Warlord

Мда и Щип и Крива паланка и до Вардар влиза при нас при реалната окупация. Нямаше да е нужно да отстъпваме и Силистра и триъгълниците там, след като на румънците им стане ясно, че няма да се бият срещу нас никой от другите държави, те сами 1 на 1 нямаше да се престрашат да ни скочат. А и да го бяха го направили щяха да отнесат боя и пак нищо да не вземат. Вярно, че македонската емиграция и активистите на ВМРО са много дълбоко вкоренени в София тогава и почти диктуват обществените настроения. Но самите обществени настроения така и така не се различават много от тези на ВМРО. Така че дори и изключително далновидно и трезво мислещо правителство и цар да имахме, дори и да знаеха какво ще се случи ако кажем "всичко или нищо", пак щеше да им е изключително трудно да убедят народа в това и да се задържат на власт после. п.п. А и по Лондонския договор Мидия е била за нас, а не Енос, но така е по-добре както си го начертал - Енос тогава е доста по-важно пристанище, запада прогресивно когато се озовава на границата между две враждебни държави разполагащи с предостатъчно други пристанища на това море. Ако тези пристанища бяха станали български по друг начин щеше да се развие съдбата и разрастването им. Т.е. можеше спокойно и ей така да стане. Ако, пак повтарям, имаше кой да убеди царя, военните,правителството, ВМРО и целия народ, че така е правилно

Спора за Левски и Ботев няма отношение към темата, така че или го пренесете в отделна тема или го изтрийте.

Сравнението на моето твърдение с твърдението на вардарските тикви е крайно неуместно, за различни неща става въпрос. Никакво противоречие няма. Как няма държава Турция па има турци ли? Изключително глупав въпрос колега. А как например няма държава Кюрдистан па има кюрди? Стига с тия конспирации колега, тук се водим научен форум все пак и се очаква по-сериозно ниво и отношение. Империята си е точно Османска, тя принадлежи на рода на Османците, а не на турския народ, турския народ е само един от многото, които принадлежат на Османците. И не - отново некоректно сравнение, Византия действително е измислен от историците по-късен термин, който по време на съществуването й не е използван, но Османската империя си е била Османска през целия период на съществуването си, така се е наричала и водела официално, още от основаването си от първия и владетел, който се казва как? Ами че Осман бе колега! Правите ли разлика между робовладелство и феодализъм колега, това са два различни стадия на развитие на обществения строй, да не говорим и че между тях стои друг отделен - средновековния колонат. Иначе в статията никъде не съм споменавал, че българите са били свободни в съвременния смисъл на думата и са имали права същите като нас сега. Ами отново си противоречите колега. В едно и също изречение. Хем била турска империята (демек на турския народ), хем в нея нямало народности. И как става тоя фокус? Това ми е доволно известно. Само че това класическо робство съществуващо в империята не е на етнически принцип, а на йерархичен, т.е. който има достатъчно власт и пари може да си позволи да си купи роби (които са от произволен произход). Може например българин формално приел исляма и издигнал се до паша/везир да си купи роби от пазара, които да са от турски произход. В тоя случай имаме ли българско робство над турците? Ами не - нямаме. Нямаме и в обратния случай. И не само неверници. Можело е и турци да се озоват в робската система и то както вече споменахме по собствено желание. Освен еничарството, което също е част от робството в империята и за което вече говорихме, огромна част от висшите сановници, чиновници и военни произлизат от робското съсловие. Всъщност това е бил един доста добре отъпкан път към властта, имало е специални училища за обучения на роби в тънкостите на държавните дела и са можели да се издигнат до велики везири (като Ибрахим Паргалъ например, който е грък) и които понякога са управлявали империята и армията редом със султаните. Освен това много от тези издигнали се роби са държали голям брой свои собствени роби и т.н. Междувпрочем в началото на ХІХ в. забраняват заробването на бели хора, което означава и българи, а легално остава робството само на хора от други раси. Въобще темата за класическото робство и османската му разновидност през различните периоди на империята е много дълга, но няма нищо общо с нашата дискусия. Защото, както вече споменах, цялата тази система няма никакво отношение към националността на хората. Българския народ никога не е бил роб на турския, а термина "Турско робство" казва точно това, поради което е и категорично погрешен.

Ами това значи излиза, че са дошли по маршрута на останалите части - с влак от Одеса и спешаване някъде в Закарпатската обл. , но изглежда след това са влезли в Унгария и оттам в Словакия или поне тъй излиза от както са го дали в унгарската карта. Странно, че не се намират данни за това при нас.

Интересно според унгарската карта части на БНА са влезли и откъм Унгария. Я раздуй повече. А до колкото знам аз наши има и в Прага в някакъв момент, но това май е по-късно.

Със сигурност е имало и западна агентура зад Пражката пролет, но за разлика от Майдана и Арабските пролети тук (ЧССР) абсолютно целия народ го желаеше това и никой не беше на кеф от съветската окупация.

Интересно как чехите и словаците толкова бързо забравиха и ни простиха, че освен, че участвахме в тази акция ние бяхме и първите й инициатори. А цялата омраза остана за руснаците.

Най-накрая независими Назряването на Източната криза е поредния добре дошъл благоприятен външнополитически фактор за Румъния. Въобще въпросните щастливи стечения на обстоятелствата за румънците на Европейската политическа сцена са толкова много през 19 в., че те стават майстори в ловкото си възползване от тях. Без да водят войни те си извоюват редица права и провеждат редица реформи, всичките от които в нарушение на международните договорености. Но винаги извършвани в момент когато Великите сили са твърде заети с войни и спорове помежду си за да обърне някой сериозно внимание на течащите междувременно румънски своеволия. Дори трансилванските румънци издебват подходящ момент покрай приемането на австрийската конституция през 1860 г. да получат автономия, права като унгарците и езикът им да бъде признат за официален в областта. Макар че след поражението на Австрия в Австро-пруската война и преобразуването й в дуалистична монархия местните румънци са оставени под прекия контрол, експлоатация и асимилация на унгарските господари в Трансилвания. Това води до създаване на Румънска национална партия през 1881, впоследствие до забраняването й през 1894 и накрая до преминаването й в нелегалност. Но предстои нейните активисти да изиграят важна роля в политическия живот на Румъния както преди така и след обединението. Когато замирисва на война между Русия и Турция румънската политика започва да става все по-дръзка и предизвикателна към своя сюзерен. Така например румънските пристанищни власти деликатно пропускат да извършат задължителната паспортна проверка на ботевите четници и ги оставят да се натоварят от няколко поредни пристанища на Радецки без лични документи и въоръжени до зъби. С наближаването на войната нараства ентусиазма за независимост, но нараства и безпокойството от предстоящото преминаване на руските войски през тяхната територия, както и опасенията, че впоследствие могат да решат, че не желаят да си тръгват от Бесарабия. А руснаците дори не питат искат или не искат румънците да им съдействат, просто ги уведомяват, че ще се наложи да го направят. Все пак обаче е сключен съюзен договор, в който Румъния се третира като равноправна и независима държава и то от една от великите сили, което само по себе си е вече значителен напредък. Трябва да се признае, че за разлика от сръбското участие в Руско-турската война (1877-1878) румънското е далеч по-солидно и решително. Допринасят с огромна жива сила за ключовата победа при обсадата на Плевен, румънски войски освобождават и Видин. Дават близо 8000 жертви в тази война, извоюват своята окончателна независимост, но накрая за наше общо съжаление опасенията, че руснаците ще сложат ръка на Бесарабия се сбъдват. Въпреки бурните протести на румънските политици, пресата и цялото им общество, които не желаят етнически чуждата им Северна Добруджа като компенсация, тази размяна на територии накрая просто им е натрапена. Нейната придобивка все пак дава възможност част от безимотните селяни да получат земи без с това да се ощетяват боерите, което води до спад в общественото недоволство. Тези земи разбира се са иззети за сметка на местните им български и турски собственици, те са задължени да отстъпят 1/3 от имотите си на държавата или да й заплатят 1/3 от стойността им ако искат да ги задържат. Освен това попадат и под ударите на насилствена румънизация и изселвания. Но трябва да се отбележи, че и никое българско правителство не проявява никакъв интерес и загриженост към съдбата на тези хора и тази земя чак до Първата световна война. Всички те приемат виждането, че тя е цената на свободата, която е трябвало да платим на Румъния за участието и жертвите й в нашето освобождение, за да може съответно и Русия да получи нещо (Бесарабия). Поставени пред свършен факт румънците пробват да претендират за още части от Добруджа - Силистра и областта й, но претенциите им остават неудовлетворени. Забавя се и признаването на независимостта на новопровъзгласеното кралство от Великите сили (чак през 1880 г.) поради проточилите се международни дебати около положението на евреите в страната. Отношението на властта, а и на цялото общество към тях открай време е открито антисемитско. Към края на века броя им нараства до 4.5% от цялото население, най-вече поради имиграцията им откъм още по-крайно антисемитската Русия. Румъния отказва да им дава гражданство както и най-елементарни права. Въпреки това много от тях успяват да натрупат състояние като кръчмари, управители на боерски имоти и като икономически посредници и съветници на румънските едри земевладелци (мошиери). Които от своя страна, все още подвластни на остарели аристократични предразсъдъци, считат че занимаването с дейности като търговия и индустрия е под тяхното ниво. Съответно този сектор е оставен да се движи от ограничен кръг от хора предимно евреи и чуждестранни инвеститори. Поради което въпреки всичко Румъния си остава изостанала аграрна страна чак до началото на 20 в.

Торн, явно това е било зачислено към вдигнатите мото-стрелкови части и понеже не се е очаквало да се влиза в истински сражения, танковете са били само за респект, да им се подрънчи малко с вериги на местните а тая работа е можело и с 34-ки да стане. А може би и заради икономия щото по-малко гълтат от 55-ците разходката все пак не е малка. Ресавски, предполагам със съветски десантни съдове. Ето снимки на такива от Щит`82 при нашето Черноморие.

Абе тия руснаци за 1 ден загубиха повече самолети и дронове отколкото за цялата война в Сирия, не им ли е време да се отказват вече, много нерентабилно започва да става? И къде по дяволите още се моткат съюзниците?!

Костенурка, която като малка се е заклещила в пластмасов отпадък и така е израстнала

БНА взима участие в инвазията и потушаването на въстанието в Чехословакия с 12-ти и 22-ри МСП (2170 души личен състав на армията, 26 танка Т-34 и др. бронирани машини). Овладяват Банска Бистрица (в днешна Словакия) военното поделение и инфраструктурата в района.

Няма значение, че е далече Киев, всички ще летят със самолет до там. По-скоро това, че мача ще е само един е шанс за Ливърпул и хазартния им подход, да постигнат някакъв резултат и да го удържат в рамките на 90 мин. Хех, доста щастливо нацелен фиш.

Докарахме го до там, че и аз да викам за Ливърпул :))

Как да не са били въоръжени? Били са си, включително и с тежко въоръжение. Сравнително наскоро бях попаднал нэ снимка на власовци возещи се върху самоходно щурмово оръдие.

Може втората сянка да е точно зад копието на десния страж Сянката на лявото копие и самото дясно копие са почти успоредни.

Зависи, може да има повече от един източник на светлина зад наблюдателя

Театрален преврат и възкачване на един Хохенцолерн на трона като васал на падишаха Очаквано реформите на Куза не се харесват особено на боерството, тъй като отнемат част от привилегиите му. Консерваторите силно ненавиждат княза, а и либералите не са твърдо зад него поради разногласия относно аграрната реформа. Не се гледа с добро око на него и от аристократично естетическа гледна точка. Според тогавашните снобски вкусове на боерството Александру Куза няма необходимата осанка на европейски владетел. Личният му живот също дискредитира трона тъй като той открито живее отделно от жена си при своята любовница Мария Обренович и дори има двама сина от нея. Единият от които - Милан Обренович, междуворочем впоследствие става първият крал на Сърбия. Логично, при тази ситуация в обществото назряват опасения, че Куза възнамерява да създаде своя династия от незаконородени наследници. След поредния скандал между княза и правителството, довел до уволняването на премиера Когълничану през февруари 1865 г., Куза вече губи и без това колебливата подкрепа и на либералите. В парламента започват да се отправят съвсем недвусмислени намеци, направо граничещи със заплахи, че той трябва да бъде свален и заменен с княз от западноевропейска династия. Някогашният скромен полковник Куза, който всъщност остава доста изненадан, че изборът на събранията и в Яш и в Букурещ тогава пада на него, по-скоро неохотно поема властта по задължение. По подобен начин и сега той реагира с невъзмутима сдържаност на заплахите и предупрежденията за замислян преврат срещу него. Заявявайки че това не е необходимо, защото е готов сам да освободи трона щом ситуацията го изисква и ще го направи най-много до два месеца.Въпреки това насъбралата се заговорническа клика (Л. Катарджиу, Й. Гика, Й. Брътиану, братята Голеску и К. Росети) предпочитат устройването на зрелищен преврат пред спокойни преговори. Тези хора всъщност са всичките пишман революционери от 1848, които в първия момент в който се спича положението офейкват в Западна Европа. И след време когато нещата в княжествата се оправят и без тях се завръщат обратно. Ако с вдигането на революция се провалят напълно то поне се справят успешно с организирането на безмислен преврат, за който княза знае и не се съпротивлява. Тъй като и началника на охраната на княза се оказва заговорник, превратаджиите успяват да влезнат безпрепятствено чак в спалнята на двореца му. Там под прицела на дузина дула Александру Куза подписва абдикацията си на гърба на един от заговорниците. Крайният избор за нов владетел от европейска династия пада върху немския княз Карл Хохенцолерн, встъпил във власт през 1866 г. Тези събития предизвикват негативни вълнения в Молдова. Местните политически елити считат свалянето на Куза за удар срещу тях и опит за налагане на Влахия над Молдова в управлението на новата държава. Недоволни са и от обявяването на Букурещ за столица, което за отдалечения от търговските пътища Яш означава бавно, но сигурно западане. Не на последно място и по-силните проруски настроения в Молдова водят до недоволство от избора на католик за владетел. Това довежда до бунт против обединението в Яш, потушен само след няколко часа със 17 убити и ок. 40 ранени. Интересно е че и румънците в Трансилвания и Банат са против обединение на княжествата под чужд княз. Като някои от тях дори предпочитат Австрия да присъедини Влахия, с което броя на румънците в империята да надвиши този на унгарците и те да ги изместят от водещото им положение там. Въпреки че изгонването на пожизнения княз Куза и назначаването на нов е в нарушение на международните договорености, румънците уцелват още един исторически шанс. Точно тогава избухва Австро-пруската война и отвлича фокуса от тях върху себе си. Добре дошло е и последвалото поражение на Австрия, която е най-върлия противник на промените в Румъния. Покрай суматохата румънците прокарват и нова конституция, което също не им е позволено по договорите, но и то минава. Новоприетата конституция е реално копи-пейст на белгийската, но доста некадърно приложена на практика. Според нея, наред с градската буржоазия и обикновените селяни получават право да участват във властта, но чак до Първата световна война, няма случай хора от ниската прослойка да влезнат в парламента. Въпреки всичките промени боерите отново съумяват да запазят водещата си роля в държавата. Конституцията дава широки правомощия и на княза. Той може да назначава и уволнява министри, да разпуска събранието и да налага абсолютно вето на вече гласувани закони. Новия княз под името Карол I, първоначално дава амнистия на всички разбунтували се против избора му молдовци, като новото правителство е коалиционно от либерали и консерватори идващи и от Влахия и от Молдова.Недоволните обаче никога не се свършват. Като пруски офицер княза е прогермански и антифренски настроен, подкрепян от Бисмарк. Докато румънските управленски елити симпатизират на Франция и Наполеон Ill - като основен архитект на румънското обединение и държава. Затова и първите години на управлението му се характеризират с честа смяна на правителства, с локални бунтове, конфликти между тълпата и германската колония в Букурещ, както и срещу някои немски и еврейски инвеститори доведени от княза. През 70-те години вече се постига относителна вътрешна стабилност при управлението на Ласкар Катарджиу начело на няколко поредни консервативни правителства. Същевременно със загубата на Франция във Френско-пруската война и издигането на Германската империя под знамето на пруския милитаризъм активите на Карол се вдигат. А също и международния авторитет на Румъния покрай роднинската връзка на двора й с германския. С това и с наближаващата криза по Източния въпрос се създават добри предпоставки да се отхвърли годишния данък плащан на Високата порта и васалната зависимост от нея.

"Двама башибозуци пред капията"

Вече не изглежда никак нереално Ливърпул да се докопат до финала, а там при само един мач може и да им изгрее късмета стига Мохамедката да продължава да играе в същия дух като в последния мач срещу Рома. За Бундеслигата си прав, че напоследък се загуби тръпката, поне в борбата за първото място. Но не им е виновен Байерн на останалите немски грандове, че са в някаква хронична криза през последните години. Много жалко за пропиляния първи полуфинал срещу Реал на Алианц арена. Три принудителни смени, които тотално объркаха стратегията на Юп Хайнкес, маса пропуснати положения и маса контузени титуляри за реванша довечера в Мадрид...

Не само там се застъпва, тя си е една от основните. Канибализъм за последно има или в Нова Гвинея, или в Нова Зеландия, или из разни Полинезийски островчета, всичките страдащи от липса на едри бозайници (респективно липса на достатъчно храна), или в някои райони на Африка с подобен проблем.

Не баш, 12-а армия на Венк са буквално едни от последните защитници на Берлин. Разбягват се към американците чак след това и благодарение на всеобщата суматоха. На обикновените руски войници не знам дали им е пукало накъде точно ще избягат немците, но на тези отгоре - определено. Вече е започнал да тече и тъй наречения "лов на учени" от райха. А на ония от горе им е било пределно ясно, че който е имал избор накъде да избяга винаги е избирал западната посока.

https://www.blitz.bg/obshtestvo/obrazovanie/grmna-skandal-srbska-propaganda-v-sofiyskiya-universitet_news595772.html

Днес (26.04.2018) Бойко Борисов разбра, че БНР имало оркестри.