Warlord

Много ми се иска да я прочета. Защо не споделиш това-онова от нея, има ли писано специално по този случай?

Кофтито в случая е, че на колкото и статистики да попадна все са различни и то доста различни! Особено пък за броя на ядрените бойни глави.

Интересно как през ерата на ветроходите и галерите е било възможно да се доближат бреговете на Антарктика, че даже и да се картографират сравнително точно?!!

Имаш ли статистика и за самолетоносачите?

Добър стимул

Ако ти трябва някаква помощ в разработката на бойната система, кажи.

FEAR FACTORY и Michael Schenker Group също са потвърдили участието си на фестивала - добавих ги и тях в увеличаващия се списък - засега 48 групи

Какво стана Syrian? Проектът май го мъчи някакъв мощен запек! Другите да не се отказаха вече?

Иван Атанасов Кинов (1893 - 1967) - Български военен и политически деец. Генерал-полковник от запаса, герой на социалистическия труд (1964). Един от организаторите на Българската народна армия. Професор. Роден в село Лютиброд, Врачански окръг. Член на БРСДП (т.с.) (от 1911). Участва в Балканската (1912 - 1913) и Междусъюзническата (1913) войни, както и в Първата световна война (1915 - 1918). Взема участие в Септемврийското въстание (1923), след което емигрира в Югославия. През 1924-25 се завръща в България и работи като нелегален функционер на БКП. През ноември 1925 емигрира в СССР, където служи в Червената армия. Завършва военната академия "Фрунзе" (1929) и висшата военна академия на Генералния щаб на Съветската армия (1938). Участва в отбраната на Москва през Втората световна война (1941 - 1944). В България се завръща след 9 септември 1944 и взема участие във войната срещу нацистка Германия (1944 - 1945) като началник щаб на Главното командване. Член на ЦК на БКП от 1945 до 1962, с прекъсване от 1950 до 1954. От декември 1944 до 1949 е началник на Генералния щаб на армията. Председател на ДОСО (1949 - 1951). Началник на военната академия "Г.С.Раковски" (1951 - 1954). Първи заместник-министър на отбраната (1954 - 1960). От май 1960 става посланик на България в НР Румъния (до октомври 1963). Народен представител във ІІ и ІІІ народно събрание. Автор на военно-теоретически и военно-исторически трудове - "Марксистко-ленинистко учение за войната и армията" (1958), "Кратка история на военното изкуство" (2 тома, 1960). Носител на орден "Георги Димитров", четири пъти (1955, 1959, 1963, 1964).

Ама разбира се, че е така. А пък и французите не са французи а са Гали, както и испанците, не са испанци, а са баски. Ти това не го ли знаеш

Много добро мнение, напълно съм съгласен с теб. И за мен макар да не разбирам от биология е пределно ясно и то без много да се задълбочавам, че еволюцията съществува. А тези, които я отричат следва и да предложат своя алтернатива. Такава досега няма, поне не и сериозна, която да заслужава внимание. Иначе и аз бих приел друга теория стига да бъде доказана.

Могат да се направят изчисления за средните стойности на климата в даден район, но трябва да се взима в предвид и амплитудата и периодът за който се достига от минимумът до максимумът. Това също е много важно и би представило по съвсем различен начин две области където средните показатели за климата са абсолютно еднакви, но амплитудата в смяната на температурата и валежите примерно в единия е почти постоянна величина, докато в другия има чести и резки промени. Само с тази забележка може да се добие представа колко сложно е всъщност начинанието. А относно съобразяването с психологическите нагласи на децата в различните райони не съм много съгласен - това налага различно отношение към тях от учителите и системата за обучение, а не еднакво към всички, каквато е нормално да бъде. Може би трябва по-подробно да обясниш как точно искаш това да стане и какви ще са ползите от него.

Ами то и тук в известна степен е така - учителят до някъде натрапва личното си мнение на учениците. Но там естествено това достига безбожни размери. Няма как иначе да се поддържа една изкуствена нация и една измислена държава освен със системно набиване на пропагандни глупости в главите на хората още от деца.

О с голямо удоволствие ще го прочета, сканирай го. Честно казано македонското фентъзи ме кефи повече и от Тери Пратчет.

Първа световна война Когато България влязла във войната,македонците били извадени от пленническите лагери и били изпратени на фронта, за да се бият за великобългарските интереси... България извършила масова мобилизация на около 33 000 македонци от Пиринската част на Македония. (стр.12) Отношението на българските окупаторски власти показало, че македонският народ не бил третиран равноправно... Българската армия извършила кланета в Азот и Горна Пелагония... Отнето било оръжието на народа, което той имал още от турско време... Открити били български училища, които денационализирали народа. (!) Армията конфискувала храна, земеделски производства и предмети, мобилизирала младежи и запасняци и подлагали народа на ангария(!!) в строежа на военни обекти... (стр.13) След 1935г. комунистическите партии на Балканите, под силния натиск на прогресивните македонци, признали македонската нация (!!!). (стр.39) Българската буржоазия и царският двор постоянно водели политика на денационализация и асимилация на македонското население в Пиринска Македония (стр.73) Втора световна война Народните герои на Македония дълго и сурово били измъчвани от българската фашистка полиция и били зверски убивани. (стр.78 ) На всички прояви на съпротива от страна на македонците, българската държава провежда политика на държавен терор против македонското и турското национално малцинство(!). Ново време Всички,които оказвали съпротива на политиката на денационализация, са били интернирани в Южна Добруджа, в политическите затвори в София и Кремиковци, или в лагерите на о-в Персин-Белене. От 1964г. до 1972г. в пиринската част на Македония се проведоха 25 съдебни процеса срещу македонци, които се обявиха против създаването на българската социалистическа нация. Демократичните процеси, които започнали в България през 1990г., с нищо не измениха българската политика по отношение на македонския въпрос.

Аз също съм попадал на изображения на животни в ислямското изкуство(например тигър образуван от вплетени и извиващи се символи, които всъщност са текст), та дори и на хора, което доста ме озадачава - може да става въпрос за някакви секти или разклонения, които го позволяват. Но по принцип е забранено. Ти влизал ли си във въпросната джамия или на снимка си го виждал?

Хм, наистина този сайт е меко казано странен.

Освен на хора и на животни е нямало защото е било забранено от законите на самата религия. Затова художниците се ориентират изцяло към стилизации и декоративни елементи, най-вече сложни музайки и плетеници с растителни мотиви, които между другото са изключително красиви като решение. Ще потърся малко снимки по темата.

Джамията (буквално "място за събиране") - това е място за молитва, а не специално място за извършване на тайнства, както християнската базилика. За това изискванията към архитектурното и художественото оформление на джамията били по-прости. Молитвената ниша трябвало да е ориентирана по посока на свещения град Мека, а в преддверието да има басейн или друг водоизточник за ритуално измиване. Вътрешността на джамията не била украсявана с никакви фигурални изображения. Най-ранният тип ислямски молитвен дом е "колонната джамия". По план това било правоъгълно пространство, чийто покрив се крепял от подредени в еднообразни редици колони. В джамията на Кордова, чийто строеж започнал през VІІІ в., броят на колоните надхвърлял 800. Науката. Ислямът не изключвал нейното развитие. Творческата енергия на учените, обаче не била насочена към познаване на Бога, който според религията бил непознаваем, а към опознаване на околния свят. В култ бил издигнат човешкият разум. Поради тази причина точните науки - математика, медицина, астрономия, химия и др. в арабския свят достигнали неподозирани висоти. Изключително популярен бил медицинският трактат "Книга за лечението" на арабския (таджикски по произход) енциклопедист Ибн Сина (Авицена) живял в края на Х и началото на ХІ в. По тази книга европейските лекари изучавали и прилагали медицинската наука чак до ХVІІ в. Дори трудовете на Аристотел и Платон станали известни на европейците по арабските им преводи. От арабския свят в Европа проникнали преработените от арабите индийски цифри и десетичната цифрова система, които залегнали в основата на модерната математика.

Мохамед ибн Абдалах (ок. 570 - 632) бил жител на Мека и принадлежал към благородно, но обедняло семейство. Той използвал някои от основните принципи на юдаизма и християнството, както и своята религиозна и политическа проницателност и към 610 г. започнал да проповядва нова религия. Тя била наречена "ислям" (буквално 4покорство"). Около него се оформила група последователи, които получили названието "мюсюлман" (общество от вярващи). Гражданите на Мека се отнесли враждебно към новата религия, поради което Мохамед и последователите му (около 70 души) били принудени да се преместят в град Ясриб (Медина). В тези събития Мохамед показал мъдрост и учудващо упорство, както и непоколебима вяра във важността на своето дело. Преселването ("хиджра") от Мека в Медина станало през 622 г. и тази година се смята за първата в арабо-мюсюлманското летоброене. Към 630 г. жителите на Медина начело с Мохамед превзели Мека. Обединяването на двата града под властта на новия пророк поставило основите на първата общоарабска държава и дало възможност за бързо разпространение на исляма сред арабските племена. Ислямската религия приемала юдейско-християнското схващане за съществуването на върховен бог, когото мюсюлманите наричали Аллах. Според Мохамед този върховен бог имал петима велики пратеници на земята (пророци): Адам, Ной, Авраам, Моисей и Христос. Заблудата на юдеи и християни била, че те незнаели за съществуването на шестия, истинския пророк - Мохамед. Въпреки, че взаимствало много от установените религии, учението на Мохамед съдържало оригинални елементи, свързани с особения бит и вярвания на арабите. За това то намерило добър прием в средите както на бедуините, така и на арабското градско население. Свещената книга на исляма бил Коранът (ал Куран), на арабски означава "четене на глас". Тя се състои от записи на проповедите, произнесени от Мохамед в Мека и Медина между 610 - 632 г. Докато Мохамед бил жив, проповедите му се предавали предимно по памет. Първите записи на Корана, които се отличавали един от друг, възникнали в средите на последователите на Мохамед след неговата смърт. Официалният (каноничният) текст бил редактиран между 650-656 г. от специална комисия, съставена по заповед на арабския халиф Осман. Коранът се състои от 114 сури (глави) с различни размери, които се подразделят на аети. Повечето от сурите не са свързани тематично и смислово и очевидно представляват "откровения", произнесени от Мохамед в различно време. Значителна част от корана се състои от диалог между Аллах, който говори чрез устата на Мохамед и противници на великия пророк. Другата част от съдържанието на свещената ислямска книга са обръщения към последователите на Мохамед, чрез които им се дават предписания за определен начин на живот На няколко места в корана на вярващите мюсюлмани се препоръчва активно участие в "свещена война" (джихад) срещу неверниците, чрез която да разширят учението на пророка Мохамед. С течение на времето мюсюлманските богослови, юристи и философи разработили на основата на Корана учение за ислямския начин на живот, обществено устройство, етика, право. Този комплекс от правила станал известен с названието "Шериат".

Арабите и ислямът Арабите (означава приблизително - скитници, номади) обитавали Арабския полуостров от дълбока древност. Огромна част от тях били бедуини (хора от пустинята) и живеели в огромните пустинни пространства на Централна Арабия. Те били в непрекъсната борба със суровата природа и се занимавали с отглеждането на дребен рогат добитък, с придружаване или грабеж на търговски кервани. Опитомяването и отглеждането на камилата, наричана "корабът на пустинята", направило арабите бедуини господари на полуострова. Огромните безводни пространства можели да се преодоляват само чрез това уникално животно, което можело с товар от 250 до 600 килограма да измине до 160 километра на ден при температура до 57 градуса и при това без да пие вода цели 8 дни. Животът по крайбрежията на Арабския полуостров бил по-различен и там от край време съществувал развит градски живот. По крайбрежието на Червено море (областта Хиджаз) били разположени градовете Мека и Ясриб (Медина). На юг от тях била областта Йемен, наричана още "Щастлива Арабия". Там жителите практикували интензивно земеделие и грижливо поддържали сложна мрежа от напоителни канали и водоеми. От древността до началото на VІІ век на Арабския полуостров възниквали и изчезвали различни държави, но никоя от тях не успяла да обедини всички араби. Византийци, перси и етиопци се борели за сфери на влияние, но никой не бил в състояние да покори бедуините от пустинята. Единственото, което в известен смисъл обединявало арабите бил общия езически култ към храма Кааба в Мека. В него се съхранявал отломък с метеоритен произход почитан като свещен предмет от незапомнени времена. Независимо от съществуването на общоарабски култ към храма Кааба, към началото на VІІ в. арабите не били обединени нито политически, нито духовно. Юдаизмът и християнството се радвали на известен брой поклонници сред арабите, но оставали все пак чужди на светогледа на тези хора и начинът им на живот. А обединението на арабите ставало все по-наложително. Пустинните пространства трудно изхранвали растящото население. То имало нужда от нови земи, чието завладяване било по силите само на единна арабска държава. За своето обединение арабите имали нужда от ново разбиране за Бог и от личност, която в името на Бога, да обедини арабите и да насочи кипящата им бедуинска енергия към усвояване на нови пространства. Такава личност се намерила, това бил пророкът Мохамед. Следва...

Проблема е че човешката психика понякога е трудно обяснима и не особено логична. За това ще е трудно да се съставят подробни и точни описания, особено пък за по-големите населени места защото там разнообразието е много по-голямо, а и чрез ежедневната връзка на човека с много други хора заличава фактора на изолацията, който е основна причина за обособяването на такива "психографски групи". Но пък успешно може да се направи съпоставка между два различни големи града и да се разгледат приликите и разликите в психологията на жителите им и причините довели до тях.

И аз си довърших поста, май се натрупа достатъчно материал за да го сложим и на сайта. http://bgnauka.eu/index.php?mod=front&...e&pid=10544

"Смъртта започна да вилнее в Сиена през месец май. Това беше нещо жестоко и ужасно... Невъзможно е за човешкия език да разкаже смразяващата истина. Наистина онзи, който не е виждал такива ужаси, би могъл да се нарече благословен. Жертвите умираха почти веднага. Преди това те получаваха подутини под мишниците и по слабините. Баща изоставяше сина си, съпругата - мъжа си, брат - брата си, тъй като на всички се струваше, че болестта се разпространява чрез дъха и чрез погледа. И нямаше кой да погребе мъртвите - нито за пари, нито поради приятелство. Членовете на семейството закарваха по някакъв начин мъртъвците си до изкопите, без свещеник, без опело. Дори погребални камбани не биеха. А пък аз, Агноло ди Тира, погребах петте си деца със собствените си ръце. И толкова много бяха мъртвите, че всички вярваха да е настъпил краят на света." Цялата статия може да прочетете в сайта БГ Наука: http://bgnauka.eu/index.php?mod=front&...e&pid=10544

Според мен е Левски. Ясно е, че не е повлиял на целия свят (както Хитлер например), а само на България и Балканите, но е било за добро и макар и умирайки за каузата той постига целта си (а Хитлер не успява).