Warlord

Опаля, какво станА? Този в който копейките доскоро се кълняха и даваха за пример, изведнъж се оказа недружествен.

Manol Peykov 14 ч. · Планувам това пътуване от септември, откакто за първи път чух, че къщата на Димитър Талев в Прилеп се продава. Имах плахи надежди междувременно българската държава да се намеси и да купи къщата, но се оказаха напразни. Вчера най-сетне запалих колата и – придружен от колегата ми Krasimir Lozanov – отидох до Прилеп и се срещнах със собственичката Snezana Acheska. Снежана придобива къщата като наследство от семейството на мъжа си (вече покойник), чийто дядо я купува от Талеви (известни в Прилеп с фамилията Палисламови) преди почти 100 години – през 1926 година. Това е къщата, в която Димитър Талев се ражда на 13 септември 1898 година. По онова време Прилеп е все още под османска власт. Баща му Тале Палисламов е майстор железар, чийто дядо се е преселил в Прилеп от пелагонийското село Светомитрани, а майка му Донка х. Толева е от прилепски род. Димитър първоначално учи в Прилеп, учител му е Йордан Ацев, който съумява да запали любовта му към четенето. Остава без баща едва деветгодишен, а на 12 постъпва в Солунската гимназия. Макар да напуска родния си дом относително рано, Димитър Талев запазва романтичната си връзка с него. Неслучайно именно т о в а е първообразът на дома, в който живее фамилията Глаушеви от прочутата четирилогия на Талев, чийто първи роман, "Железният светилник" е един от най-издаваните и четени български романи. * * * Колкото и да е удивително, в Северна Македония – че дори и в родния му Прилеп – Димитър Талев е почти непознат. Снежана Аческа, която се жени и се заселва в къщата в началото на 1970-те, научава (според нейните собствени думи) съвсем случайно в чия къща живее – благодарение на учителка от пловдивската гимназия "Димитър Талев", която се свързва с нея с молба да посети къщата с група ученици. Оттогава (пак по нейни думи) Снежана е пускала в къщата (съвършено безплатно, разбира се) хиляди българи, които редовно идват с автобуси, за да посетят и да се поклонят пред родното място на големия писател. "А пък тази чешма е сигурно най-сниманата чешма в Европа", отбелязва Снежана по повод на превъзходно запазената стара каменна чешма в двора, която носи оригинален надпис от 1889 година с името на Тале Палисламов – бащата на Димитър Талев. * * * Преди няколко години Снежана влиза в конфликт с "някои прилепски управници" (както сама ги нарича), които се опитват да я "убедят" да спре да пуска неспирните български групи в къщата. След като категорично отказва ("Че как няма да ги пускам? Това за тях е свято място!"), достъпът на електричество до къщата е спрян ("появиха се някакви мистериозни задължения към енергото", отбелязва с тъга Снежана) и семейството е принудено да се премести на другия край на Прилеп, в бащината къща на самата Снежана. * * * Днес къщата на легендарния ни писател изглежда изоставена и тежко занемарена – никой не е стъпвал там от повече от три години, освен един-двама приятели на Снежа, които я наглеждат от време на време (самата тя е трудноподвижна и рядко става от леглото). Именно един от тях ни заведе до къщата и ни я отключи, за да ни я покаже. През последните пет години едно от основните усилия на Снежана е да убеди българската държава да купи къщата. През няколко месеца провежда пресконференции, а в българската преса често излизат репортажи (един от които очевидно съм видял аз). Уви, у държавните ни мъже (включително безбройните "патриотични" формации, населяващи българския политически живот) засега не се е появил нужния интерес, още по-малко – нужната воля, за да предприемат подобна стъпка. "Турците също я искат – била е собственост на турски бей и са готови да ми броят парите на ръка още утре", споделя ми с горчивина Снежана. "Но аз им казах, че няма да им я дам. Тази къща принадлежи на България." * * * И тук идва моментът да споделя защо всъщност ви разказвам всичко това, приятели – и кое (освен личното ми любопитство) ме подтикна да запаля колата, да мина тези 500 километра и да прекарам вчерашния ден в разговори с наследничката на Талевата къща. Направих го, защото в последните месеци в главата ми се оформи план – колкото простичък, толкова и смел. Цяло чудо е, че тази къща е оцеляла през вековете – при това във вид, които не се различава особено от външния вид на дома, в който се е родил Талев – и в който са отеквали (и завинаги ще отекват) стъпките на неговите герои. Повече от очевидно е, че тя (дори в днешното си окаяно състояние) е важна и неразривна част от българската национална памет – и че ако ние, българите, възпитани и отраснали с героите на Талев, не я опазим и съхраним за поколенията, дето идват след нас, няма кой друг да го стори. Също толкова очевидно е, уви, че българската държава не прави нищо това да се случи. Затова ви предлагам да вземем да го направим ние с вас. Ето как: ● Официалната обявена цена на къщата е 100,000 евро. (В личен разговор Снежана склони да слезе до 80,000.) (Следва да се отбележи, че още преди няколко десетилетия къщата е поделена между трима братя, и частта от къщата, на която Снежана е собственик и е обявила за продажба, е две-трети от оригиналната Талева къща. Третата третина се владее от възрастна жена, която на този етап не е проявила желание да продава.) ● За а д е к в а т е н ремонт на къщата ще са нужни поне още 100,000 евро. Това прави между 360 и 400,000 лева за къщата, плюс ремонта, плюс евентуалните такси за адвокати и прехвърляния. В мига, в който ние с вас успеем да съберем сумата, аз и Чило (който между другото е огромен почитател на Талев) сме готови да се ангажираме с всички формалности – проверка за тежести, търсене на адвокати, нотариуси, архитекти, инженери, строители, музейни работници, специалисти по реставрация. ● Планът е къщата да стане собственост на фондация "Манол Пейков и приятели" (със съответните ограничения за препродаване), като част от къщата (тя в момента разполага с десет стаи, а ако някой ден купим и останалата 1/3 ще станат и повече) да се превърне в музей на Димитър Талев. ● Останалата част бих искал да превърнем в писателска и преводаческа резиденция – място, на което да отсядат за по седмица или месец писатели и преводачи, докато работят върху нов творчески проект. (Винаги съм смятал този формат за един от най-смислените и елегантни начини за водене на творчески и културен диалог. Намирам също така, че изключително подхожда именно на този град – спокоен, уютен, древен, заобиколен от планини – и именно на тази къща.) * * * И понеже зная, че веднага ще се намерят хора, които ще забележат, че цените на аналогичните имоти в Прилеп – особено за къща в подобно състояние – едва ли достигат и до 1/3 от исканата цена, бих искал да ви припомня как се различава цената на пианото на Джон Ленън или китарата на Хендрикс (да речем) от една обикновена китара или пиано. Ценността на тази къща за нас като българи е преди всичко нематериална – и е истинско щастие, че изобщо можем да си позволим. * * * Припомням банковата си сметка: Фондация "Манол Пейков и приятели" Пловдив, бул. Александър Стамболийски 9 Търговска банка Д АД IBAN: BG09DEMI92405000310141 Основание: Дарение за родната къща на Талев или PayPal: manolpeykov@yahoo.com Предварително ви благодаря за съучастието – било във вид на дарение или на споделяне.

Китайска жена войник по време на Китайско-виетнамската война, 1979 г.

Това което Китай не желае е да не се появяват нови ядрени държави и да не се предизвикват ядрени конфликти. Нищо от това няма да се случи дори Путя да пребазира ракети в Беларуската си сатрапия. Въобще доста наивен ход на доста отчаян диктатор.

Вероятно отговор на британското заявление, че ще пратят снаряди с обеднен уран на Украйна.

Аз бях чувал за 10 000 лв, за да приемат дете в школата на някой от столичните грандове и в перспектива да стане футболист там. За пълнолетен футболист може и 100 000 да е, няма да се учудя. Та това го знае всеки, публична тайна е, че ако не си платиш няма да те пуснат да играеш в големите отбори тук, без значение колко си талантлив. Само заради това ако щете (макар, че има и безброй други спънки) оттук нататък е нормално цялата каруца да скрибуца и да са ни такива резултатите по евротурнирите и на националния.

Направо шервам мнение от нета, щото нямам нерви да пиша.

Според мен Крстаич ще бъде професионалист, но въпреки това сърбите ще ни бият без да се напрягат. И западен треньор да поеме отбора нещата няма да се оправят с това. Първо трябва да изградим школа, която да излъчва кадърни футболисти, а в момента сме на кота 0 с тая работа и няма признаци някой да иска да промени нещо, освен Бербатов, но него просто няма да го допуснат да оглави съюза.

Ами и най-обикновените пейзажи носят ако не определено послание, то поне някакво настроение. Свръхреализмът е впечатляващ, но леко безсмислен, особено в днешно време, когато всеки има камера с хиляди пиксели разделителна способност в джоба си, ако няма да вкарваш никакви елементи на изкуство. На твоята картина светлината е идвала от един източник (слънцето), просто е пробила през няколко пролуки

С летящ старт, сериозно сме се засилили към последната урна в жребиите. Докато бай Перукан стопанисва БФС-то няма да видим европейско първенство. Дори да стане чудо и още сега доброволно да си хвърли оставката и Бербатов да оглави съюза, пак ще са необходими поне 10-15 години докато се изгради школа, която потенциално да излъчи някакво сносно поколение футболисти, различно от сегашните окаяни чалгари. Явно ще си останем със спомените от далечната 1994, която ще става все по-далечна.

Отново Божидар Чантарски "Пролетна свежест" м.бои/платно / 50х70см / 2023 Недостатък,поне спрямо класическата живопис, е, че действително картините му стоят малко като снимка, с твърде изчистени детайли в цялата композиция, вместо акцентът да бъде хвърлен в златното сечение или някакъв централен обект и да потъва в страни от тях. И също така живописта не търпи да има изцяло бели или черни участъци в нея, те трябва да се загатнат с комбинации от останалите цветове. Като професионален художник той няма как да не ги знае тези неща, но може би картините са по поръчка и клиентите ги харесват именно по този начин.

А колко ми се смяха и тукашни и тамошни копейки, като казвах преди време, че и до тях ще опрат накрая.

"БФС постави за цел класиране на Евро 2024" https://sportal.bg/news-2023032205131513360?fbclid=IwAR3LA0MGVJCv9feM3dlgOo3vHZsw5IpuEnx_XaddDqD44jrjhBJAta7lw3I Има ли оптимисти тука? Не помня да сме били досега в по-лесна група, но не помня и да сме били в по-окаяно състояние от сега. Квалификациите започват утре, а в петък излизаме като домакини срещу Черна гора. Според мен още в този мач ще стане ясно как ще продължи и приключи поредната кампания.

Въпреки, че вече са в насипно състояние и реално не им трябват (както и нашите на нас), този жест ще бъде оценен на Запад и РСМ ще придобие по-благоприятна позиция в споровете ни пред ЕС. Особено на фона на това, което говори чорапа по темата с пращането на оръжия...

North Macedonia confirms transfer of four Su-25s to Ukraine. It is noted that the Su-25s are not airworthy and will most likely be used as spare parts donors. In the future, a decision may be made to send 12 North Macedonian Mi-24 attack helicopters to Ukraine.

Може и от снимки да гледа, но едва ли дословно, композицията на обектите е доста добра. В контраст с горното, още нещо от Борис Грох:

Хотели как лучше, но получилось как всегда.

7602 фалшиви български профила с общо над 267 000 последователи са премахнати от ТикТок след разследване на социалната мрежа срещу разпространението на неверни твърдения, на руска дезинформация и за нарушаване на вътрешните правила в нейните канали, съобщават нашите партньори от Фактчек България. В доклада си ТикТок освен това разкрива и съществуването на организирана руска мрежа за разпространяване на невярна информация, която обхваща 1700 профила, достигащи до десетки хиляди потребители на територията на цяла Европа. Данните са базирани на изследване от периода 16 юни-16 декември 2022 г. и анализират начините, по които са действали дезинформационните кампании. За повече, четете тук: https://factcheck.bg/mrezhata-za-ruska-dezinformaciya-razkrita-ot-tiktok-e-rabotila-i-na-balgarski/?fbclid=IwAR3O8ZCUu8YWhlPvqMEKQzo5jbKx0GjP3aCBn4i5TXnsEz5ZRFOg9S8O0gM

А ето и малко изкуство от австралийските македоноиди (емигрирали там по титово време и вече минали през юго-обработката). Това каква масова смърт на мозъчни клетки причинява не е истина. Който успее да го изгледа цялото е за медал

Прави впечатление, че откъм художници са много зле - дори фб троловете пускат само картини на български художници, на Самуил (една тяхна няма) и въответно всякакви западни на Александър (пак нито една тяхна). С киното също толкова зле - нито един художествен филм за Гоце , Самуил или, Александър, троловете им съм виждал дори да споделят сцени от нашия "Дървото на живота", свързани с активистите на ВМРО. Единствено скулптори са намерили отнякъде за статуите в Скопиеленд, но всеки го знае каква трагедия е това.

Изчерпване на снарядите и чмобиките. Но имат варианти да набавят още.

Огън и жупел откъм лагера на автохтонците, можеше да се предположи http://avtohton.org/2023/03/svetoslav-stamov-za-spisanie-bg-nauka/?fbclid=IwAR1uVGgs9jC9522GlrEUgs_TFnBzSHTb9xhLYwq1I6HiZJN47FI_R2stcBc

Ами той в интервюто (или беше в някое от предните) споменаваше, че има проблеми със секвенирането на прабългарските проби. От 10-ната потенциално прабългарски погребения ДНК-то било в доста лошо състояние и освен това замърсено и с друго ДНК, включително и от съвременни хора. А дали го е казал преди или след твоята забележка - най-вероятно след