К.ГЕРБОВ

Уточнение за управлението на Омуртаг (допълнение към студията) Че Омуртаг не е бил начело на българската държава в 827 г., го е знаел и Васил Златарски. Или по-точно знаел е, че това е било преобладаващото мнение на историците, писали по-темата, но е избягнал да го коментира в „Историята” си. В притурката към том 1, част 1, „Маламир не е Пресиян”, Златарски оспорва едно мнение по въпроса, изказано от Джон Бьори : „не може да се вярва, какво ако в течение на периода между смъртта на Омортаг (не по-рано от 827) и 852 г. там са били двама ханове, от които единът (Маламир) царувал не по-малко от десет години, а другият, Пресиам, петнадесет години, то по-дългото царуване би било съвършено игнорирано от Теофилакт”. (Златарски, История, том 1/1, 1970, с.590). След което нашият професор, сякаш съгласявайки се и с двете споменати години, се впуска в защита на царуването на Пресиян, без да коментира годината 827-ма, която очевидно противоречи на приетата от него 831 г. за смъртта на Омуртаг. Не прави такъв коментар и в основното изложение на темата за управлението на Омуртаг, и изобщо не споменава, че съществува виждане по въпроса, различно от неговото. Макар и да не ги посочва в литературните си източници, В. Златарски не може да не е чел латинските автори Асемани, Дюканж и Клайнер. Според Маргарита Кискинова, в труда си „Календари на вселенската църква” ватиканският учен-историк Йосиф Симони Асемани (1687-1768), след като излагал управлението на Омуртаг, продължавал с това на Маламир и Борис, като приемал за най-вероятна годината на встъпването на власт на Маламир 827 г. (Асемани, Й. С. Календари на Вселенската църква. С., 1987, с. 39-40). Шарл Дюканж (1610-1688) в своята „Византийска история”, посочвайки, че е взел сведенията си от Айнхард, Теган и Животопис на Людовик, се дистанциира от последния източник и за Мортагон-Омортаг първо пише, че българските пратеници, които пристигнали при император Людовик Благочестиви, за да поискат да се сключи договор между него и Омуртаг и да се определят границите на двете държави, в 826 г. били отпратени, „без да свършат някаква работа, понеже дошла вест, че българинът бил убит или поне отстранен от властта от някого от велможите, въпреки че за това досега не е установено нищо положително”. След като уж нищо не било ясно (може и да е неточен превода на български), Дюканж обаче съвсем уверено заема една определена позиция и продължава: „А този, от когото е бил убит Мортагон и за когото казват, че го е наследил, вероятно е бил Балдимир или Владимир, внук на Крум и баща на Симеон, който управлявал след Борис. Лъв Граматик разказва, че той управлявал по времето на император Теофил, който дошъл на власт през 829 г. Следователно е този, който е нахлул в Горна Панония през 828 г., след като не му оказали съпротива нито франките, нито самият фороюлиенски дук Балдерик, комуто било възложено управлението на тези области. По тази причина императорът веднага след това лишил Балдерик от всичките му санове”. (Дюканж, Ш. Византийска история. С., 1992, с. 40). Поантата кога е бил краят на управлението на Омуртаг, която всъщност идва и в потвърждение на всичко писано по този въпрос (без естествено виждането на Златарски), е категоричното мнение на Блазиус Клайнер. В своята „История на България” от 1761 г. той започва главата „На мястото на Мартагон идва Богор” със следното известие: „Тук трябва да се спомене това, че след изтичането на дванадесет години през неизвестна обаче година престанал да царува българският дук Мартагон било поради естествена, било поради насилствена смърт, причинена от своите, или най-сетне защото бил свален от престола.” (в българското издание от 1977 г., с. 61). Клайнер не споменава конкретни години и не се позовава нито на Айнхард, нито на Фулда, където това събитие, макар и като слух, е отнесено към 826 г. За това пък е попаднал на извор, в който категорично е определено: Омуртаг е управлявал дванадесет години. Това напълно съвпада и с изнесеното в статията, и така със сигурност може да се каже, че Омуртаг е бил начело на българската държава от 814 до 826 г.

А бе, Натан, след като си влязъл във форума, откъде реши, че нещо разбираш от хералдика? Та ти дори от кучета не разбираш. Къде си видял куче с такава дълга опашка! Че и завита като S? Що не се разходиш до зоопарка да се запознаеш със животните и тогава да се упражняваш по темата.

Джоро, ти турчин ли си, че казваш „нашите хора”? Конкретно за Царевец, от падането на България под турска власт до освобождението, на хълма и около него са били турските махали. Българите са живеели в Търново от Баждарлък нагоре. Виж на картинката каква джамия е имало на Царевец. Сигурно се причисляваш и към гърците, защото в средата на 19 в. именно фанариотите са изгорили ръкописите, които до тогава се съхранявали в църквата „Св. 40 мъченици”. Тия неща ги пише в историята на България, Джоро. Чети повечко от там, пък и от форума, преди да решиш да се изказваш по някои въпроси.

СЪДЪРЖАНИЕ История на надписа Прочитът на Васил Златарски Прочитите на Веселин Бешевлиев и Васил Гюзелев Кога е направен надписът? Други прочити Надписът от Велики Преслав насочва към нов прочит „Надписът от Балши” не е намерен в Балши Надписът е бил за построяването на църквата „Света Мария”в Аполония? Била ли е Аполония българска и как България излезе на Адриатическо море при княз Борис-Михаил Изложението е в прикачения файл:nadpis_balschi.pdf (изтегля се след регистрация)

СЪДЪРЖАНИЕ НА СТУДИЯТА: І. Веселин Бешевлиев за информацията от надписите на Омуртаг ІІ. Омуртаг помага на Михаил ІІ в борбата срещу Тома Славянина Какво казват изворите по въпроса Кой е бил победител в битката между Омуртаг и Тома Защо Михаил ІІ отклонява помощта на Омуртаг Омуртаг става „василевс (цар) на българите” „Омуртаг василевс на българите” в илюстрованата хроника на Йоан Скилица ІІІ. Последствията от участието на Омуртаг в борбата срещу Тома Славянина Станът край Тича и валът Еркесия Омуртаг е живеел добре с гърците ІV. Кога и как е завършило управлението на Омуртаг Кога е правен Маламировият надпис Убит ли е Омуртаг V. „Архонт на България”, „архонт на българите” и „василевс на българите” VІ. Бележки Изложението на студията е в прикачения файл:omurtag_vasilevs.pdf (изтегля се след регистрация)

Тоя дето написа История Славянобългарска не беше ли с фамилия, взета от сръбския манастир Хилендар? Щом като сърбин пише българската история, защо румънците да не дават пари на българошул манастирул.

Е, цар Йоан Асен се е наричал „цар на българи и гърци”. Може би от скромност или да направи напук на папата. Ти забелязал ли си, Иванко, че аз все предпочитам да тълкувам и показвам автентични български артефакти? Този хрисовул е от 1230 г., преди да се скъсат отношенията с Рим. Така е и на Ватопедската грамота от април 1230 г. И затова секат монети с герба на унгарския крал, понеже е съсед?! А бе, Иванко, помисли преди да седнеш да пишеш, бе!

Ако приписката на Тодор Доксов е автентична, то „ов” си го има от Х в.

Хърс, а как си обясняваш трансформацията „с” в „з”. Мен в училището ме учеха, че в българския език е обратното - в края на думите з” потъмнява в „с”. Според теб тази трансформация от особеностите на прабългарския език ли идва, или от особеностите на славянския? Как се е появил и „ер малък” накрая. Руснаците произнасят „княз” с меко „з”. Излиза нещо като „канязи”. Не считаш ли, че прабългарската титла трябва да бъде „канаси”?

Манасиевата хроника е преведена и илюстрирана вероятно в скрипторията на Царевец. Под хълма Царевец се намира църквата „Св. 40 мъченици”. В нея църква се е намирал надпис на Омуртаг, където той се нарича „KANNACYBІГН”. В Манасиевата хроника е записано: „При този цар (Михаил) въстана един грък на име Тома и като събра многочислена войска за малко едва ли не отне цялата гръцка земя, тръгна да отнема царството от Михаил. Но излезе българският княз Муртаг, разби го и го победи, защото изпитваше голяма любов към Михаил”. Въпросчето е: преводачът на гръцката хроника не е ли разчел правилно гръцкия надпис на Омуртаг, та вместо „хан”, „кан”, „кана”, „канасюбиги”, е решил че гръцкото „MOPTAG КАNNACY” е било „МУРТАГ КНЯЗ” ? В първоизточника на хрониста Йоан Зонара пише, че Муртагон е бил архонт. Защо българският преводач е решил, че по-правилното име на владетеля е Муртаг, а не Муртагон? Може би защото го е прочел от колоната? А защо не е написал, че е архонт, а княз? Може би защото също го е прочел от колоната. Разликата между средновековните български книжовници и днешните е, че са се считали първо за българи, и после са умеели по-простичко да разчитат надписите. „КАNACY” хич не му е приличало на хаган, затова го е написал на кирилица „княз”. Иначе, ако на надписа е пишело „Муртаг василеус”, може би хронистът щеше, да напише и цар. Това за хаган си е чисто твоя измислица Галахад, не считай средновековните българи за по-глупави от тебе.

Не означава. Ама в ІХ в. българите се оказва, че пишат и четат на славянски. Защо са приели учениците на Кирил и Методий, които са били учители на славянско четмо и писмо? Кога са се отказали българите да говорят български? И за какво им е била славянската азбука, ами да бяха си карали с гръцката. Тогава „канас” щеше да си бъде „канас”, защо им е трябвало да го променят на „къняз”? Хич не звучи убедително, че "канас" е прабългарска титла!

Ама направо си плещиш едно към гьотере! Къде съм споменал въобще за румънец? А от неочаквания, дори и за мен край на логиката, която се очерта, излиза, че власите са трако-илирийци (или поне се считат за такива), преселили се от съседството с гърците, защото не са ги понасяли. Затова и нямат в езика си гръцки думи, а латински. Само, че не са се наричали и българи, а са държали на своята самоидентичност. Затова и са създали Земята (Угро)Влашка и Земята (Молдо)Влашка. След като България е паднала под Турско, е можело да се обединят като Земята Българска, но не са го направили. Защо бе, Иванко? Защо са чакали толкова години някой насила да им прекръсти земята на Цара Румъняска? Този въпрос не ме интересува, иначе може и да разбера защо. Ами и Калоян е „чопнал” от власите, като се е обявил за техен цар, за да го признае и папата. И те са приемали това. Ама после къде са изчезнали, защо вече не се споменава: българи и власи? Царете ни стават "царе на българи и гърци". Няма ги власите! Защо бе, Иванко?

Откъде се взе тази прабългарска титла „канас”? Може би от надписите на Омуртаг. Как така се оказа изведнъж, че тя идеално се съгласува звуково със старославянското „КЪNѦЗЬ”? Кое е по-старо „КANAC” или „КЪNѦЗЬ”? Съдейки от руските хроники, руснаците от Киевска Рус са си употребявали „кънязь” и „кънягиня” от памтивека, не са ги взели от нас. Или те като нас, понеже не са знаели как са се наричали техните господари преди да почнат да пишат със славянски букви, са решили, че са се наричали князе. Ако „КANAC” е прабългарско, то такава дума трябва да употребяват и някои други народи по местата, дето се счита, че са живели българите. Или пък тези, дето днес ни се водят братя в степите на Азия или баирите на Памир. „Канас” е също толкова измислена дума, колкото и „кан”! От такива филоложки умувания днес се е получило така, че руснаците и сърбите по-добре разчитат старославянските, погрешно определяни като старобългарски, текстове. И какви бяха тези българи, дето си имали някакъв свой език и изведнъж, двеста години след основаването на България, почнали да ходят на училище и да учат славянското четмо и писмо.

Пуснах Бесаровия пръстен не случайно. Бесар (или Бесара?) има за герб орел. На монетите на влашкия воевода Владислав Влайку, Басараб или Бесараб, също отначало има само орел. Пита се: е ли Бесар (Бесара) също Бесараб или Басараб? Златарски пише, че когато вожда на татарите в 1241 г. стигнал до Олт, „срещу него излязъл Bezerenbam или Bazarambam, т. е. бан воевода Басараб, във влашкия произход на когото едва ли би могъл някой да се съмнява”. Аз мисля, че това Bezerenbam или Bazarambam си е всъщност „Бесара бан”. Дали той обаче е погребан в Търново не е ясно. Моля обаче да не се смесват понятията. Роднината си е роднина, но не мисля, че например, Йоан Александър е натирил влахкинята Теодора, защото баща и, влашкия воевода Никола е искал като зестра половината българско царство, та да стане и той съвладетел на България. Св. Сава също е бил погребан отначало до „Св. 40 мъченици”, но защото е бил роднина на цар Йоан Асен, а не защото е бил български болярин. Бесара явно е бил с куманско-влашки произход, а нали и за Асеновци се твърди същото. Сега ще продължа хладнокръвно нататък. С Басараба бан започват всъщност и спекулациите на Златарски за българското владетелско присъствие отвъд Дунав. След като е решил, че Басараба бан, всъщност е воевода, Златарски обявява, че банството било българско,защото в хрониката на ал Рашид, където се споменава за този Безеренбам, отначало се говори, че татарите са нахлули в земята на българите (буларите) и унгарците (башгирдите). Но в случая става дума за волжските българи, а там е имало и волжки маджари. След това Златарски продължава, че унгарците били завладели банството на Базеренбам, но видите ли, то преди това било влашко, т. е. българско. От тази хроника на ал Рашид и започват спекулациите, че земите отвъд Дунав били български. „Българите” на персиеца обаче са били волжки българи. Безеренбам, Мишеслав и Синеслав или са били независими - даже не владетели, а племенни князе, или са били най-вероятно унгарски васали. Това „бан” пак ли е българско? Ал Рашид пише, че татарите навлезли в началото в земята на българите и унгарците. Казах къде е било това. Но ако аз бях унгарец щях да заявя, че „да, виждате ли, ал Рашид пише, че е минал през унгарски земи”. То после се оказва, че те действително са станали такива, може би защото са си били и преди такива. Все пак препоръчвам, който иска да води пак спор за България отвъд Дунав, да си отвори друга тема. Тук става дума за герб. А тези дето показват картинки, нека да уточняват дали става дума за изображения отпреди средата на ХІV в., когато със сигурност е фиксиран молдавския герб. Аз лично считам, например, че поляците са заимствали молдавския герб, а не обратно. Волската глава е уникален случай в хералдиката. Българските гербове с волска глава са много интересни, но те само показват, че действително, като не сме оставяли някакви писмени знаци за миналото си, накрая българската история е опряла само до писаното от достойния за уважение цар на българи, гърци, латинци, сърби и албанци, Ио Асен, в църквата „Св. 40мъченици”. (Цялата ни история е по камъните). Затова и цар Александър се е изкарал, че е и Иоан Асен. Иначе Патриарх Евтимий пише, че същият този цар Йоан Асен е завоювал и Тесалия, където всъщност е била и т. н. Велика Влахия. Предшественикът на Йоан Асен, Калоян, за да се изкара император е обявил, че бил такъв на българи и власи. (Император е владетел поне на две земи или на два народа.) Затова власите са считали, че тези царе от църквата „Св. 40 мъченици” (там сигурно е имало и стенопис на ктитора Калоян) са били в миналото и техни. И затова са взели Ио от колоната. А молдавците са се престрашили да вземат и изображението, може би считайки го като герб на Йоан Асен или Асеневци. Много е интересно, кой е преварил да вземе изображението с главата: воеводата Петър Мушат или царят на Видин, който също е Ио?

Бога ми, Ресавски, за гроба на Бесар въобще не се бях сетил. Чудесно попадение!

Да си дойда пак на думата, защото ми беше ясно, че паралела Молдавско-Българско няма де ми се размине. Ако и да си приказват румънците, че Молдавско и Влашко са били независими, това не е така поне в ХІV и ХV в. Казах вече, че това се вижда от монетите. Само, че езика на хералдиката за много хора е като китайския. Ето цитат от една история на Румъния от интернет, в която конкретно за Молдова се казва следното: „Кралят на Унгария Людовик Анжуйски, получил известие от изгонения Балк (негов наместник в Молдова, за който знам, че ще бъде обявен от Иванко за българин – бел. моя) за загубата на кралските владения на изток от Карпатите, заповядал да се накажат метежниците и да се възстанови унгарското господство. Както се вижда от гореизложения (в статията) документ, нееднократните опити на унгарците да възстановят положението след 1359 г. са били неудачни. В 1364-1365 г. крал Людовик сам организирал експедиция с цел да подчини Молдова и да накаже Богдан. Детайлите за този поход са неизвестни. Ние знаем само това, че краят бил идентичен, както било при битката при Посада в 1330 г. По този начин, в Югоизточна Европа се утвърдило новата независима държава – Молдова”. Същият стил като на Златарски и Коледаров: щом няма сведения, че не е друго, значи е българско. В случая, щом въобще нама никакви сведения, значи, че Молдова е независима. Само че в една друга статия, вече за монетите на Молдова се казва: «От средата на ХІV в., след изгонването на монголо-татарските завоеватели, Молдавия попаднала в зависимост от Унгария. От 1359 г. съществувало Молдавското княжество, което в 1365 г. Унгария признава за независимо. На печатите и монетите на молдавските господари (главата на държавата) от ХІV в. се изобразява главата на зубър, съпровождана с полумесец, звезда и роза...Паралелно с тази емблема молдавските господари използвали герба на Унгария: разсечен щит, в първото поле със сребърни и червени пояси, а във второто поле със златни лилии.» Тук показвам, какво е показано за онагледяване в статията за герба: монета на Петър Мушат и изображението, за което е уточнено, че е герб на Унгария. Аз ще добавя, че става дума за гербът на крал Людвиг Анжуйски. Този герб може да се види в статията „Герб на Унгария”. Е, от носталгия по бившия владетел ли, Петър и следващите го молдавски воеводи са слагали герба на Унгария върху монетите си? Чак в 1576 г., при Йоан Вода изчезват елементите на унгарския герб от молдавските монети. Този, писал статията за герба на Молдова не е разбрал, че гербът на Унгария не е на реверса на монетите, а на аверса. Цялата им статия пък за монетите на молдавските войводи е сбъркана. Конкретно на монетата на Петър Мушат, на страната, където е волската глава пише "Петър", а на страната с унгарския герб пише "Молдавия". Това обаче се вижда от други монети на Петър Мушат. Христос е казал: на мен се молете, а се подчинявайте и плащайте данъци на този, който е изобразен на монетите. Имат много здраве молдавците: доста време, мислейки се за независими са плащали данъци, както на войводата си, така и на унгарския крал. Княжество България също е сякло свои монети. На тях има и българския герб и няма нищо турско. Но до 1908 г. България е считана за зависима от Турция. Аннадънму, Иванко! Ами румънците май нямат някакво ранно изображение на глава на зубър или вол, щом търсят началото на герба си от взаимстване от полските такива. Колкото до типологията, то и молдавците не са наясно, вол ли е, тур ли е, на герба им. Разправят се за рогата, били тънки, дълги и извити. Доста гледах из румънските сайтове, има най-различни глави и всичките са все на герба на тоя или оня войвода. Щом като самия архиепископ Мелхиседек е отсякъл, че това дето е в Търново е същото, както на техния герб, това е здравата почва. Това за венци, луни и пр., ами в „Стематографията” има само глава! А слънцето и луната ги има и в герба на Влашко. И къде има герб с венец отгоре, има корона. Корона обаче, означава независимост, а Петър не е бил независим. Ето и герба на Молдова с корона. Уникално е съчетанието на главата и елемента между рогата, който в герба на Молдова, не е розета, а звезда. Този, който е рисувал пиедестала от Търново, може така и да е нарисувал розетата.

Легендата за воеводата Драгош, създаването на Молдова и възникването на нейния герб Тъй като, както ще видим по-долу, легендата за основателя на Молдова, Драгош, присъства и в една от версиите за възникването на герба на страната, ще я отбележа в началото. Според анонимен летописец, „по волята на Бога” воеводата Драгош от Марамуреш в Унгария, отправяйки се със своите спътници на лов за диви животни, попаднал на следите на зубър и преследвайки го, пресякъл планината и излязъл на прекрасна равнина. Там до реката той настигнал и убил зубъра и ловуващите си устроили пир. Драгош и спътниците му видели в случилото се намесата на Бога и решили да се заселят в новооткритата страна. Те се върнали, разказали на приятелите си за прекрасната страна с реките и изворите. Приятелите също решили да идат в страната и да си изберат земя, тъй като тя не била населена, а само на границата и пасли своите стада татарските чергари. Помолили унгарския крал Владислав да ги пусне и той с голямо съжаление им позволил да се преселят. Така те тръгнали от Марамуреш заедно с другарите си, жените и децата, през гори и леса към мястото, където Драгош убил зубъра, и се заселили там, тъй като им харесала тази местност. Избрали Драгош за княз и воевода, тъй като бил най-мъдър. Така по Божията воля била основана Молдавия. Воеводата Драгош пък постановил княжески герб за цялата страна да бъде главата на зубър. Румънско-молдавски версии за произхода на герба на Молдавското княжество Насочвам вниманието към руската статия в интернет за възникването на герба на Молдавското княжество (Герб Молдавского княжества). Вероятно тя е писана от молдавци, които живеят днес в Република Молдавия, бивша Съветска федеративна република Молдавия. Статията е стегната и описва накратко всички версии, които могат да се отрият в интернет. Молдавците от самостоятелната република предпочитат наименованието «княжество», вместо «воеводство». Както се вижда обаче от печатите, посочени по-долу, най-точно е да се каже, че става дума не за герб на Молдавското княжество или Молдавското воеводство, а за приемствен герб на «воеводите и господарите на Земята Молдавска (Молдавската страна)». По време на феодализма гербовете не са били на земи, страни и т. н., а на техните владетели. Но докато в Унгария, гербът варира при различните владетели, то воеводите и господарите на Влашко и Молдова се придържат към определена приемствена форма на герба, затова и днес имаме основание да говорим за обобщени образи на гербовете на Влашкото и Молдавското воеводство или както ги знаем и както са описани в «Стематографията» на Христофор Жефарович: Влашко (Влахия) и Молдова. Преведен цитат от посочената статия в интернет: «Централната хералдична фигура на герба на Молдавското княжество е главата на тур (зубър). Кога и в каква среда е възникнала представата за символа на суверенната територия във вид на глава на тур, досега изследователите не са могли да отговорят с определена увереност. Някои от тях са се опитвали да разгледат произхода на символа във вид на глава на тур през призмата на древния ловен култ, съществуващ в Северните Карпати и завършващ с убиването и жертвоприношението на тур (зубър) на брега на река, което в частност може да обясни както легендата за основаването на Молдавия, така и херадичното изображение само на главата, а не на цялото животно. И. Н. Мънеску, опирайки се на легендата за Драгош, предполага, че този древен култ – убиването на звяра – се явява символ на покоряване и отстраняване на местния владетел, притежаващ родов знак във вид на глава на тур. Р. Гасауер открива ред хералдични изображения във вид на глава на тур (зубър) в гербовете на различни страни и провинции (Макленбург-Шверин, Макленбург-Щрелиц, Сигет-Марамуреш), в родовите гербове на унгарския дворянин Балаш, шведа Оксенщерн, в полските гербове (Главата на Бавола, Венява), а също така в гербовете на градовете Калиц и Познан. Той издига хипотеза за това, че един от местните владетели в първата половина на ХІV в., е възможно да е получил за свой герб изображението на главата на тур (зубър) от Владислав І Локеток по случай победния поход срещу Бранденбургите в 1235 г. с участието на молдавските войни. По-късно родът на владетеля или угаснал, или е бил покорен от други, а гербът станал символ на молдавската земя. В своите иследвания Г. Бретеяну предполагал, че трансилванският воевода Николай Сирока, замислил кръстоносен поход срещу татарите в 1343 г. от името на своя сюзерен крал Людовик, е могъл да награди с хералдичен знак във вид на глава на тур един от молдавските воеводи, отличили се в сраженията. Г. Балш, привеждайки факта за присъствието на коронована глава на зубър на герба на полската провинция Калиц, е склонен да види полско влияние в герба на Молдова. Р. Вуя утвърждава авторството на Драгош в създаването на своя фамилен герб, вероятно защото неговата родина е Сигет (Трансилвания), в чито герб съществува херадично изображение на главата на тур, а може би и в знак на памет за легендарния му лов. М. Берза и Д. Черноводяну считат появяването на държавния герб за свързано с името на Богдан І. К. Кирицеску свързва появата на герба на Молдова с името на Петър І Мушат. Централната хералдична фигура (глава на тур) на герба е допълнена със съпътстващи елементи. Един от тях е звезда, разположена между рогата. Към лявата и дясната страна на главата има символ на слънцето – роза (розетка) и полумесец. Полумесецът е известен в полската, немската и унгарската хералдика в ХІІ в., където той винаги се съчетава със символа на слънцето. Първото известно изображение на герба на Молдова – глава на тур (зубър) със звезда между рогата, с роза и полумесец отстрани, се появява върху печат на Петър Мушат от 1377 г. На печата има легенда: «Petrus voivoda Moldaviensis». Гербът се появява и на монетите сечени от Петър Мушат. На лицевата страна на монетите, такива като грошове, в точковиден кръг винаги е изобразявана глава на тур с лировидно-извити рога, между които е поместена петолъчна звезда. Наравно с мордата на тура са разположени розетка и полумесец, нямащи точно фиксирано място – те могат да сменят местата си. Господарските печати винаги са изобразявали герба на Молдова и са можели да съдържат легенди на славянски език. Като например: «Печат на Ио Роман, воевода на Земята Молдавска», на печат към документ от 30 март 1392 г. На печат от втората половина на ХV век на Стефан Велики, гербът на Молдова се съпровожда от скромна и пълна с достойнство легенда: «Печат на Ио Стефан, воевода господар на Земята Молдавска...». Предлагана нова версия за произхода на герба на Молдова Изследователите на молдавския герб изглежда не са чели пътеписите на румънските пътешественици, посетили България в края на ХІХ в. И не знаят, че съществува още една версия за възникването на герба на Молдова. Румънският епископ Мелхиседек прави пътешествие в България през май-юни 1884 г. Посещава и Търново, и естествено църквата „Св. 40 мъченици”. На пиедестала под колоната с надписа на цар Йоан Асен той вижда един детайл, който го изумява. Ето какво пише румънският епископ по тоя повод, правейки всъщност едно откритие: „Пиедесталът, на който е поставена колоната с надписа (на Йоан Асен), има и друга историческа забележителност: от четирите му страни има изваяна по една волска глава, заобиколена с венец, едно цвете, което се пада точно между рогата, където стои звездата на молдавския герб. Още два пиедестала на мраморни колони, подобни на описания по-горе и с волски глави отстрани, се намират пръснати в различни части на Търново. Единият е използван вместо стълб в оградата пред административния дом, а другият – на един малък площад, наречен Баждарлък – в стълбището на една къща. Окръжният началник, който ме заведе при тези пиедестали, мисли, че може да са донесени от едно село, наречено Никюп, което се намира на мястото на древен град на име Никопол (Никополис ад Иструм). Аз мисля, че те са пиедестали на колоните на църквата „Св. 40 мъченици”, тъй като са еднакви с пиедестала, който още съществува там. Може да се предположи, че главата на вол е била герб на семейството на Асеновци, станало по-късно владетелско в България, и че през ХІV век потомците на българските царе, като преминават в румънските земи отсам Дунава, са донесли със себе си и герба на семейството си, волска глава, която после става герб на Молдова...” Този откъс е от „Румънски пътеписи от ХІХ век за българските земи”, изд. 1982. Пак там има и друг пътепис от Д.К.П. (не е известно на кого са тези инициали), озаглавен „Една седмица в Търново”. Този пътепис е бил публикуван в 1895 г. и явно тогава е писан, защото в него се споменава, че Стефан Стамболов вече не бил жив. В пътеписа на Д. К. П. пак за църквата „Св. 40 мъченици” четем: „В тази църква сводът се поддържа от четири кръгли каменни стълба с надписи на славянски, а четвъртите пиедестали имат на четирите страни изваяни по една волска глава”. Е, стълбовете са шест, на два от тях има гръцки надписи, само един е на славянски. Както и да е, но и сега пиедестала под колоната на Йоан Асен е с волски глави. Търновският окръжен началник е бил прав, когато е казал, че пиедесталът в църквата «Св. 40 мъченици» и другите два, пръснати в града, са били взети от средновековния град Никополис ад Иструм. Това се потвърждава от една снимка на много интересен архитектурен експонат, корниз от Никополис ад Иструм, имащ за украса същия мотив като на пиедестала в църквата. (Интересно е, че и двамата румънски пътешественика не определят детайла от пиедестала в църквата и от молдавския герб като глава на тур-зубър, а на волска глава – даже не на бик или бивол.) На горната част на корниза от Никюп има растителен венец, положен върху ред от волски глави. Допълнителни декоративни архитектурни детайли са същите розети, както в църквата. „Град на победата при Истър” – така се наричал в древността градът, чиито останки се намират край река Янтра, при село Никюп, Великотърновско. Той бил основан между 106 и 110 г. от римския император Траян в чест на победата му над даките в битката при Иструм (Дунав). Подобно на всеки римски град, Никополис ад Иструм имал четириъгълна форма с четири порти, ориентирани по географските посоки на света. Улиците се пресичали под прав ъгъл и разделяли града на квартали (инсули). Обширният правоъгълен форум (главният площад) с размери 42/55 м бил заобиколен от трите страни с колонади в йонийски стил. Около него се издигали забележителните по своята архитектура сгради на одеона, булевтериона (градската управа), храмове, терми и др. Предполага се, че е имало и малък храм. Монументалните сгради са имали богата украса от многобройни архитектурни фрагменти, разпръснати сред развалините. Намерени са множество статуи, капители, пиедестали, корнизи, които са украсявали площадите, улиците и сградите на града. Между колоните на северната страна на форума се редели статуи на императори и видни римски граждани. В архитектурните елементи на сградите, личи източно влияние взето от архитектурата на Мала Азия и Сирия.” Приведох сведения, които открих наготово в една книга. По-надолу обаче, ще направя корекция на последното изречение, тъй като май не става дума за споменатите източни страни, а за местно влияние, дори направо за цитат на местни артефакти. Гербът на Молдова е с тракийски произход Най-голяма доза истина от изложените версии на румънските и молдавските историци, има в предположението, че гербът на Молдова по всичко изглежда е свързан с някакъв тракийски култ именно с жертвоприношение, на както му казват днес - ЕРД, т е. «едър рогат добитък»: примерно, зубър, вол или бивол. Към това да прибавим, че Слънцето и Луната са символи, които често се срещат по монетите на античните даки. Осемлъчевата звезда пък се смята за стар символ на мъдростта при даките. Когато си зададем въпроса какво прави това съчетание от волски глави и розети в архитектурната украса на Никополис ад Иструм, веднага би трябвало да предположим, че в тези елементи има нещо римско. Но в случая изглежда волските глави не са украса, а символи и то не на победителите римляни, а на победените в битката при Дунав, траките. Това предположение възниква поради една проста причина: архитектурните елементи с волски глави и розети от Никополис ад Иструм кореспондират стопроцентово с елементите от фриза от стенописа на тавана на Казанлъшката тракийска гробница. Не успях да открия след кратката справка, която направих, какво изразяват тези черепи и розети в гробницата. Явно са счетени като декоративна украса от проучвателите и за това не е търсено тяхното символично значение. Но че са били символи, личи от форума на римския Никополис ад Иструм. Нека си припомним, че в една от румънско-молдавските версии за техния герб, бе изказано мнението, че елементите в него може и да са символ «на покоряване и отстраняване на местния владетел, притежаващ родов знак във вид на глава на тур». Тогава не са ли волските глави и розетите от древния римски град на победата, символи на победения тракийски владетел? Вярно тълкуването е повратно на вижданията на молдавците, но е по-близо до истината. Възможни са и други мисли по този повод, при това подкладени с някакви факти. Аз обаче не съм компетентен и няма да се разпростирам в търсене на етимологията на главите и розетите, като елемент на тракийската или римската култова или декоративно-художествена практика. Да обобщим все пак конкретно за герба на Молдова. Занимаващите се с него би следвало да потърсят в Румъния и Молдавия, дали в някой музей или тракийско светилище няма някакви архитектурни останки, на които да има волски глави с розети. До намирането на такива имаме основание да останем с впечатлението, че по някакъв начин или е пренесен от Търново в Молдова, в двора на воеводите, друг пиедестал от Никополис ад Иструм и той е послужил за създаване на герба на първите молдавски воеводи, или е направена рисунка на детайла от колоната на цар Йоан Асен със същата цел. Църквата «Св. 40 мъченици» е определяна като царска. Там на колоната на цар Йоан Асен, най-отгоре, стои неговото име (виж илюстрацията по-горе), което обаче започва със сигнатурата, приета в Молдова за владетелска титла – IW (Ио)! (Дали пък и при нашия цар не е било същото, повече го наричат само Асен?). Колкото за изображението на волските глави долу, под колоната, вижда се, че пиедесталите на колоните в църквата не са работени специално за строежа и, а са събирани от стари поселения и мемориали. Няма сведение някой от царете-строители на църквата – Калоян и Йоан Асен, да е имал за емблема волската глава, така, че тя не е била символ на българската държава. Но докато не се намери румънски прототип на герба на Молдова, може би е редно да се има предвид и версията, че символите от този герб най-вероятно са взети от търновската църква «Свети Четиридесет мъченици», защото е била царска. Църквата е съхранявала мощите на света Петка и затова е посещавана от поклонници и от съседните страни. Може би е случайност, но да отбележим все пак, че днес мощите на св. Петка се съхраняват в църквата «Три светители» в Яш, град, който в миналото е бил в чертите на историческата Молдова.

И какъв император е бил Йоан Срацимир? Вярно в писмото си до Брашовците се е подписал „цар на българите”, ама ги кани не в царския си град Видин, а в града на краля на Унгария. Какъв ти император Срацимир, какви ти пет лева! Неговата титла „цар” е била по-бедна и от тая на великия войвода Мирчо, който не случайно на едно място се нарича „самодържавни”. За „цар” равен на „император” може да се говори само ако е „цар-самодържец”, както се е написал Йоан Асен на колоната си. Тъй като, Иванко, аз явно работя в друга историко-географска координатна система, бих ти предложил аз на тебе, както ти на мене, някои идеи за размисъл. Например: има ли възстановяване на Българското царство в края на ХІІ в.? Няма българи по времето на Асеневци, ако и Калоян и Йоан Асен да се наричат „цар на българите” - то е за да се изкарат законни наследници на земите, които са заграбили. Загора са се наричали земите между планините Карпати и Хемус, Борис успява да разшири Загора и до Родопите. На север от Дунав са живели кумани, а на юг власи. Затова на цар Калоян латинците са му викали Йоан Влаха, иначе както пише Паисий баща му е бил куманин. Иван Асен пък бил скит, така са му викали гърците. Затова като са убили баща му, той е отгледан от баба си и дядо си, живеещи на север от Дунав, в Скития. Никакви българи не е имало тогава, и затова Иван Асен разбива Теодор Комнин не с българска, а с куманска войска. И в договора с латинците Императорът на загорците, не е царят на българите, а Великият войвода на куманите и власите. И понеже трябва да има и планина от изток, та отвсякъде отвън да сме си загорци, може би източната планина на Загора е била, Памир. В „протобулгарианс” аз не намирам кой знае какво за четене. Щях да ти препоръчам книгата за българския герб на Иван Войников, но видях, че си я чел. Той там ме хвали на две места.

По въпроса за превода на текста на Санути, нямам никакви претенции да съм абсолюютно прав. Но как да не става въпрос за друго четене, като Златарски определя Йоан Асен като покровител на Балдуин, а Коледаров - направо като опекун и защитник на Балдуин. Докато Гюзелев ни обяснява, че „щяло да има някакво си родство, от което Балдуин се надявал на големи дела”. Никакъв сериозен смисъл няма в този израз. Родство е и нещо като трети братовчед, а родител е нещо по-друго. Значи в превода точната дума не е „родство”, а „родителство”, т. е „опекунство”. Получава се тавтология: „със своя народ и със собствени средства”. Излиза, че Йоан Асен е трябвало да плаща на народа си при отвоюването на земите. На всичкото отгоре „отвоюването” станало с помощта на съседния народ, куманите. Самият Гюзелев не е бил уверен и затова, пак твърдя отново, преводът му не дава точно определение за кого ще са отвоюваните земи. Йоан Асен трябва да се обяви за най-некадърният български цар, ако е обещал на цариградският си зет, да отвоюва територия, голяма колкото Загора и да му я даде като зестра. А пък и латинците трябва да бъдат големи глупаци, за да приемат това като чиста истина. Само в приказките пише: "и оженил дъщеря си като дал на зет си половината царство". В нашия случай е трябвало на всичкото отгоре царят и да накара народа си първо да завоюва тая половина, владяна дотогава от злата ламя. В приказките зетят сам си я отвоюва. Санути е предал конспективно договора и очевидно от буквалния превод на неговия текст се получава невярна представа за нещата. Според мен договорите на Йоан Асен и Жан дьо Бриен са били сходни. Иначе няма никаква логика, единият да отвоюва и да вземе за себе си отвоюваното (кралят Жан), а другият да отвоюва същото и да го даде на зет си (глупака Иван, пардон император Йоан). Считам, че не може в оригиналният договор „отвоюването” да не е било придружено с някакви облаги. Затова и Йоан Асен заявява, бях им нещо като цар (на „своя род”?). А цариградският, временно никейски патриарх, му пише писма, започващи с „До височайшия василевс”. Спорен е изглежда не само преводът на Гюзелев, но може би и латинският оригинал. Може и да има грешка при преписването. Явно буквалния превод на текста на Санути е изчерпан като извор, от който може да научим нещо ново, затова и аз изказвам мнение, че не може да не е имало някакво и то не малко сходство на договорите на Жан дьо Бриен и Йоан Асен. Той и самият Санути, като главна разлика намира, че във втория договор вече не ставало дума за дъщерята на Йоан, а за дъщерята на Жан. Колкото до „връщането на Латинската империя”, както се вижда в договора нещата изглежда не са стояли така. В договора на Жан накрая не става дума за земи на Латинската империя. Направо пише: тези земи на този, тези земи на онзи. Така изглежда е пишело и в договора на Йоан Асен, но Санути не е влизал в подробности. Е, тогава като е знаел, че ще си свърши сам работата, защо му е трябвало да сключва договор с латинците? Може би само за да му дадат мощите на света Петка? Или за да ожени дъщеря си в Цариград? Те щяха да му я върнат.

Според Васил Златарски единственото място, където византийските автори наричат българския владетел „василевс” е историята на Продължителя на Теофан за Муртагон и Тома Славянина. Там е записано: „Муртагон о тон Вулгарон василеус”. На другите места българските владетели са наричани архон, игемон, архигос. (Златарски, том 1/1, с. 397). В Манасиевата хроника Крум и Муртаг са князе, Симеон, Петър и Самуил – царе. В добавката за покръстването на българите е споменато, че се е покръстил „българския княз”, но не се отбелязва името му. По времето от Калоян до Йоан Александър явно не са знаели как се казва. Калоян пък изпраща на папата имената на царете Симеон, Петър и Самуил, или защото само тях е знаел или защото е искал от папата да му признае титла, равностойна на цар.

Ако нещо не ми стана съвсем ясно и след като приключих писането на статията си е, то е относно жените и дъщерите на главните герои в историята. Даже се отказах да коментирам, че според Мускес, в България с Робер дошел и сина на Андрей ІІ, Александър. Справките обаче сочат, че освен Бела, другият син на унгарския крал се казвал също Андрей. Явно по въпроса за Ана-Мария, Елена и дъщерята на Калоян или Борил има още какво да се каже. Аз съм представил в случая мнението, изразено в посочената литература.

Студията е написана по повод съмненията, че съществуващият превод на латинският текст на съдържанието на договора, приведен в съчинението на Мартини Санути, е неточен. Използван е повода и за авторов анализ на този неодооценяван извор, водещ до разглеждането на причините за сблъсъка между Йоан Асен и Теодор Комнин в нова светлина. СЪДЪРЖАНИЕ НА СТУДИЯТА 1. Преводът и коментарите на договора Превод на договора от Васил Гюзелев Други прочити на договора Коментар на превода и другите разчитания на договора 2. Мирните отношения между България и Латинската империя са традиционни след 1213 г. Договорни отношения на България с Латинската империя от 1213 г. Договорни отношения на България с Латинската империя от 1221 г. Договорни отношения на България с Унгария в 1213-1228 г. 3. Участието на цар Йоан Асен в изпълнението на договора 4. Съдбата на договора 5. Резултати от договора Пренасянето на мощите на света Параскева-Петка в Търново Разширяване на българските земи в 1230 г. Надписът в търновската царска църква „Св. 40 мъченици” Кой какво е знаел за договорите на латинците с Йоан Асен и Жан дьо Бриен Бележки Студията е в прикачения файл: ioan_assen_i_latincite.pdf (изтегля се след регистрация)

Да разбирам ли, че „Именникът” е бил учебник за първи клас в училището на Наум Преславски и това, което е било неясно за ученика, му го е обяснявал учителя, някой средновековен Иванко? Сега ми става ясно защо чак в 20 век са почнали да учат учениците да казват "Аз съм българче" - в ІХ в. те са си знаели това, без да го декларират. Машалла на Турчанинов, за Петър Добрев вече писах, пък тази книга е една от многото на Добрев, които не съм чел.

Това, че князете били канове, превод от старославянски на развален тюркски ли е? Къде в „Именника” се споменават думите „държава”, „българи” или „Българска държава”?

Ето Тома Неверни за какво става дума.