Warlord

Муртагон мисля, че беше наречен Омуртаг - близо са. Но Батай си е чиста грешка, макар и да не знам точно от какво може да е породена.

Мъдри са тези думи, но недостатъчни за да разбереш живота, за да го овладееш и да бъдеш щастлив...

http://zull.org/chernorizec/ От тук можете да си изтеглите и чуете някои неща на тази българска хеви-рок-фолк група. Величествено епични лирики и звук примесен с народни мотиви и твърдо звучене. На мен лично много ми допаднаха

Ами нещо подобно е, тук вече сме качвали една схема на битката: Червеното кръгче е резерва воден лично от цар Симеон. Плътно оцветените квадратчета са пехота, наполовина оцветените - конница.

Аспарух е син на Кубрат - какъв е проблема? Що се отнася до 680 - това е годината в която българите преминават Дунав, преди това те си имат държава и след това продължават да си я имат, само че просто териториите й се променят. През 681 пък Византия, вече победена, официално признава правото на българите над отнетите й земи. Това е. А иначе България си съществува от 632 г. Ако не броим предишните български държавни образувания, за които имаме съвсем откъслечни и оскъдни сведения. п.п. Фружине много се радвам, че си по-добре

Ако става въпрос за тази в Одрин - тя не беше ли строена от български майстор, който издигнал минаретата на 70 метра височина, не мога да се сетя името му в момента. Но си спомням, че след това го затвори на върха на едното, той сглобил някаква машина, с която смятал да полети и да се приземи успешно, само че се размазал на земята. Имаше някаква такава история (дали е легенда незнам), която екскурзовода ми я разказа когато бях при въпросната джамия в Одрин, но всъщност освен височината на минаретата, нищо друго не успя да ме впечатли - украсата беше постна, 5-6 растителни елемента и толкова.

Абе в Алпите му е било доста трудно да се снабдява с корабчета , пък и те са били заснежени тогава, храна трудно се е намирала... въобще това е невероятен поход, може по принцип да се намерят много подробни книги за кариерата на този пълководец, ама верно все нема време

Има и гръцко влияние както казах. За Болгар аз лично не намирам прилики, най-вече ми прилича на арменските църкви. Мисля, че въпросния град Йолфа е съвсем близо до границата с Армения.

...едно яйце и лъжица мед за времето на Петър І ставаше въпрос, но това е от по-късен български източник от византийското владичество, който има за цел да възвеличае времената, когато България е била независима А иначе тези реквизиции по време на война също са си били почти грабеж, ама карай. При турците например, през Балканската война е било съвсем нормално и често войници да спрат обикновен селянин, да му реквизират коня срещу някакви хвърчащи квитанции, с които после да ходи при Високата порта да си го получи обратно, а колко са му го връщали... И така се е процедирало в самата столица Истанбул, представете си какви са ги вършели по Анадола в същото време Но определено и аз се придържам към мнението, че макар и съпроводено с доста трудности не е невъзможно начинанието за събиране на 50 и повече хилядни войски и тяхното изхранване, поне на своя територия. Ако погледнем обаче Ханибал например колко време е обикалял с огромна армия и е осигурявал снабдяването на чужда територия, че и бойни слонове е мъкнел

Преди или след '44?

Много често ми се случва да се сещам за това гениално произведение на Смирненски, често го давам и като пример и като поука, друг е въпроса опонентите до колко са запознати и до колко му обръщат внимание. Но просто толкова точно, ясно, кратко и право в целта е написано от този изключителен автор, че няма нужда от никакви думи или допълнения. Такова е винаги и навсякъде положението с властта и хората!

Приказка за стълбата "Кой си ти?" - попита го Дяволът. "Аз съм плебей по рождение и всички дриплювци са мои братя! О, колко грозна е земята и колко нещастни хората!" Това говореше млад мъж с изправено чело и стиснати юмруци. Той стоеше пред стълбата - висока стълба от бял мрамор с розови жилки. Погледът му бе стрелнат в далечината, гдето като мътни води на придошла река шумяха сивите тълпи на мизерията. Те се вълнуваха, кипваха мигом, вдигаха гора от сухи, черни ръце, гръм от негодувание и яростни викове разлюляваха въздуха и ехото замираше бавно, тържествено, като далечни топови гърмежи. Тълпите растяха, идеха и облаци жълт прах, отделни силуети все по-ясно и по-ясно се изрязваха на общия сив фон. Идеше някакъв старец, приведен ниско до земи, сякаш търсеше изгубената си младост. За дрипавата му дреха се държеше босоного момиченце и гледаше високата стълба с кротки, сини като метличина очи. Гледаше и се усмихваше. А след тях идеха все одрипели, сиви, сухи фигури и в хор пееха протегната, погребална песен. Някой остро свиреше с уста. Друг, пъхнал ръце в джебовете, се смееше високо, а в очите му гореше безумие. "Аз съм плебей по рождение и всички дриплювци са мои братя! О, колко грозна е земята и колко са нещастни хората! О, вие, там горе, вие..." Това говореше млад момък с изправено чело и стиснати в закана юмруци. "Вие мразите онези мъже?", попита Дяволът и лукаво се приведе към момъка. "О, аз ще отмъстя на тия принцове и князе. Жестоко ще им отмъстя заради братята си, заради моите братя, които имат лица жълти като восък, които стенат по-зловещо от декемврийските виелици! Виж голите им кървави меса, чуй стоновете им! Аз ще отмъстя за тях! Пусни ме!" Дяволът се усмихна: "Аз съм страж на онези горе, и без подкуп няма да ги предам." "Аз нямам злато, аз нямам нищо, с което да те подкупя. . . Аз съм беден дрипав юноша. . . Но аз съм готов да сложа главата си." Дямолът пак се усмихна: "О, аз не искам толкова много! Дай ми ти само слухът си!" "Слухът си? С удоволствие. . . Нека никога нищо не чуя, нека. . ." "Ти пак ще чуваш!" успокои го Дяволът и му стори път. "Мини!" Момъкът се завтече, наведнъж прекрачи три стъпъла, но косматата ръка на дявола го дръпна: "Стига! Спри да чуеш, как стенат там долу твоите братя!" Момъкът се вслуша. Странно - защо те започнаха изведнъж да пеят весело и така безгрижно да се смеят! . . . И той пак се завтече. Дяволът пак го спря: "За да минеш още три стъпала, аз искам очите ти!" Момъкът отчаяно махна ръка: "Но аз тогава няма да мога да виждам нито моите братя, нито тези, на които отивам да отмъстя!" Дяволът: "Ти пак ще виждаш. . . Аз ще ти дам други, много по-хубави очи!" Момъкът мина още три стъпъла и се вгледа надолу. Дяволът му напомни: "Виж голите им кървави меса!" "Боже мой! Та това е тъй странно: кога успяха да се облекат толкова хубаво! А вместо кървавите рани, те са обкичени с чудно алени рози! . . ." През всеки три стъпала Дяволът взимаше своя малък откуп. Но момъкът вървеше, той даваше с готовност всичко стига да стигне там и да отмъсти на тези тлъсти князе и принцове: Ето едно стъпало, само още едно стъпало и той ще бъде горе! Той ще отмъсти заради братята си! "Аз съм плебей по рождение и всички дриплювци. . ." "Млади момко, едно стъпало още! Само още едно стъпало и ти ще отмъстиш! Но аз винаги за това стъпало искам двоено откуп: дай ми сърцето и паметта си!" Момъкът махна ръка: "Сърцето ли? Не! Това е много жестоко!" Дяволът се засмя гърлесто, авторитетно: "Аз не съм толкова жесток. Аз ще ти дам в замяна златно сърце и нова памет! Ако не приемеш, ти никога няма да минеш това стъпало, никога няма да отмъстиш за братята си - тези, които имат лица като пясък и стенат по-зловещо от декемврийските виелици." Юношата погледна зелените иронични очи на дявола. "Но аз ще бъда най-нещастния. Ти ми взимаш всичко човешко!" "Напротив - най-щастливия! . . . Но? Съгласен ли си: само сърцето и паметта си?" Момъкът се замисли, черна сянка легна на лицето му, по сбръчканото чело се отрониха мътни капки пот, той гневно сви юмруци и процеди през зъби: "Да бъде! Вземи ги!" . . .И като лятна буря, гневен и сърдит, разветрил черни коси, той мина последното стъпало. Той беше вече най-горе. И изведнъж в лицето му грейна усмивка, очите му заблестяха с тиха радост и юмруците му се отпуснаха. Той погледна пируващите князе, погледна долу, гдето ревеше и проклинаше сивата тълпа. Погледна, но нито мускул не трепна по лицето му; то бе светло, весело, доволно. Той виждаше долу празнично облечени тълпи, стоновете бяха вече химни. "Кой си ти?" - дрезгаво и лукаво го попита Дяволът. "Аз съм принц по рождение и боговете ми са братя! О, колко красива е земята и колко са щастливи хората!" Посвещава се на всички, които ще кажат: "Това не се отнася до мене!" Христо Смирненски

Вероятно, ако от едната страна не беше морето, Симеон можеше да пробва да раздели и тежката конница на две крила и да я пусне по двата фланга, но просто терена не му го позволява. Ударът нанесен с въвеждането на резерва е по левия противников фланг и изтласква врага на страни. Сега се сещам за Борил, който край Пловдив пробва да приложи тактиката на Калоян от 1204 срещу латинците, само че този път номера не минава и той не успява да ги въвлече в засадата, тъй като те вече са си взели поука от големия пердах при Одрин.

Тази е още по-интересна "Свети Стефан", в Йолфа, Иран - изключителна смесица между урартски, партиански, елински, персийски и римски архитектурни елементи

Чух, че наскоро Божо е казал подобно нещо по "Памет Българска". Понеже Симеон учил в Магнаурската школа и имал възможността в подробности да се запознае с великите пълководци като Александър, Ханибал, Велизарий. Така, че при Ахелой се опитал едно към едно да приложи тактиката на Ханибал при Кана. Само, че според мен двете сражения и използваните тактики не са сходни, най-малкото различния терен на който се провеждат води до различни развития на ситуациите. При кана е нанесен удар с леките конници по фланговете и след това противника е обкръжен и разгромен. При Ахелой решаващата роля играе въвеждането на резерва от тежката конница, + това няма такъв обход - има отстъпление на част от войските и огъване на бойния ред, след това врага е притиснат към морето, много се издавят, други са изклани на място, после византийците се разбягват в паника и нататък следва преследване и избиване на войската им от българската конница в продължение на километри.

И все пак представи си - ако всеки войник яде по половин килограм хляб и месо на ден, това значи, че само за един ден тази армия изяжда по 25 тона храна!

http://www.toddlockwood.com/

Лаф моабет на фона на мазна чалга - е така ако се очаква да научиш нещо... още повече, че по глуповатите физиономии на тия субекти не личи никакъв интерес към нещо по-различно от коли, жени и футбол

Ех, Историк, това е пределно ясно, остава ни само да образоваме населението

И според мен Раковски е култова личност - аз го смятам за баща на българската организираната национално борба, баща на българската армия и баща на българският национализъм. Приносът му е изключително голям. Как е оригиналното му заглавие, мисля че го имам?

Не съм сигурен дали точно за галапагоските корморани ставаше въпрос, но както и да е - в случая съм съгласен с казаното.

Извинявам се - грешка на езика. А това ще е доста интересно да се разгледа.

Нали има теория, че, че това е бил кан Кормесий, както и още една, че е имало двама или трима владетеля с име Кормесий. Единия е по-късно управлявалия Кормисош?

Е не съм, чак толкова голям маняк де, ама все пак. Значи все пак си докопал паяк от същия вид. За него знам, че причинява смърт не само на хора, ами и на коне и дори едър рогат добитък А овцете имали естествен имунитет против отровата му - също интересен и учудващ факт. Ако те ухапе трябва да се използва специален серум, раната да се промие с разтвор от калиев перманганат и др. абе опасно си е. Защо не отвориш специална тема за паяците - описание на основните видове със снимков материал. Може да ни помогнеш в правенето на отделни енциклопедии за всеки вид, което сме започнали към сайта. Ама за сега май само за тигрите има енциклопедия, трябва да се разработят още.

Хаха, а ако само я целуна, очаквайки да се превърне в Анджелина Джоли? Можеш ли да качиш снимка на този паяк. Нали Черният паяк е известен като най-отровния в България. Само, че латинското му наименование е lathrodectes tridecimguttatus, май не е от същото семейство? п.п. Паяците са ми любими