К.ГЕРБОВ

Може би действително навремето „Слънчев бряг” беше курорт за чужденци. Институтът, в който работех, имаше почивна станция там. Не беше малка, но и институтът беше голям. И понеже всяка година най-голямо натискане за карти за почивка имаше за „Слънчев бряг”, тези карти ги разпределяха от профсъюзния и партийния комитет. Даваха по една карта, рядко две на отдел и то, ако семейството имаше малко дете. Обикновено, тези, които са били вече на почивка на „Слънчев бряг”, чакаха след това към 7-8 години да им се повтори късмета. Ние със съпругата в началото ходехме на Варна, там имаме роднини. Затова по-познати ми са „Златните пясъци”. Но като се роди сина и стана на три години, успяхме в продължение на три години - да почиваме три пъти на почивната станция на института. Единия път карта взе жена ми, втория път - аз, третия път пък една моя сътрудничка от групата, която ръководех, в последния момент се отказа и ми преотстъпи картата си. Това беше точно 1987-1989 г. От тогава не съм ходил по онези краища. Картата за 14 дена, включваща стая за двама души с дете и пълен пансион - закуска, обяд и вечеря, струваше 60 лева! Станцията си имаше стол и не си спомням да се готвеше нещо постно за обяд и вечеря. Иначе в ресторантите на курорта беше бая солено и затова от време навреме вечер ходехме за разнообразие на ресторант в Несебър. Преди да пристъпя към сканиране на картичките, реших да погледна в интернет как изглежда днес „Слънчев бряг”. Направо ахнах: то е хотел до хотел, басейн до басейн! На една от картичките, които съм показал, се вижда, че на времето около Бар-вариетето бе празно, имаше зеленина и плаж. Ето как днес същото „Вариете” е направо притиснато от хотелите и басейните около него:

Хотел „Дунав” Разходка с коне край „Пиратската фрегата” Плажът пред хотел „Глобус” Изглед с хотели „Европа” и „Бургас”, на заден план - Несебър. Сърфист пред хотел „Гларус” Водна пързалка - ролба Хотел „Сатурн” Високоскоростна разходка по море Ресторант „Странджански колиби” Фолклорен състав в ресторант „Вятърната мелница” Бар „Фрегатата” Яхти Водна пързалка „Слалом” Яхти

Плажът при хотел „Бургас” Хотел „Гларус” Тенис-кортове Общ изглед Ресторант „Вятърна мелница” Общ изглед Яхти при хотел „Гларус” Хотел „Бургас” Разходка с яхти Хотели Обучение по конна езда Хотел „Кубан” Атракционно заведение „Ханска шатра” Разходка със скутери Хотели „Средец” (на преден план), „Дунав” и „Марица”

„Слънчев бряг” е курортен комплекс в южната част на Българското черноморско крайбрежие, на 6 км северно от Несебър и на 42 км североизточно от Бургас. Разположен е край малкия дъговидно извит Несебърски залив, намиращ се между Несебърския полуостров и нос Емине. От север е ограден от най-източните разклонения на Еминска планина, Източна Стара планина, а от запад - от крайбрежна гора. Плажът на комплекса е от ситен златист пясък. Дълъг е 6,5 км и широк 30-60 м, на места достига до 150 м. Морското дъно има много слаб наклон и е удобно за къпане. Дюните, горичките и декоративните храсти придават на местността много живописен изглед, а на курорта жизнерадостен колорит. На юг се открива панорамата на стария Несебър. Климатът на курорта е морски. Средната януарска температура е 2,5 °C, средната юлска температура е 24 °C, средногодишната температура е 12,6 °C. Средната температура на водата лете е 23-28 °C. Средногодишната продължителност на слънчевото греене е около 2300 ч, като през юли и август дневната продължителност достига 10,5-11 ч. Средногодишният валеж е около 500 мм. Преобладаващият равнинен характер на местността позволява проникването на морски бриз навътре в сушата, което внася прохлада в горещите летни дни. Освен климата лечебно-профилактични фактори на курорта са въздушно-слънчевите процедури и морските къпания. В района на „Слънчев бряг” е открита хипотермална, силно минерализирана вода. „Слънчев бряг” има международна известност. От май до края на септември се посещава от много български и чуждестранни летовници. Главен проектант на курортния комплекс „Слънчев бряг” е арх. Никола Николов. Първият градоустройствен план е изработен под негово ръководство от института „Главпроект” през 1958 г. Впоследствие е неколкократно разширяван и допълван. Планът, изработен през 1968 г. предвижда увеличаване на капацитета на комплекса до 30 000 легла; последната ревизия от времето на социализма е направена през 1981-83 г. Плановата композиция на „Слънчев бряг” е развита успоредно на плажната ивица. Сградите са разположени свободно в парковата среда. При изграждането на комплекса са запазени дюните и съществуващите дървесни насаждения, които са допълнени с южни видове. Застройката е разнообразна - ниски хотели (1-2 етажа), в които е търсена интимност и романтика, многоетажни хотели („Витоша”, „Рила”, „Пирин”, „Кубан”), хотели, развити около вътрешни дворове, по подобие на възрожденските манастирски комплекси („Созопол”, „Несебър”, „Континентал”). Всеки хотел или отделна група имат свой облик, характерен за тях стил. Гордост на социалистическия „Слънчев бряг” е хотел „Кубан”. Изградени са обслужващи сгради и съоръжения - магазини, ресторанти, увеселителни заведения, летен театър, курортна поликлиника, поща, голям спортен комплекс и др. Комплексът е с характерен жизнерадостен архитектурен образ. Осъществена е органична връзка с природната среда. За архитектурно-градоустройствените постижения при проектирането и изграждането на комплекса главният проектант е удостоен през 1962 г. с Димитровска награда. Бъдещото развитие та комплекса е в тясна връзка с решението на архитектурно-художествените и градоустройствените проблеми на разположения в съседство град-музей Несебър. През 1962 г. започва изграждането на цялостна курортна агломерация с капацитет 100 000 души, която включва „Слънчев бряг”, Несебър и селата Влас, Кошарица, Тънково и Равда. Към 1980 г. в комплекса има над 100 хотела, 4 къмпинга, бунгала, 50 ресторанта, барове, атракционни заведения, курортна поликлиника, морска спортна база, различни спортни съоръжения - яхт клуб, стадион, тенис кортове, спортни площадки. „Слънчев бряг” е известен като курорт, който оставя отлични възможности за семейна почивка с малки деца. Курортът има транспортни връзки с Несебър, Бургас и Варна. (Географски речник на България, С., 1980; Пътеводител България, С., 1985; Енциклопедия България, т. 6, С., 1988 г.) Общ изглед Общ изглед Хотели Бар-вариетето Изглед (1967 г.) Хотел „Глобус” (1961 г.) Ресторант „Ахелой” (1960 г.) Казиното (1960 г.) Ресторантът на хотел „Глобус” (1962 г.) На плажа На терасата на хотел „Чайка” Хотел „Олимп” Изглед от към морето Бар „Пиратската фрегата” Бар „Пиратската фрегата” посреща гости

Този флокс на Дрюмонд (Phlox Drummondii), чиято родина е Северна Америка, е нещо като овощните дръвчета на Мичурин. Навремето братовчед ми се запали по неговите опити и на една дива слива в двора, присади калем от кайсия. На присаденото клонче се появиха листа като на кайсиево дърво, а на самото дърво листата си бяха на слива. И кайсии имаше, но не си спомням дали още първата година или по-късно. Такива са фактите, обаче като виждаме плод, приличащ на кайсия, казваме че е кайсия. Дори и да е расла на слива. Като снимах миниатюрните цветя в бетоновите саксии, ми направи впечатление, че те имаха едни и същи стъбла и листа, но както казах, цветовете отгоре не си приличаха. Този Дрюмонд изглежда е бил бог на генетиката. Все пак е редно, както при розите, например, всеки култивиран сорт флокс също да има собствено наименование. Като разгледах някои сайтове в интернет, видях, че на много места се показва Phlox Drummondii, но с допълнителното обяснение, че става дума за „Съзвездие”, „Шанел”, „Греми” и пр. В един български сайт пък се предлагат за засаждане: „Прелестна кръстоска”, 20см, с едри цветове, чисти тонове; „Звездно вълшебство”, 15см, с многоцветни цветове, изпъстрени със звездици; „Вагнерова фантастична кръстоска”, 20см, ясни, чисти тонове; „Цецилиева кръстоска”, 20см, с едри цветове, всички тонове с бяло „око”. Самият флокс на Дрюмонд е два вида: обикновен и звездовиден. Фактически аз съм показал най-различни сортове от втория вид. Сега ще покажа и различни сортове от обикновения флокс на Дрюмонд. Те също растяха наравно с другите. Благодарен съм на Алпина, че ми каза как се казват необичайните растения, които съм снимал. Оказва се на практика, че през 2010 г. в Южния парк е имало голяма изложба на открито, на която са били демонстрирани поне 50 сорта флокс на Друмонд. За мен остава удоволствието, че съм успял да заснема по-голямата част от тях.

Паметникът на Ленин го поставиха в 1971 г. Там, срещу ЦУМ, беше старият дървен цирк. Една нощ, обаче, той изгоря и се получи много грозно празно пространство. Затова решиха да издигнат паметник на Ленин и направиха до него градинка.

На практика документи са самите писма. Аз не съм се интересувал досега от въпроса, но ето какво открих в книгата на Петър В. Караиванов „Васил Левски по спомени на Васил Караиванов”: В книгата писмата не са изцяло цитирани, но се вижда, че в първото си писмо до Найден Геров Петър иска да го наредят на служба, за да се прехранва той, лично. А във второто иска вече с по-голяма настоятелност помощ, защото трябвало да се грижи и за семейството на сестра си. Възможно е Геров да е отказал на първото писмо и затова Петър е пратил второто, от което става ясно, че в началото на 1878 г. Гина не е била жива. Иначе сестрата на Петър нямаше да е само с момичетата си. А сестрата е останала сама, защото майката се е давила. От писаното за Гина Караиванова в книгата на Караиванови, се прокрадва, че тя вероятно не се е самоубила от бедност, а изглежда от неприязненото отношение на карловци към нея. Ето текст от писмо на София Начева, внучка на Гина Кунчева до Васил Караиванов: „След смъртта на вуйчо Христо [всъщност Васил Левски] баба се пренесе у нас да живее. По това време и къщата й е разрушена. Помня, че се шушнеше между баба Тана и баба Дона [първата е приятелка, а втората е сестра на Гина], че се е казвало: „Какво на майка, която е родила син чапкънин и баш хайдутин, нехранимайко, майка му не бива да има керемида”. Явно веднага след смъртта на Левски карловци не са питаели особена почит към техния съгражданин и семейството му. Затова и на воденицата не са дали работа на Петър Кунчев. Бел. Намерих си грешка и направих редакция в текста.

Заглавието е редактирано така, че да изрази известна ирония. Надявам се, че имащите чувство за хумор ще приемат тази шега, смесена и с поезия. Не става дума за истински коне, защото те нямат крила. Не иде реч и за кончета-пегаси, спътниците на талантливите поети, както се приема. За водни кончета става дума. Те привличат погледа със сравнително едрото си, като правило ярко оцветено тяло, към което са закрепени големи, но нежни крила, които не могат да се свиват и при летенето си насекомото прилича донякъде на самолет. В този си вид в периода от май до октомври то се явява една допълнителна жива атракция, кръжаща над водите и растителността по краищата на сладководните водоеми. При подходящ ъгъл на заснемане крилата на водните кончета наистина блестят. Успешното запечатване на светещите ефирни форми е един резултат, който дава удовлетворение на фотографа, че е заснел нещо, рядко повторимо. Водните кончета (Odonata) са разред хищни, добре летящи членестоноги насекоми. Те се хранят с други насекоми - комари, мухи, оси, малки пеперуди и мравки, които ловят в полет. Казват, че усещали „храната” си от 1,5 м разстояние. Едрите екземпляри, ловуващи по бреговете на блатата и реките, можели да изядат за два часа до 40 мухи. Като естествени врагове на комарите и други вредни насекоми, те принасят полза. Срещат се край реки и езера, защото женските снасят яйцата си в сладките води. Възрастните водни кончета нито хапят, нито жилят хората. Водолюбивите насекоми могат да имат различна цветова окраска: червена, оранжева, жълта, зелена и синя. Тялото им е сравнително дълго и се състои от глава, гърди и издължено пръчковидно коремче, достигащо 14-120 мм. Притежават още два чифта крила с дължина 10-95 мм и три двойки крака. Крилата на насекомото представляват гъста мрежа от тънки жилки, покрита с тънка прозрачна ципа. Интересен елемент по крилата е плътният малък участък в предната, най-връхна част на всяко крило, наричан птеростигма. Тя служи за предотвратяване на евентуалните опасни вибрации на крилото, които могат да възникнат при летене на насекомото с висока скорост. При самолетите това явление се нарича флатер На подвижната глава са разположени две големи сложни фасетни очи, съставени при някои видове от 30 000 отделни „оченца”, наричани „фасетки”. Крачката са гъвкави и служат за улавяне на жертвата и за захващане по растенията На горните две снимки са заснети водни кончета по време на копулация. По-нависоко е мъжкият екземпляр, който е притиснал женската в областта на шията с придатъците, които се намират в края на дългото му коремче. Женската пък е извила своето и го е доближила до половия орган на партньора си. Като получи сперматозоидите, тя ще снесе яйцата направо във водата или в тъканите на някое водно растение. Двете кончета могат и да летят в такава поза, но снимането им е голяма играчка и иска специална оптика. Основните подразряди на Одоната са: равнокрили (Zygoptera) и разнокрили (Anisoptera). При равнокрилите предните и задните крила са тесни, с почти еднаква форма и големина, повдигнати нагоре и притиснати едно към друго. При разнокрилите крилата имат различна форма, разположени са встрани и задните имат по-широка основа. Има и трети малък подразред водни кончета, наречен Anisozygoptera, който съдържа само Японски и Непалски видове. В България водните кончета съставляват около 60 вида, които се явяват представители основно на 7 семейства, разпространени край водоемите и влажните ливади. Снимките, които показвам, са правени в Южния парк в София и изнесеното по същество е вид принос към очертаване на местообитанията на водните кончета в България. От личните си наблюдения мога да потвърдя, писаното в литературата и интернет, че представителите на подразреда „разнокрили” не летят много надалече от водоема, който обитават. Държат се близо до растителността около водата. Полетът им е сравнително бавен, пърхащ. На следващите четири последователни снимки са заснети представители на подразред „разнокрили” от семейства Coenagrion и Chalcolestes, наричано също Lestes. Coenagrion puella (Обикновено пестриче), мъжки индивид Coenagrion puella (Обикновено пестриче), женски индивид Неидентифициран представител на Zygoptera Lestes viridis респ. Chalcolestes viridis (Върбово кротиче), женски индивид При равнокрилите водни кончета полета е силен, те много леко маневрират и летят със сравнително голяма скорост. Твърди се, че могат да достигнат 50 км в час като размахват крилата си с честота до 30 пъти в секунда. Обикалят места на 15-20 км разстояние от водоема, но в него снасят яйцата си и се излюпват. Дължината на крилата достига 94 mm, а дължината на тялото 120 mm. Разликата във външния вид на възрастните насекоми на двата подразреда е, че разнокрилите не могат да държат крилете си сгънати назад близо до тялото, и те стоят разперени, дори когато кончето е кацнало. Libellula depressa (Плоскотело живениче), мъжки индивид Аз съм виждал как „самолетчета”, като това горе, обикалят около тръстиките край брега, спират се неподвижно във въздуха, явно наблюдавайки за някаква храна, но като не успеят да намерят такава, продължават кръженето си. Причината кончетата да не се устремяват толкова често към някоя набелязана жертва, ми се изясни един ден, когато ловях риба. Едно такова водно конче кръжеше между тръстиките, а до мене една голяма жаба непрекъснато подскачаше. След като пренесох вниманието си върху нея, видях, че тя подскача, за да улови и тя летяща муха или комар. И явно успяваше да глътне някои от прехвърчащите насекоми, затова и кончето оставаше „на сухо”. Aeshna (Пъстролет) Водното конче на снимката горе, летеше пред мен над тръстиките и водата, докато аз ловях риба. Явно се бе заплеснало, защото по едно време го видях, че е цопнало в нея и не можеше да излети, тъй като крилата му се бяха намокрили. Беше близо до брега и реших да го придърпам с въдицата, да го сложа на тревата и да го снимам. Преди това то непрестанно кръжеше, без изобщо да кацне и снимането му бе невъзможно! Като извадих водното конче от водата (то самò се покачи на въдицата), го поставих на тревата (то май и самò си падна на нея). Набързо успях да направя само една снимка, която в припряността ме не излезе много качествена. В това време насекомото се окопити и хвръкна, но явно все още не можеше да лети, та кацна на едно стръкче наблизо. Там вече успях да му направя две-три снимки. За повече нямах възможност, защото крилата му явно изсъхнаха, та то отлетя, без да ме дочака да си наглася позицията. Успях все пак да хвана водата в езерото като фон, но явно фокусът не се е получил. Orthetrum cancellatum (Черновърхо синилниче), мъжки индивид Sympetrum sanguineum (Кърваво червениче), мъжки индивид Водните кончета могат да се видят около езерата, но и по близките полянки, по пейките и декоративните железобетонни декоративни елементи в парка. Някои обичат да отидат и по-далеч, вероятно в търсене на необходимата им храна. Казва се, че по-едрите екземпляри често ловували на километри от водоема. Libellula depressa (Плоскотело живениче), мъжки индивид Има такива, които хвърчат по полянките в парка, доста далеч от някое от езерата. Отдалечилите се от водоема водни кончета, обичат да стоят на високо. Намират някое стръкче, извисяващо се над тревата и кацат там. Ако вейката се огъва, търсят нещо по-здраво, а това най-често е някой вече изсъхнал стрък. Като се приближиш, най-често отлитат, но недалеч, а търсят да кацнат пак на нещо наблизо. Има случаи, когато кончето кръжи, и като не намери къде да кацне, пак се връща на същото място. Естествено, че в това време фотографът не трябва да мърда много. Успееш ли да се доближиш на метър от кончето и почнеш да го снимаш, то върти главата си, на всички посоки, като явно се опитва да разбере ситуацията. В повечето случаи, обаче, ако не правиш резки движения, си седи на мястото и даже позира. Проблемите идват от фотоапарата, който ако няма ръчна настройка в много случаи не може да хване малкия обект на фокус. С постоянство и това се преодолява. На другия ден минаваш пак от там. За сметка на това с обикновените апарати стават хубави снимки с естествен природен фон, най-често пъстър килим от разни цветя. При дългофокусните апарати видът на насекомото върху снимката се получава рязък, но фонът е съвсем размазан. Sympetrum sanguineum (Кърваво червениче), женски индивид Снимките на равнокрилите водни кончета (последните шест), са на такива от семейство Libellulidae и Aeshnidae.

През 1869 г. «са давили» майката на Петър. Има малка разлика в написаното, нали? Иначе може действително по някое време Гина да се е давила и да са я спасили. Но защо досега не е изяснен категорично този въпрос. Дойчев не заявява категорично, че се е спасила, а предполага. Така че, тоя спор - давила ли се е или не майката на Левски, може да бъде решен с документи. Изглежда обаче, документите са неудобни, защото и в Енциклопедия България няма нищо конкретно за живота на Гина Кунчева. Левски е вярвал в народа до някое време. Към края на мисията си се е разколебал и когато в голямото и богато софийско село Бистрица в комитета са се записали само трима души, е написал: «Народе????». Просто народът не е щял да върви по пътя, който Левски му е предлагал и в традиционния за Апостола стил той е решил, че народът му е виновен. Примери за такова възприятие у политиците напоследък в това отношение има достатъчно.

Любомир Дойчев в „Сподвижнички на Апостола”, в очерка за „Майката Гина”, споменава за второто писмо, но го завършва с: „като се давила в герана на Иван Фурнаджиев”. По нататък спира цитата и продължава със свои думи: „сестра му Яна била останала с четири момичета”. Липсва „сàмо”, което би следвало да означава, че Гина се е удавила и е останала сàмо Яна с момичетата, без майка си. След това Дойчев разсъждава по въпроса дали се е удавила Гина и стига до заключението, че: „Гина е правила опит да се удави, вероятно отчаяна от сполетялата я тежка болест - коремен тиф, от който се поминала в края на януари 1878 г. „Явно опитът й да се удави през януари в кладенеца на сестра си Мария Караиванова - Фурнаджиева не е успял, спасили са я!” - заключава авторът на "Сподвижничките". Иначе Л. Дойчев и дума не обелва как е преживявала Гина Кунчева след смъртта на сина си. Завършва патетично: „Героичната майка Гина Караиванова - Иванова Кунчева притворила очи вследствие на коремен тиф съм края на януари, едва успяла да види освободена България, за която нейният син е увиснал на турската бесилка...”

Фреските, спонсорирани от Рапидза, са на западната стена на притвора, а „Частният съд” е на източната. Или е бил на източната, защото не се знае днес какво е останало от него. Както и да е. Мислех да не се занимавам повече с Кирил и Методий, но ще кажа нещо за книгата на Божков. Аз съм си я купил, когато излезе. Повторил е всички недоказани неща, които са писали и другите преди него. Фреските от с. Беренде и с. Лева река с Кирил Философ (т. е. Александрийски) също е сложил, с обяснения, че са изображения на Кирил Славянобългарски. В книгата има репродукция на един стенопис от черквата в с. Добърско, където Кирил дори не е отбелязан като Философ. За него Божков обаче също ни убеждава, че било на Кирил Философ от двойката „Кирил и Методий”. Но има и разумно мислещи хора. В книгата си изследване „Старата черква в Добърско” Елена Флорева е дала по-разумно обяснение на съдържанието на въпросния стенопис.

Има два стенописа, които се намират един до друг, рисувани са по едно и също време от един и същи художник. Не мисля, че този човек, като е нарисувал веднъж мощите на св. Климент в ракла, ще нарисува по-късната сцена не с внасяне на раклата в „Сан Клементе”, ами с внасяне на тяло, което тепърва се опява и погребва. Още повече, че в действителност тяло не е намерено. Не виждам защо Галахад продължава да вижда в сцената с процесията, внасянето на мощите на св. Климент в „Сан Клементе”, след като под стенописа е написано, че погребението е на папа Николай? Който и да е той: І или ІІ. За котвата, Галахад твърди, че за нея почнало да се говори, след като са пренесени мощите в Рим. Ама нея я има още в разказа за мъченичеството на Климент. И картината с кораба , макар и много късна, показва този момент. Аз действително от доста време се чудя за какво още споря: каквото имаше да казвам, го казах.

Намерили череп и кости в насипно състояние. Цялата находка е била събрана в едно сандъче, което херсонския поп носел на главата си. После нещо от костите оставили в Херсон, нещо пренесли в Рим. Затова и сцената с погребението на папа Николай ІІ не може да се разбира като внасяне на мощите на св. Климент в «Сан Клементе». Вижда се, че на носилката лежи целокупно човешко тяло. Как един художник ще нарисува това при внасяне уж на мощите на св. Климент в "Сан Клементе", а в съседство, ще покаже ковчег? Християните не са толкова будали, като нашего брата историците, дето сътворяват какви ле не чудеса в българската история. И как са се сетили тогава да я нарисуват? Котвата е символ, по който се познава, че става дума за папа Климент І. Тя е довела до мъченическата му смърт. Това за апостолите Петър и Павел го написах на шега. „Частният съд” е рисуван преди Кирил и Методий да се появят в Рим. Не е сериозно, като няма запазено нищо от текста под фреската, да се опитваме да гадаем. Църквата е строена и изрисувана още в ІV в., Рим е град голям, историята му също. Трябва да спрем да се взираме в пъпа си и като видим двама души да си мислим, че са Кирил и Методий. Пряко отношение към св. апостол Андрей Първозвани и св. Климент папа Римски имат Корнилий и Фив. Те са били ученици на Климент и са измолили от Бог запазването на неговите мощи. А за св. апостол Андрей се знае, че е проповядвал именно в района, където са живели и също проповядвали Корнилий и Фив. Какво общо имат Кирил и Методий с ап. Андрей?

Както се вижда от двете изображения в Менология и в „Сан Клементе”, художниците много точно са се придържали към текста от житието на св. Климент Римски. Кажи тогава, Галахад, кой елемент от историята с откриването на мощите, ти откриваш в някое от двете изображения? Може би това, че има град, море и хора край него, и двама души, които по законите на паранауката се обявяват за Кирил и Методий до доказване на противното. Да ама, както се вижда, в Рим много добре са знаели, че само философът Константин е бил участник в откриването на мощите. Нека поне това научат парапочитателите и си коригират писанията. Пък ако решат, че Кирил и Методий са изобразени и на фреската „Чудото в Азовско море” в „Сан Клементе”, то редно ще е да споменат редом с това и името К.Гербов.

Къде е описана "процесията с намирането на мощите" и кои са участниците в нея?

Куба В чест на българския юбилей Министерството на съобщенията на Куба пуска в употреба пощенски блок с наименование „България - 1300-години / ЕКСПО - Международна филателна изложба „България-81”. Кубинците са искали с един куршум да ударят два заека. В случая филателната изложба с гръмкото име „България’81” е посветена не на юбилея на българската държава, а на ловът. Самата изложба се провежда по време на Световното ловно изложение ЕКСПО-България’81, състояло се в Пловдив. Все пак на марката в блока също е написано „България 1300-години” и това е водещото мероприятие, предизвикало появата на филателното издание. За сюжет на блока е използвана репродукция на художествената композицията „Майка с дете І” на известната българска графичка Златка Дъбова. В очертанията на марката, която е с номинална стойност 50 сентавос, е попаднала като горната, същинска част от картината - майката с детето. Художественото оформление на блока е дело на кубинския художник Алберто Франка. Валидирането на блока е съпроводено с илюстрован първодневен плик и първодневен печат. Първият е с познатото вече мото „България 1300-годишни” и има за илюстрация бившия мавзолей на Георги Димитров в София. Първодневният печат, употребяван в пощенска станция Хавана 6, пък е с надпис „Световна филателна изложба България’81” и показва дата 14 юни 1981 г. - денят, когато изданието е пуснато в продажба за употреба. Има съобщения, че във връзка с появата на филателното издание, кубинската външнотърговска фирма „Копрефил” е разпространила масово в целия свят красива, пъстра рекламна листовка, в която на испански, английски и френски език били изложени подробности около най-съществените събития в тринадесет вековната история на България. Съществено място било отделено на личността и делото на Георги Димитров, както и на големия авторитет, който социалистическа България е завоювала на международната политическа сцена. Никарагуа На 2 септември 1981 г. пощенската администрация на Никарагуа издава филателен блок за въздушна поща с текст „1981 - 1300- години от основаването на българската държава”. В него, като марки без перфорация, са оформени четири илюстрации. Между тях е поместена споменаваната вече емблема с изображение на Мадарския конник и годината 681. Стойността на блока е 10 кордоба. Сюжетите в четирите илюстративни полета представят моменти от първите години на българската държава: среща на хан Аспарух със славянските князе, Аспарух преминава Дунав, сключване на мир с Византия, Аспарух строи столицата Плиска. Първодневният печат, употребяван в Манагуа в деня на валидирането, е само с наименованието на изданието. Има и първодневен плик, за илюстрация на който е послужило известното „Старозагорско лъвче” (фигурата на лъв от плоча, намерена в Стара Загора). Мексико „Мексико по някакъв начин се идентифицира със съдбата на България, с нейната култура, мечти и стремежи. Затова за честването на 1300-годишнината там бе създаден комитет, който се оглавяваше от съпругата на президента. Самият държавен глава [Хосе Лопес Портильо] беше почетен председател. За честването българите изпратиха една страхотна изложба и тя беше подредена в най-хубавия музей. За откриването й бяха пратени покани на повече от 2000 души и всички те дойдоха. Пристигна и делегацията с Людмила Живкова” (от интервюто на Б. Герасимов). Марките на Мексико с текст „1300-години от основаването на българската държава” са валидирани на 19 септември 1981 г. Техните стойности и сюжети са: 1.60 песо - „Десислава”, детайл от ктиторския портрет-стенопис в Боянската черква в София (фотография); 4.00 песо - ритон от тракийското Панагюрско съкровище с глава на овен (цветна рисунка); 7.00 песо - Мадарския конник (цветна рисунка). Художник на изданието е Рамон Алкантара Родригес. Валидирането е едновременно в столицата Мексико сити и 24 града на 19 щата. Което означава, че са били използвани 25 първодневни еднотипни печата с текст „13 века от основаването на българската държава”, илюстрация държавния герб на България от 1971 г. до 1991 г. и наименованието на града, в който е пощенската станция. За филателистите е оформен първодневен плик с илюстрация бившия мавзолей на Георги Димитров в София. Така мексиканската поща отбелязва и 100 годишнината от рождението на първия държавен ръководител на НРБ, която бе чествана в 1982 г. Пощенските станции, в които са били предоставени специалните печати са: Мексико сити, Тихуана и Мехиакали (щат Баха Калифорния), Вера Крус, Орисба и Халапа (Вера Крус), Акапулко (Гереро), Леон и Селая (Гунахуато), Дуранго (Дуранго), Керетаро (Керетаро), Тореон (Коауила), Монтерей (Нуево Леон), Оахака (Оахака), Пуебла (Пуебла), Секатекас (Секатекас), Сан Луис Потоси (Сан Луис Лотоси), Кулиакан (Синалоа), Ермосийо (Сонора), Мотаморос (Томаулипас), Гуадалахара (Халиско), Тукстала (Гутиерес Чиапас), Чиуауа и Сюдад Хуарес (Чиуауа) и Мерида (Юкатан). Афганистан, Корея, Сирия Малкоформатна, но красива марка от 20 афгани, с текст „1300 години България” и илюстрация барелефа с лъв от Стара Загора, пуска пощенската администрация на Афганистан в края на 1981 г. Същият текст е поместен на френски език и пущу в първодневния печат, употребяван в Кабул на 9 декември 1981 г. През 1981 г. във филателното отбелязване на 1300-годишнината на българската държава се включва и Корейската народнодемократична република. Нейната марка от 10 чона е много красива и пълна с изобразителни елементи, показващи историческия път на България. От двете страни на поставения в центъра на марката български държавен герб във вида му от 1971 г. са представени в доста свободен вид крепостните стени на старата столица Търново с втория вход на днешния Царевец (отдясно) и внушителната сграда на бившия Партиен дом в новата столица София, с петолъчката естествено (отляво). На преден план е показан образът на основателя на българската държава - Аспарух. Има точно такава графична рисунка на Борис Ангелушев. Вероятно е използвана именно тя, като е направено допълнително оцветяване. На заден план се вижда фигура от неидентифициран паметник (?) И до днес не се знае нещо повече за марката на Сирийската арабска република, или както накратко се нарича тази държава - Сирия, освен това, което ни показва самата марка. Вижда се, че изданието със стойност 380 пиастра, на което е изписано „поща”, има мото „1300 години България”. На него са представени българския трикольор (заедно със сирийския) и българския държавен герб от 1971 г. Позната сграфито рисунка на въоръжен конник от Плиска насочва към миналото на България. Особено силно впечатление правят двете разтворени ръце, пускащи в полет гълъб на мира. С този символ се подчертават тогавашните усилия на българската държава за запазване на мира в света, което се изразява в ред инициативи, между които и асамблеята „Знаме на мира”. Бенин Трисъставното филателно издание на Народна република Бенин за 1300-годишнината на българската държава се появява на 2 декември 1981 г. За сюжет на марката, както и за илюстрация на първодневния плик, е послужила отново известната керамична икона на Свети Теодор Стратилат от Патлейна, Велики Преслав, отнасяна към ІХ в. Добавена е и юбилейната емблема в нейния вариант с текст на френски език: „13 века българска държава”. На първодневния печат от столицата на Бенин Котону, който е само с текст, обаче е изписано: „1300 години българска държава”. Марката е за въздушна поща с номинална стойност 100 франка. Качеството на проекта и полиграфичното изпълнение на изданието е на изключително високо ниво. Виетнам С известно закъснение на 7 май 1982 г. Виетнам пуска в употреба три марки, посветени на 1300-годишнината от основаването на българската държава. Вероятно това е написано на виетнамски език в горната част на марките, като са добавени годината на основаването на България и годината на юбилея: 681-1981. Марките са с номинални стойности от 30 и 50 хао и 2 донга. Сюжетът е еднакъв и за трите марки: българският държавен герб и венец от рози. Не е известно кой е дал вида на българския герб на виетнамския художник, но фигуриращият върху марките, не е актуален за 1981 г. Това е гербът на Народна република България, употребяван от 1948 до 1971 г. (?) Венецуела На 2 юни 1982 г. в столицата на Венецуела, Каракас, Националната филателна служба към Министерството на транспорта и съобщенията (IPOSTEL) валидира пощенска марка с текст „1300 години от основаването на българската държава” и илюстрация роза - един от символите на нашата страна. Номиналната стойност на изданието е 65 сентаво. Текстът и стойността са разположени върху марката и оцветени по начин, насочващ към българското национално знаме - бяло, зелено, червено. Специалният печат, придружаващ пускането на марката в употреба (Dia de Circulacion), има дата 2-6-82 и е със същите текст и илюстрация. Макар и не толкова ефектен, за събитието е отпечатан и сувенирен първодневен плик с наименованието на изданието.

За честването на 1300-годишнината от основаването на българската държава са създадени юбилейни комитети не само у нас, но и в чужбина. Последните са оглавени или от държавни глави, или от политически личности и изтъкнати дейци на изкуството, културата, науката. Благодарение на пропагандирането на юбилея, в света научават нещо повече за България. Международният авторитет на страната започва видимо да се утвърждава, за нея се заговорва повече, гледа се с по-голямо уважение на историята и културата й. По време на ХІІІ-тия конгрес на Съюза на българските филателисти, състоял се на 11 декември 1982 г., заместник-председателят на Комитета за култура и главен секретар на Оперативното бюро на Общонародния комитет за честване 1300-годишнината на България, Тодор Рибаров, съобщава следното: „Забележителният юбилей създаде възможност за ново, голямо завоевание на българското филателно движение — издаването на пощенско-филателни материали, посветени на 1300-годишнината, прекрачи границите на България. Чрез Всемирния пощенски съюз Министерството на външните работи, Министерството на съобщенията и Съюзът на българските филателисти поставиха пред чужди пощенски администрации въпроса за издаване на филателни материали, посветени на 13-вековния юбилей. Системни и целенасочени усилия в това отношение бяха положени през 1980 и 1981 г. и тази дейност ще продължава с още по-голяма настойчивост. Трябва да оценим по достойнство огромната практическа дейност и постигнатите успехи в това отношение: пощенската администрация на ООН издаде серия от 4 марки за юбилея на България, с които постави началото на своя нова поредица „Културни паметници”. Пощенски марки и блокове за 1300-годишнината вече са тиражирани в Куба, Мексико, Никарагуа, Сирия, Бенин, Мозамбик и КНДР (всичките са с първодневни пликове и печати). В най-близко време се очаква да бъдат пуснати в употреба юбилейни марки в СССР, Лаос, Венецуела, Виетнам и Афганистан. В тази насока са предприети практически стъпки от страна на националните пощенски администрации на Кампучия. НДР Йемен, Кипър, Нигерия и Индия. Може да се очаква развитие на подобни инициативи в Италия, Сан Марино, Иран, Франция. Пощенски пликове и печати и пощенски картички бяха издадени в ГДР, УНР, Полша, ЧССР, Испания и Турция. Тепърва предстои да бъде дадена оценка за постигнатото в чужбина, но е несъмнено, че издаването на пощенско-филателни юбилейни материали от други пощенски администрации има и ще има огромно пропагандно и престижно значение за нашата древна и млада социалистическа родина. Тази перспективна дейност в полза на мира и сътрудничеството между народите под знака на 1300-годишнината се развива и във връзка с предстоящи бележити годишнини през това десетилетие. Редица пощенски администрации включиха в своите издателски планове 100-годишнината от рождението на Георги Димитров. За този юбилей вече се подготвят пощенски материали в СССР, ГДР, ЧССР, УНР, Полша, Монголия, Куба, Кампучия, Лаос, Бенин и т. н. Неоценима е ролята на филателното движение в осмисляне и популяризиране на масива от събития и юбилеи на нашата история през идните десетилетия. 1300-годишнината бе повод за разширяване територията и утвърждаване на това движение — то се обогати с нов опит и конструктивни решения. В Мексико излязоха три марки и сувенирна листовка. Направени са 25 юбилейни печата на различни градове, с които се подпечатва цялата кореспонденция в тези райони през определен период.” Данните, изнесени от Тодор Рибаров, за появилите се вече и за очакваните тогава още издания на чуждите пощенски администрации, посветени на 1300-годишнината от създаването на българската държава, са подредени малко хаотично и не са съвсем точни. На практика след 11 декември 1982 г. нови марки, пликове, карти и печати по темата не се появяват. СССР и Лаос не издават марки за този юбилей, а предпочитат да отбележат само 100-годишнината от рождението на Георги Димитров, чествана през 1982 г. Очакванията за филателни инициативи, отбелязващи юбилея на българската държава от Кампучия, НДР Йемен, Кипър, Нигерия, Индия, Италия, Сан Марино, Иран и Франция не се осъществяват. Информацията, че пощенските администрации на Мозамбик, Испания и Турция са се включили в списъка на държавите, отбелязали 13 века България, не е вярна. (Мозамбик всъщност издава серия от марки, посветени на Световното ловно изложение в Пловдив, състояло се през същата 1981 г., което някои го разглеждат като съпътстващо мероприятие.) В крайна сметка юбилеят на българската държава е отбелязан от пощенските администрации на 13 държави и на ООН. Обсегът на страните, според тогавашното им държавно определение, може да бъде подреден по следния начин: а) европейски социалистически страни: Унгария, Чехословакия, Полша, ГДР (не са издали: СССР, Румъния, Югославия и Албания); б) социалистически страни в Азия и Латинска Америка: Корейска народнодемократична република, Виетнам, Куба (не са издали: Китай, Лаос, Кампучия, Монголия); в) развити капиталистически страни: няма; г) развиващи се и новоосвободени от колониализма страни от Азия, Африка и Латинска Америка: Афганистан, Бенин, Никарагуа, Мексико, Венецуела, Сирия; д) Организация на обединените нации. Отговорът на въпроса, защо СССР и другите държави, за които се предполага, че ще издадат пощенски издания за 13-вековния юбилей на България, не са направили това, като че ли може да се открие в казаното от бившият посланик на НРБ в Мексико и шеф на правителствения протокол Богомил Герасимов. Той счита, че ръководителите на тогавашният лидер на социалистическото движение в света - СССР, били недоволни, че малката България - неин сателит, се е заела с едно толкова мащабно мероприятие. Ожесточението срещу българската инициатива достигнало своя връх, когато Людмила Живкова разширила отбелязването на мероприятието и в големите капиталистически държави, като Япония, Индия и Мексико. Ето какво казва Б. Герасимов в едно свое интервю: „Людмила искаше да завърши тази кампания, започната в Мексико. Навсякъде по света имаше почетни комитети за честване на българския юбилей. С едно важно изключение - СССР и социалистическите страни. Те не желаеха да празнуват юбилея... Идеолозите от Москва не искаха по никакъв начин България да излезе с една обиколка напред в състезанието за най-стара нация. Русия трябваше винаги да е на първо място. Обаче Людмила Живкова тръгна в обратна посока. Тя искаше да се чества 1300-годишнината. Живкова не намери никаква подкрепа в Москва, но пък срещна такава във всички други страни - Япония, Индия, европейските държави и най-много в Мексико.” (в-к „Уикенд” от 23 юли 2011 г.) Организация на обединените нации На 15 април 1981 г. Пощенската администрация при Организацията на обединените нации пуска в употреба поредица от четири пощенски марки. За да не се подчертава националната принадлежност на събитието и да се създаде прецедент, водещ до последващи искания и от други държави, поредицата е обявена като „Фреска от ХІІІ в.”, част от серията „Изкуството в ООН”. Както обаче подчертава Тодор Рибаров, от ООН са били наясно, че става дума за отбелязване на 1300-годишнината на българската държава. За сюжет на изданието е послужил стенописът от 1259 г. от Боянската черква край София с портретите на ктиторите севастократор Калоян и съпругата му Десислава. Марките са отпечатани в трите валути, валидни тогава за пощенска употреба от Организацията на обединените нации: 20 и 31 щатски цента, 0,80 швейцарски франка и 6 австрийски шилинга. Художник-оформител е датчанина Оле Хаман, известен приложен график, бивш директор на Пощенската администрация при световната организация. В деня на пускане на марките в употреба, в пощенските бюра на ООН в Ню Йорк (NY 10017), Женева (1211 GENEVE) и Виена (1400 WIEN) са използвани различни първодневни печати. И макар официалният първодневен плик да е от един вид, филателистите на практика си оформят 3 първодневни комплекта с различни марки и печати Унгария Унгария изненадва още в 1977 г. като става първата страна, която се включва във филателното отбелязване на 13-вековния юбилей на България. През ноември 1977 г. в Будапеща е организирана пропагандна „Българска филателна изложба 681-1981”. При откриването й на филателистите е предоставен специален печат с наименованието на изложбата на унгарски и български език. За илюстрация е използвана фигурата на Мадарския конник. След това 13-вековния юбилей на българската държава намира отражение в унгарските пощенско-филателни издания през 1981 и 1982. По повод на ретроспективната пропагандна изложба на български пощенски марки, организирана от 20 до 31 октомври 1981 г. в Будапеща под надслова „1300 години българска държава”, е отпечатан сувенирен плик с наименованието на изложбата и двойна илюстрация: керамичната икона „Свети Теодор Стратилат” от Патлейна и официалната емблема за честването на 13 вековния юбилей на България. За оформяне на филателни сувенири на филателистите е предоставен специален печат с образа на ктиторката Десислава от Боянската черква и елементите от горната част на емблемата за честването. Оформлението на плика и печата са дело на българския художник н. х. Стефан Кънчев. От 16 до 25 април 1982 г. е организирана филателна изложба и в унгарския град Печ. Тя пак е посветена на 1300-годишнината на българската държава, но за илюстрация на специалния плик е послужил рисуван бюст на Георги Димитров, на когото в 1982 г. се честват 100 години от рождението му. Специалният печат, употребяван в дните на изложбата, отново е с официалната емблема за 13 века България. На 7 май 1982 г. унгарската поща пуска в употреба пощенска марка от 2 форинта с алонж (у нас се нарича винетка), посветени на двете събития, които България отбелязва през 1981 и 1982 г. Марката е с мото „Георги Димитров 1882-1949”, а на винетката (декоративна марка без стойност) мотото е „1300 години от създаването на българската държава”. На марката е представен бюст на Георги Димитров, а винетката съдържа два познати символа: официалната емблема за честването на 1300-годишнината на българската държава и емблема с Мадарския конник и годината 681. На първодневния плик в контурите, очертани от границите на България, текстовете за двата юбилея са съпроводени с два символа: петолъчка с карамфил и емблемата за 13 века България. Първодневният печат, употребяван в пощенска станция Будапеща 4 на 7.V.1982 г., е с портрет на Георги Димитров и текст „100 години от рождението на Георги Димитров”. Германска демократична република 1300-годишнината на българската държава е отбелязана филателно в бившата Германска демократична република скромно. Върху стандартна пощенска карта е отпечатана емблема с лъвчето от герба на Народна република България, годините 681-1981 и текст „1300 години България” на есперанто. Специалният печат, употребяван в пощенска станция Лайпциг 7010 на 1.9.1981 г., има същите елементи, с разликата, че текстът е изписан на немски език във варианта „1300 години българска държава”. Чехословакия Изданието на Чехословакия също може да се оповести лаконично така: специален печат с текст „1300 години от създаването на България 681-1981. Прага 1. 4.9.1981.” и илюстрация - три, разположени една над друга глави на лъва от герба на НРБ. Полша Пощенската карта на Полша за 1300-годишнината на българската държава е отпечатана специално за юбилея. Затова таксовият й знак не е стандартен, а оригинален за случая. В него са изобразени „една българска роза” и ръкопис, на който е изписано наименованието на събитието. За илюстрация на картата е послужила познатата ни сграфито-рисунка от Плиска на конник с копие и голям щит (?). Поляците са решили, че това е „хан Аспарух - основател на българската държава”. Така са написали под рисунката. Картата е издадена по време, когато във Вроцлавския музей на пощите и телекомуникациите по повод на юбилея на България е уредена изложба на пощенски марки. Печатът от 9.10.81 г. съдържа също роза, но още и един традиционен български сувенир, с който поляците помнят страната - бъклицата.

„Чудото в Азовско море” е нарисувано в „Сан Клементе”, но се мълчи за това В старата базилика „Сан Клементе” в Рим е запазена фреска, имаща същия сюжет и почти същото изпълнение, както миниатюрата от Месецослова (Менология) на Василий ІІ, която е свързана с отбелязването на 25 ноември като ден на св. Климент папа Римски. За фреската обаче, не се тиражира версията, че на нея е представено как Кирил и Методий откриват мощите на папата-светец. На няколко места в интернет съдържанието на въпросното изображение на английски и руски език се определя като: „Чудото на св. Климент в Азовско море”. Интересно, но не можах да открия информация за стенописа на български език. Което ме накара да си помисля, че май това е съзнателно действие. Вляво композицията е същата, като в Менология: вижда се силуета на кримския средновековен град Херсон и групата от хора, които излизат от него. Начело стоят двама души. Единият държи епископски жезъл, другият - книга, вероятно евангелието. Вдясно на светъл фон е нарисуван храм, в който за престол служи ковчегът-ракла с мощите на светеца. Има свещници и кандила. Изрисуваните риби и скатове около църквата и по-тъмните контури, ограждащи храма, трябва да ни подсетят, че той се намира в пещера, която пък е на морското дъно. На брега се виждат две майки с деца. Едната е клекнала с отворена уста, викайки уплашено, без да може да задържи малкото си дете, което е политнало назад и надолу. Другата майка е изправена и гуши дете в скута си. То сочи с едната си ръка към храма с мощите. Майките и децата им си приличат досущ, което подсказва, че става дума за едни и същи лица, представени в събития, станали по различно време. Успях да намеря по-пространно изложение на житието на св. Климент папа Римски. Това, което ни интересува от него, изглежда така: „Управителят на Херсон извел епископ Климент в морето, и привързвайки на шията му желязна котва го пуснал в дълбините, така че християните да не могат да достигнат до тялото му. Множеството от християни, стоящи на брега, плачели, жално стенели и с печални вопли зовяли Климент. Неговите ученици Корнилий и Фив (или Тив) им казали за утеха: „Да се помолим всичките единодушно, така че мощите на мъченика да се появят пред нас.” И тук станало най-голямото от чудесата Господни, „нещо по-дивно и от чудото на Мойсей”: морето се отдръпнало назад на 10 километра. Множеството на християните минало по сухото дъно и в края на пътя намерили скала, подобна на храм, а във вдлъбнатина на скалата лежало светлото тяло на мъченика и до него тежката котва. На Корнилий и Фив било откровено да не пренасят мощите, лежащи в дълбината с великолепие. И че вече всяка година, по време на кончината на мъченика, морето ще се отдръпва в продължение на 7 дни, давайки възможност на християните да достигнат до мощите. От това време - от 101-ва година - в продължение на няколко столетия по време на почитане на паметта на светеца се извършвало това чудо... Мястото на умъртвяването на Климент станало обект на поклонение на християните, а подводната пещера, където намерили покой нетленните мощи на римския патриарх, била наречена Ангелска църква... Така по времето, когато морето, отдалечавайки се от брега, осигурявало на гражданите на Херсон удобен достъп до мощите на Климент, в числото на поклонниците се оказали мъж с жена си и малолетния си син. С най-голямо смирение, вземайки момчето за ръка, те влезли в дадения от Бог в дълбините храм на мъченика. Стоейки до гробницата, те усърдно се молили на светеца, изпросвайки от него опрощаване на греховете си, а за детето им молбата била да му бъде даден дълъг непорочен и благоденстващ живот, както и всичко останало, което родителите обикновено желаят на своите децата. След излизането им водата отново се върнала на мястото си. Обръщайки се и виждайки, че морето вече е станало непроходимо, те се хвърлили да търсят своя син, който през това време останал в гробницата на светеца. Това станало, не заради забравата на родителите, а по Божия воля, така че с това събитие мъченика да бъде прославен още повече. Не намирайки своя син, родителите разбрали, че той е останал в дълбината. Могат ли да се опишат плача на бащата и воплите на майката? Светият празник се превърнал за тях в траур. Минала година и отново настъпили дните за почит на свещеномъченика Климент. Родителите на момчето, спомняйки си за своя син, решили да отидат при Ангелската църква, за да намерят някакви останки от детето си. Когато пристигнали на мястото и морето се отдалечило от брега, подтиквани от спомена за сина си те първи влезли в дълбината, следвани от човешката тълпа. Доближавайки се до пречестния мемориал, те видели своя син да играе жив и весел...” По-нататък се споменава, че детето, сочейки с дясната си ръка към гробницата, говорело: „Ето моят животворец, и хранител, и стража, винаги пазещ ме при себе си и възпитаващ ме ласкаво.” (http://www.pravoslavie.ru/jurnal/757.htm) Изглежда в житието, разпространявано от различните църкви, има варианти на изложението. В цитирания по-горе текст се споменава и за бащата на детето, който липсва на разгледаните тук изображения. В една сръбска статия с коментар на фреската в „Сан Клементе” пък се говори за „Чудото на св. Климент със сина на вдовицата”. От житието можем да се досетим, че двамата мъже, които присъстват и в Менология и в стенописа от „Сан Клементе”, са учениците на светеца - Корнилий и Тив, които са били християни и вероятно единият (този с жезъла) е наследил св. Климент на епископското му място в Херсон. Показателно в това отношение е сведението, приведено в посочената руска статия: „Не е известно кога и къде са починали учениците на свети Климент Корнилий и Фив... Но в Х век нетленните мощи на Фив намерили покой в херсонската катедрална църква на свети апостол Петър и дошли до наши дни в руините под наименование „Уваровска базилика”. Показателен за разбирането на сюжета на фреската е надписът под нея. Превеждат го като: „Ето лежи дете, върнато на майка му”. Възможен е и друг прочит, защото стенописът явно е реставриран. Повредените букви може да не са разчетени добре при реставрацията и да са неволно променени. Пак от житието на св. Климент разбираме, че когато той пристигнал в Херсон, там нямало питейна вода и трябвало да се ходи за такава на 9 километра нагоре по река Черна. Местността в устието на реката била блатиста и водата от там не ставала за пиене. Заради блатото жителите на Херсон често боледували от треска. По този повод Климент направил първото си чудо: след неговите молитви към Бога, бликнал извор с чиста и приятна за пиене вода. Това сведение, отнесено като случило се с Константин Философ, е почти буквално приведено в глава ХІІ на Пространното му житие.

От WWF искаха да им се плаща, за да се постави емблемата на фонда върху марките. В 2001 г. пощите се гласяха да издадат поредица „Малък лешояд”, изглежда обаче, не се разбраха с фонда, защото марките вместо с неговата емблема, излязоха с емблемата на Българското дружество за защита на птиците. През 2004 г. виждам, че пак са си възобновили връзките. Българската поща е издала поредица от четири марки „Моруни”, на които е отпечатана емблемата на фонда. От тогава насам нямам сведения да е издадено нещо с WWF. Пропуснах да кажа, че през 2010 г. накрая се появиха и български марки с панда, даже и с двете панди едновременно. Аз лично откривам, обаче, че оформлението на изданието под общото заглавие „Панди”, може да обърка незапознатите и те да помислят, че двете животни са от едно семейство. Консултантът е написал пояснителни бележки във филателното списание, но то се получава само от абонатите.

Случаят е аналогичен на този, в който се твърди за открит най-ранен стенопис с Кирил и Методий в манастира в село Лева ръка: http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=267176 (Вижте обезателно и коментара долу под статията). Същото може да се каже и за писаното за манастира в Долна Бешовица. Стенописването в олтарната част на черквите е описано в ерминиите. В олтара като правило фигурират светии от категорията „Свети патриарси или йерарси”: http://nesusvet.narod.ru/ico/books/erminiya.htm#h3_8 Св. Кирил може да е Кирил патриарх Александрийски или Кирил патриарх Йерусалимски, а св. Методий е патриарх Цариградски. Цитираните в статията за Долна Бешовица Св. Йоан Златоуст, Св. Григорий, Св. Василий са на челно място в списъка от ермениите.

http://photo-forum.net/index.php?APP_ACTION=GALLERY_IMAGE&IMAGE_ID=722320 Тук е показана фреската от параклиса в чест на Кирил и Методий в черквата „Сан Клементе” в Рим. Казват, че на нея е изобразено: „Папа Лъв ХІІІ представя на Христос базиликата „Сан Клементе”, в присъствието на светите Кирил и Методий.”. Рисувана е през 1885-1889 г. от Нобили.

http://de.wikipedia.org/wiki/1058 http://de.wikipedia.org/wiki/Nikolaus_II._(Papst) http://fr.wikipedia.org/wiki/Nicolas_II_(pape) http://pl.wikipedia.org/wiki/Miko%C5%82aj_II_(papie%C5%BC) В посочените сайтове се дава долното изображение от манастира „Сан Клементе” в Рим с пояснението: „Папа Николай ІІ в сцена от времето на папстването му.” Изображението е тук: http://de.wikipedia.org/w/index.php?title=Datei:B_Nikolaus_II2.jpg&filetimestamp=20060912091043 Сцената е отнесена към 1058 г., което дава основание да приемем за достоверни изводите на проф. Васил Пандурски, че стенописът е правен към 1080 г. Папа Николай ІІ е починал на 27 юли 1061 г. Изглежда тези, който са разчели присъствието на папа Николай ІІ в стенописа, приемат, че той не е духовникът с високата шапка, а този, който служи в олтара и държи книга, на която има изписан някакъв девиз. Сочи се, че папа Николай ІІ бил починал на 27 юли 1061 г. във Флоренция и там бил погребан. Но не е ли малко чудно папа да почине не във Ватикана, а някъде другаде. Тя, гробницата му, може днес да се намира във Флоренция, но е възможно папата да е погребан първо в римската „Сан Клементе” и после мощите му да са пренесени, когато през ХІІ в. е започнало засипването на старата черква „Сан Клименте” и е започнато строителството на тази, над нея. Тогава са изнесени от там също и мощите на св. Кирил - Константин Философ. Все пак какъв може да е този, чиито мощи първо са били положени във Ватикана, а после са пренесени в „Сан Клементе”. Не е ли папа Николай ІІ, този, на смъртното ложе? Може би текстът на стенописа следва да се разчете като: „Тук от Ватикана се пренесе папа Николай с божествени химни, погреба се с благовония.” Някак си не върви на стенопис с погребение, да не се напише кой е погребания.

Ето и сравнение на детайли от изображенията. Вляво е това в книгата на Пандурски, за което той казва, че е акварелно копие. Вдясно пък е илюстрацията от История на България, том 2, за която пише, че е стенопис от „Сан Клементе”. Открийте разликите, както се казва? Ако някой има оригинална снимка на реставрираната фреска, нека да я пусне.

Сега. Не знам какво се върти в интернет, не знам и какво има днес на трето ниво в „Сан Клементе”. Аз представям фактите, както ги е предал Васил Пандурски в книгата „Кирил и Методий в Рим”, издадена през 1970 г. Като показва на с. 103 двете черно-бели изображение на „Частният съд на Кирил пред Христос”, той коментира: „При сегашното състояние на стенописа почти нищо не личи от надписа. По ранно направеното копие той личи.” Двете черно-бели изображения съм ги показал по-горе, заедно с пояснението за тях на с. 102, където се казва, че даденото черно-бяло изображение на това по-ранно направено копие, е „акварелно копие от края на 19 век в Понтификалния институт за християнска археология в Рим.” Същото копие е отпечатано на друго място в книгата в оригинал, цветно, и аз именно него съм сканирал и пуснал вчера в 11.55 ч.

Това го пускам, защото мислех да го направя още на обяд, за да се види колко стар е бил стенописа през 1965 г., когато е правена снимката. Ама ме домързя. Иначе, както е казал Христос: «Който има очи да гледа, който има уши да слуша.» Който пък иска, нека си чете старите истории. Няма смисъл да си губи времето по разни форуми и да разправя: «Те таков дзвер нема!». Аз излагам това, което виждам и мисля, и не смятам никого персонално да убеждавам в правотата си.