Warlord

Не допускаш ли, че някои от читателите се интересуват и от ботаника?

Нищо й няма на корицата. Добре си е, с нея броя изглежда малко като ботаническо издание ама кво от това.

Е, те можеше и никога да не станат готови! А и не отчиташ факта, че въстанието се налага да бъде обявено преждевременно

Ами виж, то в тия времена не навсякъде е имало точни граници, особено пък в степта (каквато е Южна Украйна), а и тези буферни територии действително са били доста слабо заселени. Факт е обаче, че и Омуртаг и Симеон преследват маджарите до Днепър (а може би и по-нататък), което говори, че българите са държали тази територия да е прочистена от вражески племена и накланя везните към теорията, че Днепър е била границата. Що се отнася до това кой е нападнал първи, според мен е по-вероятно да са били маджарите. През този период те са номадски народ, който се занимава изключително с грабителски нашествия. Когато се установяват в средния Дунав започват масирани нашествия във всички посоки та цяла Европа пропищява от тях, офанзивата им е спряна чак през 955 при река Лех от германците. От друга страна Омуртаг след като вече добре си е подсигурил гърба може да се предположи, че е било за да може да воюва в други посоки включително и с маджарите. Но като цяло интересите на България вече са били ориентирани на юг към Византия и интегрирането на балканските славяни. Едва ли канът би предприел завоевателна война в степите срещу номадско племе при положение, че държавата му вече се намира между Франкската и Византийската империя, които са доста по-големи заплахи и трябва да им се обърне повече внимание. Възможно е и при идването си маджарите да са се установили мирно и тихо там, но канът да не ги е желаел за съсед и да е решил да ги прогони със сила. Но според мен това е доста малко вероятно. С абсолютна сигурност не може да се твърди нищо, но все пак можем да си изградим някаква представа как са стояли нещата.

Така е, но имай предвид, че не са възстанали всички райони, на някои места работата е прецакана от предателства и разкрития и тн. А пък например по-отдалечени територии като Македония и Южна Тракия също не са били обхванати от въстанието поради отдалечеността си от Влашко и БРЦК, който организира комитетите и движи нещата. Това е първоначалния предложен проект, но в крайна сметка решават да разделят страната по билото на Стара планина. Говорело се е и Варна да остане в османската територия, в големите градове е преобладавало турското население.

Повече от добро бих казал. Хубаво е, че има интересни статии от най-разнообразни области на науката.

Така е, информацията е съвсем оскъдна и всичко се основава повече на предположения. За това споменах, че маджарите вече са се били установили на това място и следователно по-вероятно войната да е била срещу тях. След като българите са стигнали чак до Днепър (а може би и по-нататък, това, че копана се е удавил там не значи, че е крайна точка на офанзивата) - дълбоко в територията на маджарите, значи са били прогонени, ако те са били нашественика.

Поздравления за труда. Картата е добра. И аз съм правил само, че на хартия.

Втората война между българи и маджари е изключително кръвопролитна. За нея вече има и повече сведения и от други източници, включително и византийски, тъй като по това време византийската дипломация е привлекла маджарите в своята антибългарска коалиция. Византия търпи тежко поражение от младия княз Симеон в първата "икономическа война" в Европа и са й наложени неговите условия. В отговор император Лъв VІ се насочил през Тракия към България, като в същото време с богати дарове неговите пратеници отишли при маджарите и ги склонили да нападнат България. В края на 894 г. византийската флота влиза по течението на Дунав и прехвърля маджарските войски на южния бряг. Тези действия били за Симеон пълна изненада - той вече бил съсредоточил всичките си сили в Тракия срещу настъпващите от юг византийски войски. Ромеите започнали преговори за мир като смятали, че маджарската заплаха от север ще склони Симеон да им направи исканите отстъпки. Византийците обаче не преценили правилно поведението на Симеон. Той останал непреклонен - хвърлил в затвора византийският пратеник, който бил обвинен в шпионаж. През това време маджарите подложили на страшно опустошение добруджанските земи, докато българските сили в райна се затворили в крепостта Мундрага (или Тутракан, или Плоска на остров Пъкуюл луи Соаре) и след това необезпокоявани се оттеглили на север. В отговор на това през пролетта на 895 г. Симеон дисолцирал войските на север и преградил Дунав с желязна верига (като при Златния рог) в опит да попречи на византийския флот да контролира положението. Но веригата била разкъсана и те отново успяли да прехвърлят маджарите на отсамния бряг. Ударът на маджарите бил неудържим. Българската армия още в началото била разпръсната и обърната в трескаво отстъпление. Самият Симеон едва успял да се спаси в мелетата и се затворил в Дръстър, където врага не можал да проникне. След оттеглянето на нашествениците Симеон пожелал да се проведат нови преговори с Византия, където обещал да бъде по-отстъпчив. В Преслав дошъл византийският пратеник Лъв Хиросфакт, който трябвало да уговори условията на мира и размяната на пленниците. Симеон обаче го задържал под стража и нарочно проточил преговорите за да спечели време, през което да ликвидира маджарската заплаха. Те нахлули за трети път през същата година, но този път били пресрещнати от огромна и организирана българска армия. Двете войски се срещнали някъде в Добруджа и последвал страхотен сблъсък. В изключително ожесточените сражения маджарите били сразени с цената на много кръв. Българските загуби били около 20 000 души, а загубите на маджарите, според Фулденските летописи, били направо неизчислими! След тази победа Симеон решил да прибегне към генерална разправа с нашествениците. Тогава била задействана и българсата дипломация, която успяла да привлече печенегите, които нахлули от изток и нанесли поражение на маджарите. В същото време българските войски предприели опустошителен контраудар връхлитайки земите между Буг и Днепър. Маджарските войски не получили сериозна помощ от Византия и били напълно разгромени, а всичките им поселения изравнени със земята. Ударът на българската армия бил толкова съкрушителен, че принудил целия маджарски народ завинаги да се изсели от тези земи и да се пресели в Централна Европа по долината на Тиса и средното течение на Дунав.

Като цяло повечето от това което знаем за българската средновековна история всъщност е история на българо-византийските отношения. Просто защото сведенията за Българската история се черпят най-вече от византийски източници, които описват събития в България предимно свързани и с Византия. Но има и доста войни по северната и западната граница с други народи и държави на които не се обръща особено внимение, а и почти липсват данни. Тук може да разгледаме някои от тях. Войни с маджарите Маджарите идват от степите и се установяват в Южна Украйна, като започват грабителски нападения в североизточните български земи. В културно и социално отношение маджарите са били много близки до прабългарите. Дори военната организация е била доста сходна, те носели почти еднакво облекло, еднакви прически, еднакви оръжия (рефлексен лък) и езически вярвания. Първия известен сблъсък между българи и маджари датира от 830-831 г., когато кан Омуртаг изпраща войски да прогонят маджарските отряди действащи в Североизточните земи и да стабилизират района. Това става около година след като великият кан вече е разбил войските на Франкската империя използвайки и флот (и на тази война ще обърнем внимание по-нататък), а на юг все още е царувал дълбокият мир с Византия, което позволява на Омуртаг да съсредоточи силите си изключително срещу номадските нашественици. Българските войски пресрещат маджарските най-вероятно някъде по левия бряг на река Прут в долното й течение. В поредица от тежки сражения маджарските войски били разгромени и обърнати в бягство, като били преследвани чак до река Днепър, където загинал войводата Корс (Окорсис). Всичко там е доста мътно. Известието всъщност е от домашен извор - възпоменателен надпис говорещ за военни действия някъде по източната граница, но нищо повече: "Кана субиги Омуртаг: копанът Корс беше мой хранен човек и като отиде във войската, удави се в р. Днепър. Той беше от рода Чакарар." Освен това, някои датират надписа от 823, малко по-рано. А пък и никъде не се споменава името на врага. Така че, някои допускат, че тази война е била срещу хазарите, но по това време вече маджарите се били придвижили до долното течение на Днепър и най-вероятно сблъсъкът е бил с тях.

Упс извинявам се за последното изречение. Нямам предвид показания, а подписът, който той като член на турския съд слага под смъртната присъда на Апостола. С това той за винаги подписва присъдата си на национален предател и реабилитация просто не може да има. Това е. А за показания явно мисълта ми е прескочила към Димитър Общи. В него трябва да се търси вината, защото той оплесква цялата работа, че после си изпява песничката на разпита и от там вече осира целия пейзаж, за да се стигне до залавянето на Левски и светкавичния съд довел до обесването.

След освобождаването, той дори издига паметник на Левски. Но въпреки това е срещу неговата велика кауза. Пък и показанията му все пак са прецакали работата

Да, съгласен съм с изводите. Интересно ми е обаче дали и елините са възприели някои неща от траките и кои са те, има ли начин да ги открием?

Друг е въпроса дали резняците ще се съгласят.

Тези вече са за "История на България"

Склонен съм да приема, че и двата случая са допуснати грешки или анахронизми. Макар, че това не е никак характерно за византийските средновековни летописци. Това със Скилица ме учудва - той не споменава ли на няколко места за Самуил? Курт е още по-фрапиращо, може би автора е преписвал от по-стар летопис, но защо е сложил това име?

Може би този който е запалил Александрийската библиотека

Тук можете да проверите. Аз ги чувам всичките, само че сега имам чувството, че са ми забили шиш в ухото. Намалете си колонките преди това.

Волен не е Путин

Тва май беше ебавка

Изглежда обаче 90% от всички кадри ще са минали през основна компютърна обработка.

Я вижте само какво се задава - http://mftm.blogspot.com/2006/09/300-2007-...iler-scoop.html Наскоро писахме тук за Термопилите. Както обикновено очаквам пренаблъскана с ефекти и турбо-гъзарщини историйка нямащанищо общо с реалността и историята. Но ще се радвам да гледам мелетата с персите.

Един от първите случаи е откриването на розетския надпис от Египет. Който съдържал три текста. Единият на гръцки, а другите два на египетски с йероглифно и демотично писмо. В края на гръцкия текст е указано, че е превод на египетските, което за първи път отваря пред учените вратата за разгадаването на египетските йероглифи. Те започват да търсят аналогии между гръцките думи и египетските символи. Египетското писмо е разшифровано от френския учен Шамполион след повече от 20 години непрекъснати проучвания и даване на много алтернативни варианти за прочитането му от един куп европейски учени.

Има няколко независимо възникнали една от друга писмености. Една от тях е Египетската. Става въпрос за т.нар Йероглифно писмо, това е образно писмо съставено от символи, които могат да означават думи, групи от съгласни и отделни съгласни без гласни. Измислено е някъде в зората на Египетската цивилизация - към 3100 пр.н.е. Пиктографското писмо е създадено за нуждите на шумерските храмове, като с течение на времето еволюира в абстрактни знаци, които се издълбават с калеми върху глинени плочки - т.нар. клинопис, или клинописно писмо. Самостоятелно възникнали са и писменостите на индийците (санскритско писмо), Китайците (тяхното писмо възниква първоначално като опити за гадаене с черти издълбавани по гърба на черупки от костенурки и в последствие се усложнява и систематизира), хетите и индиянците - също. Писмеността, която използват елините не е като йероглифното писмо, тя е фонетична, т.е. знаците са символи изобразяващи звука, който издаваме с устата. Макар корейската писменост например да е производна на китайската обаче е имало корейски придворен, който създал ново писмо където също символите изобразявали звуците и то с формата, която устата и езика заемат за да ги изговорят. В момента нямам време да пиша подробности и уточнения, но обещавам да направим нещо по-въпроса, темата е доста интересна и пространна.

Доколкото знам местните наричат това растение "Безсмъртниче" защото било невероянтно издръжливо и дълголетно!