Warlord

Тритон и Сънфиш са двете субмарини забелязани по пътя към Осло, първата даже му скача на бой, но в открито море крайцера успешно маневрира и избягва торпедата. Линкове: https://en.wikipedia.org/wiki/HMS_Triton_(N15) https://en.wikipedia.org/wiki/HMS_Sunfish_(81S)

Говори се, също така и че щяло да има съвместна турско-американска операция "Ракка". Доста снимки на американци се видяха около Манбидж. Ще последват изглежда още по-масови сблъсъци между кюрдите и турците, както и с турско-зелените,

Асадистите вече са стигнали до водоема, там бая ги напънаха.

Африка по всички параграфи си се пренесе в Европа...

Циганите не е трябвало да са щастливи, а да работят в строителни войски и когато районния се появи в гетото всичко живо да се изпокрива от улиците като хлебарки като светнеш лампата

И малко от по-романтичния и щастлив Юго соц

Е няма начин да няма прехласване по роматичната ветроходна епоха и пред смелото откриване на неизвестното Още повече, че тогава европейците сме налагали културата си над останалия свят. И то със огън и стомана, а не като днес - точно обратното и то доброволно...

То отделни мегафаунови видове се появяват и изчезват през най-различни епохи, включително и в Южна Америка, но когато там пристигат хората цялата мегафауна изчезва накуп по едно и също време. Което дотогава никога никъде не се е било случвало от динозаврите насам. И този момент някакси все се избягва да се коментира или ако се коментира се търсят под дърво и камък други причини

Дам, още я има тая традиция. Ето друга нашенска интерпретация на същата песен :Д

Ами след малоумната забрана всяко семейство да не може да има повече от 1 апартамент, хората със спестявания реално като няма как да си купят апартамент решават да си строят къщи. Още един филм, не толкова очернящ това предприемачество, колкото показващ трудностите на хората покрай тези строежи, липсата на материали и далаверите, които си принуден да въртиш с всякакви зевзеци докато си ги набавиш

Мда, до скоро се считаше, че е ирония на съдбата това, че Блюхер е потопен от брегови батареи на Круп от миналия век. Действително получава тежки повреди по средната и рулевата част, особено при попаденията от 280 мм батареи, но въпреки това крайцера си остава на вода и не губи ход още доста време. До момента, в който не започват да се чуват мощни подводни взривове, наред с това започват експлозии и от горе след като пламъци обхващат собствените му снаряди и те започват да се взривяват. Попаденията трябва да са били от торпедните брегови батареи на о. Кахолм, но най-вероятно и 2-те забелязани по-рано британски подводници (а може би и повече да са били) успяват да го ударят някъде по същото време.

Лайфа на Омега е тотална лудница, резко ми се доживея в соц Унгария

Аз 8000 ги докарах от данните, които Тошев е изнесъл в споменатата от теб книга. Общо към 1600 убити и 6300 ранени (това включва и германския отряд), ако добавим и стотина жертви при Сарсанлар = 8 000. Което от общия брой (55 000) прави точно 14.54%

Наскоро гледах няколко филма от поредицата за Баш Майстора (гледал съм преди много време откъслечни моменти по телевизията). И чак сега забелязах, че това си е най-открита пропаганда срещу опитите за частен бизнес. Странно, че никой не я разглежда така тази поредица, дори и днес, хората просто го приемат като носталгична комедия, а образа на Баш майстора - като на супер забавен чешит. В него обаче няма нищо случайно, нарочно са го докарали да е ербап, тарикат, долен, подмолен, безскрупулен. Винаги крои пъклени далавери да заработи допълнително и винаги е неудачник, не само в професионален план, ами и в живота и с жените, че и колата му ще се повреди десет пъти ако тръгне за морето - дори съдбата го наказва всячески задето иска да бъде частник Доста елегантна пропаганда, изглежда никой не се е замислил и може би и подсъзнателно внушенията от филм да са влезли масово в главите на хората и да са ги въздържали от частен бизнес донякъде, поне до 80-те когато вече всичко беше изпуснато.

За горе цитираните описания съм се позовал на "Войните на Третото царство" от Александър Ганчев (4-ия том). Споменава за бягствата от окопите и фортовете още първия ден на обсадата, споменава и за контраатаките разбира се и за всички останали трудности при превземането. Загубите идват около 14% ако трябва да сме точни, но пак е повече от при Одрин.

Е при Тутракан, даже Кирицеску го отбелязва

Ми то хубаво ама тва 3-тото падане на Палмира ли ше е вече...

Случващото се при Манбидж е интересно. Успешен край на операцията за турците щеше да е ако бяха опряли фронт в зелените, а сега се оказват "заградени" от асадистите. Ако Асадистите и кюрдите се разберат помежду си двете сирийски фракции на кюрдите ще могат да си подадат ръка посредством Асад и това да отреже коридорите за трафик между ИД и ССА към Турция, т.е. и към останалия свят.

Има ли смисъл да го почваме сега тва защо никога няма да има летящ Адмирал Кузнецов?

Ами в енциклопедиите вече е влязъл... И аз също реших, че няма нужда да го сверявам с друг източник, защото беше представен като точен цитат реплика-дуплика, а и защото цялото ни съвременно "военноисторическо" войнство е застанало с имената и титлите си зад написаното! Представяш ли си? За малко и аз да стана съучастник в митологиите, срещу които иначе се боря. Това най-вероятно са го преписали директно от някой от по-старите автори от сорта на Борис Чолпанов, които си съчиняваха на поразия патетични монолози и диалози.

Мда, намерих я. Самия Макензен там не твърди, че крепостта била слабо защитена. Това го твърди заместник ген-щаба му полковник Хенч според написаното. Но в крайна сметка Макензен одобрява общия план. Явно въпросния телефонен разговор е мит и авторския колектив от СУ са се оплескали. Мерси за поправката, ще бъде коригирано това в завършения вид на статията.

"Действията на 3-а армия в Добруджа през 1916 г." - това ли е книгата? Защото има още една негова "Победени без да бъдем бити".

На какво се базира мнението ти? Макензен със сигурност е знаел, че има 12 форта около Тутракан и поне два реда траншеи, което вече само по себе си говори, че крепостта е достатъчно добре укрепена. Не е издавал заповед щурма да се забрани, но и не е смятал, че е правилно да се предприема. Според "Военна история на България от древността до наши дни" на Труд 2007 има записан телефонен разговор между Тошев и Макензен от сутринта на 5 септември 1916 г., в който фелдмаршалът настоява атаката да се отложи докато пристигнат немски подкрепления, защото според него артилерията ни е недостатъчна. Източник - предполагам Военния архив в Търново.

Стигат и до Делтата, заети са Исакча и Тулча, дори и Браила е заета от български войски, въпреки, че е на левия бряг. Румънци не остават в Добруджа - изтласкани са между реките Прут и Сирет. Германците не забраняват на българите да влизат в Букурещ, тъкмо обратното - дори ги оставят да си направят парад под триумфалната им арка, построена в чест на присъединяването на Южна Добруджа през 1913. Тъй че - да български войски във Влахия има - цялата Шопска дивизия и 12 пехотна дивизия участвали в боя на река Арджеш и влезли след това в Букурещ, както и части от 4-а преславска дивизия в Браила. По-нататък ще пиша и за тези събития.

Ами зависи какво имаш предвид под доближаване, войските са в района на Лерин, принципно може да се локализира къде точно, ако е толкова важно. И хайде понеже има поне месец докато излезе списанието да не е без хич пускам и частта за Тутракан тук: Щурмът на Тутраканската крепост. Крепостта изграждана в продължение на 3 г. под ръководството на белгийски инженери се намира върху плато извисяващо се на 110 м над Дунав, което я прави естествено укрепена позиция. Тя се състои от три пояса отбранителни линии, най-мощен от тях е втория, състоящ се от общо 12 форта, телени заграждения, укрепени батареи и фланкиращи оръдия защитени със стоманени куполи. Като тази линия е разположена до ръба на падина с радиус 8-9 км, което само по себе си значително затруднява нападащите я. Пред всичко това е изнесена предната линия, съставена от добре уредена окопна мрежа с траншеи, телени заграждения, ходове за съобщения, складове и т.н. Гарнизонът отбраняващ града (17-а пехотна дивизия) се състои от 28 000 души, 125 оръдия, 3 000 коня, 66 картечници и 18 000 пушки, като отделно в резерв стоят и части от 15-а пехотна дивизия. Ударната групировка на българските войски, която щурмува крепостта е съставена от 4-а Преславска дивизия ,1 бригада от 1-а Шопска дивизия и Дунавския германски отряд – общо 55 000 души, 132 оръдия и 53 картечници под командването на ген. Киселов. На 5 септ. 1916 г. в 6:30 сутринта българските тежки батареи едновременно откриват разрушителен артилерийски огън по всичките фортове на крепостта. Още от самото начало значителна част от отбраняващите ги румънци изпадат в паника от страшната пукотевица и започват да напускат укрепленията бягайки назад към града. Постепенно осезаемо започва да отслабва и ответния артилерийски огън от тези фортове. Впуска се скоро в масирана атака и българската пехота. Румънците все пак успяват да нанесат тежки поражения на настъпващите с голи гърди срещу тях българи, главно от стрелбата на куполните оръдия непосредствено пред телените заграждения. Въпреки това 1-а Преславска бригада успява за по-малко от половин час да пробие загражденията и да превземе форт №7. Въпреки силния артилерийски и картечен огън от форт №8 1 шопска бригада и 6 Търновски полк успяват и там да разкъсат загражденията изваждайки с голи ръце телените колове под дъжд от куршуми и снаряди. В този участък румънците пробват контраатака, която е отбита с огромни усилия от търновци и шопи, чиито патрони свръшват и се стига до свирепи ръкопашни схватки и бой с щикове и приклади, в резултат на което до 13:00 българските войници успяват да влезнат и в самия форт и да го овладеят. По същото време в участъка на 4-а Преславска дивизия отново с цената на огромни жертви и голяма храброст войнишкия порой нахлува и във фортовете №5 и №6. До ранния следобед един след друг падат още 4 форта. Главнокомандващият ген. Теодореску въвеждайки резервите си хвърля усилията на гарнизона срещу десния български фланг в опит да го разкъса и да си отвори път за отстъпление към Силистра. Но тези усилия, както и усилията на силистренския гарнизон да им се притече на помощ, са пресечени навременно и успешно отблъснати от други български части. До края на деня вече целия фортови пояс е напълно овладян, но решителния щурм към града е отложен за следващата сутрин. И на втория ден боевете започват още в 6:30 сутринта. Към 11:00 1-а Преславска бригада навлиза в гъстата и изпокършена от снаряди Тутраканска гора. Преодолява румънските засади устроени из нея и разполагайки артилерията си в края й започва обстрел по румънските батареи намиращи се на гребена до самия край на града, които също отвръщат на огъня. И тук както на предния ден, по време на артилерийската престрелка и още преди българската пехота да се впусне в атака, румънските окопи започват да се изпразват. Из царевичаците и трудно проходимата Тутраканска гора хаотично плъзват като подгонен дивеч огромни групи от румънски войници без посока и без офицери. Някои все пак остават на позициите си и се сражават в отчаян опит да спасят положението, пробват дори контраатака срещу преславци, но българските части продължават бавно и методично да настъпват от 3 страни имайки предвид, че все още масата отбраняващи е значителна. Междувременно паниката сред румънските войници на гарнизона става напълно неконтролируема. Ген. Теодореску бяга от града. Командването поема полк. Мазареску, но се оказва безсилен да организира по някакъв начин войските за продължаване на съпротивата. Вече безконтролните войници се стичат на големи маси по улиците към пристанището. Когато местата по корабите и лодките свършват цели роти се хвърлят във водата и отчаяно започват да плуват към отсрещния бряг. Виждайки как българската артилерия и картечници вече се разполагат по брега обезумели румънски войници започват истински сражения помежду си за място в някоя пробита лодка, върху плаващ сандък или греда. По тях започва да гърми дори и пехотата с пушките си. Само малцина доплуват живи до отсрещния бряг през почервенелите води на Дунава, включително двама знаменосци на полкове. Дунавския флот също успява да прибере шепа влачени от водите войници, но скоро след това получава заповед да се евакуира към Силистра. Към 8 часа вечерта официално комендантът на крепостта я предава безусловно на българите. Само за два дни с открит щурм българската пехота успява да превземе една от най-модерните и силно укрепени крепости в Европа. Това удивява силно западните експерти. С падането на крепостта се открива плацдарма за настъпление на 3-а армия на север, което същевременно спомага много и на действащата в Трансилвания 9-а германска армия. В румънския щаб надделяват опасенията, че след превземането на Тутракан българите ще се прехвърлят през реката и ще настъпят директно към Букурещ, което ги принуждава да започнат да изтеглят цели дивизии от Карпатския фронт на юг към застрашената си столица.