-
Брой отговори
11520 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
203
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ Warlord
-
Всичко това със свиренето е чудесно, имам някои забележки обаче по възгледите ти Метъла определено не е "опростяване" на хард рока, а точно обратното - едно грандиозно разнообразяване и усложняване - погледни само безкрайния списък с подстилове, които произлезнаха от Хеви Метъла през последните 20-тина години, това е може би най-разнообразния и сложен стил в музиката. С това не умаловажавам разбира се рока от който води началото си всичко това, но просто той стои на едно по-ранно еволюционно стъпало в развитието на музиката. Изобразителното изкуство също се развива и е дори по-динамично ако го съпоставим с цялото време на съществуването му и това на музиката, всяко нещо си има еволюция
-
Основната причина за кризата в Античния свят е, че империята вече е достигнала критичната точка на своя експанзионистичен оптимум и съответно следва тръгване на долу. Варварските нашествия разбира се са основен фактор за това, както и липсата на буферни зони от зависими държави, които да поемат техните удари както е било преди това, докато в този случай се стига до загуба на провинции и образуване на сепаративни държави.
-
А и по далеч от брега на Хоншу срещу Кюшу японците не биха отстъпили, щеше да има тотална мобилизация на всички самурайски кланове, които да се струпат там и дори монголците да бяха стъпили здраво на брега теренът на Япония не би им позволил да разгърнат бойния строй на толкова голяма армия и в крайна сметка да се получат поединични схватки или такива между отделни отряди при които отново нямат никакъв шанс срещу самураите.
-
И това е така, но какво щеше да стане ако Камиказето не беше помогнало на Япония, как биха се ориентирали в тази непозната и враждебна земя монголците? Как щяха да се изхранват над 140 000 войници. И ако допуснем, че успеят да овладеят остров Кюшу и самураите се изтеглат на изток, това означава, че за да стъпят на Шикоку и на Хоншу ще е необходимо да организират нови десанти. Япония далеч, не е като Монголския и Китайския ландшафт, според мен и при такъв развой на събитията монголците щяха да бъдат прогонени, като напреднат най-много до неуспешен десант на Хоншу.
-
Е с тези наивни градски пейзажчета просто е нямало как да го приемат в Художествената академия и то във Виенската. Той си е бил самоук драскач, направо бояджия можем да го наречем допуска елементарно изкривяване на перспективата и фасадите с ясно забележим наклон на дясно, има объркани пропорции и въобще като живопис нивото е повече от критично. Ако искате извадете от Гугъл първата картина на Каналето на градски пейзаж, която ви попадне и ще видите за какво става въпрос, разликата е от земята до космоса.
-
Не коментара е по повод изказването на г-н Хахо, става въпрос за защитата на теорията за съществуване на НЛО като извънземна форма на живот, развита цивилизация и тн. Някой някога виждал ли е поне едно доказателство за такова нещо?! Като изключим разбира се безбройните сведения на очевидци на светлинки в небето
-
Да, разгледах релефите на паметника, харесаха ми включително и обсадата на Варна. Но това вече е пресъздадено както виждаме, т.е. изпревариха ни Няма ли да е по-добре да пробваме нещо, което не е правено досега? Обсадата на Солун 1207 не е лоша идея, тя не е много експлоатирана защото за разлика от Варна не успяваме да превземем Солун поради смъртта на Калоян. Също може да е нещо от самата битка при Одрин, дадена ситуация или схватка. Или пък по-късно при Сяр, когато Калоян доказва, че българите могат да бият рицарите и в срещен бой - българската тежка кавалерия удря кръстоносната, където предводителя им барон Юг дьо Колини е убит със стрела в окото през тесния процеп на шлема си.
-
Има естествено - всички други без мюсюлманите И го дайте малко по-сериозно щото тая тема вече си е за затваряне отвсякъде!
-
Абе като гледам какви напушеняци, скинари и заблудени пенсионери се шматкаха пред парламента, надали и тоя път ще се довърши започнатото. Иначе много ме изкефи как го съчиниха това със сигнала за бомба в парламента като повод да разпръснат протеста, с интерес очаквам да видя за днес и за утре какво ще измислят.
-
Мда, ако прибавим позатихналите безредици в Атина сега и в Рига (Латвия) започна меле.
-
Пак почва да става интересно - малко снимчици от днес - http://www.dnes.bg/slideshow.php?id=561
-
Спомени от лятото... Manowar - The Crown And The Ring (Live at Bulgaria 05-07-08) - http://www.youtube.com/watch?v=SJckZgIwlx0 Тук са записани моментите с може би най-върховния екстаз, който някога съм изживявал.
-
За тогавашните времена ресурсите на Япония не са били малки и недостатъчни както е днес, освен това в този период тя започва да бележи високи ръстове на градското население и производството. А и просто никога дотогава не се е случвало някой да даде толкова надменен отговор на Кубилай хан без да бъде наказан. Империята му се намира в период на експанзия във всички посоки. Корабите наистина са били не особено надеждни, строени са с уменията на корейците и китайците, но в крайна сметка пропада 3-тия поход, който Кубилай замислял за 1284 поради конфликти в Югоизточен Китай населяван тогава от народът на таите, който монголските пълчища прогонват от родината му и те се изселват на Индокитайския полуостров където са и до днес.
-
Ами конкретни доказателства няма защото това са си един куп факти , наречени ВСВ, които могат да се тълкуват по различен начин - ето виж за десантните войски примерно - факт е, че е имало 1 200 000 десантчици, за които аз казвам, че са били подготвяни за настъпление, а Иван твърди точно обратното, че са щели да ги ползват за отбрана. Сами си преценявайте кой има повече право.
-
Пратчет си е класика но реално не се получава така, особено ако е дървен кораба дъските му ще се спраскат на определена дълбочина от налягането, под 200-300 метра над повърхността се огъват дори и стоманени греди от хилядите тонове вода, които им оказват натиск отгоре и отстрани. Черно море не е от най-дълбоките, така че е възможно в шелфа да има стотици и хиляди чудесно запазени кораби с все товара им в тази херметически изолирана среда, в която разграждането на веществата е почти спряло. Проблема е, че потапянето в сероводородния пласт е доста екстремно начинание, в средата на подводен отровен газ няма почти никакъв живот, ако изключим анаеробните бактерии. Нормално е и вертикалния обмен да е почти несъществуващ, просто солената и сладката вода са си два различни свята, а и солената е по-тежка. Гледах преди време за подводните пещери на Юкатан започващи от водоизточницинте му и продължаващи с километри под земята, откъм морето влиза солена вода, а над нея остава сладката в която има течение и това всъщност е подводна река, изключителен феномен. Но образуването на сероводорода се дължи главно на масовото измиране ту на сладководната, ту на соленоводната флора и фауна, хилядите тонове отложения от живи организми са го образували и затворили под водата, в резултата на морепада в Босфора повторил се на няколко пъти, както посочих по-рано.
-
А сега другари един тотален трепач: Балада за комуниста Колко дена го били? Ни дума, ни вопъл, ни стон... Но устата сгрешила сама промълвила: Антон. Свойто име им казал, но седмица после мълчал, а пък тялото - в язви, и язвите гнойни течат... "Где са твойте другари?"... Той виждал отряда любим... и очите притварял, и тръпнел, но бил несломим. Побеснял и разгърден, край него прострелвал агент - той отвърнал му твърдо: Убиецо, стреляй във мен!" Те във раните люти посипали сол - като жар. Скърцал зъби нечуто... И как ли без вик издържал?... И в злоба безсилна пак били го - диви и зли. В страшни мъки се свилал, но дума не им промълвил. После бавно притихнал... Смутени, учудени, в страх те го гледали тихо - безмълвен, но горд, величав. "Не човек, а желязо!" - просъскал агентът фашист. Тихо мъртвият казал: "Не, комунист!"...
-
Мда, Молотов-Рибентроп е точно обратното - пакт за нападение. С него двете страни очистват буферните зони по между си и опират граници една в друга, като взаимно се договарят за известен период на превъоръжаване и подготовка за бъдещия сблъсък
-
Ами съвсем нормално след като такива данни въобще няма.
-
В началото на 1275 шогунатът Камакура засилва мерките за защита от нова инвазия на монголците, каквато предполагат че ще последва. В Кюшу самураите започват строеж на отбранителни съоръжения – редици от фортове и дълги каменни стени с височина 2 метра на много места при Хаката, където монголците стоварили десанта през 1274. Възстановен е и храмът на Хакозаки, който бил разрушен при инвазията от силите на Юан. Поставени са на постоянен пост по 120 самурая като охрана на брега при Хаката. Дори за първи път е разработен план за рейд към Корея предложен от Шони Цунесуке, един от генералите на Кюшу, който в крайна сметка остава неизпълнен. След провала на първата инвазия японците по всякакъв начин игнорират и не допускат нови пратеничества на Юан. През септември 1275 идват петима пратеници на Кубилай хан заявявайки, че няма да си тръгнат докато не получат задоволителен отговор от Камакура, в резултат на което Токемуне ги препраща в Камакура, където директно ги обезглавят. Гробовете на 5-мата пратеници и до днес съществуват в Камакура. На 29 юли 1279 отново идват 5 пратеника на Юан, които този път са обезглавени още при Хаката. В очакване на нова инвазия от императорския двор призовават всички храмове и светилища да се молят за победата над Юан. През юни 1281 г. 900 юански кораба пристигат в Корея, те са управлявани от 17 000 моряци и превозват 10 000 корейски и 15 000 монголски и китайски войници. В същото време източно от устието на река Яндзъ потеглят и основните сили на Кубилай хан – над 100 000 души на 3500 кораба. Така мобилизираната колосална монголско-китайско-корейска армия отплава на изток и отново в кратко време са превзаети Цушима и Ики-шима, откъдето се прехвърлят в Кюшу дебаркирайки на бреговете му. Авангарда на юанските сили достига Хаката на 21 юни 1281 и взима решение директно да атакува без да дочака основните сили, които наскоро са отплавали от Китай. Десантът е стоварен малко по-на североизток от първият през 1274 и монголците попадат встрани от издигнатите от японците отбранителни стени, но въпреки това самураите ги пресрещат на самия бряг и предприемат незабавна атака. Започват Сраженията при Коан известни и като Втората битка за Хаката. След продължителни кървави сблъсъци монголците са отблъснати от самураите и принудени да се върнат на корабите си. През нощта на групи от малки лодки самураите навлизат в залива и се придвижват между юанските кораби. Целта им е под прикритието на тъмнината да се промъкнат на корабите да избият колкото могат повече врагове и преди настъпването на зората да се върнат на брега. Тези набези костват около 3000 жертви на монголците и ги принуждават да се изтеглят към Цушима където да изчакат подкрепленията за нова атака и опит за успешен десант. Основните сили пристигат на 16 юли и чак на 12 август монголците са готови да атакуват отново. Малко след напускането на Цушима обаче отново се развихрят яростни тайфуни в пролива, които продължават да бушуват непрестанно през следващите две денонощия и изпочупват монголските кораби. Не повече от 200 монголски кораба успяват да се спасят от общо 4400 и около 80% от войската намира смъртта си в морските урагани, повечето се издавят, а тези които успяват да се доберат до брега са изклани от самураите. Японската армия отново е силно превъзхождана като численост от монголската, но първоначално е с предиммство зад мощната фортификационна система на Хаката откъдето има благоприятни възможности за успешен отпор. Макар природните бедствия да допринасят много за провала на двете инвазии, далеч не са за пренебрегване самоотвержените бойни действия на самураите, те се бият със съзнанието, че правото е на тяхна страна и че каквото и да става агресорът трябва да бъде спрян. Това е първият път, когато всички самурайски кланове воюват заедно за защита на самата Япония и то рамо до рамо, а не по между си както през останалата част от историята на страната. Този сблъсък също така за първи път открива пред японците чужди и непознати бойни тактики на сгъстен боен строй, различни от традиционните поединични схватки характерни за самураите и смятани от тях за признак на безчестие и страхливост. В Япония не са познати и монголските методи за настъпление и отстъпление сигнализирани от звънци и тръби, барабани и бойни викове. Също така и техниката на монголските стрелци пускащи масивни и съсредоточени залпове срещу врага.