Warlord

Ами той е професор по история и то по нова история в Белград ами лично той смята, че македонската нация е измислена и съжалява за 1913, че авантюрата на крал Милан е глупост, но все пак ни нарича окупатори през 1915 и 1941 и мрази Костов задето се включи в коалицията против Югославия и одобряването на Косово

Политиката си е скапана работа по принцип всички сърби които познавам са съвсем нормални хора и имат приятелско отношение към нас, вчера дори като пратих новината на един от тях по скайп ми каза просто: "ами аз не одобрявам правителството и отношението му към българското малцинство" и това е.

Още едно предложение - Still steal stealth steel. (Все още крада невидима стомана)

Тя Европа тогава не е изглеждала толкова екзотична за арабите, те просто са искали да оплячкосат Константинопол.

Снимките са просто чудесни. Особено антишумкарските и гръцката капитулация а има ли такава снимка на Ромел до един от първите климатици в северна Африка, както ми споменаха наскоро?

Това значи, че и вечният самозареждащ се двигател не е илюзия

Тогава кораба трябва да се направи от достатъчно тежък материал колкото е теглото на планетата за да достигне g=9.8, трябва изследванията да се насочат в откриването на такава материя или в биологичен магнит, който да привлича самия организъм, теоретически не е невъзможно

"кораби, издълбани от едно дърво" изрично е упоменато Митак, няма какво да го усукваме. Виждал ли си дънер на дъб примерно, от него би могла да се направи такава еднодръвка, че и 4-ма души да стоят един до друг и плячката да стои между тях Това че при обсадата на Солун са си сложили по няколко летви над главите по никакъв начин не доказва, че тия лодки са имали мачта. А за варягите също няма какво да спорим - те са наследници на викингите, а за походите им до Цариград и въобще разходките по търговските маршрути на дългите и големи реки изискват по-развито корабоплаване, така че нормално.

Сега си спомням, че един от ентусиастите в началото на 20 в. мисля, го бяха пуснали от самолет или цепелин почти от границата на атмосферата в един сандък (с все още неотворен парашут) и падането продължило близо 2-3 минути (пак по спомен) при което поради ускорението той реално се намирал в условия без гравитация, това е бил първия човек усетил безтегловността. Но защо да не може да се направи изкуствена гравитация - примерно хората ще ходят с железни ботуши, а пода на космическия кораб ще бъде от магнити

Аз не виждам какво съществено може да има по тази тема!

Ами варягите са си викинги, просто това е руското им наименувание, така че са имали дракари, може би и по-малки речни модели но реките на Рус са големи, а и терена е подходящ за извлачване на кратки разстояния на корабите от коритото на една река в друга върху дървени трупи.

Ще трябва да те разочаровам И тъй, както казахме, случи се, че по време на епископството на преподобнопаметния Йоан се вдигна народът на славяните - безчислено множество, съставено от драговитите, сагудатите, велегезитите, ваюнитите, верзитите и други племена. Първо те измислиха да направят кораби, издълбани от едно дърво, и като ги въоръжиха за поход по море, опустошиха цяла Тесалия и островите около нея, както и Еладските острови, а освен тях и Цикладските острови, и цяла Ахея, Епир, по-голямата част от Илирик и част от Азия... ...Тогава славяните, които бяха в корабите, решиха, че трябва, когато нападнат стената, корабите да бъдат покрити отгоре с дъски и така наречените кожи, та когато нападнат стената, гребците да останат ненаранени от ония, които от стената хвърлят камъни или копия срещу тях... Цитат от "Деянията на Димитър Солунски"

Но се приема, че клони към нула, така че при такава нищожна вероятност е глупаво да се обсъжда темата. Зарежете ги тия от ООН те са абсолютни мърди, никаква реална дейност не отчитат и никой не им слуша мрънкането, някой си е уредил въпросния пост там за да взима заплата за това и толкова. А и не знам какъв е тоя зор за контакт с извънземни форми на живот, ами ако са бактерии смъртоносни за земния живот и плъзнат тука... кво прайме?! п.п. Иначе спокойно ако ни нападнат с вогонска поезия ще им отвърнем с вицовете на Къци и лекциите на Вучков, няма да имат никакъв шанс!

Въпроса е това флот ли е било или обикновени лодки, щото по реките за флот е трудно да се говори. За обсадата на солун изрично е споменато, че славяните използват еднодръвки, дори и в морето, така че...

Не съм го виждал, странно от какъв зор точно пък на него са му направили паметник. Но защо да е позорен, ако беше на сина му или на Александър разбирам, но по времето на Милош сърбите не са пречели на българските революционери на тяхна територия, там през това време Раковски даже легии е събирал.

В Сърбия все още има шовинизъм, но има и все повече хора, които пет пари не дават за него и имат съвсем нормално и приятелско отношение към българите. А и този паметник все пак се намира в Белград: Ние в София не сме правили на личности от сръбската история. Но като цяло новината е обнадеждаваща - за първи път българско правителство показва, че му пука за съдбата на българите зад граница и решително смята да се бори за тях, това аз за първи път го виждам!

Слагай каквото имаш, не е задължително съвсем хронологично да се движим а и аз ще мога да продължа някъде към края на седмицата, когато ще има повече време за подготвяне на материали и привеждането им в горе-долу четлив вид

Добро допълнение за образованието и книгите. Имат с какво да се похвалят англичаните дори и в този ранен период Естествено ще продължим и по-нататък към Кнут, има време Още малко и за военно-административните дела: Освен създаването на мощен флот, който не само успешно отбранява дългите крайбрежия на кралството и установява пълен контрол над Ла Манша, при Алфред се създава и нова преобразувана и по-ефективна армия. Алфред първи променя принципа на народното опълчение (фирт) и започва създаването на военно съсловие. Тените и воините в неговата армия са изцяло освободени от земеделска работа във владенията. Тените се превръщат в англосаксонски велможи, а по-нисшите пълководци – средни и дребни земевладелци, чиито земи се обработват от крепостни селяни. Цялата страна е разделена на военни окръзи, в които всеки пет домакинства са длъжни да излъчват по един воин, като го снабдяват със собствени средства с всичко необходимо. Всеки бург също е длъжен да предоставя определено количество войници. Службата във войската остава както и преди задължение на всеки свободен човек, но сега вече той може да прекарва част от времето си и в грижи за своето собствено стопанство, а и в последствие, след въвеждане на реформите, до набиране на опълчение от средите на крепостните селяни се прибягва все по-рядко и по-рядко. Освен това вече част от войниците карат гарнизонна служба в градовете и селата докато друга част в същото време служи в действащата армия. Като на определен период от време те сменят местата си, така че войниците да не бъдат задълго откъснати далеч от домовете си. Също така и всеки земеделец е длъжен да участва в строежите и поддръжката на мостове и укрепления в неговия регион. Алфред урежда и възстановяването на обществения порядък в кралството, като обаче поставя кралския съд над всички останали действащи съдилища и трибунали. Също така той съставя и първия сборник от национални закони и заповядва да се напишат на английски език законите и за различните саксонски крале избирайки най-подходящите от тях. От сега нататък всяко нарушение на тези закони се разглежда от съдиите, като лично оскърбление към краля. Карти на Англия от това време:

По време на настъпилото временно затишие по бойните полета след договора в Уедмор Алфред укрепва своите позиции в новопридобитите земи сключвайки редица династически бракове между членове на неговото семейство и благородници от Мерсия и Източна Англия. През 886 г. датски отряд доплавал от Франция пробва да нахлуе през Темза в Рочестър. Гутрум веднага се опитва да установи връзка с тях за съвместни бойни действия срещу англичаните, но точно тогава в Лондон избухва въстание против датската власт. Алфред светкавично предприема ответни действия, като първоначално пресича пътя на пристигналия от Франция отряд и го разбива, влиза в Лондон и възползвайки се от вълненията го овладява, а в последствие нанася няколко поражения и на Гутрум сключвайки накрая нов договор с него, според който към Уесекс преминават Лондон с долното течение на Темза, както и част от Есекс. Последва период от близо 15 мирни години, от който Алфред максимално се възползва продължавайки както военните и административни реформи в страната, така и развиването на образователната система и културата. През това време викингите беснеят из Франция и Иберийския полуостров, проникват дори в Средиземно море, но избягват военни кампании в Англия. Идва обаче 893 г. и в Уесекс по няколко направления нахлуват датски войски - пехотата главно през Есекс по долината на Темза, а корабите стоварват десанти от юг и югоизток по бреговете на Уесекс. Боевете се проточват в продължение на цяла година, но опитите на датчаните да се закрепят здраво на територията на Уесекс са умело осуетявани от Алфред и пълководците му. През 894 г. датчаните са принудени да се изтеглят зад Темза и отново опитват да призоват уелсците към бунт. Но синът на Алфред – Едуард заедно с мерсийския елдрман Етелред начело на отряд от лондонци нахлуват в лагера на датчаните в Есекс и им нанасят неочакван удар. Близо до Севърн те са пресрещнати и обърнати в бягство окончателно принудени да се върнат в Есекс и опитът за установяване на връзка с уелсците в тила на Уесекс пропада. Паралелно с това Алфред успява да спре с флота си и корабите на викингите опитващи се да се да превземат Ексетър, както и опитите на уелсците да влезнат в града. През 897 г. датчаните сменят направлението на главния удар и превземат Честър, но предприетата от Етелред контраатака ги прогонва оттам и ги принуждава да се върнат при лагера си на река Ли, като и този път флотът на Алфред успява да изолира подръжката на викингите по море. Не само това но и в последствие напълно разбива датския флот принуждавайки остатъците му да бягат чак във Франция и прочиствайки напълно Ла Манша от вражески кораби. Последните години от живота си Алфред посвещава на разработване на планове за съюз между местните народи против вражески нашествия, но явно тзи планове все още изпреварват времето с амбициозността си. Нищо такова не се осъществява до смъртта на този велик владетел през есента на 901 г. Трона на Уесекс е наследен от неговия син Едуард, който не само продължава същата политическа линия, но и съчетана с активни офанзивни действия. Той успява да прогони ютите от остров Уайт и да установи контрол над Северен Уелс след поражението нанесено на гуентския крал Оуен. През 910 г. започва нова инвазия на датчаните. Сухопътните войски нахлуват през северната граница, а флотът отново прониква по южните крайбрежия. По това време умира елдермана Етелред, но защитата на северните граници попадат в доста надеждните ръце на жена му и сестра на Едуард – Етелфлид, за чиято красота и воински умения в Мерсия вече се пеят песни и се пишат поеми. Тя и брат й започват мащабни офанзивни действия срещу нашествениците и постепенно изземат инициативата от ръцете им. Армията на Едуард се сражава в Източна Англия и успява да овладее Южен Есекс, като построява там крепостите Хартфорд и Уйтхем за защита на новозаетите територии. Основните усилия на Етелфлид са насочени към борба против конфедерацията на „Петте датски крепости” включваща Дерби, Лестър, Линкълн, Стемфорд и Нотингам. Всеки от тези пет града се управлява от свой граф разполагащ със собствен въоръжен отряд, както и всеки от градовете си има свой вътрешен съд, но съществува и общ съд за цялата конфедерация, а по време на война се избира и върховно командване на общите войски. Етелфлид изменя обичайната тактика на англите с директни набези и влизане в бой, като вместо това започва обкръжаване на системата от крепости и укрепления на конфедерацията и поетапното им обсаждане. Първоначално тя се укрепява на река Трент, после за защита на долината Ейвън изгражда форта Уорвик и накрая овладява всички проходи за Уелс. Последва обсада на Дерби. Датчаните се опитват да отвлекат вниманието й от града предприемайки набези в Средна Англия, но „Лейди Мерсия” не се подава. Скоро Дерби пада, а подир него се предава и Лестър. На върха на своята слава Етелфлид умира и брат й Едуард веднага поема властта и над Мерсия, но не прекъсва военната кампания нито за миг. Първоначално той покорява долината на р. Уз и Нен с градовете Бедфорд, Хетингтън и Нортхемптън, след което под неговата власт попада и цяла Източна Англия. Последва негов удар по „Петте града” от юг. В кратко време падат Нотингам и Стамфорд, известна съпротива успява да окаже само Лестър, но след неговото падане и цяла Средна Англия отива в състава на кралство Уесекс. След кратка почивка Едуард се отправя в земите на Нортумбрия и превзема Манчестър, веднага след това му се предава е Севър. Не само Нортумбрия, но и шотландците и бритите от Стратклайд се съгласяват да признаят Едуард за „свой отец и повелител”. Но стойността на това доброволно подчинение на фона на смутните времена се оказва съвсем фиктивна. В 925 г. Едуард умира успял да възстанови английската власт над почти целия остров. Той е наследен от Етелстед Златокосия, който още в ранното си детство е тържествено препасан със скъпоценен меч в златна ножница лично от Алфред Велики. Почти веднага Северът се отделя от неговата власт, но той успява да запази като цяло нортумбрия в границите на кралството си, като за останалите земи в Севера той не изказва претенции. Етелстед успява да развали и съюза между северните уелсци и шотландците. Той ги заставя да му плащат данък и да се явяват на военният му съвет с отрядите си, където сега вече се съвещават всички ярлове и тени от цяла Британия. Освен това успява да подчини уелсците от Корнуол и да изгони бритите от Ексетър, където дотогава те живеят съвместно с англите. Шотландския крал се опитва да сключи договор с ирландците, но последва незабавно опустошително нахлуване на англичаните в земята му, което осуетява плановете му. През 937 г. се заформя мощна коалиция против Уесекс от шотландците, нортумбрийските, ирландските датчани и др. по-малки племена. Етелстен успява да разбие войските на коалицията в голямата битка при Брунанбур. Победата е възпята от поетите и хронистите като велика и нечувана по епичност и размери (според тях петима крале падат убити в нея от страна на коалицията и един куп ярлове), но до окончателно покоряване на датчаните така и не се стига. След този огромен успех през 941 г. в разцвета на силите си Етелстед неочаквано умира, наследен от брат си Едмунд. При новината за смяната на краля датчаните от Дейнло веднага се вдигат на въстание за възвръщане на „Петте града”. Започват поредица от сражения водещи се с променлив успех, в резултат на които накрая се сключва нов договор, според който границата между Уесекс и Дейнло се установява там където е била по времето на Алфред. Въпреки този неуспех Едмунд също показва талант и постижения съизмерими с тези на предшествениците си и след известно време Дейнло все пак признава върховната му власт. За да предотврати бъдещи ответни действия от страна на датчаните Едмунд успява да сключи съюз с шотландците, като срещу това им отстъпва в ленна зависимост Къмбърленд. Но и Едмънд го застига внезапна смърт по време на едно пиршество през 946 г. и прекъсва неговите дела. В първите години след смъртта му и поемането на властта от сина му от север през Оркнейските острови и Нортумбрия в Англия връхлитат отрядите на норвежките викинги, водени от конунга Ерик Кървавата Секира...

Само така! От мен една хеви метъл интерпретация на Пръстенът на Нибелунгите:

Сенгоку Сърце на даймьо Борба за власт, мъст и чест Потоци от кръв

МГ други данни май липсват, но виж сръбската гледна точка за Нишката операция каква е - http://sr.wikipedia.org/sr/Нишка_операција_1944. Признават, че и ние сме участвали, но едва ли не те са свършили цялата работа, ние само сме отчитали присъствие. Според тях пък немците имат ок. 9000 загуби, те винаги са обичали повечко да надуват цифричките

При Кьосеиванов дори се сключва "Договор за вечно приятелство" между България и Югославия - 1937 г. Така че изолацията вече е била разхлабена. Иначе югославската армия верно е смех, немците почти без бой ги окупират. Но и румънците не се представят кой знае колко блестящо на Източния фронт, дори напротив дават чудовищни загуби над 400 000 жертви от общо 600 000 изпратени там. Но за мощната им авиация съм съгласен, а имат и доста изявени асове през войната.

Е тва са си дребни кражби, каквито се случват и днес на всякъде в мирно време при това. Не е извършено по заповед на щаба все пак, няма изнасилвания, няма убийства. Мене лично не ме боли от тази истина.

Малко справка, с бумагите от червения период, ама какво да се прави това има под ръка сега: Значи освен 7-ма СС дивизия "Принц Ойген" Ниш е отбраняван и от сборния полк "Аларм Регимент" и юнкерите от немско-нацисткото бойно училище в града. Така че общо силите на германците там са достигали почти две дивизии, до 100 оръдия и минохвъргачки и 10-15 танка. Фронтът който са отбранявали не е бил чак толкова дълъг - 40 км общо, като по дължината му са изградени само 3 позиции. Сега - естествено силите на нашата 2-ра армия са ги превъзхождали числено и то доста, но по принцип почти винаги отбраняващите се са по-малко от атакуващите така или иначе. Освен това полосата на действие на нашата армия е над 90 км. В състава й влизат 8 съединения: 4-а, 6-а, 9-а, 12-а пехотни дивизии, 1-ва софийска гвардейска дивизия, 2-ра конна дивизия и една Бронирана бригада със 671 оръдия и минохвъргачки и 123 танка. И все пак е имало малък съпорт от страна на руснаците, части от авиацията на 17-а въздушна армия на Трети Украински фронт е поддържала бойните действия от небето. Абе с други думи голема патаклама си е било Нашите загуби при Ниш са сравнително леки - 1545 убити и ранени, докато немците дават около 5200 убити и ранени (цифрата може и да е понадута), 3850 пленени, заедно с 97 оръдия, 720 картечници, 1100 моторни коли и др. Така че не е като да не са имали арсенал и немците.