Warlord

Ти можеш всичко да смяташ само, че никой не те пита. Украинците ще са с този с когато те искат да са. Не с когото ти или Путин искате.

За съжаление е така, но дори това няма да стане. "Елитът" са такива плужеци, че няма да се съгласят даже на такава сделка, случайно да не настъпят по мазола мечката и тукашните ѝ лакеи, които все пак са електорат. Просто ще си останем със старите бангии от Студената война и периодично ще купуваме скъпи дреболии, когато, каквито и на каквато цена ни каже другия голям брат.

Щото па ватниците са едни трезвеници, ум да ти зайде. И никакви сакатлъци не правят с техниката, камо ли па в Путландия да има контрабанди и мафия.

Малко онагледяване кой какво е понесъл от войната. В крайна сметка комбинацията от двете политически линии преди и след 9.9 ни е прекарала не между капките, а направо през иглени уши за да се отървем с такива символични жертви на общия фон. Някой сравняваше, че ковид е взел тройно повече жертви у нас отколкото сме дали тогава.

Не съм казал, че съм съгласен с методите за оценяване в тази класация, но все пак има някакви причини да ни пратят толкова назад. Иначе ето и обяснението на нашия стар познайник П. Голийски защо сме се сринали толкова надолу. Има резон и в него:

10 години по-късно - кратко филмче, което направихме по случай 110-годишнината от започването на Балканската война, което се опитва да съпостави българската и турската гледна точка за събитията. За съжаление не можахме да намерим турски историци, които да разкажат пред камерата за своя поглед над нещата, но все пак преразказваме това, което видяхме по техните музеи и сайтове. Догодина има идея да попътуваме до Гърция и Сърбия и евентуално да направим нещо по-мащабно за Междусъюзническата война.

ХХ - Векът на науката (Част VІІ) “Малка стъпка за човек, гигантски скок за човечеството“ (1960-1969) Автор: Радослав Тодоров До преди 60-те години на миналия век космическите пътувания са се смятали за чиста проба фантазия и обект на научнофантастични филми и романи, създадени от писатели с доста живо въображение. Още в началото на десетилетието обаче хората започват да излизат в космическото пространство и да обикалят около Земята, а малко преди края на същото десетилетие успяват да кацнат и на Луната. Това е най-много рекламираното и коментирано научно и технологично постижение на 60-те. В един от най-популярните цитати на десетилетието космонавтът Нийл Армстронг казва за първата си стъпка на Луната, че това е една малка стъпка за човек, но един гигантски скок за човечеството. Впускане в необятния космос Изследването на небесата далеч не се ограничава единствено до първите хора, пътуващи в космически кораби и кацащи на Луната. Сателити са изстрелвани в открития космос в продължение на цялото десетилетие. Докато обикалят Земята, те изпълняват набор от функции, от предаване на преки телевизионни сигнали през океаните до записване на метеорологични модели. През 60-те години на ХХ век астрономите увеличават знанията си за слънчевата система, като измерват разстоянията между планетите и картографират техните повърхности. Те наблюдават отдалечени на милиони светлинни години от тук космически събития, новооткрити звезди и квазари – изключително ярки активни галактически ядра. Космическата надпревара между Съединените щати и Съветския съюз навлиза във вихъра си през 60-те години и води до небивали исторически постижения и за двете страни, които тогава не жалят никакви средства за космическите си програми, а и въобще за наука. На 12 април 1961 г. от космодрума Байконур, с ракета носител Р-7, е изстрелян космическият апарат “Восток 1”, с Юрий Гагарин на борда, който става първият човек, излязъл в космическото пространство. Той прекарва 108 минути в космоса, извършвайки една пълна обиколка около планетата преди да се приземи. По време на полета първият космонавт изпитва някои тежки затруднения, поради това, че с оглед на състезанието с американците, при конструирането на “Восток”, от бързане са взети ред неоптимални решения. Това води до технически проблеми при приземяването, капсулата започва да се върти безпорядъчно и да прегрява след навлизането в по-плътните слоеве на атмосферата, но в крайна сметка Гагарин се справя и катапултира благополучно от нея. Американците биват изпреварени само с 23 дни, преди и те да изстрелят своя първи космонавт Алън Шепърд на 5 май 1961 г. Но затова пък те имат време да конструират по-умело своя апарат “Мъркюри-3” и докато полетът на Гагарин е напълно автоматичен, то Шепърд има възможност ръчно да установява известен контрол върху положението на апарата и да променя траекторията му при кацане. Изстрелването му в космоса е наблюдавано по телевизията от милиони зрители, а автоматична кинокамера, монтирана на един от илюминаторите заснема целия полет, който продължава малко повече от 15 минути. Макет на апарата “Восток 1” в парижкия Музей на авиацията и космонавтиката. В следващите години руснаците продължават да водят с лека преднина пред американците в изследването на космоса. През юни 1963 г. Валентина Терешкова става първата жена космонавт по време на мисията „Восток 6“. А през 1965 г. СССР изстрелва сондата “Венера 3”, която става първият създаден от човека апарат, достигнал до повърхността на друга планета от Слънчевата система. Той се разбива в повърхността на Венера, а поради повреда, още отпреди това, не успява да предаде данни от атмосферата ѝ. На следващата година обаче СССР изпраща “Луна 9” – първата сонда, която прави меко кацане на друго космическо тяло и успява да изпрати снимки и данни от измервателните си прибори. През март 1966 г. Съветският съюз изстрелва и “Луна 10”, която пък става първата космическа сонда, която влиза в орбита около Луната и накрая през септември 1968 г. изстрелват “Зонд 5” – първият космически апарат, който обикаля Луната и след това се връща и каца обратно на Земята, при това с първите земни същества на борда, които обикалят Луната (костенурки, винени мушици, плодни червеи, растения, семена, бактерии).. Междувременно възниква пожар на борда на командния модул CM 012 при тренировка на стартовия комплекс LC 34 в Космическия център “Джон Ф. Кенеди” във Флорида на 27 януари 1967 г. Инцидентът води до смъртта на космонавтите Гюс Грисъм, Ед Уайт и Роджър Чафи, което временно спира космическата програма на САЩ, но скоро след това бележат колосален напредък когато по Коледа на 1968 г. “Аполо 8” с екипаж Франк Борман, Джим Ловел и Уилям Андерс, става първата пилотирана мисия в орбита на друго небесно тяло – Луната, а екипажът стават първите хора, видели с очите си обратната страна на естествения ни спътник. Най-знаменитото постижение идва в самия край на десетилетието, когато на 20 юли 1969 г. с пилотираната мисия “Аполо 11”, за първи път хора кацат на Луната в местността, наречена Mare Tranquillitatis (Море на спокойствието). Векове наред ранните астрономи са мислели, че по-тъмните участъци от видимата страна на Луната са морета, но сега хора на място се убеждават, че това не е така, а всъщност те представляват обширни базалтови равнини, покрити с лунен прах. Нийл Армстронг става първият човек в историята на човечеството, стъпил на повърхността на друго космическо тяло, след него от меко приземения Лунен модул “Ийгъл”, излиза и Едуин Олдрин, а Фред Хейз остава да орбитира около Луната с Командния модул, към когото Лунният трябва отново да се скачи навръщане. Външната бордова камера предава на живо по телевизията, пред цялото човечество, това невероятно историческо събитие. Съветската програма постепенно губи усещането си за посока след смъртта на главния конструктор на ракетна и космическа техника Сергей Корольов през 1966 г. Политическият натиск, конфликтите между различните конструкторски бюра и инженерните проблеми, причинени от неадекватен бюджет, в крайна сметка обричат окончателно съветските опити за пилотирано кацане на Луната. Оттук нататък руснаците започват осезаемо да изостават в космическата, а като цяло и в технологичната надпревара със Запада. Паралелно с тези събития поредица от безпилотни американски и съветски сонди пътуват до Луната, Венера и Марс през 60-те години, а също така в употреба вече навлизат и търговските сателити. Едуин “Бъз” Олдрин поставя американското знаме на Луната. Надолу към дълбините Докато астрономите изследват природата на космоса, а космонавти и сателити обикалят около планетата, учените същевременно изследват и никога недостиганите преди дълбини на океанското дъно. През 1960 г. Жак Пикар и Дон Уолш достигат до дъното на Марианската падина (най-дълбоката точка на планетата), спускайки се на дълбочина от 10 911 м с помощта на изследователски батискаф. За най-голямо свое учудване там те откриват риби и други дълбоководни форми на живот, където дотогава въобще не се е предполагало, че е възможно да живее каквото и да било в пълен мрак и под прекомерно огромно налягане. Пак по това време учените установяват, че с течение на времето океанското дъно се разширява – т. нар. процес на спрединг в основните части на средноокеанските хребети, които се явяват и граници между тектонските плочи. Три експедиции на Sealab в океанските дълбини се заемат да установят дали хората могат да живеят и работят под вода за продължителни периоди от време. Покрай изучаването на тектониката продължава стремежът на изследователите да научат повече за историята на нашата планета. Геолозите, археолозите и антрополозите измислилят начини за определяне на произхода и възрастта на Земята; начина, по който са еволюирали човешките същества и праисторическите животни; както и да определят възрастта на артефакти от по-ранни периоди от време. Откриването и потвърждаването на реликтовото лъчение през 1964 г. затвърждава сред научните среди теорията за “Големия взрив” като най-правдоподобната теория за произхода и еволюцията на Вселената. Но освен фокуса върху миналото на Земята, учените започват да обръщат все по-сериозно внимание и на бъдещето на планетата. Науката за околната среда (екология) се развива като сравнително нова област на изследване през десетилетието. Появява се нарастваща загриженост относно ефектите от замърсяването, генерирано от човешката дейност и през това десетилетие за първи път се чуват предупреждения, че парниковият ефект – известен също като глобално затопляне – може да промени температурата на Земята с всички тежки последствия от това. Цялата статия

Провлакът може лесно да бъде държан и под постоянен масиран обстрел, така че никак няма да е лесно да се мине от там, дори и да се дадат огромни жертви. Ако им дадат много самолети дотогава - хубаво, но недостатъчно, една територия няма как да бъде овладяна само от въздуха, ще трябва да влезнат и сухопътни сили за да стане тоя номер. И дори и да успеят да нанесат непоправими щети по Керченския мост, руснаците ще могат по вода и по въздух да снабдяват Крим, вярно ще им излиза ужасно скъпо, ама какво му пука на диктатора - докато има ресурс ще го троши.

Топ 100

Кой ще го пусне Ердоган в ирански кюрдистан?

Мисля че Крим няма да успеят да си го върнат, провлакът, който го свързва с континента е съвсем тесен и ще е лесно за руснаците да го преградят и минират целия, както и да разрушат мостовете. Освен това там е може би единствената област, където имат на своя страна населението. Но украинците има мегдан да се върнат до границите от 23.02.22.

Това е нищо, я виж тук на каква антика се натъкваме:

И аз какво трябва да направя в тази ситуация - да започна да хвърлям бомби и ракети по тоя куриер ли? Или просто да прекратя работата с него още след първите измами и да си намеря друг?

Ако всеки международен диспут се решаваше с война, тая планета отдавна нямаше да я има. Това е все едно ЕС да беше нападнал да денацифицира Гърция задето след 2010 не можеше и не искаше да си връща дълговете към неговите банки. Така ли трябваше да направят?

Можеш да викаш колкото си искаш, никой няма да те чуе. Закъснял си и със zеутралитета, защото вече пращаме и официално (каски, бронежилетки) и неофициално (оръжие, боеприпаси) през Полша за Украйна. И най-вече това е напълно безпредметно в момента, защото Путлер сам ни обяви за вражеска държава, така че лагерите вече са очертани от самия него. Оттук нататък мишкуването единствено може да ни навреди за пред съюзниците.

Какво правиш когато по-големия ти брат е побеснял и е извадил нож на по-малкия ти брат? Вариант #1 - Биеш му шамар и му взимаш ножа - Така продължаваш да имаш двама братя. Вариант #2 - Мишкуваш си в ъгъла и им дърдориш приказки за мир докато се колят - Така ще имаш един брат в гроба и един в затвора.

Това май е единствената възможна постановка, при която Путин да изтегли войските без да се признае за победен - като обяви, че целта на специалната операция всъщност е била превантивен удар срещу целия запад, който искал да го нападне през Украйна и щял да го направи по план на 26 февруари (не си го измислям, отскоро го чета в постове на копейки, даващи на задна). Така може да се представи вражеското настъпление като предварително спряно, врагът - бит още на чужда територия, а свещения руский мир - спасен от супермена Путин.

Допреди вмешателствата и диверсиите на Путлер, руснаците си живееха абсолютно спокойно в Украйна и никой не е създавал проблеми с газопроводи или с водата за Крим. Така че се сърди изцяло на откаченото диктаторче в Кремъл за този конфликт - той го забърка и само той може да го спре. Не са ти виновни нито украинците, нито Байдън, нито Сорос. Кристално ясно е кой е виновен и по чия заповед тази лудост продължава. Тази война все някога трябва да приключи, само той може да я спре и въпросът е единствено как да се стигне до сценарий с компромиси и мирно споразумение без рейтинга и егото на джуджето да бъдат накърнени. В противен случай то ще продължава месомелачницата дотогава докогато му се позволява да го прави.

И гърците се възползваха от натовската оферта старо за ново - в момента правят трампа на 40 броя модерни немски Мардери за 40 ръждясали БМП-1, които да изпратят на Украйна. Само ние продължаваме да блеем и да лапаме мухи с нашия zеутралитет. Но за сметка на това пък, като дойде време да осъвременяваме въоръжението, някои ще лапнат тлъсти комисионна за да уредят нова техника за милиони. https://faktor.bg/bg/articles/germaniya-dostavi-na-gartsiya-novi-tankove-atina-dava-starite-si-na-kiev

Още ли има наивници, които вярват в приказките за "планирано прегрупиране" и "планирано отстъпление"? Още като офейкаха от Киев стана ясно, че са си правели сметки без кръчмар за победен парад в града. В ръцете на украинците тогава попаднаха камиони и екипировка на жандармерията, които очевидно са били докарани с цел бъдещо овладяване на контрола и евентуалните протести в града. А за "тактическото изтегляне" от Харков няма въобще какво да коментираме, там счупиха рекордите на Юсеин Болт по бягане и зарязаха купища напълно изправна техника и цистерни с гориво. Явно действително диктатора е бил подведен от разузнаването, откъдето са му доложили каквото ще му хареса да чуе.

Лошото е, че от известните досега играчи във властта няма кой да свали Путин. Протестите са много слаби за да успеят. Остава някой недоволен от загубите си покрай санкциите олигарх (или кръг от такива олигарси) да пробват с атентат. Но навярно потенциалните такива вече са излетели от 6-ия етаж. Слуховете за нелечима болест също не е много вероятно да се окажат истина - изглежда в съвсем добро здраве, а и има на разположение цялата съвременна медицинска апаратура и специалисти. Така че изглежда войната ще си продължи неопределено дълго време, поне докато някое от изброените обстоятелства не се промени.

Доста добър анализ, чиито основни предположения се надявам да се сбъднат, при това възможно най-скоро. Единствено не предвижда, някои нелогични сценарии, които обаче не са невъзможни за Русия - ако разни генерали или други фигури от фракцията на ястребите решат да печелят рейтинг за бъдеща борба за власт, чрез гръмки победи в Украйна, ако ще и с ограничено използване на ядрено оръжие. Или пък с неограничено - ако действително се окаже, че Путин е болен от рак и му остава малко или рейтинга му се срине и властта тръгне да му се изплъзва - колко му е да реши да си тръгне от тоя свят със салюти от ядрени гъби.

Сателитите са на огромни разстояния един от друг, така че директния сплаш от унищожаването на един, няма да засегне съседните. Разбира се ще се пръсне на чаркове, които за в бъдеще ще са опасни за сателитите и МКС, но то и сега има много скрап, както вече се спомена.

Проблемът с частните компании, е че те очакват някаква възвръщаемост (печалба) от мисиите си. Тоест не са толкова склонни колкото държавните агенции да изпратят изследователска сонда на Енцелад примерно, само за да правят "чиста наука", която не обещава никаква скорошна възвръщаемост.