. Поне аз не си спомням да съм чел нещо по този въпрос. Света гора остава да е нарицателно на четирите манастира.

Аз нали съм колекционер веднага се сетих за тази картичка. Но не знам дали тези рога стоят още там. Това е някакъв ловен трофей. Може да е отстрелян от цар Борис. Той е ловувал по Рила, а е и бил погребан в манастира.

Пак почваме отначало. Нали я дискутирахме тази тема вече в http://nauka.bg/foru...=0. Изображенията на двуглавите орли в средновековна България са без корона. Такива са по капителите на църквите и дворците, дрехите и обувките на Йоан Александър и родата му. Иначе първият двуглав орел с корона се появява във Византия по времето на Михаил VIII Палеолог (1259-1282). В http://www.epochtime.../view/45899/34/ се твърди, че Георги Акрополит бил писал някъде, че златните двуглави орли служили за украса на тъкани, облекло, с тях се украсявали щитовете, оръжието, имало и в храмовете. „Украса”, казва Акрополит, а не герб. Това са най-разпространените варианти на двуглавия орел като символ в източно-православните страни. Първото изображение е на днешния герб на Русия, но и този на Руската империя е с три корони и орелът държи същите символични предмети в краката си. За Византия, обаче, и за Цариградската патриаршия има варианти с кръст и меч. На короните на нашите митрополити определено орела е от вариант 2 или 3, но не си личат ясно детайлите в краката на орела. Орелът от Бачковския манастир е копиран от герба на Неманичите: държи с краката си хералдични лилии. Не знам кога руските владици са имали двуглави орли на короните си, но пишещите руснаци не смятат, че двуглавият орел е символ на православието. В една руска статия се казва: „Две увенчанные головы орла символизируют единство духовной и светской власти, власти патриарха и царя над русской землей. Наверху в центре располагается третий венец, знаменующий собой власть Бога над Россией. Одна голова орла обращена на Запад, а другая на Восток, символизируя срединное положение России и грядущее объединение их под властью российского императора.” http://www.pravoslav...dvuglavorel.htm В друга пък направо се заключава: Так же и двуглавый орел, хотя и распространялся в странах, ставших опорой христианства, не получил христианской трактовки, а остался чисто царским или императорским символом... http://www.epochtime.../view/45899/34/ Вижда се, че двуглавият орел с корона има своето значение в монархическите държави. Може би Русия въстанови герба си, за да намекне за своето могъщество, ама какви сме ние, че да използваме същия символ. Докато бяхме против да има корона в новия български герб, взехме, че сложихме четири. Барабар това върху короната отгоре поставихме попски кръстове. И какво стана сега: поповете не слагат кръстове на главите си, ние ги имаме на държавния герб!

На въпроса „ Двуглавият орел православен символ ли е и трябва ли да се счита за такъв и какво точно символизира?”, свещеник Божидар Главев отговаря: „Двуглавият орел е символ, който се ползва и от Православната Църква, символизиращ симфонията между държавната и църковната власт в лицето на императора и патриарха.” http://www.budiveren...tent&format=raw Така е било във Византия. Днешният държавен символ в България обаче е лъв и хармонията църква-държава, когато духовниците носят двуглав орел, не се получава. Митрополитите Кирил и Йосиф носят корони с традиционните за християнството символи: кръст, образи на Христос.

Интересувам се от християнското изкуство, без да съм религиозен. Не съм се взирал обаче, в подробностите на облеклото на свещениците. През последните дни в информационните форуми изобилстват материалите за избора на наследник на починалия български патриарх и покрай тях нямаше как да не попаднат в погледа ми многото снимки на членовете на Светия синод. Една от тях възбуди любопитството ми. Ставаше дума за снимка на търновския митрополит Григорий. Митрополит Григорий Това, което ми направи впечатление в църковните одежди на дядо Григорий бе двуглавия орел върху митрополитската му митра. В неведение съм дали става дума за традиция, за неглижиране на хералдичната значимост на елемента, за който ще стане дума по-нататък или пък е нещо, което въобще не ми минава през ума. Тук във форума дискутирахме темата за двуглавите орли и сега аз всъщност я продължавам. Вече стана дума за това, че у нас двуглавият орел е познат като декоративна украса, като герб на Византия и Цариградската патриаршия и като герб на Русия. Ще припомня тези моменти: Герб на Русия, герб на Византия и Цариградската патриаршия, дърворезба в Бачковския манастир Направих си труда да се поразровя из интернет и видях доста любопитни неща. Не само Григорий, а и митрополитите Йоаникий и Николай, също и патриарх Максим носят или са носили митри с двуглав орел. Патриарх Максим, митрополит Йоаникий, митрополит Николай Погребението на партриарх Максим мина изцяло под знака на двуглавия орел! Погребение на българския патриарх Максим След като двуглавият орел днес е част от знамето на Вселенската патриаршия (наричана още Цариградска патриаршия) и герб на вселенския патриарх, не се учудих, когато видях, че същият знак присъства върху короната на цариградския патриарх. Носят го и гръцките митрополити, даже в интернет се твърди, че знамето на Гръцката православна църква било с изображение на двуглав орел. Вселенският патриарх Вартоломей и гръцки митрополити Руските патриарх и митрополити, обаче, не носят на митрите си двуглав орел. Руският патриарх Кирил и руски митрополити Оказа се, че и сръбският партриарх носи митра с двуглав орел. Тук трябва да имаме предвид обстоятелството, че орелът от дълги години присъства в герба на Сърбия. Сръбският патриарх Ириней До тук бе изложена констативната част, допълваща изнесеното вече за двуглавия орел. Ще продължа, обаче, с един въпрос: защо българските висши духовници носят на митрите си двуглав орел? Той няма как да бъде свързан по друг начин, освен с подчертаването на принадлежност към Вселенската патриаршия. В нашите възрожденски църкви и манастири двуглавият орел често присъства върху дърворезби и икони. Но не трябва да се забравя, че дълги години служителите в българските църкви са били „фанариоти” - духовници, подчинени на гръцката вселенска патриаршия, намираща се в цариградския квартал Фенер. Тези фанариоти са били носители на "мегали идеята” (великата идея) за погърчване на другите християни. Именно такива фанариоти са контролирали какво е изписвано в българските църкви. Някои от ктиторите на църквите пък, са били гърчеещи се българи. Когато е учредена Българската екзархия, в нейния печат двуглав орел няма! Печат на Българската екзархия от 1872 г. В Устав на Българската православна църква от 1950 г., чл. 240 е упоменато: „Българската патриаршия и Св. Синод имат следния печат: кръгъл печат с надпис наоколо: "Българска патриаршия - Св. Синод", а в средата - изображение на храм с три кубета, ограден с клончета.” http://www.pravoslav...0_ustav_BPC.htm През 2008 г. е приет нов Устав на българската православна църква – Българска патриаршия. В неговия чл. 253 е записано почти същото: „Българската Патриаршия и Светият Синод имат кръгъл печат с надпис наоколо: “Българска Патриаршия - Св. Синод ”, а в средата - изображение на храм с три кубета, ограден с клончета и годината – 1953”. http://dveri.bg/comp...8/view,article/ Доколкото ми стана ясно, именно през 1953 г. Българската православна църква окончателно е отхвърлила зависимостта си от Вселенската патриаршия и е станала "самоуправляема (автокефална) Патриаршия”. За събитието в pravoslavieto.com е отбелязано: „В заседанието си на 3 януари 1953 г. Св. Синод на Българската Православна Църква реши да свика на 8 май с.г. Църковно-народен събор, който да възстанови патриаршеското достойнство на родната Църква и да избере предстоятел-патриарх.” http://www.pravoslav...y_bpc/index.htm След като Българската патриаршия е самостоятелна, защо трябва българските духовници да носят символите на Вселенската патриаршия, които образно казано са „византийски”, респективно „гръцки”?

Таблицата на Въчков в частта „загуби” явно не е добре ситуирана. На практика в знаменателя е предадено „убити/ранени”. Отгоре е сборът им, което е нелепост: да събираш умрели с ранени, макар че много от ранените са били инвалиди за цял живот? При това сборът за Междусъюзническата война е неверен! Иначе по отделно цифрите са същите, както в таблицата от доклада на фондация Карнеги. Убитите в Балканската война са 30 024, а в Междусъюзническата война – 14 868, или общо – 44 892. Разминаване в цифрите има при общият брой на населението, но и там при Въчков е допусната грешка: точното число в повече е 425 000. Или рекапитулацията при тази таблица е: освободено или присъединено население – 425 000 души; убити - 44 313 души. Кое обаче е вярно за броя на населението в България след Междусъюзническата война: 4 467 006 или 4 875 000? Трябваше да направя тази проверка по-рано, но не вярвах, че може да има такива големи грешки. Добре, че в един момент, докато си пиех кафето на пазара, се сетих за въпроса, и едва тогава осъзнах, че такова разминаване в броя на убитите е невъзможно.

Опитах се да проуча величината на успеха на България през двете балкански войни. В доклада на комисията „Карнеги” са публикувани следните две таблици. Рекапитулацията е следната: освободено или присъединено население - 129 490 души; убити - 44 313 души. Оставям всеки сам да си направи коментара. Намерих и друга една таблица, направена от Александър Въчков в „Балканската война 1912-13”, издание 2005 г. В таблицата на Въчков цифрите са доста по-високи. За придобивката на населението се дава числото 445 000 души. Сведенията за убитите обаче, са невероятно високи: за Балканската война са посочени 82 574 души, а за Междусъюзническата война 69 673 души. Общото число е 152 247 души. И тук се отказвам да коментирам. Нарочно оставих коментара на Въчков под таблицата: присъединявам се към него.

Поуката, която са си извлекли България и Турция от двете балкански войни.

Изпълнение на китара с четири ръце Изпълнение на китара с десет ръце

Някои от апликациите, открити в тракийските могили при Кралево и Равногор показват доста голяма прилика с тези на Свещари, било в сюжета, било в декоративните елементи. Това пък са гривни и някакво мъжко украшение, намерени в Украйна. Водят ги скитски. ]

Намереното е апликация за конска амуниция. Такива неща са намирани и досега на най-различни места в България. Уникалното при Свещари е, че предметите са златни. http://www.google.bg...iw=1280&bih=592 Скуби е прав. Тези неща няма как да са били произведени от някакви работилнички на територията на България. Елементи като лъвове, палмети и пр. са характерни за работилниците в Мала Азия.

Вчера правнуците на част от бившите съюзници показаха, че следват този урок и отново се съюзиха. Има и нов член в съюза. Отново става дума за Македония,за която започна Балканската война. Българският външен министър Николай Младенов (в центъра) приветства гръцкия си колега Димитрис Аврамопулос (вляво) и румънския външен министър Тит Корлатеан (вдясно) по време на официалната им среща в София. България, Гърция и Румъния направиха общ фронт срещу Македония. http://www.segabg.co...e.php?id=623685