Ок, ще набера няколко пасажа от "Деянията..." сам прецени как са стояли нещата:
"И тъй, както казахме, случи се, че по време на епископството на преподобнопаметния Йоан се вдигна народът на славяните - безчислено множество, съставено от драговитите, сагудатите, велегезитите, ваюнитите, верзитите и други племена. Първо те измислиха да направят кораби, издълбани от едно дърво, и като ги въоръжиха за поход по море, опустошиха цяла Тесалия и островите около нея, както и Еладските острови, а освен тях и Цикладските острови, и цяла Ахея, Епир, по-голямата част от Илирик и част от Азия. Така те направиха необитаеми твърде много градове и области. Те единодушно решиха да се опълчат и срещу споменатия наш христолюбив град и да го разрушат като другите. А след това като дойдоха до съгласие и за тези неща, те се разположиха на брега на морето с приготвените от тях кораби, издълбани от едно дърво, които бяха безбройно много. А останалото безчислено множество обкръжи този богохраним град от всички страни от изток, север и запад. Те водеха със себе си и челядта си заедно с покъщнината и смятаха, като превземат града, да ги настанят там.
Целият славянски народ се нареди, за да нападне стената с общ устрем и внезапно. Тогава славяните, които бяха в корабите, решиха, че трябва, когато нападнат стената, корабите да бъдат покрити отгоре с дъски и така наречените кожи, та когато нападнат стената, гребците да останат ненаранени от ония, които от стената хвърлят камъни или копия срещу тях... Най-напред висшата сила чрез мъченика им внуши страх да не се приближават направо до града, но да се отправят при един залив, дето имаше нещо като пристанище, наричано от старо време Келарион. Варварите отидоха дотам за да извършат замислената от тях работа около съоръженията и поради това се позабавиха. Гражданите добиха малко смелост, понеже ни беше дадена известна отсрочка. Те направиха на пристанището няколко дървени колове, на които поставиха веригата. Също така горните части (на коловете) бяха обвити от ковано тъмно желязо. Някои имаха остри шипове, а други - мечовидни гвоздеи, стърчащи от дървото. Зад тези съоръжения те наредиха намиращите се там чужди кораби, наричани кивеи, и като ги закотвиха един до друг на входа на пристанището, направиха си път с оглед на очакваното нападение.
Тогава гражданите изкопаха ров при преславния храм на пречистата Богородица, който се намира при същото пристанище. Защото както всички знаят това място не е укрепено със стена. Те приготвиха и капаните от бодли наковани с гвоздеи и поставени скрито в земята. Направиха ги от малки дъсчици, та нападателите, които щяха да се спуснат да нападнат, да не видят тези уреди и да се натъкнат на тях. Те направиха и на тамошния вълнолом, който тогава също беше неукрепен, от дъски и от разни дървета стена, която достигаше до гърди. Приготвиха за бой и останалите отбранителни съоръжения и уреди. Най-сетне те възложиха цялата си на бога и на Димитрий, защитника на града. Те показаха своето голямо усърдие, като ободряваха по-слабите духом, очаквайки военните действия.
И така изминаха три дни. Корабите на славяните плуваха на около две мили от стената, като всеки ден оглеждаха леснодостъпните места, откъдето да опустошат това, което очакваха. А на четвъртия ден при изгрев слънце, цялото варварско племе извика в един глас и се втурна от всички страни към стената и града. Едни стреляха с камъни от приготвените каменохвъргачки, други носеха стълби към стената и се опитваха да я разрушат. Третите донасяха огън при вратите, четвърти пращаха срещу стените стрели като зимен сняг. И можеше да се види това странно явление: множеството оръжия като градоносен облак затъмниха слънчевите лъчи - така варварите изпълниха въздуха със стрелите и камъните, които хвърляха.
Когато стана това голямо нападение, тези варвари, които проявяваха смелост при плуването и бяха по-храбри в сражението, бързо приближиха с корабите си до местата, които бяха огледали. Едни се отправиха на запад от църковното скеле, където има и малка вратичка. Други пък отидоха към неукрепената част, където беше валът и съоръжението от скрити бодли, наречени "тили". Едните се надяваха от там да влезнат в града, защото този вид уреди им бяха непознати. А другите мислеха, че казаната вратичка е нещо твърде незначително, че ще я разбият и през нея ще превземат града...
Понеже едновременното придвижване на споменатите кораби стана неправилно благодарение на мъченика и те се сблъскаха едни с други, случи се, че някои от тях се обърнаха и славяните, които бяха вътре, изпадаха. А когато падналия във водата искаше да се спаси в друга лодка, като се хващаше за нея, обръщаше я и събаряше в морето ония, които се намираха в нея. Най-после някои от другите кормчии отсичаха с мечове ръцете на тези, които идваха при тях. Един удряше с меча си някого по главата, втори раняваше другиго с копие, всеки се грижеше за собственото си спасение и ставаше враг на другия. Други пък се хвърляха срещу скритите бодли и се набождаха там. А корабите поради силния устрем се разбиваха в брега извън пристанището и не можеха да бъдат изтеглени назад. Тогава по-храбрите граждани изскочиха напред, а други строшиха тази вратичка, през която неприятелите се надяваха да превземат града. През нея гражданите постигнаха победата с помощта на победоносеца.
Тогава можеше да се види цялото море почервеняло от кръвта на варварите. Защото въпреки, че още не беше времето когато вятърът се явява (впрочем беше вторият час), веднага задуха противен вятър, та останалите тук кораби на варварите не можеха да се върнат назад, а едни едва тръгваха на изток, други пък - на запад. Морето изхвърляше край стената и на брега твърде много трупове на умрели варвари. Най-сетне войниците от цялото крайбрежие излязоха и като отрязаха главите на враговете, показаха ги на варварите от стената, която се издига на сушата. А гребците, които се спасиха, разказваха за гибелта, която им бе изпратена от бога чрез победоносеца, и се върнаха опозорени, без да постигнат нищо, като изоставиха с твърде голяма скръб по-голямата част от въоръженията си и от плячсата си."