Warlord

Няма значение, че е далече Киев, всички ще летят със самолет до там. По-скоро това, че мача ще е само един е шанс за Ливърпул и хазартния им подход, да постигнат някакъв резултат и да го удържат в рамките на 90 мин. Хех, доста щастливо нацелен фиш.

Докарахме го до там, че и аз да викам за Ливърпул :))

Как да не са били въоръжени? Били са си, включително и с тежко въоръжение. Сравнително наскоро бях попаднал нэ снимка на власовци возещи се върху самоходно щурмово оръдие.

Може втората сянка да е точно зад копието на десния страж Сянката на лявото копие и самото дясно копие са почти успоредни.

Зависи, може да има повече от един източник на светлина зад наблюдателя

Театрален преврат и възкачване на един Хохенцолерн на трона като васал на падишаха Очаквано реформите на Куза не се харесват особено на боерството, тъй като отнемат част от привилегиите му. Консерваторите силно ненавиждат княза, а и либералите не са твърдо зад него поради разногласия относно аграрната реформа. Не се гледа с добро око на него и от аристократично естетическа гледна точка. Според тогавашните снобски вкусове на боерството Александру Куза няма необходимата осанка на европейски владетел. Личният му живот също дискредитира трона тъй като той открито живее отделно от жена си при своята любовница Мария Обренович и дори има двама сина от нея. Единият от които - Милан Обренович, междуворочем впоследствие става първият крал на Сърбия. Логично, при тази ситуация в обществото назряват опасения, че Куза възнамерява да създаде своя династия от незаконородени наследници. След поредния скандал между княза и правителството, довел до уволняването на премиера Когълничану през февруари 1865 г., Куза вече губи и без това колебливата подкрепа и на либералите. В парламента започват да се отправят съвсем недвусмислени намеци, направо граничещи със заплахи, че той трябва да бъде свален и заменен с княз от западноевропейска династия. Някогашният скромен полковник Куза, който всъщност остава доста изненадан, че изборът на събранията и в Яш и в Букурещ тогава пада на него, по-скоро неохотно поема властта по задължение. По подобен начин и сега той реагира с невъзмутима сдържаност на заплахите и предупрежденията за замислян преврат срещу него. Заявявайки че това не е необходимо, защото е готов сам да освободи трона щом ситуацията го изисква и ще го направи най-много до два месеца.Въпреки това насъбралата се заговорническа клика (Л. Катарджиу, Й. Гика, Й. Брътиану, братята Голеску и К. Росети) предпочитат устройването на зрелищен преврат пред спокойни преговори. Тези хора всъщност са всичките пишман революционери от 1848, които в първия момент в който се спича положението офейкват в Западна Европа. И след време когато нещата в княжествата се оправят и без тях се завръщат обратно. Ако с вдигането на революция се провалят напълно то поне се справят успешно с организирането на безмислен преврат, за който княза знае и не се съпротивлява. Тъй като и началника на охраната на княза се оказва заговорник, превратаджиите успяват да влезнат безпрепятствено чак в спалнята на двореца му. Там под прицела на дузина дула Александру Куза подписва абдикацията си на гърба на един от заговорниците. Крайният избор за нов владетел от европейска династия пада върху немския княз Карл Хохенцолерн, встъпил във власт през 1866 г. Тези събития предизвикват негативни вълнения в Молдова. Местните политически елити считат свалянето на Куза за удар срещу тях и опит за налагане на Влахия над Молдова в управлението на новата държава. Недоволни са и от обявяването на Букурещ за столица, което за отдалечения от търговските пътища Яш означава бавно, но сигурно западане. Не на последно място и по-силните проруски настроения в Молдова водят до недоволство от избора на католик за владетел. Това довежда до бунт против обединението в Яш, потушен само след няколко часа със 17 убити и ок. 40 ранени. Интересно е че и румънците в Трансилвания и Банат са против обединение на княжествата под чужд княз. Като някои от тях дори предпочитат Австрия да присъедини Влахия, с което броя на румънците в империята да надвиши този на унгарците и те да ги изместят от водещото им положение там. Въпреки че изгонването на пожизнения княз Куза и назначаването на нов е в нарушение на международните договорености, румънците уцелват още един исторически шанс. Точно тогава избухва Австро-пруската война и отвлича фокуса от тях върху себе си. Добре дошло е и последвалото поражение на Австрия, която е най-върлия противник на промените в Румъния. Покрай суматохата румънците прокарват и нова конституция, което също не им е позволено по договорите, но и то минава. Новоприетата конституция е реално копи-пейст на белгийската, но доста некадърно приложена на практика. Според нея, наред с градската буржоазия и обикновените селяни получават право да участват във властта, но чак до Първата световна война, няма случай хора от ниската прослойка да влезнат в парламента. Въпреки всичките промени боерите отново съумяват да запазят водещата си роля в държавата. Конституцията дава широки правомощия и на княза. Той може да назначава и уволнява министри, да разпуска събранието и да налага абсолютно вето на вече гласувани закони. Новия княз под името Карол I, първоначално дава амнистия на всички разбунтували се против избора му молдовци, като новото правителство е коалиционно от либерали и консерватори идващи и от Влахия и от Молдова.Недоволните обаче никога не се свършват. Като пруски офицер княза е прогермански и антифренски настроен, подкрепян от Бисмарк. Докато румънските управленски елити симпатизират на Франция и Наполеон Ill - като основен архитект на румънското обединение и държава. Затова и първите години на управлението му се характеризират с честа смяна на правителства, с локални бунтове, конфликти между тълпата и германската колония в Букурещ, както и срещу някои немски и еврейски инвеститори доведени от княза. През 70-те години вече се постига относителна вътрешна стабилност при управлението на Ласкар Катарджиу начело на няколко поредни консервативни правителства. Същевременно със загубата на Франция във Френско-пруската война и издигането на Германската империя под знамето на пруския милитаризъм активите на Карол се вдигат. А също и международния авторитет на Румъния покрай роднинската връзка на двора й с германския. С това и с наближаващата криза по Източния въпрос се създават добри предпоставки да се отхвърли годишния данък плащан на Високата порта и васалната зависимост от нея.

"Двама башибозуци пред капията"

Вече не изглежда никак нереално Ливърпул да се докопат до финала, а там при само един мач може и да им изгрее късмета стига Мохамедката да продължава да играе в същия дух като в последния мач срещу Рома. За Бундеслигата си прав, че напоследък се загуби тръпката, поне в борбата за първото място. Но не им е виновен Байерн на останалите немски грандове, че са в някаква хронична криза през последните години. Много жалко за пропиляния първи полуфинал срещу Реал на Алианц арена. Три принудителни смени, които тотално объркаха стратегията на Юп Хайнкес, маса пропуснати положения и маса контузени титуляри за реванша довечера в Мадрид...

Не само там се застъпва, тя си е една от основните. Канибализъм за последно има или в Нова Гвинея, или в Нова Зеландия, или из разни Полинезийски островчета, всичките страдащи от липса на едри бозайници (респективно липса на достатъчно храна), или в някои райони на Африка с подобен проблем.

Не баш, 12-а армия на Венк са буквално едни от последните защитници на Берлин. Разбягват се към американците чак след това и благодарение на всеобщата суматоха. На обикновените руски войници не знам дали им е пукало накъде точно ще избягат немците, но на тези отгоре - определено. Вече е започнал да тече и тъй наречения "лов на учени" от райха. А на ония от горе им е било пределно ясно, че който е имал избор накъде да избяга винаги е избирал западната посока.

https://www.blitz.bg/obshtestvo/obrazovanie/grmna-skandal-srbska-propaganda-v-sofiyskiya-universitet_news595772.html

Днес (26.04.2018) Бойко Борисов разбра, че БНР имало оркестри.

То разликата не е особено голяма и спрямо съвременните българки. Само дето тука е опростено - има пазар и се плаща на място. Пък градските кифли трябва по-завъртяно да подпитат и разберат какво е материалното състояние на кандидатите и съответно пак така да ги подберат

Междувоенния период - разврат, мизерия и упадък на обществото във Ваймарската република. С актьора от Unsere Mütter, unsere Väter.

Нови решителни стъпки в мъглата на илюзорните свободи и богатства След изтеглянето на руските войски от княжествата през 1851 г. последва нова окупация през 1853 г. свързана с хода на Кримската война. За пореден път княжествата понасят тежестта на изхранването и транспортирането на руската армия, за пореден път боерския им съвет е блокиран и е наложена цензура на печата. Това сериозно засилва антируските настроения сред румънците. За тяхно щастие след загубата на Кримската война руските войски се изтеглят, но на тяхно място веднага идват турски и австрийски войски. Парадоксално, но това, в което румънските юнионисти и прогресивни либерали толкова време безуспешно се опитват да убедят селяните, за много кратко време е неволно постигнато от заобикалящите ги три враждебни империи. През последните 5 години на населението му се налага почти постоянно да посреща и издържа на свой гръб въоръжени "гости". Турци (1848-1849) и руснаци (1848-1851), отново руснаци (1853-1854) и накрая турци и австрийци (1854). Ако досега селяните някакси успяват да се справят с ангарийните тежести, то откакто отгоре на това ги натоварват и перманентно да издържат гигантските армии на окупаторите, положението вече става повече от нетърпимо. Така че в крайна сметка те сами достигат до заключението, че обединението на княжествата и тяхната независимост са наложителни за да се сложи край на "гостуванията". И въпреки че народната воля за обединението вече я има, то както и много други национални успехи, по традиция идва отвън в резултат на благоприятно завъртане на историческата рулетка. За щастие на румънците Русия губи Кримската война и на Парижкия конгрес руския протекторат над княжествата е вдигнат. Отново за тяхно щастие Русия губи войната не от Австрия или Турция, а от Англия и Франция, поради което нито една от другите две граничещи с княжествата империи не е в позиция да претендира за тях. Така че единствената оставаща опция за французите е да изберат обединението на княжествата в ролята им на буфер стоящ на руския път към Босфора. Нещо повече - дори към Молдова е присъединена анексираната от Русия през 1812 г. Източна Бесарабия. През лятото на 1858 г. международна комисия подписва конвенцията за обединението и устройството на княжествата. Те все още остават сравнително самостоятелни и все още васални на султана - с два княза (Щирбей във Влахия и Гика в Молдова), с отделни правителства и отделни армии. Но пък еднакво структурирани управленски системи и с общ апелативен съд и обща Централна комисия. През януари 1859 г., като последна решителна стъпка към реалното обединение, събранията и в Яш и в Букурещ избират един и същи човек за княз на двете княжества - молдовецът Александру Йон Куза. Накрая през 1862 г. е съставено и първото общо правителство, а Букурещ е обявен за столица. Съзнавайки че не може да има нация от две хиляди боери в опитите си да прокара реформи и да оземли селяните, Куза влиза в остри конфронтации с преобладаващите в парламента консерватори. За 4 г. той уволнява 21 правителства, едно от тях дори завършва с убийството на премиера Б. Катарджиу на излизане от парламента, от радикален активист чиято самоличност така и си остава неустановена. Докато накрая през октомври 1863 г. идват либералите на власт с министър-председател Михай Когълничану. Този човек, макар и едър земевладелец, който няма изгода от промяна на положението, провежда най-сериозните реформи в отчайващо изостаналото румънско общество и държава. Първата радикална промяна, към която той пристъпва, е национализирането на манастирските земи, които заемат почти 25% от обработваемите площи в страната. В това начинание премиера разполага с пълната подкрепа на цялото общество. Включително и на румънското духовенство, тъй като въпросните имоти са не на тяхно подчинение, а на това на Цариградската патриаршия и представляват последния остатък от фанариотския режим. Които на всичкото отгоре са освободени от данъци и твърдо подкрепяни от Русия, която не желае по никакъв начин да ощетява патриаршията. Сега обаче когато хватката на руската дипломация най-накрая е разхлабена се отваря възможност за одържавяването им. Това значително обогатява поземления фонд и съответно улеснява провеждането и на аграрната реформа. Въпреки това тя предизвиква политическа криза след като консерваторите гласуват вот на недоверие на правителството. Този път Куза обаче не сменя кабинета, а разпуска законодателното събрание и провежда национален плебисцит, целящ увеличаване на собствената му власт и разширяване на избирателните права. Въпреки че няма такива правомощия според международните договорености за устройството на княжествата и въпреки протестите на Високата порта, Западните сили подкрепят реформата. През август 1864 г. е приет поземленият закон, с което за първи път селяните получават някаква реална свобода и собственост. Но както обикновено и този път впоследствие добрите намерения завършват с доста половинчат краен резултат. Едно поне е окончателно постигнато - най-накрая отпадат ангарията и всички други задължения на селяните към боерите. Наред с манастирската земя държавата иззема и 2/3 от боерската земя (като земевладелците получават доволни парични компенсации за нея). А селяните имат срок от 15 г. да изплатят получените парцели на държавата с фиксирани доста солени годишни вноски. Проблемът е, че боерите запазват за себе си най-плодородните обработваеми земи, а също и в тяхно владение остават горите и пасищата. Докато селяните получават най-бедната земя, която и често се намира далеч от селата им, а те нямат право да я продават за срок от 30 г. Положението се оказва такова, че задължителното изплащане на въпросната земя им идва доста на нагорно. Така те се виждат принудени или да наемат допълнителни земи или да работят като наемници в боерските имоти, което реално отново ги поставя в положение близко до крепостничеството. Редом с това през втората половина на 19 в. населението на Румъния бележи рязък демографски бум нараствайки с 54%. С това проблема със селската малоимотност и безимотност се задълбочава още повече.

Може да е рисувана впоследствие и по спомени или нахвърляни скици. Невероятен художник впрочем, начинът по който пресъздава духа на епохата е сравним само с величия като Репин.

Ами тя магмата също ще топи всякаква сонда от какъвто и метал да я направим. Тъй че не знам. Тоя някой ден може да дойде евентуално ако измислим синтетичен материал с невероятно висока точка на топене или друга някаква антитермична технология

Много обезнадеждаващо, никакъв шанс евър да проникнем и на 1/10 от радиуса на Юпитер в неговата атмосфера без апарат направен от каквато и да е сплав да се стопи.

Супер. Давай с продължението тогава. Не може така да свърши на най-интересното Може и някоя игра да се разиграе от няколко участници на базата на тоя софтуер или подобен. Могат да казват поотделно какви са действията им, а един гейм-мастър (ти в случая) да ги задава в калкулатора и да оповестява резултатите.

Германия си е гигант и в тежката индустрия. Технологически московското метро с нищо не превъзхожда берлинското, освен че централните му станции са по-красиво инкрустирани.

Големия взрив не съществува според атеизма, а според науката и има неоспорими доказателства за него. Реликтовото лъчение например.

Имам предвид - защо нямаше бой след като са висяли войниците на границата? Нали това беше железния аргумент - ако армията е на границата до дни ще има нападение

Като фен на Байерн съм доволен от жребия за полуфиналите. По-добре два мача срещу Реал, с надеждата, че няма да успеят да купят поне единия...

И какво стана преди 20 години? До колкото си спомням - нищо

Всяка от 110-те ракети "Томахоук", използвани от САЩ, Франция и Великобритания струва 1.9 милиона долара. Общата сума възлиза на 209 милиона долара. Нанесените щети по сирийски цели са минимални, и няма нито един загинал войник, само 3 цивилни са ранени *Ръкоплес