Warlord

О, ами да почваме тогава Аз вече мисля, че го казах в "Сблъсъка на цивилизациите" ако не се лъжа, а и ще повторя. ЮАР специално може да е икономически най-развитата страна в Африка, но животът там е крайно неприятен и опасен. Всеки трети е болен от спин и то най-вече сред чернокожите, като на всичкото отгоре масово се е разпространило безумното суеверие, че ако правят секс с малки деца духовете ще ги предпазят от болестта, с което започва и бум на педофилия и извращения. Отделно престъпността е една от най-високите в света, специално по кражба на коли са на първо място - на всеки пет минути се извършват кражби на автомобили. Другото, което е - там расизма е най-ярко изразен отколкото където и да било в днешно време и то повече в другата му форма - омраза на черни към бели, която в случая си е съвсем оправдана. Според мен местните спокойно можеха да минат и без всичките тия бонуси донесени им от белите и колониализма.

Лошото е, че България твърде късно се включи в колонизирането на света и успя да докопа само остров Ливингстън в Антарктида

Ами виж как е формулирана темата: "Коя според вас..." Според мен е Левски, без никакво колебание. Най-много се възхищавам на неговата личност. И както казах вече, за мен той е нещо като култ и идеал! Американците и мюсюлманите да си гледат техните си форуми

Абе и аз съм разглеждал огромен списък с родословното дърво на Асеневата династия и свръзките й с други династии, но точно за Тертеровците не съм забелязал да ги има там А под автор имах предвид не толкова авторът на книгата, а авторът на самия извор, който Фружин цитира

Погледнато от страната на европейците изглежда много добър - те изсмукват ресурсите на поробените народи. От гледна точка на колонизираните е лошо, защото те и тяхната земя се експлоатира от "лошите" колонизатори. Макар, че повечето държави в Африка например, които са отхвърлили колониалната си зависимост в по-голямата си част през 50-те и 60-те години на ХХ в. дори и досега с нищо не са подобрили окаяното си положение. Та в някои сега е още по-зле и от колониалния период - днес в Африка върлуват смъртоносни болести (включително и спин), водят се изключително жестоки граждански войни, свалят се правителства, върлува глад (Сомалия)...

Стига бе, това направо ме шашна :blink: откъде си го взел и знаеш ли кой е авторът му?

Пхахахаха, е тва ме разби! то верно, че през комунизма изкуствено се създаваха митове около народния вожд и се преувеличаваха успехите и значението му, ама тва как са го измислили умът ми не го побира!

Лош - зависи от коя гледна точка и специално за кой регион става въпрос.

Бъркаш, Западна Европа си има своя женски Ивайло!

В случая се изказвам съвсем безпристрастно, какъвто и да си не е трудно да забележиш, че всичките са смотани келеши дето нищо смислено не правят - нито музика, нито текстове и послания... ама айде все пак тук да си говорим за инките

Благодаря за линка - интересен е.

Естествено както винаги, византийските хронисти се стараят да хвърлят кал по българите и обикновено сведенията им са написани доста пристрастно. Такъв е случаят и с цар Ивайло. Него изглежда, че особено много са мразели защото е застрашавал и подкопавал и устоите на собствената им аристокрация, след като нито веднъж не споменават истинското му име, а навсякъде го наричат с обидното Лахана. Явно Ивайло е заемал някакъв немного висок пост във армията за да има такива познания, усет и опитност при по-късните си начинания и водене на бойни действия. Е това не пречи и наистина да е бил свинар, все пак всеки войник в мирно време е земеделец и скотовъд - нали трябва да се изхранва. Също така трябва да отчетем и факта, че дълги години е бил пленник при татарите и е имал възможността да ги опознае от близко и да разучи техните обичаи и начин на водене на битки. Това всъщност му е помогнало до голяма степен да води успешно бойните действия срещу тях и да отблъсне няколко техни отряда. С което бързо печели известност и доверие сред селяните и те почват отвсякъде да се стичат в армията му, която нараства много. И от там нататък вече като предводител на огромни въстанически войски Ивайло продължава успешно да прилага настъпление и отбрана на различни фронтове, като способи за действие в стратегически и тактически мащаб.

Демокрацията на практика не е нищо повече от диктатура на мнозинството над малцинството. Това, което от 15 години се опитват да инсталират тук е представителна демокрация. Защото както казваш ти случаят не е като в Елада - събират се 1000 мъже, цялото население на полиса-държава и гласуват с черни и бели камъчета. Демокрацията е измислена от древните елини за техните си специфични изисквания и нужди, но може ли да се прилага със същия успех и днес в държави с милиони души население и със съвсем друг манталитет и обществено политически разбирания. Казват, че демокрацията далеч не била идеалната система, но досега просто по-добра не е измислена. Дори и така да е при нас проблемите дойдоха по ред причини още в началото на 90-те първоначално най-вече поради това, че свободата беше възприета като свободия.

Да се надяваме, че си прав и че фанатизма на мюсюлманите няма да ги докара до започване на ядрена война, защото както добре ни е известно при такава война без никакво значение какъв ще е сценарият на развитието й победител не може да има. Въпросът е по-скоро, че всеки притежаващ ядрено оръжие притежава и пълен имунитет от чуждо посегателство. Защо си мислиш, че САЩ не нападнаха Иран или Северна Корея, а Ирак и Афганистан?

Така е прав си. Обаче така беше описано и в едната книга, от която съм взимал материалите и за това реших да го оставя така, за да подчертая как изглежда той в очите на инките и какво им е отношението към него и белите. Защото индиянците са били без бради и им се е струвало неестествено човек да има толкова много окосмяване по лицето.

Хаха, за раперите не знам. Те по правило са прекалено тъпи за да са чували някога нещо за инките Но името на последният инкски вожд Тупак Амару е използвано и след 5 века след смъртта му от разни водачи на бунтовнически и терористични групи, стремящи се да предизвикват революции и да свалят режими в Южна Америка.

Да, картата на битката е добра, нагледно може да се види и да се създаде представа как е протекла. Масуди може и да е споменал за тази битка, но не е основният източник, от който черпим информацията за нея. И едва ли е посочил точни цифри, те явно са били извлечени на базата на друго нещо.

Масуди Саади Салиман се оказва, че е персийски поет, живял 1047 - 1122 г. и творил в Северозападна Индия. Той дава доста сведения за русите, славяните, хазарите и българите (включително и волжските българи и предимно за тях), но за битката при Ахелой немога да намеря нищо негово.

Абе и аз съм ги срещал същите цифри, ама мисля че беше в една илюстрирана енциклопедия предназначена предимно за деца, та затова не съм ги споменавал. Не знам за този Масуди, но не мисля, че е посочвал конкретни цифри, трябва да го проверя.

Цар Светослав Тертер (1300 - 1321 г.) - първородният син на куманина Георги І Тертер от първия му брак с българка. Този брак бил сключен още преди Георги І Тертер да се вплете в интригите и заговорите около Търновския престол. Светослав се родил в края на 60-те години на ХІІІ в. През 1279 г. баща му е водач на провизантийската групировка докарала на власт протежето Иван ІІІ Асен. Императорът Михаил VІІІ Палеолог му предложил да се ожени за сестрата на Иван ІІІ Асен и по този начин да го превърне в опора на властта наложена от Константинопол. Въпреки, че Георги Тертер вече бил женен. Бракът му със знатната византийка обаче му осигурявал титлата деспот и второ място в държавната йерархия. Затова той приел предложението на императора и първата му съпруга заедно със сина им Светослав били изпратени за заложници в Никея. Само година след тези събития обаче Георги Тертер прогонил Иван ІІІ Асен и станал цар на България, но това с нищо не променило съдбата на заложниците и пленничеството им продължило при утежнен режим. Въпреки това Светоослав бил считан за престолонаследник и през 1281 г. той научава, че баща му вече го е сгодил за дъщерята на севастократор Йоан Ангел. Малолетната принцеса на Тесалия дори пристига в Търново, но бракът не можел да се осъществи тъй като византийците все още го държали в плен. През 1284 г. отношенията между Георги Тертер и новият византийски император Андроник ІІ били уредени, българския цар върнал в Константинопол знатната си византийска съпруга, която дотогава държал в почетен плен, а бившата му жена и майка на Светослав била освободена и се завърнала в Търново, повторно се оженила за Георги и станала царица на България. Византийците обаче не искали да пуснат Светослав и продължили да го държат в плен като гаранция за мира. На следващата 1285 г. търновският патриарх Йоаким ІІІ пристигнал в Константинопол и успял да уговори освобождаването на Светослав. Годежът му с тесалийската принцеса бил разтрогнат, а тя изпратена в Константинопол. Заедно с това Светослав трябвало да приеме да се ожени за дъщерята на главнокомандващия византийската армия Теодор Синадин - велик стратопедарх на империята. Така след 6-годишно пленничество Светослав имал щастието да се завърне на родна земя и да бъде направен съуправител на България заедно с баща си. Това обаче не продължило дълго. Татарската хегемония над България станала толкова заплашителна, че само след няколко месеца Георги Тертер се принудил да го изпрати за заложник при татарите. Заедно с него била изпратена и по-малката му сестра, която била отведена в харема на Чака, син на татарския вожд Ногай. Заложничеството му при татарите било много по-тежко и дълго. Докато пребивавал в Причерноморските степи той изпаднал в крайна бедност. Въпреки това обаче успял да се ожени за Енкона доведената дъщеря на богат италийски търговец, нейна кръстница била Ефросина - жена на Ногай и дъщеря на бившия император Михаил VІІІ. Едно неочаквано събитие довело до нова промяна в неговия живот. В Златната орда избухнали кървави междоусобици, близо край днешния град Одеса Ногай бил разгромен и убит от Токтай, който станал новият татарски хан. Престолонаследникът Чака избягал на юг с неголяма войска преследван от Токтай, като взел със себе си и Светослав Тертер, разчитайки на него за помощ при превземането на търновския престол. Междувременно баща му Георги Тертер бил избягал във Византия от страх и заплахи от страна на Ногай, а току що бил починал следващия цар Смилец, който през краткото си управление бил безгласна пионка в ръцете на татарите. Светослав успял да подкупи болярите и те позволили на Чака да се качи на търновския престол през 1299 г. Веднага след това обаче от североизток нахлули войските на хан Токтай искащ смъртта на Чака и обсадили Търново. Светослав организирал заговор срещу татарският цар Чака, успял да го свали и хвърли в тъмница. След това заповядал да го удушат и накрая изпратил отрязаната му глава на поднос при хан Токтай. Ханът останал толкова доволен, че сключил мир с новият цар Светослав Тертер, като дори му отстъпил Южна Бесарабия, а татарите се оттеглили от България и с това бил сложен краят на тяхната хегемония над страната. Светослав Тертер поема управлението на България в критичен момент, когато тя е разорена от чужди нашествия и заплашена от изчезване. Централната власт е толкова отслабнала, че навсякъде са се отцепили боляри независими от Търново - Дърман и Куделин в Белград, Шишман във Видин, Радослав, Войсил и Смилец в Средногорието. Генуа се е настанила в черноморските пристанища, а Македония е поделена между Сърбия и Византия. Под пряката власт на Търново са останали само земите между Черно море, Стара планина, Дунав и Искър. Всичко това до голяма степен се дължи на въстанието на Ивайло, реалните резултати, от което са разпокъсване на държавата и крайно изтоштение на населението от продължителните граждански войни придружени от нашествия на византийци и татари. На всичкото отгоре на Светослав се налагало да води жестока борба с опозицията в Търново, която и в този случай търсела помощ отвън, като организирал масови кланета, ослепявания, арести. Жертва на това станал дори патриархът Йоаким ІІІ. Той бил обвинен в държавна измяна и връзки с татарите и бил хвърлен от Лобната скала в пропастта прокопана от река Янтра. Част от недоволните боляри се обърнали за помощ към византийският император Андроник ІІ с искане да им изпрати за цар Михаил - синът на убития от Ивайло Константин Тих и дъщерята на бившия император Мария. Начело на византийска войска Михаил се отправил към България, но с това само се опозорил, бързо бил отблъснат от Светослав и избягал. С това обаче Андроник не се отказал от опитите си да предизвика вътрешни междуособици в България. През 1301 г. той заложил на друг претендент за българският престол - севастократор Радослав, брат на починалия цар Смилец. Той също потеглил начело на византийска войска към България. Но също бил лесно отстранен - край крепостта Крън бил пресрещнат от войски предвождани от Елтимир, чичо на Светослав, и бил разбит и ослепен. А смилецовият род бил окончателно прогонен от Средногорието. Като в сражението били пленени 13 византийски архонти. След това Светослав предложил на император Андроник ІІ да размени византийските аристократи за своя баща и така след близо 10-годишно пленничество Георги Тертер отново стъпил на родна земя. Светослав уредил завръщането на своя баща, не му върнал и царския трон, но все пак го настанил в град Червен където да преживее старините си безгрижно в разкош и уединение някъде до към 1308-1309 г. когато починал. През 1303 г. вече Светослав бил стабилизирал вътрешната обстановка и решил да предприеме офанзива срещу Византия с цел да я накаже за непрестанните й опити за дестабилизиране на неговата власт. Към старите византийски сплетни се добавили и нови - опити за откъсването на Елтимир, владетел на Крънска област, от централната власт, изгонването на сестрата на Светослав от Сърбия (тя била омъжена за краля Стефан Милутин). Другата цел била да отвоюва земите в Източна Тракия. Той настъпил на юг и атакувал крепостите в Източна Стара планина като в кратко време ги овладял. С това обаче кампанията не приключила при следващия си удар през 1304 г. Светослав превзел и важните черноморски крепости и пристанища Месемврия, Анхиало, Созопол, Агатопол и Русокастро. Отчаян император Андроник изпратил сина си Михаил ІХ за да спре напредването на българските войски. Но положението било толкова неудържимо, че византийците стигнали дотам да изпратят на помощ на Михаил ІХ опитният, но престарял и болен военачалник Михаил Глава Тарханиот. Войските им се насочили към околностите на Созопол и били пресрещнати от българските при река Скафида близо до Мандренското езеро. В началото византийски отряд командван от Войсил (най-малкият брат на цар Смилец) нападнал българите и те се оттеглили назад през реката. Византийците се впуснали в преследване и увлечени се струпали върху моста над реката, основите на който вероятно предварително били подкопани от българите. Мостът не издържал и рухнал. Византийските войници изпопадали в дълбоките води и в този момент българите връхлетяли и настанал пълен хаос. Мнозина от византийците се издавили, а другите били посечени. В по-задните им редици, които все още се намирали на отсрещния бряг също настанало объркване и те не могли да удържат контраударът на българите и били обърнати в отстъпление. Последвало голямо кръвопролитие, в което византийската армия била напълно разгромена. За ожесточения характер на сражението свидетелства и фактът, че за първи път от доста време бил пренебрегнат неписаният закон, който препоръчвал освобождаване на пленниците, но българите не се поколебали да ги избият. Младият император Михаил ІХ изпаднал в пълна безисходица, тъй като не разполагал със средства да заплати на войниците си полагащото им се възнаграждение. Той заповядал да насекат на монети собствените му златни и сребърни съдове, с които въоръжил войска от няколко хиляди души и през август 1304 г. се отправил срещу България. По това време цар Светослав Тертер не бил при войските си и това спомогнало на Михаил ІХ да разори земите около Сливен. Но това нашествие имало повече характер на диверсия и не оказало влияние върху съотношението на силите. Скоро след това войската на цар Светослав заедно с отрядите на деспот Елтимир опустошили ромейските владения в Тракия. На помощ на младият император били изпратени каталонски наемници, но това донесло повече вреда, защото накрая испанците се разбунтували защото заплатите им не били изплащани от месеци и оплячкосали византийските владения. През 1305 г. византийската дипломация успяла да откъсне Елтимир от съюза му с цар Светослав. Главна роля в този заговор изиграла съпругата на бившия български цар Смилец, чиято дъщеря била омъжена за Елтимир. Светослав Тертер обаче изпреварил заговорниците и неочаквано нахлул във владенията на чичо си, когото пленил и не се поколебал да осъди на смърт. Когато през 1306 г. аланите се отметнали от властта на императора, Светослав ги привлякъл за свои съюзници. Аланите били войнствен и непобедим народ и влизали в състава на ударната част на татарските орди. Част от тях (около 16 000 души) преминали във Византия, именно тях, заедно с жените и децата Светслав заселил в българските земи. Междувременно българският владетел се домогвал до съюз и приятелство с предводителя на каталонците Беренгер дьо Рокафорт. В лагера му пристигнали пратеници на царя, които му предложили ръката на Светославовата сестра, вдовица на Чака. Преговорите били осуетени от византийците, които увлекли каталонците в действия далеч от Тракия. След като българският цар окончателно утвърдил властта си над земите в Източна Тракия и Черноморието през 1306-1307 г. той започнал сондажи за мир с империята. Андроник първоначално настоявал да му отстъпят част от завзетите земи, но Светослав отказал всякакви отстъпки и преговорите продължили да се проточват. Накрая Светослав предложил да се ожени за Теодора, дъщерята на престолонаследникът Михаил ІХ, тъй като междувременно била починала предишната му съпруга Ефросина, която го дарила със син - бъдещият цар Георги Тертер ІІ. А завоюваните земи в Източна Тракия да бъдат официално считани за зестра. След известно време упорстване Андроник склонил да приеме предложената алтернатива на войната и през 1307 г. бил сключен мирен договор. След тези събития бил осигурен дълготраен мир, който траял до края на живота и управлението на Светослав Тертер. Били изгладени и взаимоотношенията със Сръбското кралство, а през 1318 г. сръбският крал Стефан Милутин посетил Търново, където било устроено бляскаво посрещане и празненство в негова чест. Чак през 1320 и 1321 г. Светослав Тертер на два пъти пропуснал татарите през България и те извършили опустошителни нашествия във византийските земи. Активизирането на българската политика се дължало на новото напрежение във византийският двор, където избухнали междуособици и властта се оспорвала от Андроник ІІ и внука му Андроник ІІІ, син на Михаил ІХ. Светослав Тертер дал вид, че иска да подкрепи младия императоркато му изпратил в помощ елитен отряд от 300 тежко въоръжени конници - българите уверявали претендента за византийския престол, че техният цар е в състояние да го подкрепи с много по-големи сили в бъдеще. Всъщност намеренията на Светослав били да плени Андроник ІІІ, но той се усетил на време за плановете му и в последствие българската конница се оттеглила. На 29 октомври 1321 г. починал сръбският крал Стефан Милутин, а малко след това се разболял и починал българският цар Светослав Тертер, на около 50 - 55 годишна възраст. Той е измежду малцината търновски царе починали от естествена смърт, което заслужава да се подчертае като се имат в предвид бурните преживявания от младежките му години. До към 1310 г. Светослав Тертер успява да обедини и централизира България, както и да я превърне в процъфтяваща европейска държава. Редица хронисти пишат, че тогавашна България е богато царство където има изобилие от месо, мляко и зърно. Житото става повод и за един кратък конфликт. Генуезската република, която е главен износител на зърнените излишъци на България първоначално се била настанила в черноморските пристанища и не плащала мита, акцизи и пристанищни такси. По заповед на цар Светослав Тертер през 1314 г. са конфискувани няколко генуезски галери, намиращи се в българските пристанища. преговорите протичат неуспешно и през 1315 г. Генуезският сенат налага търговско ембарго на България, като забранява генуезски кораби да търгуват през българските пристанища под страх от глоба в размер на 500 лири. Но още на следващия месец главният им конкурент Венеция заема изцяло българските пристанища и започва да товари жито на корабите си. Виждайки това Генуа скоро отменя ембаргото и започва да си плаща задълженията към България. Всичките тези пари придобити от морските търговски републики отиват в държавната хазна и са вложени в строежа на пътища, мостове, оръжие, строеж и укрепване на крепости. Управлението на Светослав Тертер, не само, че спасява България от унищожение, но й донася над 15 години мир в смутните времена на късното средновековие, които са съпроводени и с бурен икономически растеж.

По последния абзац си личи кога и защо е писан материала , но въпреки това Борис Чолпанов ми е от любимите автори изследвали българското военно дело и доста живо и епично е пресъздал сблъсъка. Нямам какво да добавя към неговия труд. И аз имам план на тази битка, който е ясно начертан, но за съжаление е на хартия, а не разполагам със скенер.

Георги І Тертер (1280 - 1292) - виден болярин, куманин по произход, център на именията му бил град Червен в Североизточна България. Понеже бил от най-силните боляри, а и се ползвал с голям престиж сред войската византийският император Михаил VІІІ Палеолог се страхувал да не измести от властта неговото протеже, което под името Иван ІІІ Асен заел българския престол след като Ивайло напуска Търново. Затова императорът му предложил да се ожени за сестрата на Иван ІІІ Асен и по този начин да го превърне в опора на властта наложена от Константинопол. Въпреки, че Георги Тертер вече бил женен за българка и имал син (Тодор Светослав). Бракът му със знатната византийка обаче му осигурявал титлата деспот и второ място в държавната йерархия. Затова той приел предложението на императора и първата му съпруга заедно с детето били изпратени за заложници в Никея. Не след дълго обаче Георги Тертер станал водач на опозицията срещу византийското протеже и започнал да крои заговор за убийството му. Иван ІІІ Асен узнал за това, а в същото време въстаническите войски на Ивайло смазали напълно и двете византийски войски изпратени от юг и се насочили отново към Търново. Накрая той решил тайно да напусне Търново и задигнал дворцовата хазна заедно със себе си при бягството. Търновските боляри вече били предали Ивайло и знаели какво ги очаква ако той отново влезне в града, затова решили с всички сили да му се противопоставят. За нов цар единодушно бил избран Георги Тертер, около него се обединила не само търновската аристокрация, но и феодалите от цялата страна, които били наплашени от предишните събития. Те се организирали за противодействие на по-нататъшното придвижване на Ивайловите отряди и да попречат на едно ново надигане на селските маси под неговото знаме. Това станало в момент когато българското селячество било вече твърде изтощено от продължителните и тежки войни с татари, византийци и редовните царски войски. Затова този път Ивайло немогъл да организира достатъчно сили за нова обсада на Търново и скоро след възцаряването на Георги Тертер напуснал страната и отишъл при досегашния си противник хан Ногай, където търсел убежище и помощ за да се върне в България начело на нова армия. Разбирайки това Михаил VІІІ Палеолог веднага изпратил в двора на Ногай и Иван ІІІ Асен с молба към хана да съдейства за неговото качване на търновския трон, защото не искал Ивайло да се върне обратно, а пък и Георги Тертер му бил неудобен. Първоначално Ногай приел и двамата бегълци благосклонно. Но неочаквано по време на един пир заповядал да ги убият и двамата, Ивайло бил убит веднага, а Иван ІІІ Асен едва се спасил благодарение на застъпничеството на Ефросина, която била жена на хана. Така завършил живота на селския вожд. Колкото и да е възхвалявано неговото анти-феодално въстание крайният резултат от него бил пълното разоряването на Българското царство и неговото разпокъсване. Именно тогава България губи Македония и повече никога не успява да я върне. Също така от България се отделили Белград и Браничево и трайно оставанали в ръцете на сърбите. На запад във Видинската област се обособил като самостоятелен владетел боляринът Шишман. А на юг се отцепило Средногорието с независим владетел Смилец. Византийците били недоволни от прогонването на тяхното протеже Иван ІІІ Асен и новия цар на България, който си поставил за задача да върне загубените територии в Южна България. През пролетта на 1281 г. войските на неаполитанския крал Карл Анжуйски дебаркирали на албанското крайбрежие. В изгражданата от него анти-византийска коалиция вече влизали Венеция, Унгария, Сърбия и латинските държавици на Балканите. Цар Георги Тертер побързал да се присъедини към коалицията. Преговорите започнали още в началото на 1281 г. с посредничеството на Сърбия. Протекли успешно и през 1282 г. Карл Анжуйски вече планирал похода си към Константинопол. Георги Тертер сключил договор и с тесалийския севастократор Йоан Ангел, който също влязъл в коалицията. Последвало споразумение за годеж между малолетната дъщеря на севастократора и Тодор Светослав, който все още бил заложник в Никея, но въпреки това баща му приел годеницата му в Търново. Император Михаил VІІІ Палеолог обаче успял да осуети тази коалиция като предизвикал въстание в Сицилия против анжуйците, а срещу българите насочил татарите. Още същата година 40 000-на татарска конница прекосила Дунав и подложила на страшно опустошение Северна България. През 1284 г. бил сключен съюз със сръбския крал, който предвиждал брак между Елена - дъщерята на Георги Тертер, и краля Стефан Урош Милутин. На юг отношенията с Византия също се затоплили след смъртта на Михаил VІІІ Палеолог (1282). Георги Тертер започнал преговори за мир като предложил да се разведе с втората си съпруга, която до тогава държал в почетен плен и да я прати във Византия, а в замяна да му върнат първата. Друга причина за това също била и че патриарх Йоаким ІІІ отказвал да признае втория му брак за законен и дори му бил забранил достъпа до светите тайнства. Новият император Андроник ІІ Палеолог приел тъй като положението му не било много леко, а и не разполагал с достатъчно войска в момента за да желае нови конфликти. Така двете жени на Георги Тертер си разменили местата - едната била върната обратно във Византия, а другата в България и станала царица. Малко по-късно патриархът Йоаким ІІІ съдействал и за връщането на Тодор Светослав. Скоро след това обаче татарския хан Ногай решил да развали съюзните си отношения с Византия и в началото на 1285 г. татарите проникнали дълбоко в България, прехвърлили Балкана и нападнали византийските владения в Тракия. Георги Тертер нямал никаква възможност да се противопостави на неудържимата сила на татарските орди и трябвало да поеме васални отношения към тях за да запази България. Току-що завърналия се от византийски плен Светослав Тертер бил изпратен в плен при татарите заедно със сестра си (втората дъщеря на Георги Тертер), която била отведена в харема на Чака, сина на Ногай. Но въпреки тези унижения чрез, които царя целял да спаси трона и държавата татарските нашествия не стихнали, а Ногай съвсем свободно можел да се разпорежда със съдбата на България. Той започнал умело да подклажда интриги и разединил болярите, които допреди това били събрани около Георги Тертер. През 1292 г., положението на Георги Тертер вече станало непоносимо и той, уплашен от заплахите на Ногай решил да избяга от страната и да потърси убежище във Византия. Но императорът се страхувал от гнева на Ногай и отказал да го приеме. Известно време Георги Тертер се укривал в околностите на Одрин, като водел живот крайно неподходящ за един владетел. В крайна сметка императорът го изпратил на заточение. За годините прекарани във византийски плен няма никаква информация. През 1301 г. вече след като е отстранил татарската опасност и е овладял българския престол синът му Светослав Тертер разбил войските на византийското протеже севастократор Радослав (брат на бившия цар Смилец), като в сражението били пленени 13 византийски архонти. След това Светослав предложил на император Андроник ІІ да размени византийските аристократи за своя баща и така след близо 10-годишно пленничество Георги Тертер отново стъпил на родна земя. Светослав уредил завръщането на своя баща, но не му върнал и царския трон, но все пак го настанил в град Червен където да преживее старините си безгрижно в разкош и уединение и починал някъде към 1308-1309 г.

Ето някои негови картини.

Наскоро открих този изключителен полски художник. Той е започнал кариерата си като военен фотограф, по-късно впечатленията, които се отпечатват в съзнанието му от ужасите на войната са изразени по един уникален и неповторим начин върху платното. Творбите му са изпълнени със страшна разруха, печал, самота, злокобност и създават едно странно чувство на уплаха и стрес. Карат те да се замислиш за това по какъв ужасен начин човекът се самоунищожава. Те са доста гротескни, забелязват се и паралели със Салвадор Дали, който е другият ми любимец в импресията, само, че при тях липсва елементът на карикатурата и конкретната насоченост към дадени реални обекти. Личният му живот също е една голяма мъка - жена му умира, само година след това на коледа се самоубива сина му, а през февруари 2005 г. и самият той е намерен убит в апартамента си... Това е неговият сайт - http://www.beksinski.pl/ много добре е направен - чрез озвучаването и дигиталните обработки на картините му можете да се потопите изцяло в неговият свят. Това са негови графики - http://www.beksinski.pl/masterlist.htm

За съжаление и с калашников неможе вече, държави като Иран и Пакистан вече имат ядрено оръжие и дори САЩ не могат да ги барнат за нищо. А в тези държави ислямът се насажда още от рождението и няма начин сам да определиш в какво да вярваш. За жестокостите и извращенията на мюсюлманите всички знаем и никой нормален човек не ги толерира.