Warlord

Няма нужда да го правят. Ако досега е имало някакво колебание у някого дали е руснак, россиянин или украинец, Путлер окончателно сложи край на това колебание у всички. Който още бълнува за руский мир отдавна е избягал в Русия, който е останал и все още не е убит, мрази Путлер и рашистката измет в червата.

Кой по дяволите го интересуват някакви проблеми с учебниците от образователната система, в момент в който по заповед на Путлер се хвърлят бомби и избиват хора на връх Коледа ????

Отшумя отдавна тоя романс. Междувременно и в Китай се случват интересни неща:

"Е сега ги почват!" - Това го слушам точно от 305 дни насам.

Това ще е доста нерентабилно обаче. Една ракета Пейтриът е $4 млн, а един ирански дрон Шахид $10 хиляди. Тук вече всичко зависи от това доколко на американците ще им се дава.

До момента ние не сме спряли да наблюдаваме руски терористични акции от 24. 02 насам. Обикновените терористи от ислямистки тип дето се самовзривяват в метрото или на летището, убивайки по още няколко души със себе си са абсолютни аматьорчета в сравнение с ежедневните геноциди на рашистките престъпници. Те направо унищожават цели жилищни сгради, заедно с цялото цивилно население вътре, с директни ракетни удари. В градове като Мариупол и Северодонецк буквално няма нито една неударена сграда. Това без въобще да засягаме темите с кланетата и изтезанията в Буча, Херсон и къде ли не, изправителните домове и концлагери за пленени украинци, вкл. деца. Терористичните атаки над електроцентрали, които оставят хората без отопление на -30°С, най-малкото болниците без ток и родилните домове, които също обстрелват, убивайки бебета. Въобще много ми се ще едноклетъчните копейки, одобряващи целия този тероризъм, да изкарат дори само един ден на -30 без ток и отопление, да видят дали колко е приятно в прекрасния руский мир.

Ми Стомана Перник, Радомирския завод (той май само на ок. 5% от капацитета си работеше последно), Хелиос в Пловдив, Промет стийл в Дебелт.

И какво, никой няма идея кой е стрелял в заведението? Да здраствует руский мир.

ХХ - Векът на науката (Част ІХ) - Пред портите на виртуалния свят (1980 - 1989) Автор: Радослав Тодоров Осемдесетте години на миналия век са благодатно време за технологичното и икономическото развитие на света, останало известно за поколенията като “превъзходните” или “рейгъновите” 80-те, тъй като управлението на американския президент Роналд Рейгън (1981 – 1989 г.) става период на рекордно икономическо развитие в историята на САЩ, а и на Западния свят като цяло. През това десетилетие настъпват големи социално-икономически промени в резултат на напредъка в науката и технологиите и преминаването на много страни от планова икономика към лесе-фер капитализъм, или свободен пазар с минимални държавни регулации. В резултат на икономическата либерализация редица многонационални корпорации в областта на производството се преместват от развитите страни в Тайланд, Мексико, Южна Корея, Тайван и Китай. По същото време Япония и Западна Германия отбелязват изключително голям икономически ръст. САЩ и Великобритания възприемат все повече принципите на икономика на предлагането, започвайки тенденция към стабилност в международната търговия, която ще се затвърди през следващото десетилетие, когато разпадането на СССР прави по-популярни десните икономически политики. Въпреки големия технологичен напредък през тези години, хората все още чувстват, че не могат да разчитат на научни методи, за да предскажат точно вълненията на планетата. Учените знаят, например че Маунт Сейнт Хелънс (спящ вулкан в щата Вашингтон) се активизира през пролетта на 1980 г., но не могат да кажат точно кога ще избухне, колко голяма може да е разрушителната му сила и как ситуацията може да бъде овладяна. В 8:32 часа на 18 май 1980 г. се случва гигантско изригване на вулкана, което е най-смъртоносното и най-разрушителното, в икономически план, в историята на САЩ. Загиват 57 души, разрушени са 250 къщи, 47 моста, 24 км жп линии и 298 км магистрали. От изригването горната част на конусовидния вулкан е разрушена и изхвърлена във въздуха. Височината на върха Сейнт Хелънс намалява с около 400 м (от 2950 на 2500 м). Образува се масивно свлачище и срутище от каменни блокове и дървета с обем около 2,9 куб. км. Изригването на вулкана Сейнт Хелънс на 18 май 1980 г. Катастрофи и тревоги Общото безпокойство, което много хора изпитват към науката и технологиите през 70-те години, се задълбочава през следващото десетилетие. Опасностите от замърсяване на околната среда се изострят и предотвратяването им поглъща все повече средства – идентифицирани са много депа за опасни отпадъци и правителствата започват да предприемат действия за тяхното почистване. Освен това по същото време учените официално оповестяват настъпването на глобалното затопляне, против което все още не е ясно как точно можем да се борим и дали въобще това е възможно. Откриването през 1985 г. на дупка в защитния озонов слой на Земята, за която много учени смятат, че е причинена от създадени от човека химически съединения, известни като хлорфлуорвъглеводороди, подхранва опасенията, че технологиите унищожават фундаменталната екологична основа на човешкия живот. Ядрената катастрофа, настъпила след взрив на реактор в АЕЦ Чернобил (Украинска ССР) през 1986 г., при която е изхвърлен радиоактивен материал в атмосферата над голяма част от Европа, поражда още по-големи страхове. Изпълненото със замърсявания десетилетие завършва с друга голяма екологична катастрофа – петролният разлив, причинен от мега танкера Exxon Valdez край бреговете на Аляска, при който в морето изтичат 37 000 тона нефт. Огромни, скъпи, спонсорирани от правителствата научни проекти, даващи малко незабавна възвръщаемост и отклоняващи ресурси от социалните програми, са често атакувани през десетилетието. Общественото доверие в такива скъпи проекти е още по-дълбоко разклатено след експлозията на космическата совалка Чалънджър малко след нейното изстрелване на 28 януари 1986 г. За много критици това доказва, че програмата не си струва цената: космическите совалки са скъпи и сложни, а техните провали струват твърде скъпо. Изглед към АЕЦ Чернобил от мъртвия град Припят. Изследването на космоса Американските междупланетни сонди продължават да летят и през новото десетилетие, като двата Вояджър-а, летящи към планетите от далечния космос (намиращи се отвъд Астероидния пояс), придобиват най-голяма популярност. След като те правят прелитане покрай Юпитер през 1979 г., се приближават до Сатурн през 1980-1981 г. Вояджър 2 достига Уран през 1986 г. (само няколко дни преди катастрофата на Чалънджър) и Нептун през 1989 г., преди сондите да напуснат Слънчевата система. Тогава са открити пръстените на Нептун, като Вояджър 2 изпраща снимки на тях. През 1988 г. е установено съществуването и на първата екзопланета, макар и това да бива потвърдено значително по-късно, дотогава съществуването на планети извън Слънчевата система не е наблюдавано. През 1980 г. физикът Луис Алварес за първи път развива теорията, че изчезването на динозаврите е настъпило поради сблъсък на огромен астероид със Земята. На 19 ноември 1989 г. Учени от Калифорнийския технологичен институт обявяват, че са открили най-стария и най-отдалечен обект, известен дотогава – квазар на ръба на наблюдаваната Вселена. Никакви американски сонди не са изстрелвани на Марс през 80-те години, а сондите Viking, изпратени там през 1975 г., завършват операциите си до 1982 г. Съветският съюз изстрелва две сонди към Марс през 1988 г., но те се провалят. Пристигането на Халеевата комета през 1986 г. е посрещнато от поредица от съветски, японски и сонди на Европейската космическа агенция (EКA), наречени Халеевата армада. Цялата статия, както и много други, можете да прочетете в новия Брой 160 на списанието.

В същото време на запад има глад за стомана и цената ѝ се вдига. Сега е момента да включим все още съществуващите си солидни мощности за производство у нас. Ама ние не можем да решим дори кой да управлява страната и искаме ли евро или не...

„Най-богатият обед“, "Баща и син на фронта". На тази снимка е запечатана срещата на автора на Дунавското хоро, оряховският композитор Дико Илиев, с баща му на фронтовата линия. Кадърът показва как двамата са седнали да обядват, а снимката е надписана саморъчно от Дико Илиев: „Най-богатият обед“. Тя е съхранена от дъщеря му Александрия Дикова

Как може да си Хомо сапиенс и да го мислиш това?!! Разбиранията ми за човешката еволюция напоследък много и внезапно се разклатиха.

Съберете аутизъм + шизофрения + синдром на Даун. Умножете ги по хиляда, степенувайте ги след това. И пак няма да успеете да изчислите колко тъп трябва да си за да си български русофилистик. https://www.bgonair.bg/a/4-world/289797-putin-nashata-tsel-ne-e-da-podnovim-konflikta-a-da-slozhim-kray-na-tazi-voyna

Още храна за размисъл за феновете на Путлер и двете им мозъчни клетки: "Вчера путин отново е заявил, че смята украинците за братски народ. Точно по това време в град Кривой Рог са погребвали цяло семейство, което е загинало от руски ракетен удар по жилищна сграда. По някаква необяснима причина путин обича редовно да подчертава, че той убива именно братски народ."

А аз пък мисля, че Лукашенко отдавна би трябвало да си е постлал това да не се случи

Интересно е какво ще стане ако тръгне да изтегля войските за да ги хвърли към Беларус. ВСУ със сигурност ще ги преследват както при досегашните им отстъпления. Въпросът е до къде? Ще спрат ли до беларуската граница? Ще бъдат ли там руснаците посрещнати от беларуската армия? Ще бъдат ли ударени в гръб от ВСУ докато биват посрещани от новия си враг? Ще се радвам ако Путлер е дотолкова изперкал, че да го направи, но едва ли.

А откъде матриал за друга СВО? То за в Украйна се чудят откъде да намерят, щото не стига.

Доста невралгичен момент от конференцията , когато Батька иронично нарича Путя "агресор". Нещо иронията обаче не се получи особено, Путя накрая насила се засмя за да излезе от тегавата ситуация Но дали иронията на Батка не беше нарочно нескопосана, за да прозвучи точно както трябва и направо като официален и окончателен отказ да участва по какъвто и да е начин във войната?

Малко да се отсрамим поне. https://www.bgonair.bg/a/4-world/289476-ukrainski-voenni-pokazaha-balgarsko-orazhie-koeto-polzvat-za-unishtozhavane-na-tankove-snimki

40 000-та наборна армия на Беларус няма как да обърне с нещо хода на войната. Единствено може да послужи за временен източник на пушечно месо, който да отложи засега втората мобилизация в Русия някъде за по-напред във времето. А има вероятност и ако се окажат събрани на едно място и въоръжени да решат да свалят мустака. За него ще е крайно дискомфортно дори да избухнат протести като последните, в момент, в който армията я няма. Така, че Батька ще им се дърпа докрай и не мисля, че има как да го накарат да се включи в авантюрата, освен с груба сила, но конфликт и с Беларус във вътрешното им т.нар. Союзное государство в този момент ще им дойде too much за да си го позволят.

То даже направо е престъпление на ръководството, че още не са я взели, с такава нападателна линия - Мбапе/Неймар/Меси. Но нищо чудно да го направят напролет, предвид върховната форма на тези играчи в момента. Малко кофти, че им се падна Байерн още на първата елиминация, ама ако немците играят както и на първенството няма да ги затруднят особено.

Кариерата на Мбапе едва сега започва, а вече беше световен шампион на 19 г. и голмайстор на 20 и малко г. Предстои му тепърва да чупи рекорди, тъгата за второто място в момента е излишна. По-скоро трябва да тъгуваме по ерата Меси и Роналдо, която току що приключи и повече няма да се повтори никога. Както и Пеле и Марадона повече няма да бъдат повторени. Исторически моменти са това. И както се казва: Не съжалявайте, че свърши. Радвайте се, че някога се е случвало.

Изваждането на Ди Мария и после на Алварес така и не го разбрах, но вкарването на Дибала 1 минута преди края на добавеното време на продълженията, само за да вкара дузпа се оказа достатъчно добър ход. Дешан определено е по-добър треньор от аржентинския, но понякога се получават и такива неща. Аржентина твърде дълго страдаше именно заради екстравагантни треньори, сега съдбата им се реваншира.

Интересно наблюдение, но действително футболът в един момент от физическа се превръща в психологическа игра

Мбапе е голям, спор няма. Направи невъзможното да ги добута до дузпите. За първи път наблюдаваме и плачещ човек, толкова млад, окичен със сребърен медал и златна обувка. Виж за Бензема, действително може само да хипотезираме какво щеше да стане, ако беше участвал. За Погба - според мен само щеше да прецака отбора. Това всички, гледащи Висшата лига мисля ще го потвърдят