Ами зависи какво имаш предвид под доближаване, войските са в района на Лерин, принципно може да се локализира къде точно, ако е толкова важно.
И хайде понеже има поне месец докато излезе списанието да не е без хич пускам и частта за Тутракан тук:
Щурмът на Тутраканската крепост.
Крепостта изграждана в продължение на 3 г. под ръководството на белгийски инженери се намира върху плато извисяващо се на 110 м над Дунав, което я прави естествено укрепена позиция. Тя се състои от три пояса отбранителни линии, най-мощен от тях е втория, състоящ се от общо 12 форта, телени заграждения, укрепени батареи и фланкиращи оръдия защитени със стоманени куполи. Като тази линия е разположена до ръба на падина с радиус 8-9 км, което само по себе си значително затруднява нападащите я. Пред всичко това е изнесена предната линия, съставена от добре уредена окопна мрежа с траншеи, телени заграждения, ходове за съобщения, складове и т.н. Гарнизонът отбраняващ града (17-а пехотна дивизия) се състои от 28 000 души, 125 оръдия, 3 000 коня, 66 картечници и 18 000 пушки, като отделно в резерв стоят и части от 15-а пехотна дивизия.
Ударната групировка на българските войски, която щурмува крепостта е съставена от 4-а Преславска дивизия ,1 бригада от 1-а Шопска дивизия и Дунавския германски отряд – общо 55 000 души, 132 оръдия и 53 картечници под командването на ген. Киселов.
На 5 септ. 1916 г. в 6:30 сутринта българските тежки батареи едновременно откриват разрушителен артилерийски огън по всичките фортове на крепостта. Още от самото начало значителна част от отбраняващите ги румънци изпадат в паника от страшната пукотевица и започват да напускат укрепленията бягайки назад към града. Постепенно осезаемо започва да отслабва и ответния артилерийски огън от тези фортове.
Впуска се скоро в масирана атака и българската пехота. Румънците все пак успяват да нанесат тежки поражения на настъпващите с голи гърди срещу тях българи, главно от стрелбата на куполните оръдия непосредствено пред телените заграждения. Въпреки това 1-а Преславска бригада успява за по-малко от половин час да пробие загражденията и да превземе форт №7. Въпреки силния артилерийски и картечен огън от форт №8 1 шопска бригада и 6 Търновски полк успяват и там да разкъсат загражденията изваждайки с голи ръце телените колове под дъжд от куршуми и снаряди. В този участък румънците пробват контраатака, която е отбита с огромни усилия от търновци и шопи, чиито патрони свръшват и се стига до свирепи ръкопашни схватки и бой с щикове и приклади, в резултат на което до 13:00 българските войници успяват да влезнат и в самия форт и да го овладеят.
По същото време в участъка на 4-а Преславска дивизия отново с цената на огромни жертви и голяма храброст войнишкия порой нахлува и във фортовете №5 и №6. До ранния следобед един след друг падат още 4 форта.
Главнокомандващият ген. Теодореску въвеждайки резервите си хвърля усилията на гарнизона срещу десния български фланг в опит да го разкъса и да си отвори път за отстъпление към Силистра. Но тези усилия, както и усилията на силистренския гарнизон да им се притече на помощ, са пресечени навременно и успешно отблъснати от други български части. До края на деня вече целия фортови пояс е напълно овладян, но решителния щурм към града е отложен за следващата сутрин.
И на втория ден боевете започват още в 6:30 сутринта. Към 11:00 1-а Преславска бригада навлиза в гъстата и изпокършена от снаряди Тутраканска гора. Преодолява румънските засади устроени из нея и разполагайки артилерията си в края й започва обстрел по румънските батареи намиращи се на гребена до самия край на града, които също отвръщат на огъня. И тук както на предния ден, по време на артилерийската престрелка и още преди българската пехота да се впусне в атака, румънските окопи започват да се изпразват. Из царевичаците и трудно проходимата Тутраканска гора хаотично плъзват като подгонен дивеч огромни групи от румънски войници без посока и без офицери. Някои все пак остават на позициите си и се сражават в отчаян опит да спасят положението, пробват дори контраатака срещу преславци, но българските части продължават бавно и методично да настъпват от 3 страни имайки предвид, че все още масата отбраняващи е значителна.
Междувременно паниката сред румънските войници на гарнизона става напълно неконтролируема. Ген. Теодореску бяга от града. Командването поема полк. Мазареску, но се оказва безсилен да организира по някакъв начин войските за продължаване на съпротивата. Вече безконтролните войници се стичат на големи маси по улиците към пристанището. Когато местата по корабите и лодките свършват цели роти се хвърлят във водата и отчаяно започват да плуват към отсрещния бряг.
Виждайки как българската артилерия и картечници вече се разполагат по брега обезумели румънски войници започват истински сражения помежду си за място в някоя пробита лодка, върху плаващ сандък или греда. По тях започва да гърми дори и пехотата с пушките си. Само малцина доплуват живи до отсрещния бряг през почервенелите води на Дунава, включително двама знаменосци на полкове. Дунавския флот също успява да прибере шепа влачени от водите войници, но скоро след това получава заповед да се евакуира към Силистра.
Към 8 часа вечерта официално комендантът на крепостта я предава безусловно на българите.
Само за два дни с открит щурм българската пехота успява да превземе една от най-модерните и силно укрепени крепости в Европа. Това удивява силно западните експерти.
С падането на крепостта се открива плацдарма за настъпление на 3-а армия на север, което същевременно спомага много и на действащата в Трансилвания 9-а германска армия. В румънския щаб надделяват опасенията, че след превземането на Тутракан българите ще се прехвърлят през реката и ще настъпят директно към Букурещ, което ги принуждава да започнат да изтеглят цели дивизии от Карпатския фронт на юг към застрашената си столица.
Мда, намерих я. Самия Макензен там не твърди, че крепостта била слабо защитена. Това го твърди заместник ген-щаба му полковник Хенч според написаното. Но в крайна сметка Макензен одобрява общия план. Явно въпросния телефонен разговор е мит и авторския колектив от СУ са се оплескали. Мерси за поправката, ще бъде коригирано това в завършения вид на статията.
