Warlord

Обяснението беше достатъчно ясно, който разбрал - разбрал, който се прави на ударен, да се оправя.

Хаосът е пълен - дори не могат да се разберат да лъжат еднакво.

Аз и не считам, че теорията за мирните мигранти заслужава внимание (тя направо си бъзди на някакъв съвременен либерален мулти-култи опит за препратка към миналото). В случая имаме войнствени пришълци, технологично превъзхождащи във военно отношение местните, по-уседнали и по-богати култури - случка, която се е случвала многократно през различни исторически периоди и винаги се е развивала по сходен почти шаблонен сценарий.

Съмнителна работа. Колесниците и композитните лъкове може да са ги възприели от хетите, просто защото са им комшии, като въобще не е задължително и да са им родствени.

Дали да не отворим отделна тема само за оправдателните аутизми на русоробите? Някои са култови просто

Археологическите находки от Аварис сочат произход от Сирия, или грубо от Леванта, а имената на владетелите им - към западно семитски език.

А ако германците им предложат на тези новосъздадени буферни държави колкото искат парчаци от Русия за да се присъединят към Централните сили, или дори само за да стоят неутрални?

Щеше да се получи много симпатично ПСВ да започне без Източен фронт. Централните сили така щяха да спечелят + болшевиките навярно нямаше да вземат властта в Русия. Ех...

Това го слушаме от 8 месеца: "Е сега ги почват!"

Около 2000 мобилизирани са се разбунтували в Казан, нямали храна и дърва за огрев в палатките.

Какво говориш те украинците сами си воюват там нещо, а руснаците само стоят от страни и гледат. Както казваше един футболен коментатор: "Играчите на Левски просто наблюдават мача отблизо".

Obviously Африка си е била бедна и преди колонизацията, а от края на самата колонизация вече са изминали над 60 години, за да се оправдават още с нея. Причините са донякъде и чисто природно-географски - като изключим най-северните и най-южните покрайнини на континента, в останалата част почвите и климатът не са подходящи за ефективно земеделие. Колкото до мисленето, кой знае, един ден новите модерни колонизатори може да се окажат китайците, да започнат да ги строяват местните и да им променят донякъде начина на мислене.

Защото Путин изпрати нелегално през границата маса цивилни спецназовци, които създадоха, въоръжиха и организираха местни сепаратистки групировки. Допреди да ги създадат и вкарат в действие, там снаряди и жертви нямаше.

Каквито и сега - и от двата етноса (с преимущество на рускоговорящите, защото са повече там). И виновникът за конфликта пак е същия.

ХХ - Векът на науката (Част VІІІ) В борба за по-чиста планета (1970-1979) Автор: Радослав Тодоров Вълненията около изследването на космоса продължават и през 70-те години на миналия век, след като през 1969 г. милиони хора по света с удивление наблюдават по телевизията как космонавти се разхождат по лунната повърхност. Само след няколко години обаче това, което тогава толкова ги е изумявало, започва да изглежда просто като една рутинна процедура. Космическата програма, особено кацанията на Луната в началото на десетилетието, символизира силата на Съединените щати и техните неограничени технически и научни възможности. Редовната и прецизна, програмата Аполо бързо си проправя път в американската култура. Продуктите, разработени първо за астронавтите, скоро стават достъпни за широката публика. Tang - популярна напитка с вкус на портокал, сладкият снакс Food Sticks и Actifed, назален деконгестант, са рекламирани на пазара като “закуска за космонавти” взета от полетите на Аполо. През 1971 г. и 1972 г. са осъществени още две кацания на Луната или по едно годишно, всяко почти идентично с останалите. Кацанията комбинират както връзки с обществеността, така и твърда наука. Стартирала в началото на 1971 г., мисията Аполо 14 включва астронавта Алън Шепърд, който удря топка за голф на Луната. При следващата мисия на Аполо астронавтът Дейвид Скот пък демонстрира ефекта от нулева атмосфера, като изпуска едновременно геоложки чук и перо, които падат едновременно. Макар и безгрижни, тези експерименти потвърждават научните теории. Всяка следваща лунна мисия връща все по-големи чували с лунни камъни, което позволява на учените да научат повече за състава на Луната. Металният състав на лунната повърхност се оказва значително по-различен от този на Земята, което насърчава нови спекулации за произхода на двете тела. Лунната панорама около мястото за кацане на Аполо 14, заснета през 1971 г. Движещата сила зад страстта към изследването на космоса всъщност е Студената война между Съветския съюз и Съединените щати. Всяка от страните е загрижена за потенциалното военно предимство, което другата може да спечели чрез превъзходство в космоса. В началото на 70-те години се оказва, че американското предимство е в кацанията на Луната, докато руснаците се отличават с по-продължителни престои в космоса. За да се противопостави на това предполагаемо съветско превъзходство НАСА изстрелва първата американска космическа станция Skylab през май 1973 г. Станцията е предназначена за астрономически наблюдения и изследвания на ефектите от безтегловността. Учените от космическата агенция също така се надяват станцията да осигури постоянно човешко присъствие в космоса. По време на шестте години на експлоатация, общо девет астронавти в три отделни мисии прекарват 28, 59 и 84 дни на борда на Skylab, поставяйки нови рекорди за издръжливост в космоса. Студената война се размразява за кратко през лятото на 1975 г., когато модулите Аполо и Союз (съветският еквивалент на програмата Аполо) се срещат и скачват в космоса. Мнозина смятат, че скачването на космическите кораби на двете нации скоро ще доведе до скорошни международни космически станции, но това няма да се случи в продължение на още две десетилетия. След два дни съвместни научни експерименти, двата космически кораба се разделят и се връщат на Земята, завършвайки последната мисия на Аполо. Вълнението около космическата програма, което бележи началото на 70-те години на миналия век, скоро изчезва, тъй като американците се изправят пред по-належащи социални проблеми като здравеопазване, образование, бедност, престъпност и контрол на наркотиците. Бедствията засягат и космическата програма. През 1967 г. трима астронавти загиват на стартовата площадка, когато пожар обхваща кабината на космическия кораб Аполо 1. Три години по-късно трима астронавти на път към Луната в Аполо 13 са почти блокирани в космоса, когато кислороден резервоар на космическия апарат експлодира и се изпразва, спират да работят и две от трите горивни камери, произвеждащи електроенергия за кораба. Тази авария се случва на разстояние 320 000 км от Земята. Използвайки лунния модул като спасителна лодка, астронавтите се отправят обратно към Земята. За да спестят кислород и електричество, те понижават температурата вътре в модула до 3°С. Астронавтите едва успяват да се върнат живи на Земята, преди ограниченият им запас от кислород да се изчерпи. Тези аварии и злополуки, (претърпявани същевременно и от съветската космическа програма) предизвикват обществена загриженост относно напредъка на космическите полети. Когато Skylab пада от небето през 1979 г., тази загриженост се превръща в презрение. През юни същата година НАСА обявява, че космическата станция на стойност 2,6 милиарда долара е в разпадаща се орбита и оборудването, предназначено да я издигне по-високо, се е повредило. За да влоши нещата, Skylab не пада в океана, както се надяват от НАСА, а вместо това се приземява в западна Австралия. За щастие районът е рядко населен и пострадали няма. Skylab, както е снимана от заминаващия си последен екипаж. Цялата статия, заедно с цялата поредица, можете да прочетете от тук - https://kupinauka.com/product/naukata-xx-vek

А некога да си се запитвал защо имаше всеки ден снаряди и жертви в ДЛНР между 2014 и 2022 г.? Или от Кремъл не ви дават да се замисляте върху такива дреболии?

Това е което рашистите направиха от Украйна - Близък изток 2. Допреди тяхното вмешателство там тероризъм нямаше.

С огромно нетърпение очаквам да чуя какво ще измислят за оправдание и на този крах. Надявам се на нещо ново и по-оригинално.

Коментар под новината за изтеглянето на руснаците: Ето, че все пак денацификацията на Украйна започва да се случва

Малко сравнение с обстановката отвъд Атлантика през този период. Това са снимки от т. нар. Хувървил-и, вкл. и насред Сентрал Парк в Ню Йорк (първите 2 снимки), през 30-те. Хувървил е термин, с който тогава са наричали бедняшките градове, изникнали в САЩ по време на Голямата депресия. Те са кръстени на Хърбърт Хувър, който е президент в началото на Депресията и съответно е бил широко обвиняван за появата им. Не че и у нас не е имало бедни хора, но в такива окаяни барачки дори циганите не са живеели тук.

Електронна книга в pdf (подходящ за компютър, лаптоп и таблет) за топ технологиите и проучванията в космическата сфера през последната година. СЪДЪРЖАНИЕ: Артемис І - първата стъпка към завръщането на Луната (Част І - Подготовката) - 7 стр. Товарните полети на Карго Драгън до МКС и обратно - 13 стр. Телескопът Джеймс Уеб - Взор към най-далечните и най-ранните звезди във Вселената - 19 стр. “Стълбовете на сътворението” засияват още по-ярко благодарение на Джеймс Уеб - 31 стр. Космическият боклук и действията ни за справяне с него - 37 стр. ЕКА избира Harmony като десета мисия Earth Explorer - 45 стр. Ingenuity - полет в друг свят - 51 стр. Артемис І - първата стъпка към завръщането на Луната (Част ІІ - Препъването) - 57 стр. ЕКА планира първите европейски ракети за многократна употреба - 65 стр. Мисия Дарт - подготовка за предотвратяване на астероидни удари - 73 стр. Международната космическа станция - факти и рекорди - 79 стр. Българска космическа компания инвестира милиони в лаборатория за наносателити в София - 89 стр. Обем: 95 стр. Формат: PDF (за четене на таблет и компютър) 2022 година измина в усилена подготовка за завръщането на човечеството на Луната. Макар и през това време програмата Артемис І да беше спохождана от множество трудности и проблеми, космическите агенции не се отказаха от начинанието. Но дори и мисията да не бъде изпълнена скоро, все пак в нашето време се случват редица други изумителни събития в света на космонавтиката: Роботизиран хеликоптер лети в атмосферата на Марс; Карго Драгън извършва редовни полети от Земята до Международната космическа станция; уникалният нов телескоп Джеймс Уеб ни показва невероятни гледки и факти от дълбините на Вселената; а НАСА извършва успешен опит за отклоняване на траекторията на астероид, какъвто може потенциално да застраши Земята. Подробности по всички тези, както и много други интересни теми от областта на развитието на космическите технологии през последната година, прочетете в специализирания брой на Българска Наука - “Астрономията през 2022” https://kupinauka.com/product/astronomia2022?fbclid=IwAR3Dr6rcALkQfCxL8BadaeYaeKdNO2qSGCeaO6eAZtE_jAGvCDPPBFmv4BA

All Quiet on the Western Front Дълго очакван, при това с доста високи очаквания, при положение, че ще екранизират Ремарк, но... определено разочароващ. Твърде слаба връзка с героите и техните истории, зрителят така и не остава много наясно кои са и какви са те. Като цяло предвидим и практически без нищо оригинално и по-интересно в сюжета. Може би целта е била да покажат безсмислената месомелачка и безумното разхищение на човешки животи, както и да представят атмосферата на терен. В това отношение са се справили изключително добре, но в чисто художествено - много слабо. Но като цяло това мнение е непопулярно, повечето хора широко го адмирират.

Явно и народопсихологията оказва мощно влияние тука. Нашето общество винаги е крайно поляризирано по всеки важен въпрос и словесните престрелки между двата лагера винаги се водят с тежките лайномети. Който се опитва да изказва умерено мнение и да застане някъде по средата обикновено бива обстрелван и от двете страни. Нашенските клавиатурни нинджи гледат войната по телевизията като футболен мач (тя е достатъчно далеч за да не ги засяга пряко) и общо взето така и я коментират - като споровете между ултрасите на Левски и ЦСКА. Колкото и да се ос*ре техния отбор, няма да спрат да го поддържат и оправдават. И понеже едните са си избрали да са на страната на очевидно агресивния отбор, който е в ролята на агресор, натрапник и окупатор, им се налага да го оправдават също тъй агресивно, използвайки лъжи, пропаганда, измислени опорки, уатабоутизъм и най-различни овъртания и демагогии. Изключено е да си променят мнението каквото и да стане. Който мине от другия отбор е презрян "бояджия". Освен това при Ганя винаги го има и егото - няма как да признае, че досега е грешал, най-важното за него е да не се мине и да не го прее*ат. Аз поне така си обяснявам поведението на агресивните ганьовци - в случая русофили (допреди година бяха агресивни антиваксъри). Не знам може и при другите народности да има подобен психологически феномен, но при нас специално е уникален коктейл от негативни народопсихологии, който главозамайва само от една глътка.

Определено 1. За 2. има прекалено голяма конкуренция през всичките исторически периоди.

То ако имаше толкова излишък от електроенергия от перки и панели, добре. Но и тъй да беше пак няма гаранция, че на производителите ще им се занимава да го преработват във водород, цените на едното и на другото ще играят, което в някакви моменти ще го прави нерентабилно това и собствениците на такива автомобили ще увисват. Междувременно, нова заявка за голям пробив в издирването на устойчива енергия: Решен е основен проблем, свързан с термоядрения синтез, което ни доближава до вечния източник на енергия https://www.kaldata.com/it-новини/решен-е-основен-проблем-свързан-с-терм-394466.html?fbclid=IwAR10g3MoUyiqkzozlfaJHLG9SpdN8gs_3BiAjE8OlIntC-48SdkeM3CJ6vI