-
Брой отговори
11523 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
203
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ Warlord
-
Ами зависи какво точно искате да дискутираме. Аз не я пуснах темата с намерението да се обсъжда какво би станало ако Наполеон беше спечелил битката, а можеше ли да го направи при отсъствието на Блюхер от бойното поле. И като цяло да отдадем дължимото на маршал Гебхард Леберехт фон Блюхер, така старателно забравен пред пресиления блясък на Уелингтън. В смисъл че двамата имат еднаква заслуга за победата над Наполеон и като добавим това, че положението на Блюхер и на Прусия като цяло е било доста по-сложно отколкото на Уелингтън и Великобритания. В резултат на калпавата политика на граф Хаугвиц Прусия е доведена до крах и изпаднала в зависимост от Наполеон. Опитът за промяна на нещата пропада при Йена, пруско-саксонската армия се оказва с доста остаряло въоръжение и организация в сравнение с френската и в резултат на новата загуба силите на Блюхер са пръснати, а официалната кралска армия ограничена. Така че войските които води Блюхер са всъщност от набързо сформираната национална армия на Прусия съставена от доброволчески отряди въоръжени и екипирани с частни дарения, така че наред със също набързо сформираните редовни войски се движат отделни стрелкови дружини и отряди командвани от различни пълководци, като съобразяването с всички тях и командването им е доста по-сложна задача за Блюхер отколкото командването на английската армия + холандските съюзници от Уелингтън. Отново повтарям, че не подлагам на съмнение и блестящите пълководчески качества на Уелингтън, но нарочно тук хвърлям акцента върху другия виновник за рухването на Наполеон и също така с уговорката, че и аз съм бонапартист в доста голяма степен
-
Определено може да се разглежда и от тази гледна точка според мен. По време на пакта Молотов-Рибентроп между Германия и СССР връзките са се оживили въпреки изолираността на втория. Имало е голям стокообмен, както и разменени гостувания на военни и инженери. Така че немските представители са могли да видят макар и отстрани и бегло как в СССР заводите за локомотиви и трактори масово произвеждат танкове, а тютюневите фабрики пълнят муниции. Т.е. мислели са си, че СССР все още няма достатъчно голяма, въоръжена и мобилизирана армия, но това не означава че не са се плашели от възможността в съвсем близко бъдеще вече да я имат и да я използват. При това положение, най-правилния ход е колкото се може по-рано да ги нападнат защото военната мощ на врага постоянно нараства и също така за да се използва вземането на инициативата и изненадата. Това е. Дипломатически надали са си вярвали, че ще успеят да разубедят СССР да спре експанзията си на запад, стига те да се почувстват достатъчно силни да я осъществят, а в същото време вече никоя от големите западни сили не е имало никакъв шанс да заеме страната на Германия в един такъв конфликт, така че просто не им е останало нищо друго в така създалата се ситуация.
-
Споделям възгледите за 4-тата подялба на Полша от горния пост. И няколко коментара по другите точки: Ами той СССР вече е започнал война в Европа, преди да се ударят с Райха руснаците предприемат военни инвазии във Финландия, Естония, Латвия, Литва, Полша и Румъния! Изключително агресивна и радикална външна политика в посока Запад (стремеж към установяване на съветска власт над колкото се може по-голяма територия и мечти за световна комунистическа пабеда), докато в един момент на запад остава да граничи с тях само Германия, няма причини да я щадят нея за разлика от другите, ако не ги беше изпреварила. Ами точно тогава Албания и Етиопия са били по-скоро бели петна на картата отколкото държавни образувания, поне в смисъла, който се влага това през ХХ в., ресурсите и стратегическата стойност на териториите им са пренебрежимо малки. За Гърция англичаните и французите са имали против, но просто в онзи момент също като с Полша нищо не са можели да направят, британците опитват да им помогнат с подкрепления но са пометени дори и от Крит. Колкото до мита, че Балканската кампания на райха е провалила плана "Барбароса" - това си е чиста проба сръбско-гръцки въздух под налягане и биене в гърдите нямащо почти нищо общо с действителността. Всъщност непровеждането на Балканската кампания би дала възможност операцията Барбароса да започне най-много седмица-две по-рано, което нищо не би променило, група армии "Център" щяха да достигнат подстъпите на Москва в най-добрия случай през късната есен и пак щяха да са също толкова пръснати, разтеглени и забавени от дъждове и блата. А Югославия и Гърция са нападнати не защото самите те представляват заплаха за Райха, а за да се осигури тил откъм средиземноморието и да се предотврати евентуално откриване на фронт от там от англичаните. Да не говорим и че и Югославия и Гърция в най-кратко време и без никакви проблеми са тотално сразени и окупирани от Вермахта. Твърде смело дори и за резунистите самия Суворов твърди, че немската атака изпреварва разчетите на руската с 14 дни през 1941 г. Което също си е попреувеличено, РККА и тогава е била доста пръсната, недоснабдена и неокомплектована. През 1940 - още повече, нищо че е кипял процес на бясно превъоръжаване.
-
Чакай малко приятел, решението за обявяване на война на СССР не е било взето с всенароден референдум в Германия. Горните ти обвинения можеш да ги хвърлиш върху фюрера, но не и върху целия немски народ, хората просто в един момент са попаднали в тоталитарната, милитаризирана и строго контролирана машина и е трябвало да вървят с нея, нямало е мърдане.
-
Генералите на райха определено не са били луди или самоубийци, постигнатото от тях говори достатъчно. И поясненията на Панцер са доста съществени. Не само немското, но и съветското разузнаване е било изпаднало в мъгла и заблуждения в навечерието на войната, за това и на 22 юни са спипани по долни гащи.
-
Този въпрос е меко казано странен А ти как мислиш? Нарушава я (гръцката граница е сивата линия): Иначе липсата на офанзива по-нататък срещу Гърция е по изрично нареждане на Кайзера. Причините са обсъждани вече във форума неколкократно.
-
Твърде назад се връщаме, но определено през 1938-1940 г. Германия е имала по-обективни и справедливи причини за действията си отколкото през 1914 г. Та както съм набрал инерция освен да дооплюя Англия и Франция както си му е реда Както вече Глишев посочи наглата им и арогантна политика никак не е сред незначителните причини за избухването на ВСВ. Първоначално отношенията между Германия и Полша между другото не са лоши, дори окупацията на Чехословакия всъщност е съвместна, поляците отмъкват около 1000 кв.км. от Северна Чехия покрай германците (доста рядко засяган въпрос), в последствие Хитлер настоява да се разберат за коридора през Данциг, като предлага да си го поделят така че разкъсаната по Версай немска територия да бъде свързана, за което са предлагани и известни компенсации. Виждайки какво става с Австрия и Чехословакия Полша първоначално се колебае дали да приеме мирните условия за разрешаване на конфликта. Англия и Франция обаче постоянно я разубеждават и й дават гаранции, че ще бъдат неотлъчно на нейна страна при избухването на конфликт. И така в крайна сметка Полша им се връзва и решава да се опре на приятелски предложеното й рамо, което обаче тактично се дръпва когато войната избухва и се оказва, че Полша няма на какво да се опре! В Полша до последно смятат, че главните сили на Германия ще бъдат заети на запад срещу действията на Англия и Франция и че срещу тях немците няма да могат да отделят повече от 20 дивизии. Това е и причината Полша да е толкова зле подготвена - липса на отбранителни линии и адекватно противодействие на настъпващите вражески сили - просто са очаквали съпорт от Англия по въздух и море, който да отвлече вниманието на немците и да отслави силите им. Така че подобията на план, които са се разработвали в полския щаб са били за война срещу противник, който ще воюва на два фронта, така че са смятали че ще могат да се оправят и с мирновременната си армия и никой не давал зор за мобилизация на запаса. Резултатите са ни добре известни. Та така ако не беше Англия, която винаги е била майстор в това да води войни само с чужди войници и нйния съюзник Франция с фалшивите си обещания, Полша можеше и да склони да приеме немските условия и блицкрига така и да не се състои.
-
Никаква политнекоректност няма в тази теза, историята е такава каквато е. Версайския диктат е прекалено и ненужно тежък за съсипаната вече Германия. Като франсетата държат и символично и по всякакъв начин да ги унижат, например забутват немските дипломати в един вагон да подпишат капитулацията (22 г. по-късно Хитлер ги води френските в същия този вагон да подпишат собствената си капитулация ). Отделно провокациите продължават и после в началото на междувоенния период, французите са натрупали огромни задължения към съюзниците си от Антантата по време на войната и настояват германците да ги изплатят въпреки, че в този момент страната им е разтресена от глад и хиперинфлация. Наглостта не спира до там ами следва окупацията на Рурската област. Та на целия този фон прибавете и опитите на комунистите за преврат в страната - представяйки си картината в подробности ми се струва, че няма за какво толкова да обвиняваме германците, че са гласували за националсоциалистите тогава, виж какво са направили те в последствие вече е отделна тема.
-
И "желанието" за война на два фронта не е някаква самоцел, а се налага от обстоятелствата след нападението над СССР, което се взима за приоритет като сухопътна кампания за разлика от отпадналия план за операция "Морски лъв" в Британия. И всъщност втори сухопътен фронт се открива чак през 1944 след десанта в Нормандия.
-
Ами в началото не е изглеждало точно така. През 1938 нито австрийците, нито чехословаците оказват някаква съпротива на вермахта, Полша се опитва, но е светкавично и безусловно разгромена, Англия и Франция нищо не могат да направят, СССР до този момент подкрепя райха, сключват дори и пакт, САЩ все още са далеч от тези конфликти и не предприемат нищо. Последва разгрома и на Франция и присъединяването на още централно и Източно Европейски държави със или без тяхното съгласие, всички до един успешни... и така в този дух текат събитията, само успехи и издигане на мощта на райха. При това положение хората му е нямало от какво да бъдат недоволни, не са знаели все още, че ще има война срещу СССР, а в последствие и срещу САЩ и Великобритания, а когато това е станало вече е било късно за съжаления и ревизии, а освен всичко друго до 1942 е изглеждало, че те печелят войната на Източния фронт.
-
Да, прелюбопитни бих казал. Дядо Мраз сред нацистите е трепач а и тези на които свещеници отдават поздрав "Хайл Хитлер" за пръв път ги виждам. Но фюрера винаги официално (а и в личната си кореспонденция) се е водил убеден католик. Но германците са горе-долу наполовина католици/протестанти, така че разногласия и противопоставяне в тази област са неудобни и нежелателни във връзка с единството на нацията.
-
Все още света е бил в колониалния период обаче, така че реваншизма за германците не е представлявал единствено връщането на Елзас и Лотарингия и Судетската област, ами разгромяването на старите врагове-конкуренти, установяването на контрол над колкото се може повече суровинни ресурси и стратегически територии и постигането на ако не световно то поне регионално господство в Европа и Средиземноморието. Въобще става въпрос за същото нещо поради, което Кайзера започва ПСВ - Германия настоява за своя дял от света и за "своето място под слънцето". Именно защото въпреки всички загуби Германия си остава индустриална и икономическа супер сила със силно развита инфраструктура и многобройно население върху неголяма площ с крайно ограничени ресурси, реваншизма се налага от само себе си. Не че не е имало и обикновени хора, които са били против, но вече е било късно за образуване на стабилна опозиция, страната е силно милитаризирана, с диктатура и също така държейки населението под зоркото око на Гестапо. Така че германците съзнавайки, че са едни от най-напредналите, интелигентни, културни и тн. както казваш, хора се чувстват ощетени от настоящото положение и смятат, че заслужават повече, затова и не са против да го постигнат и със сила ако трябва.
-
Ами точно, защото в момента в който блицкрига зацикли и се започне война на изтоштението германците няма да има кой да ги снабдява, а руснаците - ще има.
-
Е тевтонците не успяват да се докопат чак до Бохемия, а в Германия се разпространяват само до брега на Померания и Данциг. Иначе след като започва грандиозния процес срещу техните колеги тамплиерите са доста наплашени, преместват си квартирите от Венеция в Малборк. Папата все пак се пробва да повдигне срещу тях обвинения подобни на тези срещу тамплиерите за да защити ощетената от тях католическа Полша, само че за разлика от тамплиерите тевтонците си намират добри юристи, които успяват да ги оправдаят (колко приличат тия афери на съвременни ) а и изваждат късмет че са извън обсега на хищната папска лапа, както и че си имат Гранд Магистър, който тогава никой не е можел да притисне така, както Филип Хубави - Жак дьо Моле, камо ли пък да го арестува, изтезава и изпържи на кладата.
-
Ами той по-скоро прекалено много е бил задлъжнял към ордена им и е решил да оправи сметките с различни средства но като цяло Тамплиерите вече не са били това, което са представлявали през 12-13 в. занимавали са се предимно с банкерство, лихварство и тн. използвайки широките си връзки из цялото Средиземноморие и са представлявали пречка и опасност по принцип. Папата Климент е съгласен, но предшественикът му Бенедикт дава фира поради отказа си да разпусне ордена отправен му от Филип Хубави чрез пазителя на държавния печат Гийом дьо Ногаре. То всъщност не са само тамплиерите, Железния крал ги подпуква на ред - ломбардците, фламандците, евреите (които ограбил два пъти - световен рекорд! )
-
Демек остави си я за след 10 години
-
Не става така тая работа с наливането, защото... когато си тъп обикновено е завинаги. Иначе юнака е прав за щастие, че интереса сред младежта към фолклорната музика се повишава в последно време и според личните ми наблюдения дори и върху самия себе си но е вярно и че съвременната продукция пробутвана за фолклор е много изкривена, първо е минала през соц редакция, после през кръчмарска и накрая през поп-комерс призмата.
-
То това не е от голямо значение по принцип, след като е посочен точния източник на данните. Иначе може да пробваме, не че не е пределно ясно какъв е баланса, но ще е хубаво ако го изпипаме в проценти и таблици например. Така да е нагледно за бъдните поколения.
-
Хайде и аз да се включа най-накрая с конкретна статистика, по случай една скорошщна новопридобивка в библиотеката. Значи данните този път са на 21-вия отчетен конгрес на САЩ по операциите на лендлиза. За периода от сключването му до 30 септ. 1945, доставки само от САЩ за СССР: Самолети - 14 795 Танкове - 7056 Автомобили с висока проходимост - 51 503 Камиони - 375 883 Мотоциклети - 35 170 Трактори - 8071 Оръдия - 8218 Картечници - 131 633 Взривни вещества - 345 735 т. Строително оборудване - 10 910 000 $ ЖП товарни вагони - 11 155 Локомотиви - 1981 Транспортни кораби - 90 Катери - 105 Торпедни катери - 197 Корабни двигатели - 7784 Продоволствие - 4 478 000 т. Машини и оборудване - 1 078 956 000 $ Цветни метали - 802 000 т. Нефтени продукти - 2 670 000 т. Химически вещества - 842 000 т. Памук - 106 893 000 ярда Кожа - 49 860 т. Автомобилни гуми - 3 786 000 Армейски ботуши - 15 417 000
-
Претенциозност? Незнам, на мене никога не ми е била скучна, образите в които се превъплъщава винаги са ярки и раздвижени. "Black Swan" не беше зле. Макар че, като съм свикнал да гледам предимно военни филми, тоя час и половина балет ми дойде бая нанагорно, добре че го разнообразяваха чат-пат с хорър и лесбо сценки но ефектите и илюзиите не дразнеха с нереалността си както обикновено, дори подчертаваха с някаква фентъзи украска реалните чувства и емоции, може би дори леко пресилено, но като цяло добра работа.
-
Е то ако ставаше всеки път, нямаше да е интересно
-
Всъщност докато беше Сталин, Албания беше със СССР, но когато Хрушчов идва на власт и сталинизма се заклеймява, тогава Албания излиза от Варшавския договор, защото Енвер Ходжа си е сталинист отвсякъде, както и далечния му колега Мао. Колкото до влизането на българо-съветски войски в Македония и Албания не съм сигурен дали толкова рано след края на крайно изтощителната ВСВ Сталин би дръзнал да потегли в тази посока, да не забравяме и че все още няма атомна бомба и американците го държат в шах. А ако ше се отказва от Албания за сметка на Македония пак няма смисъл, защото така или иначе няма да му дадат въпросния излаз на Адриатика.
-
Българските дипломати поставят този въпрос на Парижката конференция през 1946 г. отстоявайки претенциите си за Западна Тракия, както и от репарациите да ни бъдат приспаднати парите вложени в тази област през годините на българската власт там, но всичко това безуспешно разбира се. Но за щастие и претенциите на гърците изложени на същата тази конференция за още български територии в Родопите и Петричко, както и за увеличаване на репарациите остават незадоволени.
-
Същите два признака ги има и при Югославия, но там положението е различно. Колкото до Австрия, тя не е изцяло освободена от съветските войски, но също така англо-американските заемат и част от Западна Чехия, така че двете окупирани зони просто се разменят, а Германия остава разделена - общо взето всичко става на принципа на реалната окупация, Гърция и Югославия имат късмета, че без решителната намеса на Червената армия успяват да извършат превратите си и че Запада се застъпва за тях. Не и според техните разбирания, взети са им Южна Добруджа, Буковина и Бесарабия, последната от които наистина етнически румънска. Освен това ген. Антонеску се изважда още по-голям гъзолиизец и от нас вкарва краен фашистки режим в държавата и буквално я превръща в дойна крава на Третия райх, че дори изпраща над половин милион румънци на Източния фронт, от които се завръщат живи едва към 100 000... от тази гледна точка ние си изиграхме доста по-добре картите от румънците тогава, че даже им отмъкнахме и Южна Добруджа въпреки, че бяхме на губещата страна така че не всичко в историята трябва да бъде само съжаления.
-
Битката е по-скоро загуба за България защото утвърждава латинската власт в Пловдив и Тракия. Иначе рицарите най-вероятно не се впускат в преследването на куманските отряди от страх да не се повтори по същия начин катастрофата при Одрин.