Warlord

Е в началото е било сватбарска пукотевица, ама след края на ноември като огъня стихва и снабдяването със снаряди и муниции от Германия секва в следващите 2 г. кънти предимно от южната страна на фронта. Тука всичко се крие по окопите и отвръщат на огъня само в краен случай, за да се пестят боеприпасите. Поне срещу отровните газове вече е имало противогази и обучение на войската, та не са нанесли съществени поражения.

Е по численост на състава, количество и качество на техниката си е била най-силна тогава. Войнските качества са отделна тема. За това къде се е изявявала - ако броим и преследването на немците 1944-45 г. към Алпите, щото вече е под соц командване армията, макар и все ощес участието на царските офицери. Тия операции са бая излагация в предвид числеността и окаяността на противника в този момент, макар и нашата историография да се напъва да изтъква отделни моменти от тях с героични окраски. За по-късен пример може да се вземат участията на нашата армия в мащабните учения на Варшавския договор - Щит 82 и 84, където се твърди, че сме се представили отлично.

Е що бе, трябва да си горд, че сме били клети бежамци. Виж сега колко е модерен тоя занаят, милиони хора го практикуват, всячески поощрявани от Брюксел.

Мда, съвременниците му също са го наричали "генерала, който мразел да воюва" и винаги предпочитал да избягва сраженията. Е да ама ето на, правилна тактика, кой печели войната на края?

Киркук. Чарколяци от джихадист на ИД изхвърлени от кюрдите в улична кофа, точно където му е мястото. Отвличащия удар към Киркук не успя, коалицията продължава мащабната акция към Мосул. Халифата се гърчи в предсмъртни агонии.

Ок, аз да питам пак - откъде идва съждението, че наричайки ги склавини, Теофан няма предвид славините, или че те самите не са се самонаричали така, или пък че въобще ги е нямало на Балканите по това време. На какво почиват подобни твърдения? Ами на нищо. Просто на някои им е кеф така да е било и се пънат всячески да го доказват. А па истината каква е била май вече отдавна никой не го вълнува.

А от какъв зор трябва да знаят едни за други, тогава не е имало интернет, дори и телеграф не е имало, всеки си е живеел в неговото блато - някои у Балатон, някои у Дуранкулак То и хората от Канада и от Огнена земя не са знаели едни за други, но никой не спори, че всички те са индианци... или поне още не е станало модерно. Впрочем как модерните антиславянисти дето считат, че преди 681 г. нямало славяни тука, обясняват факта, че едно от племената с което тук се съюзява Аспарух (заедно със Северите) се нарича "Седемте славянски племена"? СЛАВЯНСКИ по дяволите!!Това всъщност е едно племе ако трябва да сме точни, може би по-правилно "Седемте славянски рода", но не това е важното в случая. Така се самонаричат и така другите (гърците) ги наричат. Аз просто не виждам какъв им е проблема на модерните "историци" с това, освен идеологически разбира се.

ДНК анализите определено не противоречат, че е имало славяни тук, просто разкриват, че гена, който се е запазил въпреки тяхното "море" е предимно местен, преходен между средиземноморски и северен. Мисля, че кавказки се води официално термина. ДНК анализите също така не могат да кажат на какъв език са говорили славяните и каква е била културата им, но има доволно много други начини да се установи всичко това. За оскъдността на артефактите вече обясних - просто няма нищо интересно за показване по медиите, те искат злато и сензации, а не парчета от грънци. Затова траките са окупирали ефира Златарски допуска доста грешки, но е нормално - все пак е трябвало да започне от нулата, съвременните учени знаят за тях и това не им пречи. Нито пък противоречи някак на съществуването на славяните.

Веднага. Първото, което ми идва на ум - "За буквите" на Черноризец храбър: "Прочее преди славяните нямаха книги, но бидейки езичници, четяха и гадаеха с черти и резки. "

Ами щеше да има нови коалиции докато я пречукат все някога, но нямаше да е през 1815, а доста след това и с доста повече жертви. Но да се даде втори отпор след Бородино е ясно че ще доведе до загубата и на армията и на Москва. Наполеон нямаше да има възможност да окупира и контролира страната, но действително можеше да й натресе един "тилзитски" мир и да се върне с Великата Армия в Европа.

Божо е на херца, не си прави труда да го четеш. Как така "славяни" ще е измислено през 17 в. след като тая дума дори в домашните ни извори от 10 в. я има. Ма кой знае може Фет Бо да е започнал разработки и относно времепространството, относителността и квантовата физика

Така си говоря, целта не ми е да се заяждам По принцип ако питаш служителите в музея ще ти разяснят за находките. Отдавна не съм ходил в НИМ и Археологическия, но там също би трябвало да има. Иначе - да. Не са нужни въобще находки, на фона на толкова богатите изворни материали свидетелстващи за славянското заселване на Балканите. То си е направо напаст, даже империята губи контрола над вътрешността на европейските си владения, че дори и над някои от егейските острови. Повечето крепости са били разрушени тогава вероятно, или поне липсват свидетелства за функционирането им през този период. В Чудесата на Димитър Солунски се споменаваше, че като дошли да обсаждат Солун славяните били над 100 хиляди, или нещо от сорта на "не се виждаше и педя земя наоколо, която да не се тъпче от варварски крак".

А откъде идва съждението, че гърците са ги наричали по друг начин спрямо този, по който те са се самонаричали?

Не твърдя, че не е имало и скотовъдци полу-номади сред славянските племена, просто и тяхната материална култура е била също толкова бедна, че дори и повече, за да ни оставят впечатляващи артефакти, които да са сега пред очите ни в музеите.

"Поне един артефакт"??? Бах, май съвременните панпрабългаристично-арийски течения стабилно са се загнездили в съзнанието на лаиците и пуф! славяните изчезнаха Едно време историческите алхимици се опитваха да разтворят прабългарите като "капка в славянското море", сега се опитват да направят обратното. Улава работа. Артефакти има колкото искаш, просто не са на пиедестал като Панагюрското съкровище, а предимно по мазетата и складовете на музеите, или в по-забутани витрини. Славянската култура просто е материално по-бедна поне откъм съкровища, гробници и строежи спрямо тракийската и римската. Все пак в тоя период са живеели предимно в гори и блата, в дървени постройки или полу-землянки, стопанството им е било натурално, т.е. това което е останало са предимно грънци, които представляват интерес само за археолозите. Но въпреки това има изложени такива, наскоро ходих в новооткрития музей на София (в банята до джамията) и въпреки, че ранносредновековната му секция е съвсем скромна имаше изложени и славянски артефакти, нищо впечатляващо както вече споменах, но ги има. Така че по-спокойно с гумичката за триене на народи.

Събитията до влизането на Румъния във войната Кампанията на Балканите до края на 1915 г. приключва с пълен разгром за сърбите и черногорците. Съюзниците им от Антантата не успяват да им помогнат с офанзивата си от юг защото са спряни и отбити обратно от българите. Не успява обаче и преследването на разгромените сръбски войски, евакуирани от съюзническите кораби през Адриатика, нито пък българите получават позволение от германците за желаното от тях настъпление към Солун. В резултат, на което силите на Антантата се окопават силно пред Солун и по цялата линия през Егейска Македония на запад чак до Адриатическо море, така се установява позиционна война на доста дълъг фронт. Твърде неизгодна и изтоштителна за нас, които разполагаме с ограничени сили и ресурси, още повече, че предстои отварянето и на нов фронт на север срещу румънците, докато англичаните и французите не спират да трупат нови припаси и подкрепления в Солун. До април 1916 г. експедиционния им корпус на Балканите вече достига близо 200 000 души, снабдени и със доста солидна артилерия, здраво окопани пред Солун зад 3 реда траншеи и 10 м широка бодлива тел. Според договорките с Германския щаб срещу тях българите също заемат отбранителни позиции, с надеждите, че това положение ще е бъде кратковременно. Германците от своя страна окрилени от големите си успехи на Източния фронт, както и от появата на първите признаци на вътрешно разложение в Руската империя, решават за момента да минат в отбрана на този фронт и да съсредоточат силите си за офанзива срещу французите. Целта на главнокомандващия ген. Ерих фон Фалкенхайн е да се предприеме мащабна офанзива на широк фронт, която да принуди французите да привлекат максимален брой войски в участъка и да понесат максимално тежки загуби, което да ги принуди да се откажат от борбата. Бързото струпване на все по-големи британски подкрепления на Западния фронт, както и подготвяната съглашенска офанзива по всички фронтове, принуждава немците да бързат с прилагането на своя план. В този момент германците държат Западния фронт със 124 дивизии (12 от които в резерв) и с 40 дивизии Източния. Срещу тях французите са разгърнали общо 110 дивизии (26 от които в резерв), а англичаните – 40 дивизии, като 20 други са в процес на подготвяне и прехвърляне. Масираната германска офанзива при крепостта Вердюн започва на 21 февр. 1916 г. Ожесточените сражения постепенно прерастват в колосална месомелачница, в която французите дават близо 400 хиляди жертви – убити, ранени, пленени и безследно изчезнали. Това принуждава ген. Жофр да моли руснаците спешно да предприемат офанзива на Източния фронт за да отвлекат натам германски части. През пролетта за същото заповат да молят и италианците огъващи се под австроунгарския натиск при Трентино. Това пришпорване прекъсва опита на руската армия да се реорганизира и повиши боеспособността си. Офанзивата, която предприемат през март, не отвлича значителни немски части и бързо е спряна от Хинденбург. През това време Азиатския фронт се развива доста по-добре за руснаците, които успяват да напреднат значително и да вземат от турците крепостите Ерзурум и Трапезунд. Турците пък успяват след продължителна обсада да си върнат отбраняваната от англичаните крепост Кут ел Амара в Южен Ирак. През пролетта на 1916 г. българите започват на свой ред да укрепяват линиите си срещу постоянно нарастващите съглашенските войски на юг. На Македонския фронт (от албанските планини до Егейско море) са разположени 1-а и 2-а Български армии и 11-а Германска армия (3 български и 1 германска дивизия). Като не броим резерва, който се готви да се прехвърля към румънската граница, окупационните части в тила и охраната на Беломорието, това са общо 8 пехотни дивизии по фронтовата линия. Срещу тях стоят 5 английски, 4 френски и 6 сръбски пехотни дивизии (от възстановената и организирана по френски образец сръбска армия), като до септември в Солун пристигат и 2 руски бригади и една италианска дивизия, или общо – 17 пехотни дивизии. Непосредствено преди намесата на Румъния във войната Антантата предприема офанзива по всечките 4 фронта в Европа. На Източния фронт през юни започва мащабната Брусиловската офанзива, където руснаците успяват да изтласкат австро-унгарците от района на Луцк и Буковина. Загубите и от двете страни са колосални, но австро-унгарците успяват да спрат руснаците само при Тарнопол, по останалите участъци се повличат в отстъпление и се налага спешно да се прехвърлят германски части от север за да спасяват положението. В това време на Западния фронт, където все още не са стихнали боевете при Вердюн, англичаните и французите започват настъпление при река Сома, в опит да пробият немските позиции, да прекъснат снабдителните им линии и да излезнат на открит терен, до съществена промяна на положението обаче отново не се стига. След 5 месечни непрестанни боеве стотици хиляди млади хора и от двете страни загиват в калта край реката само за да успеят съглашенците да напреднат с десетина километра и да превземат една незначителна ивица земя разорана от снаряди. На Италианския фронт започва една от многото италиански атаки по река Изонцо срещу австро-унгарците, завършила с превземането на няколко високопланински позиции, но и тук без съществена промяна на ситуацията. На Македонския фронт, ген. Сарай се оказва принуден, с мотива да склони Румъния да се включи на тяхна страна и на фона на офанзивите по другите фронтове, да започне своя, макар и все още да не разполага с достатъчни сили. Между 8 и 18 авг. англофренските батареи откриват огън по българските позиции и започват поредица от пехотни нападения в участъка между Дойран и Вардар, всичките до едно безуспешни. Последва мощна контраофанзива на българите – 2-а армия настъпва към Сяр и Кавала, заемайки територията източно от Струма. Гръцките войски в този участък (ок. 7000 души) се предават без бой по нареждане от Атина и по свое желание са извозени в Германия (Гърция на книга все още е неутрална).. 1-а армия пък настъпва на Западния участък от фронта, 8-а Тунджанска дивизия изтласква на юг сръбската Дунавска дивизия и заема Лерин и дори Костур, където обединените сили на французи и сърби успяват да ги спрат. На свой ред ген. Сарай организира контраофанзива, разразяват се тежки боеве при Чеган. 1-а и 3-а сръбски армии (4 пехотни дивизии) подкрепени от мощната френска артилерия настъпват към Малка-нидже и Каймакчалан, а френските войски започват широк обход на югозапад с цел да обхванат десния български фланг. Това масирано настъпление българите се налага да го посрещнат в тежък момент, в който Румъния вече е влязла във войната (27 авг.) и е започнало настъплението към Добрич и Тутракан. С други думи българските сили са разпиляни на два доста отдалечени един от друг фронта, а също и за окупационни контингенти в новоприсъединените земи. Въпреки това българите оказват изключително упорита съпротива за маневрен тип война и при липса на отбранителни съоръжения в Битолската равнина успявайки да задържат настъплението на врага с непрекъснати боеве в продължение на близо месец. В битката под Лерин българската кавалерия се врязва дълбоко сред редиците на настъпващия 175 френски пехотен полк. Конниците започват поголовна сеч над хаотично разбягалите се противници. Положението им става толкова критично, че французите се виждат принудени да прибегнат до един доста отчаян избор - да открият огън със собствената си артилерия по собствената си пехота за да спрат неудържимата българската конница. Западно от този участък в битката при завоя на река Черна също толкова безрезултатна остава и яростната атака на сръбската армия. Въпреки солидната артилерийска и техническа подръжка от французите и въпреки неистовия им напън да си пробият път на север към изоставената родина, българските редици не се огъват Поради огромните загуби в жива сила и липсата на успех френското командване сменя ген. Кордоние с ген. Льоблоа. На 18 ноем. обаче заедно с пристигналите руски и италиански подкрепления започва нова масирана офанзива срещу оределите български войски, съсредоточени вече предимно в Добруджа. При така създалата се ситуация и по настояване на немския щаб Битоля е изоставена за да се заеме по-удобна отбранителна позиция на 5 км северно от града. На 27 ноем. врага се опитва да щурмува тази позиция, но без никакъв успех. В тези боеве (август – ноември 1916 г.) падат 14 000 французи, 28 000 сърби и ок. 1000 руснаци, българите губят общо ок. 40 000 души убити, ранени и жертви на болести. Тази офанзива на Антантата имаща за цел да подпомогне и мотивира румънците, както и миналата през 1915 г. имаща за цел да помогне на сърбите, е успешно спряна от българите, макар и с ок. 20-30 км отстъпление в Битолската равнина. От тук нататък на този фронт и българите и съглашенците минават в отбранителни позиции. Сега погледът на българския войник се обръща далеч на североизток към поробената Добруджа. Цялата статия в брой 95 на сп. "Българска наука" (стр. 95-108) - http://image.nauka.bg/magazine/bg-science96.pdf

Ами пътя на коприната и морските маршрути към Молукския пролив са си съществували и по времето на Константин Велики. И от по-ранене период има намерени елински монети и амфори в индийски пристанища, защо и по-нататък да не е достигнало нещо в последствие. А дори и при относителната политическа изолация през някои периоди пак японските пирати са си тарашели всичко от Корея до Сингапур.

Ами успяват. Кортес, когото обикновено описват просто като някакъв си авантюрист, всъщност е гениален пълководец с невероятен усет за правилното решение във всяка ситуация, колкото вихрен да е хода й и колкото и безнадеждна да изглежда, с други думи можел е да владее хаоса. Преди влизането в Теночтитлан, живота му е върволица от обрати, възходи и падения, участва в редица военни походи, в завладяването на Куба също така, многократно влиза в конфликти и боеве с по-висшестоящи от него, два пъти попада в затвора заради това и два пъти успява да избяга, оцелява на косъм дори в един случай когато зида под прозореца на любимата му се срутва върху него докато се катери към балкона и още куп подобни. Конкретно въставането на ацтеките, за което говориш, тръгва поради временно отсъствие на Кортес съпроводено с оскверняване на важен религиозен ритуал от наместника му Алварадо, който устройва клане на жреците и поклонниците в храма на Хуицинопочтли. Кортес през това време е набеден в метрополията за изменник превишил многократно правомощията си и срещу него е изпратен наказателен отряд от над 1000 отлично екипирани и запасени войници. Той тръгва срещу тях едва със 70 души (!) и около 200 индианци подкрепление и успява да разбие наказателния отряд и дори оцелелите войници се присъединяват към него. А също и като се връща и заварва оставения си гарнизон на Алварадо обсаден в цитаделата на Теночтитлан от въстаниците успява да ръзбие блокадата и отново да овладее града. Тъй, че при всички положения говорим за много кадърен и способен водач, а не за "най-долнопробен дрисльо" И за да не съм съвсем в офтопик от темата ще отбележа, че инките са имали също един вид куче, опитомено. Само че са го отглеждали изцяло за охранване и месо, поради липсата на добитък на континента (ламите и гуанакотата са ги ползвали предимно за товари и вълна). п.п. тва пилето е много стабилен пич, има ли вече регистрация във форума? Трябва да го вземеш да поркаме някой път

Ми не е все едно, силата на монголите и въобще номадските нашественици е вихрената и неудържима атака на леката конница. Това, че ездача може да се изправи прав на стремената и да сече с доста по-голям и мощен замах надолу, или с много по-голяма скорост да забива копието си в противника, а съответно да е нависоко и неудобно разположен за пехотинеца и да може бързо да му избяга ако се спече положението. Въобще грубо един конник през Средновековието се равнява на поне 10 пехотинеца и в епохата конницата диктува правилата на бойното поле и военното дело еволюира в зависимост от нея. Ако отнемеш това превъзходство на монголите, те просто по нищо няма да се отличават от якутите или чукчите да кажем и щяха да бъдат спряни още на стената от граничен китайски патрул и толкоз п.п. колите нямат общо взето никакво значение за ПСВ, но ВСВ определено щеше да е много по-различна без авиация и вероятно нямаше да се случи точно тогава, когато се е случила.

Абе има психологически ефект каквото и да си говориме, поне първоначален - докато влизат в Теночтитлан. Впоследствие успяват да се съюзят с тласкаланите, които се стремят да отхвърлят васалната си зависимост от ацтеките и това компенсира малкия брой на конкистадорите. А при инките е още по-голям ефекта. Ето какво казва братът на Писаро - Ернандо (на него ако не верваме, на кого? ) за случката на триъгълния площад в Кахамарка в момента в който испанците нападат носилката на Атахуалпа и охраната му: "Гърмежите на огнестрелните оръжия, звукът на тръбите и грохотът на конете наистина ги хвърлиха в паника.Така се същисаха, че започнаха да се блъскат, да се катерят едни връз други и така се изпотъпкаха до смърт в настаналата суматоха."

Чингис хан никога нямаше да напусне родната си юрта без коне. При ацтеките и инките - по равно конете, огнестрелните оръжия и стоманените остриета дават аванс на испанците. Коня е предизвиквал паника (даже са си мислели че конника е сраснал се човек със звяр) и съответно е давал психологическо предимство. Конете разбира се са достатъчно мощни за да дърпат рало, като воловете, но просто могат да бъдат по-полезни за много други неща и затова тази роля остава изцяло за воловете в един момент. Въобще като средство за бърз транспорт, комуникация и движение, коня значително забързва таймера на цивилизацията

А лъвовете и тигрите, които са котки, не са ти неприятни нали? Въпреки, че ако и те като бездомните кучета се разхождаха по улиците, също щяха да те нападнат, само дето направо щяха да те убият с едно захапване, без значение какви кожени доспехи носиш там С други думи не трябва агресивните породи кучета да се мразят заради природата им, а единствено хората, които ги изхвърлят на улицата или ги извеждат без наморник. Единствено ние сме скапаняците в цялата тая работа, животните са си животни, не носят вина и отговорност.

Е някои видове се защитават с адската воня, която изпускат, ама и това някакси не е привлекателна причина за опитомяване Иначе кучетата (както сега видях, че вече си си отговорил) по изцяло прагматични причини са били опитомени първи - били са полезни при лова, а също и за охрана на плячката и имуществото, а и чисто биологическата симбиоза на която двата вида са се оказали податливи - номера с окситоцина). Котките също изпреварват поровете и по оцеляваемост (достатъчно гъвкави, бързи и дребни са за да избягат, а и достатъчно агресивни да се защитават и от по-едри нападатели) и по полезност за човека - ловят гризачите, които унищожават иначе част от складираната храна в хамбарите, а и разнасят болести. И накрая да си задам отново първоначалния въпрос към темата - не смятате ли, че света е започнал да се променя доста повече след опитомяването на коня, отколкото след опитомяването на кучето?

Приск може да е имал предвид само, че е забележимо по-мургав от римските граждани, които са си седели на сенкя у вилите и под асмите, а той - на седлото и под степното слънце

Ако може любезния автор да ни каже и с какви точно гъбки се е наял преди да му дойдат тия видения?