jvess

ЕКОЛОГИЧНИ ЕКРАНИ Под екран обикновено се разбира някаква преграда, която може да отразява, да не пропуска или да пропуска някои вещества. С помощта на екологичните екрани може да се ограничи разпространението на токсичните вещества от автомобилите на големи площи извън пътното платно. Тези екрани могат да бъдат механически (от почва, бетон, железни огради и т.н.) или от растителност. Най-добре е да са от растителност, защото така ще поемат известна част от аерозолите и въглеродния диоксид. За магистрали, по средата, където е мантинелата, трябва да се остави една лента от половин метър, екологичен екран, изграден главно от храсти, които трябва да са много устойчиви спрямо замърсители от автомобилния транспорт. Предназначението им е да се разделят двете платна на шосето, за да се получи разнопосчно движение на въздуха, възпрепятстващо завихрянето на въздуха, което издига аерозолите и газовете във височина. Екранът трябва да е така направен, че да спре въздушните маси, които се завихрят във височина при движението на автомобилите и се разсейват на големи разстояния. Изследванията показват, че ако един екран е изграден добре, спира почти до 90% разпространението на 15-20м особено на тежките метали, от които най-опасни са кадмия и оловото. Горските биоценози локализират тежкометалното аерозолно замърсяване от автотранспорта в непосредствена близост до магистралите. В хоризонтална посока зоната с интензивно замърсяване на почвите се ограничава в първите 5м между платното и насажденията. При горско-дървесната растителност, тежкометалните аерозоли практически не проникват след 20м отдалеченост от пътното платно. Вертикалната миграция на тежките метали в почвата като цяло се ограничава от повърхностния почвен слой до 10-15см, който предпазва от замърсяване по-долу лежащия коренообитаем слой на дървесната растителност. Разпределението на аерозолното замърсяване по вертикалата на фитоценотичния профил нараства в посока към приземния растителен етаж. В този случай мъховете проявяват биоиндикаторни свойства, без да се влияят съществено от метеорологичните фактори. Горските биоценози под форма на насаждения или крайпътен пояс изпълняват роля на отразяващ механичен екран и физико-химичен филтър по пътя на разпространение на тежкометалните аерозоли и така предпазват лежащите зад тях селскостопански площи, но допринасят замърсяването на тревните площи между тях и пътното платно да нарастне и дискредитира фуражните качества на тревите. Проблемът на замърсяването с тежки метали от автотранспорта е актуален, особено като се отчита тенденцията за постоянно увеличаване на автомобилния транспорт и трайното замърсяване на крайпътния ландшафт. Това дава основание да се предложат за практиката някои препоръки: - край магистрали с интензивен трафик да се създават многоетажни буферни пояси с ширина 15-20м от широколистни дървесни и храстови видове, които да утаяват механично и да поглъщат тежкометалните аерозоли - в долния лесорастителен пояс край магистрали с интензивно движение да се използват за създаване на защитните пояси устойчиви дървесни видове, с което ще се осигурят по-трайни и жизнени насаждения - мъртвата горска постелка, мъхът и групата подраст с височина 0,5-1м може да се използват като биоиндикатори за замърсяване на горските биоценози край магистралите с интензивно движение. Друг проблем, свързан с екраните и автомобилния транспост, е замърсяването на почвата и отточните води. Аерозолите се утаяват върху дърветата и тревите. Там не бива да се допуска паша и производство на хранителни продукти. Голяма част от аерозолите остава на самото платно. При дъжд тези аерозоли се измиват и оттам отиват в реките. Това не бива да се допуска, защото това огромно количество аерозоли ги замърсява, а с тях се поливат селскостопански продукти и по трофични вериги, мрежи и пирамиди отровните вещества попадат в човешкия организъм. Затова е необходимо от двете страни на магистралите да се строят канавки, в които да се оттичат водите, които измиват платното, като в канавките на определени разстояния, в зависимост от наклона на терена се правят и съответни баражчета, които да спират водата и по този начин, водата като спре там и се изпари, всички метални аерозоли и други токсични вещества ще изкристализират като соли или други съединения и по този начин няма да бъдат допуснати в реките. Като се натрупат известни количества те трябва да се изземат и да се оставят на безопасно място. Екраните се явяват и като противошумна преграда, особено там, където има рекреационни обекти и населени места. Шумовото натоварване, ако е много голямо, води не само до влошаване на слуха, но и до разболяване на човешкия мозък, в резултат на вибрациите, които предизвиква.

Всъщност минерализацията и реминерализацията, по същество това е един и същ процес. Това е така поради т.нар. кръговрат на веществата в природата. Минерализираните вещества постоянно преминават от органична в неорганична форма. Относно азота, неговата минерализация протича в няколко фази: - амонификация - разпад до амониеви йони - нитрификация - до нитратни и нитритни йони - денитрификация - до азот Всеки процес се извършва от специализирани микроорганизми.

Под детрит в биологията се разбират неживи части от органични материали. Обикновено включват телата на умрели организми, части от организми или изпражнения. Върху детрита обикновено обитават колонии от микроорганизми, които разграждат (или реминерализират) органичния материал. Биомите (природни зони) са големи съобщества от организми и средата на обитанието им, обхващащи определена географска област с характерен ландшафт и климаксна растителност, обусловени от зонален климат. По същество биомите са големи екосистеми (макроекосистеми). Не разбирам точно за каква връзка на организмите питаш? - трофична, вътревидови и междувидови взаимоотношения или ролята им в екосистемата? За класифициране на екосистемите по географски пояси не съм чувала, но може да съм пропуснала и ... пробвай да си задаваш по-ясто въпросите! ПП: мисля, че "Теория на екологията" на проф. Симеон Недялков ще ти свърши чудесна работа...

ЕКОСИСТЕМИ тук...

Закон на Шелфорд за толерантността Лимитиращите фактори може да не са само в недостиг, а и в излишък. организмите се характеризират с екологически минимум и екологически максимум. По отношение на даден фактор или група от фактори, диапазонът между тези две величини се нарича предел на толерантността. За означаването на точките на минимума и излишъка се използва понятието "летални прагове". Това е състоянието, при което даден организъм е застрашен да загине от недостиг или излишък на някои екологични фактори. Организмите могат да имат широк диапазон на толерантност по отношение на един фактор и тесен по отношение на друг. Организмите с широк диапазон на толерантност към всички фактори са най-разпространени и най-лесно се приспособяват към измененията на средата. Ако условията по един екологичен фактор не са оптимални за даден вид, то може да се стесни и диапазонът на толерантността към друг екологичен фактор. Интензивността на екологичния фактор, която е най-благоприятна за нормалната жизненост на организма, се нарича "оптимум", а тази, която дава по-слаб ефект "песимум". Минимален песимум има при недостиг на екологичния фактор, а максимален песимум - при излишък на екологичния фактор. Законът за толерантността е свързан с възможностите за адаптация на организмите при изменението на някои фактори.

Закон на Либих за минимума Съществуването и развитието на всеки организъм или група организми засиви от комплекса екологични фактори на екотопа. В случай, че един от факторите е в недостиг, той се явява като лимитиращ фактор на минимума. При стационарно състояние, жизнено важния фактор, на който достъпността до организма е най-близка до необходимия минимум, се определя като лимитиращ. Издържливостта на организмите се определя от май-малкото звено в хранителната му верига. Либих пръв започнал да изучава влиянието на различните фактори върху развитието на растенията и установил, че растежа им се лимитира от хранителните елементи, които са в малко количество. Т.е. наличието на елементи, които не са в определеното най-малко количество, води до неразвитие или до загиване на растенията. Този закон е приложим само в условията на стационарно състояние. Понякога организмът е в състояние да заменя (частично) дефицитните елементи с други химически близки.

Относно лимитиращите екологични фактори - обобщават се в Закон на Либих за минимума и Закон на Шелфорд за толерантността (кажи ако не ги намираш да ги постна) Продуценти са всички фото- и хеми- (хемо-) синтезиращи организми... (от микроорганизми до висши растения) За екосистемите... има някъде в раздела писано, а също и за трофични вериги, мрежи и пирамиди (това вероятно ще помогне за връзката между организмите в екосистемата). ПП: трофични нива... екосистеми

Идеята е чудесна! Има ли изготвен някакъв план или все още е просто идея?

Логично е винаги да е 42 градуса, все пак спомена, че става въпрос за идеално кълбо... Може ли наистина някой да обясни, за какво можи да послужи това "откритие" има ли приложение или е само математическо/философско умозаключение!

Ако някой може да ми помогне с информация за "Производство на политетрафлуоретилен" или на кратко "тефлон" ... Страшно много ще съм му благодарна!!! Трябва ми: - описание на технологичния процес - характеристика на крайния продукт - как това производство замърсява околната среда - токсично действие на мономера (R и S фрази)

Ами прав си е човека! Човек си е или добър или ... не чак толкова добър и това, че знае повече или по-малко не променя този факт, а относно щастието - това, че знаеш много .. не само, че не те прави по-щастлив, а може да те направи и по-нещастен, поради факта, че колкото повече научаваш разбираш колко много още не знаеш...

И аз да се разпиша макар, че това е една малка част от нещата, които са красяли десктопа ми, понеже ги сменям през около седмица...

Понеже никой не се опитва дори да познае, ще кажа, че това е Grenilabrus roissali Може да зададете следващата загадка...

Моят ник... когато бях в средното, няколко момичета бяхме се ентусиазирали да си правим групичка (да пеем демек )! Тогава беше модерно (поне в нашите среди) да си прибавяме към името буквичката j (обикновено след него). Реших, че ще е по-оригинално аз да си го прибавя пред името - всички ми казваха Вес за по-кратко, и се получи това jVess (чете се джейВес). И така вече десетина годинки...