Warlord

Съмнявам се че тези факти ще направят някой по-малко патриот тук мисля почти всички признават неоспоримите качества на немския войник и това, че нашия не може да се сравнява с него. Но вече обсъдихме причините за това. Много по-големия натрупан опит на войските им, доста по-доброто командване на тактическо ниво, доста по-голямата мотивация на войските им да се бият и тн. Докато ние там при Драва отбиваме номера, това дори е някъде на майната си далеч от нашата земя, реално ние там се бием за свободата на югославците, на всеки вече му е ясно че райха ще се сгромоляса в най-скоро време, за какво да си дават зор и да рискуват излишно?

То от толкова далече няма и да се различават. Само прекалената широчина на крепостните зъбери се откроява оттук, може да пробваш да я намалиш.

Чудесна работа Двореца ми се чини да е бил неизмазан отвън, както сградата на патриаршията - просто украсен с редове и сводове от цветни камъни.

Да, това го бях виждал и в друга поредица - "Insectia" мене повече ме впечатли, как един паяк успя да повдигне раковина във въздуха и да я закрепи във увиснало положение използвайки нишките си като своеобразна товароподемна машина.

Странно на мене ми се стори, че е с жило, или е имитация на такова с цел да плаши враговете подобно на практиката нежилещи насекоми да носят ярките окраски на жилещи примерно.

Филмчетата на Атънбъроу винаги са много яки, по повод това за Мадагаскар се сетих за още нещо. Това може и да прилича на котка, но всъщност няма нищо общо с тях, възникнало е в изолация на Мадагаскар и е ендемично, също така и на върха на хранителната верига на целия остров. Фоса (Сryptoprocta ferox):

Китайските летописи мълчат по повод заселването на Япония, най-ранните им сведения мисля са чак за императрица Химико, защото тогава установяват дипломатически връзки. В японските източници „Коджики” и „Нихон шоки” се споменава, но те са доста по-късни и естествено описват в полулегендарни окраски събитията от древните времена. Но пък и двата ясно говорят за идването на „конниците” от княжеството Кая намиращо се в Южна Корея. Само че това става през V, а не през VІІ в.пр.н.е.По принцип има и теории, че процеса започнал още в 1000 г.пр.н.е., но първите сигурни доказателства са чак от 400 г.пр.н.е. И разбирасе това далеч не е първото заселване на архипелага, а всъщност това е последното. Именно споменатото по-горе изместване на неолитната култура Джомон от Яйои, които вече са в бронзовата епоха. За първите човешки поселения на архипелага има и доста смели теории, че това станало преди 500 000 г., други ентусиасти пък настояват, че човекоподобни са обитавали Япония от 2 млн. г. Досегашните находки обаче никак не могат да потвърдят подобни възгледи, най-старите човешки останки са датирани на около 30 000 г. Тогава заселването не е било трудно защото Япония поне до края на последния ледников период е била част от материка и е била свързана с останалата суша с 3 основни сухопътни моста, откъдето са идвали миграции – през Сибир и Сахалин, през Корея и на юг през архипелага Рюкю към Меланезия, този мост е възможно и да не е бил изцяло сухопътен, но островите са били доста по-големи и близки един до друг отколкото сега, а и тогава групите от ловци-събирачи са мигрирали предимно по крайбрежията, където е имало най-сигурна прехрана, така че със сигурност са плавали поне на къси разстояния.

На мене тоя тип песнички повече ми допадат

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=11401 - имаше вече подобно хрумване тук

Още малко батална хайку поезия Японският Атила Трепет на ужас пред лицето на Ода. Вихър от ярост! ---------------------------------- Зов от Иво Джима Стон на вятъра, довяващ тъга от юг. Далечен тътен. ----------------------------------- Величието на Мейджи С гигантски крачки през епохите, следвам Императора! .

Има естествено, ще стигнем и до Хидейоши и Токугава. Ето и един японски на Ода, възможно е италианеца леко да го е поевропейчил, несъзнателно имам предвид, понеже дотогава сигурно не е рисувал монголоидни лица. Носа обаче изглежда същия Ами и това да, но покрай гражданските войни отделни феодали започват да съсредоточават повече власт и земи в ръцете си за сметка на победените от тях, а и отслабването на шогунската власт им дава възможност да се утвърдят и да си извоюват още правомощия.

С падението на императорския двор и последвалата го зора на шогуните в края на 12 в. Япония изпада в период на междуособни войни между отделни феодални фракции. Стихийните граждански войни бушуват над архипелага практически в продължение на над 400 години до обединяването на страната през периода Едо. До толяма степен поне в началото това се дължи на нападенията на китайско-корейско-монголските войски на Кубилай хан, които въпреки че са успешно отбити изпразват хазната на шогуната Ходжо и понеже той влага целия си ресурс в отбраната на Кюшу, няма с какво да изплати обещаното възнаграждение за участващите в битката фамилии, които остават дълбоко обидени от това, смятайки че те са истинската причина за победата и за напред търсят реванш. За бурните събития и сътресения в японския свят през 16 в. допринасят също така и разпространението на будизма и християнството, а също така и навлизането на огнестрелните оръжия. Отделно амбициозни феодали – авантюристи (предшественици на даймьо) се пробват на няколко пъти да възстановят императорската власт начело със себе си, чиито опити костват животите им, както и тези на много други войници и още повече мирни селяни. Следват поредица от слаби шогуни, при които и властта на шогуната отслабва, а отделните феодали стават все по-силни и независими и все по-често сформират съюзи и в разразилите се войни също толкова бързо ги рушат по една или друга причина, създавайки обстановка на пълен хаос в страната. Която достига апогея си през втората половина на 16 в. - т.нар. период Сенгоку джидай (епохата на воюващите провинции) – тогава феодалите съсредоточават най-крупна власт в ръцете си, докато шогуните съвсем я губят, но въпреки това страната успява да стигне до временно обединение макар и несигурно и съпроводено също така от нови размирици. Причината за това са резултатите от управлението на трима поредни военни владетели: Ода Нобунага (1534-1582), Тойотоми Хидейоши (1536-1598) и Йеясу Токугава (1542-1616). За характерните особености на техните изключителни бойни, тактически и политически качества най-добре говори една японска поговорка, гласяща че ако една пойна птичка не пее то Нобунага веднага ще я убие, Хидейоши ще я накара да пропее, а Йеясу просто ще я изчака да запее. Портрет на Ода Нобунага, направен от йзуитът Джовани Николо, през 16 в. Ода Нобунага първоначално е даймьо от провинция Овари, който обаче много бързо започва да се издига въпреки не особено високото си социално положение. Проявявайки завидни тактически умения той печели поредица от битки срещу съперничещи местни даймьо, като най-значителна е победата му над войските на Йошимото Имагава в битката при Окехадзама (до днешната Нагоя) през 1560 г., където в пъти по-малобройните му войски (2500 до 5000 самураи) обграждат и разбиват силите на Имагава (25 000 до 35 000 самураи). Битката при Окехадзама Само осем години по-късно войските на Ода Нобунага влизат победоносно в столицата Киото като съюзници на Йошиаки Ашикага в борбата му срещу неговите роднини за шогунската власт. Йошиаки става шогун, но още от самото начало на всички става ясно, че реалната власт е попаднала в ръцете на Нобунага, който само формално издава заповедите си чрез него под формата на публични директиви и препоръки, а в последствие шогуна дори е отстранен от столицата поради обвинения във връзки с рода Такеда – стари врагове на Ода. Той запазва още дълго време титлата шогун в своето изгнание, но безвъзвратното пропадане на шогуната Ашикага продължава, докато в страната вилнеят войските на Ода Нобунага. Нобунага е изключителна личност с много силно его и блестящи пълководчески умения проявяващ безгранична жестокост когато става въпрос за защита на личните му интереси. Хладнокръвно избива редица от най-близките си членове на собственото си семейство по различни причини, но това не е от особено необичайните похвати за епохата. По-брутална негова практика са масовите погроми и кланета над победени даймьо и владенията им. Например след битката при Нагашима (1574) всички победени врагове, не само пленени войници, но и всички заловени цивилни от провинцията на брой над 20 000 души са изгорени живи по негова заповед. Също така Нобунага решава, че будистите са потенциална опасност за страната и започва широка кампания по залавяне и екзекуции на будистки свещеници и то само защото преди векове били инспирирали бунтове в страната. Най-кървавите инциденти във връзка с тези събития са при превземането на замъка на сектата Джодо Шин в Ишияма, както и след унищожаването на храма Енрякуджи на сектата Тендай издигащ се на хълма Хией в Киото, където над 10 000 души, не само свещеници, но и жени и деца са поголовно изклани от войниците му. Егото на Нобунага дори не му позволява да си присвои титлата шогун и да легитимира властта си по този начин, тай като според него това би го принизило до по ниско ниво спрямо този, който ще го удостои с тази титла. Но затова пък си построява храм, където да му бъдат оказвани почести като на божество, а също така и обявява рождения си ден за национален празник. Бронята на Ода Нобунага Въпреки разрушителния си характер, неговите действия се оказват градивни за държавата. Завоюваните земи са раздадени на васалите му и преразпределени на ново, като тази практика е продължена и от последвалите го владетели. Въведена е и реформа в земеделските земи намиращи се под негова власт, конфискувано е оръжието на обикновените селяни, въведени са еднакви мерки и теглилки за цялата страна. А през 1576 г. е завършено строителството на колосалния замък Адзучи на брега на езерото Бива, който става негова резиденция. Освен това Ода Нобунага е първият японски военачалник, който осъзнава предимствата на наскоро внесеното в страната огнестрелно оръжие и го въвежда в своята армия преустройвайки според него бойния й ред. Само 6 години след като за първи път португалци донасят огнестрелно оръжие в Япония едва 15 годишният Ода Нобунага поръчва 500 мускета за своите войници. Масовото им въвеждане се забавя известно време докато японските майстори внесат необходимите подобрения за намаляване на теглото им и по-бързото презареждане за повторен изстрел. Други даймьо също купуват мускети и са живо заинтересовани да ги въведат на въоръжение, но изглежда Нобунага съумява най-ефективно да ги използва. Това се вижда ясно в битката при Нагашино (1575) – първата с масово използване на огнестрелно оръжие, където войските на Такеда Кацуйори са напълно разгромени (тази битка е изобразена макар и с някои дребни неточности и с доста драматични окраски в емблематичния филм на Акира Куросава „Кагемуша – сянката на воина”). След това сражение употребата на огнестрелно оръжие се превръща в тенденция за всички останали даймьо и въобще за японското военно дело. Битката при Нагашино Свещената цел на този военен владетел изписана и на неговия печат е „Тенка Фубу” (буквално: Обединено царство под военно управление). По всичко личи, че в скоро време той наистина ще успее да обедини страната и да наложи пълната си власт над нея, когато бурният му и изпълнен с жестокости живот достига до логичния си край през 1582 г. По ирония на съдбата горящият храмове човек загива именно в горящ храм, това се случва докато той преследва сред пламъците на храма Хонноджи един негов изменил му офицер – Акечи Мицухиде, но в последствие не успява да се измъкне. Като е по-вероятно да се е самоубил ритуално преди пламъците да го погълнат. Завоеванията на Нобунага

Вавилон и Египет не заслужават да са на нулата.

Интересно, щурмовото оръдие няма как да са го прехвърлили с лодки, значи е имало стабилен понтон, как така толкова дни съветската авиация не е успяла да го разруши?

1. Маршрута му е бил: Ню Йорк-Лондон-Париж-Виена-Белград-Истанбул-Тел Авив. До последните два така и не стига. 2. Това е изцяло в сферата на конспиративните теории, различните документи макар и остро противоречащи си по повечето въпроси по случая никъде не споменават такова нещо. 3. Има връзка между пилота на самолета и двамата български летци, които го предупреждават да кацне на определеното от тях най-близко летище, но той мълчи и с действията си дефакто не се подчинява. Израелската версия по въпроса между другото обяснява това с предполагаемо заспиване на екипажа. Според доклада на двамата пилоти до щаба на ВВС те не разпознали самолета като пътнически(било е тъмно и е имало буря), а като товарен и затова решили да го свалят. 4. Това си е бил международен полет, въпреки че самолета е на израелските авиолинии в него от всички 58 души на борда само 15 са евреи, освен 5-имата граждани от СССР е имало и американци, англичани, шведи, поляци,австрийци. Иначе няма начин примерно в Корейската война да не е минало и без свалени пътнически самолети.

Това са смъртни врагове на Българската държава, българската нация и идеята за обединена България - естествено че ще ги убие, ако можех и аз щях да ги убия! Това как съвременната западно гъзолизовска терминология определя този акт е без значение. С термините може да се спекулира колкото си искаш.

Е те и Картаген и Рим са част от средиземноморската антична цивилизация, така че нямаше да е кой знае какво културно сътресение. Щеше пак да има една всеобхватна империя, само че щеше да е търговска.

Еволюция на италианските вождове:

Е то докладите му са пълни само с такива детайли Иначе нарочно се старае да не прави генерални изводи за да не го скастри Сталин, само излага голи факти и вече щаба да си прави заключенията. За мен все пак е странно, че са проспали всичките тия сводки. Какво ще правят 40 дивизии на тяхната граница, ако не се готви инвазия?

Еми щом казваш. Но ето какво казва самия Голиков в доклада си от 16 април: Из друго негово съобщение до щаба, десетина дни по-късно:

Първоначално е така, но когато Голиков узнава за масовите мобилизации в Германия и Румъния веднага алармира в щаба. Сигурно е че през април 1941 Генщаба е получил няколко тревожни сводки за трупането на войски и боеприпаси по граничната полоса, както и за забраните на частни лица да пътуват с железниците в района. Проблема е, че от щаба не му обръщат никакво внимание - нито Сталин, нито Жуков, нито Тимошенко...

Проблема е, че през 1941 вече е било твърде късно за помиряване, особено пък след като Луфтвафе разбомбва острова предната година.

Ами срещу 1-а българска армия е била атаката, само че преди да достигне Драва - някъде между Белград и Нови сад, докато са я прехвърляли.

От чисто военно-тактическа гледна точка самото сражение е победа за французите, но с оглед на цялата обстановка реално нищо не печелят. Загубите са приблизително равни - по около 40 000 души, и руската армия не е разбита, а отстъпва организирано, така че Кутузов все пак има заслуги и освен всичко както вече беше подчертано руснаците са на своя територия, местното население ги подкрепя и зимата иде - всичко работи за тях. п.п. доста странни са цитираните горе думи на Александър, при положение, че през цялото време именно той дава зор да се дава генерално сражение заедно с кръга около Багратион.

То търговски пътища е имало из целия Стар свят, тва е ясно, въпроса е имали ли са някаква дори бегла представа крайните потребители на коприната за страната където тя се произвежда? Тайната на производството й се запазва почти до късното средновековие, когато Византия успява да се сдобие с 2 копринени буби и да ги отгледа. Сравнението обаче няма как да стане ако не уточним точно какви територии обхващат двете империи и как са се сдобили с тях. Може би ще е по-лесно да направим симулация на битка между войските на Хан и римските легиони, да се сравнят оръжията и тактиката и тн.