За да бъде пълна картината на тази епоха то задължително трябва да разгледаме още една забележителна личност вплетена в обсъжданите по-горе събития.
През 1542 г. в Микава се ражда Йеясу Токугава, с първоначално име Мацудайра Такечийо. Баща му Мацудайра Хиротада е дребен аристократ и едва 17 годишен, а майка му – на 15, когато той се ражда. Неговият род е принуден да лавира между големите и могъщи кланове на Ода (на запад) и Имагава (на изток), така че най-ранната част от младините на Йеясу минава по време на войните между тези три рода. Баща му Хиротада е принуден въпреки голямата съпротива от страна на рода си да го изпрати за заложник на Имагава срещу сключване на съюз и изпращане на подкрепления срещу нападналите ги Ода, чиято мощ постоянно расте и поглъща все повече околни феодали и земите им, поради което Мацудайра решават, че Имагава ще са по-малкото зло и сега е необходимо предимно да се спре настъплението на Ода. Само че на път към Сунпу (Шидзуока) силите на Ода атакуват конвоя с изпратените към Имагава заложници и пленяват момчето. Събитията обаче се развиват толкова бурно, че Ода не успяват да се възползват от пленения син на Хиротада поради неговата преждевременна смърт през 1549 г., както и смъртта на собствения си господар Ода Нобухиде по същото време. При обсадата на крепостта Анджо Ода и Имагава успяват да стигнат до консенсус и прекратяват бойните действия сключвайки мир, според който разменят и военнопленници, по този начин Йеясу отново се оказва в плен на Имагава и този път пристига в Сунпу с година закъснение.
Пленът на Йеясу при Имагава е почетен и той скоро се жени (пак в тийнейджърска възраст като баща си) и също така получава позволение от Имагава да се върне в Микава откъдето да ръководи акции срещу рода Ода, крехкият съюз с който естествено бързо рухнал. Тогава на младия Йеясу му се отдава да спечели значителен авторитет с ловките си маневри и успешни бойни действия в редица битки и то срещу войските на новия господар Ода Нобунага.
През 1560 г. се разразява голямата битка при Окехадзама, в която войските на Ода Нобунага нанасят страшен разгром над по-многобройните сили на Имагава и дори убиват господаря им Йошимото. Йеясу избягва участието в тази битка поради това, че в същото време превзема крепостта Маруме и в този момент самураите му все още са разквартирувани там.Възползвайки се от така възникналата ситуация той предлага на Ода Нобунага да стане негов съюзник, въпреки, че някои от роднините му все още са в плен на Имагава, но в момента инициативата не е в техните ръце и са принудени все още да не предприемат нищо срещу този негов ход. А и скоро с един внезапен негов щурм в негов плен падат водачите на рода Удоно, който е важен клан за Имагава и те са принудени срещу тяхното връщане да предадат заложниците на Йеясу (сред които жена му и малкия му син). Така Йеясу освен, че засвидетелства вярност към Нобунага и се оказва вече с развързани ръце и свободен да действа изцяло за засилването на клана Мацудайра.
Осигурил тила на запад откъм Ода в следващите години Йеясу предприема офанзива срещу рода Имагава, съпроводена с поредица от кървави сражения, в едно от които самият той е ранен от куршум, който обаче не успява изцяло да разкъса ризницата му и да го убие. До 1568 г. владенията на Имагава вече са изцяло погълнати от него, а в същата година негови войници влизат заедно с Ода Нобунага в столицата Киото, това е и първата съвместна операция на двамата пълководци. В същото време обаче се разразява конфликт с бившите му съюзници от рода Такеда, с които е водил общи действия срещу Имагава. Йеясу обаче е притискан и от запад и постоянно трябва да отлага решителни действия срещу Такеда, например през 1570 г. му се налага да изпрати 5000 самураи в помощ на Нобунага по време на сраженията в Анегава срещу Асай и Асакура, там двамата печелят голяма победа.
Схема на битката при Анегава:
Но въпреки това на изток войната се развива неблагоприятно за Йеясу. Такеда овладяват редица негови замъци, а в битката при Митакагахара търпи тежко поражение, в което отново се разминава на косъм от смъртта. Настъплението на Такеда е преустановено след смъртта на водача им Шинген през 1573 г., но сина му Кацуйори веднага възобновява масираното настъпление на Такеда срещу Мацудайра и заема още няколко крепости и стратегически позиции. А когато през 1575 г. Кацуйори обсажда крепостта Нагашино, изпаднал в критично положение Йеясу моли Ода Нобунага за незабавна помощ и макар и от позицията си на подчинен съюзник буквално му поставя ултиматум, че ако веднага не изпрати подкрепления ще мине на страната на Такеда и ще се принуди да действа паралелно с него срещу Ода. Съюзите в епохата винаги са крехки и несигурни и единствено незабавните действия и взаимната подкрепа в тежки моменти ги поддържат, разбирайки това Ода Нобунага се втурва към Нагашино със солидна армия от самураи и огромно количество оръдия и аркебузи. Общата численост на съюзените войски достига 38 000 души, срещу едва 15 000 на Кацуйори, който понася жестоко поражение, почти всичките му военачалници падат в битката, но самия той успява да се измъкне жив и да продължи борбата си срещу Мацудайра, но вече не като такъв застрашителен фактор.
Въпреки продължителното време през което действат успешно заедно на бойното поле и относителното разбирателство между двамата по останалите политически въпроси Ода постоянно изпитва съмнения относно лоялността на Йеясу към него. Така че за да докаже верността си на Йеясу му се налага да екзекутира най-големия си син и жена си, защото Ода изказал съмнения, че двамата заговорничат с рода Такеда против него. Макар и с тежка цена съюзът с най-могъщия даймьо продължава да е в сила и благодарение на него двамата окончателно сразяват и рода Такеда през 1582 г. В резултат на това Йеясу прибавя цялата провинция Саруга към владенията си и опира граници с рода Ходжо, които започва внимателно да проучва за бъдещите си действия.
По същото време се случва инцидентът в храма Хонноджи, където Ода Нобунага загива сред пламъците и Йеясу моментално се възползва от ситуацията настъпвайки еднолично към останалите земи на разбития клан Такеда в провинциите Каи и Шинано. Присъединявайки и тях той се превръща в доста значителен военно-политически фактор, с който наследникът на Нобунага е принуден да се съобразява.
Портрет на Йеясу Токугава:
Става ясно обаче, че в най-добри позиции в момента е Тойотоми Хидейоши, който успява да разгроми и екзекутира убиеца на Ода – Акечи Мицухиде и като вътрешен, човек в двора на Ода вече да извоюва позиции за издигане на свой претендент за наследник. Йеясу отправя предизвикателство към Тойотоми подкрепяйки кандидатурата на неговия опонент и законен наследник – Нобукацу, най-големия жив син на Ода. Всеки от тях обаче предпочита да предприеме тактика на изчакване, така че изправените едни срещу други войски рядко влизат в няколко краткотрайни битки преди да се сключи примирие. А претендентът Ода Нобукацу сам изменя на подръжника си Йеясу, сключвайки сепаративен мир с Хидейоши. При това положение на Йеясу не му остава нищо друго освен на свой ред да се появи в резиденцията му и да даде клетва за вярност.
Тези събития обаче карат Хидейоши да остане подозрителен занапред към Йеясу и да го държи далеч от по-важните военни кампании, които предприема впоследствие. Стратегическата ситуация в района обаче отново изисква и Йеясу, чиито земи са източен съсед на Тойотоми, да участва в поредната голяма операция на новия военен владетел. Поради създалата се конфронтация между Хидейоши и намиращите се на изток от владенията на Токугава земи на рода Ходжо (различен от този управлявал шогуната Ходжо преди), се налага Тойотоми да започне съвместни действия с Йеясу за нахлуване във владенията им, като силите на Йеясу бъдат в авангарда на настъпващите войски.
През 1590 г. Йеясу нахлува в равнината Канто начело на 30 000 самураи и с пристигналите подкрепления на Хидейоши сразяват силите на рода Ходжо овладявайки в кратко време подвластните му земи.
Хидейоши е толкова доволен от окончателното ликвидиране на опозицията в страната в лицето на Ходжо, че възнаграждава съюзника си Йеясу с всичките отнети от тях земи. Само че при едно условие, тъй като все още се съмнява във верността му (както и във всеки друг негов поданик) той заставя Йеясу да приеме земите на Ходжо за сметка на своите собствени. Целта е да го изолира далеч на изток от двора и от съюзниците и връзките си установени вече в досегашните му владения.
Само че в старанието си да го прецака Хидейоши всъщност прави голяма услуга на Йеясу предавайки под властта му цялата обширна и плодородна равнина Канто. В резултат на което се оказва, че годишните добиви на ориз, които събира Йеясу възлизат на близо 2,5 милиона коку, което е повече дори и от добивите в земите пряко подчинени на Хидейоши. Тойотоми се усеща твърде късно за тези неща, когато вече положението е свършен факт и то породен от собствената му заповед, която егото му не позвалява да отмени и да признае, че е сгрешил в нещо.
Масичката върху която Тойотоми Хидейоши и Йеясу Токугава са играли на Го
Но макар и богатството на Йеясу вече да надвишава това на владетеля, политическото му влияние не е толкова силно и той продължава да бъде реално негов васал.
Като такъв той се задължава да участва и в Имджинската война, но самият той не участва пряко в предвождането на настъпващите войски на Корейския полуостров, а през цялото време стои в щаба в Нагоя откъдето Хидейоши ръководи операцията с цел да го държи до себе си и да го наблюдава, а също така и да не му дава възможност да награби още богатства като плячка от войната и да добие още по-голяма слава. Което също допринася за провала на кампанията, ако Йеясу беше едноличен предводител на тези войски вместо двамата враждуващи военачалници от щаба на Тойотоми войната вероятно щеше да вземе друг ход.
Скоро след това Хидейоши умира от естествена смърт, като малко преди това сформира регентство от 5-мта най-могъщи японски даймьо, което да бди над малолетния му син Хидейори. За разлика от останалите четирима старейшини предани на Хидейоши Йеясу започва с провокативни действия да ги разединява и предизвиква предявявайки открито претенции към властта. Срещу него се противопоставя Ишидо Мицунари ползващ с с подкрепата на останалите членове на регентския съвет, но някои от синовете им минават на страната на Йеясу и постепенно се оформят две големи враждуващи коалиции – Източна (Йеясу) и Западна (Ишидо).
До август 1600 г. преразпределението на силите приключва и напрежението избухва във всеобхватна война, която след известно маневриране и поредица от сблъсъци и обсади на крепости достига до съсредоточаване на силите и на двете коалиции едни срещу други в решителна битка на 21 октомври.
Край мъгливите хълмове на Секигахара под продължителните дъждовни порои се изсипват общо над 160 000 самураи в най-масовата, най-кръвопролитната и най-решителната битка за японската история.
Понеже силите на двете коалиции първоначално са почти равни, а позициите на Ишидо малко по-удобни първоначално никой не успява да вземе превес. Но въпреки всичко Йеясу започва мащабна офанзива в проливния дъжд и след ожесточена кървава сеч успява да премести позициите си няколко километра напред достигайки почти до позицията където са разположени самураите на Кобаякава Хидеаки, пълководец, който на времето също е воювал заедно с Йеясу, но сега се е оказал от другата страна на барикадата. Йеясу обаче вижда, че той се колебае и от хълма откъдето може да наблюдава и двата лагера и развоя на битката изглежда изчаква да види накъде ще се наклонят везните преди да се включи и той и изглежда слуховете за антипатията му към Ишидо излизат верни. Но въпреки стремителните атаки Йеясу не може да вземе превес и Хидеаки продължава да стои неподвижно, което изнервя и Ишидо, от друга страна подкрепленията на Йеясу водени от Хидетада също се бавят все още далеч от бойното поле. И така става ясно, че решителната дума за победата ще има Хидеаки. Съгледвачите му докладват, че Ишидо вече открито го заплашва ако незабавно не се включи в битката и че в същото време и Йеясу е изстрелял сигнална ракета във въздуха, което във времената когато са воювали заедно е бил сигналът им за общо нападение по врага. Хидеаки все още се колебае. Тогава търпението на Йеясу се изчерпва и той нарежда да изнесат оръдията напред и да открият огън по позициите на нерешителния Хидеаки.
Резултатът е повече от учудващ – още след първия залп Хидеаки дава заповед на войските му да атакуват позициите на Ишидо. В този момент над 16 000 меча от Западната коалиция се обръщат към самата нея и я удрят в тил. В настъпилия хаос Йеясу незабавно атакува фронтално и помита силите на Ишидо обръщайки го в бягство.
От този момент на татък е въпрос на време за Йеясу Токугава да довърши останалите си врагове, да вземе властта в Япония и да я преобрази за винаги.
Много героична аудиовойна води тоя серсемин, незнам какво го бавят още.
