Albert*Einstein

Принципно самата Черна дупка не би имала способността да погълне цяла галактика, тъй като енергията, необходима за този процес би отнел толкова много от нейната сила, че на практика тя би се саморазрушила. Може би дори самите Черни дупки НЕ поглъщат телата, а само изменят тяхното време-пространство, макар че според теорията за хоризонта на събитията за наблюдателите на процеса това тяло изчезва. Така че, ако Черната дупка започне да поглъща време-пространстото в което се намира, тоест галактиката, то тя би се самопогълнала, което пък е абсолютно смехотворно

Не съм споменавал за тахиони... Говорех за лептоните, които са неутрино, таон, мюон и електрон. След като е електронеутрален лептон, неутриното не участва нито в силно, нито в електромагнитно взаимодействие, а само в слабо и гравитационно. Оттук можеш да разбереш, че всеки лептон се движи по некоординатна траектория. Ако всетлината идва от точка А (Слънцето) и стига до точка Б (Земята), тя се движи по права траектория, като всяко тяло на практика може да попречи на това движение. Затова скоростта на светлината във вакуум е теоретично най-голямата възможна скорост в природата, приблизително равна на 300 000 km/s. И понеже вече е ясно, че неутриното няма почти никаква маса, няма заряд би следвало да предположим, че на него не му е нужен вакуум, за да осъществява подобно движение. На 2 октомври обаче физиците на междуправителствената европейска организация за ядрени изследвания (ЦЕРН) успели да й организират 730-километрово пътешествие под земната кора и да я заснемат точно в момента на сблъсъка й в лабораторните детектори. Екскурзията на мис Неутрино започнала от ЦЕРН, която се намира в Швейцария, и завършила с фаталния й край в подземната лаборатория в Сан Грасо, Централна Италия. Пътуването и разглеждането на забележителности отнело точно 2,4 милисекунди, т.е. мис Неутрино се движела със скорост близка до тази на светлината в Земни условия, без някакви специални вакуумни среди. Всекидневно трилиони неутрина пронизват телата ни, но ние не можем да ги усетим, тъй като те не взаймодействат с жива материя. Ето защо смятам, че ако се движеше както светлината (по-скоро фотоните, тъй като светлината има три определнения) то неутриното би придобил най-голямата скорост в природата. Една светлинна година е равна на 9 460 730 472 580,8 км

Ако си направиш труда да прочетеш по-обстойно тази теория, ще разбереш, че това е "най-бързо движещия се елемент в ПРАВА траектория във Вселената". Което автоматично ни води към по-бързо движещия се елемент- неутрино. Притежава почти нулева маса и почти не взаймодейства с други тела, което значи, че се движи абсолютно свободно, но... няма траектория. Неутриното е като удряна в стената тенис топка и колкото повече стени има, в толкова повече от тях ще се "удря" и отклонява. На ден сме облъчвани от трилиони неутринота, като само едно или две на година успяват да се "ударят" в нас. Но е факт: неутриното е по-бързо от всетлината