БИТКАТА ПРИ КЛОКОТНИЦА, ТЪРНОВСКИЯТ НАДПИС НА ИВАН АСЕН ІІ И ЛОГИКАТА НА ВАСИЛ ЗЛАТАРСКИ
Не са много изворите за историята на битката при Клокотница. Централно място сред тях досега е отреждано на датата 9 март 1230 г., на която според проф. Васил Златарски се е състояло сражението, променило българската и гръцката история. Известният наш историк извежда тази дата по логичен път, подробно описан в студията му „Търновският надпис на Иван Асен ІІ”. Разсъжденията на Златарски в тази студия обаче са един нагледен пример, как и голям историк може да допусне наивна грешка и да не бъде убедителен при третиране на изводите.
Логиката на Златарски върви така:
1. Според надписа в църквата „Св. 40 мъченици” във Велико Търново, в дванадесетата година от царуването на Иван Асен ІІ (т. е. в 1218 + 12 = 1230 г.), когато той тръгвал на война против Теодор Комнин, църквата била вече построена, но още се изписвала. Следователно тя още не била осветена и наречена на името на някой светия или свещено събитие.1
2. Обичайно за византийските императори било да увековечават значителни събития, свързани с тяхната личност, като наричат (именоват) построените от тях църкви на името на църковния патрон, който се е отбелязвал в деня, в който е станало събитието. Следователно църквата построена от Иван Асен ІІ била осветена след войната с Т. Комнин и била наречена в името на Светите Четиридесет мъченици, защото битката при Клокотница е станала на 9 март 1230 г. – църковния празник на същите тези Св. 40 мъченици.2
В съжденията на Златарски, по-точно в изчисленията, защото той провежда и такива, сме свидетели на един математическо-логически абсурд. Навремето са го наричали апория. Златарски извежда годината на битката при Клокотница математически, като към годината на възцаряването на Иван Асен ІІ добавя дванадесет години. Което е коректно. Но самата година на възцаряване е „принос” в историята, направен пак от В. Златарски. В „История на българската държава през средните векове”, той отбелязва, че тържественото прогласяване на Иван Асен ІІ за български цар е станало в 1218 година. След което следва бележка: „Тая година се определя от търновския надпис на Иван Асен ІІ, гдето е казано, че сражението при Клокотница станало в 12-та година на царуването му, или 1230 – 12 = 1218 г.?!3
Излиза, че В. Златарски е определил годината на възцаряването на Иван Асен ІІ като изважда от годината на Клокотнишката битка 12 години, а годината на самата битка изчислил, като прибавя 12 години към годината на възцаряването на Иван Асен ІІ! Също като в приказката за яйцето и кокошката. В математическите изчисления на Златарски единственият исторически факт са само дванадесетте години, които разделят двете големи събития.
Датата 9 март също е необоснована. В пунктуацията в Търновския надпис действително първото изречение завършва след „с тяхната помощ”. Там дори е поставена и една голяма точка. Но дори в рамките на теоретичните ръзсъждения да приемем, че не е така, то остава текстът да е, че „ с помощта на Светите четиридесет мъченици, Иван Асен ІІ излязъл на война в Романията и разбил гръцката войска”. Няма как Иван Асен ІІ, тръгвайки от Търново в името на Светите 40 мъченици, за да се бие в Романия, да е знаел (както при един предстоящ мач), че битката ще стане на 9 март. По вероятно е самото тръгване на българската войска от столичния град, да е станало на тая дата – с молебени, с хоругви на светците и т. н. Църквата вече е била наименована след като се е изписвала – нали стенописите трябва да изобразяват сцени свързани и с конкретните патрони на църквата.
Можеше и 9 март да се приеме за визирано в надписа, но ако в него се споменаваше и конкретното място на битката. Бил е Иван Асен ІІ на тая дата вече там, помолил се е рано сутринта на Светите 40 мъченици и разбил същия ден гърците. След това е изпратил бърз пратеник до чакащите зографи в Търново да почнат да рисуват Севастийското езеро и давещите се мъченици. Значи ли, че ако стенописите посветени на патрона, патроните или църковния празник, на които първоначално е била наименована църквата са били вече изписани, преди да почне войната с Теодор Комнин, те са замазани с баданарка и на тяхно място са изписани нови. Изписването явно е било доста напреднало, след като в същата 1230 г. църквата е завършена„до края”. А третият индикт е приключвал в края на август.
Клокотница, мястото което така дълбоко е трябвало да се свързва с даването на името на църквата, не фигурира в надписа. Пък уж той бил издълбан, че и църквата била именована в чест на битката при Клокотница? В надписа са посочени далеч по-познати и знакови географски имена, защото той е правен не по повод, или по-скоро не само по повод на построяването на църквата и битката при Клокотница.
Обладан от фикс-идеята си за връзка „битката при Клокотница – името на църквата „Св. 40 мъченици” – датата 9 март”, Златарски по съвсем фрагментарен начин „оборва” сведението на Рикарди де С. Джермано за пленяването на Тодор Комнин в битка през април 1230 г. и ослепяването му: италианците се объркали, а Търновския надпис „ясно и категорично посочва друго”?!4
В. Златарски прави погрешен извод и изопачава съдържанието на Проложното житие на Св. Иларион Мъгленски, което цитира и което всъщност не е житие, а разказ за пренасяне на мощите на светеца, които са положени в църквата „Св. 40 мъченици”. Той приема, че този разказ е още едно известие, подобно на Търновския надпис, отбелязващо построяването на църквата „Св. 40 мъченици”, като дело на Иван Асен ІІ. „Обаче – коментира Златарски – съставителят на въпросното житие не свързва постройката и името на църквата с Клокотнишката битка”, и обвинява този съставител, че не се придържал строго за реда на фактите?!5
В разказа съставителят буквално преразказва съдържанието на последната част на Търновския надпис, което означава, че добре е бил запознат с него. Тази последна част е най-съществената. И това, че не свързва името на църквата с битката при Клокотница означава само, че в ХІІІ в., когато се счита че е създаден разказът, живеещите тогава просто не са намирали такава връзка.
В подкрепа на идеята си да свърже наименованието на църквата Св. 40 мъченици с обичаите на византийските императори, Златарски привежда пример с Исак І Комнин, как той се спасил по време на страшна буря в деня на Св. Текла, и построил след това църква, която кръстил на нейно име.6 Всъщност това е антипример: едно е да построиш нова църква, която както се вижда си има повод за строителството и още преди да започне то, си има и име, друго е да прекръстиш вече наченатото ( имало е „зачала”), което естествено също си е имало повод. Прекръщаването на църква не е като да прекръстиш улица или дори град. Може би ние, атеистите, трябва да се отнасяме по-внимателно, когато коментираме църковни въпроси.
Бележки:
1.Златарски В.Н. История на българската държава през средните векове, т. III, С., 1940, с.
594.
2. пак там, с. 595.
3. пак там, с. 323. Тук се цитира този сборен труд на Златарски, защото в него са отпечатани едновременно материалите за Търновския надпис и за царуването на Иван Асен ІІ и само с едно разгръщане на страниците се установява допуснатата грешка. Иначе и двата материала са издадени самостоятелно още в 1930 г.
4. пак там, с. 595-596.
5. пак там, с. 594-595.
6. пак там, с. 595.
