Warlord

Най-вероятно това е причината. Но не е лошо всеки път когато вардарските тикви повдигат темата, да ги питаме: А вие какво направихте за спасяването на вашите евреи?

Ами отваряй ги една по една и всеки ще пуска мнения и материали, ще се заформи дискусия и за всеки все ще излезнат интересни неща, които не знае по темата.

Реституционните искове в България превишават двойно площта на страната.

Интересна разработка. Често съм си мислел за разработване на по-мащабна симулация за патаклама по цялата линия Крали Марко, с пристигане и на американски и съветски подкрепления впоследствие. Ама отде време и нерви за занимавка. Спомням си че в БС преди време щяхме да изпробваме подобна форумна игра (НРБ vs Турция), но както обикновено приключи преди да е почнала. Тука как са калкулирани резултатите от удара? И най-вече как отбраняващите се успяват да изпотрошат толкова танкове, с какво разполага артилерийския дивизион?

Атакама си е една от най-мъртвите пустини в света. Затова перуанците не са предполагали, че 'страхливите чилийски кучета' ще успеят да преминат от там с все обозите, оръдията и логистиката. А и с оглед на досегашните бойни действия, развиващи се по море са били заели рубеж за отбрана с фронт към крайбрежието и съответно спипани по бели гащи

Това е в подфорума на Клуб "Военна история", т.е. предполага се тук да се разглеждат повече военно-техническите аспекти отколкото военно-политическите.

През месец февруари 1879 г. избухва така наречената Селитрена война между Перу и Боливия – от една страна, и Чили – от другата. Целта на войната е заемането на областта Антофагаста – богата на находища на селитра. В хода й перуанският монитор „Huascar”, командван от контраадмирал Мигел Грау (Miguel María Grau Seminario), в течение на шест месеца тероризира чилийското крайбрежие, нападайки транспортните кораби и бомбардирайки пристанищата. През това време „Уаскар” обстрелва и причинява разрушения на пристанищата Кобиха, Токопиля, Патильос, Мехилонес, Уанилос, Пунта де Лобо, Чанярал, Уаско, Калдера, Кокимбо и Талтал, потапя 16 чилийски транспортни кораба, поврежда сериозно чилийските бойни кораби „Blanco Encalada”, „Abtao”, „Magallanes” и „Matías Cousiño”, пленява в качеството им на трофеи транспортите „Emilia”, „Adelaida Rojas”, „E. Saucy Jack”, „Adriana Lucía”, „Rímac” и „Coquimbo”, като на „Римак” пленява 260 кавалеристи с конете, оръжието и снаряжението им. Освен това връща на перуанците пленените по-рано от чилийците транспортни кораби „Clorinda” и „Caquetá” и разстрелва брегова батарея в Антофагаста. Така мониторът се превръща в сериозно препятствие за успешното настъпление на чилийските войски на суша, а Мигел Грау достига звание адмирал. На 21 май 1879 г. „Уаскар”, заедно с броненосеца „Independencia”, блокират пристанище Икике. В същото време натам се отправя чилийски конвой състоящ се от корветата „Esmeralda”, шхуната „Covadonga” и транспорта „Lamar”, с общо 2500 войници на борда. В хода на разразилото се сражение „Уаскар” се сближава с „Есмералда” и успява три пъти да я тарани. В момента на тарана командирът на „Есмералда” Артуро Прат (Agustín Arturo Prat Chacón) издава заповед монитора да бъде взет на абордаж. В шума на боя обаче го чуват едва двама човека, и скоро тримата загиват на палубата на „Уаскар” в ръкопашен бой. Скоро „Есмералда” потъва. В боя чилийците губят 135 убити и 62-ма ранени. Перуанските загуби възлизат на един загинал и седмина ранени. Въпреки загубата на „Есмералда” при Икике, в Чили 21 май се празнува като Ден на морската слава (El Día de las Glorias Navales). Освен героичната постъпка на Артуро Прат, в този ден при опит да тарани „Ковадонга” засяда на риф, а впоследствие е изгорена от екипажа си „Индепендесия”. За чилийците обаче става ясно, че докато „Уаскар” действа по техните комуникации, настъплението по суша ще им излезе прекалено скъпо. Затова всички сили са хвърлени в издирването и залавянето на неуловимия монитор. Факт е, че след битката при Икике, Мигел Грау връща на чилийското правителство тленните останки, писмата до любимата му жена, униформата и сабята на Артуро Прат, а също така и парче от дъска от палубата, на която загива чилийския офицер, който Грау дава за пример на перуанските офицери "Битката при Икике". Картина на британския маринист Томас Сомърскейлс.

Централните сили не нападат Гърция, защото в кралския й двор има силно немско лоби (краля е женен за сестрата на кайзер Вилхелм) и германците докрай се надяват, че могат да я привлекат на тяхна страна. Дори и когато всички подобни надежди угасват отново по заповед на немците българите са възпряни да атакуват Гърция през Солунския фронт, защото този фронт задържа значителни сили на Антантата, които при падането му автоматично биха ги прехвърлили на Западния фронт, където положението на немците е вече и без това критично. Турците тогава все още не са имали обща граница с Гърция, а и самите те са били твърде заети в собственото си критично положение биейки се в Кавказ срещу руснаците, в Месопотамия срещу англичаните и в Сирия срещу французите (това без да броим и отбиването на мащабния десант при Галиполи), та с други думи толкова им е било спечено положението в този момент, че последното нещо, което би им хрумнало тогава е да тероризират гръцки градове и села Същото се отнася и за нас в това отношение. Има едно малко изключение, което българите успяват да изкопчат от немците - с оглед на стабилизирането на Солунския фронт и по-лесната му отбрана българските войски все пак настъпват в Гърция и заемат територията между долните течения на Струма и Места (Серска област) - така че армията заема за отбрана рубежа на р. Струма с фронт на югозапад. Но и при тази офанзива няма никакви подобни филми като тероризиране на гръцки селища, бягане по море и т.н., ако има са си чиста гръцка фантазия. 7000-ния гръцки корпус в тази област се съгласява да я сдаде без бой при единственото условие, че му се осигури безпрепятственото извозване до Германия. Така че в случая не е произведен нито един изстрел и нито едно село не е било запалено. Така че колкото и да ги търсиш с лупа подобни случки просто не е имало. Точно обратното след края на войната гръцката армия извършва гонения и погроми в етническите български територии, които попадат под нейна власт. А за тези случки доказателства не ти е и нужно да търсиш, има над 200 000 бежанци от тези земи, които и днес живеят сред нас в България.

Пробивът на фронта На 14 септ. в 8 часа сутринта могъщата френска артилерия открива концентриран огън по българските позиции при Добро поле. Близо 600 дула от всички калибри яростно бълват огън и стомана по височините и окопите заемани от българските войници. Навсякъде се разхвърчат шрапнели, камъни и клони в страхотен грохот какъвто никога дотогава не се е чувал над Македония. Облаците от прах и пушеци над българските укрития са толкова гъсти, че на французите им се налага към 16:30 да прекратят огъня за половин час и да изчакат да се разсеят защото авиацията им буквално не вижда нищо под тях. Българските батареи се опитват отчаяно да противодействат на френските, но освен смазващото количествено превъзходство насреща си имат и качествено такова. Френските гърмят от високите си позиции по нашите, включително със 155 мм снаряди чак на 8 км разстояние, практически недостижими особено за по-ниско разположените български. Привечер един сръбски и един френски батальон поотделно се впускат в атака. Въпреки че разрушителният артилерийски огън е унищожил на места почти напълно телените заграждения и укритията, българите успяват да запушат пробойните с жива сила и да отблъснат нападенията на врага. Френските картечни отделения водят непрекъснат огън цяла нощ по разрушените телени заграждения за да попречат на българите да ги поправят, а артилерията продължава обстрела си по траншеите и тила. На сутринта без да губи повече време, за да не могат българите да получат подкрепления, противника веднага се хвърля в масирана атака през Добро поле. Нападащата ударна групировка се състои от 1-а Сръбска армия на ген. Живойн Мишич: Дунавската и Дринската дивизия в авангард и Моравската дивизия в резерв) и в дясно от нея 2-а армия (122-а френска, 17-а колониална и Шумадийската дивизия в авангард, а зад тях - Югославянската и Тимошката дивизия). Първа атакува 2-а сръбска армия, в чиято първа линия са 2 френски и 1 сръбска дивизия. 1-а сръбска армия трябва да изчака първо тя да овладее в. Сокол и българската позиция до него в дълбочина от 2 км, преди и тя да може да се включи. В 5 часа сутринта отново всички френски оръдия едновременно откриват огън, но за разлика от вчерашния ден атаката на пехотата започва веднага. Това изненадва българите очакващи артилерийската подготовка да продължи по-дълго, поради което и преградния им огън се забавя с няколко минути давайки ценно време на вражеската пехота да напредне. Въпреки това французите понасят тежки поражения. Оказва се че артилерията не е успяла да унищожи напълно издълбаните в скалите под върха картечни и минохвъргачни гнезда откъдето българите ги посрещат с мощен ответен огън. Български снаряд убива командира на 148-и френски полк. Малко след това французите губят и свръзката си с останалите части и се налага да се оттеглят. За момента офанзивата е спряна. На няколко пъти през деня французите се вдигат на нови щурмове срещу в. Сокол, но всичките са отбити. Един батальон от 1-а сръбска армия опитва да щурмува върха от западната му страна, но и тази атака е отразена. Резервите на французите пристигат чак късно вечерта и за нови действия срещу тази позиция повече нямат възможност. Но части от 122-а френска и 17-а колониална дивизия успяват да заемат някои околни височини държани от българите и да се задържат там. В самото поле врага успява да пробие и в дълбочина. В района на Ветреник изненаданият 30-и Шейновски пехотен полк се сблъсква сам с цялата Шумадийска дивизия на позицията си и въпреки че води с часове отчаяни ръкопашни боеве не успява да удържи многобройния противник. Встрани от Шумадийската дивизия и под силен артилерийски съпровод пробиват напред през полето и два френски полка от 122-а дивизия. Попаднала между тях и сърбите обкръжена група български картечници, заели кръгова отбрана, бясно бълват огън във всички посоки и пречат и на двете колони да продължат напред през пробитите позиции. Картечния обстрел от там е толкова ожесточен, че французите не могат да пристъпят от никъде към тях и се виждат принудени да вкарат в действие огнепръскачките. Макар да съзнават, че фронта е разсипан и положението е вече безнадеждно, обкръжените български войници и офицери отказват да се предадат и се оставят да бъдат изгорени живи върху картечниците си! Въпреки че и на други позиции някои български части, като 53-и пехотен полк край Кравица, все още се държат отчаяно към 8 часа вечерта вече е постигнат широк пробив през Добро поле. Последни остават отбраняващите се на в. Сокол. Той пада след безспирен 15 часов бой и чак след като французите и сърбите го щурмуват заедно от всички страни и вкарват и резервите си. Пленници и от тук не са взети. При укритията край върха противниците откриват единствено обгорели тела и гилзи от снаряди сред залятите с кръв скали. За съжаление всичките извършени чудеса от геройство този ден не успяват да предотвратят неизбежното. Фланговете на 2-а и 3-а дивизия се огъват силно назад и се отдалечават един от друг. Въпреки това немското командване счита, че все още има шанс врага да бъде удържан на една по-задна позиция и нарежда на българите да се изтеглят назад по течението на р. Черна. Плацдарма през Добро поле пред сърбите и французите е отворен и вече нищо не ги спира. Те единствено изчакват започналата паралелна британско-гръцка офанзива северно от Солун. Целта им е да настъпят успоредно с тях през фронта и напредвайки към вътрешността да се съединят при Скопие хващайки в чувал 600 000-та българска войска в Македония. Планът им за пленяването на българската армия обаче внезапно пропада когато от изток долита ненадейната новина, че българите са сразили жестоко британците и гърците при Дойранското езеро... ------------------ Българската пехота в атака, Македонският фронт:

Да, след разгрома на Сърбия 1-а и 2-а армия отиват на Южния фронт, в случая части от 3-а армия вече са прехвърлена от Добруджа защото вече са подписани мирни договори с Румъния и Русия, а също има и преструктурирания на армиите. Към тоя момент западно от 4-а армия е разположена 2-а (от Сяр до Беласица), западно от нея 1-а (от Беласица до долината на Вардар), а западно от нея 11-а германска армия, но тя е съставена почти изцяло само от български части. Когато не ме мързи ще направя и някоя карта с разположението на частите. Но да - идеята беше освен отбелязването на годишнината да се хвърли малко повече нагледност върху този ТВД защото същността му в детайли е слабо позната, а дори по съвременните издания е пълно с общи приказки, клишета и митове отпреди и след 10 ноември.

По протежение на Македонския фронт Положението на този фронт с времето става все по-неблагоприятно за българите. Въпреки, че от Източния фронт се освобождават над 100 австро-немски дивизии, всичките отиват на Западния и на Италианския фронт. Германците не само че не пращат подкрепления към Македонския фронт, но и изтеглят от там почти всичките си войници за да ги прехвърлят на запад. Това налага постоянно изтеглящите се немски части да бъдат запълвани от прехвърлените български войски от Добруджанския фронт, вместо от тях да бъде сформиран резерв и втори ешелон на отбраната. Още повече и че изтеглянето на австроунгарците от Албания налага българите да разположат цяла дивизия на запад от Охридското езеро. Така че българската армия остава сама да заема един доста дълъг фронт от 570 км през силно пресечен терен от Албанските планини до устието на Марица. Наред с това към този момент липсата на резерви и недостига на боеприпаси и провизии стават крайно изострен проблем. Което неминуемо води до огромно отслабване на бойния дух сред войниците, след 3 безрезултатни, тежки и гладни години в окопите и при тревожните новини долитащи от другите фронтове. Всички тези неблагоприятни фактори не оставят никаква възможност на българския щаб да организира не само офанзивни операции срещу противника, но и да изгради достатъчно надеждна защита по целия този фронт. Или с други думи - вече при това положение скорошният пробив на фронта и крахът на цялата кампания стават нещо напълно неизбежно. Непосредствено преди финалната съглашенска офанзива на Македонския фронт са изправени ок. 600 000 български и германски войници срещу ок. 670 000 френски, сръбски, британски, гръцки и италиански войници. Българските войски включват: 269 батальона пехота (от които само 3 немски), 2060 картечници, 1217 оръдия, 294 минохвъргачки и 80 самолета (всичките немски, но сред пилотите има и няколко български). Войските на Антантата: 289 батальона, 2680 картечници, 2070 оръдия, 2348 автоматични пушки и 200 самолета. Трябва да се отбележи и че 4-а армия, охраняваща беломорския бряг между Струма и Марица, реално е разположена встрани от театъра на бойните действия и не взима участие в тях. Така че като извадим нейните сили от българските войски то количествено Антантата ни превъзхожда с 26 батальона пехота, 652 картечници, 897 оръдия и 120 самолета повече от нас. Преимуществото им в пехота не е съществено, но в техника, снабдяване и боен дух е категорично. Обстановката при Добро поле непосредствено преди съглашенската офанзива Положението в района на Добро поле, където главнокомандващият френски генерал Луи Франше Д'Епре избира да се проведе решителната офанзива (участъка от р. Лешница до в. Петерник), е дори още по-критично отколкото обичайното за целия фронт. Чисто количествено противника там ни превъзхожда значително. Срещу 33 000 българи със 158 оръдия стоят 57 000 сърби и французи с 566 оръдия. Или превъзходство 1:1.7 в пехота и 1:3.5 в артилерия. Ако трябва пък да се сравнява и съотношението при снарядите, хранителните запаси и състоянието на екипировката то там положението вече е направо плачевно. Теренът е силно пресечен, което по правило улеснява повече отбраняващите се, но не и в случая. Макар някои от заеманите от българите височини да се спускат стръмно надолу към френските позиции, най-високия връх Каймакчалан (2525 м) се заема от сърбите. От където има отличен обзор над българската позиция и дори над българския тил и откъдето те могат да бъдат обстрелвани директно от далекобойните френски батареи. Каменистата и твърда почва също е препятствие за отбраняващите се. Поради което българските окопи са плитки и не достатъчно ефективни. А отбранителната линия е от два, само на места от три реда окопи с телени заграждения пред тях и нищо повече назад. Премине ли врага тази тънка преграда нататък вече няма какво да го спира. Заради липсата на резерви и работници крайно необходимата ешелонизирана отбрана в дълбочина така и не е построена, втората отбранителна линия изцяло липсва. Друг проблем е, че българските 2-а Тракийска и 3-а Балканска дивизия заемат такива позиции през Добро поле и околните височини, че стика между двете се пада точно в участъка (от ок. 10 км) където врага нанася основния удар. Тоест частите, които трябва да противодействат на тази атака, вместо да се ръководят от едно командване се водят от съответните си дивизионни щабове по отделно, координацията между които е затруднена поради слабите съобщителни линии. Въобще слабата инфраструктура в този регион на Македония, затрудняваща и снабдяването, не дава възможност на време да се прехвърлят подкрепления от другите части на фронта за да се предотврати пробива. Тъй че целият този комплекс от негативни за нас фактори предопределя неизбежния изход от предстоящия сблъсък. Иначе французите и особено сърбите много се гордеят с успеха си и често го изтъкват, като винаги забравят въпросните фактори, които им го донесоха на поднос. Както и че за това им трябваха цели 3 години, един куп съюзници и огромни материални и човешки жертви. Български войници на позиция край Беласица, 1918 г.

Най-вероятно аутокоректа ги е надробил повечето от тия бисери

1918 г. Надеждите за мирно разрешаване на конфликта избледняват с преминаването на зимата и Великата война записва с кървави цифри още една година от своята история. Мир се постига единствено на Източния фронт, но въпреки това ситуацията и там не е никак мирна, в самата Русия бушува ожесточена гражданска война, чиито жертви и последици тепърва ще излизат на яве. До началото на март германците успяват да договорят мира с Русия и Румъния, с което Източния фронт окончателно пада за тях. Това им дава възможност най-накрая да съсредоточат силите си на запад. Като се стремят да направят това максимално бързо, за да изпреварят пристигането на американците на Западния фронт. Целта им е да нанесат колкото се може по-съкрушителен удар и жертви на съглашенците, с надеждата това да ги склони към искане на мир. На 21 март Париж е обхванат от паника, въпреки че фронта е на 160 км от там в града започват да падат немски снаряди изстреляни от т.нар. Парижко оръдие, за чието съществуване до тогава във Франция не се знае. Първият 120 кг (211 мм калибър) снаряд изстрелян от това немско оръдие е първият предмет създаден от човека, който напуска атмосферата на планетата и достига стратосферата преди да падне в Париж с огромна парабола. Използвайки хаоса германците настъпват в Пикардия на фронт от 80 км с 65 пехотни дивизии. Англо-френско-белгийските войски в района са общо 90 дивизии разположени в две отбранителни линии. Предната линия заемана от 29 Британски дивизии (и още 19 в резерв) е пометена от немците. Те заплашват да пробият към Амиен както и да изолират британските войски от френските. Френския генерал Фош, наскоро назначен за началник на общия Генщаб, обаче успява навреме да овладее положението. 44 френски пехотни и 6 кавалерийски дивизии спешно извозени с коли, камиони, влакове и пеша, в последния момент запушват зейналата пробойна и предотвратяват немския пробив. Веднага след провала на тази акция през април немците започват нова на северния участък през Фландрия. 6-а германска армия превзема солидните укрепени позиции на британците при планината Кемел, но плащайки за това с прекалено много жертви, което възпрепятства по-нататъшното развиване на успеха. Загубите на англичаните също са доста тежки - ок. 300 000 души, но все пак Амиен е опазен, а съглашенците - твърдо решени да продължат войната. Това налага немците да продължат с нанасянето на мащабни удари по фронта, този път срещу французите в участъка между Реймс и Соасон. След мощни артилерийски подготовки и пехотни щурмове французите са изтласкани силно назад, оставяйки 85 000 пленени и 1200 оръдия. Немците отново излизат на р. Марна при Шато Тиери само на 60 км от Париж. Целта им е с отвличащ удар между Реймс и Марна да отклонят французите на юг и същевременно да нанесат нов удар по англичаните през Фландрия стремейки се да ги изкарат от войната. Тази операция започва през юли, а до тогава вече на Западния фронт са пристигнали 20 американски дивизии (като числеността на една американска дивизия е двойно по-голяма от тези на френските). Така че общо войските на Антантата във Франция вече наброяват 3 530 000 войници с 20 000 оръдия, а тези на германците - 3 270 000 с 18 000 оръдия. Германците успяват да преминат Марна, но са спрени малко след това. На 18 юли френските 6-а и 10-а армии внезапно излизат от окопите в контранастъпление съпроводено от 497 танка и изтласкват германците от някои заети от тях позиции. За повече силите на французите не стигат, но и на немците също, така че и двете страни преминават в отбрана на този участък. До началото на септември обаче прехвърлените американски войници на Западния фронт вече наброяват над 1 500 000 души. При така постигнатото надмощие главнокомандващият маршал Фош решава, че е време за генерална офанзива в северозападната част на фронта с три групи армии. Черни облаци се задават на хоризонта за Централните империи. А същевременно през есента на 1918 съюзниците им България и Турция са изкарани от войната с пробивите на Македонския и Палестинския фронт... Парижкото оръдие:

И все пак.

Много ме кефат тия с претенциите. Или дай конкретен превод на цялата книга и формулата на шифъра или си трай и не губи времето на хората

1908 г., Разквартирувани в Рилския манастир български войници, строени за благословия преди вечеря. "Няколко минути преди часа за вечеря подредиха казаните с яхния, супа или друга войнишка храна в редица на каменните плочи. Когато прозвуча сигналът за молитва войниците се строиха зад казаните, всеки с половин самун хляб и калаена лъжица, и се обърнаха с лице към църквата. Барабаните забиха отново и с едно движение редицата мъже с жълти куртки свалиха шапки. Техният офицер също отдаде почит и произнесе молитвата, а ротата се прекръсти три пъти с отработен синхрон. След това мъжете седнаха по осем около казан и започнаха да се хранят сред златистата светлина на факли от борина, закрепени за големите стълбове, които поддържат балконите." Фредерик Мур.

По-скоро естествено установения баланс на екосистемите се счита за стабилен и за "правилен" и хората би трябвало да се стремят да не го нарушават чрез своята дейност. А еволюцията така или иначе си тече, нея няма как да я спреш.

1959 г. - проектът за плавателен канал край София в целия му блясък и вече в строеж:

То "експлозии" може да се получат в много случаи и само при рязко натрупване на температурна амплитуда или налягане. Виждал съм бутилка бира да се пръсва без първоначално видима причина. Сещам се и за случая при който Ханибал "взривява" една канара запушила проход в Алпите, като нарежда да запалят огън под нея и постоянно да я поливат със студено вино отгоре.

И може и да удари 150 децибела Прага на болката мисля беше 120. А рекорда на рок концерт до момента е на Manowar - 129 децибела.

Някой дали е пробвал да взриви яйце от щраус в микровълновата?

Путин уж обяви, че ше се изтеглят, ама явно са решили да си добомбят

Ами можеш да ги пуснеш за дискусия поне, като отделни теми, всеки като пусне и напише по нещо може да се натрупа доста материал за четене

Брой ХІХ, юли-декември 2017: https://historyofwars.net/themagazine/issuexixjuly-december2017/

Както и в новия брой на списание "Военна история" (стр. 85-114): https://historyofwars.files.wordpress.com/2017/12/voenna-istoria-19.pdf