Warlord

Е Барбароса бива горе-долу, бг тандема пак е с леко второстепенни и странични роли така като в "Страстите", ама стоят добре. Ако ти се гледа нещо от епохата става, има и какво да се иска още, но пък поне експлорва рядко засягани в киното исторически моменти. Последния италиански, който гледах беше "Малена" с Моника Белучи, само заради нея си заслужава да се гледа иначе е забавен и в същото време и трагичен, а и реалистичен определено, фона е ВСВ и много добре показва каква безполезна и коварна сган представлява италианското общество, особено тогава и особено в юга:

Има доста алегорични и театрални моменти в него, може би и с вътрешните терзания попрекалява Куросава особено в по-късния си период. Но като цяло това са единствените критики, за които мога да се сетя и са си бели кахъри на фона на всеобщото великолепие на творбите му. "Кагемуша" определено е един от върховете - душата на мъртвия воин започва да живее в неговия заместник - в това отношение е по-оригинален от "Ран", в който си личеше западняшка конструкция на сюжета, но наистина прекалено първичен, кървав и батален дори и за хард екшън маняците на запад. А "Рашомон" пък ме учуди с коренно различен похват показващ дори повече от две страни на монетата що се отнася до човешките чувства, борби и взаимоотношения и то от една съвсем обикновена и кратка случка, което е фундаментално постижение за не западен филм и то сниман през 1950! Може би най-повърхностен и неоригинален откъм гъвкавост на сюжета в сравнение с останалите е "Седемте самурая", но въпреки всичко за мен той си остана №1 не само от самурайските ами въобще, той е пленяващ по естествен начин с вплетените в него съдби и истории на фона на размирните времена и изключително величествен. Въобще трудно е да се опише, трябва да се гледа. Припомням музиката от филма, отнася мигновено в самурайските времена на Япония:

Отчитаме го това, но японския геноцид си остава факт. 17 млн. жертви са дадени според западните източници, Китай твърди че са 50 млн! Но лесно може да се досетим за какъв подход иде реч - намерен е виновен и дайте направо да оправиме всички липси като ги пишем на неговата сметка Първо цифрите са неимоверно завишени (както обикновено в такива случаи,) второ далеч не само японците са им виновни за тези загуби ами и те самите.

Положението продължава да се напича. Дни след артилерийските престрелки американците и южнокорейците планират ново мащабно военно учение в района. Северна Корея коментира, че "така тласкат полуострова към ръба на войната"! Това учение ми се чини, че е повод американците да се намърдат стабилно на полуострова и освен това ми се струва, че вече тренират и обсъждат варянтите на бъдещата война.

Преди време бях срещал сведения, че част от оръжието, което е трябвало да ни бъде конфискувано по версайските клаузи, нарочно не е било отчетено пред комисиите и изпратено нелегално на Ататюрк през 1922. Парадоксално, но с Турция тогава сме в добри отношения, а с Гърция в крайно лоши, само 3 години по-късно даже правят опит и нас да нападнат през Петрич след провала в Мала Азия, за щастие и тази авантюра им пропада.

Всичко което казваш е така. Но да направим някои уточнения. Първо - възприятието за ХХ в. като за най-хуманния на мене нещо не ми се връзва. Даже е тъкмо обратното, ХХ в. засега (надявам се и завинаги) е рекордьор по войни, репресии, геноциди, зверства и масови убийства. И далеч не само японците и германците се изявяват в тази насока, че дори и не са сред водещите в това отношение. Вярно е, че японците не са така наказани, заклеймени и критикувани в следвоенния период както германците, но все пак те отнесоха ядрения удар. Нещо повече – те са единствената нация, която е преживявала атомна бомбардировка, а и всъщност ужаса не свършва с жертвите дадени непосредствено при експлозиите (ок. 260 000 души) тепърва започва радиационно облъчване, което ще причини нечовешки увреждания на поколения... Та в тази връзка мисля, че са си получили възмездието. По-неутралното отношение към тях след ВСВ се дължи най-вече на това, че скоро след това те се превръщат в основен търговски партньор на САЩ и Западна Европа, а пък пострадалите от тях тогава Китай се озовават в другия лагер през Студената война и затова Запада пести упреците си към Япония, които биха били в негова полза. Евреите – също, отношението им към нея е общо взето неутрално, докато енергията им е съсредоточена в рекламирането на Германския геноцид над тях и това колко са онеправдани. Запада (най-вече САЩ и Англия) ги подкрепят и така върху Германия е хвърлен срама от нацисткия режим, преувеличения холокост и въобще цялата им история от ХХ в., докато японците запазват своята национална гордост и държат на своите възгледи относно най-новата си история. Разбира се зверства е имало от тяхна страна в огромни мащаби и разбира се имало е и преднамерени и ненужни бруталности, масово! Войниците никак не са му мислели, за тях европейските разбирания за цивилизованост, хуманност и ХХ в. са далечни и неразбираеми, те са чели кодекса на самурая, възпитавани са в духа на средновековно-феодалната японска култура макар и живеещи в развито индустриално общество. И въобще възприемали са китайците първо като презрени врагове, които е трябвало да избиват така или иначе, виждали са и в мирното население потенциален враг и отделно са го смятали за низша раса спрямо тях – в това отношение японската императорска пропаганда и германската нацистка доста са си приличали, така че японците са били също така убедени че те са божествената раса, която е ощетена от към територия и ресурси и е длъжна да заграби тези на останалите низши раси и да наложи властта си над тях. Японците не показват някаква невиждана нехарактерна за времето и мястото жестокост. Тяхното отношение към победения враг винаги е било такова, дори е било признак на безчестие или слабохарактерност ако не го убиеш. Така е било и във вътрешните борби между самите японци още от времената на феодалния хаос в страната довел до не по-малко жестоки и масови кланета. Тяхната естетика и идеализъм е важала и в разбирането и отношението към съмия себе си, за това са били безкомпромисни и в ритуалните си самоубийства. И не си мислете, че в тази жестокост са били единствени, същото е съвсем характерно както за тях така и за китайците и корейците и цялата жълта раса дори и през ХХ в. (знаем червените кхмери какви погроми направиха над населението си в Камбоджа, знаем и за 2-та милиона избити в Корейската война през 50-те и тн.). Японската инвазия за периода 1937-1945 коства над 17 милиона цивилни живота на Китай. Но имайте в предвид, че тогава невинни китайци са избивани от самите китайци по време на гражданските войни. Дори самият Мао Дзедун тогава казва официално, че не повече от 10% от войските на комунистическата партия трябвало да бъдат отделени за противопоставяне на чуждестранните нашественици, а всичко останало да бъде хвърлено против идеологическия враг в Гражданската война! Всъщност още от началото на ХХ в. Китай е раздиран от почти непрекъснати бунтове и революции взели много повече жертви от колкото японците са им причинили по време на тяхната инвазия. А пък в мирно време след ВСВ чистките и реформите на Мао взимат в пъти повече мирни жертви сред китайския народ от колкото въпросните японски зверства. Та не си мислете, че японците са изключение, хората като цяло имат склонност към проява на такива жестокости и в повечето случаи когато са имали възможност и известна необходимост особено, са го правили без никак да се замислят. Тъжно, но истина.

Вчерашната артилерийска престрелка е продължила около един час преди дулата и от двете страни да утихнат. Засега информацията е, че Севернокорейската артилерия е изстреляла около 200 снаряда по пограничния южнокорейски остров, склоновете на планините са потънали в пламъци, към 70 къщи са разрушени, 2-ма южнокорейски пехотинци са загинали и 17 са тежко ранени...

Виж сега и аз мразя атакисти, псевдонационалисти и всякакви подобни автохтонни дебили биещи се в гърдите с крясъци "Булгар, Булгар!". Наясно съм и с големите митологизации в полската история и с тези в нашата естествено, но не виждам нищо лошо в клипчето - поляците са си показали тяхната гледна точка и това е. Както виждаш правена е за EXPO 2010 Sanghai, трябвало е да се изфукат И в патриотизма няма нищо лошо, в науката История - също, кофти е само когато тези понятия започнат да се тълкуват на кой както му е кеф

Това с Рабе ми се струва преувеличено. Но кланетата на японците - никак. "Нанкин. Град на живот и смърт" ми хареса, въпреки че е много тежък и брутален. След това, което видях в него незнам дали има още какво да се покаже за тия кланета, но ако ми попадне немския ще го дръпна и него. Победния параден марш на японците в Нанкин:

Е то това не е малко. Даже си е доста похвално, че един откровено луд човек може да администрира и реформира една толкова голяма и разклатена държава А Новгород е бил сринат заради опитите му да се откъсне от Москва и да се насочи към запада, нямал е съвсем сигурни доказателства за това, а и жертвите са чудовищни, но в крайна сметка Русия не се разпада. Както обикновено Русия печели, а народът й губи... Колкото до това че се покрива като татарите влизат в Москва - същото става и когато Наполеон влиза там, но в крайна сметка пак Русия излиза победител. А Ливонската война се води с променливи успехи, ама все пак виж срещу каква коалиция се бие тогава Грозни - ливонци, поляци, литовци, шведи... от юг го притискат турците, от изток - татарите. Въобще тогава в руската равнина е пълна лудница, каквато можем да сравняваме може би само с времената на Октомврийската революция. Виж колко войни на колко фронтове води Грозни през цялото си управление и в крайна сметка Русия макар и разклатена остава в добри позиции в края на управлението му.

Е то това не е някаква статия за филми на историческа тематика, идеята е да се държим в течение за новите излизащи филми в жанра и да препоръчваме добри стари такива Този просто беше последното нещо, което се дотъркаля тука от руските торенти, случая беше 1010 годишнината от основаването на град Ярославл, за което иде реч и във филма. Ясно е, че е приказчица, то такава е и целта, прилича на един малко по-стар полски, който също не беше лош: А Монти е култов - да с доста незабравими реплики от сорта на "Хай, Ай ем Фаляфель... енд уелкъм то юр дънджън!" Ето още една стара пародийка подобна на него:

Тук ще става въпрос за филми свързани с исторически личности и събития или просто случващи се на фона на отминали епохи. Което означава, че няма да обсъждаме глупостите на Дискавъри примерно или други документални филми - става въпрос за игрални (художествени) такива. Може да споделите любимите си заглавия от жанра, както и да пускате инфо за новоизлезли или предстоящи филми. Аз за последно попаднах на това: Не е нещо особено, но е на интересна тематика, има викинги, християни, езичници, мацки, бой, поуки и разбира се много патриотизъм, в което лошо няма по принцип Вестернизацията на руското кино в последните години определено ми допада и общо взето гледам всички исторически филми, които излизат там, като изключим тези за ВСВ де, на тях никой не може да им смогне От Администратор: Линкове към торент сайтове и сайтове с пиратско съдържание се забраняват

Навсякъде е така, разбира се не е кой знае колко трудно да отсееш обективистите от щурите митолюбци в Русия ги има много (там всичко е по-много, особено когато е с отрицателен знак), но в същото време ни се предлага и пребогата сериозна историческа литература, така че всеки има възможност да се запознае с необходимата информация и да погледне обективно нещата. Иван Грозни си е противоречива личност и съответно и мненията за него са такива, както и образите му в литературата, киното и изкуството, така и оценките на историците. Ясно е, че е изперкал по едно време, просто още в ранните му години са му дошли нанагорно някои събития. След него Русия остава доста изтерзана и разклатена, но пък всички вътрешни бунтове и брожения са били смазани. Е също така доста народ е пострадал за нищо, но в крайна сметка държавата е реформирана из основи - при него е началото на абсолютизма в Русия, овладяването на поволожието и също така започва колонизирането на Сибир - все предпоставки, които в скоро време са щели да превърнат Русия във Велика сила.

Е това го казах повече на бъзик всеки си има собствени критерии и предпочитания към другите личности, незнам доколко героите в Closer биха се замислили за времето когато ще са на 80 г. ама карай. Просто не са ми особено по вкуса любовни триъгълници (в случая четириъгълник, но не съм сигурен ромбовиден или трапецовиден беше ) и вплетени в тях чувствителни холивудци леещи ред сълзи ред сополи, които все не знаят какво искат. Иначе съм съгласен с това, което казваш, че в крайна сметка нещата приключиха по логичен път, но самия сюжет и представената история са си едно клише за мен, единствено актьорската игра на 4-мата главни герои му придава известни достойнства, както и свежите лафове и ситуации. Същото горе-долу мога да кажа и за Goya's Ghost, но определено е с няколко нива надолу и останалите персонажи бяха далеч по-безлични. Натали Портман влизаше в три коренно различни но поотделно еднопластови образи в този филм и някак си не можеше да покаже истинския си блясък. С други думи - чини ми се, че в случая Форман се е понаакал малко с тоя сценарий. Тръгнал е да възкресява инквизицията във времена когато е била само фиктивна вече, да ни въвежда в живота на Гоя дето се чудиш защо веднъж окарикатурява църквата с гравюрите си пък после се застъпва за техния служител пред благородниците, да разкрива тайни от картините на Гоя, но по никакъв начин не можа да ми каже защо Гоя се интересува толкова пламенно от въпросната жена-модел - просто му харесвала като такъв и не знаел защо не спирал да мисли за нея, ми то и аз не знам защо ама не съм тръгнал да правя филм за това . Събитията на края също се стекоха по логичния начин, но всичко това те оставя някак си с празни ръце в края на филма - просто няма какво да си вземеш от него. Не ангажирам никой с тези разсъждения де, точно тази област в киното ми е леко Тера Инкогнита, но въпреки това очаквам с интерес предстоящите филми за които стана въпрос (като тоя път ще гледам да избягвам рецензиите по-възможност

Ахаха стихчето е трепач, само така!

Направо си има цял хлебозавод в мацката мене ако питаш безспорно освен красива е и много интелигентна (доста рядка комбинация, особено за актриси). V for Vendetta ми звучеше супер кьопав от рецензията, която четох и ми се чини че там Натали, ще е с прекалено ЛараКрофтска роля... Free Zone също го пропуснах заради рецензията описваща го като доста празен от съдържание екшън, ама щом казваш че става може и да го дръпна. Closer беше гот като цяло, имаше забавни ситуации и готини лафове. Но като цяло не особено смислен, още не мога да разбера главния герой как може да е такъв задръстеняк, че да предпочете пред Натали Портман чудовищната паст на Джулия Робъртс, но се радвам че имаше хепи енд, демек че задръстеняка остана с пръст в уста другия докторчето беше по-симпатяга, макар и да го раздаваше малко лузър Garden State пък беше прекалено стандартен, нищо оригинално не съдържаше в себе си, не бих го наредил сред най-впечатляващите. (а я раздуй малко за тая сцена, в кой филм ше е, кога да го чакам )

Е стига бе! Не можеш да обвиниш Ахил, че не е воин. Можеш да се обосновеш, че той не воюва за правилната кауза според теб най-много. Аз също съм фен на Хектор нема как да си изкривя душата мача е уреден от боговете (еврофутбол - все тая) и Хектор е обречен и няма шанс, но също така и Ахил има уважителна причина да се бие и победи без значение какви са обстоятелствата!

Е само за Ватерло имам предвид, ако трябва да обсъждаме продължението на цялата кампания при победа за Наполеон ще се изстреляме прекалено на дълбоко в алтернативната история. Но с едно изречение само мога да кажа, че най-вероятно щеше да се сформира нова и нова антинаполеонова коалиция в Европа докато накрая наистина не го победят. Иначе наистина дори и с включването на прусите първоначално положението е доста напечено и е можело и тогава французите да вземат превес въпреки всичко. Но има няколко грешки, които прецакват работата. Безмисленото съсредоточаване на сили при фермата Угомон и понесените загуби там, както и заблудата на Ней че центъра на Уелингтън се готви за отстъпване и последвалия юруш на кавалерията му без ескорт от пехотни части. И накрая се пропилява и последния шанс на единствените останали резерви в лицето на Императорската гвардия и нескопосания й опит да разсече съединяването между частите на Блюхер и Уелингтън. Което ми се струва че пак можем да го пишем на сметката на маршал Неи, до някъде и на настъпилия хаос и свръхнапрежение и на не добре разбрани или подадени заповеди от страна на Наполеон.

От край време, да не казвам винаги, като стане въпрос за Ватерло и почти всички се сещат за Уелингтън и неговата победа над Наполеоновите войски, всякаш заслугата му е изцяло едностранна и по никакъв начин не е повлияна от участието на пруските войски в кампанията. Така че без да успорвам несъмнените качества на британския фелдмаршал Артър Уелсли ми се ще да отдадем дължимото и на командващия пруските войски Гебхард фон Блюхер. Всъщност според мен без неговото участие войските на антинаполеоновата коалиция щяха да увиснат и нещата да останат в най-добрия случай на кантар. Това в критичния момент на битката към 14:30 часа, когато черните униформи неочаквано се появяват в десния фланг на французите и го пробиват – от там нататък изхода вече е ясен. Но не е и само това – още преди да се стигне до боя при Ватерло Блюхер съумява да изиграе и Ней и Груши. Маршал Ней си мисли че окончателно го е отблъснал, а впусналия се да го преследва 30 000 корпус на маршал Груши е откъснат от основните сили на Наполеон и ловко финтиран, така че с подходящата маневра Блюхер отново да се върне на бойното поле където вече битката е започнала без силите на Груши. Демек ако Блюхер беше решил да зареже кампанията и да си тръгне англо-холандските войски нямаха шанс срещу Наполеон. Какво е вашето мнение по въпроса?

Айде и един специален поздрав за Ласт Роман http://www.youtube.com/watch?v=_HZtMD4IOGo

Да определено, а също така и благотворителните кампании и тн. Но пък това прави участията й във филми доста по-редки в сравнение с другите звезди за съжаление. "I don't care if [college] ruins my career. I'd rather be smart than a movie star." - ей това е казала пред Ню Йорк таймс

Наскоро реших да проследя филмовата кариера на тази актриса. Това стана след като си припомних шедьовъра Léon, който бях гледал като малък и естествено тогава съм проявявал интерес само към патакламата във филма, но сега бях много по-впечатлен оценявайки сюжета и актьорската игра. Жан Рено няма какво да го коментираме, той си е доволно познат и признат. Имал е и няколко предишни роли доста подобни на Леон, но определено този е най-завършения и многопластов образ от всички тях. Докато Натали Портман впечатлява с това, че за първи път застава пред камера, едва на 12 е, поверена й е доста трудна роля, но се справя блестящо с нея, което не можеше да не провокира интерес у мен да проследя как се е развила в последствие тази актриса след като е порастнала. Макар и Léon да е сериозно разкритикуван след премиерата му си остава емблематичен и запомнящ се за всички, които сме го гледали. Критиците по принцип са прави, че ситуацията, в която изпадат главните герои е направо абсурдна, но точно и заради това е интересна. По принцип никога не съм харесвал слъзливи драми по темата с невъзможната любов, но този е изключително добре направен. Изглежда специфичният образ на Натали във филма доста е впечатлил американските режисиори и в някои следващи продукции са й давали подобни роли. В Beautiful Girls е с подобен образ – малко симпатично, интелигиентно, привлекателно момиче, всякаш надрастнало себе си и връстниците си и силно впечатляващо възрастните. Макар и там да е второстепенна роля, но пък и самия филм само от заглавието му личи що за треторазредна американска бозица представлява. А пък елемента с растението на Леон се появява и в Where the Heart Is, първия филм, където тя е най-главната роля. Но и той и другите от тийнейджърския й период експлоатират типичното американско злободневие и банални вътрешно семейни проблеми. И честно казано ги изгледах всичките единствено заради излъчването и актьорската игра на Натали Портман. Е не ми стигнаха нервите само за мюзикълите и някои от новелите, в които е участвала, както Star Wars и V for Vendetta, от фантастиките винаги ми се е доспивало от отегчение. Но положително Star Wars, както и Cold Mountain са преходен период в кариерата й. Жалко че ролята й във втория беше толкова кратка и трагична, макар и много добре изиграна, някакси успява да накара всеки да й влезне в положението. Но така или иначе в този нелош филм всичко останало попадаше под сянката на Никол Кидман. В по-новите филми образът й продължава да следва приблизително същите линии – винаги е естествено привлекателна и предизвикателна, винаги крие нещо в себе си и си играе с чувствата и делата на хората чието внимание силно привлича, винаги плаче и се смее често и го прави по трогателен начин. Дори и в роли които според мен не й подхождат особено, като комарджийка в казино (My Blueberry Nights) или стрийптизиорка в нощен клуб (Closer), заради който така като гледам е имала най-много номинации. С интерес забелязах, че напоследък е участвала и в по-близки до моите интереси филми на историческа тематика, но от тях точно останах с противоречиви впечатления. Goya's Ghosts например беше доста добре като замисъл да се поразсъждава върху творбите на художника и да се проследят и възстановят вдъхновенията и историите провокирали го да ги направи. Всъщност режисиора Милош Форман въобще не е бил запознат с нейната филмова кариера, но откривайки прилика между нея и въпросното момиче от картината на Гоя решава, че именно тя трябва да влезне в ролята й (както и на дъщеря й в последствие). Но филма е някак объркан, леко недодялан, с неясно послание и незавършеност на образите на лирическите герои и като цяло не ми хареса особено. Същото мога да кажа и за The Other Boleyn Girl. Някак много бързо и откъслечно се разви действието, нямаше дълбочина и последователност в характерите и ситуациите. Същата история беше далеч по-добре пресъздадена в сериала "The Tudors" например. Последното, което намерих с Натали Портман беше филма Brothers и като по правило отново останах доволен от нея, но не и от филма. Пак Афганистан и пак типично американските терзания и „проблеми”, които в страни от Третия свят където САЩ продават оръжието си и водят войните си въобще не стоят на дневен ред защото хората там имат далеч по-сложни перипетии пред себе си, от колкото мрънкащите дечица на редника, криминалния му брат и взаимоотношенията им с жена му. От тази година филмите, в които участва все още не мога да ги намеря в торентите. Love and Other Impossible Pursuits, Hesher и Black Swan – това има в каталога засега, както и списък на тези излизащи през следващата година, все интересни заглавия и пипкави тематики, които обикновено се движат по тънък лед и лесно от очаквани шедьоври се получават пълни провали. Но да видим. Можете и вие да си дадете мнението за тази актриса, евентуални новини и интересности около нея и ако е възможно връзки към филми, които съм пропуснал.

Ама аз въобще не твърдя, че гърците са имали каквито и да било намерения за подобно нещо, точно обратното. А испанците обаче им позволяват да взимат решения и сами на гореспоменатите, в Каталуния постепенно всички табелки от испански ги обърнаха на каталунски и английски, на Канарските острови, а мисля че вече и в Каталуния с референдум забраниха коридата - едно от най-характерните за испанците традиционни зрелища. А на ЕТА и ИРА референдуми също не им трябват те си действат въпреки всичко.

Никак няма да се учудя ако е така. Но и да не го бяха подкупили пак първи щяха да влезнат и пак нашите сили щяха да са крайно недостатъчни да им се противопоставят при евентуален българо-гръцки конфликт за града впоследствие. Организацията ни както обикновено е прибързана и кьопава - доброволци има колкото искаш за да се сформира цяла една 4-та армия която да тръгне към Македония, но няма възможност да бъдат въоръжени, екипирани и снабдявани защото се е избързало с обявяването на войната. Така че там сме разполагали само с една пехотна дивизия съставена от 3 бригади и дори намираща се първоначално под командването на сръбския щаб, който нарочно я е забавял. Иначе ако е имало евентуален референдум българите+евреите са щели да вземат надмощие над гърците и турците, евреите са били готови да гласуват за нас за да прецакат гърците явяващи им се търговска конкуренция в града. А също така дори по-голямата част от гръцкото население на Беломорска Тракия е било склонно да се съгласи да бъде в рамките на България защото целия му поминък се е крепял на добива на морски дарове и експорта на цитрусови плодове и др. стоки от юга и морето към Родопите в замяна на месо, кожи, зърно и тн. от планинците. Та когато по Версайския договор излаза ни е отрязан, практически и това население е отрязано от граничари, митнически такси, затруднения и забрани - ама и тях никой не ги е питал.

През Балканската война определено претендираме за Солун, той е може би основната пресечна точка на българските и гръцките интереси. Макар че първоначално гърците не поставят официално искане към нас Солун непременно да е за тях, просто искат да чуят предложението на Фердинанд, който до последно отклонява исканията им за конкретно споразумение заявявайки, че България ще стига дотам докадето стигне българския войник. Освен политическото малоумие на тази постъпка отделно и сметките му излизат криви - по това направление почти няма войски които да бъдат съсредоточени, трите армии воюват на изток по най-тежкото направление, а на юг се движи единствено 7-ма рилска пехотна дивизия, която разбива турската отбрана 12 км северно от града в момента в който гръцките войски влизат вътре от юг.