Битката при Секигахара, на 21 октомври 1600 г., е решителна за издигането на шогуната на Йеясу Токугава. Въпреки че след това на Йеясу ще са му необходими още 3 години за да установи пълния си контрол над клана Тойотоми и съюзническите му даймьо, Секигахара се смята за неофициалното начало на периода Токугава и властването на последният шогунат управлявал Япония.
Междуособиците в края на ХVІ в.
Въпреки, че Тойотоми Хидейоши успява да обедини Япония и да затвърди властта си след обсадата на Одавара през 1590 г., неговите инвазии в Корея (1592-1598) значително отслабват мощта на клана Тойотоми, както и на лоялните му феодали продължили да обслужват интересите на клана и след смъртта на Хидейоши. Неаристократичният произход на Тойотоми също така провокира враждебни реакции срещу него от страна на феодалите, които не са склонни да го признаят за шогун. Някои от тях, като Фукушима Масанори и Като Киомаса съвсем публично изразяват подобни мнения против бюрократите поддържащи Тойотоми, най-вече срещу Ишидо Мицунари и Кониши Юкинага. Иеясу Токугава се възползва от тази ситуация за да вербува първите с цел – насочване на враждебността към клана Тойотоми.
През 1958 умира Хидейоши Тойотоми, а наследникът му – неговият син Хидейори е едва 4 годишен, така че властта попада в ръцете на 5-ма регенти: Майеда Тошиие, Мори Терумото, Йеясу Токугава, Уесуги Кагекацу и Укита Хидеие. След смъртта на Майеда Тошиие останалите трима регенти начело с Ишидо се обединяват срещу домогванията на Йеясу до властта, първоначално организират неуспешен опит за покушение срещу него, а в последствие му изпращат списък с 13 изисквания, който той приема като официално обявяване на война. С преминаването на сина на Майеда Тошиие към силите на Йеясу, воюващите страни вече започват да се оформят като Източна коалиция, предвождана от Йеясу Токугава и Западна коалиция, предвождана от Терумото, но върховен главнокомандващ на войските й се явява Ишидо Мицунари.
Войната избухва през юли 1600 г. Войските на Йеясу излизат от Осака с цел да неутрализират Уесуги. На страната на Йеясу се включват неговите съюзници Дате Масамуне и Могами Ешиакура. На 22 юли Мори Терумото се премества в замъка Осака правейки го своя база, докато Йеясу се измества в Оямада. На 27 юли Западните войски атакуват замъка Фушима. Замъка удържа 10 дни и коства на Ишидо 3000 загубени войника. В същото време Йеясу атакува замъка Гифу, който пада на 28 септ. На 7 окт. Йеясу потегля от Едо с 30 000 гарнизон на запад където да се съедини със съюзническите сили.
На 20 окт. той пристига в Акасака, където го чакат останалите му съюзници. На по-малко от 5 км от там е замъка Огаки където се намират войските на Западната коалиция. Започват да избухват спорадични сблъсъци в околностите на двата замъка, като поддръжниците на Йеясу взимат превес в тях, както и контрол над Накасендо. Ишидо се опитва да спре настъплението на Токугава. Мястото където да пресрещне войските му е избрано от Кобаякава Хидеаки, който придвижва войските си на хълма откриващ най-добър изглед към Накасендо и към малкото селце Секигахара. Ишидо одобрява позицията и концентрира там и останалите войски.
Разположение на войските
В това време се излива внезапен порой в местността и двете войски се разполагат в околностите на Секигахира изчаквайки той да отмине. Ишидо навлиза с 4000 отряд в долината на Сосояма за да установи контрол на пътя към Хококу Кадо. 2000 авангард под командването на Гамо Биттю и Шима Сакон се движи пред неговите сили. Зад тях е изграден вал с ограда. А зад основните сили на Ишидо се придвижват още 2000 самурая от клана Тойотоми под командването на Ода Нобутака, Кишида Тадауджи и Ито Муримаса. Шимадзу със своя 3000 корпус заема неголям хълм вдясно от Ишидо. А Кониши Юкинага разполага 4000 от своите самураи – християни вдясно от силите на Шимадзу. Крупните сили на Укита Хадейе, около 17 000 меча, заемат позиции вдясно от тези на Юкинага. В низините под тях остават около 1500 воина на Тода и Хиратака. Малко зад Тода се движи група от 600 самурая под командването на престарелия и прокажен Отани Йошицугу. Той размества останалите си 3 500 самураи в гората от другата страна на река Фуджи. Адмирал Вакидзака Ясахару оглавяващ няколко клана разполага силите си на неголям хълм контролиращ селото Мацую. И накрая около 15 600 самурая командвани от Кобаякава Хидеаки остават на по-задни позиции, както и резервът от другата страна на планината Нангу, командван от Мори Хидемото, Кикава Хиройе, Анкокуджи Екеи, Нацука Масаие и Тесокабе Моритака.
Йеясу разполага 5 400 воина на Курода Нагамаса, 5000 на Хосокава Тадаоки, 3000 на КатоЙошиаки, 2 850 на Цуцуи Садацугу и 3 000 на Танака Ешимуне в долината по линията от планината Сасао до селото Секигахара. Фукушима Масанори се разполага с 6 000 между пътя за Накасендо и река Фуджи. Зад първата линия стоят 3 600 от „червените дяволи” на Ии Наомаса, както и 3000 воина на Мацудайра Тадайоши. В третата линия се разполагат 4 600 души под командването на Фурута Шигекацу, Ода Юраку, Канамори Нагатики и Икома Кадзумаса. На пътя за Исе застават 500 воина на Хонда Тадакацу и 400 на Тогава Митияса. Самият Йеясу стои с ядрото от силите – 30 000 меча зад третата линия, контролиращ Накасендо.
Битката
Гъсти мъгли се разстилат на бойното поле в утрото на 21 октомври. Към 8 часа сутринта мъглата внезапно се вдига и разкрива стоящите една срещу друга грандиозни армии от над 160 000 самураи общо. Група самураи в червени доспехи водени от конник с шлем с рога напускат редиците на Йеясу и се понасят към войските на Укита. Това е Ии Наомаса, който пръв започва битката.
Фукушима Масанори веднага последва воините на Ии Наомаса и също започва настъпление срещу Уките Хидеие, докато воините на Кеготу Коути, Тодо и Терасава атакуват войските на Отани Йошицугу. В това време силите на Ишидо са ударени от отрядите на Курода Нагамаса, клана Танака, Хосокава Тадаоки, Като Йошиаки и Цуцуи Сагацугу.
Войниците на Гато Сатоса (Биттю) и Шима Сакон скрити зад оградата откриват плътен огън по целия фронт срещу настъпващите насреща войници на Източната коалиция, но не успяват да ги спрат с това и те обръщат защитниците на позицията в бягство. Курода Нагамаса отдавна изпитва лична ненавист към Мицунари и е твърдо решен първи да достигне с войниците си до него. Той повежда войските си от оградата нагоре към хълма зает от Мицунару, но тежките аркебузи спират по-нататъшния му напредък. Ишидо Мицунару придвижва на тази позиция 5 оръдия, чиято стрелба спира войските на Източната коалиция и те преминават в отстъпление. След това Ишидо се вписка в контранастъпление извеждайки войските си срещу тези на Танака, но войските на клановете Като и Хосокава се съединяват там и нанасят мощен удар по фланга на Западната коалиция.
В 10 часа Асано Юкинага напада Нацука Масаие. Кикава Хирое издава заповед на Мори Хидемото да се спусне към мястото на схватката и да се включи в нея, но той отказва да изпълни заповедта, въпреки че преди битката изпраща писмо до Йеясу, че ще се включи на негова страна. Така Асано не получава подкрепления в боя с Нацука Масаие.
По-голямата част от силите на Йеясу вече са влезли в битката, докато от Западната коалиция Шимадзу, Кобаякава и Вакидзака все още не встъпват в боя. Ишидо решава да направи пробив и изпраща съобщение до Шимадзу да влезе в битката, но получава следния отговор, че в тази битка всеки клан участва с всички свои сили и няма време и възможност да отклонява сили по други предни или задни позиции или по фланговете. Така че Мицунари трябва да разчита на Хидеаки, но и съобщенията му със заповед до Кобаякава за влизане в боя остават без отговор. Наблюдавайки неподвижните войски на Кобаякава, Отани Йошицугу не е никак учуден, подозирайки у него предателство от самото начало. Дори и Йеясу недоумява в това време защо войските на Кобаякава стоят неподвижно и изпраща няколко аркебузиери да открият огън по тях. В този момент армията му от 15 600 души се раздвижва и вместо да атакува силите на Йеясу се спуска от хълма и удря хората на Отани Йошицугу. Йошицугу удържа дълго и упорито докато не го атакуват и войските на Вакидзаки, решили да последват примера на Кобаякава, след което неговите войски са принудени да се обърнат в бягство. Преди Йошицугу да бъде заловен, неговия слуга го убива и скрива главата му. Укита Хидеие едва успява да възстанови реда и бойния строй когато го атакуват едновременно дезертиралите войски и силите на Източната коалиция. Воините на Западната коалиция са притиснати от всички страни. Ии Наомаса повежда настъплението срещу силите на Шимадзу. Завръзват се изключително кръвопролитни боеве. В кратко врме пада Тойохиса, а силите на Шимадзу са обърнати в бягство. Наомаса започва преследване, но е улучен от снайперист и 18 месеца по-късно издъхва от раните си. Когато от другата страна на планината Нангу воините от резерва на Западната коалиция виждат своите бягащи бойни другари решават да се присъединят към тях. В скоро време всички войски на Западната коалиция са разбити. В 2 часа Йеясу започва прочистване на местността от остатъците на вражеските сили.
Секигахира се оказва една от най-кървавите битки в историята на Япония, над 40 000 самураи падат мъртви само от страната на Западната коалиция. По време на преследването е превзет замъка на Ишидо Мицунари и убит неговия брат, а по-късно и самия Ишидо е заловен и екзекутиран. След изхода на тази битка в кратко време всички кланове преминават на страната на Токугава. А през 1603 Йеясу Токугава най-накрая получава това към което се стреми през цялото време – титлата шогун и реалната власт над вече обединената Япония.