Пускам темата по повод един разговор от преди време с един сръбски историк, но не от шовинистите, а от обективните, който е и българофил, може би един от най-големите в Белград, но въпреки това и въпреки, че е специалист по изследване на най-новата история, въобще не ми вярва, че през ПСВ е имало битки в които българите са победили сърбите Според него всички сръбски войски са били срещу австро-унгарците на север и запад, а окупаторите българи просто са влезли и са овладяли опразнените източни територии. Не знае нищо за Моравската, Овчеполската и Косовската операция на българската армия и твърди, че най-вероятно са измислени от нашата пропаганда. Изглежда тези операции имат други наименувания в сръбския щаб или още по-странно - нямат никакви наименувания, защото в нета не се открива никаква информация за тях освен българската, а и в английската уйкипедия малкото, което пише за Моравската операция например, за източник е посочена само една българска книга, която реално е единственото, което и аз имам с информация по-въпроса, макар и оскъдна (Атанас Пейчев - "1300 години на стража", 1984), а на сръбски няма нищо. Та се поинтересувах, моя познат каза че точно този въпрос е съвсем неизучен и от него, но за да го разясним успя да ми достави от Белград сканирана най-подробната (според него) сръбска книга за ПСВ - "Prvi Svetski rat 1914 - 1918", 1973. Авторяа е хърватин Петар Томац, водач на партизански отряди през ВСВ и явно аверче на Тито, така че обективността в книгата му въпреки, че я има е поразклатена, усеща се хладен, презрителен и обвинителен тон към българите, макар и доста умерен, също така отчаяно търсене на оправдателни думи за сръбските неуспехи и тн.
Ще поствам постепенно текста от включването на България във войната през 1915 г. и пасажите тясно свързани с това. Те са на второстепенен план в книгата и също не особено подробни както битките срещу австроунгарците и немците, но дават светлина върху събитията и разкриват моменти за които ние не знаем, както и тяхната гледна точка. Превода ми е доста кьопав, не съм учил сръбски, но с книгата ми доставиха и един сърбо-хърватско-български речник, който засега върши работа с по-сложните думи, но понеже и граматиката им ми е малко мъгла може и да има допуснати неточности както във фрази така и в имена които са в падеж, а също и в непознати съкращения и думи от сръбската военна терминология. Превода ще върви бавно, тегава работа си е, а и време все няма, но ще върви Българската интервенция
Българите встъпват във войната на 14 вместо 11 октомври както са се били договорили преди това със своите съюзници. Без обявяване на война, само с царски манифест. До 17 окт. те все още не са се включили оперативно в австро-немския фронт. Българската 1-а армия е задържана на границата чрез силен отпор. На юг положението на 2-а армия е по-леко при по-слабо охраняваните граници. На 17 окт. тя превзима Враня и пресича железопътната връзка Ниш-Скопие. Два дни по-късно пада и Куманово.
Възможностите за маневриране по пътищата са съвсем ограничени. От непритиснатата 1-а армия е прехвърлен във 2-а Моравска армия още един полк за отбраната на Белград, а Кавалерийската дивизия през Пирот преминава в 3-а армия.
Но за маневриране на дивизията няма възможност, както и за се извеждат с нея ефективни противоудари от оперативно значение. Пренапрегнатия фронт абсорбира всички резерви на разположение. Под силния вражески натиск Сръбския щаб издава на 15 окт. директива северния фронт да се изтегли чак на линията Багрдан – десния бряг на Лепеница само в случай на крайна необходимост и за евентуално забавяне на врага докато пристигне помощ от съюзниците, които се е очаквало да тръгнат към Ниш. Тази стратегия „стъпка по стъпка” се препоръчва и от Лондон. Фикцията за съюзническа интервенция по долината на Морава пречи на Сръбския щаб да предприеме широки оперативни действия заради опазването на връзката с тях и Солун. И след пробива при Враня Сръбското командване все още не е изоставило надеждите, че съюзниците ще се появят при Ниш, въпреки очевидната им слабост в Солун и липсата на изгледи за по-мащабно ангажиране на Балканите за момента.
Командването над (френската) Източна армия, формирана на 5 окт., взима Сарай и достига Солун с предните части на 57-а дивизия, а на 14 окт. изпраща на помощ един полк и един дивизион - 156. При жп станция Струмица са подсилени и сръбските части охраняващи отсека от Гевгелия до Демир капия (Вардарски граничен отсек, 7 баталиона, подполковник Душан Димитриевич).
Британската 10-а дивизия все още не е получила заповед да премине сръбската граница. Френските и британски коменданти в Солун действат независимо един от друг, а също така и почти невзимащи в предвид оперативните искания на Сръбското командване.
Немското командване узнава, че съюзнически части започват придвижване в посока Гевгелия. Като немския консул в Солун е грижливо осведомен за това. И въпреки това Фалкенхайн забранява на българските части да преминат гръцката граница. Не се осъществява и предложението на Макензен над гръцка територия да се извършат поне атаки от въздуха. С оглед на ситуацията в Немския щаб се стига до заключението, че Централните сили бързат с операцията против Сърбия. Опит за обкръжение
Укрепявайки предмостията, австро-немците започват настъпление в Сърбия по Макензеновата директива от 28 септ. по линията Аранджеловац-Паланка-Петровац. В Гроцка настъпват 3-а и 11-а армия и започват строеж на два моста за 11-а армия. Осъществява се стабилна свръзка между две армии (ІІІ и VІІІ Армейски корпус) при Азанйе на 23 окт. Настъплението протича бавно. Сърбите дават силен отпор от позиция на позиция, извършват контраатаки, а интервентите не желаят да се лишават от надмощието на своята огромна артилерия, която бавно върви по блатистия терен и разкаляните пътища, като в някои участъци напредва едва с по километър на час.
И българската 1-а армия се придвижва бавно. За 9 дни е изминала около 10-15 км от границата и все още не е завзела пограничните градове Неготин, Зайчар и Пирот. Макензен заповядва на българите да не се задържат около тях, а да напредват по линията Алексинац-Ниш.
Появява се план за нова оперативна идея – ядрото на сръбските войски да се изтласка решително към централните части на страната. За тази цел директивата от 22 окт. на Макензен предвижда 3-а армия (освен ХІХ Армейски корпус) да пренесе тежестта на своето дясно крило обхващайки сърбите откъм Крагуевац или откъм долината на Западна Морава, докато 11-а армия да настъпи по брега на Морава с лявото си крило към Чуприя където да се съедини с 1-а българска армия. При това ХІХ Армейски корпус, държащ десния си фланг малко назад да се насочи от Лазаревац към Горни Милановац, докато Сорсич (в неговата група са влезли и страйтовските сили) тръгва на ляво, а 62-а ПД към Ужице. Нараства страха за левия фланг, най-вече в щаба на 3-а армия. Там се опасяват, че сърбите ще извършат контраудар от запад както през декември миналата година, още повече че се командват от войводата Мишич, който е извършил и контраатаката при Сувобор, а и висшите австроунгарски командващи в състава на 3-а армия лично са преживели това събитие. Победата на Колубари все още оказва влияние!
Мудността на българите предизвиква опасения в щаба Макензен, че сърбите ще успеят да се измъкнат от обръча и на 26 окт. издава заповед вътрешните крила на 3-а и 11-а армия да ударят към Крагуевац, стремейки се да пробият фронта без да изоставят двойния обхват. Затова Галвитц пренася тежестта на фронта на левия бряг на Морава, а Алпийския корпус преминава Дунав при Оршова и Велико Градище на 29-30 окт. и се насочва на право към лявото крило.
В духа на Путник-овата оперативна концепция за печелене на време сърбите упорито се отбраняват, маневрено и активно. В отбраната на Селевац (21 окт.), според Галвитц, взимат участие и жени.
На следващия ден е осъществен контраудар на 2-а Моравска армия при с. Рашанац, която притиска лявото крило на 11-а армия (X Резервен корпус) и пресича нейните офанзивни намерения. Но тези изолирани успехи не могат съществено да променят ситуацията. Сръбския щаб издава на 23 окт. нареждане 1-а, 3-а армия и силите отбраняващи Белград постепенно да се изтеглят на главната отбранителна линия Йежевац–десния бряг на Лепница-Лепничка глава-Котленик. Взима се решение Крагуевац да се изостави без решителна битка. Комендантът на 1-а армия Мишич, който е по-малко ангажиран с фронта настоява за мащабна контраатака срещу десния фланг на 3-а армия, докато Путник настоява за непрекъснатост на фронта и да се осигурят попълнения за 1-а армия, както и да се гарантира сигурността на отстъплението. В крайна сметка в щаба се стига до мнението, че условията и изгледите за контраатака са крайно неблагоприятни.
Също така и на изток сръбската отбрана не е съвсем пасивна. На 24 окт. 2-а Шумадийска армия нанася тежък удар на българската 9-а дивизия при Дренова глава. Което е още един локален успех без оперативни последствия. Същия ден са изоставени Неготин и Прахово, което дава възможност за съединяването на дясното крило на 1-а българска армия и лявото крило (австроунгарския отряд на Филип) на 11 германска армия. И северния и източния фронт започват едновременно да се изместват назад.
На 26 окт. Сръбския щаб нарежда на Тимошката войска да се изтегли в посока Ниш-Прокуплье-Куршумлия-Прищина, а 2-а армия – по направлението Лебане-Медведжа-Прищина. Най-накрая на 31 окт. се изтегля и 1-а армия по направление Кралйево-Рашка; отбраняващите Белград сили – по Руковац-Белушич-Крушевац-Янкова клисура-Куршумлия-Преполац; а 3-а армия по Чуприя-Парачин-Ражани-Джунис-Рибари-Гребац с комуникационната линия: Гребац-Прокуплье-Куршумлия.
По този начин войводата Путник предназначава за 2-а армия смела и деликатна задача: към Мрамор, западно от Ниш, да осигури време докато Тимошката войска и 3-а армия не се оттеглят до Прокуплье и след това да се включи по първоначално отредената посока: Лебане-Медведжа-Прищина. Същия ден чрез специално нареждане Путник наглася всичките си войски в подходящо положение за продължително задържане на неприятеля докато пристигнат съюзниците на помощ.
През това време 2-а българска армия овладява Вардарско-Моравската магистрала от Враня през Скопие (превзето на 22 окт.) до Велес (завзет вече на 20 окт.). Нея българското командване особено я активизира. Тя разполага с 3-а, 7-а, 5-а и 11-а ПД, а и 2-а ПД на пътя от Струма към Струмица, която трябва да влезне в нейния състав. Напразно немците настояват част от тези подкрепления да отидат в 1-а армия. Импровизирания Южноморавски отряд от 10-и баталион, сформиран от Сръбския щаб на 18 окт. от подполковник Милан Туцакович, не успява да освободи направлението Ниш-Скопие, както му е наредено, но пък защитава направлението Враня-Лесковац, където нахлуват мощни български съединения. Качаничката клисура е отбранявана от Брегалнишката дивизия, Вардарската дивизия се придвижва през Скопска Црна гора и Кончулийския проход, Тетовския отряд – през Скопие-Тетово (подсилен полк), а Вардарския отряд – Велес-Прилеп (8 баталиона и 10 оръдия). Командването на войските в новите области получава на 21 окт. ген. Петар Бойович в Скопие, ден преди евакуацията от там.
За инсистиране на Сръбския щаб французите тръгват към Велес, на 19 окт. Сарай предлага в Криволак дял от 57-а ПД, който на следващия ден ще се групира в Тиквеш докато 156-а ПД ще ги поддържа от юг. Британската 10-а ПД най-накрая получава позволение да осигури линията от Дойран до Солун. Предните й части пресичат сръбско-гръцката граница на 29 окт. за да сменят дясното крило на 156-а ПД. Въпросът с общото им командване се решава по сложен начин: Сарай трябва да се споразумява с британските коменданти в Солун, а в последствие те трябва да се обръщат към Лондон за одобрение на предложените действия. Въпреки всичко това българите не са успяли да прекъснат жп линията на нито едно място южно от вливането на Црна река във Вардар. Градско е завзето на 29 окт. Отстъплението на сърбите
Сръбската армия се изтегля постепенно на югозапад към Косово поле, но все още Путник не се е отказал от Моравско-Вардарската магистрала и непосредственото съединяване със съюзниците. Надява се Сарай да опита на 29 окт. да атакува през Скопие към Велес и Овче поле докато сърбите нападнат Скопие откъм Косово поле, от който план Сарай се отказва на следващия ден. Той не иска да провежда подобно нападение за да запази връзката със Солун, както му заповядват от Париж. Путник все пак не се отказва и пробва еднолични действия в тази насока.
Санджашката войска, подсилена от Косовския отряд, ефикасно съдейства за сръбските операции. Ужичкия отряд с Доньовасойевичката бригада, която е част от неговия състав, се отдръпват към Ужица, преминават на десния браг на Лима, с доста активни действия прикрива подсилената 62-а ПД във Вишеград, която успешно затваря пътя водещ към Санджак. Още на следващия ден черногорците нанасят на 9-а Ландщурм бригада тежко поражение при Бйело брдо; загубите са 800 убити и ранени, 300 пленени и 4 оръдия.
Австро-немците очакват решаващата битка пред Крагуевац. На фронт от 60 км от Горни Милановец до Велика Морава, на 31 окт. те имат 4 корпуса (ХХІІ Резервен корпус, VІІІ Армейски корпус, ІІІ Армейски корпус, ІV Резервен корпус) с 10 дивизии. Планирало се е това да бъде фронтална битка, но крилата изостават далеч назад. Но за тяхно най-голямо учудване от авиацията същия ден потвърждават, че сърбите се оттеглят от цялата линия. Не се осъществяват плановете нито за обкръжение нито за пробив. Краят на тази кампания не се вижда. Разочарованието е голямо, че за 3 седмици немците са пленили всичко около 12 000 души, 23 оръдия и 16 картечници; австро-унгарците – 3 300 души, 17 оръдия и 2 картечници; а българите – 6 000 души и 60 оръдия, предимно от позициите при Зайчар и Пирот.
Смятайки, че обръча около сърбите ще се затвори някъде при Западна Морава, немското командване опълномощява Макензен да приеме капитулацията ако сърбите му я преложат. Причините за неуспешното затваряне на обръча немците отдават на ниско квалитетните австроунгарски войски от западното крило, но и тяхното дясно крило (Х Резервен корпус и Алпийския корпус) е доста изостанало, да не говорим пък за българите.
Макензен пробва още веднъж да обкръжи сърбите, опитвайки да ги изтласка от Кралево към Западна Морава в ръцете на българите. Неговото нареждане от 1 ноем. Предвижда ХІХ Армейски корпус да пресече Морава някъде при Чачак и да премине към десния бряг при Кралево, а ХХІІ Резервен корпус – в същата посока по левия бряг, докато останалите продължават през Ужица за Иваница. 62 пд не може да се разгърне след поражението си при Бйело брдо. Все още не е изоставена надеждата, че сърбите ще могат да се организират за решително сражение някъде южно от Крагуевац. Путник няма такива намерения. Упорната отбрана от позиция на позиция печели време за съюзническа интервенция, но според изчисленията и при такава ситуация всички изгледи за успех са на страната на противника.
Нов маньовър за обкръжаване е осуетен чрез отпора на 1-а армия, която в нощтта на 4/5 ноем. се придвижва на десния бряг на Западна Морава. 2-а армия напуска Ниш на следващия ден и отстъпва по левия бряг на Южна Морава. През този ден в нейния състав се присъединява и Тимошката войска. Поради оттеглянето на крилото, отбраната на Белград и по-малко притиснатата 3-а армия също ускорява прехвърлянето си през Западна и Южна Морава. Неминуемо след месец борби и маршове много от войниците изнемогват и изостават. И в австро-немските доклади се появяват бележки за доста повече пленници. Пленени са и много материали, предимно трофейни. Галвитц споменава за плячкосвания от страна на немските войски при Крагуевац и други места, както е забелязал и за Пожаревац, самият той твърди че са взети мерки против безчинствата, но не уточнява какви.
С превземането на Ниш е постигната главната цел на похода в Сърбия – отварянето на линията за българите. През това време вече е осигурено и плаването по река Дунав. Първите боеприпасни доставки за Турция са достигнали вече до Русе (Русчук) и Свищов. Но тъй като сръбската армия не е унищожена, а съюзниците вече са дебаркирали в Солун, противниците сега трябва да решат какво ще се прави по-нататък. На 6 ноем. с взима решение Макензен и 2-а Българска армия да продължат операцията концентрично към Прищина до пълно унищожение на сръбските войски, а след това да продължат срещу съюзниците със странична защита срещу Черна гора с цел съюзническото дебаркиране в Солун да не се развие в голяма балканска операция. Два-три дни по-късно когато Фалкенхайн разквартирува в Банат няколко немски дивизии за почивка, привидно защото за тях няма повече места на фронта, против което Конрад протестира искайки един немски корпус да бъде изпратен в Македония, въпреки прехвърлянето на 6-а и 8-а дивизия във 2-а армия. Отношенията се обтягат. Окупираната Сърбия си я поделят Австро-маджарите и българите по линията на Велика и Южна Морава, което повишава напрежението между тях, а немците запазват за себе си контрола над връзката Белград-Ниш-София, която тях толкова интересува.
В тези тежки времена сръбското командване получава доста противоречиви новини. От военния посланик в Русия разбират, че руснаците ще прехвърлят по Черно море два корпуса (5-и кавалерийски и 16-и артилерийски корпус), които до 12-14 дни могат да стигнат до Варна и ще се настоява пред Букурещ да им осигури коридор за придвижване през Добруджа. Тази експедиционна армия наброява 150 000 души. Това е потвърдено от военния посланик и руския цар. Същия ден военния посланик в Париж докладва, че френската 122-а ПД пристига в Солун, а на там е упътена една британска дивизия от Александрия и отделно други войски се струпват в Марсилия. Два дни по-късно военния посланик от Париж известява, че съюзниците са готови да изпратят армия в помощ на Сърбия от 150 000 души, чиято първа задача е да изтласка обратно българите от Скопие на изток и да отвори коридора Солун – Враня.
Появилия се оптимизъм при тези вести е охладен от сводките идващи от Солун, откъдето сръбския делегат докладва до щаба на 5 ноем., че Сарай отново е разколебан и отказва да предприеме офанзива на север докато не получи подкрепления и официално одобрение от неговото правителство и отделно когато пристигнат първите части на френската 122-а ПД ще са необходими още 7 дни за да бъдат изпратени на фронта.!
Оттеглянето на Сарай След изтеглянето на сърбите от Косово френската Източна армия със своите 3 дивизии (50 000 души) не може да остане на сръбска територия, най-вече защото руснаците се отказват от интервенция на Балканите, а Италия пък отказва да се включи по Вардарското направление. Русия първоначално съсредоточава 2 армейски корпуса за настъпление на Балканите към края на октомври в Бесарабия, а през първата половина на ноем. – още 1 корпус и 2 кавалерийски дивизии, като всичко това е концентрирано в района на Одеса под наименуванието 7-а армия (ген. Щербаков), която има възможността да започне операцията на 15 дек. Но Румъния отказва да я пропусне през територията си, не се съгласява дори да я пропусне през интернационалния Дунав до Русчук, а и накрая руснаците се оказват в невъзможност да извършат десант и на българското Черноморие и в крайна сметка 7-а армия е преместена в Източна Галиция. В Италия по отношение на ангажираност на Балканите има конфликт на мненията между ген. Кардоне и правителството. Генералът е готов да изпрати на Македонския театър част от италианските сили възлизащи на ок. 60 000 души, но всички членове на правителството и особено министъра на външните работи Сонино, са твърдо против. Те настояват с по-малки сили да бъде превзет в Албания триъгълника Валона-Елбасан-Драч, което и довежда в последствие до италианската окупацията на Валона и Драч. Българската 2-а армия: 7.а, 5-а, 11-а, 2-а ПД и 1 КД; всичко – 120 баталиона, 19 картечни отряда, 62 батареи (164 оръдия), 22 ескадрона, 187 533 души (Nedeff, „Les Operation en Macedoine”; „Българската армия въ Свьтовната война”, ІІІ) обхващаща позициите от Пелагония по протежение на Црна река и през Благуша и Беласица планина се подготвя да атакува Англо-френските войски: 57-а, 122-а, 156-а и 10-а ПД; всичко 48 баталиона, 37 картечни отряда, 43 батареи (168 оръдия), 11 ескадрона, 48 000 пушки, 276 картечници („Българската армия въ Свьтовната война”, 1.150-1.151). В края на ноем. Сарай започва евакуация на материалите, а оттеглянето на войските започва през нощта на ¾ дек. По същото време когато българите пресичат Црна река. Подготвено добре отстъплението протича по план, въпреки че е притискано от 4 български дивизии, чиито опити за отрязване на отстъплението остават напразни. Така на 11-12 дек. Сръбската територия е напусната от съюзническите войски. Българите се задържат на 2 километра от границата по желание на Немския щаб. Съюзническите войски продължават отстъплението си към Солун, където на предмостието установяват укрепен лагер. Загуби по време на това отстъпление: Източна армия 50 офицери и 1 754 войници, а преди това (20 окт. – 3 дек.) – 93 офицера и 3 068 войници („Les armees francaises...” VIII); Британската 10 ПД: всичко 33 офицера и 1 176 войници, към тях трябва да се прибавят и още 23 офицера и 1 663 войници евакуирани в Солун поради изтощение и измръзване („Military operations…”). Българската 2-а армия (без 3-а ПД) губи от 14 окт до края на годината 396 офицера и 17 790 войници убити, ранени и липсващи, като 7-а и 5-а ПД имат сблъсъци и със сърбите („Българската армия...”). Българите вярват, че съюзниците са напълно разбити в „Битката при Вардар” и техния щаб е уверен, че войските му успешно биха стигнали до Солун, ако не бяха задържани от немците на границата. („Der Weltkrieg”, IX. Българинът Недев говори, че врага е понесъл значителни загуби в жива сила и материали, а Сарай в „Mon commandement en Orient” твърди, че е оставил само 1 оръдие и 12 коли, а в „Les armees francaises...” се споменава за 1 изгубено оръдие, 36 коли и 12 картечници. Със силите, с които разполага като брой и качество, Сарай няма възможност не може да направи много повече в такава дълга и несигурна операция. А и в гръб е заплашен от несигурното държание на гърците, чието правителство (начело с германофилския крал Константин и неговия ген-щаб) на 9 ноем. заявява че ще разоръжи сръбските, британските и френските части, ако бъдат изтласкани от сръбска на гръцка територия. Опасността е реална: 5 гръцки дивизии се намират в района на Солун, 3 източно от Струма, 1 в Лерин, а 1 и 2 армейски корпус вече са получили заповед да се прехвърлят от Патре и Пирея в Солун. Появява се необходимост от силно притискане на Гърция, демонстрация на флота и блокада за да откаже гръцкото правителство от идеята за разоръжаването и да се съгласи с исканията на Антантата: оттегляне на гръцките войски от Солун и района, свободно и пълно разположение на гръцките железници отиващи към границата, разрешение да строят укрепления около Солун, разрешение за плаване в гръцките териториални води и използването на гръцките бази по брега. Антантата няма оправдание, че не помага на Сърбия през октомври и ноември при удара с удар към Скопие, също и че не предвижда атаката на Централните сили и въобще, че не схваща навреме стратегическото значение на Балканите и Средния Изток.
