Warlord

То между другото Чукотка и Аляска почти по нищо не се различават, огромни са по територия и много богати на залежи, със сродно население, климат и ландшафт. Така че реално не е много голяма загуба като цяло, ето руснаците още си я имат Чукотка и е известно, че там има нефт и злато както в Аляска, само че въпреки това те са много слабо разработени, в по-далечната Аляска щяха да са още по-слабо. Но при американците нещата са други, те и до днес драпат натам, Буш-син беше водил епични дела и скандали за да налази новооткрити нефтени находища в Аляска, само че не му ги дадоха зелените щото били на територията на защитен нац. парк. Нека да им е гадно на тексаската петролна мафия (ОТ) : и решението - Юруш към Ирак

Американците щяха сами да си я вземат Аляска още преди ПСВ и руснаците нищо нямаше да могат да направят, камо ли пък през ПСВ да успеят да отделят сили за там, че и да спрат американците, а и те тогава са съюзници.

Момци губите си времето в тоя форум - пишете за жълтата преса имате талант за милиони п.п. Абе Фружине у таа държава колко адвокати има ти с некви келяви вампирлета си тръгнал да плашиш населението

И от мен малко графично изобразяване на езиците в Европа върху картата. Правил съм го доста отдавна, грубо е и има пропуски - липсват келтските езици, баските, както и доста от тези в Руската федерация, както и Кавказките могат да бъдат уточнени, ама там и доста спорове има. Езиковите групи са отбелязани по цветове: Германски Славянски Романски Угро-фински Балтийски Гръцки Албански Келтски Кавказки Тюркски Абарски Ирански

Доколкото знам с финския го обединяват според лексическите особености унгарския, макар и досега да не са успяли да ми обяснят защо точно, наистина не съм специалист, но тези езици са съвсем съвсем различни. А за македонския е странно че не е между български и сръбски, а между български и хърватски. И къде е черногорския тогава, черногорците вече официално твърдят, че има черногорски език (от 2006 насам)?

Най-вероятно по-долу има и легенда, която тук не се вижда и в нея срещу съответните цифри пише някакви обяснения за номерираните връзки между езиците. Сега видях, че го има и унгарския, и е даден с връзки към украинския, естонския и литовския и това забележете е чертано от украинци! Незнам как да си го обясня, може би като пореден напън да се разграничат от руснаците. И македонския се мъдри там някъде между българския и незнайно защо хърватския.

Не е прихванал много от таланта му обаче

Снимки от учението - http://www.mondo.rs/tg5248/Foto/Vesti/Vezbali_srpski_i_bugarski_raketasi.html

Очень интересное графическое решение. А где венгерский?

Не причината е в това, че понякога в САЩ се случва така че имаш много повече забрани отколкото в соц лагера едно време. И на адвокатската им мафия, която е способна да изиграе всеки в съда. Примера с булдозера го дадох за това, че полицията не винаги може да ги спира навреме. А либерализма - за това, че се отнасят необосновано човешки с изверги и убийци и дори ги издържат с данъците на същите хора, на които са навредили.

Явно го казваш именно защото простеем заедно пред шишетата. Иначе на академичните среди едва ли би им харесал моя научнопопулярен избирателен стил използващ прости и дори злободневни термини. А не че само това е известно за японската история, това съм писал защото това най-много ме вълнува – обобщения на военните действия и феодалните отношения най-вече. Японските изследователи със сигурност знаят достатъчно за нещата, които спомена че липсват в представата на европейците за японската история. То като се замислиш и в европейската предимно това се обсъжда – политика, дипломация, битки и социално-обществени процеси и отношения. Значи замъците си ги строят самите даймьо, през разглеждания период си вдигат буквално от нищото огромни, луксозни и силно укрепени резиденции. Каменен и дървен материал поне там има в изобилие, а когато разполагаш с пълна власт над толкова много хора и имаш съответните технологически познания, не е трудно да строиш. С желязото и останалите суровини въпроса е по-сложен, първоначално естествените находища на желязна руда на архипелага са съвсем малко и общо взето около властта и експлоатацията за тях започват най-ожекточените родови борби, което е вероятно и една от основните причини за клановото разделение на японското общество, което се запазва дори и до днес. Така че метала е бил твърде скъпа и луксозна стока и стойността на мечовете, особено пък като добавим дългогодишната и прецизна изработка, е изключително висока. Вносът на всякакви суровини и стоки е бил доста ограничен. Като изглежда до ХХ в. Малкото им железни мини вече са били почти напълно изчерпани, известно е че през ВСВ в метрополията на империята не е имало нито една желязна мина, която да обслужва нуждите на мощната им индустрия или на огромния флот и дори много от елементарните нужди на многолюдното им общество разполагащо с оскъдна територия и ресурси. Така че не търсете причините за японската експанзия тогава в някаква дива фанатична ярост на дръпнатите изверги, причините са по-скоро практически и породени от съвсем естествени нужди. Златен стандарт и обща парична единица мисля, че се появява точно когато Нобунага и Хидейоши обединяват всички провинции и им налагат обща парична система, сече я естествено централната власт. Паричната единица е рю, незнам с какво съдържание на злато, но все пак я е имало, макар и в не особено успешно обръщение сред селското население и натуралното му стопанство, което е предпочитало ориза за разменна „монета” пред рюто. И разбира се най-важен обаче си остава въпроса с изхранването и добивите на ориз. През периода Сенгоку постоянно се водят войни между феодалите, за изхранването на армиите им естествено отива ориза произведен от селското (невъоръжено) население, което произвежда за нуждите на двора, за войската на феодала и на края за себе си, като към това трябва да прибавим и върлуващите разбойнически банди из цяла Япония във времената на хаос, които също грабят мирното население. Така че често обикновените селяни са оставали съвсем без никакъв ориз, а алтернативите не са били много – просото например, но то е далеч по-нехранително и делеч по-лошо на вкус (за справка по същото време в Европа хранят добитъка с него), но поради липса на друго често са се хранели и с това и въобще с каквото има. През 1590 г. Хидейоши въвежда метод за изчисляване на размера на поземлените владения в коку – единица за количество добив на ориз равна на 182 литра (или малко повече от 5 бушела), с което се предполага, че един възрастен човек може да бъде изхранен за период от една година. Пак по същото време годишния добив в страната е бил 18 милиона коку, при население от 12 милиона души, което идва да рече, че въпреки разсипаната икономика и стопанство по време на воюващите провинции страната все пак е произвеждала огромно количество зърнен излишък. И въпреки това гладът е едно от най-характерните лица на периодът Сенгоку. Явно по-голямата част от тези добиви е отивала за изхранването на огромните армии по време на дългите им походи, или просто е стояло в складовете на отделните даймьо. Колкото до конфликт между северен и южен императорски двор не се сещам. В предишния период Муромачи императорския двор както винаги си е един, по-скоро може да се каже за конфликт между отделни регенти и кандидат-шогуни, като например този между Такауджи и Йошисада по времето на Го-Дайго, но конфликтът е изток-запад, севера в Япония по това време не е представлявал нищо особено, дори е бил слабо познат на самите японци. За периода незнам да се наблюдава и етническо разграничение между между отделни групи на населението, защото те са разделени кланово. Между различните кланове определено има вражда, между различните даймьо – също, дори и разделение и вражда между различни школи по бойни изкуства и на още може би доста подобни принципи, но всички те са си знаели, че са японци потомци на Ямато. Така е, но си има очевидна прилика между двата портрета. Естествено след откриването (повторно) на убежната точка и елементите на светлосянката в началото на Ренесанса Европа дръпва много напред в живописта и портретизма, докато японците са по-силни в гравюрите. Можеш да си направиш още едно сравнение за реалистичността, Нобунага например е наричал Хидейоши сару, буквално – маймуната (имал е възможността да се бъзика с всеки ), защото според него много му приличал на такава. Може да се каже, че във втория му портрет горе има известни основания. П.п. японските гравюри се харесват дори на европейските художници от 19 в. Ван Гог например до колкото помня прави копие на случайно попаднала му японска гравюра на жена в традиционна дреха и преписва механично йероглифите отстрани. Впоследствие се оказва, че му е попаднал лист от каталог на публичен дом където са изобразени момичетата, които можеш да си избереш, а отстрани написани имената им и услугите, които извършват.

Докато ги отстреля обаче често успяват да направят мазало. Виж примерно тоя чичка колко дълго бесня през сградите на град в Колорадо с бронирания си булдозер преди да го сгащят - http://en.wikipedia.org/wiki/Marvin_Heemeyer За норвежкия случай естествено не одобрявам, те дори му бавеха делото, щото искали още доказателства ! Незнам какви доказателства още им трябват. И въобще в Норвегия много рядко се случват такива неща и там май имаха само един затвор за най-тежките случаи където лежат убийците, но максималната присъда е 21 г. затвор и може да намалява при добро поведение или други обстоятелства, което също е абсурдно. Само, че и в САЩ затворите са по-скоро хотели, ако потърсиш снимки в нета ще видиш чистота, билярдни маси, столова като в гъзарски ресторант и тн., а това което няма да видиш по снимките са наркотици, оръжие и проститутки вкарвани нелегално със съдействието на охраната естествено. Така че... самовглъбяването ни в либерализма и толерантността скоро ще ни погуби. САЩ и Европа имам впредвид. В Китай не хрантутят никой, присъдата за такива буклуци там е разстрел, като дори осъдения сам си плаща куршума, с който ще бъде екзекутиран за да не набута държавата. Евала на таквиз люде!

Мда, нищо чудно тия общи гени да си ги е имало и у сапиенсите и у неандерталците още във времената преди да се сблъскат едни с други. А и от друга страна поетапното изчезване във времето и пространството на следите от неандерталците твърде много съвпада с периода и посоката на разселване на сапиенсите. Поради което все още не мога да направя подобно заключение, че двата вида просто са се смесили и това е.

Тези проблеми ги има практически във всяко човешко общество. Пропускате момента, че в САЩ може по най-лесния бръз, евтин и легален начин да се сдобиеш с каквото си поискаш оръжие. И съответно да правиш каквото си поискаш с него, докато полицията не те хване. Да полицията в САЩ винаги ги залавя подобни ентусиасти (за разлика от историите във филмите от които са се вдъхновявали), ама кел файда след като вече са избили маса невинни хора.

Няма шанс да има левичари сред тях, в строя на фалангата всички трябва да са десняци А също така и морето трябва да е от ляво на персийците, така изглежда че идват откъм Атина, а е обратното. Ти си на ход.

Ами пише, че 3 дни било тъмно през деня както е през нощта и после още едно за 7 дни май че, на това обичайни затъмнения ли му викаш? Може да е имало пепел от вулкан примерно или нещо подобно. А иначе си е ясно, че османската власт в нашите земи в самото начало е била силно отсъстваща и в общи линии местните български феодали са си правели каквото си искат във владенията, както и преди това само дето сега е нямало цар над тях. В общи линии дори е била още по-оферта тая обстановка за тях, естествено стига да се споразумеят със султана да няма много грабителски походи на армията му в техните земи, ама само това

Айде да посъживим играта освен с нещо лесно. Мисля, че за повечето тук е ясно коя е тази битка, въпроса за 3-йка тук е какво е сбъркано в тази картина?

Действително твърде интересна е 72а. Според описаното в нея оставаме с впечатлението, че българските земи са си кажи речи свободни. Няколко пъти различни султани "завоюват" София, включително през 1425/26 г. ! А интересно и споменатите няколко дневни затъмнения на какво се дължат.

Приемникът на реалната власт след Ода Нобунага е Тойотоми Хидейоши, който продължава неговата политическа линия и цели, като може да се похвали с дори още по-шеметна кариера. Той се издига от обикновен войник-пехотинец до върховен и пълен господар на Япония. Той е воин със забележителни качества, което не остава незабелязано от Нобунага, в чиито войски той се сражава от 1558 г. и с чиито симпати определено се ползва от самото начало. Така че издигането му във военната йерархия е бързо и пълководческите му качества са всепризнати и му осигуряват ранга на един от най-авторитетните генерали на Ода. След неговата смърт Хидейоши ликвидира убиеца на своя господар – Акечи Мицухиде в битката при Ямадзаки (1582) и също така приключва войната срещу рода Мори и урежда примирие с тях. Младият Хидейоши, като войн на Ода Нобунага, начело на малък отряд промъкващ се в крепостта в планината Инаба: Най-големия син на Ода – Нобутада намира смъртта заедно с баща си при храма в Хонноджи. Властта се опитва да задържи втория му син Нобутака, но през 1583 г. е разгромен от обединените сили на Хидейоши и третия син на Ода – Нобукацу, който естествено също желае да стане държавен глава, но Хидейоши пресича стремежите му издигайки за най-законен наследник едва 3-годишния внук на Ода – Хиденобу, син на убития първи син Нобутада, върху който вече е установил пълен контрол и респективно от там - пълен контрол над цялата държава. Властта му постоянно укрепва и се засилва в следствие на редица политически съюзи и успешни военни кампании. Повечето родове (като Мори) признават непосредствената му власт, други като могъщия род Шимадзу от провинция Сацума на остров Кюшу решително му се противопоставят, но техният пълен крах в следствие на похода на Хидейоши на Кюшу през 1587 г. доказват на всички, че силата му е станала толкова голяма, че верните му хора са в състояние да смажат всеки един негов потенциален враг в страната. Подобно на Ода Нобунага и Тойотоми Хидейоши никога не се провъзгласява за шогун, но за разлика от него отношението му към ранговете и титулатурата не е съвсем безразлично и той си присвоява някои висши титли като например регент. Но политическата линия на преразпределение на феодалните владения следва изцяло тази на Ода, а същата продължава и впоследствие при Токугава. Тя се оказва твърде изгодна за властта на военните владетели, главно защото по този начен те разполагат верните си васали сред по-малко лоялните и така постоянно да ги държат в шах, а в същото време нелоялните васали да са максимално отдалечени едни от други, както и изолирани от селските маси, които по традиция са опора на недоволните васали. Верността на отделните даймьо Хидейоши си подсигурява държейки семействата им като почетни заложници в резиденцията си в Момояма близо до Киото. В японската история този период е известен и като периодът Адзучи-Момояма, т.е. кръстен на двата двореца където Ода и Тойотоми държат семействата на даймьо на принудителен престой. Макар че много от тях в тази епоха не държат особено на семейните връзки. По същия начин и при Хидейоши остава в сила заповедта за разоръжаване на селското население, при него това се извършва с една акция наречена Катанагари (Лов на мечове) през 1588 г., разбира се не само мечовете са конфискувани, а всякаквъв вид намерено оръжие, за голямо тяхно учудване е открито и иззето солидно количество огнестрелни оръжия от обикновените селски къщи. По този начин Хидейоши пресича възможността за евентуални селски въстания, както и възможността отделни даймьо да използват селските милиции за подсилване на собствените си гарнизони. Самият Хидейоши е от селски произход и е вече лично запознат с протичането на тези процеси, както и как трябва да бъдат неутрализирани. Дворецът на Хидейоши в Осака: След „Лова на мечове” зейва нова социална пропаст в японското общество. По този начин се разделят прослойките на обикновените селяни и на войниците. Това е окончателно затвърдено с издадените от Хидейоши закони за „социално замразяване”, които освен че затвърждават разделението на класите и им забраняват свободно да се придвижват в други феодални владения и да се занимават с друга дейност. Освен със закрепостяването (дори и на самураите) тази епоха е характерна и с други практики поддържани от Хидейоши като например колективната отговорност, според които заради само един закононарушител цялото населено място търпи наказанието на централната власт, най-често екзекуции. Всичко това цели максимална политическа стабилност и свеждане до минимум на заплахите за властта. Освен феодалните реформи Хидейоши продължава и процеса на уеднаквяване на теглилките и мерките започнат от Ода, както и ревизия на обработваемите земи, важащи за цялата страна и засилващи централизацията. През 1590 г. дори се провежда преброяване на населението, възлизащо на около 12 милиона души, като само Киото е бил с над 100 000 души, по това време Едо (Токио) все още е малко отдалечено селище с едва няколко хиляди души население. А през 1591 г. и провинциите от далечния север на остров Хоншу окончателно попадат под властта на Хидейоши, постигнато е повторно и още по-пълно обединение на страната. Така че от тук нататък Хидейоши е обсебен предимно от стремеж да запази властта си и да изкоренява в зародиш всякакви потенциални заплахи за него. Веднага след наказателната акция в Кюшу го отнасят и християните, които дотогава като цяло не са закачани от властта, дори и по време на бруталните повсеместни чистки на Ода Нобунага, те са толерирани от него, защото му оказват подкрепа и известна помощ в акциите му срещу будистите. Първоначално и Хидейоши официално ги толерира, но впоследствие особено след като на островите пристигат францисканците и влизат в ожесточена борба с йезуитите за монопол над християнизацията на Япония се започва със задкулисни игри, подкупи и сблъсъци между двете фракции, което стряска Хидейоши виждащ в това предпоставки за бъдеща нестабилност в обществото. А също така и може би вижда във францисканците, които бързо взимат превес над пристигналите доста преди това и установили се вече в японското общество йезуити, един вид авангард на бъдеща европейска експанзия в япония и съответно предприема спешни мерки. По негова заповед са разпънати на кръст 26 християни, сред които и 9 европейци, това е и първият случай при който някой европеец е наказан със смърт в Япония заради това, че проповядва християнска религия. Този инцидент обаче не е нещо особено на фона на всички останали съпътстващи управлението на Хидейоши, който с годините става все по-подозрителен и жесток към всичко и все повече започва да заприличва на някогашния си господар Ода Нобунага. Всякаш той изпада в състояние на параноя спрямо всякакви потенциални заплахи към иначе вече напълно стабилната му власт. Например лесно се оставя да го убедят, че младият му племенник Хидецугу заговорничи срещу него и въз основа на непроверени слухове (дори клюки едва ли не) му заповядва да се самоубие, а за по-сигурно след това екзекутира и съпругата на Хидецугу, невръстните му деца и всичките му наследници, а главата му забита на кол и изложена на показ за назидание и предупреждение към евентуални бъдещи заговорници. Неоснователните му подозрения костват живота дори и на церемониалмайстора Сенно Рикю, който е служил и при Ода и очевидно вече никак не може да се каже, че е млад или пък показващ някакви политически или каквито и да било други амбиции. Тойотоми Хидейоши, портрет от 1601 г.: Духът на мъртвият Ода Нобунага всякаш постепенно се преселва и заживява в неговия приемник Хидейоши, след като той достига до жестокост и безпощадност съизмерими с тези на Ода също като него започва да изпитва все по вманиачено чувство за собственото си величие. Егото му не позволява да му се противоречи за нищо, дори вестоносците съобщаващи му лоши новини също рискуват да бъдат съсечени на място. Въобще Хидейоши не позволява никой да предизвиква ни най-малки сътресения в света, който сам си е изградил и в който всички останали японци за добро или лошо живеят. В един момент Хидейоши решава, че този свят е станал твърде тесен за самия него и макар и в напреднала възраст започва да мечтае за грандомански проекти за завладяването на Корея и Китай (общо взето целия познат свят на японците) и за създаване на всеобхватна азиатска империя под неговата власт. Тази налудничава идея пробляснала в съзнанието на един страдащ от параноя и мания за величие старец води през 1592 г. до колосална кампания по строеж на флотилии, прехвърляне на над сто хиляди самураи на континента и ужасяващо кървав марш през Корея до Манджурия, костващ твърде много смърт и скръб за всички участващи в събитията. С общи усилия и известна доза късмет обединените китайско-корейски сили отблъсват самурайската експанзия. Пълководческите умения на Хидейоши в тази мащабна война остават непроявени, тъй като той се опасява да напусне страната и да изостави контрола на други хора, макар и предани на него. Така че той поверява командването на огромните войски на двама генерали – Като Киомаса (будист) и Кониши Юкинага (християнин) изпитващи открита омраза един към друг с цел да има баланс между тях и никой от тях да не проявява своеволия или опит за установяване на доминантност и това допълнително усложнява нещата, както и успешните действия на корейския флот начело с талантливия адмирал Ли Сун Син, който нанася поредица от поражения на японския флот и отрязва пътя за снабдяване и отстъпление на самураите. Японския десант на корейския бряг: Няколко години след пропадането на кампанията Хидейоши упорито организира втора такава, която също пропада поради настъпването на неговата смърт през септември 1598 г. Малко преди това да се случи поради болест, Хидейоши сам сформира съвет от петимата най-могъщи и верни негови даймьо, които да отговарят за властта след смъртта му. Един от тях е Йеясу Токугава, още една изключителна личност от японската история.

http://www.youtube.com/watch?v=1_QU5BX81V0

Добро резюме, макар и доста кратко и постно. И все пак може да се добие някаква представа обратна на общоприетата, че ние сме били най прее6аните между другото румънските загуби по направлението Сталинград са почти двойно по-големи, съюзническата пропаганда продължава да ги води чисто немски тия загуби, въпреки че са най-вече румънско-словашко-италиански - там правят пробивите, ама карай -д руг път ше се обесняваме, аре лека.

Така е, но както казах екипажа все пак е открит и изложен на противниковия огън (а и на студа), има много ограничена вместимост и е доста по-бавен от обикновен мотоциклет. Т.е. няма смисъл от него след като има доста по-големи и по-бронирани колесно-верижни машини, които да ги превозват и мотоциклети (с кош) ако трябва набързо 1-2-ма души да стигнат до някъде.

Еми много е тромаво, а и за какво му е броня, като екипажа са на открито?

И аз не знаех, че е имало дори микс между мотоциклет и танк доста безмислено изглежда. Още немски от серията полуверижни: Sd.Kfz. 251/7 "Pionierpanzerwagen" Sd.Kfz. 251/9 "Stummel" Sd.Kfz.251/1 Ausf.D пленен от поляците през Варшавското въстание 1944

Споко все отнякъде трябва да се започне, с времето детайлите ще се осъвършенстват. Само адмирации за работата.