Warlord

Ок, благодаря. Значи все пак иде реч за текстилната промишленост. Но при всички положения скока при индустриализацията е на лице. И едва ли една капиталистическа България би го постигнала в първите 15 г след войната в такъв размер (9 пъти спрямо 1939 според енциклопедията). Разбира се друг е въпроса на каква цена е постигнат и как се разпределят произведените блага. Но да продължим с малко показатели и за Гърция от същия източник. Докато за България пише, че за 3 петилетки производството й нарастнало 9-кратно и от аграрна станала промишлена страна, то за гърция пише, че към 1955 положението е било общо взето същото както и преди войната. Направо превеждам дословно: „Гърция е аграрна страна, в икономическо отношение зависима от чуждестранните капитали. Стопанството й се е специализирало в производството на няколко експортни култури, запазили са се полуфеодални остатъци в него. Промишлеността е развита слабо и зависи от доставките на оборудване, гориво и много видове суровини. В нивото на стопанското развитие се наблюдава рязък контраст между крайбрежната полоса и слабоусвоените вътрешни рлайони. Структурата на икономиката в сравнение с довоенната такава почти не се е изменила. Водещият отрасъл както и преди си остава селското стопанство, чийто дял от националния доход (за 1955 г.) е 36.5%, този на промишлеността – 19.6% (до преди войната съответно – 41% на 21%). Важна роля в икономиката на Гърция играе морския транспорт. След ВСВ се усилва процеса на концентрация на производството в ръцете на ред монополисти тясно свързани с чуждестранните капитали.. В промишлеността е заето ок. 16% от населението. Преобладават малките предприятия от полузанаятчийски тип. Тежката индустрия едва започва да се създава. В структурата на обработваемата промишленост по стойност продукцията се дели (1954) на: текстилна (32.1%), химическа (19.1%) и хранително-вкусова (17.9%). Металообработване и машиностроене (6.9%), производство на строителни материали и керамика (6.7%), кожно-обувна пр-ст (4.6%), дървообработвателна (3.8%), производство на тютюн (3.8%). Рудодобивната промишленост се контролира почти изцяло от американски, британски и френски капитали. Добив в хил. Т.: боксит (856), пирит (163), желязна руда (140), магнезит (88.7), хромит (26.2). На енергийни ресурси страната е бедна, добиват се кафяви въглища по ок. 1 млн. т годишно, нефт – ок. 1.5 млн. т годишно. Производството на електроенергия е ок. 1.5 млрд квт/ч (1957).” И така нататък в тоя дух. С други думи нищо впечатляващо и доста по-зле от нас за периода. Естествено взимаме в предвид, че те след ВСВ минаха и през гражданска война. Но взимаме в предвид също така и че ние до началото на 50-те сме още на купонна система и това десетилетие е едно от най-мизерните за соц периода, впоследствие нещата значително се подобряват.

Кратко включване с малко статистика от (не се смейте ) "Краткая географическая энциклопедия", том 1, 1960: Производство на най-важните видове промишлена продукция в България Вид продукция:1939г/1958г; На глава от населението:1939г/1958г Въглища - 2.2 / 12.7 млн.т; 352 / 1649 кг Електроенергия – 266 / 3024 млн.квт.ч; 42 / 392 квт.ч Стомана – 0.6 / 211 хил.т; 0.09 / 27.3 кг Азотни торове – 0 / 206 хил.т; 0 / 26.7 кг Цимент – 225 / 934 хил.т; 36 / 121 кг Хл.бум. ткани* - 34.1 / 169 млн.м; 5.4 / 21.9 м Захар – 25.1 / 149 хил.т; 4 / 19.3 кг Плодови консерви – 48 / 181 хил.тм 1.6 / 23.5 кг Тютюн – 30.8 / 63.9 хил.тм 4.9 / 8.3 кг *не знам какво е това съкращение, но явно иде реч за текстилни изделия. --------------------------- Аз самия съм с огромни резерви към тези данни, но след като засега не разполагаме с други ще трябва тези да коментираме, ако бъдат изнесени други, разбира се - и тях. Въпреки всичко мощната индустриализация е на лице. Довечера (или утре) още, вкл. и за другите балкански страни.

Най-накрая! Това май им е рекорд по бързо придвижване, обикновено са много мудни, наптедват д по няколко км после следват контраатаки и т.н. Излиза, че халифата вече няма сили за сериозно конътанастъпление, което може само да ни тадва.

Ти! Направи ли си собствена групировка?!

Не четеш внимателно, не съм писал, че пътната ни инфраструктура е била по-добра от югославската, а от тази на Румъния. Никъде не съм споменавал и че стандарта ни е бил по-висок от този на Югославия. Това, което казах е, че Югославия е прехвалена и схващането още от ония времена, че едва ли не те са Южна Корея, а ние - Северна, не отговаря на действителността. Да, Белградското летище е по-голямо от Софийското. Е и голем праз! Нали върши работа, иначе те и 200 километра летище да си бяха направили не виждам това с какво щеше да им вдигне жизнения стандарт. Това лошо ли е, че кашкавалите и сирената в ЦУМ са били на смешни цени, та цяла Източна Сърбия е идвала тука да пазарува? Ами точно обратното. Въобще за икономическите показатели от 60-те спрямо Гърция и Югославия ще се опитам да изровя някакви данни и да ги сравня, макар че това ще отнеме доста време и усилия. При краха на СИВ мисля е ясно защо бяхме толкова засегнати, можеше и успешно да се преструктурираме и пренасочим търговския си обмен, като чехите например. Само че в момента, в който се почувстваха отвързани всички почнаха да разграбват и изнасят заводите - от мафиотите и директорите до обикновените работници и за 2-3 г. се оказахме без реално работещи предприятия.

Ей, тия олигофрени напълно заслужават съдбата си!

Въпреки, че са със съвременно звучене термините "агресия" и "анексия" са си правилни. И звучат по-на място от това вместо агресия да напишеш "направили доста лошо" А и не смятам нападението за фикс идея единствено на Хидейоши, неговите даймьо подкрепят агресията и охотно участват в нея. Кониши Юкинага например си прави пирамиди от отрязани корейски уши за кеф. Преди Хидейоши да централизира властта просто страната прекалено дълго е била в хаос и граждански войни, затова и не е имало опити за инвазия в Корея. Макар, че японските пирати най-редовно са я тарашели поне по бреговете и пристанищата и са си били голяма напаст. След Имджинската война Япония се самоизолира, но когато шогуната пада и тя се отваря към света, първата им работа е наново да нападнат Корея и Китай накуп. Този път успешно. През 30-те на 20 в. - същата работа.

Доста добра идея. Познавам собствениците на Абордажа, но досега не е ставало дума за това. Със сигурност може да се прави по едно мероприятие месечно, дали ще е конференция, лекция или някаква презентация. Стига да има кой да ги изнася аз съм напълно ЗА може в началото мероприятията да започнат като регулярни сбирки на форума и в разговори на място да обсъдим тези неща.

Поразрових, ама нищо не откривам, явно ще излезе, че не е факт. Или поне не е било официално, а само част от преговорите, които така и си остават недоговорени. Официалния химн 1944-1950 е бил "Републико наша, здравей", което сега научавам

Ако Хидейоши беше поживял още малко можеше и да стане

Кептън. Не беше целта да разкостваме и анализираме точка по точка социалистическата система в НРБ (опазил ни господ ), просто я озаглавих така темата за да обознача периода, който обхваща тази част от поредицата. Промених заглавието, надявам се така да не подвежда толкова. По повод научния подход - тая тема няма абсолютно никакви претенции за научна статия/публикация, заради това и нарочно е избегнат академичния език и заменен със злободневен. Дори не мисля, че е възможен научен подход по така поставения проблем, който е субективен - ощетени ли сме (разговорно: прецакани ли сме) от една дълга върволица от процеси и обстоятелства. Базата ми за сравнение не е баба ми а всички хора от които съм взимал информация първа ръка. Ето дори и в тая тема всички, които са били лично в Соц Румъния препотвърждават с наблюденията си казаното от мен. Потвърждава ги дори Т.Живков в мемоарите си (както вече посочих), потвърждават ги и всички румънци, с които съм говорил лично по този въпрос. Иначе се съмнявам, че е възможно дори да се събере надежден обем точна информация за икономическите показатели на страните от региона през този период и да се направят сравнения. Най-малкото тогава всичко беше пропаганда дори статистиката. Принципно имам едни съветски географски (вкл. икономика) енциклопедии от 60-те. Но в тях можеш да прочетеш колко тона въглища са добити в страната, колко глави еди какъв си добитък са развъдени и какъв тип отрасъл се разработва в еди кой си регион. Данни като БВП на глава от населението, средна работна заплата и цени на стоките напълно липсват там. Поради което е много трудно да се изнамерят тези данни, да се съпоставят към днешните и да се направи сравнение на тогавашното положение, вкл. и между отделните държави. Това може би би отнело години труд и съставяне на цяла книга. Много съм далеч от тия възможности аз, а и не виждам защо трябва да вадя статистики писани от директори на соц заводи (това е като бай Генчо, който винаги като пише резултата на белот накрая печели неговия отбор ) при положение, че мога да почерпя информация лично от хора, които са видели с очите си как стоят нещата.

Мдаа, допуснал съм едно грубо недоглеждане в бързането - 800 хиляди са били преименуваните, а не изселените. Но дори и 320 000 да са, пак всички те от 1989 до сега имат и деца, а повечето вероятно вече и внуци, които са родени там и съответно нямат българско гражданство. Ако се бяха родили тук картината макар и не точно със същите цифри, които бях писал, пак щеше да е достатъчно комплицитна

Фружин, 1. За Чаушеску - ок, не споря за причините, само констатирам резултатите. Върнал-невърнал, такова е било положението, в което са се оказали румънците и то е било по-кофти от нашето. 2. Относно общата федерация няма нищо договорено и подписано, така че това, което знаем са слухове и бележки от хода на преговорите. Да - Западните покрайнини са имали готовност да ни ги отстъпят, но това са само две невзрачни градчета, да ги разменим за Пиринска Македония е като кон за кокошка. Разделянето на останалата част се е налагало за да няма България тежест колкото Сърбия във федерацията. Но който и от обсъжданите тогава варянти да беше приет щеше със сигурност да е фатален за нас. 3. Вярно е, че взимат по 600 евро пенсии в Гърция, но друг е въпроса какво можеш да си купиш с тях и дали въобще аптеката/магазина/градския транспорт ще работят или ще стачкуват. Имат да връщат 480 млрд, тъй че поколения напред в необозримото бъдеще ще живеят в условия на строги икономии и стачки. Миналата година минах през Атина, одраха ме 9 евро за билет за метро от летището (в София билета е 0.8 евро и даже съда го обяви за незаконно скъп и би трябвало да го върне на 0.5). Таксито от летището до където и да било в града върви от 50 евро нагоре, с много зор и махленски пазарлъци успях да смъкна един на 42. Чейнджовете свалят направо по две кожи от гърба ти, тоя на аерогарата те оскубва с близо 20 на 100 обменени лева. По заведенията бира под 5 евро няма. На входа на Партенона искат 30 евро, единствено за да влезнеш и да си направиш селфи на фона на камънаците. А да - и не можеш да теглиш повече от 60 евро на ден от банкоматите. Ако ти трябват кеш на момента повече пари за нещо дори и да ги имаш в картата не можеш да ги вземеш. Не ми се мисли вече наемите, данъците и сметките какви са им и за щастие няма и да узная, но 600 евро поне за Атина просто са крайно недостатъчни. 4. За Виденов май не схващам целта на коментара. Трябва ли да ми домъчнее за него задето влязъл и излязъл без пари от властта или пък да му се възхищавам, че държи до край на смахнатата си идеология?

Дойде време и за най-коментираната и най-спорна тема. Държа предварително да уточня, че каквито и да бъдат впечатленията от нея, тя не цели да реабилитира по някакъв начин комунизма в България. Факт е, че това беше един напълно провалил се експеримент, който ни костваше ужасно много. Целта тук е нещата да бъдат показани такива каквито са били, а не каквито ги представят. Защото знаете как е, левите представят периода на соца като рай, а десните – като ад.Нито едните, нито другите са прави. Периода на социализма, а както вече видяхме дори и този на „Турското робство”, не са били изцяло черни, или пък изцяло бели. Напротив, цветни са си били, както всички останали Животът на хората е продължавал да си тече. Те са имали своите щастливи и своите тъжни моменти, но всеки е имал възможността да живее добре, стига да се потруди малко и разбира се да не застава пред мерника на ДС. Малко кофти по въпроса със свободата на словото и критикуването на властта, но ако си траеш няма да имаш проблеми. Няма смисъл обаче да сравняваме тогавашното положение със сегашното. Едно, че тая тема е безкрайна, друго, че нямаме и необходимата историческа дистанция от този период, за безпристрастен и обстоен анализ. И трето – тоя спор е безсмислен. Ясно е, че няма как да убедиш едно типично комунде, пеещо песничката „При Тато си беше по-убаво”, че не е било така. За да избегнем това тук няма да правим сравнения между този период и предходния, или със сегашния, както обикновено се получава. А ще сравняваме положението с това на останалите страни от региона ни по същото време. За да се види, че не сме били кой знае колко по-прецакани от другите, че даже това въобще не е така. Напоследък най-често се сравняваме с румънците, така че започваме с тях. Днес може и по-добре да се развиват, но тогава категорично са били доста по-зле от нас. С изключение на един кратък период в началото при управлението на Георгиу-Деж, от ранния соц. Когато прогресът им е превъзхождал нашия и например са се прожектирали румънски филми по кино салоните, защото са се считали за модерни. Действително през ранния соц при Коларов и Червенков сме малко по-назад от тях. Но все пак периода се характеризира с възстановяване от войната, превключване на коренно различен режим, насилствена колективизация, масови чистки сред властта и населението, горянски брожения. Същевременно обаче тогава се положиха основите за мощна индустриализация на страната, на които тя след това стъпи за да достигне бъдещия си възход. Така в течение на времето решително изпреварихме румънците. В мемоарите си Тодор Живков отбелязва, че при всяка негова визита при Чаушеску, докато са го развеждали да му показват заводи и стопанства навсякъде селяните са били в ужасно дрипаво и окаяно състояние. Чаушеску след като забелязал, че това му прави впечатление, наредил занапред да го придружават единствено от военни в изтупани униформи, които обаче в цивилния си живот са били също толкова дрипави и окаяни като останалите. Тази тъжна румънска картинка се припокрива и с наблюденията на баба ми, която е ходила на екскурзия до Румъния през този период. Казва, че навсякъде е било пълно с боси дрипави деца и ако някой турист си изхвърли сандвича по няколко се хвърляли към кофата да го вземат. Автобуса им даже бил буквално обсаден от такива деца в едно поле и се наложило постоянно да им хвърлят дъвки и бонбони за да ги разкарат. Като е трябвало възможно най-надалеч да им ги хвърлят за да има време автобуса да потегли преди да се върнат и да го обградят наново. Това най-вероятно да са били циганета, но и така да е пак е несравнимо по-зле от тук. В България тогава всички цигани работеха задължително, имаха си жилища и глад не е имало дори и сред тях. А пък такива бездомни или просяци да видиш по улиците – абсурд! Така че по тонове излят чугун или стомана румънците може и да ни бият, не знам, обаче фактите за жизнения им стандарт са съвсем други и кои са били по-прецакани и са живяли по-зле мисля сами можете да прецените. Достатъчно говори и само факта, че до началото на 90-те е имало цели квартали на столицата Букурещ без електричество. Ама не, че е имало някакъв режим на тока като тука, а въобще не е имало прекарани стълбове и жици. Направо няма такова Средновековие. Отделно и пътищата им са били по-разбити от нашите и въобще цялата пътно-транспортна мрежа им е била по-калпаво организирана, което все още е така спрямо нас. На по-добро ниво е била развита например здравната им система, което може пък и да е следствие от предишното, ако болниците постоянно са пълни с катастрофирали хора За телевизията им пък да не говорим. Не че нашата беше нещо особено с няколкото часа програма на ден, но тяхната пък беше пълна отгоре до долу само с крайно агресивна и крайно отегчителна комунистическа пропаганда. Поради което те гледаха нашата телевизия и дори бяха научили български покрай нея и станали фенове на нашето кино, а децата на „Лека нощ деца”. Случаен румънец, който срещнах на един фестивал в Букурещ миналата година даже ми изпя песничката за Сънчо J щото освен това нямало абсолютно нищо друго за деца по телевизията и затова още я помни. Тъй че румънците живееха в доста по-изолирано общество от нашето и под доста по брутален диктаторски режим от нашия. Може да се каже, че тук си е било направо рахат в сравнение с там. В интерес на истината не е бил кой знае колко различен и стандарта от нашия и в прехвалената Югославия. Особено на фона на това, че те „бозаеха от две майки”, а ние – само от една и то от по-мизерната, пак разликата в жизнения стандарт не беше съществена. Основния им плюс при тях е, че беше допусната частната собственост и бизнес в определени граници, но това лека полека беше допуснато и у нас през 80-те, макар и негласно. Там имаше и повече свобода на словото и разбира се – свободата да пътуват. Поради което много от тях натрупаха пачки като гастарбайтери и си докараха мерцедеси от ФРГ. Това обаче им беше разрешено, чак в края на 70-те, като опит на Тито да изпусне парата на недоволните от властта, които не бяха малко, до преди това там е било общо взето същото положение като тукашното. А достъпа до западни стоки реално го имахме и ние през тях, макар и по заобиколен и нелегален път. Нон стоп течаха през границата между нас потоци от забранените капиталистически блага като кожени якета, дънки, музикални плочи и касетки, бутилки с коняк и уиски. Властта разбира се прекрасно знаеше за тези канали, но просто си затваряше очите за съществуването им. Доста е пресилено и схващането, че Югославия е била някаква много по-светска страна и направо западна в сравнение с НРБ. Както тука хората се озъртаха когато говорят на деликатни теми дали някоя слушалка на ДС няма да ги дочуе, така и там постоянно се ослушваха за агенти на ОЗНА и УДБА. Както тук в Белене, така и там по най-разнообразни причини можеше да се озовеш по бързата процедура на Голи оток с кирка в ръка и за неопределено дълго време. Освен това самата съюзна република Сърбия беше по-ощетена по времето на Тито, когото сега сърбите мразят, при разпределението на общия бюджет на федерацията. Той насочваше по-голямата част от средствата за икономическото и индустриалното развитие предимно на Словения и Хърватия. Докато Сърбия (с изключение на Белград) беше оставена предимно в аграрния сектор и съответно по-изостанала промишлено от тях. При Милошевич посоката на бюджетните приоритети се обърна на 180* . На преден план излезна великосръбския шовинизъм, което доведе до напрежение и влошаване на отношенията между отделните републики и етноси, откъдето вече разпадът на федерацията беше само въпрос на време. Трябва да благодарим на обстоятелствата, че не станахме и ние част от тази обречена федерация. Защото в края на 40-те г. преговорите между Тито и московското агентче Г.Димитров (Гошо Мастиката) за обща федерация, са в доста напреднала фаза, дори вече официално сме си били сменили химна на „Боже правде”. Плановете включват присъединяването на Пиринска Македония към Съюзна република Македония и евентуално разделяне на останалата част от България на две както е било преди Съединението за да се намали тежестта й в бъдещата федерация. Трябва да сме много благодарни на съдбата, че скара Тито и Сталин и този проект пропадна. Щяхме пак да сме под чуждо владичество, разпарчетосани и демокрацията и свободата си щеше да се наложи да ги постигаме в една още по-мащабна война за разпадане на Югославия. Радвайте се, че не се случи това, нацията и държавността ни можеха тотално да се разпаднат. Като все пак е благоприятен фактор, че такива преговори са били проведени, защото в хода им Тито ни опрости репарациите, които трябваше да му изплащаме по Парижкия договор. Става въпрос за 25 милиона $ тогавашни пари, като при това стечение на обстоятелствата нито им влязохме във федерацията, нито им платихме опростените заради несъстоялото се влизане пари. По-добре не можеше и да стане. Добре стана също така и че не ни приеха за 16-а република в СССР, доколкото това не беше просто блъф на Тато. В Гърция следвоенните години също са тежки. Страната изпада в продължителна гражданска война. Анархо-комунистите я загубиха и Гърция успя да се задържи от западната страна на Желязната завеса. Комунистите и анархистите обаче все пак запазиха силно лоби там, често организираха бунтове и демонстрации съпроводени с палене на коли и трошене на витрини по улиците, които изпълнения си ги правят редовно и в днешно време. По жизнен стандарт гърците започнаха да ни настигат едва след 1984 г. когато влязоха в ЕС и от там потекоха инвестиции. Бяха по-добре от нас обще взето само през 90-те и първите години на следващото десетиление. Допреди да банкрутират и тези двайсетина айлашки прекарани години да им излезнат през носа. С Албания и нейния пещерен комунизъм при Енвер Ходжа не виждам смисъл да се правят каквито и да било сравнения, така че минаваме направо към Турция. Турция също не може да се каже, че е била по-добре от нас през този период. При нея икономическия възход дойде по-късно и от гръцкия. Чак към първия мандат на Ердоган, с уточнението, че това стана не благодарение на него, а въпреки него. Обаче дори и сега турците да имат по-високи доходи от нас пак болшинството българи не биха предпочели да живеят в Турция поради редица други особености и проблеми на тази държава. Всъщност и тези български граждани с турски произход, които бяха изселени в Турция през Възродителния процес, лесно се аклиматизираха и устроиха там. За тях това не беше трудно защото споделяха местната култура, религия и език. Освен това всички те знаеха български и руски, което им даде огромно предимство пред тамошните им сънародници да си намерят работа по консулствата, посолствата, разузнаването, туризма и въобще на най-различни места като преводачи. Като веднъж на 2 г., а напоследък и по-често откакто започнахме ежегодно да си провеждаме избори и референдуми, им организират безплатни екскурзии до България с all inclusive в автобуса. Тъй че това въобще не е било чак такава драма за тях каквато се изкарва. Същевременно макар и това принудително изселване да беше едно от многото издевателства на комунистическата власт над хората, всъщност в дългосрочен план е много добре за нас, че се състоя. Бяха изселени към 300 000 души по време на целия процес. По различни оценки те заедно с децата си наброяват близо 2 млн. души днес в Турция. Ако не се беше случило това, сега етническата картина у нас щеше да бъде такава: 5 млн. българи, 2 млн. турци и 1 млн. цигани. Като мюсюлманите щяха да са концентрирани изключително в Източната част на страната. Предполагам при вида на тези цифри на всеки му идват в главата всевъзможни «Боснески» сценарии за мрачното бъдеще. Дори и при това положение с някаква магия да бяхме успяли да запазим целостта на държавата и етническия мир, то представете си ситуацията в парламента с едно ДПС с тройно по-голям електорат. Но ето, че нищо от това не ни сполетя. Не ни сполетя и никакво наказание за тази брутална масова чистка, която извършихме тогава и въобще никой не ни постави под никаква международна отговорност. В това число и самата Турция нищо не направи. Как да не кажеш, че обстоятелствата са били крайно благоприятни за нас на фона на това, което ни е застрашавало тогава? Защото половин милион турска армия вече чакаше в бойна готовност на границата. А нашите военни планираха разчети как да удържим врага поне три дни докато пристигнат руснаците и ни доставят ядрени глави за ракетите. Отиграваха се дори варянти за отстъпление зад Дунав в Румъния и контраофанзива, когато ни пристигнат подкрепленията, как да се предпазваме от радиация при атомна бомбардировка и т.н. Въобще трябва да сме много щастливи, че тая адска патаклама, която ни беше надвиснала над главите ни се размина. Накрая при краха на СИВ, също се разминахме най-леко спрямо останалите. Докато при нас «Нежната революция» мина само с един мирен митинг на Цариградско, то в Румъния стана с бая кьотек и разстрели. За Югославия пък дан е говорим. Държавата им се разпадна. След което най-прецаканата от републиките – Сърбия продължи да се разпада. Изкараха цяло десетилетие във войни и под ембарго и за капак накрая и НАТО ги избомби и им взе и Косово. Албания след Енвер Ходжа се превърна в един хаотичен мафиотски наркокартел и прокобсаха само тия, които успяха да избягат за Италия. Гърците поживяха щастливо още десетина години на аванта, след което им дойде сметката от Дойче банк и тутакси банкрутираха. Сега икономическата картина в страната им е като счупена чиния в пода на таверната. Турция се ислямизира и затъна в атентати, гражданска война в Кюрдистан и войната в Сирия. При нас положението през 90-те разбира се не беше никак розово, но се опазихме от войни, ембарго и етнически конфликти. Както и бързо се стабилизирахме след хиперинфлацията, в която ни набутаха червените при Виденов. Ето, че поглеждайки в дворовете на комшиите се оказва, че в нашия положението съвсем не е било толкова зле, дори напротив

Малко корекции. Точния брой на японските войски в Корея е 158 800 самурая при инвазията от 1592 г. При второто нашествие през 1597 г. са 141 500 самурая. Корейските войски през 1592 са 172 000 души + ок. 20 000 селско опълчение. Китайците им пращат ок. 40-50 000 подкрепления през 1592 г. и ок. 90 000+ през 1597 г.

Че ако не е агресия какво е? Присъствие?

Толкова са по Парижкия договор (25 млн към Югославия и 45 млн към Гърция). Иначе СССР каквото са прибрали тогава в последствие 45 г. им купувахме бензина и електричеството на символични цени, че даже и ги препродавахме с огромни надценки в чужбина. Тъй че като теглиме чертата ние май повечко сме ги вътрили

Знам за тая реч за годишнината от Косовската битка. След смъртта на Тито вече е било въпрос на време.

Аз пък нямах време да вляза и да прочета, че все пак среща ще има (хубаво е по-отрано да се казват тия неща) и съответно когато разбрах вече имах друга уговорка. Този уикенд обаче ще идвам на фестивала Hills of Rock в Пловдив така, че ще се видим с тебе и с още който иска там от околията

Е да, то началото може и доста по-назад да се изтегли. Още през 20-те има стрелби в парламента на КСХС

На 1:15 от това видео започна войната в Югославия

Никой нормален не спори, че 9.11. не е катастрофа или пък, че съветската окупация е нещо хубаво. Както казах това обаче влиза във времевите граници на следващата статия от поредицата, която още не съм завършил.

За соц-а в следващата част, тази е само за ВСВ. Иначе хората от Добруджа можеха да си останат отвъд завесата и отвъд България, както и тези от Западна България и Родопите, ако нямахме застъпничество от страна на СССР и трябваше единствено западните страни да решават за нас. Така че самите ние, аз и ти, можеше и да не сме в пределите на тази хипотетична свободна България непреживяла 9.11, при такъв сценарий. Хипотетичности естествено, които са по-скоро материал за отделна тема в раздела за Историческо моделиране.

Китайска народна република (Китай) и Република Китай (Тайван) И сега внимание! Ако си мислите, че тука на Балканите има много нахални шовинисти с нереалистични териториални претенции вижте териториалните претенции на Тайван: С други думи - съвсем официално искат всичко от империята на Цин в границите й през 1911, или само 11 500 000 км2

Под 4 000 имах предвид жертвите на бомбардировките. В хода на т.нар. Отечествена война даваме грубо около 10 000 убити. Т.е. общо ок. 15 000 за цялата война, или поне такива приблизително такива данни бях срещал до сега. Но хайде като искате максимум коректност да направим извадка от листа с жертвите даден във вики-то, лежащ предимно на данни от западни книги и проучвания. Италия: военни – 319 200, цивилни – 153 200 (общо 1.06% от населението) Финландия – 95 000/2000 (2.57%) Унгария – 300 000/264 000 (6.18%) Румъния – 300 000/200 000 (3.13%) Албания – 30 000/0 (2.80%) България – 18 500/3000 (0.33%) ---------------------------------------------------------- Югославия – 446 000/1 400 000 (10.97%) Гърция – 35 100/500 000 (7.02%) *Данните за България са взети от Michael Clodfelter. Warfare and Armed Conflicts – A Statistical Reference to Casualty and Other Figures Това са цифрите. Изводите отново са си за вас.