Венци

Корените на темата ти са в източните езотерични традиции, съответно философските основи на индуизма, веданта, донякъде будизма, после теософията и антропософията. Всеки материал от попрището би могъл да ти е от полза, без да обръщаш внимание на будисткото отричане на Бог, като самостоятелен изначален принцип, понеже това е само външна форма. Подобни корени ще намериш и в индианските космогонии, представени от Кастанеда, Дон Мигел Руис и подобни. Аз лично бих предпочел моето есе да се съсредоточи върху контравъпрос - дали е така? И защо не е. Тук пък мотивите лежат в западния езотеризъм, но с корени в херметическата традиция, през неоплатонизма, гностицизъм, богомислтво, розенкройцерство...

Говорейки за човешшките ограничения ги демонстрираме надлежно. Какво е Слово? Думи? Слово - Логос. Това е Бог, но проявеността му, когато той ражда себе си от себе си. И тук, приятели, ние просто нямаме понятиен апарат, за да вникнем дори във формата на словата, а да не говорим за отвъд нея. Но когато казвам "когато" то не отговаря на някакви хронологически критерии и не сочи към някаква форма на първично зараждане в самото начало на времената, а е измерител на дълбочина и показва именно това зараждане в неговата вечност и самоподдържане. Познанията за фините сфери донякъде помагат да се доближим до подобна абстракция, но никои познания не биха помогнали да се доближим до Извора. А той е абсолютен и не се ограничава в човешки измерения, че да поставяме под съмнение разни хронологични начала. Та животът... това е той, в чистотата си - проявен чрез божествените еманации вода и дух, където "вода" се нарича примаматерията, акаша, първончалния чист астрал, а духът е оплодотворяващия принцип на идейността. Дори тук обаче, ние сме безкрайно далеч от живота, а моите словоизлияния ме отдалечават още и още. ...

Нямам намерение да навлизам в полемики, но религията не е институционализиран догматизъм. Re - ligio - ще рече въстановяване на изгубената връзка с Първоизвора. Означава път към непреходността, стрелка към Абсолюта. Има общ корен с думата "реликва", която в първоначалното си значение е била "дар от Бога". Имате право да назовавате инструмент за манипулация всяко нещо издигнато от човека. Но когато същият този човек търси собствената си дълбочина и бива подхранван за живот единствено от копнежите си за непреходност, тогава нищожните ракми, които социума се опитва да му насили могат само да се самоизтъкват в заблуда за собствената си значимост. Светлина по Пътя!

Не, експериментално е доказано, че скоростта на светлината е абсолютна. Бягай накъдето си искаш с измервателния си уред, но отчетните му стойности няма да помръднат и на косъм. Това е явление, достойно за нашето внимание, но пък нашето внимание не е достойно да прозре съдържанието му.

Господа и дами, коя е отправната ви точка в определянето на скорости и ускорения след като движението е относително? Галактиките се раздалечават поради резултатите от големия взрив според физиката. Понеже тя определя възрастта на вселената на около 15 милиарда години, но и самата тя не намира никаква логика в скоростта на раздалечение и моментното положение спрямо тази възраст, не е добре да бъде приемано всичко в теоретичната физика за чиста монета. Та дори емпиричната физика не е описание на действителността, особено съобразявайки се с квантовите и клонове...

Първо, да се оповестят резултатите от това, според мен лековато твърдение. Специалната теория на относителността на Айнщайн се доразработва и руския академик Генади Шипов смята, че вече е доказал Обща такава. Който се интересува да потърси инфо относно торсионните полета и теорията на физичния вакуум, има достатъчно и на български. Според постулатите на теорията на относителността, ускорените дотам фотони би трябвало да се върнат назад във времето и съответните учени трудно биха ги индикирали. Всъщност, те трудно биха индикирали и много по-малка скорост, а да не говорим за предизвикването и.

Вселената се ражда в гоелмия взрив преди около 15 милиарда години. Земята - преди няколко. Но кое от тези сведения ни дава понятие за живот? Началото на живота? Какво начало - хронологическо? Нима има? Тогава и край ще да има. Но какво е край? "Аз паднах, друг ще ме смени и толкоз! Какво тук значи някаква си личност?!" ...или свят... Началото... "В началото бе словото..." Словото е Логос - първопроявеността, наречен в езотеричните традиции Първороден син. ПЪРВОРОДЕН - тоест начало. А животът в нас с какво се измерва? Не е ли със съзнание?! Тогава мисля, че днес не съм жив, но след края на земния си път, неограничен от плът и сетивност, ще бъда малко по-свеж. Но няма да бъда жив все още, защото живота има Извор, към който аз бавно се обръщам и щом се завърна... ще бъда ЖИВ! Сега съм само жеден за живот, но жаден, чрез някаква идентификация за отделност, наречена от умните "Личност". Идентификация, която именно осуетява всеки допир до чистотата на всяка универсалност, защото по силата на своята природа тя е Призма, която никога не би позволила на светлината да премине без да я печупи. И тъй, аз съм рушител на светлината, а точно тя е моето подхранване по пътя. Така градя порочния си кръг, където моята менталност извайви лични форми, или заема чужди от тясна виртуалност. И тези форми са кълбото, което Атлас от века държи на изтощените си рамене. Но това е светът, който той познава и свободата е само кух термин, подобна на другите ментални форми - личен, лишен от същност... Началото... "В началото бе словото..."

Относно рождената дата и година на Мани няма доказани исторически сведения, но в няколко арабски източници са посочени съответстващи си данни,които и самите негови последователи използват в празничния си календар – 14.04.216 сл. Хр. Единни сведения се откриват само за баща му – Патег. Той е прънадлежал към общността на мутазилитите, които са клон от Елказаитите – те са нещо като древни баптисти, които не само, че отдават огромно значение на кръщението с вода, но използват водата за ритуално измиване и очистяне на всичко (примерно храни). Мутазилитите са крайни хора, ъе не консумират месо и алкохол, но разделят и останалите храни на позволени и забранени по чисти социални критерии (храните от Гърция примерно, са “лоши”, както и хлябът на богатите). През първата част от живота си Мани съзнателно или не, е част от споменатото общество. На дванадесетгодишна възраст той получава първото си откровение, като твърди, че ангел на има Ал-таум (оттук аналоги я с Тома – близнак, но по същество означаваш по-скоро “другар”). След този контакт Мани не споделя с никой в продължение на 12 години, но постепенно се появяват пропасти между него и елказаитите, които често приемат формата на конфликти. След навършване на двадесет и четвъртата година, този “брат”, както той сам го нарича, отново му се явява, а Мани свидетелство, че така той бива освободен от закона. Това откровение вече не остава тайно, а противопоставянето с религиозната общност става все по-остро. Споровете с елказаитие са насочени към всички сфери на религиозния живот. Основният разрез обаче идва от иронизирането на очистителните измивания с вода, което е идентификацията на бившите му съратници. Според мани тялото не би могло да бъде пречистено по никакъв начин с обливания, а самото то е скверно по природа. Той осъжда привързването към грубата форма и закостенялата критерийност на познатите догми. По този начин си спечелва множество почитатели и гневни противници. Предизвикания разкол принуждава религиозния водач на общността (Ситайос) да свика свещенничеството, като на събранието се решава да си изисква обяснение от Патег. Неговият отговор след изслучване на обвиненията е: “Повикайте го и го вразумете”. Когато Мани бива призован, той заявява, че следва примера на Иисус и не би се отклонил от него. Тези събития хронологически се преплитат с второто появяване на ангела. Той бележи идейното зараждане на новата религия. Пoсочва се, че ангелът му заявява благоволението Господне и го провъзгласява за Апостол на истината. В началото на проповедническия си път Мани се представя като изпълнител на небесно откровение, а в последствие излага и целта на откровението – зараждане на нова религия. Тук идват моментите, когато се смята, че той се самопровъзгласява за “Печата на пророците” и Утешител. Всъщност, той нарича Параклет явилия му се ангел, който в езотеричен смисъл трябва да е Новородения човек Мани. Едно от първите му официални реформаторски проявление се състои в пространственото разширяване на приетите пророци. В познатите от юдеохристиянската традиция той включва Зороастър, Буда, Лао Дзъ, Павел и разбира се – себе си. Веднага след скъсването с вавилонските кръстители Мани започва апостолическата си дейност по друмищата на нескончаеми пътеществия между Кавказ и Индия. Институционалното ядро на своята църква (която е наричал “надежда”) той образува в миньорското селище Ганзак (Азербайджан), където първоначално излекува дъщерята на един богаташ, а по-нататъшните хроники са изпълнени с митове за лечебни изяви и преобръащне във вярата на владетели и др. Самият Мани, заедно с баща си (първия му ученик) тръгва от там към Фарат (пристанища в Персийския залив), а оттам по море към Индия (устието на Инд). Твърди се, че това е маршрута по който преди два века е вървял ап. Тома. Твърди се, че Мани е успял да привличе към вярата си будисткия цар на Туран след два левитационни сеанса, като при втория е издигнал и монарха, при което той възкликнал “Ти си Буда”. Тази мисия е твърде кратка (около две години), но очевдино той оставя след себе си последователи, защото по-късно, след завръщането си, той изпраща баща си и Хани да се погрижат за общностите, които е основал. Мисията в Туран завършва вероятно към 243 г. Следват пътувания из цяла Персия и навсякъде той влиза в конфликт с някогашните си единоверци. Неговите ученици биват целенасочено и планово изпращани на определни места, а Мани се среща няколко пъти с царя, като по това време изяснява основите на религията си. Около 270 г. тя вече е установена из цял Иран. Една от основните идеи по отношение на превъзходството над другите религии според Мани е, че те са били за определни групи хора и географски региони, а неговата е универсална. Със смяната на владетелите (Шапур, Хормизд, Варахран) се сменя и политическата обстановка. Принципно те всички са зороастрийци (маздеисти), но при Варахран се получава така, че един от главните маздейски жреци (Кирдир) получава гляма власт и се сближава с царя. Оттук нататък политическата игра на могъщите се разиграва без и срещу Мани, чиито последни мисии протичат по родните и познати места. Смята се, че критическия момент от разпространението на манихейството е когато един от васалните владетели – Бат приема вярата, което предизвиква гнева на царя и решението му да призове Мани. На съответното призоваване Мани заявява, че никога никуму не е сторил лошо. Въпреки това, той бива хвърлен в тъмница, където след няколко дни вероятно умира от изтощение. Най-вероятната година на тези събития е 274 г., но се споменават и следвашите няколко. Познатите произведения на Мани са девет: - “Шапурган” – първото му произведение, посветено на Шапур І. Тук Мани формулира някои от основните си прозрения и обяснява на царя спецификата на религията му. - “Живото евангелие” – разделено на 22 части, според буквите на арамейската азбука. Тук Мани редставия Новия завет в светлината на самия себе си. Оттук тръгват и интерпретациите, че той се обявява за Утешителя, или “Печата на прорците”. - “Съкровище на живота” – първия систематичен богословски трактат, написан като защитна апология на новата църква. Тук той свързва земната църква с една друга, небесна, като едната е продължение на другата в съответния свят. - “Книга на тайните” – създадена в пряк контакт с християнските общности, редува полемика срещу тях с други коментари под формата на послания. - “Легенди” – сборник, задоволяващ интереса на последователите, които са искали да знаят как е станло възникването на света в самото начало. На пръв поглед съвсем фантастични, но субективното възприемане позволява различна дълбочинност... - “Образ” – вероятно тук е мястото да споменем, че Мани е бил голям художник. Като такъв е бил съвсем признат по времето си, а и много след това. Вероятно става въпрос за албум с рисунки на дърво, където е изобразена теогонията на манихейството. Той е бил нщо като приложение към останалите текстове. - “Исполини” – в стила на “Легенди”. - “Писма” – реални писма, отразяващи кореспонденцията на водача. Част от тях са делови, а други имат размаха на теологични послания и обяснения на учението. - “Псалми и молитви” – според някои източници Мани е написал само два псалма, а останалите са по-късни продукти на неговите последователи. При всикчи полжения, красотата на поетичното му слово е била неподражаема. Понякога се говори и за седмокнижие на Мани, поради събиране на “Книга на тайните”, “Легенди” и “Исполини” в някакъв вид еднотипност. Мани е едновременно пророк и законодател, апостол и организатор на религиозната общност. Според късни източници в църквата същестуват два начина на живот – един на избраните и един на слушателите. Най-грубо избраните са: един първосвещенник, дванадесет богослови, седемдесет и двама свещеннослужители, триста и шестдесет интенданти (споменатите дотук са старши ордени, следват неограничено количесто монаси, които се разделят функционално на: диригенти на хора, певци, писари и проповедници. Слушателите са миряни. Избраните се занимават с духовна дейност и нищо друго, а миряните осигуряват тяхната издръжка. Моралният кодекс на духовниците се състои от пет заповеди и три печата. Заповедите са: - абсолютно придържане към истината; - въздържане от всякакъв вид насилие, дори и срещу неживи предмети; - всестранно целомъдрие и въздържане от удоволствия; - чистота на устата, по отношение на всичко влизащо и излизащо; - бедност (блажена нищета) . Трите печата са свързани с втора, трета и четвърта заповед, като съответно са наречени печат на ръцете, печат на гърдите и печат на устата. Моралният кодекс на миряните е малко по-различен: - десет заповеди (1. без идоли; 2. чистота на устата; 3. без месо и алкохол; 4.уважение на пророците; 5. вярност към съпругата (ът) , въздържане от блзост с нея (него) по време на пости; 6. да помага на онеправданите; 7. да не следва лъжеучения; 8. да не наранява живи същества; 9. да не краде; 10. да не прави магии, талисмани и подобни); - молитва – четири пъти в денонощие – на разсъмване, по пладне, залез, настъпване на нощта, през деня е по посока на слънцето, а нощем към луната; - милостиня – както на нуждаещи се, така и на църквата; - пости – седмични и годишни. В Неделя е седмичната, въздържание и откъсване от земните дела. Годишните пости са тридесетдневни, преди празника “Бема”. - изповед – седмична в Понеделник и годишна в края на постите, тя е колективна. Началото на годишните пости съвпада с датата на хвърлянето на Мани в затвора – 08.02, а краят 08.03 се смята за датата на неговто възнесение. Преди появата на земята, небето и всичко, са съществували две природи – добра и зла. В протичането на времената те водят две войни, в които човек пропада от създание на светлината до създание на мрака. Края на времената идва с настъпването на великата трета войа, което в езотеричен смисъл представлява спасението на човека. Малко преди смъртта си Мани определя за свой наследник Сис от Каскар. След 10 години на чело на църквата, той е арестуван и претърпява мъченическа смърт. Наследен е от Инайос (284 г.)........

Има достатъчно исторически източници по този въпрос. Не е съвсем така с манихейството, но може би, когато имам време ще резюмирам познатите досега факти за интересуващите се тук.

Църковният глава не е просто неназован, а по време на обръщението още не го е имало. То е писано няколко години след началото на въвеждането на християнството от цар Борис и няколко години преди избирането на Йосиф за архиепископ. И манихеите не са павликяни, а вторите имат някои корени у първите.

Августин не е бил манихеец, а се е опитвал да бъде, но не е бил допуснат до по-дълбок контакт със зараждащата се религия. Мани е роден през 216 г. и е противник на маздеизма (по-скоро маздеизма е негов противник). Откровенията в младежките му години са две - едно на 12-годишна възраст и едно на 24-25. И това,че го нарича "близнак", е продукт на лошите преводи. Първоначално, той е бил ангел, но постепенно се превръща в неговата истинна същност. Мани не е твърдял, че е Параклет (Свети дух), но се твърди в източниците, че действително се е припознавал като Утешителя, който Христос е обещал да проводи. По мое мнение това са интерпретациите на обвързаните с форма предубедени тълкуватели на неговото слово. Маздеизмът по това време е бил официална религия на Персия, но вече е бил твърде далеч от Основите, които Заратустра му изгради. Дори е бил политеистичен, а култът към огъня се е бил превърнал в най-груба форма. Относно смъртта на Мани няма реални исторически сведения. Знае се със сигурност, че той е бил хвърлен в тъмницата на въпросния Варахран І и скоро след това е починал. Какво точно е ставало с трупа му не е известно достоверно, а само се спекулира. Манихейството не се опитва да обединява известните духовни традиции, но признава тяхната ценност, като провъзгласява Буда, Иисус и Заратустра за еманации на Логоса. Мани си е бил християнин, но е разкъсвал догматизма на тогавашните религиозни общества и се опитвал да прокара едно по-задълбочено и езотерично тълкуване на текстовете и ритуалите. Това са нахвърляния спрямо уводния постинг на темата.

Това е тема, в която аз нямам никакво желание да се включвам, но ме изненадва начина на поставямето и. Психовампиризма и енергийния такъв са съвсем естествени за света ни явления и се подчиняват както на физичните закони, така и на елементарната парапсихология. Повечето езотерици са много добре запознати по темата и доря няма нужда да бъде конретно засягана, за да се направят нужните взаимовръзки и изводи. Аз бих могъл да говоря много по тази тема, но самата тя ме отблъсква. Този постинг е нещо като рефрешване с очакване на евентуално развитие, по възможност без мое участие.

Аз ще дам малко по-алтернатично мнение. Няма значение дали е тайнство, свещенодействие и т.н., особено когато и църквата и миряните разбират и виждат само най-външната проява на явлението. Тук ортодоксалната религия се би противопоставила на това мнение, поради многопластовостта на прояление на кръщението, но аз отговарям, че то е асимилирано повърхностно още от Завета на Христа. Йоан е стария човек, стигнал до ръба на диалектиката, готов да пожертва цялата си система в името на Новия човек, Първордония син. Той кръщаваше с вода. Езотеризмът учи, че водата е символ на прима материята и астрала, а кръщаването на Йоан с вода ни представя пътя на йерофанта, свързан с изчистването на неговото астрално тяло. Именно тази чистота предоставя възможността на човек да усети божествения зародиш в себе си, онзи, който от този момент вече представлява младенеца Иисус. Оттук нататък "той трябва да расте, а аз да се смалявам". Христос, Логосът, Първоначалния и Нов Човек е този, който кръщава с дух. Това няма нужда да се обяснява, а и за нас, диалектичните създания, е съвсем непосилно да обхванем и миниатюрна част от онази природа със съзнанията си...