-
Брой отговори
11532 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
203
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ Warlord
-
Ами след цялата върволица от гафове през 1912-1918 са отрезнели и са започнали да мислят по два пъти преди да предприемат важен дипломатически ход. А след войната лошите отношения с гърците са се запазили, резултат на което е и Петричкия инцидент, а с турците изглежда пък са продължили да бъдат добри, както и през войната, така и през целия Ататюрков период. Около ВСВ стават неопределено-неутрални, и чак през соца - лоши.
-
Ок, ама това не изисква абстрактно мислене, единственото което изисква е просто да вдигнеш крак до дървото и оттам нататък секретите си знаят работата Така че това е само условно казано "писменост", ние като нямаме капацитет на сензорите да я разчитаме, просто никога няма да можем да я научим. Оосвен ако нямаме мини лаборатория в джоба си, която да анализира проби от миризми, урина и ДНК Но все пак както казахме няма нищо абстрактно в това, то единствено носи информация за физиката на животното, което е маркирало територията и съответно натрапниците в територията му си преценяват дали да му скочат на бой или да си вървят докато е време, нищо повече ... а да и когато женските са разгонени и за преследване на плячка също, но това също е свързано единствено с обозначаване на чисто физиологични (биологични) данни за дадения екземпляр и нищо повече.
-
Анатомически хомо сапиенс е имал капацитета да възпроизвежда всички звуци, които и ние сега можем още преди ок. 200 000 г. Навярно не само заради труда, ами и за координация при сложните тактики за лов е еволюирала речта във все по-диференцирана. Колкото до символи преди Винча, освен резки (отброяващи време или друго нещо) не знам дали има доказани други по-сложни символи или са просто пукнатини в които въображението на пишман-откривателите открива симмволи и намеса на човешка ръка. Труда обаче се е появил много преди анатомически хората да са можели да говорят като нас, тъй че абстрактното мислене се е появило доста преди речта. По-скоро абстрактното мислене и труда са се появили и развивали едновременно, но речта е много по-късна, писмеността - още повече. С резките отпреди Винча всъщност не можеш да опишеш толкова сложни работи, колкото ти посочваш, примерно "брой дървета за да не загасне огъня", поддържането не зависи от това - по-важени са влажността на средата, видът дървесина, големината, дебелината, дали е сурова или суха, силата на вятъра и т.н. и най-накрая идва броя дърва. Т.е. представлява нещо, което няма нужда да си играеш да го записваш. Същото важи и за "дължината на ножа за да е удобен", не е нужно някой да ти казва колко трябва да е дълъг за да ти е удобен (най-малкото има различни по размер длани) достатъчно е да го хванеш за да прецениш дали ти е удобен отделно с резки не можеш да опишеш как и къде трябва да се удари един камък за да се счупи на две, прекалено много видове камъни с прекалено много форми има и е необходима доста напреднала писменост за да се напише упътване за такива нещо.
-
Относно тоя въпрос бях чел статия, в която се споменаваше, че часовниците на сателитите в орбита нарочно били нагласяни да цъкат по-бавно иначе щяло да стане пълно разминаване и хаос спрямо часовниците тук на повърхността на планетата. Това вярно ли е? И въобще - няколко думи за това как точно гравитацията влияе на времето?
-
Е щом е така да го изместим за следващата седмица. И без туй за днес ентусиазма нещо не е на ниво
-
Ами за миналия път не мога да дам подробен отчет, защото аз и Богданов, като закъснели попаднахме в изолатора. Т.е. в края на масата до две буржоазни лелки живеещи в САЩ и прекомерно приказливи. Държиш ли да знаеш за какво са били разговорите с тях (през 90% от времето говореха те)? А за останалите, доколкото дочух в една от паузите обсъждаха компютърни игри, тъй че не съжалих особено за отреденото ми местоположение
-
Утре (петък) по бира някъде? Може и на открито ако атмосферните условия позволяват
-
Малко статистика за тези, които считат, че прекалено много пари се давали за отбрана, а прекалено малко за здравеопазване: От бюджет 2017 за здравеопазване са отделени 4.2% от БВП (като тези средства са увеличени с 6.8% спрямо миналата година). За отбрана са отделени едва 1.63% от БВП (за 2016 са били 1.3%). Изискването на НАТО е да са поне 2% от БВП, за което изискване Тръмп силно настоява, въпреки, че е бизнесмен и пословична стипца и иска например за стената на границата да плати Мексико, но настоява парите за отбрана да се увеличават и в САЩ и при съюзниците им, каквито сме и ние.
-
Е то фотороботът е някакво доста общо изображение, за да имат представа хората/полицаите приблизително как изглежда въпросен човек, за който трябва да се оглеждат. И пак се съставя от напасване на готови специфични изображения от които свидетелят избира, а не ги описва с думи. Поне в днешно време е така. Освен това един фоторобот никога не може да мине за доказателство в съда, да не говорим, че в българския съд дори и запис от видеокамера не минава за доказателство.
-
Продължаваме с ревизиите и към скандален пълен реквием за Великите сили В годините след Великата война Европа тъне в разруха, трупове и дългове. Франция настоява всичките щети да бъдат изплатени от Германия. Тя обаче не е в състояние да го направи и е принудена да печати банкноти на конвейр, в резултат на което изпада в хиперинфлация. След сътресението на Уолстрийт в края на двайсетте и победителите го закъсват затъвайки в Голямата икономическа депресия за цяло десетилетие напред. Както отбелязахме в миналата статия, за разлика от прецаканата уж България, Югославия преживява трудни и бедни следвоенни десетилетия. У нас обаче световната икономическа криза няма толкова силно отражение колкото на запад. Фалират предприятията на няколко едри предприемачески фамилии, но като цяло това не предизвиква сериозни сътресения в икономиката и банковата система на страната, които остават относително стабилни. Самата икономика продължава да е предимно аграрна, макар вече да се развиват и индустриални предприятия и въпреки кризата и разоренията от войната у нас глад няма. През 1929 г. положението се е оказало такова, че обикновените български селяни са били с пълни стомаси, а безработните брокери на фондовата борса в Ню Йорк – с празни. Това мисля в крайна сметка е по-важното, а колко велики, преуспяли и щастливи били американците са просто приказки, с които не можеш да се нахраниш. Ситуацията на запад действително е доста тежка. Това е време, в което както икономиката така и демокрацията се намира в криза и в повечето страни на Стария континент се издигат тоталитарни и авторитарни режими. Първите западни дипломати и журналисти посетили изолирания СССР са впечатлени от това, че той е останал незасегнат от кризата, заводите му си работят, че и същевременно нови се строят. Поради което в западната преса се появяват положителни оценки за него и дори съмнения дали всъщност болшевиките не са тръгнали по правилния път, за разлика от Запада. Авторите на тези статии обаче все още не са знаели за масовите чистки във властта и армията, за върлуващите отряди на НКВД и СМЕРШ, за лагерите, по които със и без вина са гниели милиони. Нито пък за мизерните комуналки, в които са набутали да живеят свободните граждани. По 5-6 семейства делящи обща кухня, баня и клозет, живеещи в тясни бетонени кутийки, често разделени на две по диагонал с перде, защото не винаги съквартирантите в нея са били роднини или приятели, а попаднали там всякакви хора на случаен принцип. Можете да си представите абсурда на живота в тези жилища, него струва ми се единствено Михаил Булгаков е успял да опише достатъчно нагледно в романите и разказите си. В същото време ние може и да не сме били индустриален гигант като Съветския съюз, но хората не са били постоянно преследвани от милицията и са живяли (и в градовете и в селата) в свои собствени къщи с големи дворове и с по няколко стаи, че и с по няколко етажа. Така че следващия път, когато се затюхкате колко сме били прецакани, помислете и за тия неща Що се отнася до въпроса с бежанците изселили се тук в резултат на войните – и на това винаги категорично му поставяме отрицателен знак. Определено обстоятелството, че е трябвало да напуснат родните си места и че тези райони са се обезбългарили е неприятно. Но от друга страна тези бежанци не са били като днешните – да чакат на социалки и да образуват гета генериращи престъпност и тероризъм. Били са наши сънародници, които веднага след като са се установили тук са си построили къщи и са започнали да работят. Което е добра инжекция за икономиката ни – огромен приток на ръботна ръка. Така за разлика от другите страни (особено Югославия) страдащи от жестоко обезлюдяване след войната, в нашата страна става точно обратното – населението скача изведнъж с няколко стотин хиляди нагоре. Освен това – днес сигурно всеки трети българин е ако не пряк потомък на тогавашни бежанци то в повечето случаи има поне по някой бежанец из родословието си. А за да се появим ние, техните потомци, събитията е трябвало да се стекат точно по начина, по който са се стекли, което включва и загубата на войната и бежанските вълни. Ако нечий дядо не беше избягал от Беломорска Тракия да кажем и не беше срещнал тук в София нечия баба, то тяхното потомство никога нямаше да се появи. Ако България беше спечелила войната и се беше обединила, бежанци нямаше да има и въпросните баби и дядовци щяха да останат по родните места. Пак щяха да имат потомства, но създадени с други хора, на друго място и тези потомци щяха да са други хора, нямаше това да сме ние. Тъй че не бива да съжаляваме за абсолютно нищо в нашата история. Всичко е трябвало да се случи точно така както се е случило за да се появим ние днес в резултат на всичко това. Но да се върнем на един от централните акценти в поредицата – набедените за наш вечен враг Велики сили. Които както вече видяхме в предните две теми всъщност повече са ни помагали отколкото са ни ощетявали. И този период не прави изключение в това отношение. Ако ние си мислим, че сме ощетени, то какво да кажат гърците тогава? През 1922 г. окончателно рухват мечтите им за тяхното национално обединение, т.нар. Мегали идея. Като ние изиграваме ключова роля в това.. Според Севърския договор Източна Тракия (без Константинопол) и Йония (района на Измир) са дадени на гърците. Възползвайки се от хаоса и фактическото разпадане на Османската империя те я нападат в опит да си върнат още от Мала Азия. Турците изпадат в доста тежко положение и са на път да загубят и претърпят пълна катастрофа. Изолирани са, а оръжието им е старо и недостатъчно, боеприпасите – също. В това време по Ньойския договор ние е трябвало да предадем всичкото си оръжие на Антантата и да остане само колкото за силно редуцираната ни по договора армия и полицията. Всичкото това оръжие и припаси, които пратениците на Антантата идват да приберат обаче се оказва, че го няма в складовете. Причината е, че преди това тайно и нелегално го пращаме на Ататюрк и с него той успява да нарита задниците на гърците и да ги изхвърли от Мала Азия и Източна Тракия. В резултат, на което над малоазийските гърци се извършват страшни погроми и изселвания. Тъй че те ни взеха Беломорска Тракия, но след това ние ги прецакахме тях доста по-брутално, проваляйки опита им за национално обединение, което тогава пропадна окончателно и те всъщност загубиха доста по-големи територии от нас Колкото до Великите сили (Антантата), на тях им е било известно за мизерията, която сме направили на гърците така и че освен всичко друго тя представлява и грубо нарушение на Ньойския договор. Въпреки това никой не го прави на въпрос и тая шмекерия ни се разминава напълно безнаказано. Няма ли поне едно „Благодаря” за Великите сили по случая? И като сме го ударили на ревизии е редно да отбележим и че названието на договора е неправилно. Парижкото предградие където се подписва договора се казва Neuilly-sur-Seine, Ньойи сюр Сен, с ударение на последното „и”, а не на „о”-то както сме свикнали ние да го произнасяме.Така че правилното трябва да е Ньойийски мирен договор Странно как са го допуснали да се наложи грешния варянт в пресата, историографията и навсякъде, при положение, че всеки който се е барал интелигенция тогава е знаел френски. Изглежда и интелигенцията ни не се е променила особено от тогава За сметка на това обаче китното парижко предградие Ньойи оттогава се е променило много. Сега около квартала е имигрантско гето, където живеят само негри и араби и представлява една от типичните „don’t go zone” и френски (бял) крак не може да стъпи там в момента. Тъй че тя съдбата накрая хубаво си им го върна на франсетата Но да продължим нататък с поредното неизказано „благодаря” към Великите сили. Малко след като удариха на камък срещу турците, гърците решиха да се пробват дали няма да успеят да изкопчат още нещо от нас. Конфликта, който възниква тогава е известен като Петрички пограничен инцидент от 1925 г. И всъщност виновните за самия инцидент сме ние. Според официалната версия – български граничар започва да копае дупка за кладенец близо до граничната бразда. При него идва гръцки граничар, обвинявайки го, че копае окоп срещу границата, което му е забранено по Ньойския договор. При възникналата свада българския граничар гръмва гръцкия, в резултат на което после избухват масови престрелки и цели крайгранични поделения на гърците са вдигнати и насочени към мястото на инцидента още преди новината да е стигнала до правителствата на двете страни. От Атина дават зелена светлина на военните и те преминават границата нахвърляйки се на крайграничните села. В този случай обаче нашите, които явно вече са се наиграли на войници в пет войни, като никога взимат правилното решение – да подадат сигнал до ОН и мирно да изчакат решението им. От своя страна ОН (т.е. Великите сили) оценяват високо желанието ни да се търси мирен изход на проблема. Въпреки, че четите на ВМРО игнорират заповедта от София и извършват поредица от нападения срещу гръцката армия в района на Беласица и Огражден. Великите сили обаче пък игнорират това обстоятелство. Игнорират дори факта, че инцидента става по наша вина и разрешават конфликта изцяло в наша полза. Нареждат на Гърция да изтегли войските си от нашата територия и я заставят да ни изплати репарации в размер на 30 милиона лева. Което е огромна сума само за няколко запалени села, така че сме доста на плюс от цялата работа. Това без да броим и че при изплащането на обезщетенията петричките селяни се скъсват да лъжат комисията, че гърците им били отмъкнали по незнам си колко стотин овце. От комисията естествено са били наясно, че плащат за въображаеми овце, но не им е пукало защото са ги плащали с гръцки пари Иначе гражданите на Петрич пък построяват гимназията в града с пари от тези обезщетения. Споменахме вече в миналата статия и че най-накрая през 1931 г. от Антантата си затварят очите и за неизплатените ни репарации към нея от ПСВ. Освен, че преди това постепенно премахват лихвите по тях, както и цели траншове, които иначе чак до 1985 г. е трябвало да изплащаме, просто се съгласяват да не им даваме това, което още не сме изплатили. А иде реч за луди милиони. Което в условията на кризата си е било един чудесен, направо спасителен за икономиката подарък към нас. Отново не чувам бурните ви аплодисменти за тях, в залата! Отделно от това в един момент си затварят очите дори и за започналото превъоръжаване и възраждане на армията (забранени от Ньойи), особено когато ставаме приятелчета с Райха, които правят същото. Първоначално скришом и лека полека, като например историята с първия им следвоенен танк кръстен нарочно Leichttraktor (буквално „лек трактор”) и действително това, което виждат английските и френските инспекции в завода е трактор, макар и не особено лек, ами даже и брониран. Само че след като приключват проверките немците просто му монтират един купол с оръдие отгоре По подобен начин и ние поръчваме самолети под предлог, че ни трябват за пощите, пък впоследствие тихомълком ги зачисляваме към ВВС. И така лека полека армията започва да се увеличава, да се поръчват и танкове. Докато накрая се стигне до грандиозния парад на 6 май 1936 г. на 400 000-ната ни вече армия и приет от неподвижно козируващия Борис ІІІ в продължение на цели 6 часа. Чуждестранните посланици присъстващи на парада направо не могат да повярват на това, което виждат и пращат хора да проверят дали случайно това не са едни и същи войници, които зад ъгъла на Батенберг не се връщат обратно до орлов за да минат наново по паветата. Като в същевременно периода е и на възход на българщината и патриотизма. Ратниците са над 300 хиляди души членска маса, освен тях има и бранници и СБНЛ и други. И е било чест за всеки прогресивен младеж да се запише в някоя от тези организации. Сравнявайки ги с днешните „патриоти” в парламента ни разликата е от земята до небето, а „патриот” и „националист” в днешно време вече станаха мръсни и презряни думи. Та през 20-те и 30-те определено държавата и нацията са в подем за разлика от сега. Въпреки, че впоследствие този период беше изобразяван в разни книги със съмнително червени корици и по соц филмите, като мрачен, беден, преминал под сянката на нацистките орли и изпълнен с капиталистически неудачи, а хората едва ли не с нетърпение само отброявали време до 9 септ. 1944 когато да гръмнат шампанското, всичко това просто няма нищо общо с реалността .
-
Е ок, тези думи с абстрактен смисъл пак се изобразяват чрез писмеността. Дали се четат или не точно както се пишат по никакъв начин не променя факта, че те са просто изображение Между другото все още не е достатъчно проучен езика на делфините и косатките, но е доказано например, че използват лични имена помежду си, възможно е и там да се използват абстрактни понятия, но все още да не го знаем.
-
Напротив, точно обратното - защитиха ни, че дори направо ни спасиха. В долната поредица от теми съм обяснил надълго и нашироко как и защо Ще има и още
-
"Все повече и повече идвам до заключението, че народът в тази нещастна страна е добър, но неговите водачи и псевдоинтелигенцията му са лоши. Днешните управници не са нищо друго освен парвенюта и интелектуални нули, които се мислят за божества. Всъщност те са малки човечета, нисши, глупави и надменни." Цар Борис III, 1924г.
-
Имало е някаква псевдоинтелигенция, която подобно на гърчеещите се българи се е "македонеела" опирайки се пак на по-престижното минало. Но това са били шепа хора. Няколко от тях емигрерали в Петербург даже за кратко издават ей тоя вестник през 1913 г.
-
Знам, че боли. Обаче нито Сръбко, нито Гърльо, нито Черньо са ти виновни, че така си ги нагласил нещата. Виновен си самият ти и си си получил урока за това А че сме на + от Балканските войни е математически неоспорим факт. Дори в цитирания пост, с който ме оспорваш си написал, че си увеличаваме територията със 17%, даже си ме поправил с няколко пункта нагоре, в моя пост бях писал, че увеличението е с ок. 15 %
-
Така както го поставяш въпроса - по принцип да. Нито народа, нито правителството, нито царя са желаели да има Междусъюзническа война, но никой от тях не е предполагал до какво ще доведат действията им. Те са си го представяли като "сплашване" ще им издрънчим с оръжие, ще демонстрираме сила и те ще станат по-отстъпчиви при преговорите. Безумие. Но това е била целта. Генерал Никола Иванов - главнокомаяндващият Втора армия, участвал и в боевете за Одрин. Големият победител. Е категоричен, че гърците са гейове в чоропогащи с топки на обувките, които може да ги пердашиме както си искаме. Царя и щаба взимат мнението му за чиста монета, признавам си и аз щях да го взема за такова в случая;) Припципно си е прав! Обаче. Това окрилява и царя и щаба и правителството да пратят всички 4 армии на запад срещу Сърбия и да оставят само 2-ра армия да се бие срещу гърците - тя е точно 3 дивизии: 36 000 души (20 000 от които новобранци), срещу 10 пехотни и 1 кавалерийска дивизии - 121 000 души. Когато въпросните новобранци виждат каква маса се задава на хоризонта, никой вече не обръща внимание на гейските чорапогашници
-
Нова тема от поредицата, която струва ми се би трябвало да надмине по скандалност първите две Ето че стигнахме и до може би най-коментирания и най-съдбоносния епизод от новата ни история. Винаги си спомняме за него със съжаление как тогава всичко било пропиляно завинаги. И как за всичко били виновни Кобургът Фердинанд от една страна, а от друга – подлите съседи, заедно с Великите сили, които одобриха тяхното лешоядно пиршество. Да видим обаче сега толкова фатално ли се прецакахме тогава и наистина ли, както винаги, другите ни бяха виновни. И тези други действително ли носят лицето на някакъв демоничен враг, който те преследва цял живот и е отговорен за всичките ти несгоди, най-редовно ти изяжда попарата от купичката, най-редовно оправя жена ти и най-редовно ти цака асата на белот Може би и наистина лицето им да е било подобно. Но както добре знаем, да се търси някакъв морал в политиката, била тя и външна, си е ялова работа. И въобще длъжен ли е някой да приема нашия възглед за национално обединение и просперитет и да работи за тях в наш интерес? Ами естествено, че не, всеки си следва собствения интерес. Проблема е, че ние тогава не сме били особено добри в тази област, като тази ни черта се е запазила непокътната и до днес. Да се хвърля цялата вина за фаталните решения само върху Фердо си е измиване на ръцете. През цялото време до него има демократично избрано правителство, ген-щаб и дипломати, които го съветват и направляват и които в огромното си мнозинство са подръжници на поетата от него линия. Нещо повече, цялото тогавашно общество подкрепя решенията му, те като цяло представляват отражение на народната воля. Така че вината е колективна. А цялото начинание е било обречено на неуспех още в зародиша си и е направо изумително, че на никой не му прави впечатление очевидното назряване на новия конфликт вследствие на нескопосаните договорености със съюзниците. Втората непростима грешка - неприемането на предложенията на съюзниците след Лондонския мир и безумното ни нападение срещу тях е също колективно решено след дълги макар и противоречиви беседи на царя с щаба и с правителството. Така че и тук отговорността е колективна. А на съседите няма какво да им се сърдим, те просто си гледат техните интереси и то както трябва, за разлика от нас. Ние, гледайки от нашата си камбанария, считаме за справедливо единствено ако вземем всички територии смятани за „наши”. Това включва цялата географска област Македония барабар със Солун. Е съгласете се, че така за съюзниците ни остават само трохи. Особено след създаването на Албания от австроунгарците. С това си действие те лишават сърбите от морски излаз и гърците – от Вльора и Южна Албания, принуждавайки ги да търсят компенсация от нас. Поради което и се почва новата патаклама, в която ние го отнесохме накрая. Кой знае защо обаче никой не им се сърди на австроунгарците, за дето я забъркаха тая патаклама, че дори и им станахме съюзници две години по-късно. Да се неначудиш на дипломатическия ни дебилизъм. Та не знам как сме очаквали при това положение сърбите и гърците да са доволни и да не искат ревизия. Ако те няма да вземат нищо от Македония и Албания то – за сърбите остава единствено чукарестия Новопазарски санджак, който на всичкото отгоре и трябва да го делят с черногорците, а за Гърците остава само също така чукарестия Епир плюс разни островчета. А всичко останало (едно 80% от плячката) да отиде за България. Поставете се на тяхно място и се опитайте да се самоубедите, че това ви изглежда честно и си струва да водите война срещу империя за него Последвалата катастрофа след малоумното „всичко или нищо” е добре известна на всички. Но Букурещкия договор, който толкова сме свикнали да мразим е всъщност много изгоден на фона на реалната окупация в края на войната и страшния сценярий, който ни очакваше ако беше продължила и още само с един ден. Спрямо линиите на фронта към 18 юли, според договора и четиримата ни съседи ни отстъпват окупирани от тях територии. А можеше и да не го направят. Особено гърците, на чиито молби преди войната да определим някаква точна граница Фердинанд троснато отговаря: Докъдето стигнат войниците ни до там! Е гърците стигнаха до Благоевград и можеха да кажат – хубаво тук ще е границата значи На фона на катастрофата и на това, че имаха възможност да ни унищожат напълно, или поне да не се изтеглят от вече заетите територии, както направиха през Първата Балканска война, Букурещкия договор е не само спасителен, ами е и най-голямото ни териториялно разширение след Съединението. Всички евентуални или реални апетити на съседите към това да не отстъпят тези територии или дори да ни унищожат са пресечени от Великите сили, които им скръцват със зъби да не се нарушава прекалено баланса на силите. Този тъй мразен баланс на силите, заради който ни разпарчетосаха на Берлинския конгрес и който бе използван като повод от сърбите и румънците да ни нападнат в гръб. Но и благодарение, на който не позволиха да ни унищожат нито през 1913, нито през 1918. Въпреки това Букурещкия договор е залегнал в съзнанието ни едва ли не като некролог на България, според който сме загубили изконните ни Източна Тракия и Вардарска и Егейска Македония. Ами няма такова нещо. Те просто не са били наши (от поне 700 години насам), били са на Турция. Така че тях не ги печелим, но не ги и губим, просто защото не са били в ръцете ни за да ги изгубим. Единствената ни териториална загуба по договора е Южна Добруджа. Като не трябва да броим Силистра към нея, защото я отстъпваме доброволно още преди войната. Между другото трябва да сме благодарни на румънците, че не се заядоха за нея на преговорите през 1940 г. Можеха да кажат: Ами Силистра не сме ви я окупирали, вие доброволно ни я отстъпихте, така че нея защо да я връщаме? И щяха да са в правото си, но не го направиха. Не само, че не сме ощетени от този договор, а дори се уголемяваме и то значително спрямо границите отпреди двете войни. Губим Южна Добруджа, но печелим Пиринска Македония (със Струмица), Беломорска Тракия и Южните Родопи. Откъм Турция пък, сега забележете турците какви са добрички – Въпреки, че срещу тях няма почти никакви български войски и могат да си вземат от нас територия колкото им е угодно, се задоволяват да си върнат само Одрин и територията до него. От чисто стратегически съображения – необходим им е хинтерланд около столицата, както и Одринската крепост за да могат да отбраняват подстъпите към нея при нужда. Даже не е вярно, че си взимат всичко до старата граница, както пише в учебниците. Преди войната границата преди Одрин е била ок. 30 км по-насам. В тази зона например се намира Свиленград, който остава за нас след войните. В източния участък на бившата граница пък намазваме още по-дебело. Там турците ни оставят цялата територия между р. Резовска и Приморско (включваща Китен, Царево, Ахтопол, Синеморец, Резово), както и Североизточна Странджа (района на Малко Търново). Всичко това са придобивки, които въпреки загубата на Добруджа ни увеличават територията с около 15% спрямо предвоенното положение. Отделно турските пичове след това ни отстъпват доброволно (Българотурската конвенция от 1915) и района на Димотика, с което територията ни става 114 хиляди кв.км, повече отколкото е сега. А що се отнася до резултата от Междусъюзническата война, който ние сме кръстили Първа национална катастрофа, той съвсем не е толкова фатален за колкото сме свикнали да го мислим. Всъщност в него няма нищо катастрофално. Жертвите, които даваме в тази война са около 14 000 души, което е нищо на фона на разразилите се на следващата година касапници из цяла Европа погълнали милиони животи. Освен това: първо – увеличаваме си територията, както вече казахме, получаваме даже излаз на Бяло море и второ – икономиката ни се възстановява до нивото отпреди войната за точно 11 месеца. Все едно нищо не е станало. По-малко от година ни трябва да се възстановим напълно след „катастрофата”. Ако трябва да го сравним с настоящето, от 10 ноември 1989 (който даже не го водим катастрофа) вече 27 години не можем да се оправим. Вместо това се тюхкаме как през 1913 г. сме могли да пропилеем всичко и колко тесногледи са били прадядовците ни за да го допуснат. Само че ако те тогава можеха да надзърнат в бъдещето и да ни видят ние сега как живеем, какви мафиоти си избираме да ни управляват всеки път, как се стопяваме и емигрираме, навярно щяха да си зададат въпроса: Вярно ли внуците ни ще бъдат такива идиоти?! Обвиняваме ги, че тогава всичко е било в техните ръце, но го пропиляли, обаче не обвиняваме себе си, че и днес всичко е в нашите ръце, но за разлика от прадядовците си не правим нищо за да променим положението. Преминавайки към ПСВ няма как да не засегнем първо момента с избора на съюзници. Въпросът, който обикновено си задаваме е: Как така Фердинанд се оказа толкова смотан, че да ни джойнне към очевидно губещия войната съюз? Първо – отново решението му не е еднолично. Въпреки, че последната дума разбира се е негова, по-голямата част от предприятията и влиятелните личности в българския икономически и политически живот са обвързани с германските и австроунгарските капитали. Тъй че те не могат да хапят ръката, която ги храни и съответно икономиката ни да увисне, с което царя няма как да не се съобрази. Отделно настроенията в обществото са били такива, че всички са бясни на Сърбия, искат реванш и си искат Македония. Не желаят и да чуят за неутралитет, камо ли пък да минем на страната на Антантата, т.е. да сме съюзници на сърбите и да воюваме за тяхна изгода. Някои депутати държащи пацифистични речи от трибуната на народното събрание против влизането на България във войната са получавали заплахи от активисти на ВМРО, че главите им ще се търкалят по Витошка, ако продължат да настояват за тези неща в парламента. Такива заплахи са отправяни дори и към царя ако незабавно не обяви война на Сърбия. А подобни заплахи през тази епоха не са били шега работа, имаме примери с кмет и с премиер, които са били заклани посред бял ден в центъра на София. Второ – в момента когато се взима решението да минем на страната на Централните сили ситуацията съвсем не изглежда така както от картите на ПСВ по атласите. Четири държави срещу целия останал свят. САЩ и Япония още не са се включили и никой не предполага, че ще го направят и на чия страна, както и че войната ще стане световна ще се включат и колониите и ще се проточи с години. Гърция и Румъния все още са неутрални и със силни германски лобита в кралските си дворове. Освен, че за момента положението изглежда равностойно, кампанията през 1914 е успешна като цяло за Германия, а и тази през 1915 също тръгва добре. Белгия и Северозападна Франция са в немски ръце, германците минават временно в отбрана там за да могат да предприемат офанзива на Източния фронт. Французите и англичаните не успяват да пробият отбранителните им линии колкото и да се напъват. Също толкова безуспешни са и италианските атаки на австрийския фронт, предстои Австроунгария да смаже Сърбия, или поне така се е очаквало. На изток германците са окупирали Балтика и Беларус и настъплението им продължава. Докато руснаците, освен че губят на фронта вече се появяват и признаци на вътрешно разложение в държавата им. Слагайки на кантара всичко това накрая добавяме и най-решителната теглилка отгоре – Антантата не ни предлага нищо. Обещават да съдействат за преговори със сърбите и румънците да ни направят евентуално някакви отстъпки след войната. Т.е. ако те не се съгласят, няма да ги има тези отстъпки, а те разбира се няма да се съгласят. Обещават ни единствено някаква част от Източна Тракия, в най-добрия случай до линията Мидия-Енос. Но вероятно е щяло да бъде по-насам тая линия, защото каквато и да беше съдбата на Истанбул при такъв сценарий, пак щяха да му придадат хинтерланд около него и проливите. При този варянт щяхме да останем с Беломорска Тракия и Одрин, но без Добруджа и заради придобиването на първите две вече да ни считат за достатъчно компенсирани за загубата на Южна Добруджа. Така ние нямаше да сме в позиция през 1940 да си я поискаме обратно и тя да си остане румънска. Което е струва ми се по-лошия варянт. Добруджа все пак е житницата, а и самата тя си има морски излаз, докато беломорския в крайна сметка сега вече като член на ЕС така или иначе имаме свободен икономически и туристически излаз на гръцкото Беломорие. От другата страна на кантара лежи пълното ни национално обединение, което Централните сили безусловно гарантират. Дават ни всичко, което искаме, че и отгоре – Северна Добруджа, Сърбия чак до Морава и Косово. Не мисля, че при това положение е можело да има място за колебания. Влизаме във войната на страната на Централните сили, след което става каквото става и накрая стигаме до Ньойския договор, считан за надгробната плоча на националното ни обединение и за най-голямото нещастие, което ни е застигало. Но всъщност в сравнение с останалите ни съюзници, нашите загуби са най-леки и чисто количествено и като %. Всички жертви, които даваме през ПСВ (загинали в битка, безследно изчезнали, убити цивилни, умрели от болести, глад или по друг начин свързан с войната) са около 180 000 души (ок. 3% от населението). Германците дават 2 800 000 жертви (4.3%), Австроунгарците – 2 млн (4%), Турците – близо 3 млн (15%). Дори и държавите от победилата Антанта – Англия, Франция и Русия дават по над 1 млн жертви всеки. От Балканските страни само Гърция дава по-малко жертви от нас - ок. 160 000 жертви (3.5%), но нейното участие е съвсем кратко и като процент от населението жертвите им са повече от нашите. Румънците дават 600 000 (8%) – над три пъти повече от нас. А сърбите дават над 1 200 000 (27%), или почти СЕДЕМ пъти повече от нас! С други думи – всеки 4-ти сърбин загива в тази война и всеки 34-ти българин загива в тази война. Така че не знам кои са останали по-прецаканите. Етническите българи, които след войната са останали в пределите на други държави (или пък са се изселили тук) все пак са живяли своя живот, добър или лош – субективен въпрос. Докато всички тези хора стоящи зад горните цифри, които ние наричаме врагове, са приключили със своите животи през тази война и евентуалните им потомства никога не са се появили на този свят. Докато нашите потомства, тоест – ние, сме си тук, едва 3% само ги няма. Що се отнася до съюзниците ни – и тримата биват унищожени в тази война. Това са три империи, които престават да съществуват в резултат на войната – Германската империя, губи всичките си колонии, губи огромни територии за сметка на Полша, Франция, Дания и Белгия и на нейно място след това е създадена Ваймарската република. Австроунгария е напълно унищожена и разпарчетосана от нея остават две отделни държави – Австрия и Унгария, и двете с по-малко територия от нас. Османската империя по Севърския договор също е тотално разпарчетосана, но в последствие Ататюрк успява да спаси това, което имат днес вече под формата на Турска република. Царство България обаче оцелява! Ньой не го разруши. Разрушихме си го сами през 1946 г. с един инсцениран референдум! Нито пък репарациите, които са ни наложили по договора са били сериозна тежест за тогавашната ни икономика в дългосрочен план. Те възлизат на 2 милиарда франка, но след поредица от преговори успяваме да договорим разсрочено плащане, премахване на лихвите, премахване и на вече договорени траншове и през 1931 г. изцяло да анулираме това, което е останало да плащаме по договора. Териториалните загуби са незначителни като за страна загубила световна война и особено в сравнение със съюзниците ни, както вече отбелязахме. Губим само Беломорска Тракия откъм Гърция, а откъм Сърбия три крайгранични градчета с прилежащите им паланки. Откъм Румъния – нищо, границата си остава така както е била преди войната. А откъм Турция дори оставаме с малка териториална придобивка – териториите в кафяво: Естествено в резултат на тези войни не можахме да осъществим националното си обединение така както си го представяхме, но пък оцеляхме във война сами срещу всички други балкански държави, а след това и срещу целия свят, заедно със само трима съюзника, които за разлика от нас не оцеляха. Не оцеля дори и Руската империя, която въпреки че беше на страната на победителите загуби територии колкото няколко Българии и накрая падна под болшевишко „робство”. Нововъзникналото Кралство на Сърби, хървати и словенци въпреки, че изглежда на картата като една реализирана сърбоманска мечта, всъщност претърпя чудовищни човешки жертви и разрушения както при създаването си в резултат на тази война, така и при разпадането си в края на века. Следвоенните години там са доста тежки и гладни. С учудване съм чел коментари на сърби из разни групи, че не харесвали Александър Караджорджевич, не само защото бил кофти като човек, ами и защото периода на управлението му били бедни години за населението. Докато ние отново се възстановяваме за кратко време. Страната ни все още е предимно аграрна, все още с бързо развиваща се икономика и все още можеща да самозадоволява нуждите си. За разлика от днес, когато без вноса сме загубени...
-
Теорията за Т-рексовете не беше ли, че са се излюпвали с пера, които с растежа са падали? На толкова едри животни просто вече не им трябват.
-
Вярно ли, че през соца в обществените бани имало семейни сепарета(вани), но за да влезне двойка в тях е трябвало да представят документи, че са женени?
-
Очакваше се да стигнат до тук, след като още през 90-те започнаха да произвеждат собствени балистични ракети.
-
А тъй, а ние понеже ще сме си дали парите за отбрана за други сектори, няма да ни остане нищо друго освен да стоим от страни и да им ръкопляскаме.
- 214 мнения
-
- ба
- българска армия
-
(и 2 повече)
С тагове: