Warlord

- Търся помощ за една бедна овчица...

лелинчо

тъкмо удушила един санбернар

го помолила за помощ

Аз никакви.

И аз незнам някой да е снимал черна дупка, тва си е фотошоп мене ако питате

Класация на масовите палачи Съюз "Истина" издирва сведения за престъпленията на комунистите, въз основа на които е съставена класация на масовите убийци генерали и офицери комунисти. В нея сатрапите са групирани по брой на извършените убийства. 28-те души в класацията са разделени на три категории - с над 50, с над 20 и до 10 убийства. Съставянето на зловещата класация започва през 1994 г. с анкетата "Кой е най-големият комунистически убиец, кога и къде е вършил своите злодеяния и къде са сега неговите синове и дъщери". Тогава СДС имало бюро за разследване на злодеянията на тоталитарния режим с 8 сътрудници. Йордан Миланов е бил един от тях и обработвал писмата, пристигащи от цялата страна. "Някои казанлъчани се страхуваха да дойдат лично и пускаха писмата и снимките на свои близки - убити или безследно изчезнали, под вратата. Така изработихме местната класация". Първото място в Старозагорски окръг било заето от небезизвестния генерал-майор *Стойчо Неделчев - Чочоолу с партизанско име пантерата. Той е извършител на 161 групови или индивидуални убийства. *Христо Келчев - оперативен работник на ДС и посланик на България в Северна Корея до пенсионирането си. Келчев е покойник, но "има на сметката си" около 20 убийства. *Марко Марков от село Дъбово, дълги години е началник на ДС в Казанлък. Освен убийствата на 22-мата казанлъчани, той ръководи екзекуцията на сливенските горяни и лично участва в разстрела на една от групите. Йордан Маринов успял да изброи 100 негови убийства. *Петър Калайджиев е подбудител на 70 убийства. Преди 1944 г. бил сътрудник на царската полиция, след това на ДС. Той бил резидент на съветското военно разузнаване и на 9 септември лично изготвял списъците на осъдените на смърт. И до днес живее в Казанлък, но избягва да говори за миналото. "На 93 години е, мина оттук точно преди 5 минути. Когато ни види, извръща глава встрани. Малко преди него мина синът на палача на Старозагорския затвор, който има 210 убийства. Баща му собственоръчно е обесил Никола Петков. После се похвалил, че "човекът умрял много бързо". Палачът увиснал на него, за да го довърши", разказва Йордан Маринов. Петър Калайджиев е единия от тримата останали все още живи участници в класацията. Другите двама са: *Иван Войников, който понастоящем живее в село Крън. *Иван Цонев, който е родом от село Средногорово, Казанлъшко, но живее в София.

...и по-точно овцата, която си беше заклещила главата в нея...

14 масови гроба на убити по времето на комунизма чакат да бъдат разкрити в България. С нелеката задача се е заел Йордан Маринов от казанлъшкия съюз "Истина", който разполага с подробна карта на местоположението им. Повечето гробове са от периода 1944-1954 г., когато са убити над 30 000 българи. До момента Маринов е разкопал 2 масови гроба. В края на септември предстои разкриването на трети - този на летците от 6-ти изтребителен полк, който се намира в околностите на село Васил Левски, Карловско. В него през 1945 г. са погребани 18 разстреляни военни от три елитни ескадрили. Все още не е решено дали тленните останки ще намерят вечен покой в карловското гробище, или ще бъдат оставени на мястото и ще бъдат обозначени с паметна плоча. "Избити са за два дни. Преди да умре, една баба от Карлово ми се изповяда. Разказа ми как са пищели, когато са ги засипвали с пръст. Молели са се да ги доубият, защото са виждали, че тъмнината идва. Било е страшно". Съюз "Истина" е създаден през 1990 г. Днес в него членуват 38 души, които са провели 3860 антикомунистически мероприятия. Разкриването на масови гробове е само малка част от тях. "Целта ни е да извадим тленните останки и да ги препогребем по християнски. Единствено така духовете на неопетите смъртници могат да бъдат успокоени" разказва Йордан Маринов. Той открива и разкопава първия масов гроб през 1992 г. В него са погребани 22-ма осъдени от Народния съд "врагове на народа", застреляни в началото на 1945 г. Главите им са откъснати с прави лопати, а в черепите имало забити пирони. "Много от жертвите са били доубити от Иван Дурмушев, циганин, когото МВР впоследствие прави капитан. Доживя до стари години, но умря като куче"1 спомня си 78-годишният фелдфебел Дамян Орлов, също член на съюз "Истина". През 1951 г. Дамян Орлов е свързочник в радиотелеграфски взвод, който осигурява връзка между военната жандармерия при операцията срещу горяни в Сливенския балкан. През есента на същата година на десетина километра от село Габарево, Казанлъшко, са убити 16 младежи-горяни. Момчетата на възраст между 16 и 25 г. били разстреляни от упор. За откриването на масовия им гроб помага и книгата на проф. Диню Шарланов "Горяните, кои са те?", която е написана въз основа на секретните архиви на МВР. "Станали са жертва на предателство. Убиецът Никола Христов е фелдфебел от въздушните войски. От ДС му дават задача да събере 16-тимата в черквата на Габарево. Уж за да ги обучава в конспирация срещу комунистите. После ги избиват. Убиецът не видя бял ден. Искаше да става големец при комунистите, но те го използваха и захвърлиха. Семейството му измря" спомня си 82-годишният Кръстьо Цветков. Архитект по професия, Цветков е един от хардлайнерите в съюз "Истина". През 1943 г. защитава военния завод "Арсенал" от американските летящи крепости с преградния огън от три леки противовъздушни оръдия. По същто време в Казанлъшкото военновъздушно поделение заедно с Цветков служи и убиецът на 16-те младежи-горяни Никола Христов. Христо Ганев, учител по история от село Александрово, е един от участниците в разкопаването на масовия гроб край Габарево. Освен, че познавал отлично местността, той имал и личен мотив да участва в акцията. Калеко му Петър Николов е един от 22-мата екзекутирани след присъда от Народния съд казанлъчани. Родното село на Христо Ганев е център на земеделската антиболшевишка съпротива в първите години на комунизма. През 1946 г. край една от местните кории е убит земеделският лидер Антон Бонев Петков. В престъплението участват и две 16-годишни ученички-ремсистки, които избождат очите на земеделеца с клечки. По-късно те стават известни партийни секретарки. Близките на горяните, убити край село Габарево, знаели къде се намира лобното им място. Преди 89-а се страхували да го посещават. Все пак някои се престрашавали и ходели в усойната долчинка. И днес на едно от дърветата личат дупките от куршуми, скоито са разстреляни младежите. "Всички черепи имаха дупка от куршум в тила или слепоочието. Някои бяха разбити с приклади на пушка, други с кирка. Аз трябваше да отделям черепите, които имаха контролни изстрели. От някои гръдни кошове извадихме по цяла шепа олово", разказва 45-годишният Стефан Гюлев, който подреждал извадените кости.

задния двор на кметството

Новолуние тогава (първата фаза от лунния цикъл)

Лунно затъмнение?

*** с порката, за това реши да...

Проблемът беше там, че...

Йо е естествено. А тази снимка ми се струва много нереална, но все пак да предположим, че е слънчево затъмнение. Това на фона много прилича на галактиката Млечен път погледната от земята.

Зул.орг е много яко А ето го и възроденото рок радио Тангра онлайн - http://www.radiotangra.com/

Честитутка и от мене обещавам да ударя една бира и за твое здраве довечера

Това снимка ли е?

от харема на султан...

Гошо

Дълбоко се съмнявам, че има по-добри от тия горе, те сигурно са едва по няколко пиксела. Интересно орбитите им как са наклонени, за колко време обикалят, откога са се оформили. Тези основни характеристики дали вече са установени?

излиза с една мацка

Няма посещаемост напоследък, там е причината, иначе ти направо им го каза вече, така че ако искаш давай нататък

Монархът е начело на управлението. Той разполага с всички видове власт: военна, правосъдна, законодателна и изпълнителна. Властта на суверена се гради върху три сили (шакти): политически умения (мантра шакти), мощ и пари (прабху шакти) и ентусиазъм (утсаха шакти). Единствено при наличието на тези обединени сили онзи, който желае да победи (виджигишу), може да постигне своята цел. Владетелят е длъжен да поддържа и укрепва своя авторитет както в собственото си царство, така и върху съседните държави, разделени в различни категории, които формират различните степени на неговата зона на влияние (мандала). Според природата на тези държави той трябва да прилага една от 6-те форми на политическо действие: съглашение, война, неутралитет, враждебности или студена война, съюз и измама. Установяването на зоната на влияние изисква най-напред постоянно съглашение с непосредствено съседните държави, при положение, че те притежават всички елементи на суверенната власт: правителство, територия, укрепления, финансови ресурси и съюзници. В противен случай те трябва да бъдат анексирани. Кръгът трябва да бъде разширен до съюзниците на членовете на съглашението, които са като лъчи на колелото на каруца, в чиито център стои императорът. Империята е разделена на провинции. Петте големи провинции имат съответно своя столица: Гирнар (който се намира на Катхиаварския полуостров), Таксила (на северозападната граница), Уджаин (в централна Индия), Тосали (на Бенгалския залив) и Суварнагири (в юга). Те са управлявани от принцове на царското семейство. Управителите назначават някои служители, които се контролират от пратеници на централната власт. Измежду тях т.нар. раджука имат правосъдни функции и определят смъртните присъди. Прадешика (провинциите) действат като контрольори на приходите, а магистрати, наречени антамахаматра (министри на границите), надзирават населенията, които се изплъзват от контрола на империята. Според "Артхашастра" армията е съставена от четири елемента: 1.Членове на войнското съсловие, професионални войници, наречени маула, които формират основата на личния й състав. 2. Наемници (бала), набрани в завладените страни и зад граница. 3. Войници-новобранци, предлагани за кратки периоди от отделните съсловия. 4. Бойци от горските племена, които служат за отклоняване на вниманието или за изненадващи кратки нападения срещу врага. Те обикновено са най-храбри. Авторът Каутиля смята за важни три армии: пехотата, кавалерията и бойните слонове. Изглежда, че след пораженията, които им нанасят по-подвижните армии на Александър, колесниците са оставени на заден план. Артхашастра говори с големи подробности за стратегията и маньовъра, за авангарда, резервите, лагеруването и т.н. Въоръжението и екипировката имат важно значение с на място базирани мобилни бойни машини и съоръжения. Крепостите са оградени с ровове, пълни с вода, имат спускащи се порти и тайни входове. Каутиля препоръчва като средства за превземане на крепости да се използват прокопаването на тунели, наводнения, пожари и предателства. Според Мегастен Военният съвет включва 30 члена, разделени в шест отдела, чиито функции обхващат флотата, транспорта, пехотата, кавалерията, колесниците и слоновете. Армията наброява над 600 000 бойци. Войниците получават редовна заплата, а държавата им предоставя оръжие и екипировка. Извън рамките на своите военни задължения, войниците водят "живот на пълна свобода и удоволствия". Тяхната заплата е напълно достатъчна, за да живеят комфортно и да осигурят такъв живот на своите близки. Дори в условията на лагеруванията, те се ползват от услугите на прислужници, които "се грижат за конете, чистят оръжието им, водят слоновете, поправят колесниците и служат за кочияши". Според Ариан: "Пехотинците носят лък с височината на човешки ръст. Този лък се опира на земята срещу левия крак на стрелеца. Стрелците изстрелват своите стрели като изтеглят тяхната корда далеч назад. Стрелите са дълги почти три метра и нищо не може да им устои - нито щит, нито броня, нито някаква друга защита, ако тя съществува. В лявата си ръка те носят щит от нещавена волска кожа, малко по-тесен от човека, който го носи, и също толкова висок. Някои носят копия вместо лъкове, но всички имат меч с широко острие, дълго три лакти. Когато се бият в непосредствена близост до врага, което се опитват да избягват, те държат меча с две ръце, за да могат да удрят по-силно. Конниците са въоръжени с два лъка и един щит, по-малък от този на пехотинците. Те нямат седла и оглавници на конете си, каквито използват гърците или келтите. Обвиват муцуната на коня с лента от волска кожа, към която са закрепени, обърнати навътре, не много остри гвоздеи от желязо, мед или слонова кост, ако човекът е богат. В устата на коня те слагат една огъната желязна пръчка, към чиито краища са прикрепени юздите. Когато конникът дърпа юздите, тази метална пръчка контролира коня и остриетата насочват главата му така, че той е принуден да се подчини. Из "Великите империи", Кратка история на Индия

седеше край лагерния огън