К.ГЕРБОВ

Проблемът е, че организаторите не са наясно какво трябва да се прави и в резултат к.п.д. на младежката акция е много малък. Затова пък отговорниците за парка са доволни: „Ето видяхте ли, паркът е почистен”. Няма полза от показни действия, още повече, че както се вижда, участниците са подведени, че са свършили голяма работа. Това пък, че бил изчистен каналът, си е направо глупост. Каналът е само отпушен, а тинята си седи. Утре, в други ден, ще се спече и ще бъде още по-трудно да се почисти. То пък кой ли ще тръгне да прави това. За канала трябват лопати, а не ръкавици. Никакво почистване няма и на водоемите. Бутилките си плават вътре, както и преди - за тях пък трябват лодки. Паркът е ужасно, ама ужасно замърсен - особено езерата и реката, и тук съм съгласен, че такива акции трябва да де правят по-често, но трябва да си даваме трезва оценка и за това, което сме свършили. Аз се надявах, че ще дойдат и хора, знаещи проблемите и ще почистят канала, водещ до двете най-посещавани езера до църквата. А то се оказа, че до второто езеро и по реката около мостчето никой не е припарил. Снимките са от там. Вижте на тази по-ясна снимка какво се вижда в реката от мостчето до църквата. Е, как това нещо може да бъде изчистено от момичета с ръкавици! Пък и водата е вече студена.

Тази информация от интернет ми подаде Гугъл най-напред, нея цитирам. Писаното може би е вярно, но вярно е и това, което снимах. Първата снимка е от 12 часа и 15 мин. Участниците в акцията тръгваха да я осъществят. Следващите снимки са от 17 часа и нещо. Последната снимка не е много хубава, но всеки може да мине оттам и да си направи по-добра. Заснетите брегове на езерото и реката са на не повече от 50 м от трибуната на първата снимка. Вижда се, че там не е припарвал нито крак, нито ръка на участник в почистването. Интересно, разбрали ли са организаторите на мероприятието, че в Южния парк има и други водоеми, освен тези, които се хвалят, че са почистили?

Четирите манастира - „Йоан Рилски”, „Апостоли Петър и Павел”, „Богородица”, „Четиридесет мъченици”, също са били разположени в крепост (град). Останките от масивните й стени и сега стоят до „40 мъченици” и даже са доиздигнати. Това ще да е бил първият град Трапезица и след като Асеновци са построили двореца и са го нарекли „Трънов”, името Трапезица постепенно е изчезнало. В почти всички жития, където се споменава Трапезица, изразът е „в Трапезица” или „в славния град Трапезица”. Само на едно място е „на Трапезица”, което може да се приеме, че става дума за хълм. Но това може и да е от превода, нямам оригинала на текста на това житие. Църквите по днешния хълм Трапезица изглежда са възникнали от заселили се там монаси - да са по-близо до големите манастири. Вероятно там първо е имало скитове, а после по-богатите боляри са почнали благотворителни акции и за индулгенция на греховете си са строили там малките църквици. По някое време и там са построили крепостни стени. То и Зографския манастир на Света гора в Атон си е същинска крепост. Колкото до името на Търново, нещата трябва да се решат от археолозите. Ако няма основание да се счита, че там е имало сериозно римско или византийско присъствие, тогава Тринов е дошло от Трънов, а не обратно. И Трапезица не ще да е от „трапезити”, а от „трапеза”. Но не хълм във формата на трапеза, а място, където е имало трапеза, трапезария, страноприемница, т. е. място за хапване и пийване. А то естествено е било близо до река, а не някъде по високите хълмове. Хълмовете ще да са били усвоени, когато е бил решен генерално въпроса за сигурното им водоснабдяване. Някой пак ще каже, че Гербов се излага като си променя мнението, но аз търся истината като разсъждавам върху възможните хипотези. И както и да умуваме не можем да не видим, че в Дубровнишката грамота от 1231-1232 г. сам Йоан Асен е написал името „Трънов”. Което се е пишело и „Трьнов”, както е в житието на св. Сава от ХІІІ в. Тъй като последното е можело да се прочете и като Тринов, така са почнали да го пишат в ХІV в. А на гръцки и латински то си е било Тринов, защото нямат „ъ” и оттам се е създало впечатлението за трите крепости, града, кораба. (Уточнявам: нямам филологически претенции, може и да греша). Дубровнишката грамота Ако приемем, че днешната църква „Св. Димитър” е действително тази, за която се говори в историята за въстанието на Асен и Петър, то веднага следва да си зададем въпроса: защо те не са положили мощите на свети Йоан Рилски там. И отговорът е: защото църквата е била разрушена. Вероятно не от земетресение, както предположих на едно място, а от византийските войски. Затова Асен построява новата църква „Йоан Рилски” на другия бряг на Янтра, вече зад сигурните крепостни стени по брега на реката.

Нямам претенции да познавам чак толкова добре старобългарската граматика. Аз ако я познавах добре, щях да чета Патриарх Евтимий в оригинал. Само че ако нямаше този превод „Търнов”, а си бяха написали в „Стара българска литература „Трънов”, и аз щях да бъда по-голям привърженик на тезата за произхода от „трън”, а нямаше да се хвана за Тринов. При произход от „трън” обаче излиза, че на Царевец не е имало никаква готска църква, а само тръни, както и сега ги има бол по хълмовете над Преображенския манастир и „Св. Троица”. И Асен и Петър като са си построили двореца са го кръстили „град Трънов”. Той и Феликс Каниц така превежда Търново, като „трънен замък”. А Трапезица ще да е била Асенова махала. Както и да го въртим манастирите „Св. Апостоли” и „Св. Йоан Рилски” са били там. И там ще да е бил „град Трапезица”. После са усвоили хълмовете над него и името е изчезнало. Останало е само в житията. В житието на св. Ромил има само град Тринов, хълм Света гора и Устието. На тези места е имало църкви, манастири и монаси в ХІV в.

Някой знае ли откъде е дошло името Търнов и Търновград? Аз хубаво цитирах текстове от „Стара българска литература” и там навсякъде е Търнов, само в житието на Ромил Видински е Тринов. Нещо обаче ми намириса на гнило, макар и със закъснение. След житието на Йоан Рилски реших да видя и в другите жития, чиито старославянски текстове са дадени в „Български старини из Македония”. Проверих житията на Петка Търновска, св. Сава, Михаил от Потука, Иларион Мъгленски, едно друго житие на Гавриил Лесновски. Като добавим и споменатото житие на Йоан Рилски в нито едно от посочените жития няма...Търнов! Има Трънов, Трьнов и Трiнов. Във всички жития от „Български старини” (без това на св. Сава), които фигурират и в „Стара българска литература”, Трънов, Трьнов и Трiнов са преведени като...Търнов! Кой е решил, че това е правилно? Имало ли е действително Търновград в Средновековието или аз не съм успял да открия това име? В „Стара българска литература” в житието на Йоан Рилски действително има израз „великия Търновград”. Но в старославянския текст е „Трiнов велицем граде”. Името Търново не е оригинално и е измислено също като Царевец!

Месторазположението на Търново е стратегическо. Може да се предположи, че още в римско време тук е имало крепост, която била наречена Тринавус или Тринавон. Виантийците са наследили тази крепост и са запазили името и. Георги Акрополит в историята за въстанието на Асен и Петър пише: „А Асен влязъл с войската си в градчето, чието име е Стринаво.” (ГИБИ VІІІ, с. 153). Трънов изглежда е побългареното Тринов. В славянските речници съставните думи не са с „три”, а с „трь”. Например, трибрачие (трети брак) е трьбрачiе, тройно (тригубо) е трьгоубо и т. н. Мисля, че най-рано Трънов е назован в дубровнишката грамота на Йоан Асен. Там е Трънова (понеже е в падеж). Според мен става дума за Трьнов. Трьнов или Трънов е от Тринов, а не от трън. Колкото до „трите кораба” по-вероятно е да не се е имало предвид Момина крепост, а Варуша. Има две рисунки правени от едно и също място и там ясно се виждат как днешните Царевец, Трапезица и Варуша изпъкват около река Янтра. Едната рисунка е на Феликс Каниц.

Шумът, който се създаде напоследък с археологическите разкопки във Велико Търново, поражда основателните съмнения дали днешните географски представи на историците съответстват на средновековните наименования. Това не се забелязва, защото не се споменава за някои противоречия между мястото на откритията и сведенията от средновековните източници. Не се задават въпроси, затова и не идват отговори. Но не е ли уникално например, че най-важният хълм в града, на който се намират останките на царския дворец, носи измислено сравнително отскоро име? В сборника лекции „История на Второто българско царство” проф. Йордан Андреев отбелязва, че латинците наричали средновековно Търново - Тринови1 . Това име споменава и Патриарх Евтимий в написаното от него житие на св. Йоан Рилски. Където се казва, че когато цар Асен завзел Средец, той замислил да пренесе мощите на преподобния отец в „своя преславен град Трънов” и веднага изпратил до своя патриарх кир Василий, пребиваващ тогава в „Тринов, великия град”, писмо.”2 Името Тринов се споменава и в житието на св. Ромил Видински от края на ХІV в. В него е отбелязано, че когато светецът напуснал родното си място, стигнал до „Загорие, до града, наричан по-рано Торвон, а сега Тринов, влизащ в същата епархия, и се заселва в един от тамошните манастири”. Манастирът носел името на Богородица Одигитрия. По-нататък съставителят на житието отново пише за „споменатия град Тринов”: „...има една планина, намираща се близо до Тринов, наричана с местното име Устие. Има и един хълм до града, наричан и той от стари времена Света гора; в тях живееха множество иноци, живеят и до днес.”3 Според Й. Андреев името на Търново можело да се изведе от латинското Тринавус- трите кораба. Историкът посочва ранни византийски извори, където градът се споменава като Триновос или Тринавос.4 Най-вероятно от „трите кораба” идва и Тринов. Под кораби естествено трябва да подразбираме трите хълма, около реката Янтра. Днес те се наричат Царевец, Трапезица и Момина крепост и се приема, че съответствието на тези хълмове с древността е: Царевград Търнов, град Трапезица и Девин град. Колко изкуствено са определени наименованията и разположенията на днешните Царевец и Трапезица, можем да видим пак от писаното от Йордан Андреев. Четем в „История на Второто българско царство”: „Няма съмнение, че с името Трънов град бил назован главният хълм, на който се издигали палатите на българските царе и се извисявали и кубетата с патриаршеската църква „Възнесение Господне”. В новобългарски превод то означава „крепостта Търново” (град = „крепост”). Но за да го отличат от останалите „градове”, т. е. твърдини на столицата, средновековните българи са го наричали просто „ГРАДЪТ”, т. е крепостта, в смисъл да подчертаят неговата уникалност като съсредоточие на политическата и духовна власт. Така името на Търнов се превърнало в общо название на старата българска столица. Названието „градът” заварили турските завоеватели в края на ХІV в., като го превели буквално на своя език: „Хисар” = крепост. Името Хисар било в употреба до Освобождението, пък и по-късно, когато благодарение на една изкусна приумица, плод на необузданата фантазия на известния ни възрожденец Цани Гинчев, хълмът получи новото си малко превзето „Царювец” или „Царевец”, като означение, че някога е бил престолнината на древните български царе. Названието „Царевец” бе възприето от знаменития чех К. Иречек в неговата „История на българите” и оттам то получи широката си популярност.”5 Няма как да се съгласим с тези голи заявления. Да сведеш понятието град само до един хълм, след което да махнеш и името на този хълм и да кажеш, че славният Търновград е бил само един Хисар, е несериозно, затова и продължението е несериозно. Никъде в средновековните източници за Търново не се говори само като за „градът”. Вижда се, че и новото име на хълма - Царевец, и старото турско - Хисаря, са измислени. Царският хълм действително е наречен в един момент след падането под османско владичество с нарицателното име „Хисар” и остава с това име до Освобождението, но твърдението, че столицата на Втората българска държава е била наричана в средните векове само „крепостта”, или „градът” е невярно. Истината изглежда е, че името на хълма е било изгубено в годините на турското робство, когато по историческите хълмове на стария Търновград е живеело турско население. Както отбелязва руският славист Виктор Григорович, посетил Търново в 1845 г., тогава в града турците били по-многочислени, отколкото българите: 3 800 семейства били турски, 1 217 семейства били от останалите етноси. Същият Григорович пише, че според приказките на хората, след падането на Търново под турска власт градът се лишил от народонаселението си. Турците заели всички важни пунктове на града и изтикали християните извън центъра.6 Извеждайки логиката си за Хисар-Царевец, Йордан Андреев пропуска една важна подробност. Въобще не е вярно писаното от него, че „няма съмнение че с името Трънов град бил назован главният хълм, на който се издигали палатите на българските царе”. И това го потвърждават действията на първите, които са започнали археологически проучвания в старата престолнина. Знае се, че първите археологически разкопки в Търново, които са били първи въобще в България след Освобождението, са извършени от професор Марин Дринов и д-р Васил Берон не на Царевец, а на Трапезица. Този хълм се счита за люлка на българската археология. Д-р Берон бил твърдо убеден, че Трапезица била по-старата крепост на средновековната българска столица и че на нея са се разполагали най-представителните сгради - дворците на българските царе и патриарси.7 В пътеписа си, Виктор Григорович пише, че местният му придружител в Търново - М. В., му разказал, че в бившата църква „Св. 40 мъченици” имало голямо количество древни книги-ръкописи (китаби). М. В. ги бил виждал и обещал на имама на джамията да му плаща за всеки изнесен ръкопис. Още първият направил явно голямо впечатление на М. В. и той го занесъл на митрополита (вероятно за да иска съдействието му да бъдат изнесени и останалите ръкописи от джамията). Впоследствие станал скандал. Митрополитът грък- фанариот счел книгите за „опасни”, съобщил на турското началство и от тогава „съкровищата” в джамията станали недостъпни за християните.8 Веднага след този разказ Григорович съобщава: „В Търново има място, наричано в ръкописите град Трапезица. Според преданията, на него се възвишавал двореца на царете и църквата св. Йоан Рилски”. Руският изследовател коментира, че на въпросната Трапезица тогава имало само купчина камъни, а по останките на основите не можело да се заключи, че те са на някакви бивши „обширни” здания. Мястото тогава било пусто.9 Тази подробност - вметването на „преданията” веднага след разказа за ръкописите в „Св. 40 мъченици”, очевидно не е случайна. Изглежда „преданията” са били записани именно в тези ръкописи и в тях, освен познатото ни сведение за издигането на църквата на Йоан Рилски в „град Трапезица”, е било записано, че и дворците са се намирали там. Георги Раковски също е бил убеден в това. През 1842 г. той е бил учител в Търново, а в 1857 г. в „Замечания первия части Горскаго пътника” пише: „В Търнов се вижда и опустелий царски палат Трапезица, но само сринати зидове, засипани от многогодишна пръст!”.10Вероятно Раковски под Трапезица е имал предвид днешният хълм, но и той е бил уверен, че българските царски дворци са се намирали на място, носещо това име. Въло Вълов, един от ръководителите на разкопките в Търново, привеждайки в 1969 г. във в. „Велико Търново” посоченото по-горе сведение за Васил Берон и вярата му, че дворците са на Трапезица, добавя: „Колкото и да са остарели схващанията на Васил Берон, те и до днес си остават непреодолени в един пункт, а именно, че Трапезица е по-старата крепост, от която се е развивало средновековно Търново.”11 Не можем ли обаче да преодолеем тези противоречия със съществуващите „предания”, като приемем, че царските дворци на Търновград действително са се намирали на Трапезица? Ами ако е било действително така? Напоследък се шуми за църквите и манастирите „Св. Йоан Рилски” и „Св. св. Петър и Павел” във Велико Търново. Останките и на двете - къде по-вече, къде по-малко запазени, се намират в Асенова махала. На практика там се е намирал голям манастирски комплекс, в който по левия бряг на река Янтра са били разположени манастирите: „Св. Йоан Рилски”, „Св. апостоли Петър и Павел”, „Св. Богородица Темнишка” (днес върху развалините и се издига църквата „Св. Богородица”) и „Св. Четиридесет мъченици”.12 И четирите се споменават в редица житиеписни творби. В които за всички четири църкви се отбелязва, че са пазили мощи на български светци. Като четем житието на Йоан Рилски, написано от Патриарх Евтимий, оставаме с впечатлението, че в него има някакво разминаване. Цар Асен решил да пренесе мощите на св. Йоан Рилски в „преславния град Трънов” и изпратил писмо до своя патриарх във „великия град Тринов”. За това бе вече споменато. В житието по-нататък обаче се казва, че цар Асен се върнал спешно от Средец в своя царски град и започна л да изгражда църква на името на светеца в „славния град Трапезица”. Нямаме ли три различни места, наречени градове? Явно не. Видяхме от житието на Ромил Видински, че по времето на Патриарх Евтимий Търново се е казвало Тринов. Патриархът пък ще да е употребил и Търнов, защото така е било записано в по-старото житие, което е ползвал. Например, в Проложното житие на св. Йоан Рилски от Стишния пролог се споменава за пренасяне на всеславния ковчег на св. Йоан „до царския град Търнов”, като започнало бързо да се строи църква в „град Трапезица”.13 И в това житие обаче, като че ли има пак два различни града? Отговорът идва от явно най-старото, Проложно житие на св. Йоан Рилски от Норовия пролог. В него е записано: „...благоверния цар Асен се вдигна, дойде в Средец, взе мощите на светеца, пренесе ги в Загорие и ги положи в град Трапезица, като направи църква на негово име”.14 Непосочването на Търнов или Тринов в най-ранното житие показва, че никое от двете имена при пренасянето на мощите на св. Йоан Рилски не е било популярно по това време. Посочва се само град Трапезица и дори без епитет. Трапезица ще да е било първоначалното име на Търново или името на мястото, откъдето ще израсне „славния царски град” Търнов-Тринов. Проф. Иван Дуйчев е изложил много плодотворната идея, че името Трапезица идва от специалните военни отряди в ранна Византия, които се наричали „трапезити”. Те имали задачата да охраняват важни стратегически пунктове. Според Дуйчев, вероятно такъв гарнизон от трапезити е станувал на хълма с това име, откъдето той е получил името си.15 В тази връзка естествено възниква въпросът: а кой от двата хълма в Търново над Асенова махала е по-подходящ за отбрана. Не е ли това днешният Царевец. Та той и затова е станал място за издигането на царските дворци. Именно на Царевец трябва да са били разположени византийските стражници-трапезити и там е имало сигурно и малка крепост. В историята на Никита Хониат за въстанието на Асен и Петър има един пасаж, който се превежда различно. Става дума за това как братята поискали от византийския император Исак Ангел да им бъде дарено с негова грамота едно място в Хем (Стара планина). Васил Златарски в том ІІ на историята си превежда въпросното място като „едно малко село”. Според ХИБ и Ал. Милев ставало дума за „едно не твърде доходно място”. В руският превод на Хониат обаче се казва: „едно почти непристъпно място в Хем”.16Това място ще да е било непристъпната Трапезица. Че Трапезица е било мястото, което днес наричаме Царевец, го потвърждава откриването на църквата „Св. Йоан Рилски” в Асенова махала. Всъщност днес се прави нейното преоткриване, защото за тази църква се е знаело отдавна. За нея писал д-р Христо Даскалов още преди Освобождението. Той видял основите на църквата „Св. Йоан Рилски” в близост до църквата „Св. св. Петър и Павел”.17 Както видяхме от споменатите жития на Йоан Рилски, неговите мощи, след като били пренесени в царския град били положени в посветената нему църква, построена в „славния град Трапезица”. Така имаме едно доказателство, че Асенова махала е била на Трапезица и явно така се е наричал днешният хълм Царевец. Интересно е, че до църквата „Св. Йоан Рилски” се намира църквата „Св.св. Петър и Павел”. Тя според едно от житията също се е намирала на ...Трапезица! Знаем от написаното от Патриарх Евтимий Похвално слово за св. Йоан Поливотски, че мощите на този светец са пренесени в Търново от цар Калоян (и са положени вероятно първо в църквата „Св. 40 мъченици”). По времето на цар Йоан Асен благоверната му царица Ана основава „манастир за иноци, посветен на светите и всехвални върховни апостоли” и полага в него мощите на св. Йоан Поливотски.18 Върховните апостоли са естествено св. Петър и св. Павел. Всъщност мощите на Йоан Поливотски са положени в църквата, носеща тяхното име. Приема се, че тя е построена в 1231-1237 г.19 Виктор Григорович в очерка за посещението си в Търново също е писал за тази църква, но се е объркал, описвайки я като „храма на митрополията на името на дванадесетте Апостола, близо до дома на митрополита, в долната махала”.20 Сведението на руския славист все пак потвърждава, че в 1845 г. днешната църква „Св. св. Петър и Павел” още се е наричала „Свети Апостоли”, но Григорович не е разбрал, че става дума за двамата върховни апостоли. В същата църква „Свети апостоли Петър и Павел” са били положени и мощите на св. Гавриил Лесновски. Това се разбира от неговите Проложно и Народно жития. В първото е записано: „И след дълго време мощите (на Гавриил от Лесновската планина) бяха пренесени в българския град Търнов и бяха положени на Трапезица в „Светите апостоли”, където лежат и до днес, като излъчват целебна сила и до ден днешен”. Подобен е текстът и в Народното житие.21 С други думи църквата „Свети апостоли Петър и Павел” и до ХІV в., когато е написано това „лежат и до днес”, се е намирала на Трапезица. Така имаме и второ категорично свидетелство, че Трапезица е бил днешният Царевец. Имало е план, когато се е градяло средновековната престолнина Търново. Цялото пространство на запад от царските дворци и Патриаршията до Устието на Янтра е било отдадено на българската църква. Първите Асеновци са замислили да направят днешната Асенова махала като място за поклонение. И построяват там един до друг четири манастира, в чиито църкви полагат свети мощи. Нещо много резонно е мощите да са тук, защото те са се намирали под защита зад крепостните стени на брега на Янтра. Докато църквите на другия бряг на Янтра и тези на хълма над тях, не са били защитени. Не е било необходимо и да се карат поклонниците да се катерят по днешния хълм Трапезица. Трапезица пък е било място също отредено за усамотение на монаси - от прочутата Търновска Света гора. Къде другаде, ако не на една Света гора ще има 17 църкви, колкото са открити на Трапезица! Докато на днешната Света гора не е открита нито една. На средновековната Света гора е била организирана и Търновската книжовна школа.На 2-3 км , пак в западна посока, е било и Устието, където е учреден патриаршеският манастир „Св. Троица”. Отсреща пък е манастирът „Свето Преображение”. Бележки: 1. Андреев, Й. История на Второто българско царство. С., 1999, с. 185. 2. Иванов, Й. Български старини из Македония. С., 1931, с. 382. 3. Стара българска литература, т. 4. С., 1986, с. 470-471. 4. Андреев, с. 185 и 190 5. пак там, с. 186. 6. Григорович, В. Очеркъ путешествiя по Европейской Турцiи. М., 1877, с. 146. 7. Прослава на Велико Търново. С., 1978, с. 217-218. 8. Григорович, с. 148. 9. пак там. 10. Раковски, Г. Съчинения в четири тома, т. 1. С., 1983, с. 332. 11. Прослава на Велико Търново. С., 1978, с. 218. 12. История на Велико Търново. С., 1986, с. 272. 13. Стара българска литература, т. 4, с. 134. 14. пак там, с. 132. 15. Андреев, с. 186. 16. виж в www.hist.msu.ru/ER/Etext/Xoniat/2_1.htm. 17. Величието на Търновград. С., 1985, с. 398. 18. Стара българска литература, т. 2. С., 1982, с. 160-161. 19. пак там, с. 337. 20. Григорович, с. 147. 21. Стара българска литература, т. 4, с. 171 и 175.

Без да имам под ръка Мадридския ръкопис, не мога да правя категорични крайни изводи. Но обърнете внимание: и Продължителят на Теофан и Хрониката на Скилица започват от 811 г. А това е годината, когато е роден основателят на Македонската династия - Василий І Македонец. От това простата логика е, че поръчителите на двете истории са членове на тази династия. На миниатюрата на л. 222 са показани вторите. Не вярвам Зоя да е основния инициатор, но сигурно е била съпричастна. Е, не е като в нашата Манасиева хроника - цар Александър, редом до съставителя на съчинението и св. Йоан Богослов, но вероятно това е бил тогава византийският вкус за скромност. Може в илюстрациите след този лист да има и июстрация на Теодора в по-достолепен вид. А изглежда, че тя е починала, без да види края на книгата и Скилица, довършвайки творбата си, вече като не е имало наследник на династията, се е отказал да прави посвещения и да рисува специални илюстрации. Става ми ясно и защо е подправена историята със срещата на Константин VІІ със Симеон. Скилица е можел до илюстрира срещата на Роман със Симеон, но за да се вдигне авторитета на династията, срещата на все пак страшилището за Византия - Симеон, е преправена, за да стане с представител на Македонската династия. Рисунката определено е унизителна за Симеон, а най-фалшивото е брадата на осемгодишния Константин. Според мен в случая палеографията направо се е издънила. Скилица е направил илюстрованата история на Македонската династия, а Кедрин от още топлия ръкопис е написал голяма история на Византия. В предишния си пост съм направил грешка, като съм се подвел от Ат. Божков. Изобразената сграда не е дворец, а църква. Така са рисувани те и в други миниатюри.

Според мен меценат на Скилица и поръчител на илюстрованата хроника е била императрица Теодора. Всъщност хрониката на Скилица е продължение на Продължителя на Теофан, но започнат от начало и вече с картинки. Теодора, която е била наричана и Порфирогенет (така е във френската статия за нея), е била последният представител на Македонската династия. В 1067 г. са се навършвали 200 г. от възкачването на Василий І. Явно Теодора е считала Продължителя на Теофан за нещо като семейна книга. Нали била написана по поръчка на предшественика и Константин VІІ. Затова е поръчала книгата-продължение, нищо чудно и за юбилея (едва ли с такава точност са можели да изчислят 1067 г.), но докато я завършат е починала и Скилица е добавил като завършек нещо и за Михаил VІ, и така книгата му е станала история на византийските императори от Михаил І до Михаил VІ. В илюстрациите на илюстрованата хроника има подробности за Теодора и роднините й, явно не случайно. За съжаление нямам илюстрациите от края на книгата. Последната, която дава Атанас Божков в книгата си, е от лист 222 (всичките са 233) за брака на сестрата на Теодора - Зоя , с Константин Мономах в 1042 г. Тук дворците доста се различават от предишните и явно са рисувани от натура. Интересна е сцената на горната рисунка в дясно. Там са нарисувани от дясно на ляво Константин, Зоя и Теодора. Според българската статия за Теодора в Уикипедия, тя е била съимператрица със сестра си и Константин до края на живота си. Аз лично приемам, че рисувалият въпросната миниатюра е присъствал на събитието и това още по-вече подсилва убеждението ми, че Скилица е правил илюстрована хроника, която да бъде семейна история и албум на последния представител на Македонската династия.

Не ми се иска да влизам в спорове за автентичността на изворите. За мен много от хронографиите са всъщност компилации. В началото стои името на първия автор, но после при преписването е добавяно или корегирано. Аз и досега не съм наясно Симеон, Логотет ли е, Магистър ли, Метафраст ли, или е Псевдо-Симеон. Пишат се всякакви приказки по този въпрос и всеки твърди, че той е прав. Бедата не е в Скилица, а в Кедрин, защото неговата компилация е станала широко популярна и е ползвана от всички историци от Бароний насам. А Мадридският ръкопис (не препис) най-добре показва защо и как Скилица е подправял съществуващата до него история. Този ръкопис не може да има друг поръчител освен някой от византийските императори от втората половина на ХІ в. И няма как такова всеобхватно произведение (то затова е станало толкова популярно чрез Кедрин) да не е било съставено в двореца в Цариград. Ако и някои да си мислят, че навремето е имало много лични библиотеки. Няма и никаква логика, първо да е написано нещо, пък после някой да се е наел да го илюстрира. Това, че Мадридският ръкопис бил правен в Южна Италия в ХІІ-ХІІІ в., е измислица. Събрали се там и тогава, и илюстрирали Скилица! И кой в Италия се е интересувал толкова от историята на византийските императори? Ами най-малкото излиза, че поръчителят си е хвърлил парите на вятъра. В ХІІ-ХІІІ в. е можело да илюстрират целия Кедрин или Зонара. Текстът на последният е именно „критически прочит” на Скилица. Илюстрованата хроника на Скилица се е появила на бял свят в ХІІІ в. не случайно на Запад. Тогава след завладяването на Цариград някой италиански рицар я е измъкнал от императорската библиотека и си я е отнесъл в имението като армаган. Някъде в интернет имаше някакъв материал за византийските ценности, намиращи се в западните музеи, след като са отмъкнати от Цариград след падането му.

Ами то и компилацията на Кедрин завършва в 1057 г., както "мадридския препис". Значи „мадридският препис” е правен едновременно с компилацията (или обратно, все тая). Затова и в ГИБИ твърдят, че двете хроники са издадени заедно. Този „критичен текст” на Скилица да не би да свършва по-рано от 1057 г.?

Вече е прието, че Йоан Скилица е написал своята хроника само в един вариант. (Атанас Божков, с. 19). Преписите на Скилица са от илюстрованата хроника, а не обратно. Аз нали затова казвам, че Скилица си е измислял, за да сложи по-вече картинки в книгата си. Възможно е той да е бил един от тримата й миниатюристи. Скилица е работил в императорската библиотека в Цариград. Само там е можел да ползва Продължителя на Теофан, който е нещо огромно, а той го е предал и илюстрирал почти буквално. Поне от българските извадки в ГИБИ се вижда, че е следвал разказа на Продължителя на Теофан, а не си е правил труда да съставя нещо ново. За събитията след Продължителя Скилица също е имал на разположение достатъчно ръкописи в библиотеката. Но си е добавял и доста неща от себе си. Така е правил и Златарски, по този метод работи днес и Стефан Цанев. Ако можеше и да рисува, кой знае какво още би сътворил. Скилица е имал под ръка и „Месецослова на Василий ІІ”, откъдето е взел идеята за портрета на Омуртаг.

За мен Васил Златарски е един голям български историк. Грешката е, че след това папагалски е повтаряно каквото той е написал, без да е прочетен по-внимателно. Ето и последният „български хроникьор”, знаете кой е, няма да споменавам името му защото пак ще ми направи забележка някой. Като минавах през книжарниците надникнах няколко пъти в първия му том. Ами той е пълно преписване на Златарски. Освен, че е вкарал Симеон в Цариград, „хроникьорът” е тръгнал да го оплаква как византийците го излъгали, че го правят император и ще оженят малкият Константин за щерка му. И хората си купуват тази книга и сигурно я четат. Затова е хубаво да се каже: внимавайте като четете Златарски! Ако знаеха това, някои може би нямаше да зарежат драматургията и да се отдават на моралните аспекти на сбърканата българска история. Грешките на Златарски рано или късно ще ги оправим. По-важно е обаче как да възприемаме Скилица? Та за някои събития той е единственият източник. Понеже съм вече на друга вълна и направих съвсем бегла справка, но останах с впечатлението, че той единствен пише за ослепяването на петнадесет хиляди пленени войници на Самуил. Ами ако пак си е измислил нещо на гърба на българите в прослава на византийската история? (И не ми пиши на Вие, драги Йончев, ако обичаш. Аз като чуя „Вие” се обръщам да видя дали не говорят на друг).

Пропускате момента, че хлябът е мухлясал и то доста добре, на място, където би трябвало да има редица диви твари. Но не е докоснат.

СЪДЪРЖАНИЕ 1. Симеон пред вратите на Цариград в 913 г. Сведението на Симеон Логотет и Продължителя на Теофан Сведението на Йоан Скилица Разсъжденията на Васил Златарски Събитието, разгледано в контекста и на други гръцки сведения 2. Битките при Ахелой и Катасирти в 917 г. Сведенията за битката при Ахелой Сведенията за битката при Катасирти 3. Договарянето на Симеон с арабите Историята, разказана от Йоан Скилица Интерпретацията на Васил Златарски Събитието, разгледано в контекста на други гръцки сведения Чети и гледай в прикачения файл: simeon_2.pdf (изтегля се след регистрация)

Хлябът като престои по-дълго време, особено на влажно място, мухлясва. Покрива се със синьо-зелена плесен, която навремето в училище ме учеха, че била пеницилин. Запомнил съм това защото тогава така се казваше първият и единствен антибиотик. Биеше се в задните части със спринцовка. Болезнена работа, пък аз често настивах, заболяваха ме ушите и лекарят веднага: нагревки и пеницилин. Сега като потърсих пеницилина в интернет установих, че на всички чуждестранни езици тази синьо-зелена плесен се казва пеницилин, но на български е хлебен мухъл. Тук показвам една мухлясала филия от истински хляб - синя е. А това е също мухлясал хляб. Поне сигурно е купен за хляб. Аз го видях в този вид, когато го заснех и не знам неговия произход. Някой го е хвърлил в парка, за да нахрани патиците, но се вижда, че нищо не го е яло. Има по него малко пеницилин, но повече е покрит с някаква бежова плесен. Явно е някакъв вид гъба и сигурно има съответното латинско наименование. Но след като хлебната плесен е синя, това хляб ли е?

Той избра свободната природа или „когато дивото зове”. Преди два месеца снимах една черна патица, необичаен за тукашната фауна представител. Мислех да пусна няколко снимки, но реших да не се излагам, тъй като не бях сигурен тази патица дива ли е или питомна. Тогава, както минавах покрай езерото, веднага щом мярнах непознатия субект, извадих фотоапарата и почнах да щракам. Нямах още допълнителна памет и след четири-пет снимки „филмчето” свърши. После, като стоях край въдицата, ми хрумна, че тя тая патица не е дива. Аз първоначално инстинктивно бях решил, че тя е дошла от някъде и като, примерно египетските гъски, се върти по брега, без да се безпокои от хората. Затова и бързах да я снимам, докато не е отпрашила на някъде. Патицата явно току що беше излязла от водата и си оправяше тоалета, затова непрекъснато се въртеше. Така и не можах да направя хубава снимка. Тъкмо си мислех да попитам човека до патицата, видял ли е как е дошла, когато забелязах как той се отправя извън парка. До него се клатушкаше...черната патица. Кучето, което ядеше нещо и човекът ми каза да гледам да не го настъпя докато снимам, и то изскочи отнякъде и се присъедини към тях. Ах, защо ми свърши филмчето! Чудесна (всъщност необичайна за София) беше тази гледка на отдалечаващият се човек с патицата и настигащото ги куче. Няколко дена като бях при езерото, се надявах, че човекът с патицата ще се появи отнякъде. Той явно беше от квартала и живееше в някаква къща. Да се гледа юрдечка в апартамент, мисля че е абсурд. Едва онази вечер го видях и разбрах, че е закъснял по определена причина. Аз не го и познах отначало, но по едно време той (с него естествено беше и кучето) се загледа в езерото и почна да подсвирква. Погледнах и аз нататък и видях патицата. Тя вече не беше черна, а кафеникава. Беше „загладила косъма” и станала бая едра. Разбрах, че патицата е най-обикновена домашна мъжка юрдечка, т. е. юрдек. За първи път не искала да излезе от езерото и затова човекът се забавил. След това той си тръгна, но после пак се върна. Обясни, че правел маньовър, та белким юрдека да го види и да излезе от езерото. На другия ден сутринта юрдекът си беше все така с останалите патици. Определено търсеше контакт с тях. Особено с тези от женския пол. Въртеше се около избрана патица с надежда да го забележи. („Друго си е в езерото! - сякаш прочетох мислите на юрдекът, докато бях наблизо и го снимах. - Тук съм с една братовчедка и едни симпатични врабчета. Не мислете, че съм се завтекъл заради хляба!”.) Вчера човекът дойде пак. Заинтересува се виждал ли съм патицата. Казах му, че току що се е пъхнала в тръстиката, явно следвайки поредната надежда. Тя, патицата, пък взе, че се появи през това време. „Приспособила се е” - каза човекът, като я видя и си тръгна с кучето. Помислих си, че е пак маньовър, но двамата не се появиха повече. Тази сутрин юрдекът си е още там. Продължават опитите му да контактува с останалите патици. В една книга прочетох, че образуването на двойки при патиците (ставаше дума за зеленоглавите) започвало много рано. Мъжкият и женският се „сгодявали” през есента и оставали заедно през цялата зима. Не знам дали ще се осъществи смесен брак между дива и питомна патица. Те нали са роднини? Засега юрдекът е самотен. Аз тръгвайки си от езерото му пожелах успех.

И аз започвам да мисля, че смокът май се е появил случайно на такова открито място. Може би действително е бил привлечен от някаква мръвка. Там има бъзак, а към реката е бая обрасло. Такова голямо животно, ако е било там отдавна, би било вече забелязано и смятащите го за „гадина” отдавна да са му светили маслото. „Смочето” все пак е бая голямо. На първата снимка не се вижда края на опашката му, а при охлюва тялото на смока е май по-дебело и от черупката. А тя беше на голям охлюв - поне 3 см. Е, това за големината на смока са относителни понятия за мен. Дали пък змията не е видяла, че по тротоара се задава човек, който ще я щракне на фото и ще я пусне по интернет? Майтапът си е майтап, но човек никога не знае откъде ще изскочи „заекът”, в случая смокът. Аз затова откакто жената ми подари фотоапарат, си го нося винаги с мен в джобчето.

Миналата година, по повод 160 годишнината от рождението на Ботев, художникът Иван Богданов го нарисува върху пощенска марка по портрета от 1876 г. Според мен интерпретацията е добра, особено погледа.

Снощи гледах по телевизия VTV предаване за Южния парк в София. Беше излъчено в рубриката „Зелена линия”. Не хванах началото, но подразбрах, че става дума за реката, която минава през парка. Снимките бяха правени в пространството около строящата се църква „Св. Стефан”. Наблизо се намират две спирки на градския транспорт. Освен рекичката, беше показано и едно от двете езерца, намиращи се там. Даже май за него стана повече дума. Може предаването да е било както за реката, така и за езерото. Не знам дали ставаше дума за повторение на предаването, защото снимките на езерото очевидно са правени поне преди половин месец, ако не и повече. Тогава то все още бе прилично пълно. Днес обаче реалната картина няма нищо общо с показаната по телевизията. Така изглежда езерото днес! Следствие на засушаването и високите температури езерото е почти пресъхнало. Виждат се камъните в средата, а около брега и засъхналото вече дъно. Гледката е ужасна, защото никой не се грижи да се осигури приток на вода в двете свързани езера. А за това още по социалистическо време е бил предвиден канал, отбиващ водата от реката към езерата. Мястото на притока на вода в първото езеро е затлачено с тиня. Вижда се ужасното състояние на това езеро. Там, където е тинята, през пролетта бе покрито с вода. Не се пълни това езеро, но още по неприятна е картината при второто. Тук непрекъснато се въртят рибари, растителността и тръстиката е изпотъпкана, пълно е с пластмасови бутилки и други подобни отпадъци. Рибарите са си направили свое сметище, което не се почиства от никого: нито от самите рибари, нито от поддържащите парка, явно не и от природозащитниците. Покрай сметището всекидневно минават десетки разхождащи се. Вероятно го виждат, възмущават се ... и толкова. В този кът през пролетта фотографите правеха свои сесии. Същото място сега изглежда така. Водата се е отдръпнала на два метра, растителността е изпотъпкана от рибарите, виждат се пластмасови отпадъци. Същото място, гледано от другата страна. Вляво, срещу дървото е „сметището”. Мисля, че грижата за състоянието на езерото е на поддържащите парка. Видях във филма по телевизията девойка и младеж от екозащитната организация „Грийнтим” (или нещо такова). Разказваха, че организирали акции по почистването на парка. Видно е, че най-неотложната задача, за да се запази в приличен вид езерото, е да се почисти канала и се осигури приток на вода в него. Явно това е задължение на някого, но той не го изпълнява. Зелените доброволци пък изглежда не са в час. Хубаво е от VTV да направят предаване за истинското, актуално състояние на природата около въпросното езеро. По-нагоре в парка има още едно езеро, което и сега е в същият вид, както беше през пролетта. Но в него има постоянен приток на вода. А и рибарите отдавна изловиха рибата в него, патиците изядоха новоизлюпените рибки и природата възстанови естественото си състояние.

Абе, хора, вие от ирония явно не разбирате. Ситуацията има различни гледни точки. За вас, че и за мен това е животинка, но за много хора е „гад”. Аз минах оттам, снимах змията и си заминах. Със надпис или без надпис, най-вероятно някой ще убие смока. Вижда се, че нищо не може да се направи, за да се спаси. Само с призиви „не убивайте животните!”, природозащита не се прави. Колкото до това, чия е средата, спор няма. Първи на този свят са се появили влечугите. Така казват.

От там минават разни хора - майки с деца, само деца - може да се уплашат. Да сложат поне надпис: „Смокът не хапе”.

Това дърво се намира някъде по средата на участъка на улица „Бяла черква”, между входа на Южния парк и плувния комплекс „Спартак”. Още по-точно: на метър от тротоара. Вижда се, че не е и буренясало. Аз идвах от другата страна, когато видях дългото тяло на змията (мисля, че е смок) да се плъзга между отделните стволове. Докато се наглася да снимам змията, главата се скри между тях и реших, че като отида отпред ще снимам по-добре. Прецених, че змията няма къде да избяга и ще я снимам в подробности. Тя като ме видя, спря да се изтегля. Аз я снимах веднъж и като тръгна пак - още веднъж, и реших да я изчакам да видя накъде ще се движи. Изведнъж обаче главата на змията изчезна. Беше се навряла в някаква дупка, която не се виждаше дотогава (няма я ясно очертана и на по-ранните снимки). Почнах да снимам вече без да се старая да фокусирам прецизно. Предварително си мислех, че снимката с края на опашката на смока ще е ефектна, но за малко да го изпусна този момент. Вижда се обаче и това. Дупката вече я снимах спокойно, но пак не е станала ясна. Там осветлението беше „шарено”, даже контрастно и за съжаление „аутото” на фотоапарата не е докарало добре рязкостта. Все пак във фоторазказа се вижда за какво иде реч. Тя, дупката, и сега си е там. Не съм почитател на змиите и няма да стоя до нея, и да чакам за да снимам, примерно, как смокът излиза. По едно време, докато гледах тялото как се плъзга в дупката (стори ми се бая дълго стана това) и има още да влиза, се запитах какво ли ще стане, ако го хвана за опашката и го дръпна. Но си спестих изживяването. Стига ми, че успях да направя любопитни снимки. Изглежда в корените на дървото има нещо като бърлога, където се крие змията и прави „завой”, за да излезе отново. Тези черупки на охлюви трябва да са останки от трапезата на смока. Всъщност този фоторепортаж идва да покаже, откъде е дошъл изразът: „потъна в дън земя!”. Той не се ли отнасяше пак за змия? Интересно ми е, какво накара змията да влезе в дупката. Животните обикновено избягват да показват своите скривалища. Така мисля, може и да не съм прав. Дали змията, като ме видя, се уплаши и се скри в дупката. Или след като аз минах отпреде й, но спрях да се движа, тя продължи спокойно да се прибира в дупката? А дали пък тая дупка не е нещо за заблуда и змията да е продължила под земята и да се е появила отново на повърхността на друго място? Ето и мястото, където снимах змията. (Червеното кръгче с бяла точка). Вече има във форума теми за змията, но реших, че си заслужава фотонаходката, която е в репортажен стил и се отнася за определено място, да се отдели самостоятелно. Надявам се, че не съм объркал нещо. Темите станаха напоследък повече змийски, но сега е сезона на тази порода. Все пак възниква и въпросът: трябва ли този смок да бъде премахнат оттам? Местото е оживено.

Действително „уловът” от оня ден прилича на цихлидата, и то като че ли напълно. Но „рибето”, което снимах, беше не по-малко от 20 см. Предполагам, че рибарят бая се е зарадвал, като е засякъл нещо тежко. Все пак за Южния парк това си е голяма риба. Интересно е обаче, гледат ли се в аквариум хищни риби? Бая голям трябва да е и аквариумът, за да може рибата да се разполага свободно в него. Наскоро гледах в един ресторант стена-аквариум, ама и там едни дребни рибки, не можеш да ги откриеш. И аз поддържах едно време едно аквариумче. Рибите в него бяха къде по-малки от цихлидата, но пак го чистех на три-четири дена. Ако пък не е аквариумна въпросната риба, как ли е попаднала в блатото? Да не би пък да е била сред рибите, които пуснаха в средата на април? Значи се е била развъдила там, откъдето са донесли тези риби. В скоро време май ще видим какво е останало в това, доскоро бая пълно блато. Тая риба, дето я пуснаха в средата на април, се излови. Това пък дето се излюпи от хайвера, патиците го изядоха и отпрашиха нанякъде да си търсят друга храна. Сега се въртят двайсетина патици, но нивото на блатото така е намаляло, че се виждат камъните в него и патиците кацат по тях. Отдавна не съм виждал и костенурка. Дали пък и тях не ги изловиха. Риболовът в Южния парк е изнасилена работа - водоемите са малки. Ако спрат да ги зарибяват, рибарите ще се откажат да идват и тогава животът на фауната може би ще стане по-естествен. Вероятно няма да има и толкова патици напролет. Определено тази година много птици се излюпиха. Какво ли ще стане наесен, ако отново решат да се върнат тук?

Рибата е непозната за мен и за рибаря, който я улови. Иначе някой може да каже, че в тяхната рекичка се плацикат такива. От снимката се вижда, че рибата е голяма колкото дъното на една торбичка, според мен някъде към 20-25 см. Беше хваната в близкото езеро преди около час и нещо. Възникна спор. Аз предположих, че пак става дума за аквариумна риба, пусната в езерото. Изглежда това е станало отдавна и рибата е успяла бая да порасне, но може това да е от породата и - да наддава бързо. За сметка на малките рибки, които затова и изчезнаха. Рибарят възрази, че едва ли е аквариумна, защото имала зъби, т. е. била хищна. Току що я беше хванал, когато аз минах от там. Беше тръгнал да я носи в „аквариума”. Не го попитах къде е този аквариум, но видях, че отива към спирката. Ако го видя пак ще го питам разбрал ли е нещо за вида на рибата. Според мен не е нашенска. Не разбирам от аквариумни риби, но от доста години съм рибар и такова животно не съм виждал в наша река. Може пък да са пуснали напоследък такива да се развъждат.