Warlord

Аза потъналия континент Му нищо ли не се споменава?

Всичките томове на Ст.цанев можеш спокойно да ги засилиш към кофата

Значи в Гърция военопленниците са ги взели в някое от първите сражения, когато нашите войски са още на територията на днешна Гърция. Или в боевете при Кукуш или в тези при Лахна. В краен случай има още един сблъсък - в района на Дойранското езеро, нататък ние отстъпваме, те ни следват чак до българската контраофанзива при Кресна, през който период не сме давали военопленници.

Няма как да са бг пленници през Балканската, обратното е тогава - ние взимаме турски пленници. Разказа на дядо ти най-много прилича действително на случая с о. Трикери. Този остров обаче не е в Солунския залив, а доста по-на юг. Гърците са я направили тая мизерия, не турците.

Кюрдите не смятат ли да помогнат? От известно време не се чува много за тях.

Не стоварваха ли разни десанти с хеликоптери в Дейр ез Зор, иранци и бойци на Хизбула?

А освен това има и куп съществуващи народи, които обаче си нямат собствени държави, а също и такива чиито държави са много по-скапани дори и от нашата че даже и в Европа има такива. А конкретно по конкретния времеви отрязък от темата - края на 19 в. както вече изложих доста добре сме отиграли ситуацията. Трудно можеше нещо по-добро да излезе. Евентуално можехме да изнаглееме за Пирот през 1885, който сме превзели, макар че австроунгарците със сигурност щяха да се възпротивят на това, но пък дали щяха да си направят труда да ни наказват по някакъв начин освен с мъмрене?

И аз съм чел, че е имало такова искане, и че руските географи и картографи чак трябвало да излъжат европейците, че билото на Балкана завива около Ихтиман и Рила е естествено негово продължение, а Траянови врата е просто един Старопланински проход. Т.е. че това е природната граница. Другото съображение е стратегическото местоположение на града спрямо целия полуостров - той се намира точно в центъра му и по средата на Виа Диагоналис. И разбира се с оглед на бъдещите борби за национално обединение се намира между трите части на България от които до онзи момент само една е била освободена. Сръбските искания тогава са доста нагли, но все пак не са включвали и София. Качил съм карта в другата тема

Между Белгия и Холандия даже има къщи, през които минава границата. За да се определи в коя държава ще се води адреса и съответно гражданството се гледа на чия територия е вратата на къщата. Има случаи със зазидани врати и преместени в другата държава, мисля предимно избират да са белгийци заради по-ниски данъци.

Не е ли време за чувал на север от Сухна?

То и Австроунгария не е искала някаква голяма война, просто е искала да вбие клин в добрите дотогава отношения между България и Сърбия, да си пуснат малко кръв, а и евентуално Сърбия да вземе нещо за да се възстанови малко баланса, който силно се е наклонил в наша полза след Съединението.

Вярно е, че са тотална дупка, но щяха с масовка да ни ударят, то щеше да е достатъчно и подобно на 1913 - нямаше да има кой да ги спре. Иначе през ПСВ първоначално имат успехи срещу австроунгарците около Брашов и в други битки със слаби гранични отряди. Когато пристига Фалкенхайн с германските подкрепления обаче веднага ги срива обратно във Влашката равнина.

А железница от Южна към Северна България тогава е имало само чак при София...

Тука те хванах! Нямаше найлонови торбички тогава, а мрежести или платнени за многократна употреба, които всеки си ги носеше натъпкани в джоба на отиване на пазар

Сига искаш латинско име предполагам?

Ами аз такава допотопна пералня не съм виждал, но най-ранните ми наблюдения са от края на 80-те началото на 90- те. Нашата си беше автоматична. Е вярно че като й включиш центрофугата и почваше сама да се разхожда из апартамента, както и че като пуснеш прахосмукачката 'Чайка' чак в съседния квартал разбират, че чистиш защото издава звук като от турбореактивен двигател. Както и че тия бангии наред с телевизорите и хладилниците постоянно се чупеха. Но хората или сами си ги оправяха или викаха познати техници или платени такива, които не помня да са взимали скъпо. Нещата някакси вървяха без хората да са недоволни като цяло.

Румъния има значително по-многобройна войска от Сърбия, в пъти. Достатъчно е само да минат Дунав и нататък - равнина, няма и такива гранични патрули по реката каквито по сръбската граница да ги забавят. Ние докато прехвърлим от Турската граница на север войските, щяхме да се срещнем вероятно на рубежа на Стара планина и вече Северна България да е окупирана. Към сръбската граница все пак войската се придвижва по главния път от Одрин към София, който, поне част от него вече мисля е била с твърда настилка. Докато на север и особено през Средна гора и Старопланинските проходи - мътна и кървава...

Ами дай някакви данни за да ги коментираме. Не съм добре запознат, а и бях прекалено малък за да помня подробности, но все пак не помня да е имало домакинство без пералня и телевизор, колко да са били скъпи?

Аз в Югославия не съм ходил, но в/през Сърбия ходя често и впечатленията ми са точно обратните. Кривнеш ли встрани от магистралата са такива кратери, че имаш чувството, че натовските бомбардировки още продължават. Самата магистрала е най-скъпата и най-скапаната по целия маршрут от тука до Германия, а на места и изобщо липсва, до скоро тунелите между Пирот и Ниш бяха просто дупки в скалата и дори все още нямат осветление отвътре. Що се отнася до това, че нашите вагони били мръсни. Не знам виждал ли си въобще сръбските, ръждясали, омазани в нафта и вечно закъсняващи с часове, изпускане на свръзки, няколко пъти ми се е налагало да спя на гарата в Ниш, веднъж даже без никой нищо да каже разделиха през нощта половината вагони от влака от Белград с друг локомотив и той отпраши към Скопие, аз на късмет останах в тия, които продължиха за София. С автобусните превози положението е малко по-добре, ама пак плачевно в сравнение с у нас.

И това твърдение е странно. Защото в посочения от ivannt източник има точни данни за НРБ за всяка една година от соца, вкл. и 60-те. И тези данни затвърждават мнението ми, че съществена разлика спрямо Югославия не е имало, и че спрямо Румъния сме били доста по-добре. Единствено променят мнението ми за Гърция, която почти през целия соц излиза, че е била пред нас. Изглежда и от преди да започнат преговорите с ЕС натам са течали солидни чужди капиталовложения, а също и може би приходите от туризъм и риболов са ги дърпали напред.

Ами странно, по-нагоре в темата не беше ли писал самият ти, че "цяла югоизточна Сърбия идваше да пазарува в супера на ЦУМ кашкавали и сирена на смешни цени." Сега пък изведнъж смешните цени станаха мит.

Ами то това е важното, на глава от населението колко се пада. Така се получава най-точна представа за благосъстоянието на нацията. Иначе е ясно, че държави с далеч повече население като Гърция и Югославия ще произвеждат доста по-голям продукт сумарно от нас. И ето според приложените от теб данни БВП на глава през целия соц НРБ води пред Югославия, настигат ни чак през 1980 и след това сме общо взето равни, като през някои години пак ги изпреварваме. На Гърция вече е повече, защото както отбелязах тогава ги приемат в ЕС и започват сериозни инвестиции. Гурбетите на югославците не влизат в тези данни, но в тях не влизат и значително по-ниските цени на стоките и услугите в НРБ, особено на електроенергията и горивата, които са направо символични, защото се внасят на безценица от СССР. Така че нещата пак се изравняват. Никакви фрапантни разлики няма

Сега малко сравнение и с Югославия. За нея се посочва, че също като България след войната започнала постепенно да се превръща от аграрна в индустриално-аграрна страна. Но забележете – постепенно, а не ударно като НРБ. Докато за НРБ пишеше, че от 1939 до 1958 обема на промишлената продукция скочил 9 пъти, то за Югославия е посочено, че същият този обем за периода 1939 – 1962 е скочил „само” 5.2 пъти. Излиза, че в първите две десетилетия на соца Югославия се е развивала почти два пъти по-бавно от нас. През 1961 като дял от общия нац. Доход на Югославия промишлеността е съставлявала 46.6%, а на селското стопанство – 24.6% (през 1939 съответно 26.8% на 44.3%). Все пак в промишлеността и строителството са заети само 16.1% от трудоспособното население, в селското стопанство – 52.7%, в занаятчийството – 4.2%, в транспорта – 2.8%. И икономическа карта от която може да се види, че при инвестирането на общия бюджет в икономиката Тито е пренасочвал по-голямата част към Словения и Хърватия, а Сърбия е останала предимно аграрна.

Ами Фружине, ето на купонна система, излиза не само, че сме били по-добре от Гърция, ами и положението е било г/д същото както и в Западна Европа. Ivannt, ясно е че соца си е бита карта по начало. Нямам за цел да го изкарам нещо хубаво, но искан да разсея заблудите, че сме били супер зле в сравнение с останалите и спрямо другите периоди. Нотмално е БВП на Югославия да е значително по-голям от нашия, все пак те са двойно по-големи като територия (ресурси) и тройно по-големи като население. Дай някакви данни за БВП на глава от населението и по възможност някакви цени на стоките. И няма да е зле и източника да се посочи, та да я видим колко па фрапантна да е била тая разлика

Това е станало в Равнините на североизточна Етиопия, ако се осланяме на до момента най-старите намерени останки. Тук идва въпроса защо павианите живеещи в планините на Етиопия упорито не щат да се изправят въпреки, че живеят в среда без дървета