Warlord

ІІ етап на войната (1597-1598) След събитията от лятото на 1593 г. настъпило затишие и започнали преговори за мир, проточили се цели 4 години. През това време в Корейската съпротива настъпило разделение подклаждано и от японски агенти, в резултат избухнали дворцови интриги, в които поради нелепи клевети за измяна бил арестуван станалият вече легендарен адмирал Ли Сун Син. След като новината се разпространила целия път от Хансандо до Сеул се изпълнил с тълпи от хора плачещи и бурно протестиращи против арестуването на любимия си флотоводец. В крайна сметка смъртната присъда на Ли Сун Син била отменена и 12 дни след ареста си той бил освободен, но вече окончателно отстранен от поста си. За главнокомандващ на военноморските сили бил назначен Вон Гюн, главният виновник за клеветите и интригите срещу Син. Веднага след като това се случило, през есента на 1597 (годината Денйю), японците прекратили преговорите и започнали ново настъпление, бойните действия били възобновени. Вон Гюн съзнавал, че подготовката за атака на Пусан е много рисковано начинание с минимални изгледи за успех, но бил длъжен да предприеме това, което набеденият Ли Сун Син не се решил. Незабавно мобилизирал огромно количество кораби и настъпил към Пусан, но без да има някакъв ясно начертан план на действие, нито пък подготовка за това и лекомислено въвел целия си флот право в леговището на врага. По това време японският флот базиран в Пусан наброявал до 500 бойни кораба и около 50 000 обучени моряци. На 16 юли 1597 корейския флот попаднал на засада при остров Чирмурдо и понесъл катастрофално поражение от японския, дори главнокомандващия Вон Гюн, който се опитал да се спаси с бягство в паниката, бил настигнат и убит от самураите. След това японците директно атакували и овладяли остров Хансандо, където било командването и главната база на корейския флот. Японците стоварили десант на брега на провинция Чжелла и продължили настъплението си и по суша и по вода. Те най-накрая установили контрол по море, а също така и почти безпрепятствено се придвижили по суша на север до крепостта Намвон, която капитулирала пред тях и цяла Южна Корея отново паднала в техните ръце. Авангардът на японските войски с усилен марш напреднал през провинция Чунчен в посока Сеул и на 17 август достигнал Диксан. Така се разгоряла новата „Денюнска война”, в която репресиите от страна на самураите станали още по-жестоки и от тези през „Имджинската война” (1592-1593). Над Корея отново надвиснала смъртната опасност. В този критичен момент под напора на недоволното население и на фона на общата безизходица краля и дворцовата върхушка прибягнали до повторното назначаване на Ли Сун Син за главнокомандващ на флота. Това известие той получил на 3 август и незабавно пристигнал в Бекпхадин където били събрани остатъците от разбития корейски флот. След разгрома при Пусан от целия флот били оцелели едва 12 кораба и 120 моряка. Това не го отчаяло и той се заел с възстановяването на флота и подготовката за нов сблъсък с врага. Вестта, че той отново е Адмирал бързо се разпространила из страната и довела до бурни вълнения и ентусиазъм сред населението. Към него се стекли тълпи от доброволци за възстановяване на флота и участие във войната. Той бил откъснат по суша от столицата и сухопътните сили, но местното население по собствена инициатива се заело с доставката на продукти и дрехи за неговите войници. Корейският двор, особено обезпокоен от наличието на едва 12 вимпела във флота и тоталното превъзходство на врага по море, настоял пред Ли Сун Син да не дава морско сражение на врага а да слезне на сушата и да се обедини със сухопътните войски. Въпреки това той бил твърдо решен да атакува с флота и в този случай решили да не му възразяват повече. Японците узнали за това и решили да предприемат мълниеносен удар, с който окончателно да унищожат корейския флот преди Син да го е възтановил. Над 20 000 самурая и 400 кораба се насочили към малобройния корейски флот. Ли Сун Син бил наясно, че няма никакви шансове за победа в срещен бой при това съотношение на силите и решил да прибегне до някои хитри маневри възползвайки се от теченията в проливите между корейските острови. Той предварително направил подробно изследване на силните течения и бурни въртопи в пролива Менрян предизвиквани от рязката промяна на приливите и отливите в района, като решил да използва особеностите на това място срещу врага. Менрян е съвсем тесен пролив между остров Диндо и нос Усуен (провинция Чжелла). Морското течение идващо откъм Индийския океан заобикалящо остров Чжечжудо в този участък силно се стеснява между гранитните брегове и образува мощни течения и бурни водовъртежи* На това място Син заповядал да опънат под водата яки стоманени въжета на няколко реда. Сражението се завързало на 16 септември 1597 г. 330 японски кораба се насочили към корейския флот. Когато го доближили корейските кораби бързо им избягали и с резки маневри се отдалечили от тях, като това се повторило няколко пъти. Ли Сун Син нямал намерение да влиза в открит бой. Тази опасна игра с врага продължила докато дошло време за отлива. Тогава корейските кораби преследвани от врага се насочили към пролива Менрян, където вече всичко било подготвено за сражението. В последния момент японците се усетили и опитали да излезнат от тесния каменен коридор в открито море, но вече било твърде късно, силното течение ги понесло към пролива докато носовете им не запънали във въжетата. Така те се оказали в безпомощно състояние – не можели да мръднат нито напред, нито назад, като мухи попаднали в паяжина. Тогава корейския флот свободно открил огън по бездействащия враг с цялата си налична артилерия. В продължение на няколко часа повечето японски кораби били потопени, над 5 000 войници били погребани в бурните води на морето, включително и Курушима, Норикуса и други японски флотоводци. След тази нова блестяща победа на Адмирал Син хегемонията в южните води отново попаднал в ръцете на корейците. Много райони в южната част на Корея били освободени от вражеската окупация и това създало благоприятни условия за разгръщане на настъплението против японците по суша. Династията Мин отново изпратила многочислени китайски войски (над 100 000 души за цялата война), които оказали неоценима помощ и в съвместни операции с главнокомадващия корейските сухопътни сили Квон Юр успяли отново да изтласкат япоците на юг. Също така през лятото на 1598 и китайския флот с екипаж около 5000 души под командването на Чен Лин се сражавал във взаимодействие с флота на Ли Сун Син. За тази втора грандиозна кампания Тоютоми Хидейоши бил мобилизирал над 150 000 войска на корейска територия, която отново само в началото взела превес и в последствие била постепенно изтласкана на юг, а флотът му отново бил разбит. Дори на самия остров Кюшу, откъдето той ръководел войната избухнал метеж против него, защото вече се надигало недоволство и сред японското население от продължителната завоевателна война, от която практически не печелели нищо. Със смъртта на Хидейоши (18 септември 1598) устоите на милитаристичните кръгове във властта сериозно се разклатили, а военната кампания в Корея окончателно пропаднала. В създалото се критично положение японското командване отново предложило да се сключи мир като през това време да направи всичко възможно да се евакуира от страната. Ли Сун Син твърдо отказал всякакви преговори с японския главнокомандващ Кониши Юкинага, като бил твърдо решен този път да докара врага до пълен разгром. Провалили се и опитите за привличане на китайското командване от страна на японците През ноември 1598 корейския и китайския флот под командването на Ли Сун Син пресякъл пътя за отстъпление на японците и се отправил към Норян за да им даде решително сражение.На 19 ноември обединения флот ударил японския с фронтална атака откривайки ураганен огън по него. Сред японците настанала паника, корабите се пръснали в различни посоки в опит да се спасят, но били преследвани и потапяни. Над 10 000 японски моряци станали храна за акулите и около 300 техни кораба отишли на дъното на морето. В разгара на сражението Ли Сун Син бил смъртоносно ранен от вражески куршум, паднал на палубата, до него притичал племенникът му Ли Ван на когото заповядал в никакъв случай да не съобщава на никой за състоянието му до края на битката, това били и последните думи на великия корейски флотоводец Ли Сун Син. В това време боя продължил с голямо ожесточение и завършил с пълния разгром на японците. Едва 50 кораба от целия им флот успяли да се измъкнат заедно с Кониши Юкинага и още няколко пълководци. ------------------------------------------------ * По късно ще бъде установено, че на това течение немогат да издържат дори съвременни кораби с парни двигатели до 2000 тона водоизместимост.

Ами не особено, доста различни епохи, процеси и подбуди влияят на тези два отдалечени в много отношения конфликти. Има и някои сходства между тях - и в двата конфликта има масирано чуждо настъпление от север и юг с рязко изместващ се фронт и в двата случая Корея и народът й понасят катастрофални поражения. Ще стигнем и до войната 1950-53, първо да довърша Имджинската война, а после евентуално и окончателната анексия на Корея след Руско-Японската война

Контранастъплението Разгромът на главните военноморски сили на японците при Хансандо се явил преломен момент във войната, той провалил техните планове за съвместни действия на морските и сухопътните сили в Корея. Така на самураите, които вече били нахлули дълбоко във вътрешността на полуострова, се наложило да отстъпват тъй като корейския флот овладял единствения път за комуникация с ген-щаба в Нагоя, както и за доставки на боеприпаси и нови попълнения за армията. С оглед на тази ситуация японския военачалник Курода Ешитака предложил на Кониши Юкинага заемащ позиции около Пхенян да се предприеме спешно изтегляне към Сеул и на юг от него. В същото време в почти всички провинции започнали да се организират крупни сили на корейското опълчение. Династията Мин в Китай не останали безразлични към японската агресия на континента, която след покоряването на Корея щяла да обърне поглед и към тях, затова сформирали свои отряди в помощ на корейците. През юли 1592 първи във войната взел участие 5000 китайски отряд командван от Чжао Шен Хун. Той скоро бил разбит, но китайците не мислели да се отказват и до декември 1592 на корейска територия вече се биели 40 000 китайски войници под командването на Ли ЛуСун и на още няколко пъти след това пристигали нови подкрепления. Те значително спомогнали за подсилването на корейската армия и преминаването й в контранастъпление. На 8 януари 1593 китайско-корейските сили сред които царял висок боен дух щурмували крепостните стени на Пхенян, които не удържали техния напор, японците понесли големи загуби и през нощта на същия ден напуснали крепостта и избягали на юг. С това окончателно пропаднали плановете им за по-нататъшно нахлуване в Континентална Азия. След тази битка войските на Като Киомаса намиращи се далеч на север в провинция Хамген започнали трескаво отстъпление към Сеул под страх да не останат изолирани от основните сили. Всички останали по-малки японски отряди действащи северно от провинция Кенги направили същото преди да е започнало всеобщото настъпление на китайско-корейските войски. В японския лагер настъпил хаос, избухнал раздор и между двамата върховни генерали Кониши Юкинага и Като Киомаса, които започнали да си прехвърлят един на друг вината за понесените поражения. Губернаторът на провинция Чжен Ла Квон Юр успял да мобилизира 20 000 армия от местното население и вдъхновен от радостната новина за освобождението на Пхенян прекосил река Ханган и се насочил към крепостта Хяндю за да пресече пътя на отстъпващия враг. На 12 февруари той срещнал превъзхождащите го японски сили отстъпващи към Сеул и им нанесъл голямо поражение. В резултат на тези поражения японците започнали първите сондажи за мирни преговори с цел да забавят корейското контранастъпление, да избегнат разгрома на основните им сили в Сеул и да спечелят време за отстъпление. Възползвайки се от това протакване те попълили войските си и се изтеглили от Сеул, като пропагандирали сред местното население „помиряването” между двата народа за да смегчат опълченския им дух и чувството им за ненавист към тях. Те се придвижвали с тържествена музика и поставили на коне двамата синове на корейския крал Им Хя и Сун Хва, пленени в провинция Хамген. Скоро обаче те продължили разбойническите нападения и избиването на пленници, а на 15 юни 1593 прегрупирали войските си, излезли от Пусан и на 21 юни обсадили Диндю. 60 000 население на града под ръководството на Ким Чен Ир, Хван Дин и Цой Ген Хи отбранявало стените в продължение на 7 дни, но накрая крепостта паднала и били извършени поголовни кланета над защитниците му. Японците също понесли големи загуби, което ги разубедило към незабавно настъпление към Хонам (провинция Чже Ла) и се върнали в своите бази впровинция Кенсан. Изтласканите от централните райони самураи се укрепили по крепостите в Южния крайбрежен район на Корея. Останали известно време там те решили да измият позора от пораженията си като продължат военната авантюра и започнали да подготвят нова агресия. Настъплението на корейските войски било забавено от протичащите преговори за мир, а в това време японците правели всичко възможно да убедят китайците, че по-нататъшното им пребиваване в Корея е ненужно и безмислено. През това време те прегрупирали своите сили и започнали подготовка за ново настъпление.

Ами то цялото крепостно съоръжение по западния хълм се нарича Царевец, а външни стени почти няма, освен в тесния участък при Сечената скала където е била Голямата порта, останалотоизвън цитаделата е било естествено защитено от отвесна скална пропаст. Ресавски явно има предвид само самия дворцов комплекс. А следите от пожари и стрели може да са по-ранни при някои от борбите за трона във ВБЦ или пък при някои от последвалите Търновски въстания след падането.

А къде е намерено, поне в коя област на България? едит: Това ако можеш да си го намериш май ще е най-добре - Дончева-Петкова Л. Костени рогчета от Одърци. // Историко-археологически изследвания. В памет на проф. д-р Станчо Ваклинов. В. Търново. 1995

Само някои провинции (близо половината територия на републиката), но все пак вече има териториално разделение на властта. А Лепид получава Африка, но без Египет, демек доста го попрецакват, както и в последствие. RIZAR ясно е откога и защо са започнали да я наричат с това име, не разбирам какво ти пречи тази "академична" терминология само. Римската империя е съществувала през много дълъг период обхващащ много епохи и събития, това е направено за улеснение, като се спомене като Византия да става ясно за кой период става въпрос без излишни уточнения. Какво фалшифициране, изкривяване и подценяване бълнуваш!? Историята на света - немислима?!? Трудно ми е да схвана твоите антиакадемични термини, но си мисля че за посочения период в Индийския, Китайския свят, Субсахарска Африка, Полинезия и в Индианските цивилизации дори не са чували за съществуването на тази държава и липсата им на връзки с нея никак не им е пречело да се развиват по естествения си път.

Е неможе - това вече ще бъде расизъм! Колкото до американското кино всичко ни е пределно ясно. Тоя филм ми го разказаха накратко и от малкото което разбрах се убедих, че никога няма да си загубя времето с него. Хаха един приятел, който се прецака да го гледа (не на кино разбира се) каза, че към края като дошли вече и извънземните долу на субтитрите излязъл надпис "Баси писна ми да я превеждам тая тъпанарщина" след което до края филма продължил без субтитри За какво си говориме?!

Е как?! И двете едновременно разбира се! Даже и за други неща са ни били виновни, ама немога да се сетя сега.

Ами аз лично никаква за съжаление засега не влизат често спецове математици, нито пък се задържат за дълго.

А Първия Триумвират защо го изключваш? И тогава има поделяне на провинциите.

Ами горе-долу си личи от последната снимка. Но може да не е точно начелник, а коя да е част от сбруята.

Попрекалили са струва ми се. Имаме представа колко големи като площ са били градовете, на доста от тях си личат очертанията на крепостните стени и вътрешните постройки, няма как в тях да се набутат милиони души. Погледнете София днес е към 2 млн. души население - пренаселен град заемащ голяма площ с около 20 км разстояние от единия до другия край, но с големи многоетажни сгради, опция която античните градове са нямали. Сега се сетих и че за Пекин даваха 350 000 души население през ХІІІ в. (походите на Чингиз хан).

Едва ли, може би е имал предвид 300 000, което е възможно, но 3 млн. души просто физически не биха могли да се поберат в един античен или средновековен град. За справка - Вавилон по време на могъществото на Асирийската империя е достигал 200 000 население и е бил най-големия град в целия свят. А Константинопол е достигнал близо 500 000 чак в късното средновековие. В Ранното освен изброените от Йончев Византия е владяла и други големи градове в Азия, като Дамаск, Тир, Йерусалим, Едеса, Тигранакерт, Трапезунд, Синоп, Смирна, Никомедия, Никея.

Ами няма проблем и това да се коментира, както и всичко свързано с периода. Мотивите мисля, че са ясни - борба за надмощие в Западното Средиземноморие, просто неизбежен сблъсък между две супер сили намиращи се в период на могъщество и експанзия, чиито интереси се пресичат. Подходът на картагенския сенат определено е минус за тях. В критични ситуации и военно време Рим все пак е позволявал на някои пълководци да поемат изцяло инициативата в свои ръце, позволявал им пищното отпразнуване на техните триумфи във Вечния град, е разбира се трябвало е да разпускат войските си при Рубикон, но в сравнение с разпъването на кръст... Картагенското общество (както и римското) е било доста жестоко, археологическите открития разкриват ритуални масови екзекуции на новородени деца и тн. Ханибал според мен е можел да избегне това, стига да се беше завърнал в Картаген с действия подобни на тези на Цезар след Галските войни но изключително рядко се случва съчетанието на гениалност и в политиката и на бойното поле при един и същи човек.

Още снимки от Папуа:

Да това наистина революционен подход - доказване чрез извори по-стари от конкретните събития. Сигурно иска да каже че понеже бълг. царе са били фенове на Библията и за това са карали по-нейния сюжет, а враговете им също Византиеца хубаво искаше сериозна дискусия на тая тема, ама като гледам няма как да стане.

Тези с дървесните колиби вероятно са ловци-събирачи от равнините на Гвинея - огромни реки с гъсто обрасла тропическа растителност, блата, комари, малария... може би дърветата са им били единствената алтернатива.

Да, Нова Гвинея (не само Папуа) е основния кандидат за последните остатъци от традиционен (ритуален) канибализъм, също и във вътрешността на някои от островите в Югоизточна Азия живеят техни родственици, наричани събирателно негритоси, както и в джунглите на Бразилия може би. Там белите все още немогат да се настанят поради ред причини и много неща са си останали такива каквито са си били винаги там.

"Толериране" - покрай цялата тая помиарщина това ми стана най-омразната дума!

Проблема е, че размахът на бойните действия изглежда прекалено голям и то с участието на илири и трибали живеещи на стотици километри от делтата, а земите на Гетите са отвъд Истър, т.е. възможно е да е било където и да е във Влашката равнина. Говори се за две битки - едната в проходите на Хем, според мен най-вероятно при Лакатник някъде да се е завързала, другата при някаква рекичка и изведнъж Делтата. Корабите са влезли от там, но след това може да са плавали дълго до Певки.

Твърде интересен въпрос. Този "ромски език" за първи път чувам за такъв - от Рим ли идва названието? Каква писменост използва - някаква ромска ли? Има ли достатъчно думи в "ромския" език, че даже и да се римуват, за да има поезия, може ли да се посочи някой виден "ромски" "поет"?? Как мога да докажа, че съм "ром" за да ми дадат стипендии, помощи и жилище, дали ще е достатъчно да се намацам със сажди и да се държа като животно???

Знам само, че мъжките водни кончета забременяват и раждат, ама чак пък и при бозайниците да има подобни екстри досега не си го представях, ще ми е интересно да науча за какво иде реч.

Резиденцията му се мести в Равена по-късно през 404 г., но това не е от голямо значение.

Така е самите византийци смятат своята държава за естествено продължение на Римската империя. Но след като се отделя от Западната Римска империя тя вече практически е друга държава. Т.е. с акта от 395 са създадени две нови държави. Наистина терминът "създаване" може и да не е много точен в случая, подобно е с процеса на делене на клетките в биологията - клетката майка се разделя на две нови клетки, като фактически не умира, нито пък се създава нещо ново, тя просто продължава да живее под формата на две клетки.

Европа в Междувоенния период (1922-1938)