К.ГЕРБОВ

Въпросът е следния: Българските владетели, които сами са се определили като архонти, действително ли са били признати от Византия за такива, или става дума за използване на гръцката дума за пояснение какъв е ранга на владетеля. Примерно: Омуртаг е канасюбиги, което е равностойно на византийски архонт. Ако обаче, действително са били признати от византийския император за архонти (т. е. за византийски управители) те са били длъжни да събират данъците в областта, която управляват и да ги изпращат на сюзерена в Цариград. Това е била една от основните дейности на архонтите и не е било необходимо това да се отбелязва в договорите. Няма логика. Българите побеждават византийците и те плащат данък. Византийците бият българите – разменят пленници, преместват някое и друго гранично колче, за данъците нито дума!

Николай Мистик явно е имал някакви данни. Не знаем пълното съдържание на всички българо-византийски договори. Възможно е византийските хронисти да са приемали като нормално състояние архонтите да плащат данък на василевса. И затова са отразявали само случаите, когато византийците е трябвало да плащат данъци. Теофан е написал, че Константин Погонат сключил мир с българите, като се съгласил да им плаща годишен данък за срам на ромеите. Значи това явление не е било обичайно за Византия и макар да е било за срам, е отразено. Архонт е управител, зависим от византийския император. Може и да не е било като му плаща данъци. Омуртаг явно се е гордял с това, за да го напише на колоната си. Същото важи и за другите български владетели, които на печатите и каменните си надписи са отбелязали, че са архонти. Явно това ги е лигитимирало като владетели, а не че са били канасюбиги. Възможно е византийските хронисти да не са уцелили кои от българските владетели са били архонти. За Кардам, например, не е отбелязано, че е архонт, защото императорът е трябвало да му плаща. И както се вижда, изплатил се е.

Грешка при редактиране на горния текст!

Архонт ("началник, владетел, глава", от ἄρχη - "начало, власт") е най -висшата длъжност в древногръцките полиси (градове -държави). Във Византийската империя тази титла се носи от високопоставени благородници. Думата архонт до голяма степен има същото значение, като славянската дума „княз“. До края на 10 век във Византия архонтът е владетел на държава (архонтия), който в една или друга степен признава сюзеренитета на императора. https://ru.wikipedia.org/wiki/Архонт „До управлението на Властимир българите живеели в мир със сърбите, обичали се един друг и понеже били съседи и имали обща граница, намирали се в робско подчинение спрямо императорите на ромеите и били облагодетелствувани от тях.“ К. Багренородни, за управлението, ГИБИ V, с. 209. http://promacedonia.org/gibi/5/gal/5_209.html „Захвърли оръжието, чедо мое, прекрати войните и кръвопролитията, потърси мира и се устреми към него... Срещу ромеите обаче са имали често пъти войни персите и българите, вашите прадеди, войни малко или много продължителни, но все пак те са свършвали с мирни договори, според които била установявана дан, плащана понякога от другите на ромеите, а понякога от ромеите на другите.“ Николай Мистик до Симеон Български, ГИБИ IV, с. 276-277 http://promacedonia.org/gibi/4/gal/4_277.html Повечето български владетели до Симеон са плащали данък на Цариград и затова са били архонти, т. е. считали са се за повластни на византийския император. Сами са признавали това. В 822 г. Омуртаг потвърждава в Чаталарския надпис, че е архонт от бога. Но „архонт от бога“ е византийска титла. За българите Омуртаг си е бил княз или канас (както ви се харесва). През 823 г. същият Омуртаг помага на византийския император да се справи с узурпатора Тома Славянина. След това византийския придворен хронист Йоан Скилица величае Омуртаг вече като василевс на българите. До 913 г. Николай Мистик адресира писмата си до Симеон „до архонта на България“. След това адреса става „до Симеон Български“. В 913 г. Симеон пристига пред Цариград и иска да сключи мирен договор. Може да се предположи, че в него е нямало да фигурира клаузата, той да плаща данък на византийския император. Възможно е да е искал византийския император да му плаща данък. Вероятно и за това е искал да се обяви за василевс на ромеите. Трактовките, че е искал да завладее Цариград нямат реално основание. В 913 г. пред Цариград не било постигнато съгласие по въпроса и договор не бил подписан. Но патриарх Николай разбира, че Симеон вече не се счита за византийски архонт. Затова българският владетел е назован Симеон Български. След това византийските хронисти пишат за Петър Български. Продължителят на Теофан е отбелязъл, че Мария се омъжила за василевс, но по-нататък в същото писание Мария се споменава като съпруга на Петър Български. В ГИБИ го пишат Петър Българина, но според мен е по-правилно Петър Български, като Балдуин Фландърски. Константин Багренородни архаизира, като употребява архонт. Така е открил титлата на българския владетел в старите документи, така я е написал. За руския княз Игор също е написал, че е „архонт на Русия“. Текстът е: „Еднодръвките, спускащи се от външна Русия в Цариград, са от Новгород, в който се беше установил Светослав, синът на Игор, архонта на Русия“. Така е според гръцкия текст. В ГИБИ са превели обаче, за по-разбираемо: „княза на Русия". http://promacedonia.org/gibi/5/gal/5_199.html България до Симеон е била като Източна Румелия до обявяване на независимостта на България. Българите са считали Източна Румелия за част от единна България. Но турския султан е приемал Александър Батенберг, впоследствие Фердинанд I, за владетели на Княжество България и генерал-губернатори на Източна Румелия.

The Ninth Wave (Russian: Девятый вал, Dyevyatiy val) is an 1850 painting by Russian-Armenian marine painter Ivan Aivazovsky. It is his best-known work.[1][2] The title refers to an old sailing expression referring to a wave of incredible size that comes after a succession of incrementally larger waves.[3] It depicts a sea after a night storm and people facing death attempting to save themselves by clinging to debris from a wrecked ship. The debris, in the shape of the cross, appears to be a Christian metaphor for salvation from the earthly sin. The painting has warm tones, which reduce the sea's apparent menacing overtones and a chance for the people to survive seems plausible. This painting shows both the destructiveness and beauty of nature. https://en.wikipedia.org/wiki/The_Ninth_Wave

Девя́тый вал — распространённый в искусстве, публицистике и разговорной речи художественный образ, символ роковой опасности, наивысшего подъёма грозной, непреодолимой силы. Символ девятого вала исходит из старинного народного поверья, что во время морской бури девятая волна является самой сильной и опасной, зачастую роковой. Выражение «девятый вал» часто употребляется также в переносном, метафорическом смысле. Основанием для возникновения данного поверья являлось сделанное ещё в древности наблюдение, что во время волнения на море высота волн заметно колеблется. Данное природное явление объясняется тем, что во время морского ветрового волнения возникают волны, различные по высоте, длине, периоду, скорости распространения и другим параметрам. При этом более короткие волны медленнее, чем волны длинные. Вследствие этого длинная волна «догоняет» короткую и они интерферируют (сливаются) в единый вал. В результате слияния нескольких волн и возникает вал, который значительно крупнее и мощнее других волн. Таким образом, среди сильного волнения наряду с волнами, характерными для силы данной бури, могут возникать краткие периоды сравнительного затишья, состоящих из существенно более маленьких волн, которые потом сменяются очень высокими одиночными волнами или даже группами высоких волн. Какой-либо определённой системы в возникновении нехарактерно больших волн нет — это может быть любая по счёту волна после предыдущего большого вала. Древние греки роковой волной считали третий, а римляне — десятый вал. https://ru.wikipedia.org/wiki/Девятый_вал

Някой се е изгубил в превода. В българския фолклор подобно същество се нарича змей. Външността му е многолика. В класическата си форма съчетава елементи на змия, риба, птица и човек: изглежда като огромна змия, покрита с рибешки люспи; може да има четири крака като на гущер и птичи криле, няколко глави, едно око на челото, човешко лице. Може да приема облика на различни животни: змия, риба, костенурка, петел, орел, овен. Популярен е и образът наполовина човек – наполовина змия: по-често горната половина е човешка, но се среща и обратният случай: змийска глава върху човешко тяло. https://spisanie8.bg/рубрики/наука/5710-приложна-змейология.html

Това има вид на „змия с глава на заек“. Но от друг кадър се вижда, че става дума за етап от събитието „змия изяжда заек“. Цялото събитие Змия Убива И Изяжда Заек https://www.vbox7.com/play:a2deb32f

Такъв „австрийски“ кръст фигурира на ордените за храброст. Наричат го малтийски, рицарски, масонски. https://history.wikireading.ru/314952 Краищата му имат различна форма, но точно в същия вид, като на коментираното тук изображение, фигурира върху руския военен орден „Свети Георги“.

Ами ти го въртя сука и ги омеша: канас, княз, цесар, пък има и архонт. Според надписа на Омуртаг "канас" е "архонт от бога". Въпросът е дали канас е княз? Било е време, когото са приемали, че е така.

Това е откъс от „За церемониите”. На съчетанието, преведено като „канартикин”, съответства в гръцкия оригинал „Канара кеинос”, а на „вулиатаркан” съответства „Вулиас тарканос”. Разделението на думите, разбира се, е на състаавителите. Направено е предположение, че „канар“ било погрешно изписване на „канас“. Но след това титлата на български не е модифицирана, за да се види как ще изглежда тя, като свързана с „канас“. В следващия пасаж се отбелязва, че след 945 г. има промяна на въпросите на логотета и вече не се споменават Канара кеинос и Вулиас тарканос. Което означава, че вероятно става дума за конкретни високопоставени личности, които вече ги няма. Т. е. не става дума само за титли или длъжности. Логично е приемането, че византийските писари не са записвали правилно имената и титлите на българите. Но ако отчетем този момент, не е ли по-логично да предположим, че „кеинос“ и „канос“ са погрешно чути и записани „канас“? Тогава под канартикин ще видим, че става дума за княз Канара. А вулиатарканът може да е княз Вулиастар или пък да става дума за Вулия стария княз (като Стария Асен, например). Ето как са записани пратенците на българския княз Михаил на Осмия вселенски събор: И в каменните надписи и на печатите, българските владетели сами са се определяли като архонти. А архонт не съответства на цесар.

Гъба пъстърва /Polyporus squamosus/ представлява вид базидиева гъба, позната у нас още с наименованието ястребка. https://gotvach.bg/n7-54826-Гъба_Пъстърва

Нариман Тарихи, част 5 (на руски) Нариман тарихи, част 5 (на български) http://www.voininatangra.org/modules/xfsection/article.php?articleid=587

Грешка при редактирането.

Това е съчинението: А това е авторът:

Не позна! Важното в пасажа съм го подчертал: „когато преди да си тръгне за дома, християнският народ се събра при княза, той забеляза момчето Василий“. Реших да използвам руския превод, защото при него е включена цялата биография на Василий. Не знаех предварително какво ще цитирам. В руския превод има и какво е станало по-нататък с детето Весилий, след като той се прибрал с родителите си у дома. Но прецених, че откъса, който съм дал е достатъчен и по инерция почнах да го превеждам. После, след като го постнах, се сетих, че всъщност вече съм го представил във варианта на Йоан Скилица. Осъзнах, че съм се минал. Обаче мнението беше написано ад хок и бързах да приключа. Имам си и друга работа, затова съм се разсеял. Извинявам се, ако нещо не съм превел правилно. Може би и запетайките не съм поставил както трябва, за което също се извинявам. На този въпрос може да ти отговори само Константин Багренородни. Впрочем, щом ти е направило впечетление, вероятно си разсъждавал върху написаното. Може да ни просветиш. Аз не съм разсъждавал върху него, както и защо Багренородни описва Омуртаг, както ти го определяш, като звероподобен. Василий II, също представител на Македонската династия, е наредил да се състави християнски календар на светиите и мъчениците, наречен „Месецослов“. Там в откъса за „Мануил, Георги, Лъв и на убитите с тях от безбожните българи при царуването на Лъв Арменец”, не се посочва името на Омуртаг. Лъв V Арменец встъпва на византийския престол още по времето на Крум, се казва в „Месецословът“. Отбелязано е, че самият Крум е мъчил и посякъл епископ Емануил, а после ослепял и намразен от народа си, бил удушен с въжета. След това „безбожният Цок“ се разправил с останалите пленници-християни.

Че кой е казал, че Василий се връща от България на 24-25 години? Ти май не си схванал сцената, която е нарисувал Скилица. На нея е показан „пленения народ“, който е освободен от Омуртаг и е тръгнал да се връща. Затова хората са нарисувани с гръб към владетеля. Василий е още дете, когато освобождават византийските пленници. Това е станало скоро след пленяването им, когато е подписан 30 годишният договор между Омуртаг и Лъв V. В Продължителя на Теофан в книга пета, която се води биография на Василий, се казва: „Но когато небезизвестният Крум след дълга обсада на Адрианопол принуждил града, който останал без провизии, да се предаде, той преселил всичките му жители, заедно с епископа на града Мануил в България. В българската земя отишли заедно с останалите, родителите на Василий и техния син, все още бебе в пелени. Този удивителен епископ и неговият народ запазили непоклатимата християнска вяра в чуждата земя и обърнали много българи към истинската християнска вяра (този народ още не беше обърнат в благочестие) и посял навсякъде семената на християнското учение, отклонявайки скитите от варварските си заблуди и ги води към светлината на познанието за Бог. Поради тази причина наследникът на Крум, Мутрагон, пламнал от гняв и когато опитът му да ги принуди да се отрекат от Христос останал неуспешен, той след дълги мъчения предал на мъченическа смърт светия Мануил и мнозина от уличените, които били с него. Така много роднини на Василий били почетени със славата на мъченици, така че дори тук той не е лишен от величие. Но Бог не изоставил неговия народ и му подготвил избавление (тъй като българският княз вече не можел да се бие с римската армия и отново се съгласил да се покори), и когато преди да си тръгне за дома, християнският народ се събра при княза, той забеляза момчето Василий, с приятна и жива усмивка го привлече към себе си и му даде ябълка с невероятни размери. Момчето, невинно и без смущение, седна в скута на княза и показа своето благородство като простодушно му благодари. Това стресна княза, но предизвика тайната ярост на неговите телохранители. И така (пропускам подробностите) всички християнски хора, взети в плен, по Божията милост, се отправиха по родните си места и родителите на Василий вървяха заедно с всички, водейки любимия си син. Още в зародиш му се случило чудо, предвещаващо бъдещата му съдба, нещо, което не може да бъде пренебрегнато. Би ли се опитал да обясниш къде е бил Василий от момче на 6-7 години до въпросните 24-25 г.? Да не би сега да кажеш, че версията със заточението на пленниците отвъд Дунав е по-приемлива. Кой е излъгал - Лъв Граматик или Константин Багренородни?

"Георги Амартол (Грешник) или Георги Монах (на гръцки: Γεώργιος Ἁμαρτωλός, Γεώργιος Μοναχός) е византийски монах и летописец, живял през 9 век. Предполага се че е роден в Александрия[1]. Автор е на популярната във Византия, България, Сърбия и Русия „Хроника“, която излага световната история от сътворението на света до 842 година." https://ru.wikipedia.org/wiki/Георгий_Амартол Значи би следвало въпросният Георги Монах, когато е пишел историята си, да е знаел, че вече заточените са се върнали. Но не би. Написал е само: „Той [Крум] обсадил Адрианопол и го превзел заедно с премногобройна войска, преселил благородните македонци и ги настанил при реката Дунав.“ Нито дума дори за някакво начинание за връщане на македонците с кораби. Няма никаква дилема. Разказът е за Василий Македонец, който излиза на политическата сцена при Михаил III, син и приемник на Теофил. За да стане това е необходимо, плененият Василий да се завърне в Константинопол при Теофил. Възниква, обаче, въпросът, защо тогава в разказа се споменават Владимир, Михаил, унгарците? Отговорът е, че Василий и Теофил са вмъкнати в оригиналния разказ, за да се създаде биография на Василий. Направено е доста грубо. Багренородни не я харесва и праща Василий не отвъд Дунав, а само отвъд Стара Планина, в двора на Омуртаг. Константин Манасий е привел биографията на Василий, от която се е тръгнало да се обяснявя с политически привкус, къде Василий е бил в плен. А той може и да не е бил. Такава версия застъпва Шарл Дил, който е написал: „Историците, които по това време са живели при двора на Константин VII, внук на Василий, а и сам Константин VII, се постарали да съставят една по-прилична и дори славна генеалогия на този основател на династия. Според техните думи знаменитият цар произхождал по баща от един царски род от Армения, а по майка бил роднина с Константин I и Александър Велики. Всъщност обаче неговият произход бил много по-скромен. Той се родил около 812 година в никому неизвестно селско семейство в околността на Одрин, едно семейство на бедни преселници от арменски произход, които животът заставил да се преселят в Македония и които смъртта на бащата лишила от средства за живеене. Василий, единствената подкрепа на майка и сестри, бил по това време 25, 2б-годишен. Той бил висок, силен, млад мъж, широкоплещест и енергичен. Гъсти и къдрави коси окръжавали изразителното му лице. Впрочем той бил съвсем неграмотен — не можел нито да чете, нито да пише. С една дума, той бил едно красиво животно в човешки образ. Но това условие било достатъчно, за да му донесе щастие. Василий, на чиито грижи останало семейството му, разбрал, че не ще може да го изхрани със земеделие в бедната си родина и затова най-напред постъпил на служба при управителя на провинцията. Скоро след това той тръгнал да търси щастието си в столицата...“ http://istorianasveta.eu/история/средните-векове/византия/102-невероятните-приключения-на-василий-i-македонец.html?fbclid=IwAR3V3HkS4BglG7p6ir22qEjy2YA2zyZxPc4e2Z8c-2A9DAj75fJ2JVq5fMQ Като се махнат от разказите на Лъв Граматик и Продължителят на Георги Монах редовете, в които се споменават Василий и Теофил, ще се получи истинската история на македонците, прехвърлени отвъд Дунав. В този си вид тя ми прилича на истинска. Разбира се и със споменаването на Владимир.

Ето на това вярвам. То действително може да бъде защитено със сведенията, които привеждам. Варда, синът на Кордил, уговорил корабите с Теофил. Обаче, когато те пристигат отвъд Дунав, вожд на македонците вече не е Варда, а Кордил. Може би това е син на Варда, внук на Кордил? В разказа изглежда нещо е изпуснато, за да се споменава Теофил и после веднага да се преминава на Владимир.

Владимир Расате е княз на България от 889 до 893 г. https://bg.wikipedia.org/wiki/Владимир_Расате В 889 г. абат Регинон записва, че унгарците са в Панония и вече нападат България. В 892 г. във Фулденските летописи е отбелязано, че Арнулф опустошава Моравия със своя войска и с отряд унгарци. Изпратил писмо на Владимир. Както се вижда от разказа на Лъв Граматик, македонците са искали да се приберат в родината си, защото новодошлите унгарци са ги ограбвали.

Василий не е бил в групата на македонците, заточени отвъд Дунав. Изглежда Крум е оставил по-знатните пленници в България, за да иска откуп за тях. Архиепископ Мануил също е бил сред тях и Скилица го е нарисувал, как го посичат в присъствието на Омуртаг. Лъв Граматик е предал цялата история на заточените македонци. Писанията за македонците на отделните автори са противоречиви. Противоречия има и при Лъв Граматик. Механично е прикачил и Василий, но от разказа се вижда, че македонците се завръщат във Византия по времето на Владимир. Тогава Михаил „отишъл в Солун“. Споменава се и Симеон, за никакъв Маламир не може да става дума. Угрите-маджари по време на Владимир вече са били в Панония. Крум е поселил македонците отвъд Средния Дунав. Нали уж тези земи той ги отвоювал от аварите. Но и да не ги е отвоювал, просто е прехвърлил македонците оттатък Дунав, да се оправят сами. Прехвърлянето е можело да стане по-лесно, където Дунав е бил по-тесен, вероятно е имало и брод. Заточените македонци са си създали собствена организация: управлявал ги Варда, син на византийския управител на Македония. Земите, в които са пребивавали македонците не са били български: комесът е бил отсам Дунав и за да спре македонците се наложило да мине (разбира се с войската) оттатък. Пратени са кораби, които са влезли в Дунав. Ако македонците са били преселени в Бесарабия, качването на корабите е можело да се осъществи по всяко време от всяка точка на черноморския бряг. Комесът въобще нямаше да забележи, кога са си заминали македонците.

Същото е написано преди това в Продължителя на Теофан, но там не се споменава името на бълтарския владетел, който освободил византийските пленници. Скилица не само е уточнил името, но го е и нарисувал, като е добавил и титлата му: василевс. Така в 815 г. е сключен 30-годишен мирен договор скрепен с взаимна клетвена церемония в Цариград при която император Лъв V Арменец извършва прабългарска езическа клетва, а българският владетел изпълнява християнски обичай.[9] Част от текста на договора намираме в Сюлейманкьойския надпис открит при село Сечище, Шуменско. Договорът се е състоял от 11 клаузи, като до нас са достигнали първите четири: Първата клауза уточнява границата в Тракия. Тя започвала от Черноморското крайбрежие при Девелт, минавала по окопа Еркесия, продължавала към Макри Ливада (Хасковско) на река Марица и оттам – към Родопите и Стара планина, но без да включва Пловдив и областта му; Втората клауза урежда въпроса за славяните, които живеят в пределите на Византия. Третата клауза урежда въпроса за славяните от крайморската област. Четвъртата клауза урежда размяната на пленници. https://bg.wikipedia.org/wiki/Омуртаг

Симеон Радев пише, че сред кандидатите за български княз е имало и българин, но дава неласкава оценка за него: „Кандидати за българския престол бяха се явили доста в последните месеци. Имаше кандидатури едва ли не хумористически, както оная на Александра Екзарха, местен аристократор, който даваше в своите печатни програми обещания, напомнюващи реториката на атинските политици в комедиите на Аристофана.“

Теофилакт е бил възпитател на императорския син Константин Порфирогенит, син на Михаил VII Дука. Значи е ползвал свободно императорската библиотека на Македонската династия и литературата, която си посочил. Само че Борис, който уж бил „точно предаден“, го няма споменат така нито в Продължителя на Теофан, нито при Логотет и Метафраст, нито при Амартол. Те пишат за Богорис (Продължителят) и Михаил (Симеон Магистър и Логотет, същото е и в Продължителя на Георги Монах). За „Борис“ (Борисис, Борисин) пише Константин Багренородни. От там Теофилакт е взел това име. Това е от „За управлението“, „За сърбите“. На практика с Житието на Климент Охридски и Мъченичеството на Тивериуполските мъченици името на „българския княз Борис (или Бориша)“ се разпространява в славянската литература, въпреки, че е съмнително дали се е казвал така. Във всички съвременни нему извори – гръцки, латински, български, той се отбелязва с името Михаил. И така трябва да фигурира в научната литература. Подробно съм разгледал този въпрос в https://www.forumnauka.bg/topic/6591-sschestvuval-li-e-prez-srednovekovieto-„sveti-boris-blgarski”/?_fromLogout=1 Теофилакт Охридски в ХІІ в. въвежда исторически персонажи, които не се споменават в по-ранните хроники. „Мъченичеството на Тивериуполските мъченици“ е сродно на „Чудесата на св. Димитър“: смесица е от реални факти и измислици, с които се отстоява конкретна богословска идея. Историята за Кинамон, Енравота, Маломир и Омбритаг е измислена от Теофилакт. Разказът в първата си част идва, за да потвърди думите: „Най-беззаконен и най-свиреп народ, наречен българи, нахлул от страните на Скития, като преминал така наречената река Истър и се явил като тежък бич, изпратен от Бога на западните области...“ Омбритаг затворил Кинамон защото не искал да се отрече от религията си. И му казал: „Не унижавай нашите богове. Че тяхната сила е голяма, за доказателство служи това, че ние, като им се кланяме, покорихме цялата ромейска държава.“ Пресилени думи, за да се охарактеризира Омуртаг като надменен, горделив и войнствен владетел-езичник. На него е противопоставен Борис, при чието царуване имало трайно спокойствие и немалко народи му се покорили, защото се уповававал на Бог, който прекратявал войните. Не може обаче, Омуртаг да е казал на Кинамон: ”...ние покорихме цялата ромейска земя...”, тъй като подписва мирен договор с Лъв Арменец от позицията на победен, а не на победител. Теофилакт е пропуснал да спомене този детайл в историята на Омуртаг, от който излиза, че Бог е помогнал и на него, като е прекратил войната му с византийците. В хрониките, писани преди Теофилакт, се споменава за пленения Теодор Куфара, който бил ревностен християнин и бил върнат в родината си. Уж това станало при княз Михаил, но по правдоподобно е било това да е станало при Омуртаг, който съгласно 30 годишния мирен договор е трябвало да освободи всички византийски пленници. Тогава Василий Македонец, който е бил пленен, се връща в родината си. „По божие благоволение целият отвлечен в плен християнски народ се върнал в земята си“ пише в Продължителя на Теофан. В историята на Теофилакт, обаче, Кинамон не се връща. Тук авторът се разминава с историческите факти. Понеже е бил запознат с Продължителя на Теофан, можел е да добави, например, че когато пленените византийци са тръгнали да се връщат и Омуртаг дал на Василий Македонец ябълка, Кинамон са го забравили в затвора. Но пък тогава е следвало да спомене, че Омуртаг е освободил пленените византийци, което ще провали идеята на автора за безбожния и свиреп езически български владетел.