Maia

Според мен Мусамар звучи като арабско име заради особеностите на транскрипцията на сирийски и големите различия между езиците. Пък и никой не споменава Тома като арабин - само като славянин или арменец. Абул-Фарадж не конкретизира етническия му произход, пише, че е "ромей".

Езикът на така наречените прабългари - в български надписи от IX в. В Х в. българите пишат вече на славянски език. Това казвах и аз - да не се генерализира въз основа на едно единствено име или титла. Руска редакция (извод) не означава нагаждане за руския читател, а предимно фонетични и правописни изменения. И нито в текстове от руска, нито от българска редакция, които познавам отлично, има други съответствия на василевс/архонт/рекс освен княз и цесар. Това е Вашата собствена интерпретация. Ще се повторя, но няма старобългарски текст, в който "жупан" да е нещо повече от кмет или областен управител. "Крале" има чак в по-късните текстове след XII в.

Изглежда съвсем логично да е от тези преселени славяни. Между другото, какво мислите за името на бащата на Тома, което Абул-Фарадж е записал като "Мусамар" (самият Тома е "Таома"). Като е славянин, втората част сигурно е -мир/-мер, обаче първата част?

Не е задължително някой специално да е заселвал сирийци в Крим, за да се появят книги на сирийски. В онези векове сирийският език е основният културен език на християнския Изток, съществува огромна литература на сирийски. Даже ислямската култура е силно повлияна от сирийците, а арабската писменост е произлязла от сирийската.

И как се разбира, че ауле не е гръцка дума? Есхил не пише ли на гръцки език, с гръцки думи? А ти като си Монах, бъди по-смирен.

Езикът на "рос" няма нищо общо със славянски и съвременния руски. Както и езикът на "българи" няма общо със славянски и съвременния български. Много прабългарски титли се срещат само един път. Обаче това не е причина да обявяваме титла, която се среща един път, за сгрешена - само защото не я познаваме. През време на Първо българско царство, след приемане на християнството, се правят много преводи, не само на църковни текстове. Достатъчно е да прегледаш Симеоновия Изборник, в който са събрани откъси от десетки различни автори на разни теми. Също някои сборници с жития на светци. Във всички текстове на гръцко архонт/василевс и латинско рекс съответстват княз и цесар/цар. Жупан се употребява в смисъл на "местен управител".

Значи "всички историци" не четат, или преследват други цели? Защото древните историци считали, че Филипопол е кръстен на Филип II. Дексип Атински описва обсадата на Филипопол през 250 г.: "Град Филипопол лежи на реката Хебър. Казват, че негов основател бил македонският цар Филип, син на Аминт, по чието име е бил наречен и градът." Син на Аминт е бил Филип II, а пък Филип V е бил син на Деметрий II.

Според Пространното житие св. Кирил намира "руските" букви по пътя към хазарите: "Тогава царят потърси философа, и като го намери, разказа му за хазарската молба и му рече: "Иди, философе, при тия хора, говори им и им дай обяснения за света Троица с нейна помощ; защото никой друг не може да извърши това, както трябва." ... [Константин] веднага тръгна на път. Като стигна в Херсон, той изучи еврейския език и книжнина и преведе осемте части на граматиката, от което придоби по-голямо познание. Тук живееше някой си самаританин, който идваше при Константина и спореше с него. [Веднаж] донесе самаритански книги и му ги показа. Философът ги измоли от него и като се затвори в жилището си, отдаде се на молитва. Добивайки просветление от Бога, той започна да чете книгите безпогрешно. Като видя това, самаританинът възкликна с голям глас: "Наистина ония, които вярват в Христа, скоро приемат Светия Дух и неговата благодат." Веднага след това син му се покръсти, а след него се покръсти и самият той. Там [философът] намери евангелие и псалтир, написани с руски букви, и срещна човек, който говореше на тоя език. Той влезе в разговор с него и разбра смисъла на речта му, сравнявайки различието на звуковете – гласни и съгласни – със своя говор. И като отправи молитва към Бога, скоро започна да чете и да говори [на тоя език]. И всички му се удивляваха и хвалеха Бога." В преписите на житието буквите са означени като "роушкы", "роушькы", "росъскы" или "роусьскы". Застъпват се различни виждания за тях – че са роски, славянски или готски. Изказано е предположение, че първоначално в текста е стояло "сурьскы" (сирийски), което преписвачите са изменили на "роусьскы".

Тази мисия е описана в Пространното житие на св. Кирил. Провежда я на връщане от хазарите: "Като изпращаше философа, каганът [на хазарите] му даваше много дарове; но той не прие, а само каза: "Дай ми колкото имаш тук гръцки пленници; то ми е по-скъпо от всички дарове." Събраха до двеста души и му ги предадоха. И той радостен тръгна по своя път. Като стигнаха до безводни и пустинни места, не можеха вече да понасят жаждата. Намериха вода в едно блато, но не можаха да пият от нея, понеже беше [горчива] като жлъчка. Когато всички се пръснаха да търсят вода, [Константин] рече на брата си Методий: "Не мога вече да търпя жаждата; гребни от тази вода. Онзи, който едно време превърна за израилтяните горчивата вода в сладка, той ще даде сега и на нас утеха." Като гребнаха, намериха я сладка като медовина и студена. Пиха и прославиха Бога, който прави такива добрини на своите раби. В Херсон, като вечеряха с архиепископа, философът му рече: "Благослови ме, отче, както би ме благословил баща ми." Когато някои го запитаха насаме: "Защо направи това?", философът отговори: "Наистина, той утре ще се пресели от нас при Бога и ще ни напусне." Така и стана: думите му се сбъднаха. Във Фулското племе имаше един голям дъб, сраснал с череша, под който извършваха обреди. Наричаха го с името Александър и не позволяваха на жени да пристъпват нито към него, нито към обредите. Като чу за това, философът не се помая да отиде при тях, и като застана сред тях, рече им: "Елините са отишли във вечна мъка, задето са се кланяли като на бог на небето и на земята – такива велики и добри творения; а вие, които се кланяте на такава нищожна вещ като това дърво, което е предназначено за огъня, как ще се избавите от вечния огън?" Те отговориха: "Ние не сме почнали да вършим това отсега, а сме го приели от нашите бащи; от това дърво ние намираме [изпълнение на] всички наши молитви – особено за дъжд и за много други неща. И как ние ще направим това [т. е. да отсечем дървото], което никой нивга не е дръзнал да направи? Ако някой дръзне да направи това, ще го сполети смърт, а ние няма вече да видим дъжд докрай." Философът им отвърна: "Бог говори за вас в Писанието, а вие защо се отвръщате от него? Исайя възвестява от Божие име, думайки: "Ето, аз идвам да събера всички племена и всички народи и те ще дойдат и ще видят славата ми. И ще туря на тях белег, и от спасените измежду тях ще пратя сред народите – в Тарсис, и във Фуд, и в Луд, и в Мосох, и в Товел, и в Елада, и в далечните острови, които не са слушали за моето име; и те ще възвестят сред народите моята слава, казва Господ вседържител." И още: "Ето, аз ще пратя рибари и много ловци и те ще ви изловят от хълмовете и от каменните скали." Тъй че, братя, познайте Бога, който ви е създал. Това е благовестието на новия Божий завет, в който сте се кръстили." И тъй, като ги убеди с благи думи, накара ги да отсекат дървото и да го изгорят. Старейшината им, като се поклони, отиде и целуна светото евангелие. Така направиха всички. И като взеха от философа бели свещи, пеейки, отидоха при дървото. [Философът] взе секирата и като удари тридесет и три пъти, заповяда на всички да секат, да го изкоренят и да го изгорят. И още същата нощ дойде от Бога дъжд и напои земята. Те с голяма радост възхвалиха Бога, а Бог се зарадва много на това."

Съгласна съм, само посочих, че твоят пример за "не спи" не беше подходящ. Думичките са всичко десетина. Ако се опираме на такава логика и игнорираме толкова лесно езикови факти, жупан/копан е еднакво и с капан, тъпан, и пр. Вижда ми се хлъзгаво да строим хипотези за еднаквост на думи върху други хипотези за неграмотност на каменоделец, дефекти и пр. Проф. Бешевлиев още преди 70 години доказва, че "аул" е чисто гръцка дума (aule), а не тюркска ("прабългарска"). Но, както при думата "хан", никой не обръща внимание на езикови факти и се преповтарят стари отхвърлени виждания. Въпросът беше за българите от "ханската" епоха и техните владетели, не за сърбите. В старобългарските текстове за превод на гръцки архонт и латински рекс се употребява само княз и цар, никога жупан.

Да, основна разлика е това, че от езика на "рос" знаем 10-15 думички и нито един цялостен текст, а от езика на "българи" има 100-200 думи и цели текстове. Примерът ти за "Не спи" е заблуждаващ - той съвсем не е за разговорна реч и поставя равенство между езиците на "рос" и "славяни". Порфирогенет пише: Те (Рос) отиват до първи праг (на река Днепър), наричан "Есупи", което означава по роски и по славянски "не спи". На старославянски "не спи" е "не съпи". "Ъ" се транскрибира от византийски автори "у" - "не супи". Възможно е византийски преписвач да е сбъркал и вместо "eponomazomenon nessupi" (наричан несупи) да е пропуснал едно "н" и да е преписал "eponomazomenon essupi" (наричан есупи). Също и ако текстът е бил диктуван. Жупан и копан имат много далечно звучене според мене. Ичиргубоил и чрьгубъил се различават само по транскрипция, както например булгари и блъгари. Впрочем спорът, който бях повдигнала, беше, че жупан не се приравнява към княз, архонт и рекс - мисля, че ти вече си съгласен с това. Това беше и моята идея, че не бива да приравняваш двете титли на основа на догадки. Особено когато имаш текст, в който двете титли са заедно и се разбира, че комит е по-ниска титла.

Откъде се знае, че жупан таркан е местен старейшина и че го избира племето? Не е ли военен? Единствен жупан таркан, за който зная, е загинал на война. Титла "копан таркан" не съществува, само "копан" самостоятелно. Едва ли са същите функции. При цар Симеон имаме едновременно олгу таркан и комит.

Наистина всички сведения показват, че жупан не е титла на държавен глава. Такива титли са само княз и цар, които отговарят на архонт/василевс, рекс и кан ("хан"). Руснаци и българи току-речи във всичко са братя по съдба. Дружба от векове и за векове, както казвахме по-рано. И двата народа уж славяни и говорят на славянски езици, а са взели етноним от инородци, говорещи неславянски езици. И нито руски ни помага да разберем езика на "рос", нито български ни помага да разберем езика на "българите" (таркан, багаин, ичиргу, саракт). Но в славистиката понятия "българизъм" и "русизъм" се използват за славянските езици български и руски. Не за слабо изучените езици на "българи" и "рос", за които след 10 век липсва информация ("ханове" с "х" се явяват за първи път през 14 век).

Умрял ханът, погребали го в гробница (в "жупище"). Ама той взел, че възкръснал и на третия ден излязъл от гробницата. Простодушните славяни, които обработвали земята около могилата му, се ококорили, зацъкали с език, и му казали: "Ей, ама ти не си никакъв хан бе, ти си направо жупан!" Ханът се протегнал под лъчите на слънцето и отговорил: "Глас народен - глас божи! (бил ходил като малък в Рим, та оттам знаел някоя и друга латинска пословица) От днес насетне жупан ще бъде титлата ми, и децата ми така ще ги наричате!"

Формата "канес" с Е вместо А в два прабългарски текста от първа половина на девети век е повлияна от славянското "кънез" - значи славяните в България още тогава са сближавали двете титли и така са наричали владетеля си (и не "жупан" или "хан"). Както писах и по-горе, "жупан" в България е по-ниска титла. "Архонт" и "рекс" в старобългарски текстове се превеждат като "княз" и "цар". С тези титли наричат и "хановете" - напр. Исперих княз - Испор цар.

Най-вероятно не е славянска. Сложната титла "жупан таркан" е типично прабългарска - както "зера таркан", "калу таркан", "олгу таркан" и други. Освен това, при българите "жупан" е титла много по-ниска от владетелската (кан сюбиги, архонт или рекс). За разлика от сърби и други славяни, при които "жупан" е наричан владетелят - в по-късна епоха. В старобългарските текстове "жупан" е кмет или областен управител, владетелите са "князе". "Княз" в старобългарските текстове е и превода на архонт, както също и "цар" ("цесар"). В старославянски език има наистина една дума подобна на жупан - "жупище", обаче нейното значение е "гробница". Такъв семантичен преход "областен управител" - "гробница" обаче е нещо, което не бих могла да си обясня.

Първите ханове с Х са монголските. Затова тази форма навлиза в руски и оттам - в български. Каганите също стават хагани в късен период. "Българският апокрифен летопис" е на народен език, има и други "недворцови" текстове, и навсякъде е с К. А пък обичайното народно название на "хановете" в домашните средновековни извори е князе - "Исперих княз", "княз Кардам", "Крум княз", "княз Муртаг". Примерът за "хлеб наш насущний" е много удачен - и то е чист русизъм като хан Богослужебните книги са в руска редакция на църковнославянски. Мисля, че Бешевлиев е имал основания за "кан", в крайна сметка защо да даваме на наши владетели монголски титли? А и си имаме друга дума "хан" = "страноприемница" (от персийски).

И q, и χ са специфични звуци - наричат се "мъжечни" ("увуларни"), защото се учленяват (артикулират) при мъжеца. Погледни таблицата на фонетичната азбука, показана по-горе - там звуците са подредени по мястото им на учленяване - от устните (bilabial - p и b) до мъжеца (uvular). За произношението на q и χ си представи нашите К и Х, но учленени малко по-назад.

Имаме и домашен извор за по-ранно заселване на прабългари по времето на император Анастасий I Разнооки - в българските добавки в превода на Манасиевата хроника. "При цар Анастасий българите започнаха да превземат тази земя, като преминаха при Видин, и най-напред започнаха да превземат долната земя Охридска и след това цялата тази земя. А от тръгването на българите досега има 870 години". При Константин Брадати (Константин IV Погонат) вече се описва създаването на българска държава отсам Дунава. "При този цар Константин българите преминаха през Дунав и отнеха от гърците тази земя, в която живеят и досега, след като ги разбиха. А преди тази земя се наричаше Мизия. Бидейки много и безчислени, те изпълниха и тази страна на Дунава, и другата - до Драч и по-далече, защото и власите, и сърбите, и прочие - всички са едно."

Да се употребява "кан" вместо погрешното "хан" предлага В. Бешевлиев през 1932 г. заради това, че навсякъде в изворите и специално в първобългарските надписи е с К. Той налага и Омуртаг вместо Омортаг, както са пишели тогава (например проф. В. Златарски). Титлите хан и хаган с Х се използват в по-късните руски летописи. Обаче в по-ранните руски летописи (например Ипатиевския летопис) също е с К - кан и каган, както е в "Българския апокрифен летопис" (Михаил каган). На две места в първобългарски текстове е използвана формата КАНЕС с Е - в надпис на Маламир и в медальона на Омуртаг. Проф. Бешевлиев смята, че тази форма е повлияна от славянската дума княз (произнасяна "кънензь"). В тюркските езици има и двете форми - в зависимост от езика, qan и χan.

Такъв превод е неточен. "Бѣхѫ" е част от сложната глаголна форма "испроваждаяще беха" (бяха изпровождащи (= изпровождаха) дните си). "Богу тако повелѣвьшу" е самостоятелен дателен падеж и се превежда като обстоятелствено изречение - "когато (или защото) Бог повели така".