-
Брой отговори
11519 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
203
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ Warlord
-
Хитлер - да. Антантата сама си е виновна с Версайския диктат - "Това не е мирен договор а примирие за 20 години". Сталин обаче идва на власт с машинации, демокрацията никак не им се е удавала на руснаците и тогава и сега.
-
Пичове. Изписаното тука е напълно излишно. Титовските агенти, които решиха да основат Македонска православна църква през 1967 г. могат единствено да празнуват 51-ата си годишнина на 17 юли.
-
Средните векове не ги ли минахме вече, хронологически и психологически? Това, което се опитвам да направя е да разбия черно-белия светоглед на съвременния българин за неговото минало и да поправя погрешната му представа, че неговите прадядовци са били роби на някого. Сбъркания му патриотичен светоглед обаче не позволява това да се случи. Примерът с Добри Желязков е чудесен пример за "роб" натрупал милиони. Аз лично не бих имал нищо против да съм такъв роб. Накрая фабриката му става жертва на обстоятелствата. Може (за радост на русофобите) да го изложим и така: ако Русия не беше започнала Кримската война, властите нямаше да се видят принудени да затворят фабриката му Никъде не съм писал, че мира, реда и справедливостта в империята са били ОК, така че не е нужно да ми го вменявате това. Нито да изкривявате темата към съветски щикове или конспиративни теории за Левски и Ботев.
-
РККА има смазващо превъзходство и в леки и в тежки танкове. През юни 41 обаче Панцервафе няма нито един тежък танк
-
Гледам по-горе сравнения на флегматични и нискокалибрени немски самоходни оръдия с КВ, на пикираща авиация с щурмовици, на Небелверфер с Катюши... Фружине не си сериозен нали?
-
Не знам какви са тия протести и тая истерия около решението на БПЦ, че отказала да признае правото на група титовски агенти да празнуват чужда 1000 годишнина. Явно или тотална незапознатост с фактите или целенасочено отклоняване на обществено внимание за глупости. А най-вероятно и двете.
-
Масовата представа за миграцията извън Африка и после по бреговата ивица на Индийския океан чак до Австралия е твърде повърхностна и наивна. ХС не е целял да избяга от Африка нито пък впоследствие се е юрнал вкупом на рали по крайбрежието на Азия. Мигрирал е хаотично във всички посоки, които са му предоставяли благодатни за оцеляване ниши и ареали. Това, което се е движело по стрелките, които гледаме върху палеонтологичните карти на света са били съвсем малки случайно отклонили се групи, на огромни интервали от по стотици и хиляди години и съвсем хаотично.
-
Това казвам и аз - колективна вина на всички. Както и днес вината ни е колективна и на всички за положението, в което се намираме. Управляващите не ни ги спускат някъде от космоса, сами си ги избираме.
-
Това дето обсъждахте - дали Левски и Ботев са се познавали лично и дали са имали джендърска връзка помежду си определено няма никаква връзка с темата. Депесейската теза за "Присъствието" никой нормален тук не я подкрепя, поради което и няма смисъл да я подхващаме. Споменаваш първата фабрика. Чувал ли си някога роб в римската империя, негър от плантациите в Алабама или какъвто и да било друг безправен човек да си отвори фабрика? Аз лично - не. Може и да съм пропуснал нещо, не знам. Из фермана на султан Махмуд ІІ относно фабриката: Не само, че го приема, насърчава, ликвидира противниците му от еснафа, но и направо му дарява капитал от милиони грошове да развива бизнеса си. Така че тая фабрика всъщност я саботира местния български еснаф (конкуренция) защото ползва по-модерна взаимствана от чужбина технология и точно обратното - султана я подкрепя. Това през 1836. Когато избухва кримската война, вече става малко тегаво за надъхвацията на войниците, един неправоверен да ги снабдява с униформи и то живял и научил технологиите си именно в Русия срещу която в случая се воюва. Това плюс още куп доноси на завистливи местни (предимно българи) принуждават властта да му конфискува фабриката. Кофти случка, само че нямаща нищо общо с робство и невъзможност да трупаш състояние. И дори одобрявана от самия падишах.
-
За съжаление това е грозната, но реална истина. Сами се набутваме в тази ситуация и не е виновен дори царя, той просто изпълнява народната воля. Можеше разбира се да се откаже от ненужния ни Солун без това да му коства короната, но както и всички останали и той вече е бил на крилете на утопични мечти.
-
То и Гевгелия влиза в нашата окупационна зона освен Кукуш, но пък гърците са окупирали десния бряг на Струма чак до Кавала, както и островите. Тук нали се приема, че са протекли някакви мирни преговори и е имало размяна със сърбите и гърците. От тая гледна точка е по-добре да разменим хинтерланда на Солун (Кукуш) за хинтерланда на Кавала (левия бряг на Струма, за повечко излаз + двата острова за да бъдат пристанищата на Кавала и Дедеагач по-лесно защитими откъм морето. Аз и така съм съгласен, след като нямаше да има Междусъюзническа, нямаше да има и погром и анихилация над Кукуш, а местните можеше мирно да се изселят към съседните български територии или пък да останат там без да бъдат репресирани. Всичко това в алтернативната реалност, която се чертае тук разбира се
-
Ами и да не бяха - има достатъчно брегова ивица за построяването на нови, при Освобождението Бургас е забутано село свряно между блата и солници, след което за нула време става второто по големина пристанище на страната. Ако по някаква причина беше останал в Турция щеше да остане също толкова западнал и незначителен колкото е Енос дне поради същите причини.
-
Мда и Щип и Крива паланка и до Вардар влиза при нас при реалната окупация. Нямаше да е нужно да отстъпваме и Силистра и триъгълниците там, след като на румънците им стане ясно, че няма да се бият срещу нас никой от другите държави, те сами 1 на 1 нямаше да се престрашат да ни скочат. А и да го бяха го направили щяха да отнесат боя и пак нищо да не вземат. Вярно, че македонската емиграция и активистите на ВМРО са много дълбоко вкоренени в София тогава и почти диктуват обществените настроения. Но самите обществени настроения така и така не се различават много от тези на ВМРО. Така че дори и изключително далновидно и трезво мислещо правителство и цар да имахме, дори и да знаеха какво ще се случи ако кажем "всичко или нищо", пак щеше да им е изключително трудно да убедят народа в това и да се задържат на власт после. п.п. А и по Лондонския договор Мидия е била за нас, а не Енос, но така е по-добре както си го начертал - Енос тогава е доста по-важно пристанище, запада прогресивно когато се озовава на границата между две враждебни държави разполагащи с предостатъчно други пристанища на това море. Ако тези пристанища бяха станали български по друг начин щеше да се развие съдбата и разрастването им. Т.е. можеше спокойно и ей така да стане. Ако, пак повтарям, имаше кой да убеди царя, военните,правителството, ВМРО и целия народ, че така е правилно
-
Сравнението на моето твърдение с твърдението на вардарските тикви е крайно неуместно, за различни неща става въпрос. Никакво противоречие няма. Как няма държава Турция па има турци ли? Изключително глупав въпрос колега. А как например няма държава Кюрдистан па има кюрди? Стига с тия конспирации колега, тук се водим научен форум все пак и се очаква по-сериозно ниво и отношение. Империята си е точно Османска, тя принадлежи на рода на Османците, а не на турския народ, турския народ е само един от многото, които принадлежат на Османците. И не - отново некоректно сравнение, Византия действително е измислен от историците по-късен термин, който по време на съществуването й не е използван, но Османската империя си е била Османска през целия период на съществуването си, така се е наричала и водела официално, още от основаването си от първия и владетел, който се казва как? Ами че Осман бе колега! Правите ли разлика между робовладелство и феодализъм колега, това са два различни стадия на развитие на обществения строй, да не говорим и че между тях стои друг отделен - средновековния колонат. Иначе в статията никъде не съм споменавал, че българите са били свободни в съвременния смисъл на думата и са имали права същите като нас сега. Ами отново си противоречите колега. В едно и също изречение. Хем била турска империята (демек на турския народ), хем в нея нямало народности. И как става тоя фокус? Това ми е доволно известно. Само че това класическо робство съществуващо в империята не е на етнически принцип, а на йерархичен, т.е. който има достатъчно власт и пари може да си позволи да си купи роби (които са от произволен произход). Може например българин формално приел исляма и издигнал се до паша/везир да си купи роби от пазара, които да са от турски произход. В тоя случай имаме ли българско робство над турците? Ами не - нямаме. Нямаме и в обратния случай. И не само неверници. Можело е и турци да се озоват в робската система и то както вече споменахме по собствено желание. Освен еничарството, което също е част от робството в империята и за което вече говорихме, огромна част от висшите сановници, чиновници и военни произлизат от робското съсловие. Всъщност това е бил един доста добре отъпкан път към властта, имало е специални училища за обучения на роби в тънкостите на държавните дела и са можели да се издигнат до велики везири (като Ибрахим Паргалъ например, който е грък) и които понякога са управлявали империята и армията редом със султаните. Освен това много от тези издигнали се роби са държали голям брой свои собствени роби и т.н. Междувпрочем в началото на ХІХ в. забраняват заробването на бели хора, което означава и българи, а легално остава робството само на хора от други раси. Въобще темата за класическото робство и османската му разновидност през различните периоди на империята е много дълга, но няма нищо общо с нашата дискусия. Защото, както вече споменах, цялата тази система няма никакво отношение към националността на хората. Българския народ никога не е бил роб на турския, а термина "Турско робство" казва точно това, поради което е и категорично погрешен.
-
Най-накрая независими Назряването на Източната криза е поредния добре дошъл благоприятен външнополитически фактор за Румъния. Въобще въпросните щастливи стечения на обстоятелствата за румънците на Европейската политическа сцена са толкова много през 19 в., че те стават майстори в ловкото си възползване от тях. Без да водят войни те си извоюват редица права и провеждат редица реформи, всичките от които в нарушение на международните договорености. Но винаги извършвани в момент когато Великите сили са твърде заети с войни и спорове помежду си за да обърне някой сериозно внимание на течащите междувременно румънски своеволия. Дори трансилванските румънци издебват подходящ момент покрай приемането на австрийската конституция през 1860 г. да получат автономия, права като унгарците и езикът им да бъде признат за официален в областта. Макар че след поражението на Австрия в Австро-пруската война и преобразуването й в дуалистична монархия местните румънци са оставени под прекия контрол, експлоатация и асимилация на унгарските господари в Трансилвания. Това води до създаване на Румънска национална партия през 1881, впоследствие до забраняването й през 1894 и накрая до преминаването й в нелегалност. Но предстои нейните активисти да изиграят важна роля в политическия живот на Румъния както преди така и след обединението. Когато замирисва на война между Русия и Турция румънската политика започва да става все по-дръзка и предизвикателна към своя сюзерен. Така например румънските пристанищни власти деликатно пропускат да извършат задължителната паспортна проверка на ботевите четници и ги оставят да се натоварят от няколко поредни пристанища на Радецки без лични документи и въоръжени до зъби. С наближаването на войната нараства ентусиазма за независимост, но нараства и безпокойството от предстоящото преминаване на руските войски през тяхната територия, както и опасенията, че впоследствие могат да решат, че не желаят да си тръгват от Бесарабия. А руснаците дори не питат искат или не искат румънците да им съдействат, просто ги уведомяват, че ще се наложи да го направят. Все пак обаче е сключен съюзен договор, в който Румъния се третира като равноправна и независима държава и то от една от великите сили, което само по себе си е вече значителен напредък. Трябва да се признае, че за разлика от сръбското участие в Руско-турската война (1877-1878) румънското е далеч по-солидно и решително. Допринасят с огромна жива сила за ключовата победа при обсадата на Плевен, румънски войски освобождават и Видин. Дават близо 8000 жертви в тази война, извоюват своята окончателна независимост, но накрая за наше общо съжаление опасенията, че руснаците ще сложат ръка на Бесарабия се сбъдват. Въпреки бурните протести на румънските политици, пресата и цялото им общество, които не желаят етнически чуждата им Северна Добруджа като компенсация, тази размяна на територии накрая просто им е натрапена. Нейната придобивка все пак дава възможност част от безимотните селяни да получат земи без с това да се ощетяват боерите, което води до спад в общественото недоволство. Тези земи разбира се са иззети за сметка на местните им български и турски собственици, те са задължени да отстъпят 1/3 от имотите си на държавата или да й заплатят 1/3 от стойността им ако искат да ги задържат. Освен това попадат и под ударите на насилствена румънизация и изселвания. Но трябва да се отбележи, че и никое българско правителство не проявява никакъв интерес и загриженост към съдбата на тези хора и тази земя чак до Първата световна война. Всички те приемат виждането, че тя е цената на свободата, която е трябвало да платим на Румъния за участието и жертвите й в нашето освобождение, за да може съответно и Русия да получи нещо (Бесарабия). Поставени пред свършен факт румънците пробват да претендират за още части от Добруджа - Силистра и областта й, но претенциите им остават неудовлетворени. Забавя се и признаването на независимостта на новопровъзгласеното кралство от Великите сили (чак през 1880 г.) поради проточилите се международни дебати около положението на евреите в страната. Отношението на властта, а и на цялото общество към тях открай време е открито антисемитско. Към края на века броя им нараства до 4.5% от цялото население, най-вече поради имиграцията им откъм още по-крайно антисемитската Русия. Румъния отказва да им дава гражданство както и най-елементарни права. Въпреки това много от тях успяват да натрупат състояние като кръчмари, управители на боерски имоти и като икономически посредници и съветници на румънските едри земевладелци (мошиери). Които от своя страна, все още подвластни на остарели аристократични предразсъдъци, считат че занимаването с дейности като търговия и индустрия е под тяхното ниво. Съответно този сектор е оставен да се движи от ограничен кръг от хора предимно евреи и чуждестранни инвеститори. Поради което въпреки всичко Румъния си остава изостанала аграрна страна чак до началото на 20 в.
-
Торн, явно това е било зачислено към вдигнатите мото-стрелкови части и понеже не се е очаквало да се влиза в истински сражения, танковете са били само за респект, да им се подрънчи малко с вериги на местните а тая работа е можело и с 34-ки да стане. А може би и заради икономия щото по-малко гълтат от 55-ците разходката все пак не е малка. Ресавски, предполагам със съветски десантни съдове. Ето снимки на такива от Щит`82 при нашето Черноморие.
-
Абе тия руснаци за 1 ден загубиха повече самолети и дронове отколкото за цялата война в Сирия, не им ли е време да се отказват вече, много нерентабилно започва да става? И къде по дяволите още се моткат съюзниците?!
-
-
Единственият поход на БНА зад граница (ЧССР 1968 г.)
темата публикува Warlord в Клуб "Военна История"
БНА взима участие в инвазията и потушаването на въстанието в Чехословакия с 12-ти и 22-ри МСП (2170 души личен състав на армията, 26 танка Т-34 и др. бронирани машини). Овладяват Банска Бистрица (в днешна Словакия) военното поделение и инфраструктурата в района.