Maia

Ето ви един текст от Патриарх Евтимий, отнасящ се до деянията на цар Калоян: ПРѢѦТЬ ГРЪЧЬСКЬІѦ ЗЕМЛѦ ЧѦСТЬ НЕ МАЛѪ. Според Вас Майя, Калоян немалка ЧАСТ от гръцката земя ли е превзел или „немалка ЧЕСТ”? Дори и този текст да го изкарате „руска редакция”, днес и на български и на руски ЧАСТ си е ЧАСТ, а ЧЕСТ – ЧЕСТ.

ЧАСТ, У-ЧАСТ, ПРИ-ЧАСТ-ИЕ и т.н. са все русизми в българския език. Обаче други думи пазят българския облик на корена ЧѦСТЬ: ЧЕСТ-ИТ, ЗЛО-ЧЕСТ, ПРИ-ЧЕСТ-ЯВАМ и т.н. За носовката вижте и прилагателното чест (честота) - на руски частый (частота).

Ето Ви и на Вас един текст за канове: НЖЕ ВРАТНСѦ, УВѢДАВЪ СМРЬТЬ КАNОВУ, И БЪIС(ТЪ) КАNОМЪ NЕ WТЪ РОДУ ЖЕ ЕГО, NО БѢ ВОЕВОДА ЕГО ПЕРЬВЪІН СЕБѢДѦН БАГАТУРЪ.

А „ИБИГИ” можете сама да си го прочетете, като сложите интервал след второто „и”.

Страшно съжалявам и се извинявам, че от невинните ми и добронамерени въпроси се стигна до такъв резултат. Обещавам повече да не пиша тук, за да не ставам, дори и неволно, причина за подобно опошляване на форума.

Думичката "крал" си е български аналог на "king"' "konig"' "rei", "rex"... Това е българската думичка, която се ползва вместо съответните титли.

Друг аналог на тези думички е "цар". Калоян на български език се е наричал "цар" и той е поискал от папата да му признае същата титла, която са имали предците му Симеон, Петър и Самуил и която му се пада по наследство. Нима ще оспорите, че титлата на тези наши владетели е била "цар"?

А това, че папата е превел българското "цар" като "rex", значи, че и ние трябва да преведем обратно на български тази титла с думата "цар", а не с нещо друго. В противен случай достигаме до абсурдния извод, че ако Калоян е получил титлата "крал", която - и според папата, и според Калоян - е същата титла като тази на неговите предци, то излиза, че и Симеон, Петър и Самуил също са били крале.

Според „Речник на чуждите думи в българския език” „жупа” (ст. сл.), е териториално обединение на родове у старите славяни, също и териториално-административна единица у славяните през средновековието и по-късно. А „крал” (от собс.) – владетел на страна с монархическо управление, владетел на кралство. Идва от името на Карл Велики – Carolus.

В писмата си Инокентий ІІІ нарича Калоян illustri regi. В латинско-българският речник дума regi няма. Но има regia – царски дворец, regie – царски обичай и т. н. Дава се, че и rex, regis – е цар, царска фамилия. Оттам и illustri regi се превежда като „светъл цар”. Какво е имал предвид Инокентий ІІІ под regi не е ясно. В 1217 г. той признава и Стефан Неман за крал, но аз не мога да кажа, как е бил титулуван той по-ватиканските документи.

Ето как сърбите представят събитието в Уикипедия: 1217. године папа је одговорио позитивно и послао круну. Сава је овенчао (крунисао) Стефана за краља 4. јануара 1217. године у манастиру Жича због чега је познат и као Стефан Првовенчани. Папска круна је представљала међународно правно признање Србије за независну државу.

Получава се парадокс. Ако „крал” е от Карл Велики, то означава, че титлата е равностойна на император. Има нещо объркано в тия работи. То само то да е.

Ето нещо уникално - оригинално писмо на папа Инокентий ІІІ до цар Калоян. За разлика от гърците, папата е наричал владетеля на Българите и Власите Калоян, а не Йоаникий или Йоанис.___.doc

Папата нарича Калоян (Caloioannes/Ioanitius) "dominus" или "rex". Самият Калоян, като пише до папата, се нарича "dominus et imperator". Калоян определя предците си Simeon, Petrus и Samuel като "imperatores". Папата посочва, че титлата "rex" е била призната от неговите предшественици на българските владетели Борис-Михаил, Петър и Самуил. Папа Инокентий определя сръбския Стефан като megaiupanus (велик жупан), на когото е дал царска корона (diadema regium).

Папите Николай и Йоан VIII наричат Борис-Михаил с титлата "rex". В латинските източници с титлата rex е наречен още Тервел, т.е. тя е използвана за български владетел и преди Карл Велики, от чието име произлиза титлата крал.

Затова смятам, че не можем да даваме на българските владетели небългарската титла "крал", защото така се било превеждало латинското "rex".

Опасявам се, че границата не е била прекарана така ясно и непробиваемо, както изглежда от някои филологически съчинения. В днешните български диалекти в зивосимост от по-близката граница има и думички по-близки къде до сръбския, къде до влашкия или гръцкия. И това все в рамките на общия бълг. език.

Аз пък се опасявам, че Вие в желанието си да докажете на всяка цена съществуването на титлата "хан" отивате твърде далеч в развиването на поредици от недоказуеми предположения. След като нямате нито един текст, нито бългаски, нито сръбски, нито влашки, нито гръцки, нито какъвто и да е, в който да пише хан с Х, заявете честно:

Всички документи дават титлата с К и засега няма данни титлата на българския владетел да е била хан. Обаче бихме могли да го допуснем, тъй като в някои тюркски езици титлата е хан с Х.

Все пак говорим за средновековието, когато голяма част от населението е била неграмотна и въобще не е навлизала в тънкостите на въпроса кое е ятова гласна и кое носовка. Да не забравяме, че в навечерието на Възраждането се е била оформила вече значителна разлика между архаичния книжовен език и говоримия.

Ятовата гласна и носовката никога не са били обърквани. Тук няма никакви тънкости и въпросът не е до грамотност, а до език. Има достатъчно данни и за говоримия език и се знае, че малката носовка постепенно е преминала в Е. При руснаците тя е преминала в Я, но ние не сме руснаци и средновековните ни владетели не са носели руски титли.

И още един пример. Какво казва днешното НВ: ВЕрвайте ми, ще ви оправя за 800 дни. Така е казвал и татко му и дядо му. Та пита се днес как се произнася тази дума у нас: вервайте ми или вярвайте ми?

Да, това е развитието на ятовата гласна - като Е и като Я, затова думата се произнася и по двата начина. Обаче никой не казва вИрвайте, вОрвайте, вЪрвайте и т.н. По същия начин едни българи казват греда, а други - гренда. Но никой българин не е казвал грЯда, както руснаците.

Защото на кирилица няма изписване не само на хан, но и на кан.

Има изписване на кирилица и то е "канъ". Има и на гръцки, пак с К. Има и "каганъ" на кирилица, пак с К. Има и caganus на латински, т.е. пак с [к].

Как така тази дума внезапно и безследно изчезва с въвеждането на кирилицата?

Думата изчезва, защото се слива с подобната славянска дума кънензь. Това обединяване проличава още в надписите на гръцки език, в които под влияние на малката носовка от славянската дума титлата понякога се изписва КАНЕС.

Византия обаче не искала да признае герм. император за такъв, а го наричала крал, т.е. че стои по-ниско от виз. владетел.

Византия не би могла да нарича някого "крал", защото във Византия такава дума просто не съществува. Вие смесвате произволно понятия от различни езици и епохи, което за мен е дълбоко непонятно.

Точно това значи. Българското "цар" на латински език се предава като imperator, а на гръцки като βασιλευς.

Поради тази причина Калоян в писмата си до папата говори за себе си обикновено като за "Bulgarorum et Blachorum imperator".

Аз никога не съм срещал в източниците текст, в който да се води между Рим и Константинопол спор за това дали гръцкото βασιλευς е съответно или не е на латинското imperator. Може би вие ще ми посочите подобен текст. За сметка на това съм чел например латинския превод на Теофановата хроника, направен от Анастасий Библиотекар - последният предава титлата "василевс" на латински като император без особени колебания.

Вие намерете текст на латински език, в който се говори за "крале", другото е лесна работа.

Напълно съгласна съм, че в латинските документи българските владетели биват наричани princeps (надявам се, че не го тълкувате като "принц" ), dominus, caganus, rex или imperator. За споровете за съответствието на гръцкото василевс, щом сте запознат с източниците за българската история, бих могла да Ви припомня писмото на Лудовик ІІ до император Василий І Македонеца.

На кого се смяхте Майя?

Смях се на жалките опити на руските автори, които от яд, че нашата история е доста по-дълга от тяхната, се опитват да ни я съкратят.

Ако искате да изкарате Борис – Михаил „кънензь”, не ми показвайте късни текстове, а дайте един от ІХ – Х в.

Попитах Ви как коментирате КАНА без С, но не ми отговорихте. Аз обаче ще Ви отговоря. Текстове, в които Борис-Михаил е КЪNѦЗЬ, има много. Има и такива, в които той е КНЕSЬ с Е - например "кнеsa же ихъ Бориша" в проложното житие на св. Климент Охридски, или "при благовернѣмь кнesѣ Михаилѣ" в похвалното слово за св. Кирил, написано от същия св. Климент Охридски.

И разберете, че това което съм писал е на историческа тема, а не на лингвистична.

Текстът, който сте написали, е чисто лингвистичен. Или поне опит за такъв, тъй като пренебрегвате важни неща и дори сведения, които можеха да Ви бъдат от полза (например формата КАНѦЗЬ с А).

Кажете все пак нещо за „канасюбиги”.

Мисля, че съм обяснила съвсем ясно защо не мога да приема поддържаната от Вас идея. Поставих Ви няколко въпроса, които можеха да Ви бъдат полезни за доразвиване на идеята Ви, но Вие не пожелахте да ми отговорите. Нека повторя.

1. Вашата интерпретация не е съобразена с фонетиката и изобщо не е издържана в лингвистическо отношение.

2. Вашата интерпретация не би могла да обясни наличието на формата КАНА без С.

3. Вашата интерпретация не обяснява цялостния комплекс канасюбиги, а само една (произволно взета) част от него. За да бъде хипотезата Ви убедителна, след като сте казали А, трябва да можете да кажете и Б.

Съжалявам, но това, което постигнахте, беше да ме убедите, че не сте прав.

Aко това е вярно, как да си обясним например факта, че посланието на папа Николай I до Михаил III от 860г. започва с "Mihaelis imperatore", а не с "Mihaelis regi"? А "Christianissimus rex" като епитет, запазен за владетеля на Франция? Папата го е считал за еднотитулен с владетеля на Източната империя?

Ами точно по този въпрос за съответствията между титлите се водят безчислени спорове между Рим и Константинопол. В ромейската титулатура на imperator отговаря автократор, а на rex - василевс. Всъщност, ако можете да намерите поне едно папско послание, в което е употребена титлата "крал", с две ръце ще се подпиша под твърдението, че Калоян е бил "крал".

Но иначе, ако следваме използваната от Вас логика и прескачаме от език в език и от епоха в епоха, българската калка на титлата автократор - "самодържец", носена от неколцина наши царе, означава ли, че в България е имало императори?

"Крал" ("крул") е славянската дума, с която се предава "rex" в качеството й на средновековна владетелска титла. Така че - от папска гледна точка - Калоян е точно "крал", след като му е призната титла "Bulgarorum et Blachorum rex".

Не съм съгласна да се правят подобни интерполации.

От папска гледна точка Калоян е rex - дума и титла, която папите познават далеч преди да има "крале" и употребяват като съответствие на гръцкото "василевс". Папите впрочем нямат представа за съществуването на дума и титла "крал". Византийците пък използват думата rex (ригас) като по-ниска титла от василевс много преди да се появят каквито и да било крале и по този повод има спорове между Византия и Запада.

От Калоянова гледна точка Калоян е цар и няма как да бъде "крал" - думата крал по това време се употребява от други славянски народи, но не и от българите.

Просто не Ви вярвам, как са говорили старобългарите. Кога сте приказвали с тях? Посочете ми, в кой писмен паметник от Първото българско царство се споменава „къненз”. Титлата „княз” тогава е изписвана на кирилица много кратко време – след пристигането на учениците на Кирил и Методий, до обявяването на Симеон за цар.

Аз Ви давам пример, как в началото на ІХ в. се е изписвала на гръцки титлата „княз”. Вместо да се заинтересувате от това Вие ми разправяте за народните говори в 20 в.

Думата КЪNѦЗЬ се среща стотици пъти в старобългарски текстове на кирилица.

Всъщност Вие сте този, който използва съвременните руски говори, за да реконструира произношението на думата КЪNѦЗЬ през Първото българско царство. Не знам защо смятате, че българските говори са по-малко меродавни за българския език от руските.

За разлика от Вас старобългаристите си служат с историческата граматика на езика, с развитието на думите във времето, с вариантите на изписване и с транскрипцията в други езици. За произношението на малката носовка като носово Е има безброй данни, дори ако изключим "етимологията", която Вие не харесвате (въпреки че самият Вие се опирате на етимологични разсъждения).

1. Носовката е транскрибирана като EN от византийски автори - Sfentosthlabos, Sfentoplikos, Grenda, Lendini, а не Святослав, Святополк, гряда и лядина, както в съвременния руски език (в български е Светослав, греда, ледина).

2. Носовката се вижда в заемки от български в други езици - унгарски rend (ред, руски ряд), pentek (петък, руски пятница), румънски rind, sfint.

3. Носовката се пази в някои народни говори - гренда, глендам (руски глядеть), пенда (педя, руски пядь).

Предлагам Ви нещо още по интересно.

Благодаря Ви, отдавна не бях се смяла така!

Когато пък една дума е записана от чужд автор, няма гаранция, че той я чул правилно, пък да не говорим и дали я е записал както трябва с азбука по-пригодна за друг език. Струва ми се, че правилата за транскрипция не винаги са много надежден път да се стигне до правилната дума, при това ако тя е сравнително рядко срещана. Защото мен много ме съмнява по времето на І царство да е имало единен книжовен език и никакви диалекти. Особено за нещо като khan.

В надписите от Първото царство се употребява буква Х, така че ако го произнасяха Х, нямаше да го пишат с К. В тюркските езици противопоставянето qan - χan не е въпрос на диалекти, а на различни езици.

Иначе до Я и Е - ами то си го има и у нас - хляб-хлеб, мляко-млеко (на руски е молоко). Много ме съмнява всичко това да е все русизъм.

Това е съвсем различно - в хляб и мляко на старобългарски има не малка носовка, а ятова гласна - хлѣбъ, млѣко.

Maia, сподели, моля те, чрез какъв шрифт или софтуер изписваш букви от средновековната кирилица?

Буквите ѫ и ѣ ги има в някои шрифтове, предполагам, че защото са се използвали до сравнително неотдавна. Но за малката носовка, която по-горе е използвал К.ГЕРБОВ, нямам представа как може да се постигне. Ще експериментирам с един откъс на старобългарски, да видим ще се получи ли нещо.

Съи Никфоръ црь изыде на Блъгаръскѫѫ земѧ при Крумѣ кнѧsи и запръва убw побѣди его и расхыти имѣнiе, носимое имъ тогда. По том же събрав сѧ Крумъ съ своими оставшими wт разбоя, нападе нощiѫ на црѣ, и не тъкмо разби гръкы, нѫ и самому црви главѫ wтрѣза, и оковавъ връх’ еѫ сребромъ и вливаѫ вино въ нѧ, дааше блъгарwм’ пити.

То си ги има - и като титла, и като думичка. За жупан вече стана дума - чашата на Сибин. За крал - ами Калоян е получил титлата крал, т.е. rex. Той сам се е наричал император в писмата до папата (император, а не цар както се пише тък там). Иначе крал се е използвала за някои чужди владетели - напр. унг. Сигизмунд.

Жупани - областни управители е имало. В други държави е имало и жупани - държавни глави, но не и в България. Крале в България не е имало - "rex" не е равно на "крал" и Калоян никога не е бил "крал".

Ами факт е, че днес думичката хан е общоупотребима. Факт е и че думата хан се използва за гостоприемница, като обикновено за това се ползва думичка свързана с двореца - керван-сарай, палас.... Владетелската титла е излязла от употреба, но производните думички са на лице. Не сам правил точно проучване, ама ми се струва, че думичката хан не е вкарана в употреба нито от 1917г., нито даже от Рождество Васило-Златарсоко. Струва ми се, че се срещаше и по-рано през Възраждането, макар и във връзка с татарски предводители.

Хан като гостоприемница няма нищо общо с владетелската титла. Хан като владетел се използва още през Възраждането, но тогава на никого не му е идвало на ум да нарича с тази титла българските владетели.

КЪНЕНЗЬ е поредното недоразумение. Всъщност пак става дума за КЪNѦЗЬ. Според учебниците и енциклопедиите, носовата гласна „Ѧ”, наречена малък юс, се произнасяла, като „ен”, но с участието и на носа (Майя ги знае тия работи по-добре). Факт е обаче, че днес никой не може да възпроизведе точно звука, описван с буквата „Ѧ”, когато реално са се употребявали тези звук и буква. По-точно има такива, които мислят, че произвеждат малкия юс, но на кого да повярваме дали е така – фонозаписи от онова време няма.

Използването на „ен”, като произношение на „Ѧ” е направо смехотворно. ИМѦ (име) трябва по тази логика да се чете „имен”, а СІѦ (сия, т. е. тази) – „сиен”.

Произношението е носово Е, постепенно носовостта отпада и остава само Е. Старобългарски имЕН, новобългарски имЕ - имЕНа, немски NamE (Genitiv NamENs), латински nomEN. Не забелязвам нищо смехотворно, освен руската форма имЯ, макар в другите падежи да е запазено старото произношение - имени, именем и т.н.

Ако е вярно, че старобългарската дума е била КЪНЕНЗЬ, сега щяхме да пишем и говорим за КНЕНЗ и КНЕНЗЕНСТВО. Остава само някой да каже, че КНЯЗ сме го взели от руснаците – нищо българско в историята ни няма да остане: татарски хан, руски княз...

Абсолютно прав сте - кнЯз е русизъм. В българските народни говори думата е кнЕз, има гр. КнЕжа, на сръбски е кнЕз, в румънски думата е заета от български като кинЕз. Руснаците (и само те!) са изменили малката носовка в Я, за това има хиляди примери - български "пЕт" - руски "пЯть", рЕд - рЯд, свЕщен - свЯщенный, мЕсо - мЯсо, мЕнта - мЯта, клЕтва, клЕтник (заклинам) - клЯтва (съзаклЯтник е русизъм), отнЕт, отнЕл (отнемам) - отнЯтый, отнЯл, знамЕ - знамЯ, времЕ - времЯ, телЕта - телЯта, говЕдо - говЯдина и т.н. и т.н.

Характерно за произношението на българите е преминаването на „З” в „С” в края на думата. Затова дълго време в българския език накрая на съществителните се е слагало „Ъ”, за да се отличи звука по-ясно.

Обеззвучаването е характерно за съвременния български, на старобългарски след З има Ь, който се произнася, и З не се обеззвучава.

Вижда се от надписите, че на едно място е КАNAСYВIГI, на друго КАNNAСYВIГI. В надпис от времето на Маламир пък е КАNЕСYВIГН. Това различни думи ли са? Не, но КАNАC няма как да се прочете „хан”. „Кан” пък не съществува.

А как коментирате формите без С - КАNA?

В „убиги” пък виждам „от бога”, нали в надписите е „от бога княз”.

И защо не е "у Бога" или "от Бога", ами "у биги"? Как Богъ става на "биги"? Предлогът У се употребява с родителен, винителен и местен падеж - съответно У БОГА, У БОГЪ, У БОSѢ.

На персийски „бага” е точно „бог”. Има логична връзка „господар – господ – бог”.

Да, и при българите е точно "бага"/"бого", а не "биги" - в титлите "бага-тур"/"бого-тур" и "бага-ин"/"бого-ин".

Другия е за няколко рунически знака, които определено не са някакъв аргумент дали всички са ползвали кан или на част от територията думичката е почвала с Х.

А твоят аргумент, че, макар че няма нито едно доказателство, е възможно някъде, в някоя затънтена частица от територията на България, думичката да е започвала с Х, е направо железен.

Така де дойдохме си на думата , че сърбите са васали ,ако не хайде от Анастасиево време ,да речем от Аспарухо-Кубратово на българите и след като пада България минават под васалитета на ромеите и така до Св.Стефан Първовенчанни който е първия независим владетел на Сърбия.

Мисля си, че Галахад е фен на сърбите - на всяка цена иска крале и жупани в българската история.

На стр. 22 тя пище следното:"От античните автори знаем ,че траките са живели в селища ,наречени ауле/за това ни говори още Есхил в своята трагедия "Перси"/...."

На стр.36 . " ...Херос Перимерула ,който се тълкува като "покровител на посевите" или Ауларкенос/Ауларикос/-"покровител на семейството и дома" и оттам може би на самото селище..."

И аз проучих този въпрос, питах една позната, която се занимава с тази проблематика. Според нея Есхил в "Перси" не пише за "ауле", а за "тракийски epauloi (поселища)" при река Стримон (Струма), в стих 870, обаче никъде не казва, че думата е тракийска. Същата дума се употребявала от много гръцки писатели за чисто гръцки поселища - Омир, Софокъл, Платон, Плутарх, Полибий, Херодот и др.

Maia, Вие как четете КАNACYBIГI и какво разбирате под тази дума?

Чета го "канасювиги" или "канасюбиги" и не го разбирам, въпреки че разбирам доста добре старобългарски.

Съгласна съм, че титлата княз се е употребявала за прабългарските владетели, в другата тема посочих даже примери извън Именника, като "княз Кардам", "княз Муртаг". Обаче не мога да приема идеята Ви, че КАNAC от надписите е транскрипция на "кънензь". З се транскрибира на гръцки със Z. Големият ер (Ъ) се транскрибира с OU - например "съпи" (спи) е "soupi", "островъныи" (островен) - "ostrovouni".

Именно, в надписи на гръцки език.

Изразът "канасювиги" в надписи на гръцки език очевидно не е на гръцки език, следователно е на местния език, т.е. български.

Цитата от Симеоновия сборник ли е или е от по-късен текст. А и дали самият ръкопис е български или е да речем руски или сръбски препис на предполагаем старобългарски превод. То това изброяване нищо не значи - не винаги като се прави изброяване това се прави по старшинство. Ако не е някакъв официален документ е малко вероятно да е спазено старшинството.

Цитатът е от чисто български текст, с българска редакция - Супрасълския сборник. Не е официален документ, но е документ за езика на хората и начина, по който те възприемат титлите и тяхната йерархия. Не бих могла да приема, че ако "жупан" означаваше държавен глава, щяха с лека ръка да пишат за "множество" или "всички" жупани и да представят жупаните като част от свитата на "болярина Трокондий", който е обикновен градоначалник. Просто няма логика, каквато и инфлация да има титлата. Все едно някой сега да каже: "дойде кметът с всичките си съветници и царе".

Четох в една книга (Тъмните векове на Византия), че Византия е в много трудно положение към средата на VII век. Арабите нападат в Мала Азия, а на Балканите славяните се разпореждат. Това подтиква император Констант II да премести столицата от Константинопол в Сицилия или Италия и по-конкретно - Сиракуза. Но срещу него се надига недоволство, той е убит и това слага край на тези замисли. Има ли нещо вярно в това или авторът е объркал?

Трябва да е вярно, чела съм го в Манасиевата хроника: "Конста(нт), син Константинов. ... Той отплува в многодаровитата Сицилия, като искаше да отнеме на царския град красотата и да дари властта на престария Рим, както ако някой иска да свлече украшенията от добре украсена невеста и да украси някоя престара старица. Но човешките намерения са суетни, ако и Бог не им съдейства и не иска: докато миеше тялото си с топла вода, изпи там лютата чаша на смъртта."

Интересни мисли.

Позволете ми няколко въпроса.

Защо кънензь (така е на старобългарски, князь е руският вариант на четене) да се транскрибира kanas, а не kunenzi например? Защо славянското З не се транскрибира като Z, както във всички останали случаи? Защо в думата избирателно се транскрибира само единият ер - Ъ (и то с А?!), а Ь се пропуска?

Как тълкувате КАNNАС с две N на втората Ви картинка?

Какво значи "убиги" ("ювиги")?

Значи, от времето, в което са почнали да пишат на славянски език, вече не се споменава нито хан, нито кан. Но преди това в надписи на гръцки език си го има.

Не. В надписите на гръцки език има само кан и архонт, ханове няма.

В случая това е същественото, защото става дума не за сборници с историческо или държавно-устройствено съдържание, а за текстове с религиозно съдържание, от които трудно може да се правят изводи за държавното устройство на България. Че дори и за устройството на църквата й - брой епархии, центрове, статут на църковния глава и т.н.

Личи, че не си чел сборника. Но ето примери от текст в българска редакция: "по iед'номъ д'ни приде съ множьствомъ воiеводъ и казньцъ и жупанъ и сановитыими"; "ту бяаха вьси иже съ боляриномъ Трокон'диiемъ сановитии и жупани". В такива старобългарски текстове се вижда много ясно йерархията на титлите и че жупан е ниска длъжност. Убедена съм, че ако думата жупан значеше княз, нямаше да я използват за длъжности по-ниски от "сановник"; нито щяха с такава охота да употребяват изрази като "множество жупани" и "всички жупани".

Ами "Сибин-велик жупан на българите" ми звучи като нещо повече. Ако е просто областен управител, щеше да е нещо от рода на "велик жупан на Сирмиум/Кутмичевица/.....".

Сибин не е "велик жупан на българите", а "велик жупан в България". Но щом настояваш, че жупан е българска владетелска титла, така да бъде.

Добре де, да не влизаме в излишни софистични словоблудства , в крайна сметка обаче всички траколози знаят как са наричали траките своите укрепени селища-АУЛЕ - и удивителното е ,че по времето на княз Омуртаг през IX век отново са били наричани по същия начин от Българите.

Монаше, ти си този, който влиза в излишни словоблудства. Подхвърляш, че Есхил бил казал, че тракийските селища са ауле. Но като те попита Галахад, не можа да посочиш в кой стих го е казал. Хайде, като не можеш да цитираш Есхил, в крайна сметка цитирай поне някой от "всички траколози".

Пускам тази тема, защото не можах да намеря нещо повече от едно изречение по въпроса. Търсих внимателно, но или аз не търся добре или наистина информацията по въпроса е много малко. Става дума за една обсада - тази на малоазийския град Филаделфия. Ето какво открих:

Иначе съм гледал по разни атласи, че има някакъв непревзет византийски град в Мала Азия, но едва скоро научих името му.

Някой може ли да ме насочи към сайт с информация за тази обсада или просто малко се знае за нея? Между другото как тогава този град е оцелял? Нали врага първо обсажда града и го изолира напълно, а пък е и далече от някое море.

Погледни това описание: http://www.vostlit.info/Texts/rus2/Chalkok...2.phtml?id=1664

Мая ,не съм нито СМИРЕН,нито Монах а и истината не е СМИРЕНА ,а ЕДНА!!!Това ,че ти пишеш думата ИНТЕРНЕТ на български не значи ,че тя е Българска.Така ,че ако един елин е написал тракийска дума на гръцки ,то това не я прави гръчка,нали???

Монаше, ако един елин е написал някаква дума на гръцки, тя може да не е гръцка. Но когато много други гръцки писатели преди и след него използват тази дума в чисто гръцки контекст, това вече я прави гръцка. Ти ако пишеш за турски или гръцки села, няма ли да ги наричаш с българската дума села?

Как се изписва най-правилно името му?

Мисля, че най-правилно е с апостроф - Абу'л-Фарадж, понеже е от Абу ал-Фарадж.