К.ГЕРБОВ

Това е автоцитат. Неточно съм се изразил. Считам, че паметните плочи трябва да се въстановят, но не на такова представително място. Те са били издигнати в казармите, накрая на София, а сега там е центърът на столицата. Доколкото е известно въпросът с въстановяването на мемориала уж се движи. И място има избрано. И първи копки има и парите май са изхарчени. http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=962311 Пак ли ще започваме всичко отначало?

Статията съм я написал, тъй като много хора не са наясно как е изглеждал паметника в периода, когато още имаше някакъв приличен вид. Ако сега се започне някакво допитване, за каквото се говори, участниците поне да знаят за какво става дума. Иначе от паметника днес не е останало нищо, освен скулптурите. Лично аз мисля, че вариантът да се въстанови паметника в началния си вид, не е оправдано мероприятие. Но дайте да помислим дали трябва да връщаме стария паметник? Аз доколкото знам само Сърбия ни е нападнала в 1885 г. Балканската война е започната от България. Тя се включва в Първата и Втората световна война по собствено желание. Никой не я е нападал. Фронтовете, където са загинали войните от І-ви и VІ-ти полк, упоменати на паметника, не са днес в чертите на България. Не са били и тогава, когато са се водили войните. Патриотизмът е хубаво нещо, ама днес от нас искат да се променяме, да мислим съвременно. Лично аз не мога да разбера как така ще въстановяваме паметник, който на практика е свързан с двете Национални катастрофи на България. Не ми се ровеше, та ще цитирам накратко от Уикипедия. Първа национална катастрофа: Настъпва след Втората балканска (Междусъюзническата) война. Букурещкият мирен договор (България, Румъния, Гърция и Сърбия) отнема от България огромни области населени с българи, извоювани през войната — Вардарска, Южна и Беломорска Македония и Южна Добруджа. Цариградският мирен договор пък отнема Одринска Тракия. Последиците от договорите са ужасяващи — Южна Добруджа, която е житницата на България, е отнета и това води до криза в стопанството. Освен това от отнетите територии идват хиляди бежанци. Втора национална катастрофа: Тя е последствие от Първата световна война. Договорът в парижкото предградие Ньой сюр Сен взима от България извоюваните през войната територии и Беломорието. Освен това силно е ограничен броят на въоръжените сили на страната — 20 000 доброволци в армията, 10 000 за жандармерията и 3 000 погранична стража. На България са наложени репарации в размер на 2 250 000 златни франка. Къде виждате тук защита на български територии. Имаме отнемане на завоювани територии. Т. е. били сме агресори и сме наказани, че сме нарушили международните договори.

ПАМЕТНИКЪТ„1300 ГОДИНИ БЪЛГАРИЯ” В СОФИЯ - ИДЕЙНА КОНЦЕПЦИЯ И РЕАЛИЗАЦИЯ Монументът е издигнат през 1981 г. по случай 1300 годишнината от създаването на българската държава и е част от оформлението на комплекса, изграден на представителния площад „България" в София, където се намира и Националния дворец на културата, построен в същата юбилейна година. Инициатор за изграждането на паметника е Людмила Живкова, която тогава е председател на Комитета за култура. В края на 1979 г. Комитетът за култура обявява вътрешен конкурс за паметника, като темата „Минало, настояще и бъдеще" е определена от Людмила Живкова. За участие са поканени скулпторите з. х. Валентин Старчев, н. х. Величко Минеков и з. х. Борис Гондов. Журито на конкурса присъжда първа награда на идейния проект на Валентин Старчев, който се доближава най-много до зададената тема. На него са възложени и работите по изграждането на паметника. В проектните дейности участие вземат също арх. Александър Баров (архитектурно оформление), арх. Атанас Агура (оформление на околното пространство) и инж. Милчо Брайнов (конструктивни решения и разчети). Изпълнението на скулптурните и строително-монтажните работи трае около година, като средствата за това са отпуснати от Българските професионални съюзи (твърди се, че са взети от пенсионния фонд). Монументът е открит от председателя на Държавния съвет на Народна република България Тодор Живков на 20 октомври 1981 г. Тогава в програмата за честване на 1300-годишнината на българската държава се провежда юбилейния „Ден на българската държава". При откриването паметникът още не е завършен в окончателен вид (на втората снимка горе се вижда, че юбилейните години пред паметника не са монтирани). Монументът представлява три преплитащи се вертикални структури, символизиращи миналото, настоящето и бъдещето на българската държава. Скулптурни композиции и надписи-девизи подчертават отделни характерни моменти от развитието й. Вкопаването на основите на композицията в земята не е случайно, а насочва към въздигането на България, след като два пъти - през ХІ-ХІІ и ХV-ХІХ век, тя губи своя суверенитет и попада под чужда зависимост. Паметникът е замислен така, че който влезе да го разглежда и погледне надвесените над него фигури, чрез въздействието на тяхната мащабност да усети величието на българската история. 7-метровите скулптурни композиции пресъздават някои характерни моменти от историята и културата на България, които са станали знакови за миналото и настоящето й. Високият 35 метра монумент завършва с крило на птица - символ на крилатата богиня на победата Нике и на полета на страната към бъдещето. По стените на паметника са изписани крилати слова на видни българи, които също са свързани тематично със скулптурните композиции. Първата, най-ниско разположена скулптурна група (горе вдясно), представя цар Симеон Велики, като покровител на книжовниците, положили основите на българската литература („Златният век на цар Симеон"). С тази композиция е свързан един от надписите върху паметника, представящ цитат от химна на българската просвета и култура „Свети Кирил и Методий", дело на Стоян Михайловски: „Върви народе възродени, към светли бъднини върви!" Втората скулптурна фигура е Пиета (горе в средата). Този алегоричен образ е олицетворение на многото жертви, които е дала България във войни, робство и въстания („Загиналите за народността, вярата и свободата на България"). Изразно подсказана от евангелието, където Пиета е оплакването на Христос след мъченическата му смърт на кръста, скулптурата на паметника внушава идеята, че българската земя, за да просъществува е дала много жертви и много майки са плакали за синовете си. Към този изобразителен сюжет се отнася друг текст, поставен върху монумента. Това са безсмъртните слова на Христо Ботев от баладата му „Хаджи Димитър": „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира!" Третата скулптура на паметника (горе вляво) е фигура на млад мъж, работник, символизиращ твореца-създател („Съзидателят"). Въпреки всички премеждия, трудности, катастрофи и робства винаги са се намирали дейци и творци, който да възродят българската държава, да работят, да се борят за нейното икономическо и културно издигане. Такива „съзидатели" има и до днес и затова България съществува, е внушението на тази скулптурна фигура, допълнено и от думите на Васил Левски - „Времето е в нас и ние сме във времето...", поставени върху монумента. „То [времето] нас обръща и ние него", е продължението на мисълта на Апостола, изразена в негово писмо до Панайот Хитов. „Съзидателят" е събирателен образ, символизиращ плеядата творци на българския бит и култура. Най-любопитният елемент от целият монумент е тялото или „структурата", както нарича този елемент Валентин Старчев, завършваща с крило най-отгоре. Този елемент всъщност представлява възходяща спирала. В началото източното тяло на паметника се издига плавно в северна посока, като в основата е поставен надписът „Върви народе, възродени". От източната страна е продължението: „към светли бъднини върви!". То е изписано в посока на издигането. След което, макар и не плавно, а с чупка, това тяло завива и започва да се издига вече в южна посока. Въпросната спирала, както и сам Валентин Старчев споменава в последните си интервюта, е най-важният символ в монумента и представя виждането на Людмила Живкова за триединството на „минало-настояще-бъдеще". „Това беше нейната идея за усещане на триединството като спираловидно развитие", уточнява скулпторът. През 1979 г. Людмила Живкова публикува статия със заглавие „Хармония и красота в безпределния спиралообразен кръг на развитието". Академик Пантелей Зарев пък е написал за Людмила Живкова: „Философски тя имаше за емблема не кръга, а спиралата. По кръга нещата се повтарят, по спиралата те се извисяват и вървят нагоре. Ето защо спиралата бе нейният символ за човешкото, паметта за изминат път, подвижната точка при възхода нагоре." Както е известно, по идея на Людмила Живкова е оформена и емблемата за честването на 1300-годишнината на българската държава. Централно място в композицията-медальон на емблемата, изработена от н. х. Стефан Кънчев, заемат: фигурата на лъва от действащия тогава герб на Народна република България, годините на основаването на българската държава и на честването на юбилея й - 681 и 1981, „спиралата на прогреса". В краткото отпечатано съобщение, озаглавено „Символът на България - емблемата на 1300-годишнината" се казва: „За първи път намира самостоятелно място спиралата на прогреса... Изразявайки динамичното развитие на българския народ от дълбока древност до зрялото социалистическо общество, спиралата като елемент на политическата ни символика органически свързва България с прогреса на човечеството през близо двете хилядолетия на новата ера." Пред паметника, върху голяма бетонна площадка-козирка, направена на нивото на парка, с големи метални цифри са отбелязани годините „681-1944-1981" (виж най-лявата снимка от втората редица). „В проекта беше 681 г. – 1981 г. и тогава се взе решение от съответно място към тях да се прибави годината на установяването на социалистическата власт в България" - припомня си днес проф. Старчев. За своята творба и за подобните паметници в Шумен („1300 г. България") и в Стара Загора („Самарското знаме") Валентин Старчев казва: „Хората бяха свикнали със стария тип паметници - пиедестал и на него фигура на определен човек. Докато тук архитектурата и скулптурата направиха обща комбинация в пространството... Самата архитектура работи заедно със скулптурата за темата и тя е пиедестал на фигурите. Новото след това беше - архитектурата да бъде раздвижена и да символизира идеята, която носи паметникът." Валентин Старчев признава и някои неудачи при проектирането и изграждането на паметника. Например прекалената височина на „спиралата" с крилото накрая. „Самата спирала е доста сложна като усещане защото накрая направихме и едно тяло като крило - един завършек, който сега отчитам, че той е малко излишен като обем... утежняваше цялата композиция и тематично, и като форма" - казва днес скулпторът. Отражение в художествения вид на паметника дава и неговата неудачна облицовка. Предвиждало се е тя цялата да се изпълни с големи гранитни плочи, така че издигнатите тела да създават впечатлението за планински кристал. „Облицовката не се изпълни както трябва - признава Старчев, - плочите станаха формат четири пъти по-малък от замисления и така вместо усещане за чисти, кристални форми, се получи една мозайка, която разби формата и почна да въздейства другояче... с тези малки, различни по цвят плочи се получи нещо като облицовка на баня." Разположението на скулптурните фигури върху паметника е неудобно за фотографите. Скулптурите са монтирани на северната страна и не се осветяват добре от слънцето. Това обстоятелство предопределя трудната направа на хубава снимка откъм фасадната страна на паметника, така че да се виждат добре фигурите. На повечето отпечатани пощенски картички монументът е заснет в нощна обстановка. Тогава паметникът вече изглежда много ефектен, защото е осветен от специално построената светлинна уредба. Скулптурите от паметника имат и самостоятелно битие. За тях разказва сам авторът Валентин Старчев: „Това са мои предишни композиции - за изложба. Не за паметник. Примерно „Пиета" беше моя работа, която сега е в новия музей за модерно изкуство. Имах няколко награди за нея. Нейната инспирация е от „Свалянето от кръста". Имах едно съвременно виждане по нея. А колкото до работника - бях правил преди фигура на леяр. Изхвърлиха го като формалистичен, отлях го от бронз, прие се, отиде на изложба в Белгия и тамошният музей за модерно изкуство го откупи. Сега е в големия музей „От Роден до днес". Та и него използвах." „Пиета", вече като малка 30 сантиметрова пластика, е подарена на папа Йоан Павел ІІ. Това става след покушението върху него, когато българска делегация посещава светия отец в покоите му във Ватикана. Освен в музея за модерно изкуство (преди това е бил в Националната художествена галерия), вариант на оригиналната скулптура е поставен и на Братската могила на загиналите за свободата на България в Плевен. Копие на „Леяр", пък има издигнато в парка на Културния институт към Министерство на външните работи в София. Испанският крал Хуан Карлос е собственик на пластика, наречена „Книжовник". Получава я при визитата си в България. Тя е детайл от композицията с цар Симеон и книжовниците. Скулптури на Валентин Старчев (отляво надясно): „Пиета" в Националната художествена галерия, София; „Пиета" , част от Братската могила на падналите за свободата в Плевен; „Леяр" в Културния институт на Министерството на външните работи, София. Построеният в съкратени срокове монумент не е одобрен от приемателната комисия заради некачествено извършеното строителство. Мраморните плочи започват да падат още през 1985 г, а след политическите промени паметникът е оставен без надзор и започва да се саморазрушава. Валентин Старчев дава следното обяснение за причините: „По-малките плочи 60:40, не бяха калибровани, наложи се да има фуга между тях, за да се напасват една към друга. Тази фуга не беше уплътнена достатъчно добре със силикон, през зимата влезе вода през тази фуга, замръзна, отпра плочите. Оттам тръгна самото постепенно разрушаване първо на повърхнината, а после и на другите части." Според проектанта арх. Атанас Агура още навремето паметникът останал недовършен. През 1980-81 г. много се е бързало той да добие своя окончателен вид за 1300-годишнината, но така и не се успява. Бъдещето на паметника не е съвсем ясно. Започнат е някакъв частичен демонтаж. В интернет могат да се срещнат най-различни съобщения какво точно се извършва и какво ще последва след това. Авторът Валентин Старчев остава с надеждата, че чрез известна реконструкция на оцелялата част от монумента може да се върне общата визия на паметника. Откриването на паметника "13 века България" в градинката на Н Д К- октомври,1981 г. гледай в http://www.vbox7.com/play:ea920443a0

Значи трябва да се гордеем с това, в което сме успели! Ами както се видя, преди българите на тази земя са живели тракийците. Според библията бог е създал земята заради Авам и Ева. Пък както се знае, те са били българи. Ето така трябва да се интерпретират нещата.

Те и много българи, без да са пили не биха казали на славянски език, че са славяни. Много мъже казват на жените „мила”, „скъпа”, „колкото те обичам”, а само гледат да заведат гаджето в леглото. Абе всички мъже са мръсници!

И какво прави цар Симеон пред Цариград? И той ли е бил български? Историческото българско чувство за патриотизъм и национална гордост е далеч от съвременните норми за толерантност и демокрация. Ще честваме Балканската война, която също е агресивна. Българи живеели под робство в Тракия и Македония. Добре, ние ги освободихме през 1912-1913 г., но защо присъединихме тези земи към България. Тогава Европа веднага скочи, защото сме нарушили неин договор! Днес туй не ни отърва в ЕС, онуй не ни харесва, ама си налягаме парцалите. Македонците присвоили ръкописи, които уж били български. Веднага дигнахме гюрюлтия. Че ние си присвоихме всички съкровища, намерени на север от Дунав и Черно море, но никой не казва нищо против, защото хората, живеещи там, са културни. Само в интернет има доста на брой и различни мнения за съкровището от Малая Перешчепина и те не определят, че то е било на българския владетел Кубрат. Но понеже има все пак един, който е изказал мнение, че пръстенът е на Кубрат, ние веднага обявихме, че находката е българска. Николай Овчаров даже пръст донесе от „гроба на Кубрат”. Да беше си направил поне труда да направи една научна публикация: къде точно е открил този гроб, как изглежда и т. н. Ето срещу такива посредствени опити за налагане на нови митове в българската история трябва да се борим, а не да чакаме лъжите да се утвърдят като прословутата „тюркска”, теория, „кановете” и „хановете” и т. н. и т. н. Аз като българин хич не се гордея, че български професори, като Николай Овчаров и Божидар Димитров се опитват да правят шоу от българската история. Те двамцата се състезават, кой ще шашне повече българските журналистки, които и без това са зашеметени от проявите на Бойко Борисов. Ние тук пък, се опитваме да си припомним някаква стара, също измислена българска слава.

Така излиза и според документите.

Мога да проуча, как стои въпросът с желанието на Русия да излезе на топлите морета, ама чак от Петър І ще ми отнеме няколко месеца. Честно казано не съм се интересувал от тази тема. Опитвам се най-вече да си изясня отношението на Русия към България.

Бележки към възстановката: Няма как Самарското знаме да се е развявало на Орлово гнездо и въобще на връх Св. Никола. То се е числяло на Трета опълченска дружина, а тя през цялото време от 9 до 11 август се е сражавала на източния склон на стария връх Шипка (на картата с червено). При това това дръжката на знамето е била счупена в боя при Стара Загора, а има и сведения, че на Шипченския проход то въобще не е развявано. Било е нарочно прибрано, за да не бъде повредено от шрапнелите. Освен това: какво прави Самарското знаме при сражаващите се руски войници? Опълченците са имали съвсем други униформи. В боевете на Шипка е участвала само редовна турска войска - низами. Башибозуците и черкезите са се движели с тила на турската армия (на картата пак с червено).

На гравюрата на Хосе Пелисиер не се вижда добре самото лунно затъмнение, затова давам детайл от рисунката. Мисля, че между облаците се намира луната в някаква фаза от затъмнението, но не мога да кажа каква - не съм познавач в астрономията. Вероятно сцената представя Централната батарея, която е била на височина, съседна на стария връх Шипка и там е бил командният пункт на генерал Столетов. Стрелбата е срещу насрещния връх Малуша, където са били разположени турците. В една от посочените чрез линк статии се „констатира”, че като започнало лунното затъмнение, турците спрели сражението. Но от гравюрата на Пелисиер се вижда, че не е така. В приведения цитат се споменава, че „проявяването на небесното това чудовище така внезапно прекъсна турците”. И да е имало някакво сепване, то е било моментно. Битката си е продължила и това се потвърждава и от долната телеграма: Битката или по-скоро стрелбата на 23 август 1877 г. на Шипченския проход се е водила и през нощта, защото е имало пълнолуние и е било ясно. Тази рисунка е от същия ден, по-скоро нощ.

Аз понеже влизах през "Нови мнения”, не съм забелязал, че темата е в раздела „Философия”. В такъв случай в съвременен план по-правилно е да се разглежда максимата: „В единението е силата”. Прочетох в нета подходящо обяснение: „Силата на всяка една общност е в единението. „Съединението прави силата.“ са думите написани на националният ни герб, но пишеше някъде, че по време на самото съединение, хората са казвали „Единението прави силата.“ ... има разлика между събиране на отделни части и единство и сплотеност...” Аз бих добавил, че след съединението идва единението, но за какво точно става дума ще посоча един случай от времето на Царство България, който е представен от Стефан Цанев в том 3 на „Български хроники”. „Министрите чиновници вдигал и свалял сам царят [Борис ІІІ]. Важното било те да не отговарят за дейността си пред Народното събрание, да не зависят от народните представители и от народа, а да отговарят само пред Негово Величество и да зависят само от неговото височайше благоволение - т.е. царят превръщал министрите чиновници в безпрекословно послушни само нему марионетки, а Народното събрание лишавал от глас и от власт, Народното събрание било за пред хората, за пред света... Обаче XXIV Народно събрание взело, че дръзнало да се меси в управлението (в това събрание се били промъкнали 20-30 народни представители, които по стар вреден навик отправяли неприятни питания към правителството), тогава царят на бърза ръка го разтурил още след първата му сесия и наредил на министър-председателя си Кьосеиванов да проведе нови избори - Кьосеиванов запретнал ръкави и с помощта на полицията така подбрал и така избрал народните представители, че в следващото, XXV Народно събрание успели да се промъкнат само 4-5 подло замаскирали се опозиционно настроени депутати, но на тях... въобще не им давали думата; това не му стигнало на Кьосеиванов, ами взел, че изчегъртал от фасадата на Народното събрание стария надпис „Съединението прави силата" и го сменил с нов: „В единението е силата" - и това Народно събрание наистина било напълно единно, напълно единомислещо, единодействащо, напълно единодушно и единогласно (само Народните събрания по време на социализма ще се опитат да му съперничат): всички внесени от правителството (разбирай - от царя) законопроекти се одобрявали без разисквания, с ура и акламации!” На този исторически план съвсем обяснимо става поведението на адвокат Цецка Цачева, която като председател на Народното събрание напоследък се стреми да подмени съдържанието на девиза върху сградата. Ето какво прочетох в сайта на Агенция „Фокус”, написано по повод честването на 126-та годишнина на Съединението на Княжество България и Източна Румелия: http://www.focus-news.net/?id=h3531 Цецка Цачева: Задължително е единение за пътя, по който България върви Един от заветите на Съединението – това величаво историческо събитие и до днес стои върху парадния вход на Народното събрание – „Съединението прави силата”. Добре е ние, политиците, да вникваме в смисъла на това послание ежедневно, а не само на официални празници като утрешния. Това каза пред Агенция „Фокус” председателят на Народното събрание Цецка Цачева в навечерието на честванията по случай 126-ата годишнина от Съединението на Княжество България с Източна Румелия. „Моят прочит на тази историческа дата е да търся препратките към днешния ден и тук ударението може би вече трябва да пада не върху понятието „съединение”, а върху единението”, подчерта Цачева. Тя допълни, че в нелеки за преодоляване времена, единението не е просто дума. „Единението не е само дума, то не изключва различията, присъщи на демокрацията. Задължително трябва да има единение за пътя, по който България върви. Единението е пътят, по който всички заедно вървим”, отбеляза председателят на парламента. „Съединението е добър ориентир за нас, политиците, в съвременните процеси, както и с оглед на предстоящите за България избори, защото имаме блестящия пример на прадедите ни за това как трябва в трудни времена да бъдем единни”, посочи Цецка Цачева. „Трябва да показваме, че сме достойни за свободата си и че сме способни на историческа инициатива, така както предшествениците ни са го показали преди 126 години”, заяви още тя. Христина ДОБРЕВА” Тук пък можете да прочетете коментар на думите на Цачева: http://bolgari.net/obyrkana_cecka-n-4112.html

След толкова години войни за Обединена България, ето го резултатът: http://www.youtube.com/watch?v=WRH7G-DVQlI ,,Каде и да одиш, каде и да шеташ не се срами, не се плаши българин да си Припев: Една вера имаме, един живот живееме, България цела да е секой да я знае. Ако някой рече България е мала, има още осум дела, за да биде цела. Припев Ние не сме гърци, османци, ни сърби, чеда сме на Аспаруха, гордост най-българска! '' Припев. Каде и да одиш каде и да шеташ не се срами не се плаши Македонец да си. х2 Реф. Една мисла имаме еден живот живееме Македонија цела да е секој да ја знае. х2 Ако некој рече Македонија е мала има уште два три дела за да биде цела. Реф. х2 Ние не сме Грци Бугари ни Срби чеда сме на Александар гордост македонска.

Лъвът е бил част от мемориала, посветен на загиналите във войните от Първи и Шести пехотен полк, който е съборен, за да бъде построен НДК.

Като се постави лъвът, който днес е в Националния военноисторически музей - пред Народното събрание, всичко ще си дойде на мястото. В една друга тема спорехме за лъва при паметника на Незнайния войн в София. Той също трябва да изглежда така, защото след Освобождението повечето войни, които сме водили, са били за обединението на българите в една държава. По времето на социализма имаше хора, които мислеха, че под «Съединението прави силата» се разбира: «Пролетарии от всички страни, съединявайте се!». В този девиз има логика. Днес не виждам как може да се осъществи «пролетарии и капиталисти (бизнесмени), съединявайте се». Дори сегашните депутати не знаят какво означава надписа върху сградата, където работят. http://bnt.bg/bg/news/view/36229/flameCandle70x80px.swf

Лунното затъмнение на 27 февруари 1877 г., Цариград

БЕЗСМЪРТНИЯТ ДЕВИЗ Вероятно малцина си задават въпроса защо и кога е възникнал девизът “Съединението прави силата”, който се чете върху фасадата на Народното събрание. Да си припомним неговата история: На 27 май 1880 година в София се провежда 45-то заседание на ІІ Обикновено народно събрание. По това време, по силата на Берлинския договор /1878/, България е разделена на три части - самостоятелното Княжество България, автономната област Източна Румелия и поробената все още Македония. На заседанието се обсъжда “Закон за рязане на монети в Княжеството”. Именно в хода на провежданите разисквания Стефан Стамболов прави предложение на гърба на българските монети в лента да се изпише девизът “Съединението прави силата”. Макар в документите от заседанието да няма мотивировка на това предложение, съвсем очевидно е, че на първата българска монета се възлага историческата мисия да прокламира правото на българите да живеят в обща държава. За това, че думата “с ъ е д и н е н и е” не е използвана в някакъв отвлечен смисъл, а в прякото значение на Съединението, на обединяването в едно цяло на Северна и Южна България, има достатъчно потвърждения. Те се съдържат както в изказванията на депутатите, така и в изображението върху монетата. Там е гравиран венец, съставен от житни класове, цветове на роза и лаврови листа. Ето как обяснява тяхната символика депутатът Ковачев: “Само една забележка имам върху житните класове и ружевите цветове. С това, мисля, се представляват нашите местни произведения. Затова трябва да има и лаврови листа, защото това растение се среща в южната част на нашето общо отечество – в Македония; и така ще бъдат представени заедно трите му части.” А депутатът Грънчаров допълва: “Като приемаме трите цвята, които означават трите части на нашето отечество, думите, които предложи г. Самболов, ще бъдат твърде уместни.” Така този девиз става израз на една политическа задача, на непреодолимия патриотичен и революционен подем за Съединението на Северна и Южна България, осъществено на 6 септември 1885 година. http://www.baga-tur.com/e107_plugins/forum/forum_viewtopic.php?2395

От тук може да се ориентираш донякъде. http://www.shopbulgaria.com/bulgarian-coins-banknotes-5047/5230/bulgarian-coin-1-lev-1925-with-a-line-under-the-year.html http://www.shopbulgaria.com/bulgarian-coins-banknotes-5047/5201/bulgarian-coin-20-stotinki-1906.html http://www.shopbulgaria.com/bulgarian-coins-banknotes-5047/5200/bulgarian-coin-10-stotinki-1906.html

И аз това казвам. С Берлинския договор България е разпокъсана и до 1944 г. се правят опити отделните й части да се съединят. Девизът «Съединението прави силата» е поставен още на първите български монети от 1880 г. по настояване на Стефан Стамболов. Какво е искал да каже той с този акт?

Възможно е девизът по някакъв начин да е свързан с идеала, наречен «Санстефанска България». Той и досега е актуален, обаче е под прицел на комисията по дискриминация.

„Съединението прави силата” е възникнал като девиз за обединение на малките държавици (княжества) в по-голям съюз. Не става дума за обединение на членовете на един народ. Така е било в Холандия и Белгия. Защо са го сложили този девиз на нашето Народно събрание, не е много ясно. Донякъде кореспондира със Съединението през 1885 г., но след като то отдавна е свършен факт, призивът вече няма смисъл. По-интересно е значението, отбелязано в долната статия: да напомня за приказката за Кубрат и неговите синове. http://en.wikipedia.org/wiki/Unity_makes_strength

Това е съдържанието на телеграмата, изпратена на ген. Радецки на 11/23 август, т. е. в самия ден на затъмнението. Доколкото се вижда, тя май е позакъсняла: изпратена е в 11 часа през нощта, когато затъмнението вече е започнало. Получена е в Габрово, а Радецки по това време трябва да е бил „пристигнал с гръм” на Шипка. А това е въпросната гравюра на Хосе Пелисиер. В албума, от който я сканирах, е озаглавена: „Битката през нощта на 23 август по време на лунно затъмнение ”.

Препоръчвам да се задават гатанки, които ги няма в интернет. Като се маркира зададения текст и се подаде на Гугъл, веднага излиза отговорът. Така ми излезе и този за русалката, но аз вече бях закъснял с отговора си. Затова го коментирах. На загадката на Роман дадения текст излиза и на латински език. А отговорът се свързва със загадката на Симфозий и Умберто Еко.

По-скоро „френска любов”. Аз съм рибар, но още не съм хващал русалка. Все пак мисля, че за друг секс тя не става. Русалката няма да може също да почисти стаята, да полее цветята, да ти сготви. Така, че ако хванеш русалка, по-добре е да я изпържиш.

Оказа се, че в посланието в капсулата на иде реч за пари, а за идеология. Ръководната цел, обаче, не е за подценяване. След като социализмът се срина, а капитализмът у нас за сега не се удава, пък нищо чудно и той да се срине по другите места, остава ни да мечтаем за комунизма. Какъв хубав лозунг има това движение: „От всекиго според възможностите, всекиму според потребностите“. Стига сме затягали коланите! Вижте и как се строеше навремето. Ако Бойко Борисов беше започнал да строи АЕЦ „Белене” и той можеше да сложи в корпуса на реактора една такава капсула с послание за поколенията. Засега само в такъв социалистически ритуал не сме го виждали да участва.

С тези неща, дето сте ги написали, нямате никакъв шанс да станете посланици във Ватикана. Бог е казал: „Оня, Който отначало ги сътвори, мъж и жена ги сътвори и каза: "затова ще остави човек баща и майка и ще се прилепи до жена си, и ще бъдат двамата една плът"? Тъй че те вече не са двама, а една плът. Прочее, което Бог е съчетал, човек да не разлъчва.” (Матей, 19:4-6) Когато сватбата е с Божия благословия, на нея стават чудеса. Казано е пак в Евангелието: „На третия ден имаше сватба в Кана Галилейска, и Иисусовата майка беше там. Поканен беше на сватбата също Иисус и учениците Му. И като се привърши виното, казва Иисусу майка Му: вино нямат. Иисус й казва: какво имаш ти с Мене, жено? Още не е дошъл часът Ми. Майка Му рече на служителите: каквото ви каже, сторете. Имаше там шест каменни делви, поставени за миене по иудейския обичай, побиращи по две или по три мери. Иисус им казва: напълнете делвите с вода. И напълниха ги догоре. Тогава им казва: налейте сега и занесете на стария сват. И занесоха. А когато старият сват кусна от водата, що се бе превърнала на вино (и той не знаеше, отде е това вино, а служителите, които бяха донесли водата, знаеха), той повика младоженеца и му каза: всеки човек слага първом доброто вино и, когато се понапият, тогава по-долното, а ти си запазил доброто вино досега. Така Иисус тури начало на чудесата Си в Кана Галилейска и яви славата Си; и учениците Му повярваха в Него.” (Иоан, 2:1-11) Тук се пие! Който иска - в чест на Христос, който иска - в чест на младоженците.