Warlord

Не особено хитро мене ако питаш. Цялата Група армии "Север" се мотка там до края на войната без да може да окаже сериозен съпорт на другите две ударни групи и когато те се повличат назад, заедно с тях тръгва и тя, реално без да бъде победена, но и без да си е свършила работата...

Нямаше да пропуснат да се изфукат ако беше така

Пълен Ъпцурт! Фаутата до последно са били практически неуправляеми, където падне - там. И едва са прехвърляли Ламанша с тях, а па и с такъв товар вече - най-много да цопнат още до плажа някъде и да им саморазкажат играта Това ако приемем, че немската ядрена програма не беше вече забила в задънена улица.

Румънската революционна импотентност Освен в отношенията си към селската прослойка, румънските аристократи наследяват най-лошите фанариотски практики и в отношенията помежду си. Което води до върволица от интриги между трите оси на властта - княза и приближените му, боерския съвет и руското консулство. Така през 1842 г. се стига до свалянето на княза на Влахия Александру Гика и назначаването на първия пожизнен княз на неговото място - Георге Бибеску. С това интригите по линията княз - боери - руско консулство не се прекратяват ни най-малко, но пък модернизацията на страната продължава. През този период започва изграждането на съвременна инфраструктура и образователна система. Направени са още някои стъпки към бъдещото обединение - облекчена е процедурата по получаване на влашко гражданство за молдовците, както и е сключен митнически съюз между двете княжества. Освен това се появява и първото образовано боерско поколение. Някои от синовете на по-богатите боери учат във Франция, където попадат под влиянието на романтичния национализъм. Но впоследствие този така формирал се политически елит става все по-консервативен и отдалечен от модерните в Европа идеи за равенство между класите, еднакви права и еднакви данъци за всички. Тези постулати не устройват класата, към която те принадлежат, затова и нещата не се променят съществено докато на власт е това поколение. Но все пак антироялисткото въстание във Франция от 1848 г. против крал Луи Филип вдъхновява новоизлюпените румънски националисти. Част от които на място се докосват до духа на революцията, на един от тях - Н. Бълческу, дори му се отдава да скъса част от кадифената драперия на френския трон. Така че боерският отзвук на тези събития в княжествата не закъснява и проявите му започват още същата година. Активизацията им в Молдова първоначално е сравнително сдържана и на пръв поглед безобидна. Събират се около 1000 либерални земевладелци в Яш с една като цяло скромна петиция. Исканията им са за умерени социални и политически реформи, повече лични свободи, премахване на руската цензура върху патриотичната преса, сформиране на национална милиция. В петицията не се споменава и дума относно правата на селяните, националната независимост или обединението на княжествата. Въпреки това княз Стурдза, вероятно под страх от руска или турска наказателна акция, арестува инициаторите на петицията и за 3 дни потушава "нежната" им революция. Няколко седмици по-късно във Влахия обаче избухват доста по-мащабни вълнения. Като и исканията на бунтовниците в публикувания от тях манифест са доста по-радикални: равни права и данъци за всички, освобождаване на селяните и обезщетение за земевладелците, възможност в народното събрание и изпълнителната власт да участват хора от всички класи, премахване на смъртното наказание. Князът Бибеску подписва манифеста, но след това абдикира и бяга в Брашов (Трансилвания). Същевременно се надигат контрареволюционни сили, водени от полк. Йоан Одобеску и Йоан Соломон, които арестуват бунтовниците. Букурещката тълпа обаче обсажда ареста и ги освобождава. Едва що освободени и наново сграбчили кормилото на властта революционните водачи се скарват помежду си и наново настават хаос и неразбирателство. Раздорът се корени в това, че едната част от тях счита че политическите промени са достатъчни и с това трябва да се приключи, докато другата настоява за дълбоки структури реформи. Преди да са се разбрали окончателно какъв ще бъде новия ред в страната турски войски влизат в Букурещ и слагат край на целия театър. Малко след тях влизат и руските, които предварително вече са влезли и в Молдова. А ръководителите на бунта се разбягват по Западна Европа, но с намерението един ден да се завърнат и довършат делото. Събитията от 1848 г. така и не успяват да придобият формата и размерите на една национална революция. Причините се коренят най-вече в това, че те намират решителна подкрепа само в един съвсем тънък обществен слой, какъвто представлява градската буржоазия през този период. Огромната необразована селска маса остава безразлична към случващото се в столицата. Те не разбират идеализма на водената от западни влияния революционна боерска младеж. Нито пък се интересуват от дебатираните от нея личностни свободи, национално обединение и дори структурни реформи. Това което единствено ги вълнува е премахването на ангарията и изясняването на статута и собствеността върху земите, които обработват. Тъй че те все още възприемат повече своите господари боерите за врагове отколкото турците или руснаците. Поради това положение тяхното общество се оказва негодно за революции, както са например полското и унгарското по същото време. Дори разбунтувалите се румънци в Трансилвания през 1848 г. се оказват доста по-добре организирани и мотивирани от тези във Влахия. Географията на княжествата също допринася за злополучието на революционните наченки - няма го удобния гръцки релеф, нито спасителната сръбска "шума". Румънците не разполагат и с такива военни съсловия с каквито гърците и сърбите. Пандурите не са нито толкова многобройни нито толкова самостоятелни колкото гръцките паликари или сръбските хайдути. Макар да вземат участие във вълненията през 1821 г. на страната на Т. Владимиреску в защита на тесни съсловни интереси, след това те остават изцяло подчинени на князете, респективно - на руския протекторат. Така в крайна сметка княжествата се оказват окупирани (руснаците се изтеглят от там чак през 1851 г.), губят част от извоюваните си с предишните договори политически свободи. А що се отнася до селяните, на тях дори им увеличават ангарийните дни, макар и вече задълженията им да са по-точно регламентирани. Имайки се в предвид, че те съставляват 90% от населението, то положението в тази злощастна земя общо взето си остава на ниво средновековен феодализъм дори и с навлизането им във втората половина на 19 в. ...

Да имаше невероятни серии от пасове с бързо придвижване без топката да докосва земята, които съдята постоянно накъсваше. Освен всичко друго и страда от някаква мания за вдигане на картони, в началото коментаторите изнесоха потресаваща статистика за техния брой през последния сезон. Явно човека си гони някаква норма, само за първото полувреме бяха 5 или 6 картона, включително и Гуардиола беше изгонен на трибуните.

Не е прецедент това, нито пък е характерно само за руснаците, макар командването им действително да е в пълен хаос в първите месеци на войната. На Западния фронт при шеметния Блицкриг през Ардените и немското командване губи връзка с някои твърде бързо напреднали части, като 7 танкова дивизия, които се налага да действат по инерция и на тъмно (в случая обаче с невероятен успех). Колкото до Прохоровка тя не е идеален челен сблъсък на две колони, а по-скоро масивен удар на два танкови клина, съставени от много колони, на широк периметър и по различно време. Сблъсъка не е точно през нощта, а рано сутринта (към 6 часа), когато е било вече сравнително светло, за юли става въпрос все пак. Няма как това да се води стратегическа победа за немците, защото са си заложили конкретни цели, трябвало е да пробият през така наречения фас в основата на Огнената дъга. Руснаците може и да претърпяват чудовищни загуби в жива сила и техника, но не допускат това да се случи. За Чърчил след Галиполи, много разводняваме, ама дълбоко се съмнявам, че някога е лягал и ставал с мисъл за българите колко са гадни или пък е забивал игли във вуду кукла на Фердинанд. Първо

Така е. Ще се изкефя още повече на подобна сензация в днешния мач на Юве срещу Реал. Но за съжаление там вече се прояви грозната страна на футбола, а именно - повсеместните груби съдийски грешки, неволни или платени, все тая. Ако беше останало само 0:2 имаше някакъв шанс, но след като изхвърлиха Паоло Дибала ги оставиха с човек по-малко до края в критична ситуация, а и сега той няма да има право да вземе участие в реванша... Иначе днес се надявам единствено на Алианц арена в Мюнхен да няма никакви изненади

Това са си нормални неща. И в щаба на кайзера непосредствено преди ПСВ е имало сериозно разработен резервен план за нападение над Австроунгария, ако реши да не им играе по свирката когато започнат голямата патаклама. После всички достатъчно са се наиграли през самата война и съответно са били нащрек през междувоенния период за всякакви възможни сценарии. Особено пък Сталин, който е и съвременник на масивните чуждестранни интервенции срещу току що зародилия се СССР през 1918-1919 г., които идат именно от запад. СССР остава изолиран и на него открито се гледа с враждебност от Запада, тъй че е нормално да са били нащрек.

Сензация на Стадио Олимпико! Току що Рома успяха да ликвидират Барселона с 3:0, след 1:4 в първия мач и продължават напред с оказалия се безценен един гол на Джеко на чужд терен. Английското дерби между Сити и Ливърпул също беше доста динамично и интересно, но това с което аз ще го запомня е грубата съдийска грешка за отменения втори гол на Сити, без която събитията можеха да потекат и в друго русло.

Съобщиха още и че израелския удар бил нанесен през ливанското въздушно пространство, както и че сирийското ПВО свалило 5 от 8-те изстреляни ракети.

Щеше райха да ги прилапа в някакъв момент Иначе да, Резунчо прекалено ги пришпорва сроковете. Сталин не е от хората, които биха тръгнали да вършат нещо ако не са сигурни за отличната му подготовка и надеждност преди това.

Агресивно завоевателните стремежи и планове на Съветския съюз прозират през всичко. Въпроса е че в тази прозрачност Резун се опитва да начертае картина с различни контури от реалните. Наличието на този речник не доказва, че разчета на РККА е бил нападение до 12 дни след 22 юни, или там колкото бяха според теорията му.

Ей! Такива вевесарски вълнения не бях изпитвал от прочитането на мемоарите на Стоянов насам Без бъзик. Историята за Трънски, Ихтамнетов & co също е забавна. Решението за десант в София обаче освен че е лудост не виждам и с какво може да помогне на правителството. Как точно се води симулацията? От разделени на два отбора участници или общо гласуване какви биха били най-очакваните действия от двете страни? И калкулатора реално някакъв софтуер от съществуваща игра ли е?

Като цяло нищо изненадващо и снощи. Ясно беше, че Ливърпул (а и който и да е друг) вече няма как да догони Сити във Висшата, така че им оставаше единствено да хвърлят всичките сили срещу тях в Шампионската Хареса ми и че Рома не се дадоха без бой и контраатакуваха до последно, с което се получи доста динамичен мач. Ако бяха удържали поне на 3:1 можеше и да остане интрига за реванша другата седмица, но засега класирането им си остава в сферата на фантастиката

Той между другото пари не иска, а и доколкото изглежда не му и трябват за тази му дейност. Явно планинарството и историческите паметници/находки са му хоби, с което така и така се занимава обикаляйки в покрайнините на селото си. Но виж никак няма да е зле от културното министерство тук да пратят професионални археолози и изследователи в района. Както да натиснат БЮРМ да обяви тези находки за паметници на културата и под протекцията на държавата (за да не разберат "Миленковците" за тях и да тръгнат натам с кирките и чуковете), сега политическия момент е много подходящ за такъв натиск. Историческият с годишнините - също. Само дето от нашето министерство никой не го брига...

Още някои споделени снимки:

Става въпрос за бюрмският гражданин от турски произход Хюсеин Хюсеин от с. Башибос, община Валандово. Който напоследък споделя в две от българските историческите групи във фейсбук поредица от снимки на обекти свързани с българската история от ПСВ. Освен, че издирва точните места запечатани на снимки отпреди 100 г. и ги заснема как изглеждат те днес (от същия ъгъл), той открива, почиства, грижи се и заснема редица български паметници в района на Южна ФИРОМакедония, като плочи, чешми, бункери и укрития. Също и открива доста артефакти оттогава. Там е имало съсредоточаване на крупни войнишки маси, оръжия и припаси за период от 3 г. и явно не са обект нито на археологически интерес от страна на Скопие (нито да ги открива или пък затрива, все още), нито на иманярски интерес. Въпроса е как да помогнем на този човек да продължи да прави това и как да го възнаградим. Мисля, че заслужава моментално да му бъде дадено българско гражданство и някакъв медал за заслуги, субсидия от министерствотго на културата или нещо подобно. Трябва да се постараем да го популяризираме у нас. Да пишем за него, да го свържем с подходящи журналисти и медии за целта. Виж родните журналисти могат да направят топ медийна звезда от ямболския разбойник Динко например, но в същото време - пълна тишина за този човек. Давайте идеи и предложения.

Не е затворена, просто вече си гласувал и си забравил. Иначе и аз съм на мнение, че английския отбор, който и от двата да е няма да прекоси полуфинала.

Изхода от първите два сблъсъка вече е ясен. Трябва да станат някакви много големи и неочаквани сътресения за да се промени нещо тук. Това според мен важи и за изхода от утрешния сблъсък между Барса и Рома, само английското дерби е все още непредсказуемо.

Май е крайно време и аз да си отворя една дарителска сметка от плоскоземци за излитане в космоса, пък ако не стигнат средствата чак за космоса до Хавай ще стигнат.

Созопол, Месемврия и крепостите около тях, които първоначално Амадей Савойски ги превзема, после палеолозите ги налазват и ги задържат чак до самото паданетна Константинопол, едни от буквално последните оцелели византийски територии.

Коя област колко точно години е била под османска власт.

От фанариотски трън на боерски глог Ексцесиите в княжествата през 1821 г. довеждат до окупация и до установяване на пряка османска власт за ок. година и половина. Хубавото обаче в случая е, че всичките машинации на Ипсилантис и последствията от тях водят до срив на фанариотския авторитет пред Високата порта, което пък води до край на фанариотския режим в княжествата. Възползвайки се от това обстоятелство, както и от бъркотията около гръцката революция и новата криза в руско-турските отношения, пристигналите през 1822 г. в Цариград румънски делегати успяват да договорят прекратяването на окупацията. След възстановяването на дипломатическите отношения между Русия и Турция в следващите години румънците отново заемат твърдо проруска линия и с помощта на руската делегация измъкват още редица привилегии. Князете да не се назначават повече от Портата, а да се избират от боерски диван, като мандатът им става пожизнен; княжествата да сформират и поддържат собствена армия, както и румънския език да стане официален. Всяка нова реформа, която те искат да направят, трябва да мине през дълъг и тромав процес на поотделно одобрение от Москва и Цариград, както и съгласуване помежду им след това преди да се даде разрешение за съответните нововъведения. Но все пак макар и бавно модерната и все по-автономна държавна организация е успешно изградена докъм 1832 г. При това по еднакъв модел и в двете княжества, което благоприятства почвата за бъдещо обединение между тях. Тези промени обаче носят сравнително незначителни подобрения в положението на селяните спрямо периода на фанариотския гнет. Въпреки че на хартия те се водят свободни, все още официално не са отменени 12-те дни ангария. Нещо повече - боерите, възползвайки се от засилените си обществено-политически позиции, дори увеличават обема работа, която селяните трябва да извършат през определените 12 дни ангария, което практически ги прави много повече (52 дни във Влахия и 84 дни в Молдова). Като има възможност, част от тези дни да бъдат изплатени в пари. По същия начин и крепостничеството на хартия е отменено, но за да напуснат дадено населено място селяните се нуждаят от официално разрешение от местния боер, което могат да получат едва когато си изплатят всичките задължения към него. Така постепенно боерите превръщат княжествата в нещо като свой чифлик, а и натрупват големи състояния от богатата земеделска продукция и износа й. Положението става такова, че около 200 семейства притежават пряко или косвено почти цялата боерска земя. Като голяма част от тях предпочитат да живеят в Букурещ и да събират аренда от имотите си обикновено чрез евреи-арендатори за посредници.

Според мен е много просто - има нещо като водовъртеж по ръба на диска, който те отнася на 180 градуса и стартираш от противоположната страна на диска мислейки си, че си обиколил земята, а всъщност си обиколил само половината обиколка на диска. Как мислите - ако кандидатствам с тая теория в клуба, дали ще ме приемат?

Не е като да не са благосклонни и към Гърция - По Севърския договор им дават и жълтите територии. През 1922 стигат почти до Анкара, но както вече отбелязахме - Ататюрк им наритва задниците с нелегално внесено българско и съветско оръжие. Претенциите на Венизелос на Парижката конференция. Малко е нагъл: