Warlord

Ами твърде вероятно е да се натъкнеш на конници и днес. В Монголия примерно ландшафта почти не се е променил, само в Улан Батор са повечко панелките, а при юртите в степта тук таме се забелязват шушлякови якета или гумени колела на каруците и това е Малко снимки от днешна Монголия: Монголия Двугърби камили на заснежен пейзаж: Китай е близо: Монголска дискотека: Улан Батор: И там има 4 сезона: Руско влияние: Монголски уестърн:

Ами това е нормално, първоначално османлиите макар и практически да са окупирали териториите не са се възползвали максимално от това, като данъци, инфраструктура, местна администрация и тн. доста диви и не много уседнали. Така че от време на време са минавали да изтарашат де що има от местните и са си заминавали, а в тези промеждутъци хората са се оправяли сами, т.е. имали са си местни първенци потомци на бивши боляри и така. Но феодалния натиск е отслабнал, с това често се обяснява сравнилено дългата липса на бунтове и въстания в първите години след падането под чуждо владичество и особено пропуснатия идеален случай през 1402 г.

Е че то не е съвсем сигурно какво става тогава, във Влашко, ясно е че има и българи и че Цепеш пише на старобългарски писмата си (наскоро научих, че родното му село в Трансилвания се казвало Бистрица ) А за София е доволно известно какво е станало, странно ако Матанов не е писал за това, Лала Шахин поне би трябвало да му е бил под ръка.

Византия - ъпгрейд Вероизповедания: Зелено – предимно православни Синьо – католици през 13 в. Кафяво – богомили през11 в. Лилаво – павликяни през 9 в. Оранжево – монофизити Жълто – зороастрийци до 7 в., след това - предимно мюсюлмани Розово – католицизъм наложен след норманските нашествия Червено – католици Сиво – други езически култове ----- - граница на Империята 1025 г. ----- - граница на провинция Провинции: 1. Калабрия 2. Лонгобардия 3. Далмация 4. Дирахиум 5. Хърватия 6. Сирмиум 7. Рашка 8. България 9. Никополис 10. Пелопонес 11. Крит 12. Егея 13. Тесалоника 14. Елада 15. Стримон 16. Македония 17. Тракия 18. Абидос 19. Опсикион 20. Самос 21. Оптиматон 22. Паристрион 23. Херсон 24. Тракезион 25. Кибираиотон 26. Анатоликон 27. Букеларион 28. Пафлагония 29. Армениакон 30. Карасианон 31. Кападокия 32. Селевкия 33. Киликия 34. Ликандия 35. Себастея 36. Антиохия 37. Кипър 38. Телух 39. Мелитена 40. Месопотамия 41. Колонея 42. Халдия 43. Теодосиполис 44. Тарон 45. Иберия 46. Васпуракан

Ами да - точно, ние в момента може да твърдим, че нещо е така само ако е в осветената част, останалото са предположения и фантазии. Т.е. ти в момента твърдиш, че ключа на пияницата е на конкретно неосветено място без да имаш никакви доводи за това, освен че трябва да са някъде там щом ги няма на светлото. Нормално е науката да не действа на твоя принцип в такъв случай нямаше как да се развива и въобще нямаше да е наука, тя се стреми да намери начин да хвърли светлина върху неосветените места, а не да заяви на сляпо какво има там според както й е кеф.

Еми като има кой да им чете буклуците - на хората някакси им е по-интересно да вярват, че извънземните са дошли да им направят пирамидите отколкото практическото обяснение за строежа им.

Отговора и на четирите ти въпроса е Не! Не се вълнувам от религиите и не ме интересуват детайлите им, но съм достатъчно добре запознат със същността и естеството им. Библията е може би най-често и най-свободно тълкуваното и преправяно писание. Та аз не виждам нищо сериозно в аргумент като твоя - древните не можели да опишат НЛО по друг начин затова писали "колесница" примерно. Това Уфологията си е чиста проба нова религия, доказателства няма никакви, но хората вярват, точно като в религията - не трябват доказателства, а вяра, защото тя би станала безполезна с тяхната поява. Та да припомня пак, че в научен форум място за излагане на лични вярвания няма, ако имаш нормални аргументи или доказателства - излагаш ги. Ако не - отиваш в x-netbg.com и се вихриш колкото ти душа иска Аз ти казвам, че гравитацията и Великия взрив са научно доказани, че съществуват, не съм твърдял че причините за тях са вече напълно установени, има време и за това.

Както казах вече - поинтересувал съм се - в историята на догоните няма нищо особено, в бита и култураста им - също, има редица паралели с други племенни групи в региона, което си е съвсем нормално и въобще нормално е от това примитивно племе и неговия също толкова примитивен анимизъм да не съм никак впечатлен. Това че ти си ги тълкуваш нещата както ти е кеф също не ме впечатлява (не ме и изненадва). Големия взрив и гравитацията са доказани - без кавички, за разлика от твоите фантасмагории. И естествено не в 90% ами и в 1% от религиите няма описание на "хора идващи от космоса" и "бази под водата и в планините" - ти чуваш ли се въобще??! Дай линк или цитат от някой от твоите реномирани източници, като се е видяло че сериозна дискусия няма да има, поне да се посмеем.

Да, атмосферата е добре предадена, иначе винаги можеш да се заядеш за някой детайл Никой не подценява фортификацията на Цариград обаче. Успешният пробив наистина става през потерник, но големите разрушения по цялото протежение на стените от топовете през това време ангажират население и войници по спирането на атаките в тях и възстановяването им, а можеха да са там и да предотвратят и този пробив. Но разбира се това щеше да е само временно отлагане, едва ли чак вдигане на обсадата, въпросът е бил единствено на време, а то вече е изтекло...

А ето я и Василиката: Толкова големи оръдия в света няма май чак до Круп!

Виж сега - ти искаш да ни убедиш в нещо недоказано, т.е. предполага се че трябва да ни дадеш доказателства за него, а не ние да ти даваме против него. Така че ако имаш да казваш нещо - казвай, от игри на думи няма смисъл. От свободни тълкувания на примитивни религии и то със съмнителна достоверност - също.

Е това е правата линия, стените имат извивки - и редица кули на всеки 50-тина метра с по няколко етажи - повечето от бойниците просто са стояли празни. Стълбите с накачени по тях десетки войници не е било толкова лесно да се бутат. Освен товаголяма част от тези хора е трябвало денонощно да зазиждат пробивите в стените от оръдията и дори палисади да издигат срещу врага. А хора няма - примерно през това време няма кой да попречи на войниците на Мехмед ІІ да вкарат корабите в пристанището на Златния рог заобикаляйки веригата и влачейки ги едва едва през сушата на жива тяга. Отделно генуезците и венецианците духват в един момент и то в най-тежкия след боевете при Ликос и раняването на водача им Джустиниани. Цяло чудо е че града удържа самотен половин век на изолация и няколко обсади.

И това - също, отбранителната линия имаш предвид Теодосиевата стена предполагам - това е основната и там са струпани всичките налични сили на града - едва 7 500 души включително наемниците, на око като гледам от Влахерните до Златните порти стената е дълга около 6 километра! А отсреща стоят над 80 000 души сухопътни войски + един куп оръдия.

Това ли имаш предвид? То по принцип е вярно, обаче както казах османците имат колкото си искат време да гърмят по стените и то от съвсем близо, така че проблема с липсата на точност в случая не е представлявал никакъв проблем за турците, далекобойността - също до стотина метра и най-примитивните пушкала са можели да метнат. Това че понякога пренатъпканите и задръстени оръдия са се самовзривявали избивайки всичкия си обслужващ персонал също не е било никакъв проблем, обсаждаща паплач - бол. И май някой спомена, че нямало експлозии и шрапнели - при каменните гюлета има, хвърлчащите осколки от тях са доста опасни, особено за живата сила, турците даже ги използват във флота и до доста по-късни времена, именно защото се пръскат на парчета и нанасят допълнителни поражения по палубите за разлика от металните, които само дупчат, макар и с по-голяма пробивна сила.

Е как ще се отрича като е основен фактор, който пропуснах да спомена в другата тема сред многото късмети-бонуси помогнали за успеха на османците. А именно - появата на артилерията. Това става в момент, когато от Византия не са останали никакви буферни територии, така че турците да могат преспокойно да домъкнат топовете пред самите стени, че и да ги направят колкото е възможно най-гигантски. От друга страна ромеите са фалирали, без съюзници и дори и да имаше кой да им достави оръдия те нямаше как да ги използват от зъберите, защото в тази епоха артилерията все още е служела само за разбиване на крепостни стени. Така че - общо взето всичко на готово аз на тяхно място ако бях обективист не бих се гордял с превземането на Константинопол, от чисто военна гледна точка имам предвид, защото от такава то не представлява никакъв подвиг.

Модератора вече ти обясни как трябва да се водят дискусии в този форум, да ти напомня че той е научен, а не научно-фантастичен, има бая разлика. И постинги като последния ти са съвършено безполезни за всички ни тук.

Аз не съм чел книгата, но често съм срещал да я цитират. Можеш да споделиш какви точно хипотези от там имаш предвид. Иначе няма причина да затваряме темата, просто трябва да трием въпросните нелепици и толкова.

При прелюдията към Герговия и Алезия когато избухва галското въстание ХІ легион се оказва внезапно обсаден в един от зимните лагери от няколко галски племена: ебуроните, нервиите и адуатуките. Като в същото време се разбира, че цяла Галия е въстанала и останалите зимни лагери на римляните са обсадени, както и че дори германски племена са преминали отсам Рейн. Въпреки вестите за това критично положение легионът упорито се държи, наложителните спешни укрепителни работи по лагера продължават да се извършват денонощно въпреки непрестанните щурмове на галите. Най-интересен е може би седмият ден от обсадата когато неочаквано се разразява буря и на враговете се удава да подпалят част от постройките на лагера. Отбиването на този щурм е подробно описано от Цезар и включващо една, така да се каже, вмъкната в него новела, подсилваща драматизма на събитията. Споменава се за двама смели центуриони – Тит Пулион и Луций Борений, между които цари открита омраза, защото и двамата са пред повишение в първи разряд и всеки се бори да докаже, че повече заслужава да получи по-високия чин от другия. В момента, в който се завързват тежките боеве покрай горящите укрепления в бурята Пулион се обръща към Борений: „Защо се колебаеш Борений? Какъв по-добър случай ще дочакаш да докажеш храбростта си? Днешният ден ще разреши спора ни!”. След тези думи той се втурва към мястото където му се струва, че са се струпали най-нагъсто вражеските войници. Страхувайки се от финалната оценка на останалите войници Борений го последва мигновено прескачайки вала, но не успява да го изпревари. Пулион първи достига вражеските редици, хвърля копие, отсреща на земята се строполява пронизан гал, но другарите му закриват тялото му с щитове и в същото време обсипват Пулион с канонада от стрели и дротици, като не му дават възможност да се върне назад към своите. Щитът му е пробит, а друго от копията се вклинява между колана и ножницата, така че той се оказва в невъзможност да извади меча си. Виждайки, че е практически обезоръжен в безпомощното му положение галите го обграждат. В този момент до мястото на боя достига Борений и с изваден меч се хвърля срещу галите, които от своя страна считайки, че Пулион е смъртно ранен от дротика, го изоставят и до един се втурват срещу Борений. Той майсторски размахва гладиуса и поваля мъртъв на земята един от галите, а останалите успява да изтласка няколко крачки назад с изключителна енергичност. Обаче във вихъра на боя се увлича прекалено бързо напред, препъва се падайки в една яма и на свой ред се оказва обкръжен отвсякъде от галските войници. Но точно в този миг на пълна безизходицаза за Борений дотичва вече успялия да измъкне меча си Пулион, врязва се в наобиколилите го гали и му дава възможност да застане в по добра позиция. Опирайки гръб един в друг двамата се бият до края на битката, повалят множество врагове и се завръщат съвсем невредими в лагера, а както ще стане ясно по-късно при проверката на щетите от Цезар върху този лагер 9/10 от всички легионери там са били ранени или осакатени по време на тези свирепи боеве. Оказва се, че съдбата им изиграва странна шега на тези двама решителни смелчаги принуждавайки ги да се съюзят вместо да се съревновават помежду си и в крайна сметка спора им с повишението да остане неразрешен. С други думи – впечатляващо!

Доста. Но важното е че империята преминава точката на своя критичен оптимум, разширяването и възхода спират. Еничарския корпус започва да се разкапва и въобще в технологическо отношение империята започва да изостава от Европа.

Нямало е коне в Субсахарска Африка и зебрата наистина е неподходяща за опитомяване. И друго - почвите в Африка са неблагоприятни, поради което земеделската продукция е крайно оскъдна и по принцип нискокачествена и нискокалорична поради особеностите на местните култури. Така че повечето от тези държави са се крепяли на търговията, най-вече тези от Сахел разчитащи на търговия със Севера както и по между си. Така че земята не е имала стойност при тях, а общественото ти положение, броя роби които притежаваш и възможностите ти да търгуваш. И между другото са много повече държавите от предколониалния период, тук са показани по-малко от 1/3 струва ми се, пояса Сахел е плътно осеян с държавни образувания - особената им форма и белите петна се дължат именно на това, че земята там няма стойност и не се стопанисва. А това както може да се сетите е предостатъчен фактор, който да ги задържи на нивото на което са били до колониалната епоха и в същото време да изстреля далеч напред земеделските европейски империи бълващи излишъци от зърно вече.

Цялата работа си е на късмет, османците имат късмета да хванат феодалната разпокъсаност на съседите си - всичко от Виена до Багдад е мозайка от малки слаби държавици враждуващи помежду си и те ги глътват една по една. Също имат късмета да се нагнездят около Никея, т.е. най-близо до Константинопол, а също така и късмета той да е в упадък и да е останал единствения стълб, на който се крепи Византия и лесно да го съборят - от там нататък мощта им продължава да расте по инерция чак до Лепанто и Виена.

Мхм, можеше и татарски и турски наемници от 14 в. да се боцнат също така.

Никой, който почита родината и борците за неговата свобода не е глупак! Безподобен срам е да не искаш да застанеш мирно за 1 минута един път в годината заради тези, които са дали живота си за твоята лична свобода, както и на роднините приятелите ти и цялата Родина!

Странно наистина, със сигурност знаем че не е от щаба на французите щом е на развален френски, съобщението вероятно е било от англичаните към французите примерно или сърбите или гърците. През войната между другото доста тромаво е протичала координацията между съюзниците, френския щаб в Солун първо се е обръщал към Париж за разрешение нещо да се направи съвместно с англичаните и след това са чакали обратния телеграф за да съобщят на англичаните какво ще се прави, отделно гърците постоянно са им се дърпали за всякакви логистични съдействия та е трябвало буквално да ги плашат с демонстрация на сила и дори грубото й налагане за да се придвижват нещата, та не е много чудно и кукумявки да има в цялата работа

Може да приемем тези скрийншотове за нещо като 3Д възстановка на византийската армия от периода ІХ-ХV в., те са от една специализирана версия на Medieval Total War II включваща само управлението и кампаниите на късната Византийска империя. Трябва да признаем, че екипа им се е постарал за автентичността до колкото е възможно, отделните видове войници ясно се различават кои са. Ето по-интересни скрийншотове, които намерих: Императорската пехота от провинциите, въоръжена с къси копия, малки кръгли щитове и леки брадви. Обикновени селяни мобилизирани и въоръжавани от местния управител. Акрити – свободни селяни сформиращи граничните войски, предимно в Мала Азия. Германски наемници от кръстоносния период – тежка пехота. Архонтопули – синове на аристократи, в ранния период са набирани обикновено 19 годишни момчета и по-млади, въпреки липсата на опит са се биели доста фанатично. Атанати – „безсмъртните”, водещо звено в армията, сформирано по подобие на персийския отряд на безсмъртните. Арбалетчици – главно италианци и гърци служещи предимно във флота след 4-тия кръстоносен поход, активно участват в гражданската война 1341-1347. Аркебузиери – латински наемници, взимат участие в отбраната на Константинопол през 1453 главно в битката при участъка до река Ликос до стените. Тежка конница от латински наемници през периода на Комнините. Стрелци с лъкове – отряди съставени главно от уседнали в последствие тюркски номадски племена в рамките на империята и станали нейни граждани. Прониарии – войници мобилизирани от владенията на наследствени феодали задължени от централната власт за това след 12 в. Катафрактарии – елитни тежки конници от личната гвардия на императора. Катафрактите в бой срещу пехотинци. Скутати – щитоносци, подобни на античните хоплити, главно ядро на пехотата. Сифонатории – оръжието ми се вижда като някакъв микс между ръчна бомбарда и сифон за изстрелване на гръцки огън, дизайна му ми се чини да е посъчинен от авторите. Още по-фентъзи кадър на същите. In action. Кумански, печенегски и други скитски конни наемници. Спатарии – елитни тежко въоръжени части, лична охрана на василевса. Варяжки отряди на византийска служба.