ХХ - Векът на науката (Част Х) - Когато технологиите коренно промениха нашия свят (1990 - 1999)
Автор: Радослав Тодоров
С наближаването на края на двадесетото столетие потенциалът на човешката изобретателност и разум изглежда безграничен. Това е време, в което научните открития се разширяват ежедневно във всички възможни области – от основните градивни елементи на материята през изходния код на целия живот до произхода (и може би евентуалния край) на Вселената. Новият напредък в науката и технологиите сякаш обещава решения на проблеми, вариращи в широк диапазон от елиминирането на токсичните отпадъци до достъпа до всякакви технологични стоки и услуги за цялото общество. Оптимизмът е властващият тон на десетилетието.
Проектът за човешкия геном, стартиран през 1990 г., с мисия да декодира целия човешки генетичен състав, обещава, че източникът на генетичните заболявания може да бъде открит и съответно причиняваните от него болести – излекувани. Въпреки това, много хора се тревожат какво биха могли да направят след това учените с пълното разчитане на човешкия генетичен код. Някои се страхуват, че тази информация може да се използва за дискриминация срещу хора, податливи на определени генетични неизправности, за групиране или сегрегация на индивидите въз основа на техните генетични данни. Идеята, че частни компании се състезават за спечелване на патенти върху генетични открития, също предизвиква тревожност. Въпреки това повечето хора подкрепят това фундаментално изследване, което в крайна сметка може да предостави информация, която значително да подобри качеството на живота.
В известен смисъл 90-те са истинското начало на електронната ера. Тъй като именно през тази епоха, персоналните компютри се превръщат от любопитни джаджи в съществена, повсеместна част от ежедневието; информацията, от физически носител, отпечатван на хартия и съхраняван в библиотеки, метаморфира в постоянно променяща се цифрова стока; а интернет и безжичните комуникации разширяват своя периметър по целия свят и правят възможно милиарди хора да се свързват помежду си. Тези промени създават свят, който се движи с по-бързи темпове от всякога, където идеите се разпространяват с вирусна скорост и големи богатства могат да бъдат направени само за една нощ, както и могат да бъдат загубени също толкова бързо.
Прозорецът към виртуалния свят
90-те години са революционно десетилетие за цифровите технологии. Между 1990 г. и 1997 г. индивидуалната собственост на персонални компютри в САЩ се увеличава от 15% на 35%. Мобилните телефони от началото на десетилетието и по-ранните им прототипи са твърде големи, нямат никакви допълнителни функции и се използват от нищожен процент от населението дори на най-богатите нации. Но първият уеб браузър е пуснат онлайн през 1993 г. и с това западните страни започват бързо да навлизат в света на глобалната свързаност и комуникации.
С разпространението на Интернет и световната уеб мрежа (въведена от Тим Бърнърс-Лий през 1991 г.) много хора откриват, че по-широкият достъп до информация увеличава чувството им за лична свобода и сила. Той ражда едно ново общество от технологично свързани граждани в свят на цифровизирана информация, търговия и комуникация на една ръка разстояние. Вече съществуващата “информационна супермагистрала“ обаче още не е отворена за всички. Много хора, предимно от по-възрастните и по-консервативните граждани, както и онези, които не могат да си позволят новата технология, нямат достъп до нея. Все пак до 1999 г. Близо ⅓ от населението на Северна Америка и ок ⅕ от това на Япония и Западна Европа вече имат достъп до интернет, но и друга голяма част от гражданите им също са включени по някакъв начин в новото цифрово общество.
Една от първите големи разработки на десетилетието, които променят играта, е Microsoft Windows 3.0, интерфейс за персонален компютър, който се появява на пазара през 1990 г. Уиндоус имитира много от функциите на патентованата операционна система на Apple Macintosh, но може да бъде инсталиран на по-евтин хардуер от множество различни производители. Вместо да се налага да се взират в екрани, пълни със зелен шрифт на черен фон, пред потребителите на персонални компютри изведнъж излизат шрифтове, графики и цветни картини. С новите улеснения всички свикват просто да посочват и щракват с мишка за да изпълняват няколко задачи едновременно или да правят няколко неща наведнъж в различни части от екрана. Възходът на Windows води до свят, в който милиони хора по света вече могат да притежават достъпни и лесни за използване компютри.
Така скоро „сърфирането“ в мрежата се превръща в широко разпространено забавление и мания, дори ако повечето потребители трябва да го правят, като включват компютрите си в телефонни линии и се свързват със скорости, които в днешно време изглеждат направо летаргични. До средата на 90-те години търсачките, които използват софтуерни роботи за „обхождане“ на мрежата и индексиране на нейното съдържание, правят възможно намирането на уеб страници и информация чрез търсене по ключови думи, което променя и оптимизира начина, по който хората събират и споделят знания. През 1995 г. предприемач на име Джеф Безос стартира уебсайта Amazon.com, през който започва да продава книги, които съхранява в гараж. Това поставя началото на онлайн търговията, която в крайна сметка ще се превърне в основна част от световната икономика, а той ще стане един от най-богатите хора на планетата.
Деветдесетте са епоха, в която и мобилният телефон – изобретение, постепенно развито през предходните две десетилетия – наистина започва да променя начина, по който ние общуваме. До средата на десетилетието обемистите телефони с размер на тухла отстъпват място на тънки устройства с джобен размер като Motorola StarTAC, който е първият сгъваем телефон (със сгъваема клавиатура). Това дава възможността да се говори почти навсякъде и по всяко време. Приблизително по същото време нарастващата наличност на SMS услугата, която позволява на потребителите да изпращат текстови съобщения до други по телефона, създава изцяло нова, съкратена версия на английския език.
През 90-те широко разпространение получават и пейджърите – безжични телекомуникационни устройства, които получават и показват буквено-цифрови или гласови съобщения.
Други технологии също преобразяват ежедневния свят. През 1994 г. Apple и Kodak обединяват усилията си, за да пуснат на пазара първата достъпна цифрова камера, която записва снимки като електронни данни, вместо да използва филм. През 1997 г. за първи път на пазара се появяват филми, записани на DVD, а през следващите няколко години лъскавите пластмасови дискове ще изместят напълно видеокасетите като начин, по който хората гледат филми у дома.
През 1998 г. корейска компания представя MPMan F10 – първото преносимо устройство, което възпроизвежда музика, записана в MP3 формат. Това проправя пътя за бъдеще, в което песните ще станат индивидуални стоки, продавани или търгувани по интернет.
Транспортът
На 1 декември 1990 г. строителни групи от Великобритания и Франция, копаещи железопътен тунел едни към други под Ламанша, се срещат под земята, която лежи под водата на пролива. На 6 май 1994 г. британската кралица Елизабет II и френският президент Франсоа Митеран откриват официално тунела, който и досега е единствената сухопътна връзка между Обединеното кралство и континента, както и е един от най-натоварените гранични пунктове в Европа. Отварянето на този ок. 50-километров жп тунел дава началото на съвместната услуга Eurostar от трите национални железопътни компании на Белгия, Франция и Великобритания, съответно SNCB/NMBS, SNCF и British Rail. През 1995 г. влака постига 171,5 км/ч средна скорост за цялото трасе от Париж до Лондон.
Една от пробивните машини в южната част на тунела под Ламанша.
Цялата статия, както и много други, можете да прочетете в новия Брой 161 на списанието.