Warlord

И според мен исляма е едно архаично разбиране за живота и вярванията. Неговите изродени радикални и открито агресивни форми са причина за много мъка и страдание по целия свят. Но е невъзможно вече да бъде изкоренен...

Това го отделих в самостоятелна тема, защото засяга периода преди качването на Тертер на престола.

Беше ми предложено да продължа темата за инкската империя и реших да довърша хронологията с тази кратка кулминация. Залезът на Инкското Слънце Испанците за пръв път стъпват в империята на инките през 1528 г. (година след смъртта на Хуайна Капак) в град Тумбес, където първоначално завързали приятелски отношения с индиянците, но още в самото начало целта им била да заграбят техните богатства. Местните големци получили като подаръци желязна брадва, прасета, кокошки и петли, каквито дотогава не били виждани в Америка, показали им и как се стреля с аркебуза, което предизвикало голямо удивление. След това корабът командван от капитан Франсиско Писаро се спуска на юг по крайбрежието и стига до 10 градуса южна ширина. Тогава испанските авантюристи разбрали, че пред тях стои една огромна индиянска империя и решили да се върнат при изходната си позиция в Панама за да съберат сили и средства за превземането й. Но местният нов губернатор отказал да ги финансира и Писаро се решил да замине за Испания за да иска помощ от краля Карлос І. След дълги протаквания, премеждия и разправии (включително и попадане в затвора) Писаро се озовал отново в Панама начело на 3 кораба, 190 пешаци и 27 конника. По-късно към него се присъединили и изпечените банди на Ернандо де Сота и Себастиан де Беналкасаро. Пленяването на инката Пристигайки отново в цветущият някога град Тумбес те били неприятно изненадани от гледката на развалини и трупове оставена от кървавите войни между скараните до смърт братя Хуаскар и атахуалпа. Испанците се спуснали още по-на юг по крайбрежието и там основали първото испанско селище в Южна Америка - Сан Мигел, където се заселили за постоянно 60 човека от експедицията му, а останалите конкистадори потеглили към планините на Перу, където току що била приключила жестоката гражданска война. Сега срещу Атахуалпа, владетел на 1 000 000 кв. км. земя и 10 000 000 поданика, разполагащ с 250 000 войска напредвали 177 европейски авантюристи. атахуалпа не искал да се среща с т.нар. "бели богове" и им проводил пратеници, които с ценни дарове трябвало да ги разубедят от всякакви начинания в тази страна. Те не могли да възпрат конкистадорите, които решително напреднали към главния вододел на Андите (над 4000 м надморска височина) прекосили го и достигнали Кахамарка - средно голям инкски град с храм на Слънцето покрит със златни плочи, манастир "Деви на Слънцето" и крепост с яки каменни стени. Тъй като в момента тук пребивавал инката край каменните сгради се виждали разпънати шатрите на почетната гвардия, стражата му и още 40 000 обикновени войника! Писаро пратил хора при инката в двореца му за да уговорят срещата им. Испанците били настанени в къщите на триъгълния площад в Кахамарка, опасан от три ниски и дълги сгради, които били удобно прикритие за тях. Писаро заповядал всичките войници от стражата да бъдат избити, само инката да бъде заловен жив. Така следобяд на 16 ноември 1532 г. на площада в Кахамарка се състояла историческата среща на Атахуалпа с Писаро. Инката пристигнал на уговореното място със свитата си. Преди него минали стотина метачи, които лъснали до блясък площада, по който трябвало да мине златната носилка на инката. Атахуалпа бил заобиколен от 6 000 войници въоръжени с бойни прашки и копия, а с тях крачели и големците на империята облечени в туники украсени със злато и сребро. Инката се разгневил на отсъствието на непознатите белокожи и когато извикал "Къде са?!" пред него от прикритията излязъл монахът Винсенте де Валверде, в скромно расо, с кръст в лявата ръка и библия в дясната ръка, а с него вървял и един индиянец преводач. Монахът казал, че го изпращал испанският крал отвъд морето, който го призовавал да стане негов подчинен. Казал и че е дошъл тук за да покръсти в правата вяра инкския народ. И на самият инка монахът започнал да разказва за бога-отец и неговия син Исус Христос, който страдал и издъхнал на кръста, разказал и как папата, божият наместник на земята, бил дал на испанския крал правото да владее Америка и найните народи. След този поток от думи той показал на инката библията, в която били изложени свещените истини на белите богове. Синът на Слънцето поискал да провери това и се помъчил да отвори странното нещо, накрая разгърнал страниците и зяпнал в тях без да разбира нищо. Все пак се помъчил да отговори достойно на грозното брадато същество пред себе си. Инката отвърнал, че отказва да приеме господството, на който и да било владетел. Инката нервно заявил и че онзи папа нямал никакво право да раздава на кралете земи и народи. По същия категоричен начин той отрекъл думите на Валверде, че бог бил умрял на кръста. Той казал, че Слънцето бил единственият бог, който съвсем не е умрял защото всяка сутрин изгрява отново. Накрая ядосаният погледнал гнусливо свещената за европейците книга и я хвърлил на земята. Тогава отец Валверде се разкрещял бясно: "Избийте до крак езичниците, тези индиянски кучета"! Испанците решили, че това е най-подходящия момент и наизскачали от трите ниски сгради. Когато бил открит огън с двете оръдия по тълпата индиянци настанала страшна паника. Оръдейната стрелба и конете толкова изплашили индиянците, че те не могли да окажат каквато и да било съпротива. Докато испанците избивали поголовно бягащите в безредие стражи, Писаро с елитната си дружина успял да си пробие път до Атахуалпа. Писаро искал жив Атахуалпа, той дори бил ранен, когато защитил с тялото си инката от един побеснял свой войник, който щял да го прониже с кама. Раната на Писаро, нанесена му от испанец, била единствената, която белите завоеватели понесли в тази битка. Те не загубили нито един войник, а изклали почти всички индиянци на площада в Кахамарка! Откупът Плененият Атахуалпа предложил да откупи живота си срещу толкова злато, което щяло да изпълни цялото помещение, в което бил затворен на височина 2.94 метра и двойно повече сребро, като обещал всичко това да бъде докарано от поданиците му в Кахамарка за 60 дни. Писаро се съгласил на великолепното предложение и към Кахамарка започнали да се стичат от цялата империя кервани от лами носещи приказни богатства. И наистина в обещания срок помещението с площ 30 квадратни метра и обем 88 кубични метра било изпълнено със злато. Всички предмети, които били докарвани денонощно се претопявали в редица малки пещи. Сред превърнатите в стопилка уникални произведения на инкското изкуство имало огромен златен фонтан от владетелския дворец, златна чешма украсена с фигури на хора и птици, статуи на лами в естествен ръст, позлатени барабани, сребърни съдове с форма на кондори и орли, съдове за царевица от чисто злато. Всичко на всичко откупът възлизал на 50 тона злато и 12 тона сребро! Щом той бил събран Писаро веднага изпратил Атахуалпа на съд пред набързо съставения "трибунал". Инката бил осъден задето извършил "най-различни престъпления", задето "прахосвал златото и среброто" в собствената си империя и защото бил "многоженец". Присъдата била смърт чрез изгаряне, но Атахуалпа се съгласил да приеме християнската вяра и да бъде "само" удушен. Така на 19 август 1533 г. в Кахамарка, след 7-месечно пленничество загинал тринадесетият инка. Манко ІІ и инкските съкровища След покоряването на Кахамарка и убийството на Атахуалпа, и дори след разграбването на Куско на много обширна непристъпна за европейците високопланинска територия продължили да царуват други Синове на Слънцето. Манко ІІ бил брат на Атахуалпа, който при превземането на Куско първоначално привидно сътрудничел на испанците. Но неочаквано напуснал столицата с много свои хора и започнал голяма освободителна война против конкистадорите. Той се оттеглил в град Вилкабамба откъдето управлявал поданиците си и също така откарал там огромно количество съкровища от Куско. Всичките тези съкровища, които инките успяли да съхранят, както и самият град Вилкабамба, а и много други градове никога не били открити от европейците и до днес е загадка къде се намират. В непокорените от Писаро земи дори били построени нови градове от инките - това са Паитити, Виткос, Вилкабамба и др. През лятото на 1533 г. паднала столицата Куско и Писаро заедно с бандата му се отдали на така жадувания грабеж. Още докато бил в Кахамарка Писаро изпратил свои хора, които само за един ден успяли да отмъкнат от храмовете на Куско 600 златни плочки с общо тегло почти 10 тона! Но когато самият Писаро заедно с всичките си войници нахлул в златният град плячката, която била заграбена възлизала на 27 тона злато и почти толкова сребро. Обаче цялото огромно количество съкровища заграбено от испанците от Куско било нищо в сравнение с действителното богатство на този приказен град. Още щом пратениците на Писаро започнали да свалят златни плочки от храмовете, хората в Куско започнали да крият и събират всичко, което могли и то било отнесено от Манко ІІ в непристъпните крепости на Андите, които европейците открили чак в началото на ХХ в., а повечето от тях въобще не открили. Така, че все още Перу крие някъде в планините си колосални количества злато, което ежегодно се трупало в Куско през цялото му съществуване като независим град и по закон всичкото злато постъпило веднъж там не трябвало да се изнася от града. Все още не е намерена например златната верига, която Хуайна Капак поръчал да изработят по случай раждането на първият му син. Тя била дълга 400 метра и толкова тежка, че 200 яки мъже едва я влачели. С нея бил ограден главния площад на Куско за тържествената церемония. Този златен синджир всъщност е най-големият златен предмет изработван някога в историята. Когато Куско вече бил завладян и инката Манко ІІ се срещнал с пратеник на испанците, изсипал пред него едно гърне с царевични зърна, взел едно от тях и казал: "Само толкова успяхте да плячкосате от златото на инките, а всичко това ни остана!" - казал той сочейки купчината царевични зърна. Понеже Манко добре познавал ненаситната жажда за злато, от която страдали белите, той предложил на пратеника да даде всичкото това злато на европейците ако завинаги напуснат родината му. Испанците обаче не склонили да напуснат континента и никога не открили богатствата, за които говорел Манко ІІ. В крайна сметка Манко ІІ бил убит от Диего де Алмагро и дружината му авантюристи, които били приети великодушно от инката, дал им убежище във високопланинската столица. Последни водачи на съпротивата Освен Манко ІІ, Саири Тупак и Титу Куси са други предводители на инките, които все още се съпротивлявали на конкистадорите, дори след падането на Куско и убийството на Манко ІІ. Но и единия и другия били отровени. През този период само за 30 години колониално владичество населението на бившата империя намаляло на половина. Тупак Амару - той бил последният инка предводител на съпротивата, който бил пленен и екзекутиран от испанците през 1572 г.

Е не, чак за плагиат, но за усвояващ и възприемащ. Китайците са във вътрешна криза и самоизолация по времето когато европейците започват да колонизират света, просто може да се каже, че китайците са изпуснали историческият момент. Но както виждаш днес вече започват сериозно да наваксват. Съгласен съм също, че не трябва да умаловажаваме постиженията на европейците. Тези неща ги казах именно и за да се погледне от другата страна, а не само от тази, която хвърля добра светлина върху тях.

Остави Хамбург и Дрезден, при така наречената "Символична война" САЩ сриват от бомбардировки и София, което води до гибелта на 4000 души, ако тяхната смърт може да се нарече символична добре! И то не да кажеш, че са целяли да унищожат заводи, фабрики и военни обекти, ами са хвърляли бомби над центъра на София разрушавайки домовете на мирните граждани, а техните изтребители са прелитали ниско над града и са обстрелвали с картешници бягащите хора по улиците!!! А оправданието им за Хирошима незнам как да го нарека - свръх нагло или свръх смешно. Да сравняваш мащабите и последиците от Хирошима и Нагазаки с Пърл Харбър е като да сравняваш Възродителния процес с Турското робство примерно!

Е да де, така е, аз вече го отчетох този факт по-горе. Откриването от Кортес на цивилизацията на Ацтеките всъщност е рядък случай, в който европейците се сблъскват лице в лице с жива цивилизация, недокосната от други влияния, а не да я възстановяват от руините й. Ако не беше унищожено така безотговорно всичко сега наистина щяхме да знаем много. Европейците взимат превес поради това, че се впускат в далечни експедиции, откриват нови светове, завладяват нови земи и започват да експлоатират техните ресурси. А с търговията с далечния Изток например идват и много идеи, които коренно преобразуват живота и цивилизацията на европейците. Например чадъра идва от Азия, също така в европейските градове влиза модата край улиците да се засаждат дървета. Допреди това уличките са били тясни и кални, обградени с дървени сгради (често е имало огромни пожари - Лондон на няколко пъти е изгарял до основи). Канализации не е имало, плъхове, епидемии, чуми...

Също така и германските концлагери са най-известни защото са най-добре рекламирани и популяризирани от победителите. По-рядко се споменава ГУЛАГ или отвратителното отношение на американците към пленените японци. Американците обвиняват Германия за холокоста, но не обвиняват себе си за атомните бомби, които хвърлиха над главите на мирното население в Япония. Ударната вълна изби стотици хиляди, а радиацията разяде организмите на много други и ги обрече на ужасяваща нечовешка смърт, която не може да се сравни с нищо. Същите тези американци и днес продължават да се пишат носители на мира. а как носят своя мир - отново изсипвайки бомби над главите на неумиротворините!

Избиването на евреите е най-популярно защото му се прави най-добра реклама.

Византиеца май си мисли, че американците са ме накарали да ненавиждам европейската култура, но всъщност дълбоко се заблуждава.

Ацтеките са разполагали с 200 000 армия, грешката им е, че допускат мирно испанците в града си и те после лесно пленяват императорът Монтесума. Но и при по-късните битки психологическият ефект е бил много силен. Индиянците са смятали конниците за митични чудовища - човек срастнал се със звяр, а и огнестрелното оръжие, колкото и да е било примитивно и неефективно все още също доста е стряскало ацтеките. Да не говорим, че те дори не са познавали и желязото, така че техните оръжия от по-меки метали доста трудно са пробивали броните на конкистадорите.

Византинер аз исках да кажа освен правото на оръжието? И според мен не е много честно европейците да се самоизтъкват като цивилизатори на целия свят едва ли не раздаващи справедливост навсякъде. Причината тяхната цивилизация да напредне толкова са именно активните връзки, търговия и най-вече заемки от другите цивилизации. Барутът например е измислен от китайците.

Това е така, без помощтта на тласкаланите (които отчаяно се съпротивлявали на ацтеките преди това) конкистадорите не биха могли да съборят империята на ацтеките, просто чисто количествено нямаше да е възможно, освен ако не дочакат нови подкрепления от Испания. Но, пак питам с какво право европейците налагат своята култура, религия и разбирания на другите цивилизации. Макар и в нашите очи те да са диваци и да правят жертвоприношения, не е ли тяхно право да правят каквото си искат със себе си. Въобще историята е пълна с такива случай - идва завоевател от друга култура, разрушава местната, налага нова по свой образец и така до днешно време процесът продължава...

Не винаги, жертвите са били богоизбрани и уважавани. На олтарите са коляли освен случайно избрани цивилни (естествено неаристократи) също така и военопленници, като те са били най-голям брой сред жертвите. Дори ацтеките са провеждали завоевателни походи специално за добив на материал за жертвоприношения. Въобще това е било една голяма лудост, но за всеки случай не по-голяма от инквизицията особено по мащабността си. Но имат ли европейците правото да заповядат на ацтеките как да живеят, какво да правят и в какво да вярват? Освен правото на оръжието и по-силния разбира се.

Канарските острови са архипелаг намиращ се на запад близо до Африканският бряг и Западна Сахара. Температурите рядко падат под 15 градуса и мекият климат позволява събирането на две, че и на три реколти. В древността наричали Канарските острови "Острови на благоденствието" и "Щастливите острови". През 1312 г. няколко генуезски кораба първи достигат до архипелага, който днес е известен под името Канарски. Европейците остават смаяни когато откриват, че островите са гъсто населени с хора от непозната раса - високи и атлетични с бяла кожа, руси коси и сини очи. "Пред тях изглеждахме дребни и жалки" - записва в дневника си един от монасите, съпровождащи експедицията. Така Европа се сблъсква с една от най-големите загадки на историята. Гуанчите, както по-късно испанците нарекли коренното население на островите (те самите се наричали "винчери"), все още живеели в каменния век. Не познавали металите, основните им оръжия били каменните брадви и дървените копия. Говорели странен "свистящ език", чрез който можели да общуват по между си на разстояние от 14 километра (!). Жителите на островите нямали никакво понятие от корабоплаване и очевидно били прекарали хилядолетия в пълна изолация, твърдо убедени, че са единствените хора на света. Но въпреки това те имали добре изградена обществена система с крал, аристокрация, простолюдие. Островът им бил заселен също и от огромни глутници от диви кучета, които местните използвали за храна. Там обитавали и особенa порода птички които после в Европа били наречени канарчета по името на островите. Канарските острови обаче носят името си не от красивата птичка, а от кръвожадните кучета (на латински "канис"). Извършените през миналия и началото на този век изследвания показват, че антропологичния тип на гуанчите няма аналог на хиляди километри от островите им. Има поразително сходство между черепите на древните гуанчи и тези на кроманьонците. Открита е и очевидна близост между расовия тип на гуанчите и населението на Скандинавия. Когато европейците се появяват на островите, цивилизацията на гуанчите се е намирала на стадия на неолита. Но има неща, които говорят, или за контакти с други древни цивилизации, или за съхранени знания от време, когато предците на гуанчите са били на далеч по-високо културно и цивилизационно равнище. Макар, че по-голяма част от коренното население живеело в пещери, археолозите намират на някои от островите каменни постройки напомнящи рицарските замъци от ранното Средновековие, остатъци от стени, храмове и дори постройки, за които се предполага, че са древни астрономически обсерватории наподобяващи мегалитните строежи в Европа. В същото време гуанчите били един от няколкото народа на планетата, които са мумифицирали своите покойници. Те са използвали за тази цел същите растения, които и индиянците живеещи край езерото Титикака. На острова са открити следи и от неизвестна писменост. Гуанчите изчезнали напълно още в началото на ХVІІІ в. По-точно казано - били изтребени. Още през 1391 г., когато островитяните, които са слънцепоклонници (с жреческа каста и дори нещо като монашески орден, съставен от девици посветили се на бога Слънце), убиват 9-ма католически мисионери, по лична заповед на папа Урбан VІ испанците устройват първото масово клане на Канарските острови. В началото на ХV в. тук се установил френският кондотиер Жан дьо Бетанкур, решил да превърне осровите в свое кралство. Започва жестока война, която трае повече от един век, преди да бъде смазана съпротивата на почти невъоръжените аборигени. останалите живи гуанчи се смесили със завоевателите, което е потвърдено от антропологичните изследвания на днешните островитяни, и били претопени. Най-новите изследвания показват, че населението на архипелага включвало няколко антропологични вида - един сходен с този на населението от Северна Африка през неолита, другият - средиземноморски. А именно хората от третия тип са господстващата каста, от техните среди била и местната аристокрация.

А само след 5 години започват да губят контрол и над Балканите след надигането на българите Защо не опишеш и Манцикерт?

Да наистина европейците очовечават индиянците разрушавайки цивилизацията им и избивайки ги поголовно. Те се отвращават от жертвоприношенията на ацтеките докато тяхната инквизиция в същото време пържи живо месо по кладите. А за повечето племена в Африка днес единственото, което им е донесла цивилизацията е, че сега си палят огъня с кибрит, а не с пръчки. А с нарастването на населението им започна такъв глад, какъвто рядко е имало и преди идването на европейците (примери - Сомалия, Судан). ЮАР е най-европеизираната и напреднала Африканска държава и най-много европейци живеят там. Но там расизма е най-разпространен и то доста широко и в другата му форма омраза на черни към бели. Всеки трети е болен от спин, а на всеки пет минути се прави по една кражба на автомобил...

Абе по принцип и Гугъл не е кой знае колко достоверен източник на точна информация, из нета пише какви ли не глупости. Ако имам повече време да прочета всички тези статии съм сигурен, че ще открия доста неточности. Като цяло апелирам да наблягате повече на авторския труд отколкото просто да копирате разни материали, така най-малкото няма да има проблеми с авторски права.

Току що ги написах - всяка картинка е описана под ред от ляво на дясно.

От ляво на дясно: 1. Абритус 2. Асенова крепост 3. Баба Вида 4. Белоградчик 5. Боровица 6. Боруй 7. Цепина 8. Червен 9. Девол 10. Калиакра и Агатопол 11. Каварна 12. Констанция 13. Копсис 14. Костур 15. Ктения 16. Лардея 17. Ловеч 18. Мадара 19. Мелник 20. Месемврия 21. Мънияк 22. Никопол, Рахово и Холъвник 23. Охрид 24. Овеч 25. Перник 26. Плиска 27. Пловдив 28. Преслав 29. Преславец 30. Прилеп 31. Просек 32. Русокастро 33. Шумен 34. Скопие 35. Топлица 36. Твърдица 37. Търново 38. Урвич 39. Варна 40. Велбъжд 41, 42. Звездел 43. Средец 44. Преспа 45. Мория Ако разполагате с ваши чертежи и планове слагайте ги тук.

Иска се да предлагаме проекти ли?

Ако си чувал българската група "Балканджи" предполагам знаеш как идеално се съчетават двете едновременно.

Аз слушам най-много Хеви метъл и въобще всякакъв друг тип метъл, стига да не избива към хард кор или индъстриъл. Този музикален жанр е може би най-разнообразен, красив, интересен и неизчерпаем. Иначе според мен най-добрата музика сътворявана някога е класическата и най-вече Вагнер, Бах, Бетовен, Вивалди и тн. Но все още съм твърде млад и див за да седна и да си пусна такава музика докато си пия бирата с приятели примерно Харесват ми и българските народни песни, българските класици и композитори от началото на ХХ в., хора, маршове и др. По принцип оригиналната етно и фолк музика (не само българска) ми харесва защото е автентична и датира от векове и хилядолетия.

Ами аз съм за втория варянт - по-добре да става по-бавно, но да е по-изпипано.

Пътеводител на галактическия стопаджия. Дъглас Адамс е абсолютен олигофрен!

Хм, много странно повърхностно обобщение изпълнено с неуточнения и то за период на 200 години войни и сблъсъци. Чудно ми е как са изчислили точния брой на армиите и го твърдят с такава сигурност.