Warlord

"10.дена работа утре ке биде готово чешмата" Можете ли да си представите, че такова нещо се върши днес в БЮРМ?!?

Всеки от играчите има някаква изгода от това войната да продължава, иначе нямаше да са там

Бъркам го с Александър Суворов така. Ами хубаво, но днес когато вече разполага със съвременната база данни още не се е отказал от тогавашните си твърдения. А то това е основния пункт - Вермахта били изпреварили със съвсем малко нападението на РККА, подплатено с твърдения, че тя вече била напълно готова и разчетите били до някъде началото на юли 1940. Общо взето единствено с това не съм съгласен от тезите му, но то е прекалено важно, реално е основа не неговата поредица от трудове.

Възможно, но няма преки доказателства за сроковете, които посочва Резун. Всичко си остава на ниво догадки.

Белоруските торфени блата не бих казал, че са най-удобната почва за изграждане на отбранителни съоръжения. 2 години (даже са ок. 1 година и 8 месеца всъщност) са и много и малко. Линията Сталин са почнали още от 1920 г. да я строят. Иде реч за строеж на доста сериозни съоръжения.

По принцип да, но имай предвид, че с инвазиите в Полша, Румъния, Балтийските страни всичко е било изнесено напред, Москва му е доста далече за снабдяване чак оттам особено при тогавашната инфраструктура (не че сегашната им е цвете). Вярно е, че има маса летища и складове в Брест, както и окръжната болница е била там (Резун много обича да го подчертава това), ама просто Брест е областния център (другото са деревни из горите и блатата) и такова е положението, че се намира на границата - тъй че - нормално е там да са съсредоточени складовете и самолетите и е нормално да бъдат солидно охранявани при положение, че са и на границата. Далеч съм обаче от мисълта, че РККА не е била на стенд бай за евентуална атака по Германия и че не е текло бясно превъоръжаване в това време. Агресивното й поведение до този момент недвусмислено говори за това. Въпроса е, че все още не е била готова за такава операция и е нямало да бъде готова още поне година. А Резун твърди, че е била вече напълно готова и до две седмици е щяла да удари.

Май казваха, че е 1/6 от обитаемата суша демек трябва да извадиш Антарктида, Сахара и др. пустини, и арктическата тундра, макар че така и огромна част и от самия СССР трябва да се извади.

Що бе? Линията "Сталин" си е доволно навътре, едно 300 км от Брест:

С оглед тактиката на блицкрига Брест просто е заобиколен и оставят съвсем скромни сили да го блокират и изчакат сам да се предаде.

А къде да са? В Новосибирск? От кой да се пазят? От Шаха на Иран, от първобитните пущуни в Афганистан? Прочее по това време САЩ са имали ок. 400 танка и почти всичките са били около мексиканската граница. И какво от това обаче? Вермахта току що е окупирал Полша (и не само), в Европа се води война, огромни немски сили са съсредоточени в крайграничните райони, празно ли да се остави срещу тях? Вярно, че има пакт Молотов-Рибентроп, да оставим настрана доколко и двете страни са се осланяли на него, но току що окупираната Източна Полша да се остави ли без окупационен корпус?

Где си аромат пролетний Из ноздрите ми в априлска изобилност - два водопада

Чак 5 милиона не са били, но е трябвало да има окупационни корпуси из новозавзетите територии - Полша, Балтика, Буковина, Молдова. Изложи се по-горе и друго обяснение - понеже за толкова скоро след окупирането им не е имало време да се изградят солидни отбранителни полоси на първо време Сталин е решил да запълни това пространство с жива сила.

Мда и 2-а танкова група не е извадена от група армии "Север", а от група армии "Център", за да подсили групировката настъпваща към Донбасс.

...

Не особено хитро мене ако питаш. Цялата Група армии "Север" се мотка там до края на войната без да може да окаже сериозен съпорт на другите две ударни групи и когато те се повличат назад, заедно с тях тръгва и тя, реално без да бъде победена, но и без да си е свършила работата...

Нямаше да пропуснат да се изфукат ако беше така

Пълен Ъпцурт! Фаутата до последно са били практически неуправляеми, където падне - там. И едва са прехвърляли Ламанша с тях, а па и с такъв товар вече - най-много да цопнат още до плажа някъде и да им саморазкажат играта Това ако приемем, че немската ядрена програма не беше вече забила в задънена улица.

Румънската революционна импотентност Освен в отношенията си към селската прослойка, румънските аристократи наследяват най-лошите фанариотски практики и в отношенията помежду си. Което води до върволица от интриги между трите оси на властта - княза и приближените му, боерския съвет и руското консулство. Така през 1842 г. се стига до свалянето на княза на Влахия Александру Гика и назначаването на първия пожизнен княз на неговото място - Георге Бибеску. С това интригите по линията княз - боери - руско консулство не се прекратяват ни най-малко, но пък модернизацията на страната продължава. През този период започва изграждането на съвременна инфраструктура и образователна система. Направени са още някои стъпки към бъдещото обединение - облекчена е процедурата по получаване на влашко гражданство за молдовците, както и е сключен митнически съюз между двете княжества. Освен това се появява и първото образовано боерско поколение. Някои от синовете на по-богатите боери учат във Франция, където попадат под влиянието на романтичния национализъм. Но впоследствие този така формирал се политически елит става все по-консервативен и отдалечен от модерните в Европа идеи за равенство между класите, еднакви права и еднакви данъци за всички. Тези постулати не устройват класата, към която те принадлежат, затова и нещата не се променят съществено докато на власт е това поколение. Но все пак антироялисткото въстание във Франция от 1848 г. против крал Луи Филип вдъхновява новоизлюпените румънски националисти. Част от които на място се докосват до духа на революцията, на един от тях - Н. Бълческу, дори му се отдава да скъса част от кадифената драперия на френския трон. Така че боерският отзвук на тези събития в княжествата не закъснява и проявите му започват още същата година. Активизацията им в Молдова първоначално е сравнително сдържана и на пръв поглед безобидна. Събират се около 1000 либерални земевладелци в Яш с една като цяло скромна петиция. Исканията им са за умерени социални и политически реформи, повече лични свободи, премахване на руската цензура върху патриотичната преса, сформиране на национална милиция. В петицията не се споменава и дума относно правата на селяните, националната независимост или обединението на княжествата. Въпреки това княз Стурдза, вероятно под страх от руска или турска наказателна акция, арестува инициаторите на петицията и за 3 дни потушава "нежната" им революция. Няколко седмици по-късно във Влахия обаче избухват доста по-мащабни вълнения. Като и исканията на бунтовниците в публикувания от тях манифест са доста по-радикални: равни права и данъци за всички, освобождаване на селяните и обезщетение за земевладелците, възможност в народното събрание и изпълнителната власт да участват хора от всички класи, премахване на смъртното наказание. Князът Бибеску подписва манифеста, но след това абдикира и бяга в Брашов (Трансилвания). Същевременно се надигат контрареволюционни сили, водени от полк. Йоан Одобеску и Йоан Соломон, които арестуват бунтовниците. Букурещката тълпа обаче обсажда ареста и ги освобождава. Едва що освободени и наново сграбчили кормилото на властта революционните водачи се скарват помежду си и наново настават хаос и неразбирателство. Раздорът се корени в това, че едната част от тях счита че политическите промени са достатъчни и с това трябва да се приключи, докато другата настоява за дълбоки структури реформи. Преди да са се разбрали окончателно какъв ще бъде новия ред в страната турски войски влизат в Букурещ и слагат край на целия театър. Малко след тях влизат и руските, които предварително вече са влезли и в Молдова. А ръководителите на бунта се разбягват по Западна Европа, но с намерението един ден да се завърнат и довършат делото. Събитията от 1848 г. така и не успяват да придобият формата и размерите на една национална революция. Причините се коренят най-вече в това, че те намират решителна подкрепа само в един съвсем тънък обществен слой, какъвто представлява градската буржоазия през този период. Огромната необразована селска маса остава безразлична към случващото се в столицата. Те не разбират идеализма на водената от западни влияния революционна боерска младеж. Нито пък се интересуват от дебатираните от нея личностни свободи, национално обединение и дори структурни реформи. Това което единствено ги вълнува е премахването на ангарията и изясняването на статута и собствеността върху земите, които обработват. Тъй че те все още възприемат повече своите господари боерите за врагове отколкото турците или руснаците. Поради това положение тяхното общество се оказва негодно за революции, както са например полското и унгарското по същото време. Дори разбунтувалите се румънци в Трансилвания през 1848 г. се оказват доста по-добре организирани и мотивирани от тези във Влахия. Географията на княжествата също допринася за злополучието на революционните наченки - няма го удобния гръцки релеф, нито спасителната сръбска "шума". Румънците не разполагат и с такива военни съсловия с каквито гърците и сърбите. Пандурите не са нито толкова многобройни нито толкова самостоятелни колкото гръцките паликари или сръбските хайдути. Макар да вземат участие във вълненията през 1821 г. на страната на Т. Владимиреску в защита на тесни съсловни интереси, след това те остават изцяло подчинени на князете, респективно - на руския протекторат. Така в крайна сметка княжествата се оказват окупирани (руснаците се изтеглят от там чак през 1851 г.), губят част от извоюваните си с предишните договори политически свободи. А що се отнася до селяните, на тях дори им увеличават ангарийните дни, макар и вече задълженията им да са по-точно регламентирани. Имайки се в предвид, че те съставляват 90% от населението, то положението в тази злощастна земя общо взето си остава на ниво средновековен феодализъм дори и с навлизането им във втората половина на 19 в. ...

Да имаше невероятни серии от пасове с бързо придвижване без топката да докосва земята, които съдята постоянно накъсваше. Освен всичко друго и страда от някаква мания за вдигане на картони, в началото коментаторите изнесоха потресаваща статистика за техния брой през последния сезон. Явно човека си гони някаква норма, само за първото полувреме бяха 5 или 6 картона, включително и Гуардиола беше изгонен на трибуните.

Не е прецедент това, нито пък е характерно само за руснаците, макар командването им действително да е в пълен хаос в първите месеци на войната. На Западния фронт при шеметния Блицкриг през Ардените и немското командване губи връзка с някои твърде бързо напреднали части, като 7 танкова дивизия, които се налага да действат по инерция и на тъмно (в случая обаче с невероятен успех). Колкото до Прохоровка тя не е идеален челен сблъсък на две колони, а по-скоро масивен удар на два танкови клина, съставени от много колони, на широк периметър и по различно време. Сблъсъка не е точно през нощта, а рано сутринта (към 6 часа), когато е било вече сравнително светло, за юли става въпрос все пак. Няма как това да се води стратегическа победа за немците, защото са си заложили конкретни цели, трябвало е да пробият през така наречения фас в основата на Огнената дъга. Руснаците може и да претърпяват чудовищни загуби в жива сила и техника, но не допускат това да се случи. За Чърчил след Галиполи, много разводняваме, ама дълбоко се съмнявам, че някога е лягал и ставал с мисъл за българите колко са гадни или пък е забивал игли във вуду кукла на Фердинанд. Първо

Така е. Ще се изкефя още повече на подобна сензация в днешния мач на Юве срещу Реал. Но за съжаление там вече се прояви грозната страна на футбола, а именно - повсеместните груби съдийски грешки, неволни или платени, все тая. Ако беше останало само 0:2 имаше някакъв шанс, но след като изхвърлиха Паоло Дибала ги оставиха с човек по-малко до края в критична ситуация, а и сега той няма да има право да вземе участие в реванша... Иначе днес се надявам единствено на Алианц арена в Мюнхен да няма никакви изненади

Това са си нормални неща. И в щаба на кайзера непосредствено преди ПСВ е имало сериозно разработен резервен план за нападение над Австроунгария, ако реши да не им играе по свирката когато започнат голямата патаклама. После всички достатъчно са се наиграли през самата война и съответно са били нащрек през междувоенния период за всякакви възможни сценарии. Особено пък Сталин, който е и съвременник на масивните чуждестранни интервенции срещу току що зародилия се СССР през 1918-1919 г., които идат именно от запад. СССР остава изолиран и на него открито се гледа с враждебност от Запада, тъй че е нормално да са били нащрек.

Сензация на Стадио Олимпико! Току що Рома успяха да ликвидират Барселона с 3:0, след 1:4 в първия мач и продължават напред с оказалия се безценен един гол на Джеко на чужд терен. Английското дерби между Сити и Ливърпул също беше доста динамично и интересно, но това с което аз ще го запомня е грубата съдийска грешка за отменения втори гол на Сити, без която събитията можеха да потекат и в друго русло.

Съобщиха още и че израелския удар бил нанесен през ливанското въздушно пространство, както и че сирийското ПВО свалило 5 от 8-те изстреляни ракети.

Щеше райха да ги прилапа в някакъв момент Иначе да, Резунчо прекалено ги пришпорва сроковете. Сталин не е от хората, които биха тръгнали да вършат нещо ако не са сигурни за отличната му подготовка и надеждност преди това.