-
Брой отговори
11519 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
203
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ Warlord
-
За да проучи връзката между HAR и сгъването на ДНК, екипът на Полард използва разработен преди това модел за машинно обучение за предсказване на моделите на сгъване на ДНК и го прилага към ДНК последователности на хора и шимпанзета. След това те идентифицират областите от генома, които се нагъват по различен начин при хората. Компютърът прогнозира, че близо 30 % от HAR са в области на генома, които се нагъват по различен начин при хората в сравнение с шимпанзетата. "Осъзнахме, че тези специфични за човека структурни промени може да са създали подходяща среда за бързото развитие на HAR в човешкия прародител, след като са останали почти същите през милионите години на еволюция на бозайниците", споделя д-р Катлийн Киф (Kathleen Keough), първи автор на изследването и бивш постдокторант в лабораторията на Полард в Гладстон. Сглобяване на миналото Представете си дължината на ДНК от последния ни общ предшественик с шимпанзетата като дълъг шал, увит около врата ви, с ивици в различни цветове, които преминават през тъканта му по цялата му дължина. А сега си представете, че някой се е опитал да направи абсолютно същия шал, но не е следвал напълно оригиналния модел. Някои от ивиците са по-тесни, други - по-широки, а при някои цветовете са в различен ред от оригинала. Когато увиете новия шал около врата си по същия начин като оригинала, ивиците, които се намират една до друга в примката, вече не са еднакви. Подобно на този шал, голямата разлика между човешката и шимпанзешката ДНК е структурна: големи части от градивните елементи на ДНК са вмъкнати, изтрити или пренаредени в човешкия геном. Затова човешката ДНК се нагъва по различен начин в ядрото в сравнение с ДНК на други примати. Екипът на Полард изследва дали тези структурни промени в човешката ДНК и нейното променено триизмерно нагъване биха могли да доведат до преместване на определени гени в рамките на HAR, свързвайки ги с гени, кодиращи различни протеини, отколкото първоначално са били приложени. Много гени в HAR са свързани с други гени, действащи като енхансери, което означава, че те увеличават транскрипцията на свързания/ите с тях ген/и. Как структурните промени могат да доведат до разместване на HAR енхансер. Кредит: Keough et al., Science, 2023 Ако ДНК, намираща се в близост до HAR, се нагъва по различен начин при хората и доближава различни гени до HAR, това би могло да има драстични последици за нашите предци. "Представете си, че сте енхансер, който контролира нивата на хормоните в кръвта, а след това ДНК се нагъва по нов начин и изведнъж се оказва, че се намирате до ген за невротрансмитер и трябва да регулирате нивата на химичните вещества в мозъка, вместо в кръвта", разказва Полард. "Вашите инструкции вече са остарели и трябва да бъдат променени." Предвижданията на модела за машинно обучение показват, че в близост до HAR са настъпили големи структурни промени, но не показват кои гени са попаднали под техен контрол. За да отговорят на този въпрос, Полард и колегите ѝ провеждат лабораторни експерименти, които им позволяват да определят в мозъчни клетки на хора и шимпанзета, получени от стволови клетки, кои участъци от ДНК са най-близо до стотици различни HAR. В много случаи те откриват, че човешките HAR са близо до гени, за които е известно, че играят роля в развитието на мозъка; в някои случаи близките гени са свързани и с развитието на неврологични или психиатрични заболявания. Екипът на Полард наскоро съобщи, че вариациите, които бързо са се появили в HAR по време на ранната човешка еволюция, често са се противопоставяли една на друга, като първо са повишавали активността на даден енхансер, а след това са я понижавали или обратното. Новите резултати, според нея, се вписват добре в модела, предложен в това изследване. "Случва се нещо голямо, като тази мащабна промяна в нагъването на генома, и нашите клетки трябва бързо да го поправят, за да избегнат еволюционен минус", коментира Полард. "Но поправката може да е прекалено сложна и да трябва да се усъвършенства с течение на времето." Макар че новата статия помага да се отговори на въпроса как HAR може да са се появили в началото, екипът на Полард все още има въпроси, които планира да проследи, за това защо масивните структурни промени са оцелели през изпитанието на времето и как HAR влияят върху развитието на човешкия мозък. Справка: Kathleen C. Keough et al. ,Three-dimensional genome rewiring in loci with human accelerated regions. Science 380,eabm1696(2023). DOI: 10.1126/science.abm1696 Източници: A Chance Event 1 Million Years Ago Changed Human Brains Forever, ScienceAlert Study Suggests Catalyst for Human Brain Evolution, Gladstone Institute ... А как точно електромагнитните вълни влияят на гръбначния мозък и каква е зависимостта между по-късите вълни и по-бързото отреагиране на организма към промените? Иначе съм чувал и за теорията, че повишени нива на радиация може да са допринесли за уголемяването на мозъка и някои генетични мутации (в резултат примерно на вулканизъм в Източна Африка), но защо само при хората, защо не е повлияло и на останалите организми ако е имало нещо такова?
-
Крепостта Хумара например? В някакъв момент е влизала в териториите на прабългарските племена и е възможно от тях да е била построена, поне към това време я датират ~ VІ в. Не знам обаче доколко има паралели с ранните крепости от ПБЦ. За разлика от Плиска тя е планинска крепост, без валове и дървени палисади, но такъв е теренът там просто, може в самия зид, квадрите и др артефакти все пак да има сходства.
-
Ново включване от Женя Недобахмутски: https://www.mediapool.bg/prigozhin-sled-rechta-na-putin-ako-se-okazhe-che-tozi-dyado-e-palen-kreten-news347524.html?fbclid=IwAR2tPJp7VJqkPnCHnR6vLDVNhUFM2b6ZM64PLHvU4x8MhqJ4ZxKJC7YB9nc "Щастливият дядо си мисли, че е щастлив... Как да спечелим войната, ако изведнъж случайно се окаже, че този дядо е пълен кретен", заявява Пригожин.
-
Доста неща ги няма, това май някой испанец го е рисувал
-
Протаранването обаче става с носа на кораба в някой от страничните бордове на вражеския и под колкото се може по-прав ъгъл. Подвижния мост трудно ще го закачищ за острия нос, още повече и че таранът под него стърчи във водата на няколко метра напред и допълнително увеличава разстоянието. Тоест трябва да се маневрира в търсене на успоредно разполагане на палубите.
-
Да, прилагали са абордажния мост и веднъж попаднали на вражеската палуба легионерите нататък си знаят работата. Само че за тази цел се иска и доста маневриране, за да застанат достатъчно близо и удобно бордовете за скачване. Как така във всичките битки картагенските кораби не успяват да протаранят римските и все ги допускат да им рейднат палубите?
-
Картагенците са търговци, именно благодарение на морската търговия е възникнал Картаген и придобил своя блясък и богатства. Затова и повечето от 104-мата подкрепят по-либералната фракция, която е за мирни преговори с Рим и да се продължи по старому. Докато Барките са екстремни реваншисти, искащи война докрай, само за да измият срама от понесените загуби в предната война. Е, разбира се и евентуално да унищожат Рим, с което вече да нямат конкуренция в Западното Средиземноморие, но е друг въпроса доколко това е било възможно. Суфета в някакъв момент решават, че това не е реалистично и че няма изгода от кампаниите на Ханибал, който от години се мотка из Италия и им реве за кинта, че и ги заплашва. Въпреки бляскавите победи и това, че им изпраща цяла торба с пръстени на убити римски консули, от цялата тая работа не изпада никаква пара за тях, а тъкмо обратното - само се налива без възвръщаемост. Това няма как да се харесва на търговците и е трудно да им издигаш някакви каузи, с които да оправдаеш постоянните средства за снабдяване, които трябва да ти пращат. Виж ако Рим беше паднал сигурно щяха да си променят мнението, но това така и не се случва. Защо след Кана Ханибал не се решава да атакува директно Рим? Ами просто защото е знаел, че няма как да го превземе. Не толкова, че е бил некадърен в обсадите, то при борбата за самите стени уменията на пълководеца практически нямат почти никаква тежест - важно е единствено да е осигурил всичко необходимо за успешна обсада, а в случая той не е. Крепостните съоръжения на Рим са много солидни, няма как да бъдат превзети без сериозна обсадна техника, с каквато Ханибал не разполага. Не разполага и с достатъчно на брой войски, за ефективна обсада, средно се приема, че атакуващите трябва да имат числено преимущество срещу отбраняващите се поне 3:1, а те далеч нямат такова. И съвсем не на последно място - картагенците са доста изтощени, за да бъдат хвърлени директно в толкова тежка кампания. А въпреки победите и моралът не е бил на много високо ниво - много от тях вече са искали да се връщат от този безкраен поход, тъй като това все пак не е номадска войска, да се радва на плячката в юртите си, а искат да се приберат най-накрая за да имат възможност да я използват тази плячка, голяма част от тях имат домове и семейства отвъд морето, които не са виждали от години и т.н. Докато Рим са си на своя територия и са плъх опрял в стената, нямат друг избор освен да защитават домовете си. Вярно че Ханибал избива близо 1/5 от мъжкото боеспособно население на Италия, но и така възможностите за рекрутиране далеееч не са изчерпани. Докато Сципионите успешно отрязват и по суша и по море опитите да бъдат пратени подкрепления на Ханибал. Републиката може и още да не е била достигнала апогея си, но римляните са били граждани, а това е и гордост и привилегия, което допълнително ги стимулира активно да подпомагат и финансират със собствени средства кампанията срещу Ханибал, освен страха, че е пред портите; докато самият той не получава същото от своите хора. In conclusion, най-общо казано накрая се получава победа на жертвоготовния римски гражданин над стиснатия картагенски търговец Така че като цяло няма нищо чудно, че това грандиозно фиаско се е провалило накрая. Чудото е, че е продължило толкова дълго, което се отдава единствено на гениалността на Ханибал. Всеки друг на негово място щеше да сдаде багажа още в Алпите или с повечко късмет при Требия. Това което на мен все още не ми е достатъчно добре изяснено около Пуническите войни е как по дяволите Рим от раз се научава да прави кораби. Почват да ги строят по модела на извадена от морето потънала понтийска пентера и от раз успяват да построят боеспособен флот, който още от началото на първата война почва да пердаши картагенския на почивки. Кога римските флотоводци и екипажите им стават толкова добри, че да постигнат пълна доминация над картагенците, които са морски народ с вековни традиции във флота?
-
https://nova.bg/news/view/2023/05/06/410854/известни-българи-със-спомените-си-за-казармата-видео/?fbclid=IwAR1nShS8WkaQvMWHBScU8d5--P0HLLcRnAV_lGqN36qmAohAaSNwiiCEkYA
-
-
Ето откъде е било осигурено потреблението за цялата страна на 2 май към средата на деня. Вярно че беше хубав изцяло слънчев ден, за разлика от повечето други напоследък, но именно поради това решението е в начините за съхранение и използване по-късно на добитата през благодатните за ВЕИ дни. Потенциалът на България за добив само от фотоволтаици се изчислява на 100 гигавата, ние в момента реализираме едва 1.2 от тях. Кощунство е да имаш такава даденост на готово и да не се възползваш от нея.