Warlord

Отбелязано е - до 1001 г. границата е червената линия. Трябва да ъпгрейдна качеството на тая карта обаче.

Суровините и населението в Колониите са практически неограничени. Въпроса е само за какво време ще успеят да ги извозят и екипират. Малко след Капорето италианците успяват да спрат сами австро-унгарците при Монте Грапа. После подкрепленията, които идват са англо-френски, американци се появяват чак в самия край при Виторио Венето октомври-ноември 1918 г. Всичко това се случва в най-североизточния ъгъл на Италия и ми се струва, че е доста рано да я отписваме в тоя момент, въпреки деморализацията в армията и ниския боен дух.

Е да, няма данни условията в американските лагери да са били като в нацистките. Или поне не е удобно да ги има тия данни. Но все пак местните граждани от японски произход, които са били уж свободни американски граждани са заключени в лагерите на същото основание, на което и евреите в Германия - на етническо/расово. Подозрително малко се говори за американските и британските лагери и не е ясно дали много от кофти детайлите не са били покрити от победителите. От друга страна е ясно, че фактите за германските са раздути до неузнаваемост и силно преувеличени, а в някои случаи и направо измислени. Расисткото отношение и биологичните експерименти в немските определено са си шит, обаче учените им пък доста напредват в биологията с тези експерименти, макар че представата, че всички германски доктори тогава са били Менгелета със сигурност е погрешна. Отделно - от американските лагери няма снимки на измършавяли от глад затворници, защото в САЩ не е имало глад през войната, докато в Германия в един момент вече не е можело да се намери храна за армията и за населението, пък какво остава за затворниците. В такава ситуация е напълно нормално първо концлагеристите да измършавеят. И една вметка. Двама мои познати (по отделно) ходиха тая година до Аушвиц, който между другото се стопанисва от евреи и печелят маса пара от туризъм и високи такси там. Впечатленията и на двамата, които споделиха, са че при внимателно вглеждане всичко там е фейк от горе до долу! В някои от сградите личат тухли с щампи по тях "произведено 1956" примерно, изложени полски товарни вагони, с които уж били извозвани евреите от завод и марка, които са се появили след войната. Относно твърдението, че в бараките условията били супер мизерни и нямало ток и отопление, но на повечето от бараките са забравили да изкъртят металните куки отвън, на които са стояли чашките за жиците. Вратата на помещението, което представят за газова камера била дървена! Екскурзоводката обяснила, че това било по късна "реконструкция". Отделно и изнесените в музея статистики за хиляди изгаряни трупове на ден, не се връзвали някакси с капацитета на "печката" надписана като Крематориум. И т.н. в тоя дух. Абе смърди отвсякъде.

Точно този вид едва ли е бил избит от хората, по-вероятно дингото да го е изместило от ареала му. Безбройни са примерите, където инвазивните плацентни видове винаги надделяват над ендемичните двуутробни. Не знаех, че Ел Ниньо достига и до Австралия, но засушаването на континента си е естествен процес, както и това в Централна Азия или Сахара, а не плод на климатични аномалии.

Кацането на Луната, Плоската земя, Тунгуския метеорит, Края на света, Психическото предразположение към търсене на конспирации. В този дух.

А какво им пречи на Англия и Франция при липсата на американските войници просто да продължат да рекрутират от колониите си, там пушечно месо бол, или пък да бяха договорили Япония да си изпрати пехотата на Западния фронт? А Германия резерви няма и няма и откъде да ги вземе. Тъй, че аз съм скептичен за рухване на фронта през 1917, хеле пък през 1918. Британската и Френската империя все щяха да намерят с какво да го закрепят.

Е Солунския все пак е третостепенен фронт. На Западния обаче вече има танкове, бронирани коли, самолети масово. Освен това там и автомобили са се ползвали, инфраструктурата е достатъчно добра за това. Французите например извозват ранените от фронта с реквизирани парижки таксита. Също така в хода на ПСВ военните установяват, че камионите са им изключително полезни и лобират сериозно пред правителствата да им произвеждат колкото се може повече камиони. Та за всичко това си трябва гориво, а тогава още никой не е трупал запаси както сега, пък германците до друго петролно находище, което да е било вече открито и разработено, достъп нямат.

Мда, в Германия е проблем, че е имало лагери, но в САЩ не е.

Ловците-събирачи съвсем не са били тъпи хора, физически и психически са си били точно като нас устроени

Ако е болид значи не се е разбил в земята, а отново е излезнал извън атмосферата.

Според мен са 70:30 за Джошуа. До момента той е с 19 мача на професионалния ринг и всичките са били нокаути!

Разпадането на Източния фронт и капитулациите на Русия и Румъния Дошлото на власт след революцията правителство на А. Керенски сменя главнокомандващия ген. Алексеев с ген. Брусилов. Започва мащабна руска офанзива срещу австроунгарците, която постига пробив във фронта, костващ гигантски загуби и за двете страни. През юли обаче германците прехвърлят от Западния фронт няколко дивизии и ок. 140 тежки батареи и започват контраофанзива, която на свой ред води до пробив на фронта. Под немския напор отстъпват руските 2-а, 7-а и 8-а армии и с това те губят Галиция и Буковина, като отстъплението им продължава. През септември германците предприемат успешна офанзива и на североизток превземайки Рига. В резултат на тежките загуби, продължителността на войната, критичното положение и лошите условия руската армия започва да се разлага и избухват бунтове против командването и против правителството. Освен всичко това и болшевишките агитации, че трябва да се постигне мир на всяка цена, намират широко разпространение сред войските и населението. Това води до масови безредици по улиците на Петербург. Болшевиките за разлика от твърдо решеното да воюва правителство на Керенски, са подръжници на курса за сключване на мир с Централните сили за да могат да се съсредоточат в спечелването на гражданската война. За това те са подкрепени от немците, които от своя страна уреждат превозването на Ленин и съмишлениците му от Швейцария до Финландия, а от там и в Петербург, където те успяват да вземат властта. До края на месеца събраните от Керенски войски са разбити от червените, а малко по-късно и Москва пада в техните ръце. След което на 4 дек. 1917 бойните действия на Руския фронт се прекратяват и започват преговори за мир. Официално мира е подписан на 3 март 1918 г. в Брест-Литовск. Русия се признава за победена от Германия, България, Австроунгария и Османската империя. Практически Румъния, или по-точно това, което е останало от нея, единствена продължава да води войната на Източния фронт още около два месеца, тъй като освободените от този фронт австро-немски войски са прехвърлени предимно на Италианския фронт. Но останали вече изолирани и без подръжката на руснаците в крайна сметка и те се принуждават да сключат примирие на 9 дек. и с това борбата им е прекратена. А на 7 май 1918 вече официално е подписан Букурещкия договор. Според клаузите му цяла Южна Добруджа е върната на България. За Северна обаче претендира и Османската империя, на основание, че там населението е предимно турско и мюсюлманско. Затова като временен компромис Германия решава да я разделена по линията Черна вода – Констанца, като южната част е дадена на България, а северната (без делтата) остава кондоминиум между четиримата съюзници. По-късно и северната част е предадена на България с подписването на Берлинския протокол, а на Турция са й отстъпени територии по левия бряг на Марица. Румъния предава карпатските проходи на Австроунгария, но затова пък германците признават и реализират обединението й с Бесарабия, в резултат на което макар и загубила войната според този договор тя излиза с повече територия отколкото преди войната. Въпреки това крал Фердинанд отказва да подпише договора, но пък правителството го подписва. Също така според една от клаузите му румънските петролни кладенци са отдадени за експлоатация на Германия за срок от 90 г. Там се намира единственото голямо петролно находище в Европа – това при Плоещ. Немците дълго време добиват милиони тонове нефт от тези кладенци, а също и над 2 млн т зърно от Влахия. До голяма степен благодарение именно на тези извлечени от Румъния ресурси германците успяват да издържат изолирани във войната толкова дълго. И тъй точно преди сто години над целия стар континент, а и далеч отвъд него, продължи да бушува тотална и всеобхватна война, която го остави в руини, кал и трупове. В смъртоносния вихър на тази буря българският войник победи румънския, руския и сръбския и ги прогони от нашата златна Добруджа чак зад река Серет. Време беше обаче той отново да се обърне на юг, към изконната Македония, по чийто фронт врага не спираше да трупа нови безчетни пълчища и от метрополиите и от колониите си. Така че срещу българския войник там бяха изправени войници и от трите раси на света... Литература: - „Войните през Третото Българско царство” – Александър Ганчев - „Действията на ІІІ-а армия в Добруджа през 1916 г.” – ген. Стефан Тошев - „Победени без да бъдем бити” – Ген. Стефан Тошев - „Българската армия в Световната война 1915-1918 г.”, том ІХ - „Историята на войната за обединението на Румъния 1916-1919 г.” – Константин Кирицеску

Аз продължавам да не схващам каталунския дебилизъм - едновременно шествия в подкрепа да се приемат повече бежанци и шествия за отделяне от Испания. Не искат да издържат по-бедните испански райони, но са супер навити да издържат мързеливи радикални изтърсаци. В никакъв случай не трябва да им се дава независимост на тия, колкото искат автономия, но в рамките на Испания. Защото има сериозна опасност да повлекат след себе си цяла вълна от сепаратизъм в Европа.

Ами гледай какво стана с Кличко. Не изглежда да му беше трудно на Джошуа. Технически нокаут в 11-ия рунд, разбива му гардовете все едно ги няма.

В днешно време мисля, вече имат стабилен положителен прираст индианците, както и доста привилегии в САЩ, но са едва около 1 милион души.

1917 – Войната продължава Въпреки, че в края на 1916 Германия пуска сондажи за мирни преговори, от Антантата преценяват, че са в доста по-изгодно положение за да се съгласяват на каквито и да било отстъпки. Към този момент те разполагат по фронтовете с общо ок. 450 дивизии (11 млн войници и 26 000 оръдия) срещу 350 дивизии (7 млн войници и 20 000 оръдия) на Централните сили и съюзниците им. Освен това съглашенските производствени мощности вече са така преструктурирани, че снабдяват значително по-добре войските си отколкото тези на Централните сили, които през 1916 започват сериозно да се задъхват. Овладяването на богатата на ресурси Румъния разбира се е добре дошло в тази тежка ситуация, но пък през това време Германия губи всичките си отвъдморски колонии, докато тези на Антантата постоянно я снабдяват с нови войски и суровини. При това положение съглашенците решават да поемат инициативата като изпреварят всякакви възможни действия на противника след зимното затишие и още през февруари да започнат последователни настъпления по всичките отворени фронтове. От своя страна германците, стремейки се да пестят ресурси, заемат позиция за отбрана на Западния фронт, изтегляйки се с 10-40 км на т.нар. линия „Зигфрид” и оставяйки пред себе си разорана от снаряди пустош. В единствената голяма морска битка през войната в пролива Скагерак, германския флот нанася по-тежки поражения на иначе превъзхождащия го британски, потапяйки 3 британски линкора, 3 броненосеца и 8 есминеца (срещу потопени немски: 1 линкор, 1 броненосец, 4 леки крайцера и 5 есминеца), но не успява да пробие блокадата му и се оттегля. Около 120 немски подводници обаче излизат в океана и започват неограничена подводна война потапяйки всичко на което попаднат. До ноември 1917 те унищожават военни и транспортни кораби на Антантата и неутрални страни с обща водоизместимост над 4 800 000 т. Поради невъзможността си да ги спре Антантата почти склонява към края на годината да седне на масата за преговори. Но именно потапянето на търговски кораби включително и американски става повод през април и САЩ да се намесят във войната срещу Германия, което вече решително накланя везните на едната страна. Но междувременно пък в Русия протичат събития, които скоро изваждат нея от войната. На 11 март в страната избухва революция, която довежда до абдикацията на Николай ІІ в полза на брат му Михаил Александрович, който обаче също се отказва от трона и в този критичен момент властта в държавата увисва. Отделно започналата англо-френска офанзива през април при Арас и при Шампан за пореден път е спряна от немците и за пореден път води до огромни жертви без никакви съществени резултати. Така че през май и тази офанзива е прекратена, а френския главнокомандващ ген. Нивел е заменен с ген. Петен. На Балканския фронт на 21 апр. Британците настъпват срещу българските позиции край Дойран. Непрекъснатия им артилерийски обстрел с ок. 160 оръдия продължава с дни. На 24 апр. Вечерта след страшен барабанен огън напред настъпват гъсти вълни от британски войници. В ожесточен бой, който продължава през цялата нощ англичаните са отблъснати. На сутринта зората осветява ок. 1000 техни трупове лежащи на бойното поле пред българските позиции. На 7 и 8 май британците се хвърлят наново в атака, но отново без никакъв успех, като този път дори не успяват да стигнат и до окопите. Паралелно с тази атака 3 френски полка и 1 гръцки батальон, под прикритието на барабанен огън, нападат позициите на 5-а Дунавска пд при височината Яребична. Успяват да заемат част от предните окопи, но след нощтна контраатака българите си връщат почти всички загубени позиции. На следващия 12 май нова френска атака по стръмните височини е отбита след изключително кървави боеве, след което врага и на този участък трайно се оттегля. Най-масирани са вражеските атаки срещу десния ни фланг зает от 6-а и 8-а пд, между Преспанското езеро и р. Черна. Там французите започват атаките си още през март. Навсякъде обаче двете български дивизии удържат вражеския напор, макар и на места с доста тежки загуби. На французите се удава да ги изтласкат единствено от позицията при Червената стена, но през май българите отново си я връщат след поредното контранастъпление. След което французите се принуждават да прекратят безуспешните си акции по целия Македонски фронт, както и да сменят главнокомандващия на корпуса ген. Сарай. На 1 май, от фронта при р. Серет в Румъния, пристига 1-а Шопска пд, която заема участъка на 8-а Тунджанска пд, а нея командването премества на позиции край Сяр. От Румъния са прехвърлени още 5 полка, които да заздравят понеслия тежки загуби десен фланг, в района около Охрид. През юни под натиска на Антантата гръцкия крал Константин абдикира в полза на сина си Александър. След което Венизелос съставя ново правителство, къса дипломатическите отношения с Централните сили и официално минава на страната на Съглашението. Така че до началото на 1918 съглашенските войски на Македонския фронт са подсилени с още 200 000 гръцки войници и положението на българите там става още по-тежко.

От ЕК категорично заявиха, че излезе ли от Испания, Каталуния автоматично излиза и от ЕС и ако иска да се върне ще трябва наново да кандидатства по официалния ред. А както можеш да се досетиш Испания няма да я признае и ще има право да и налага вето до безкрай. Ще трябва да предоговарят всичко с Испания и ЕС, естествено няма да бъдат изолирани като Сомалия, но ще загубят един куп връзки и привилегии, които имаха до момента и един куп сегашни инвеститори ще си тръгнат, а един куп евентуални бъдещи няма да дойдат, знаейки, че трябва да инвестират във вече малка страна с малък пазар и извън ЕС. Изведнъж ще се появят визи, мита и такси за всичко, каквито досега нямаше, а това са пари, пари, пари, време и допълнителни затруднения за всичко. Каталунците разбира се няма да умрат от глад или пък да дойдат да работят точно в София, точно за 300 лв. Но защо им е да си причиняват всичко това, от него просто няма да излезнат на + с икономиката, както си го представят в момента.

Кефец. Че то ремонтирани танкове от ВСВ вървят, та това ли няма да върви!?

Ако излезнат източно от Япония могат да го хванат Курошио, въпроса е дали така ще им стигнат запасите от храна и най-вече на сладка вода, защото по тоя маршрут от ок. 7000 км няма нито едно островче или бряг.

Настъплението във Влахия До момента, в който Дунавската армия влиза във Влахия, немците вече са успяли да слезнат в равнината през карпатските проходи. Най-голямата битка е за прохода Вулкан с участието на елитния Алпийски корпус, в който между другото тогава е и младия офицер и бъдещ фелдмаршал Ервин Ромел. След преодоляването на проходите румънските войски са навсякъде в отстъпление, а впоследствие немците превземат Крайова и изтласкат 1-а румънска армия зад р. Олт. Прехвърлянето на Дунавската армия се извършва при Свищов на 24-25 ноем. Пехотата минава реката предимно на немски моторни лодки и параходи с шлепове; конницата, артилерията и обоза – по понтонен мост дълъг 927 м и построен с помощта на австрийски инженерни части. За заблуда на противника малобройни пехотни части се прехвърлят и окопават на северния бряг при Оряхово и при Гиген, а от Видин, Лом, Никопол, Русе и Тутракан се открива силен артилерийски огън по отсрещния бряг. Когато войските преминават реката се оказва, че румънците не са в състояние да ни спрат и всички вкупом отстъпват назад. Още същия ден германската 217-а пд превзема Зимнича и продължава на североизток. Шопската пд заема околните села Петрошани, Бригадир и Божуру. Турската пд влиза след немците в Александрия, от там немската конна дивизия Голц на следващия ден се съединява с 9-а германска армия западно от р. Олт за общо настъпление към Букурещ. Боя на река Арджеш и превземането на Букурещ Румънското командване решава да посрещне със съсредоточени сили десния фланг на Дунавската армия (т.е. участъка зает от българските войски и 217-а пд) на 15 км от крайните фортове пред столицата и да я разбие. Така че противниковите войски да бъдат притиснати и отрязани от възможността за по-нататъшно настъпление към Букурещ, след което да се оттегли в отбрана зад фортовия пояс стремейки се да установи позиционна война като на Западния фронт и да чака подобряване на обстановката за евентуално контранастъпление. Атаката на Дунавската армия започва на 30 ноем., като на десния фланг са двете български дивизии, в центъра са германската 217-а пд и турската 26-а пд, на левия фланг – 7-а конна дивизия и 11-а Баварска пд, а по-нататък – частите на 9-а германска армия. Срещу тях румънското командване разполага остатъците от 1-а армия и частите на „Армията за отбрана на Дунав” в т.нар. Армейска група „Презан”, под командването на румънския ген. Константин Презан. В новосъздадената армия влизат 3 сборни дивизи, всяка формирана от по 2 пд, понесли големи загуби, а също и нови – свежи сили: 10-а резервна дивизия, 21-а пд и 40-а руска пд. След боеве през целия ден българите достигат р. Няжлов. Румънците се опитват да отбраняват отсрещния бряг, но са пометени от напора на българските войски и побягват панически изоставяйки там почти цялата си артилерия. В следващите дни обаче пристигат руски подкрепления, с което противника достига видимо числено превъзходство и командването заповядва на центъра и десния фланг да се изтеглят и да минат в отбрана. Заповед за атака получават само части от лявото крило: 26-а пд, конната дивизия и 11-а Баварска пд. Но и тази атака се проваля поради проникването на вражеска част зад тила на 217-а пд, което налага първо тази опасност да бъде елиминирана. В крайна сметка след поредица от боеве и придвижване през трудно проходима блатиста местност Дунавската армия достига до р. Арджеш, която врага заема за нов рубеж на отбрана. На следващия 3 дек. българските 1-а и 12-а пд са нападнати от една руска и две румънски дивизии, но след като понасят тежки загуби противниците се оттеглят. 12-а дивизия дори се притичва на помощ на 217-а, която е атакувана от три румънски дивизии и търпи огромни загуби, но след българската намеса и там врага е отбит. На 5 дек. войниците от 12-а пд неочаквано преминават на десния бряг на реката газейки до шия в студените й води. Освен това успяват да заемат предмостие на брега и да го удържат сами срещу румънците докато през него се прехвърлят и останалите части на армията. С оглед на критичното положение и постоянно стопяващите се румънски войски на 6 дек. Ген. Презан преценява, че не столицата не може да бъде удържана. Затова я изоставя и се изтегля към Източна Влахия опитвайки да спаси поне остатъците от армията си. Още същия ден българите и германците влизат в Букурещ. Градът за чието укрепяване и отбрана румънците са хвърлили стотици милиони през последните години сега е просто изоставен без да бъде произведен и един изстрел по врага. Кралското семейство, правителството и аристокрацията напускат столицата и бягат в Яш. Българските войски устройват парад на победата пред очите на смаяното население, който нарочно минава под триумфалната арка построена през 1913 по случай завладяването на Добруджа през Междусъюзническата война. Като цяло окупацията на Букурещ минава без никакви сериозни инциденти, като изключим единствено случая, при който шопите разграбват павилионите на една от търговските улици в града. Но това не е толкова акт на мародерство, колкото желание на войниците да отнесат със себе си сувенири за спомен от румънската столица. На следващия 7 дек. Незабавно започва преследването на отстъпващите руско-румънски войски. Дунавската армия ги застига на три пъти (на 17 дек., на 29 дек. И на 4 ян.) все разположени на предварително устроени за отбрана позиции. Но и на трите позиции руснаците и румънците не дочакват пристигането на българите и побягват непосредствено преди атаките да започнат. Отстъплението им продължава все така на североизток докато не се изтеглят зад р. Серет. На 5 ян. 1917 Дунавската армия влиза в Браила, същия ден това прави и 4-а Преславска пд от 3-а армия преминала Дунава откъм Добруджа. Двете армии се съединяват и заемат общ фронт за отбрана – по Дунав от делтата до Браила и нататък по р. Серет. От север на помощ на отбраняващите се спешно идват няколко руски корпуса за да предотвратят опасността от вражеско нахлуване към Украйна от там. В последствие с помощта на руснаците, а и на западните им съюзници, остатъците от румънската армия се реорганизират и снабдяват, включително с модерно оръжие. През май-юни руснаците и румънците предприемат мащабно настъпление в района на Фокшани-Намолоаса срещу 9-а германска армия, като част от Керенската офанзива. Немците спират това настъпление и през август-септември контраатакуват на същия участък, но и те не постигат никакъв съществен успех. Така фронтовата линия се запазва по р. Серет. И в крайна сметка след революциите в Русия и излизането й от войната се налага и на румънците да капитулират окончателно в края на годината. Въпреки, че Румъния от две години се готви усилено за война, българо-германските войски я разбиват само за 4 месеца и Русия така и не успява да я спаси от пълна катастрофа. Остатъците от нейната армия и огромно множество бежанци се изнасят в единствената непревзета ивица земя между реките Прут и Серет. В тези сражения румънците дават над 160 000 убити и ранени, 80 000 падат в плен, а други 150 000 дезертират пръскайки се в различни посоки в стремеж да се приберат по домовете си.

На Британия даже изчислиха, че развода с ЕС ще й струва 100 милиарда евра. Това са грубо казано всички задължения, неустойки и т.н., които трябва да изплатят преди да напуснат. Те естествено твърдят, че това е инсинуация на германците, сумата е нереалистична и няма да плащат. Е има си международни комисии и съдилища, ще ги видим. Със сигурност ще бъде огромен, продължителен и заплетен казус, но при всички положения ще им излезе солен на британците. Чак гастербайтери точно в София няма да видим разбира се. Но когато правите паралели с Каталуния, не забравяйте, че Британия все пак е световна суперсила и все някак ще издържи тежестта на един Брекзит. Докато в клетата Каталуния едно 80% от стоките и услугите, които произвеждат са за останалата част на Испания или за ЕС. Като отрежем всички тези канали отведнъж, какво правиме?

Да и германци помагат на юнкерите при Владая, но иде реч едва за няколко роти. Нямам престава обаче от коя точно част са били прехвърлени там. @Кептън, идеята на онази поредица беше нарочно да е поднесена не в академичен, а в "злободневен" стил. А такива докторати никой не ги чете и цитира, освен шепа академици

Нищо не потъва, това че ЕС буксува, не означава, че е пред икономически срив. Има всички шансове след Макрон да тръгнат реформаторски вълни. Каталунците действително са големи идиоти и напълно си заслужаватн боя, който ядат от испанската жандармерия, както и мизерното бъдеще, което сами си чертаят с това отцепване. Да този регион, както и Баския, имат по-силни икономики от останалите и сами по-себе си като ги извадиш, статистически цифрите им изглеждат много по-добре отколкото на останалите области. Всичко това обаче е обвързано с множество снопове достигащи накрая до централната обща икономика и Мадрид, ако тези връзки се прережат, въпросния им икономически напредък спрямо останалите моментално отива на кино. Сами ще са много по-бедни и ще загубят един куп привилегии, които сега имат. Най-простия пример е, отбора на Барселона като се наложи да излезе от Ла Лига след отделянето. В Каталуния има само още един отбор в лигата - Еспаньол, останалото са аматьорчета от долните дивизии. Така че излизайки от най-елитното футболно първенство Барселоа вече няма да има как да плащат баснословните заплати на звездите си като Меси и Суарес и са до там с Шампионската лига и с всичко. Само при този случай иде реч за загуба на милиарди и то в краткосрочен план, в дългосрочен отбора/фирмата просто заминава в трета глуха. И накрая - много ми е интересно как така тия каталунски чукундури след 800 г. в тая държава изведнъж решиха, че не могат да съжителстват с останалите испанци, но пък могат с мароканците и останалата бежанска измет, че даже и организират масови шествия в подкрепа на нови бежанци.

Не че не са били готови или не са имали възможността да колонизират, просто са преценили, че не им е необходимо. Макар и с някои изключения - Тайван, Хайнан и Сингапур все пак са колонизирани от китайци, но този процес започва чак 18 в. Колкото до откриването на Америка, на китайците това нямаше да им се удаде, дори и да инвестираха сериозно в отвъдморски експедиции. Теченията в Пасифика са в такава посока, че в умерения и тропическите пояси тласкат ветроходите в обратната посока - от Америка към Азия. Тъй че повече мегдан е имало индианците да открият Азия, отколкото китайците - Америка. Според Тур Хейердал това се е случило, поне що се отнася до Полинезия, сигурни свидетелства има само за достигането на Пасха и Галапагос. А китайците в източна посока имат само един възможен ветроходен маршрут - на север покрай бреговете на Сибир и през Беринговия проток към Аляска. Но дори и да бяха стигнали до Камчатка и Чукотка, едва ли те щяха да им се сторят по-атрактивни отколкото са се сторили Сомалия и Арабия на Джен Хъ, за да продължат по-нататък.

Карта на всичките активни сепаратистки движения в Европа. Ако един ден всички сепаратисти получат каквото искат, а нещата натам вървят - към все по-голямо раздробяване на Европа, то само ние и още 2-3 държави само ще останем цели